№ 894
гр. Варна, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100102313 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск от „Калипсо ДВ“ ООД (с
предходно наименование „Калипсо ДВ“ ЕООД) със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си Д. А. Н. срещу „СПА“
ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
си С. В. Д. за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът
е носител на правото на строеж на погинала поради разрушаване
промишлена едноетажна сграда със застроена площ от 714 кв.м., която е била
построена в имот с идентификатор *** намиращ се в ***, на осн. чл. 124, ал.1
ГПК.
В исковата молба се излагат трънения, че ищецът е носител на
претендираното право на строеж, като материалната си легитимация върху
същото извежда от договор за покупко – продажба от 31.03.2010г., който е
обективиран в нотариален акт № 117, том1, рег. №2486, дело № 177/2010г. по
описа на нотариус О.Ш. с район на действие ВРС. Въз основа на посочения
договор за покупко – продажба ищецът е придобил от праводателите си
„Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД правото на собственост върху
недвижим имот /земя/ с идентификатор ***, заедно със всички подобрения и
приращения в имота, поради което твърди, че с този договор е придобил и
правото на собственост върху промишлената сграда, по отношение на която
поддържа, че е представлявала самостоятелен обет на правото на собственост.
Правата на ответника по отношение на земята твърди, че произтичат от
постановление за възлагане на недвижим имот от 13.04.2018г., постановено по
изп. дело № 344/2013 на ЧСИ Д.Я., с което съдебният изпълнител е възложил
на ответника в качеството му на купувач по публичната продан единствено
поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 5506 кв.м.
Промишлената сграда, която се е намирала в имота поддържа, че не е била
предмет на публичната продан, поради което не е била включена в
1
постановлението за възлагане, при което ответникът не се легитимира за
собственик на същата.
С постановлението си за възлагане издадено от съдебния изпълнител по
цитираното изпълнително производство ответното дружество релевирало
искане до СГКК, като е било допуснато изменение на КККР на гр. Варна, при
което сградата е нанесена в кадастралната карта. Ответникът предприел
действия по събаряне на сградата, които реализирал въз основа на заповед №
1854/22.06.2022г. на кмета на община Варна.
Твърди, че със събаряне на сградата, ищецът се легитимира като носител
на правото на строеж по отношение на същата, поради което желае да бъде
установено в отношенията между страните по спора, че притежава това право
на строеж.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който се релевират възражения досежно предявения иск.
Не се оспорва, че въз основа на постановление за възлагане на недвижим
имот от 13.04.2018г. по изпълнително дело №344/2013г. на ЧСИ Д.П.-Я. е
придобил правото на собственост върху имот с идентификатор *** намиращ
се в ***, от който момент поддържа, че осъществява владение за себе си върху
имота ведно с всички подобрения и приращения в него. По посоченото
изпълнително дело на 06.11.2020г. е издадено постановление за поправка на
очевидна фактическа грешка на постановление за възлагане на недвижим
имот, като в диспозитива на същото е посочено, че следва да се чете „заедно с
всички подобрения в имота“. Постановлението за поправка на ОФГ е влязло в
законна сила на 25.11.2020г., същото вписано в Службата по вписванията. На
ищцовото дружество постановлението за възлагане на имота от 13.04.2018г. и
постановлението за неговата поправка от 06.11.2020г. са надлежно връчени.
По изложените съображения посочва, че се легитимира за собственик на
имота ведно с всички подобрения и приращения в него.
В евентуалност оспорва материалните права на ищеца, които произтичат
от разпоредителна сделка оформена в нотариален акт №177/2010г. Намира
този договор, от който ищецът черпи права е нищожен, като противоречащ на
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД доколкото е налице
нееквивалентност на престациите предвид това, че уговорената и посочена в
договора пазарна цена е 10-пъти по-ниска от пазарната. Евентуално в тези си
възражения посочва, че е налице и нищожност на посоченото основание
отново поради нееквивалентност предвид изповядване на сделката при цена -
149 000 с ДДС, която е под определената данъчна оценка на имота от
247859,20 лева.
В условията на евентуалност излага възражения, че договорът оформен
в нотариален акт №177/2010г. е нищожен, като привиден поради пълна
симулация, на осн. чл. 26, ал.2, пр. последно ЗЗД. По отношение на тези си
възражения поддържа, че страните по сделката не са имали намерение да бъде
реализиран вещнопрехвърлителен ефект по сделката, а единствената цел на
същата е била да бъдат затруднение кредиторите на праводателите на ищеца
по договора „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД. В подкрепа на тези
си възражения посочва, че едноличния собственик на „Калипсо ДВ“ ЕООД
към този момент е била Е. Н., която отново към този момент е била и
съдружник в „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД.
В условията на евентуалност оспорва твърденията на ищеца, че се е
2
легитимирал за собственик на сградата, като излага възражения, че в имот с
идентификатор *** никога не е съществувала сграда, която да е
представлявала самостоятелен обект на правото на собственост. Поддържа, че
дори и да е имало застрояване, то осъщественото е било незаконно,
извършено без надлежни строителни книжа и подлежащо на събаряне. В
посочения имот не извършвано строителство на сграда, което са е достигнало
на етап Акт обр.14, за да позволи възникване на самостоятелен обект в имота.
Строителство на сграда като самостоятелен обект в имота не е извършвано от
ищеца, нито от неговото частни праводатели, респективно праводателите на
последните, поради което право на собственост върху сграда, като
самостоятелен имот за ищеца не е възниквало никога.
В евентуалност посочва, че с постановлението за възлагане на недвижим
имот ответникът е придобил собствеността върху всички подобрения и
приращения в имота, включително и незаконното незавършено строителство в
този имот. Към момента на описа имота е описан по изпълнителното
производство в състояние, такова, в което се е намирал, което е включвало и
всички подобрения и приращения в него.
В евентуалност навежда възражения, че дори и да се приеме, че ищецът
е носител на правото на строеж на промишлена сграда в имота, то същото се е
погасило по давност поради не упражняването му от ищеца.
В евентуалност твърди, че считано от 13.04.2018г. се намира във
владение на имота ведно с всички приращения и подобрения в него, като се
позовава на кратката придобивна давност, която намира, че същата е изтекла
към момента на сезиране на съда с исковата молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С договор за покупко – продажба от 10.05.2007г., обективиран в
нотариален акт № 34, том 2, рег. № 7950, дело № 220/2007г. по описа на
нотариус Р.К. с район на действие ВРС, търговското дружество „Пасифик
Стар“ АД продава на „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД собствения
си недвижим имот представляващ УПИ № ХХХII – 1764, целия с площ от
5502 кв.м., намиращ се в ***, заедно с всички подобрения и приращения в
имота.
Приет по делото е нотариален акт № 24, том 8, рег. №7707, дело №
1231/27.12.2007г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, с
който търговските дружества „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД
учредяват в полза на кредитора „Юробанк И Еф Джи България“ АД договорна
ипотека върху собствения си недвижим имот с идентификатор ***, намиращ
се в ***, с площ от 5506 кв.м, във връзка с договор за банков кредит
№07097/21.12.2007г.
С договор за покупко – продажба от 31.03.2010г., обективиран в
нотариален акт № 177, том1, рег. №2486, дело № 177/2010г. по описа на
нотариус О.Ш. с район на действие ВРС, търговските дружества
„Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД продават на ищцовото дружество
собствения си имот с идентификатор ***, намиращ се в ***, с площ от 5506
кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота.
Представен по делото е договор за наем на недвижим имот от
01.02.2011г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4298, том 1, акт №199,
3
дело № 396 по описа на нотариус О.Ш. с район на действие ВРС, с който
ищцовото дружество в качеството му на наемодател отдава под наем на
наемателя „Кейрос“ ЕООД собствения си имот с идентификатор ***, намиращ
се в ***, с площ от 5506 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в
имота.
Приет е приемо-предавателен протокол от 01.02.2011г. във връзка с
договор за наем на недвижим имот от 01.02.2011г. по отношение на имот с
идентификатор ***, като при предаване на имота страните по договора за
констатирали, че в имота няма електричество доколкото същия не е
присъединен към електропреносната система, няма вода доколкото не е
присъединен към ВиК системата.
Приет по делото е счетоводен баланс на ищцовото търговско дружество
към 31.12.2016г. , досежно наличните активи и пасиви на търговеца.
Представено по делото е обявление от 02.10.2017г. по изп. дело №
344/2013г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я. с район на действие ВОС, за насрочена
публична продан по отношение на недвижим имот с идентификатор ***,
намиращ се в ***, с площ от 5506 кв.м., който имот е ипотекиран в полза на
„Юробанк България“ АД, който имот от своя страна е собственост на
длъжниците по изпълнителното дело търговските дружества „Одисейстрой“
ООД и „Одисейтранс“ ООД.
С постановление за възлагане от 13.04.2018г. по изп. дело № 344/2013г.
по описа на ЧСИ Д.П.-Я. с район на действие ВОС имот с идентификатор ***,
намиращ се в ***, с площ от 5506 кв.м е възложен на търговското дружество
„СПА“ ЕООД.
С постановление от 06.11.2020г. за поправка на постановление за
възлагане на недвижим имот по изп. дело № 344/2013г. по описа на ЧСИ Д.П.-
Я. с район на действие ВОС, е дописната поправка на ОФГ в диспозитива на
постановление от 13.04.2018г., като след описание на имота е следва да се чете
„заедно с всички подобрения и приращения в имота“. Удостоверено е, че
постановлението е влязло в законна сила на 25.11.2020г.
Със заповед № 1854/22.06.2022г. на Кмета на община Варна е
разпоредено да бъде премахнат строеж с идентификатор ***.1 със ЗП от 714
кв.м. намиращ се в имот с идентификатор ***, намиращ се в ***.В заповедта
се посочено, че сградата е в лошо техническо състояние, полусрутена с
видими деформации, като премахването е възложено на собственика –
ответното дружество „СПА“ ЕООД.
С писмо АУ0501123ВН-001ВН/29.05.2024г. Община Варна
удостоверява, че след проверка в Дирекция АГУП се установява, че не е
издавано разрешение за строеж и е са одобрявано от Главен архитект при
Община Варна проект за строителство на промишлена сграда с площ от 714
кв.м., намираща се в имот с идентификатор ***.
С писмо № АУ050123 ВН-007ВЛ/12.06.2024г. район Владислав
Варненчик при Община Варна удостоверява, че след проверка в архива на
отдел ТСУ при районната администрация, не се установява да се съхранява
издадено разрешение за строеж от Главен архитект на Община Варна по
отношение на промишлена сграда с площ от 714 кв.м., намираща се в имот с
идентификатор ***.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетелят А.П.Г., който в
4
разпитът си пред съда посочва, че познава представляващия и управляващ
ответното дружество – С. Д., за който му е известно от 2018г., че се
легитимира за собственик на съседния имот, разположен до имота, в който
свидетеля работи. Към 2018г. имотът не бил ограден, при което служители на
свидетелят използвали същия за паркинг на автомобилите си. В имота имало
стара сграда, която след пороен дъжд частично се самосрутила. Сградата в
последствие била премахната, а свидетеля не е виждал в имота други лица,
които да имот претенции за собственост след придобиването на имота от
ответника. След придобиване от ответника, имотът бил ограден, като
оградата била множество пъти компрометирана и възстановяване по почин на
представляващия и управляващ ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Изложените в исковата молба твърдения и формулираният, въз основа
на тях, петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен
положителен установителен иск за правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване по отношение на ответното търговско дружество, че ищецът е
носител на право на строеж на погинала поради разрушаване сграда.
Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на
положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест
между страните досежно установяване на елементите от фактическия състав
на спорното право. В качеството му на страна, заявяваща право на собственост
върху имота, ищцовото дружество следва да установи по пътя на главното и
пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното
придобивно основание.
В настоящия случай ищцовото дружество основава своите твърдения за
придобиване на материални права върху процесното ограничено вещно право
въз основа на оригинерно придобивно основание, а именно договор за
покупко – продажба от 31.03.2010г., обективиран в нотариален акт № 177,
том1, рег. №2486, дело № 177/2010г., по описа на нотариус О.Ш. с район на
действие ВРС, по силата на който търговските дружества „Одисейстрой“ ООД
и „Одисейтранс“ ООД продават на ищцовото дружество собствения си имот с
идентификатор ***, намиращ се в ***, с площ от 5506 кв.м., заедно с всички
подобрения и приращения в имота.
Преди съдът да даде отговор на въпроса по същество на спора дали
ищецът се легитимира за носител на правото на строеж досежно сграда в имот
с идентификатор *** в ***, то следва да бъдат разгледани възраженията за
нищожност на разпоредителната сделка обективиран в нотариален акт № 177,
том1, рег. №2486, дело № 177/2010г., които са въведен от ответника с отговора
на исковата молба, въз основа на която разпоредителна сделка ищецът черпи
материални права.
Първата категория възражения се обосновават на наличието на
нищожност на посочената разпоредителна сделка, като противоречаща на
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД, при това, че е налице
нееквивалентност на престациите към момента на реализирането й предвид
това, че сделката е осъществена на десетократно по-ниска цена от пазарната
такава, в евентуалност по-ниска и от данъчната оценка на имота.
Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД нищожни са сделките,
които накърняват добрите нрави. В цитираната норма не е дефинирано
5
понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е придал правно значение
на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона,
вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената
категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят
правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло,
а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми.
Нарушение на добрите нрави при сключване на един договор е налице,
когато страните по него съзнават, че сключването му противоречи на
общоприети етични норми или морални ценности. Съдебната практика и в
частност Решение №1444/04.11.1999г., постановено по гр. дело № 753/1999г.
на ВКС, V Г.О. е прието, че нееквивалентността на престациите представлява
по своята същност нарушение на добрите нрави, което обосновава и
нищожността на сделката. Конкретни критерии, на които следва да отговоря
една сделка за да бъде прието, че същата е нищожна поради нееквивалентност
на престациите могат да бъдат извлечени също от съдебната практика, която в
обобщение възприема виждането, че следва да бъде налице изключително
голяма разлика в престациите по оспорената сделка. Отчитайки законово
уредената в разпоредбата на чл.9 ЗЗД свободата на договаряне между страните
по един договор, не може да бъде прието, че ще бъде налице основанието за
нищожност базирано на голяма разлика в престациите, когато платеното по
сделката с предмет недвижим имот е равно или уговорено е около стойността
на неговата данъчна оценка. Като пример за изключително голяма разлика в
насрещните престации може да бъде посочена съдебната практика, която е
обективирана в решение №615/15.10.2010г., постановено по гр. дело №
1208/2009г., на ВКС, ІІІ Г.О., където е прието, че е налице нищожност поради
дванадесет пъти по-ниска пазарна цена. В друго решение № 158/05.07.2022г.,
постановено по гр. дело № 493/2021г. на ВКС, ІV г.о. се приема разбирането,
че значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води
до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически почти нулева. Следва също така да бъде
отчетено, че с решение №128/17.01.2019г., постановено по гр. дело №
3170/2017г. на ВКС, І-во г.о. се приема, че преценката дали една сделка
противоречи на добрите нрави не се ограничава само до нейното формално
съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали
крайния резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. За нищожни следва да се приемат само тези
сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че
практически е сведена до липса на престация. В конкретния казус ВКС
приема, че разпоредителна сделка, при която насрещната престация е 5 – пъти
по едната сделка, респ. 2,5-пъти по другата по-ниска от пазарната такава не
обосновава извод за наличието на съществена нееквивалентнсот, което от своя
страна да доведе до приемане на тази сделка за неморална, обосноваващо
нищожност на същата.
Ответникът навел възражения за нищожност на сделката, от която
ищцовото дружество черпи материални права не установи възраженията си
досежно липсата на еквивалентност на престациите към момента на
сключване на договора за покупко – продажба. Няма данни различни от тези
6
съдържащи се в нотариален акт №177/31.03.2010г., по делото каква е
пазарната цена на имота към момента на разпоредителната сделка, различни
от посочената в него данъчна оценка от 247859,20 лева, която стойност съдът
предвид липсата на доказателства в противната насока приема за пазарна
такава. Цената по договора видно от съдържанието на същата възлиза на
149000 лева, при което получената 1,66 – пъти разлика в продажната цена не
може да бъде приета за нееквивалентна насрещна престация.
Няма законова забрана сделката с предмет покупко – продажба на
недвижим имот да бъде реализирана при или по цени под данъчната оценка на
имота. Несъответствието в случая с данъчната оценка и уговорената между
страните цена не е в размер, което да обоснове извод за нищожност на
договора при посоченото от ответника основание – противоречие с добрите
нрави, поради което тази категория възражения се явяват неоснователни.
Следващата категория възражения, които се навеждат от ответника
свързани с недействителността на сделката са досежно нейната нищожност
обосновава на привидност в хипотезата на пълна симулация, на осн. чл. 26,
ал.2, пр. последно ЗЗД, при която хипотеза страните по договора въобще не са
желаели настъпване на вещнопрехвърлителния ефекта на сделката.
Съобразно разпоредилата на чл. 26, ал.2, пр. последно ЗЗД, договорът е
привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените в
него самия престации. В хипотеза, при която съгласието на страните, че няма
да си дължат нищо по силата на сключения договор, симулацията е
абсолютна, а ако съгласието е в насока, че ще си дължат нещо друго от
посоченото в договора, то симулацията е относителна. Доказателствената
тежест да докаже, че дадено съглашение е сключено при абсолютна симулация
е на страната, която се позовава на същото, а самото доказване следва да бъде
пълно и главно. Разкриването на симулацията и установяване на
действителните отношения между страните по договора става чрез т. нар.
обратно писмо. Обратният документ се създава нарочно за случая и по
съдържание трябва да закрива точно вътрешните отношения между страните
по сделката.
Доказателства във връзка с възраженията си за нищожност на договора за
покупко – продажба от 2010г., ответникът в хода на съдебното производство
не ангажира, при което и това му възражение се явява неоснователно.
Доколкото съдът прие, че разпоредителната сделка, която е оформена в
нотариален акт №177/2010г. е действителна, то следва да бъде даден отговор
на въпроса дали ищцовото дружество преди реализиране на публичната
продан, за която е било образувано изпълнително дело 344/2013г. по описа на
ЧСИ Д.П.-Я., се е легитимирало за собственик на самостоятелен обект на
правото на собственост намиращ се в имот с идентификатор ***, в ***
представляваш промишлена сграда със ЗП от 714 кв.м. Отговор на този
въпрос следва да бъде даден с оглед възраженията на ответника, че в този
имот не е бил наличен самостоятелен обект на правото на собственост
отделно от земята. При тези възражения се поддържа, че доколкото в имота е
нямало самостоятелен обект отделно от земята, то при събаряне на строежа,
ищецът не следва да се легитимира за носител на правото на строеж върху
съборената сграда.
Тежестта да докаже, че в имота с идентификатор *** в *** е била налична
сграда, същата имаща статут на самостоятелен обект на правото на
7
собственост, отделно от земята е на ищеца. Едва ако се установи, че ищецът се
легитимира за собственик на сграда в имота, която да е придобил с процесния
договор за покупко – продажба от 2010г., включително и на правото на строеж
върху такава сграда, то би се приело, че с погиване на придобитата сграда,
собственикът й запазва правото на строеж в обем на съборената сграда, в
който смисъл Решение № 107/13.06.2016г., постановено по гр. дело №
6248/2015г., ВКС, I-во г.о.
Видно от съдържанието на процесния договор за покупко – продажба
оформен в нотариален акт № 177/2010г., ищецът е придобил собствеността
върху имот в ЗПЗ на гр. Варна ведно с всички подобрения и приращения в
имота. Праводателите на ответника от своя страна – дружествата
„Одисейтранст“ и „Одисейсторй“ от своя страна са придобили през 2007г. от
„Пасифик Стар“ АД също процесния имот, ведно с всички подобрения и
приращения в имота. Самостоятелен обект на правото на собственост или в
случая промишлена сграда в процесния имот и в двата договора от 2007г. и
2010г. за покупко-продажба не е посочен. Обстоятелството, че в КККР на гр.
Варна е отразен с идентификатор ***.1 - промишлена сграда с площ от 714
кв.м. е недостатъчно за да бъде прието, че в имота е била налична такава
имаща статут на самостоятелен обект на правото на собственост.
Последователна е съдебната практика, която се споделя и от настоящия
съдебен състав, че отразяването в кадастралната карта и регистри на
определен обект не обуславя извод за неговата самостоятелност от гледна
точка на самостоятелен обект на правото на собственост, отделно от земята.
Наличието на идентификатор за този обект може да бъде разглеждано
единствено като индиция за самостоятелното предназначение на обекта, но не
и за доказателство, от което и единствено въз основа на което да бъде прието
за доказано самостоятелният му правен статут.
Самостоятелният характер на сграда в един имот ще бъде установен ако в
хода на производството се докаже, че надлежно е учредено ограничено вещно
право на строеж, съответно същото е реализирано до степен „груб строеж“ въз
основа на нарочна строителна документация и разрешения дадени от
надлежната администрация. В настоящия случай от наличните по делото
доказателства, съдът не може да направи извод в тази насока. Както беше
посочено в договора, от който ищецът черпи права от 2010г. липсва
съдържание, от което да бъде направен извод, че той придобива правото на
собственост върху промишлена сграда в имота, съответно ограничено вещно
право на строеж върху такава. Такива материални права не са възникнали и за
неговите праводатели, които са придобили права върху имота въз основа на
договор за покупко – продажба от 2007г. На следващо място следва да бъде
посочено, че няма данни надлежната администрация да е издавала
разрешение за строеж за сграда в имот с идентификатор ***. В тази насока от
представените по делото писмени доказателства от Община Варна, така и от
съответната районна администрация – район Владислав Варненчик при
Община Варна /районната администрация по местонахождение на имота/, от
които се установява, че разрешение за строеж на промишлена сграда в
процесния имот не са издавани, съответно не се съхраняват в архива. Индиция
за липсата на самостоятелен обект на правото на собственост в този имот
може да бъде изведена и от съставените от самия ищец документи преди
възникване на настоящия спор. Видно от съдържанието на счетоводния
баланс на ищцовото търговско дружество изготвен от последното към
31.12.2016г., в графа активи не е посочена промишлената сграда в качеството
8
й на дълготраен материален актив, който да се притежава от търговеца.
Липсва посочена самостоятелна сграда и в договора за наем от 01.02.2011г., с
който ищецът отдавна под наем имота в ЗПЗ на гр. Варна на трето на спора
лице. Видно от приемо – предавателния протокол към този договор за наем,
който е съставен към момента на предаване на имота на наемателя, в същия
няма захранване с ел. енергия поради това, че имотът не е присъединен към
електрическата мрежа, изрично е посочено, че липсва и захранване с вода
доколкото имотът не е свързан с ВиК системата. В насока липсата на
самостоятелна сграда в имота са и данните извличани от учредената
договорна ипотека от праводателите на ищеца в полза на кредитора за
обезпечаване на получения от тях паричен заем. Видно от съдържанието на
нотариалния акт от 2007г., с който е учредена договорна ипотека в полза на
банката липсва отразяване на самостоятелен обект – промишлена сграда,
която да се намира в имот с идентификатор *** в ***. Разгледани и обсъдени в
съвкупност писмените доказателства обосновават извода, че в имот с
идентификатор *** намиращ се в *** не е бил наличен самостоятелен обект
на правото на собственост, който да е имал статут на промишлена сграда.
Извод в противната насока не може да бъде направен и на база събраните в
хода на производството гласни показания посредством разпита на свидетеля
Г.. Показанията на този свидетел се кредитират от съда, като обективни и
безпристрастно дадени, формирани въз основа на лични възприятия за
релевантни за спора факти. Свидетелят изрично посочи, че в съседния до него
имот е била налична постройка, която до половината от своята цялост е била
без покрив, доколкото същия се е бил самосрутил. От тези показания не може
да бъде направен извод дали и към кой момент е реализирано строителството
на самостоятелен обект на правото на собственост, отделно от земята, който
да е бил завършен на етап „груб строеж“, което да обоснове и извода, че в този
имот преди да бъде съборена е била налична самостоятелен обект на правото
на собственост - промишлена сграда. От съвкупната преценка на гласните и
писмени доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че в
имота е реализирано строителство, което да е завършило на етап „груб
строеж“, към момента на разпоредителната сделка, от която ищецът черпи
права, за да бъде прието, че такава постройка е приращение, което е трайно
прикрепено към земята, от което да бъде направен и извод за притежавани
вещни права върху същата. Наличието на отразяване в кадастралната карта
със самостоятелен идентификатор на обект в имота е недостатъчно за извод в
противната насока.
От изложеното съдът приема, че ищецът в хода на съдебното
производство не доказа, че се легитимира за носител на правото на строеж на
погинала поради разрушаване промишлена едноетажна сграда със застроена
площ от 714 кв.м., в имот с идентификатор *** намиращ се в ***, въз основа
на договор за покупко – продажба от 31.03.2010г., който е обективиран в
нотариален акт № 117, том1, рег. №2486, дело № 177/2010г. по описа на
нотариус О.Ш. с район на действие ВРС. Доколкото ищецът не доказа, че
притежава ограничено вещно право на строеж върху такава сграда, то
неоснователни са твърденията му досежно осъщественото изпълнително
производство, за което е било образувано изп. дело № 344/2013г. на ЧСИ Д.П.-
Я.. Не се доказа, че към момента на образуване на посоченото изпълнително
дело, съответно провеждане на публичната продан по същото и възлагане на
имота на ответното дружество с постановление за възлагане от 2018г., в имот с
идентификатор *** намиращ се в *** е бил наличен самостоятелен обект на
9
правото на собственост отделно от земята. В обема на притежавани от
длъжника по изпълнителното дело вещни права върху имота е реализирана
публичната продан, в такъв обем са и възложените с постановление за
възлагане права на ответника. Изрично с постановление за поправка на
очевидна фактическа грешка от 2020г. е посочено, че след описанието на
имота следва да се чете и ведно с всички подобрения и приращения към него.
Именно като приращение следва да се приеме и наличният към този момент в
имота строеж, който строителен обект не се доказа, че има свой собствен
самостоятелен правен статут, отделно от земята върху която се намира.
Постановлението за възлагане на недвижим имот, съответно постановлението
за поправка на последното са влезли в законна сила, от което следва, че е
настъпил вещнопрехвърлителния ефект в полза на ответника досежно земята
и всички подобрения и приращения, които се намират в имота.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск от
„Калипсо ДВ“ ООД (с предходно наименование „Калипсо ДВ“ ЕООД) със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Д. А.
Н. срещу „СПА“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя си С. В. Д. за приемане на установено по
отношение на ответника, че ищецът е носител на правото на строеж на
погинала поради разрушаване промишлена едноетажна сграда със застроена
площ от 714 кв.м., която е била построена в имот с идентификатор ***
намиращ се в ***, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК, е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ответника се дължат разноски, като
съдът следва да се произнесе и по възражението за прекомерност на
възнаграждението за процесуално представителство на ответника, което
възражение е направено от ищеца.
Ответникът представя списък за разноските ведно с договор за правна
защита и съдействие от 01.03.2024г., от която се установява, че е уговорено
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 7080 лева,
платимо по банков път на две вноски от по 3540 лева. По делото се представят
доказателства за действително заплатено възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 3500 лева. За разликата над уговореното в
договора за правна помощ възнаграждение до действително заплатеното
такова доказателства по делото не се представят. Съдът след като съобрази
видът на спора, а именно че същият е с предмет вещни права, осъществените
по делото процесуални действия с участието на процесуалния представител на
ответника, така и цената на иска, която възлиза на 61025,60 лева, съответно
съотнесе цената на иска към ориентировъчно посочените размери на
възнагражденията за процесуално представителство съобразно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатките възнаграждения,
намира че заплатеното възнаграждение от 3500 лева не е прекомерно.
Възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на спора
обосновавана от видът на спора, така и от защитимият материален интерес по
делото. При тези съображения възражението за прекомерност, което е
направено от ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение.
В полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 3500 лева, на осн. чл. 78, ал.3
10
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Калипсо ДВ“ ООД, ЕИК *** (с
предходно наименование „Калипсо ДВ“ ЕООД) със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си Д. А. Н. срещу „СПА“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя си С. В. Д. за приемане на установено по отношение на „СПА“
ЕООД, че „Калипсо ДВ“ ООД е носител на правото на строеж на погинала
поради разрушаване промишлена едноетажна сграда със застроена площ от
714 кв.м., която е била построена в имот с идентификатор *** намиращ се в
***, въз основа на договор за покупко – продажба от 31.03.2010г., който е
обективиран в нотариален акт № 117, том1, рег. №2486, дело № 177/2010г. по
описа на нотариус О.Ш. с район на действие ВРС, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Калипсо ДВ“ ООД (с предходно наименование „Калипсо
ДВ“ ЕООД) със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя си Д. А. Н. ДА ЗАПЛАТИ на „СПА“ ЕООД със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя си С. В. Д. сумата от 3500
/три хиляди и петстотин/ лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11