Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е

гр.София, 09.11.2021 год.

В    И  М  Е  Т   О    Н  А    Н   А   Р   О   Д   А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

при секретаря Маргарита Д., като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 2 646/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в размер на 25 001 лв.

       

Ищцата В.К.Г. твърди, че на 19.12.2018 г., около 10.00 часа, в гр. София, при движение по левия тротоар на бул. „Витоша“ към бул. „Пенчо Славейков“ , в близост до трамвайната спирка, преди кръстовището с бул. „Пенчо Славейков“ се подхлъзнала на снега и паднала като ударила дясната си ръка. Потърсила помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където било констатирано счупване на долния край на лъчевата кост – в областта на китката. Била поставена гипсова имобилизация и били дадени препоръки за лечение в амбулаторни условия. Изложени са фактически твърдения, че с оглед увредата търпяла болки, страдания и ограничения в обичайния си начин на живот. Била временно нетрудоспособна за период от 104 дни. Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и от съда се иска да осъди ответникът СО да й заплати сума в размер на 25 001 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сторените по делото разноски.

          Ответникът С.О., редовно уведомен оспорва иска в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител. Заявено е и възражение за съпричиняване, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа от страна на ищцата.

          Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Д..

            Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Иванова.

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

          По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В заключението си съдебният експерт е обосновал извод, че на В.Г. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на долния край на дясната лъчева кост – закрито, наложило мануална репозиция под локална анестезия и поставяне на гипсова имобилизация. Вещото лице е посочило, че е налице причинно-следствена връзка между претърпяното увреждане и процесното събитие – падане върху заснежен терен. Посочено е, че обичайният период на възстановяване е около 3,5 месеца с приложено консервативно лечение в амбулаторно-домашни условия и проведени периодично рехабилитация и физиолечение. Обективиран е извод, че периодът на възстановяване е приключил в рамките на временната нетрудоспособност у ищцата – 104 дни. Посочено е, че у ищцата се наблюдава лек дефицит – 8 градуса дорзифлексия в дясна гривнена става като за в бъдеще при натоварване, промени във времето може да се оплаква от дискомфорт в мястото на увредата.

          В съдебно заседание на 25.10.2021 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М. Л. Г., дъщеря на ищцата.

          По делото са представени и медицински документи, представени от ищцата, въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе СМЕ.

При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.

          Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

          Страните не спорят, че 19.12.2018 г. ищцата е претърпяла инцидент вследствие падане на заснежен участък на тротоара. Фактът на инцидента се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от Закона за пътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8 ал.5 от ЗП,  установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.  Дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на пътя” е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното платно” е установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени платното за движение, разделителните ивици, банкетите, тротоарите и др...”. При съвкупен анализ на тези разпоредби настоящият съдебен състав намира, че процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в  Наредбата за управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Наличието на непочистен, заснежен участък от тротоара е установено от свидетелските показания.

С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани.

          От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява, че вследствие падането върху непочистен от сняг участък  на тротоара, ищцата е получила травматични увреждания.

Претърпените болки и страдания се установяват и от събраните гласни доказателства по делото – СМЕ и свидетелски показания, ценени с оглед нормата на чл. 172 от ГПК.

В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при доказателства тежест за ищеца бяха ангажирани доказателства, установяващи по несъмнен начин, че претендираните от ищцата претърпени неимуществени вреди са причинени от противоправно бездействие на лица по повод или изпълнение на възложената им от ответника работа.

Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат /причинени неимуществени вреди на ищцата/ и действията на служители на ответника. Разпитаният свидетел, заключението на СМЕ и писмените доказателства категорично установяват, че в следствие на инцидента същата е преживяла и болки и страдания, които са били с продължителен характер във времево отношение и интензивни като степен на мъчителност.

За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като в настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение на възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.

По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:

Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

 Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата, интензитета на преживените от нея негативни емоции, периодът от време, през който същата е трябвало да търпи тези последици /3,5 месечен възстановителен период/ и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди искът следва да се уважи за сумата от 15 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване, дължащо се на неполагане на дължимата грижа. Освен, че е недоказано, това възражение е в явно противоречие със задължението на ответника, вменено му с нормата на чл. 3 ал.1 от ЗДвП, задължаваща лицата, стопанисващи пътищата да ги поддържат изправни като организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно предвижване. Поради което възражението за съпричиняване се възприема като неоснователно от съда в този му състав.

По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.

По разноските: Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80 от ГПК процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това основание е посочено в адвокатското пълномощно, легитимиращо адв. Д. с валидна представителна власт / стр. 29/. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което е основателно. Претендираното адвокатско възнаграждение се основава на нормата на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА респ. предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на възнаграждението – минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА т.е. Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се изчисляват на основата на уважената част от иска, съгласно практиката на ВКС / определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015 г. на Първо ТО на ВКС/. Поради което на процесуалния представител на ищеца се следва възнаграждение в размер на 980 лв.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 779, 99 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.

 

       Водим от горното, съдът

 

Р    Е     Ш     И   :

 

ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „********да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на В.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***  - адв. М. Д. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане върху заснежен участък на тротоара на 19.12.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 25 001 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „********да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. М. Д. сумата от 980 лв. – адвокатско възнаграждение.

 ОСЪЖДА В.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***  - адв. М. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на С.О., с адрес: гр. София ,ул. „********сумата от 120 лв. – разноски.

  ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „********да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 779, 99 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ :