Решение по дело №4625/2017 на Софийски градски съд

Р      Е     Ш     Е     Н       И       Е

№

 

гр.София, 19.03.2018 год.

 

В      И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 1 състав в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр.дело № 4625/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането.

            Ищецът И.п.И., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 02.04.2016 год. около 13.00 ч. в гр.Бургас, комплекс ****рудник, водачът В.Б.к., при управление на лек автомобил „Шкода“ с ДК № *******, поради неспазване правилата за движение по пътищата, реализирал пътно-транспортно произшествие като го блъснал докато пресичал пътното платно до бл.297 на пешеходна пътека, тип „Зебра“. Твърди, че вследствие на произшествието му били причинени телесни увреди, довели до продължително разстройство на здравето. Поддържа, че за автомобила управляван от виновния водач не е имало сключена застрахователна полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към момента на събитието. Твърди още, че на 25.08.2016 год. предявил пред Гаранционния Ф. претенция за обезщетение на неимуществените вреди, за което била образувана щета, но от Ф.а отказали плащане. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати обезщетение за причинените вследствие на ПТП-то неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва от 25.08.2016 год. – датата на която е сезиран ответника, до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

            Ответникът „Г. Ф.”, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди невиновно поведение на водача на автомобила, а отделно от това искът е силно завишен с оглед получените увреди. Моли се да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Третото лице помагач В.Б.К. не взема становище и не ангажира доказателства.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № 1527448 от 02.04.2016 год., изготвен от дежурен ПТП при ОПП-Бургас и от който се установява, че на същата дата, в гр.Бургас, в 09.25 ч. в комплекс ***********, водачът В.Б.к., при управление на лек автомобил „Шкода“ с ДК № ******* не пропуска преминаващия по пешеходна пътека, тип „зебра“ пешеходец И.П.И., като реализира ПТП с него, вследствие на което последния е откаран в МБАЛ Бургас с контузии по тялото. Удостоверено е по протокала, че за лекия автомобил не е имало валидна застраховка „гражданска отговорност“.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за настъпване на произшествието е движението на автомобила с несъобразена скорост и невъзприемането на пешеходеца от страна на воача на автомобила като опасност на пътното платно. Другата причина за настъпване на произшествието е навлизането на пешеходеца в лентата за движение на автомобила, отстоящ на 21 от местоудара, без да се увери, че водача го е въприел.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лица травматолог д-рД., която съдът кредитира като обективно дадена и от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получилконтузия на тялото; контузия на главата с охлузване на челото; сътресение на мозъка; счупване на 3-то и 4-то ребра; малък плеврален излив в ляво и кантузия на лявата мишница и лявата предмишница. Дава заключение, че установеното тринадесет дни по-късно счупване на лявата срамна кост на таза може да бъде получено при процесното ПТП, имайки предвид механизма на произшествието. Проведено е четиридневно болнично лечение и домашно лечение за период от четири месеца. Пострадалия се е нуждаел от чужда помощ за период от 20-30 дни. Изпитвал е болки и страдания с голям интензитет за период от 9-10 дни непосредствено след произшествието, след което болките са намалявали за около 4 месеца. Дава заключение, че към момента здравословното състояние на ищеца е възстановено и не се очакват неблагоприятни последици.

Видно е от приетите по делото доказателства, че пострадалия е сезирал ответника за изплащане на обезщетение вследствие процесното произшествие с молба от 25.08.2016 год., за което е образувана щета № 210291, като с писмо от 18.10.2016 год. е отказано плащане по щетата. Не се спори, че до момента на предявяване на иска, а и след това плащане не е извършено от страна на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се оспорва от страните обстоятелството, а това се подкрепя и от събраните по делото доказателства, че В.Б.К. на 02.04.2016 год., при управление на лек автомобил „Шкода“ с ДК № *******, нарушавайки правилата за движение по пътищата е реализирал пътно-транспортно произшествие при което по непредпазливост е причинил телесни увреди на пешеходеца И.П.И., пресичащ пътното платно на пешеходна пътека. Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането Гаранционният Ф. изплаща по застраховката „Гражданска отговорност" обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От събраните в хода на производството доказателства се установи, че причинителя на деянието не е имал сключена валидна застраховка по риска „гражданска отговорност”, валидна към момента на произшествието.

По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 02.04.2016 год. ищецът е претърпял телесни увреди, които са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на получените наранявания, пострадалия е търпял болки и страдания за период от до четири месеца, като най - интензивни те са били през първите 9-10 дни след произшествието. Ищецът също така е имал нужда от чяжда помощ при обслужването си за период от 20-30 дни. Не е установено по делото, тъй като пострадалия не се е явил на преглед при вещото лице сегашното му състояние, поради което съдът приема, че същият е напълно възстановен и не се очакват усложнения.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /68 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 30 000 лева. За тази сума исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена.

Доводите на ответника за съпричиняване са неоснователни. Не се ангажираха доказателства за действия на пострадалия, посредством които да се установи че е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. От заключението на автотехническата експертиза се установи, че пешеходеца е присичал пътното патно на обозначено за това място, като съдът не кредитира заключението досежно бързината на хода на пресичащия. Независимо с какъв ход присичащия предприема преминаване по пешеходна пътека /стига хода да е тичешком/, водачите са длъжни да спат и да го пропуснат. Още повече, че в настоящия случай антомобила е отстоял на 21 метра, което отстояние е достатъчно за да бъде въприет пресичащия пешеходец. Поради това настоящия състав приема, че пострадалия няма вина за настъпване на произшествието и възражението следва да отхвърли.

По претенцията за законна лихва: Няма спор, че ищецът е сезирал Ф.а с искане за обезщетение за неимуществени вреди на 25.08.2016 год., като с писмо от 18.10.2016 год., ГФ е отказал плащане. Съгласно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, Ф.ът дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията на увреденото лице по чл.496, ал.1 от КЗ, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от завеждането на претенцията. Следователно, лихвата за забава в настоящия случай е дължима от 18.10.2016 година до окончателното изплащане.

При този изход на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 500 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ и разноски, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 200 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. В.Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 430 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р         Е         Ш        И   :

 

ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: *** да заплати на правно основание чл. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането на И.П.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Н. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 02.04.2016 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2016 год, до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Г. Ф. с адрес: *** да заплати на адвокат В.Н. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, на основание на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.

          Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ответната страна – В.Б.К. с ЕГН ********** ***.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

    

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: