Р Е Ш Е Н И Е
№ 2146
гр. Пловдив, 12 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, ХVIІІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1005 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от „КАНЕСИС ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Месемврия“ №
26, ет.6, представлявано от управителя Г.К.Д., чрез пълномощника адв. А., със
съдебен адрес:***, офис 4, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620002255-091-001
от 11.12.2020г., издаден от В.А. – началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив,
възложил ревизията, и К.Н.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив,
офис Хасково, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с решение № 152 от
04.03.2021г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” – гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на
6 916,44лв., непризнат данъчен кредит в размер на 320лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 106,63лв.
Оспорващият счита, че РА е необоснован и неправилен,
издаден в противоречие с процесуалните и материални правила, водещи до неговата
незаконосъобразност. Претендира се, че въпреки представените доказателства
фактури, ЧМР, потвърждения за получаване на стоката, извършени разплащания по
доставката органите по приходите са формирали неправилен извод за липсата на
реално осъществена вътреобщностна доставка. Неправилно е тълкувана и приложена
разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС, съгласно която за доказване на
извършен ВОД се изисква единствено документи, доказващ транспортирането на
стоката от територията на държавата на доставчика, до територията на друга
държава – членка на ЕС. По делото е представена ЧМР с надлежно попълнени
реквизити, включително печат и подпис на получателя и посочване на мястото на
получаване на стоките – Лондон. В този смисъл, се опровергават констатациите в
РД, че стоката не е постъпила при английското дружество – получател и
транспортните средства, посочени в ЧМР, не са напускали територията на
България. Иска се отмяна на РА, включително по отношение на констатацията за
непризнат данъчен кредит, поради неизвършен международен транспорт до
Великобритания от превочвача, посочен в ЧМР. Претендират се разноски по делото.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото
писмена защита.
Ответникът по жалбата – директор дирекция “ОДОП” – гр.
Пловдив, чрез процесуалния представител юр. Н., счита същата за неоснователна,
поради което настоява за отхвърлянето и, по съображения, изложени в
представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок
пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил в обжалваната част, предмет на настоящото съдебно
производство. Така постановеният от директора на Д "ОДОП" – гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен процесуален срок налагат извод за нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
Началото на ревизионно производство е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620002255-020-001/22.04.2020г.,
издадена от В.А. - началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват: данък върху добавената
стойност за периода от 01.02.2020г. до 31.03.2020г., като е определен краен
срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е редовно сторено на 30.04.2020г. по електронен път. Със
заповед № Р-16001620002255-023-001/29.05.2020г. ревизионното производство е
спряно до получаване на отговор по инициираната процедура за обмен на
информация между компетентните органи на Република България и Великобритания.
Ревизията е възобновена, считано от 14.09.2020г. със заповед № №
Р-16001620002255-143-001/14.09.2020г., като е посочен краен срок след
възобновяването – 16.11.2020г.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен
доклад /РД/ № Р-16001620002255-092-001/17.11.2020г. Няма данни по делото да е
постъпило възражение срещу РД в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК компетентните органи
по приходите са издали обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт /РА/
№ 16001620002255-091-001/11.12.2020г. С решение № 152 от 04.03.2021г.
директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е отменил обжалваният РА, в частта
му на непризнат данъчен кредит за данъчен период м. 02.2020г. в общ размер на
5 243,69лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 369,07лв. В
останалата си част РА е потвърден, което е и предмет на настоящото дело.
Видно от представените по делото заповеди №
РД-09-2433/16.12.2019г. и РД-09-1801/28.09.2018г., издадени от териториалния
директор на НАП – гр. Пловдив, на органа по приходите, издал заповедите за
възлагане и на органа по приходите, ръководител на ревизията, са делегирани
правомощия по ДОПК.
По делото са представени и сертификати за електронен
подпис на лицата, извършили ревизията и подписали съответните актове, както и
оптичен носител (CD).
На
първо място, следва да се посочи, че по делото не съществува спор относно
издаването на РА от надлежно овластени за това органи по приходите и при
спазени административнопроизводствени правила, което се установява и след
служебната проверка от състава на съда, като предвид липсата на спор между
страните относно тези обстоятелства, не се налага излагането на подробни съображения.
Спорът се концентрира върху правилното приложение на
материалния закон.
От фактическа страна настоящата инстанция приема за
установено следното:
Извършената
ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДС обхваща данъчни периоди от
01.02.2020г. до 31.03.2020г. Едновременно с ревизионното производство е
извършвано и производство по прихващане или възстановяване по реда на чл. 92,
ал. 11 от ЗДДС, във връзка с подадена справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период м. 02.2020г. с деклариран ДДС за възстановяване по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС. Проверката е приключила с Акт за прихващане или възстановяване по чл. 92,
ал. 11 от ЗДДС № Р-16001620000781-171-001/27.03.2020г., по отношение на който
не са представени доказателства за обжалване.
По
отношение допълнително начисления ДДС и непризнатия данъчен кредит, в хода на
ревизията органите по приходите са установили, че в подадения дневник за
продажбите и справка - декларация, касаеща данъчен период м. 03.2020г.
ревизираното дружество е декларирало извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на
стоки – детски играчки към дружеството във Великобритания LIGHT UPP LIMITED LTD с VIN № GB280630221 по инвойса с данъчна основа на стойност 34 582.20лв.
и ДДС в размер на 6 916.44лв. На основание
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС не е начислен ДДС, тъй като РЛ е приело
процесната доставка като такава, попадаща в обхвата на чл. 7 от ЗДДС и е
приложило нулева ставка на данъка.
В
отговор на ИПДПОЗЛ са представени заверено копие на процесната фактура, заявки
за международен транспорт, транспортен документ /ЧМР/, потвърждение от
получателя по доставката, банкови извлечения за извършени разплащания за мм. 02
и 03.2020г., фактура за транспорт, издадена от превозвач „ГЕРИ – В – 2000“
ЕООД, счетоводни регистри и оборотна ведомост.
При
преглед за коректността на попълнените реквизити в ЧМР към процесния инвойс №
020…9/09.03.2020г. е констатирано, че са попълнени данни за изпращач на стоката
„КАНЕСИС ГРУП“ ЕООД, получател на стоката LIGHT UPP LIMITED LONDON, превозвач „ГЕРИ – В – 2000“ ООД с превозно средство рег. № Е 0350
КН, място на товарене на стоките – гр. Гоце Делчев, място на разтоварване на
стоките – UK/LONDON, 46
LOCKFIELD AVENUE, MONDIAL FORWARD. В кл.
24 от ЧМР е положен печат на чуждестранния получател, изписана е дата на
получаване 20.03.2020г. и е положен подпис, без посочване качеството на лицето
в дружеството. Представено е потвърждение за получаване на стоките от английския
контрагент, в което е посочен адрес, различен от мястото на разтоварване на
стоките – 411 WESTMOUNT ROAD,
LONDON, UK, името на лицето, получило стоките от името
на дружеството и неговата длъжност warehouse worker.
Извършена
е проверка в информационния масив на Агенция Митници, модул „Пътни такси и
разрешителен режим“ за периода от 01.02.2020г. до 31.03.2020г., документирана с
протокол № 1641827 от 11.11.2020г., при която е констатирано, че превозно
средство с регистрационен номер, вписан в ЧМР, не е напускало територията на
България.
Извършена
е насрещна проверка на превозвача „ ГЕРИ – В – 2000“ ООД, при която, в отговор
на ИПДПОЗЛ са представени следните документи: заверено копие на процесния
инвойс, ЧМР, заявка за международен транспорт, трудов договор на лицето Георги
Николов Щранков от 08.01.2018г. за назначаването му на длъжност „шофьор товарен
автомобил – международни превози“, допълнително споразумение към трудов договор
от 01.01.2019г., лиценз за извършване на международен автомобилен транспорт на
товари, регистрационен талон на превозно средство марка ДАФ, рег. № Е 0350 КН,
фактура за заплатени такси за преминаване на ГКПП Дунав мост на 15.03.2020г.,
24.03.2020г. и 29.03.2020г., фактури за зареждане с гориво и за заплатени такси
за използване на ферибот, документи за извършено разплащана по доставката от РЛ
на превозвача.
Депозирани
са писмени обяснения от управителя на превозвача, изменени в последствие с
други писмени обяснения, съгласно съдържанието на които в дружеството –
превозвач е постъпила заявка за международен транспорт от 10.03.2020г. за
превоз на стоки до Великобритания от дружеството „Канесис груп“ ЕООД. Стоката,
която е следвало да бъде транспортирана до Великобритания, са детски играчки и
е натоварена от товарен пункт в гр. Гоце Делчев, складова база, бул. „Гоце
Делчев“ продължение № 102 на 10.03.2020г. на превозно средство с рег. № Е 0350
КН, управлявано от шофьора А. Попов. Получател на стоките е английското
дружество LIGHT UPP LIMITED и стоката е разтоварена на адрес MONDIAL FORWARD EN 73 7PX. Не могат да дадат информация за физическото лице, което е приело
стоките от името на английската фирма. Представен е екземпляр от ЧМР, в който в
кл. 24 е положен печат на английското дружество LIGHT UPP LTD, изписана е дата 19/03 и е положен подпис.
Поради
техническа грешка в базата данни на фирмата, във фактурите за заплатени такси
за преминаване на Дунав мост е посочено името на шофьора Т.П., който е напуснал
на 19.06.2017г. Международният превоз е извършен от шофьора Г.Щ., с който е
сключен трудов договор през 2018г. Поради допусната техническа грешка следва
датата на натоварване на стоките да се чете като 13.03.2020г., като товарният и
разтоварен пункт са същите, като посочени в по-рано депозираните писмени
обяснения.
При
анализ на представените документи от РЛ, превозвача на стоката и съдържанието
на отговора от компетентните органи във Великобритания е констатирано, че са
налице несъответствия в датите на получаване на стоките, посочени в кл. 24 от
ЧМР в екземпляра на българското дружество и на превозвача, както и разлика в
данните от документите за заплатени услуги за използване на ферибот. Направен е
извод, че от превозвача не са представени доказателства за извършен конкретен превоз
от България до Великобритания за сметка на българското дружество, тъй като през
данъчен период м. 03.2020г. са фактурирани и транспортни услуги по сходни
дестинации за сметка на други английски дружества, различни от получателя на
стоките. Налице са дати за платени такси за ползване на ферибот, които са
20.03.2020г. и 24.03.2020г., които не кореспондират с датата на заплатена такса
за преминаване на ГКПП Дунав мост 2 – Видин – Калафат.
От
страна на българското дружество не са представени доказателства за извършено
разплащане на доставката по процесната фактура. Съгласно представените банкови
извлечения от банковата сметка на „Канесис груп“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД
от името на английския получател са постъпили плащания на обща стойност
40 707,35лв. за месец февруари 2020г. /на 04.02.2020г. – 9 243,65лв.,
на 05.02.2020г. – 14 922,05лв., на 11.02.2020г. – 11 456,77лв. и на
11.02.2020г. – 5 084,88лв./ и на обща стойност 19 748,16лв. за месец
март 2020г. /на 13.03.2020г. – 1 536,50лв., на 16.03.2020г. –
5 000лв., на 24.03.2020г. – 7 011лв. и на 31.03.2020г. –
1 900,66лв. В банковите документи не е посочено по кой конкретно инвойс се
извършват разплащанията.
С
протокол № 1642526 от 11.11.2020г. към доказателствения материал по ревизията е
присъединена молба за административно сътрудничество референтен номер VAT_BG_031933_GB_BG-0785_20200203_AF_RI_R до компетентните органи във Великобритания, относно декларирани ВОД
към търговеца LIGHT UPP LIMITED и постъпил отговор. Съгласно съдържанието на отговора не е известна и
не е представена информация на кого са продадени стоките, не е известна и не е
представена информация за извършено разплащане – в брой или по банков път, не е
известна и не е представена информация за лицето, направило поръчката за
процесните стоки и как е осъществен контакт между доставчика и получателя, не е
представена информация за начина на транспортиране на стоките от България до
Великобритания и кой е собственик на транспортните средства. Не е известно и не
са представени доказателства за наличие на складова и търговска база, където са
разтоварени стоките, за счетоводно отразяване на осъществения ВОП от получателя
и за извършени разплащания между доставчика и получателя.
С
оглед така описаните от ревизиращия екип факти и обстоятелства, е формиран
извод, че в конкретния случай „Канесис груп“ ЕООД, в качеството си на
доставчик, не доказва реалното осъществяване на декларираните от него ВОД с
аргумента, че не е доказан по надлежния ред транспортът на стоките детски
играчки от територията на България до територията на Белгия и поради липса на
представени документи, регламентирани в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ППЗДДС
с коректно попълнени реквизити. В резултат на това е направено заключението, че
в не се доказва прилагането на нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, във
връзка с чл. 7, ал.1 от с. з. по издадения инвойс към чуждестранния контрагент.
За извършените доставки, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 82,
ал. 1 от ЗДДС, органите по приходите са начислили косвен данък в размер на 6 916,44лв.,
установен за дължим от дружеството през периода м.03.2020г., ведно с
прилежащите лихви.
При
същата фактическа обстановка, на „Канесис груп“ ЕООД не е признато право на приспадане
на данъчен кредит в размер на 320лв. по фактура № 30…2283/13.03.2020г.,
издадена от превозвача „Гери – В – 2000“ ООД за данъчен период м. 03.2020г., на
основание разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68 и чл. 9 от ЗДДС.
За
да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия
екип, като подробно е изложил нормативната уредба, уреждаща този вид отношения,
както и практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. От
страна на решаващия орган е прието за безспорно, че нито в хода на ревизионното
производство, нито в административното такова, не е представен нито един от
законово изисканите документи, с които дружеството-жалбоподател да удостовери
извършването на ВОД, така, както изисква нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС.
В
хода на съдебното производство към делото са приети допълнително следните
писмени доказателства: фактури от 06.05.2020г., 20.05.2020г., 01.06.2020г. и
02.06.2020г. на английски език в надлежен превод на български език, за извършена
продажба на стоки детски играчки на HOLCON SYSTEMS LTD /л. 484
– 491/; удостоверение рег. № 328200-12405 от 30.06.2021г., издадено от Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР за преминаване през ГКПП на Република
България на превозно средство марка ДАФ с рег. № Е 0350 КН за периода от
01.03.2020г. до 31.03.2020г. /л. 503/.
В
съдебното заседание на 28.09.2021г. е прието заключение по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, изпълнено от вещото лице П.Т., с направено възражение
от процесуалния представител на ответника по отношение отговор на въпроси 3, 6
и 7.
При
преглед на представените по делото доказателства и допълнителна проверка в
счетоводството на жалбоподателя, вещото лице е дало следните отговори на
поставените задачи:
-задача
1: за ревизирания период „Канесис груп“ ЕООД прилага двустранна форма на
счетоводство и използва система за автоматизирана обработка на счетоводна
информация. За отчитане на закупените стоки е заведена счетоводна сметка 304
„Стоки“, за отчитане на разчетите с доставчици и клиенти са заведени счетоводни
сметки 401 и 411 и за отношенията с бюджета и осигурителните фондове са
заведени сметки от гр. 45. Разплащанията с доставчици и клиенти се извършва по
касов и банков път, за което са заведени счетоводни сметки 501 „Каса“ и 503
„Разплащателна сметка в лева“. Водят се необходимите отчетни регистри по чл.
124 от ЗДДС – дневници за покупките и дневници за продажбите и съгласно
изискванията на чл. 115 от ППЗДДС необходимите документи се подават ежемесечно.
Формата
на счетоводна отчетност позволява извършването на текущ и последващ данъчен и
финансов контрол. Текущото счетоводно отчитане се води в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството и СС, както и при утвърден от
ръководството индивидуален сметкоплан. Формата на водене на счетоводството
осигурява синхронизирано, хронологично и систематично счетоводно отчитане.
-задача
2: съгласно данните в първични счетоводни документи и счетоводни записвания по
дебита на сметка 304 Стоки, партида 1-55 Детски играчки стоките, по отношение
на които се твърди да е извършен ВОД към английски контрагент, са закупени от
„Робас тром“ ЕООД през данъчен период м. 02.2020г. Взети са съответните
счетоводни операции за разчитане с доставчика и разчитане с бюджета на дължимия
ДДС. Може да се направи извод, че РЛ е разполагало с количествата стоки –
детски играчки, които са предмет на ВОД.
-задача
3: във връзка с извършения ВОД е издаден инвойс № 020…9 от 09.03.2020г. за
продажбата на 88 408бр. детски играчки на стойност 17 681,60 евро.
Фактурата е намерила счетоводно отражение при жалбоподателя при вземане на
счетоводните операции дебит сметка 411 Клиенти, аналитична партида LIGHT UPP LTD срещу кредит сметка
702 Постъпления от продажби и дебит сметка 702 Постъпления от продажби и кредит
сметка 304 Стоки, аналитична партида 1-55 Детски играчки. Издадена е и фактура
№ 30…2283 от 13.03.2020г. за извършена транспорта услуга от „Гери – В – 2000“
ООД. Фактурата е намерила счетоводно отражение по дебит сметка 453/1 Начислен
ДДС срещу кредит сметка 401 2 Доставчици, аналитична партида „Гери – В – 2000“
ООД и дебит сметка 602 1 Разходи – транспорт срещу кредит сметка 401 5
Доставчици „Гери – В – 2000“ ООД – Транспорт БГ – Лондон.
За
извършения ВОД са представени и международно товарителница /ЧМР/ с попълнени
реквизити, посочени на стр. 3 от заключението /л. 497/, потвърждение за
получени стоки на територията на държава – членка на ЕС /л. 83/, заявка за
международен транспорт /л. 84/, декларация – обяснение от управителя на
превозвача /л. 421/, лиценз № 1567 за международен автомобилен превоз на товари
/л. 403/, регистрационен талон на влекач /л. 404/, фактура № 34001451 с
фискален бон от 15.03.2020г. за преминаване на ГКПП Видин – Калафат /л. 410
гръб/, инвойс № ********** от 24.03.2020г. на румънски език за преминаване на
ГКПП Видин – Калафат /л. 410 гръб/, фактура № ********** с фискален бон от
29.03.2020г. за преминаване на ГКПП Видин – Калафат /л. 410/.
-задача
4: не са налице данни стоките, предмет на ВОД, да са били реализирани в рамките
на други сделки, сключени от ревизираното дружество.
-задача
5: съгласно данните в аналитична оборотна ведомост на сметка 304 Стоки,
аналитичност 1-55 Детски играчки стоките, предмет на ВОД, не са налични към
31.03.2020г. Позиция 1-55 Детски играчки е с показатели с нулеви стойности.
-задача
6: съгласно хронологична ведомост на сметка 411 Клиенти, аналитична партида LIGHT UPP LTD за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. са извършени разплащания по доставки на обща
стойност 235 593,44лв. /таблица на л. 499/. Между страните по доставката е
възприет подход на частично плащане на дължимите по извършените доставки суми,
които не са обвързани с конкретен инвойс. Всички разплащания са извършени по банков
път.
-задача
7: по делото са представени 3бр. фактури за извършени продажби на стоки –
детски играчки от LIGHT
UPP LTD на HOLCON SYSTEMS LTD. Реализирани са продажби на общо 34 946бр. детски играчки.
-задача
8: в счетоводството на жалбоподателя са отразени разплащания по фактура №
30…2283 от 13.03.2020г. с издател „Гери – В – 2000“ ООД, както следва: на
17.03.2020г. по сметка 501 Каса в левове сумата от 1 100лв. и на
07.04.2020г. по сметка 503 1 „Уникредит Булбанк“ – сумата от 820лв.
В
разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е
уточнило, че има периодични плащания между българското дружество и английския
контрагент на суми по доставки, но не могат да бъдат обвързани със съответна
фактура. През годината е заплатена обща сума от 235 593,44лв. Английското
дружество е продало на свой английски клиент само част от количеството получени
детски играчки.
При така
установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката
на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този
закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на
друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева
ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените
вътреобщностни доставки по чл. 38 ал. 2, като документите, удостоверяващи
извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за
прилагане на закона - съгласно ал. 2 на чл. 53 от ЗДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС (действаща редакция, ДВ, бр. 8 от 2016г., в сила от 29.01.2016г.) за доказване на вътреобщностна доставка на
стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. документ за
доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран
за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по
ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена
доставката; б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на
вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; в) документ по чл. 168, ал. 8
от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец
и не е регистрирано по закона; 2. документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя
или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен
от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото
потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му
качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б)
транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на
друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето
лице за сметка на доставчика.
В случая,
въз основа на декларираните от РЛ обстоятелства и от събраните доказателства,
се установява, че транспортът на стоките е извършен от трето лице – превозвач
„Гери – В – 2000“ ООД за сметка на българското дружество, поради което е
приложима хипотезата на чл. 45, ал. 2, б. “а“ от ППЗДДС. В този смисъл е
необходимо да се посочи, че доставчикът следва да притежава транспортен
документ или потвърждение.
За да е
налице ВОД следва да са налице следните условия - доставчикът да е регистрирано
по ЗДДС лице; получателят е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка,
стоките да се транспортират или превозват до друга държава членка, възмездност
на доставката. В случая не се спори, а и от доказателствата по делото се
установи, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице и посоченият получател е
регистриран по ДДС в друга държава - членка лице – Кралство Великобритания.
Налице е и възмездност на доставката по процесната фактура, издадена от
жалбоподателя. Съответно, в разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС, във връзка с чл. 53,
ал. 2 от ЗДДС, е нормативно установен начинът за нейното доказване като проявен
юридически факт. Документите, регламентирани в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС
(в действаща редакция, в сила от 29.01.2016г.), са разделени в две групи –
документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането
на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка.
Според
чл. 45, т. 1 б. ”а” от ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в
която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава
членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от
държава членка, под който номер му е извършена доставката. В случая не е спорно
наличието на фактура, съдържаща посоченото нормативно съдържание.
От своя страна, разпоредбата на чл. 45,
т. 2 ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка. В чл. 45, т. 2, б. ”а” от ППЗДДС е посочено изискването за
представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или
упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен
от получателя или от трето лице за сметка на получателя. В ППЗДДС са посочени
изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа писменото потвърждение: дата
и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен
номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. В разпоредбата на
чл. 45, т. 2, б. ”б” от ППЗДДС е регламентирано изискването за наличието на транспортен
документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава
членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за
сметка на доставчика.
Съгласно
съдебната практика от тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ
на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието
на следните предпоставки – когато доставчикът не е изпълнил предвидените от
закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен,
т.е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част
от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по
дело С-273/11.
След
като не се спори, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на
доставчика - българското дружество, то съобразно цитираното правило на чл. 45,
т. 2, б. ”а” от ППЗДДС доставчикът следва да разполага с транспортен документ –
международна товарителница или писмено потвърждение от получателя, че стоките
са получени на територията на държавата - членка. В случая няма спор между
страните относно изпълнението на изискването по чл. 45, т. 1, б. “а“ от ППЗДДС,
тъй като жалбоподателят е представил заверено копие на процесния инвойс, с
получател лице, регистрирано по ДДС в съответната държава - членка на ЕС.
Спорът
между страните е относно това дали доставките са вътреобщностни такива по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС или се касае за доставки в общия случай на
закона в хипотезата на чл. 6 от ЗДДС и по-конкретно ал. 3, т. 3 от разпоредбата.
Единственото спорно обстоятелство между страните обстоятелство е изпращането и
получаването във Великобритания на стоките, предмет на декларираните доставки.
Съгласно
съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива
2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят
данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в
правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е
да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36
от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11).
За
удостоверяване на ВОД по процесния инвойс, в хода на ревизионното производство
жалбоподателят е представил ЧМР (л. 82 гръб) и писмено потвърждение на
български и английски език. В кл. 24 на ЧМР е положен печат на английския
получател, изписана е ръкописно дата 20.03.2020г., но не е положен подпис. В
писменото потвърждение е посочена също дата на получаване на стоките
20.03.2020г., изписани са име и презиме на лицето, получило стоката и
длъжността му „warehouse worker“, но не е посочено място на получаване на
стоките. В ЧМР и писменото потвърждение са посочени различни адреси по
регистрация на английското дружество – получател по доставките, в ЧМР е посочен
различен адрес на разтоварване на стоките, а в писменото потвърждение изобщо не
е посочен адрес на получаване на стоките.
При
сравнение на екземпляра на ЧМР, представен от жалбоподателя и екземпляра на
ЧМР, представен от превозвача „Гери – В – 2000“ ООД (л. 418) се установяват
различно попълнени данни в кл. 24 – в екземпляра на превозвача е посочена дата
19/03 (най-вероятно 2020г.) и е положен подпис, какъвто липсва в представения
от жалбоподателя екземпляр.
Различията
в данните в кл. 24 от ЧМР са дали основание на ревизиращия екип да извърши проверка
относно извършения транспорт на стоките до Кралство Великобритания. При
насрещната проверка превозвачът представя документи за валиден лиценз за
извършване на международен автомобилен превоз на товари, за собственост на
транспортното средство, посочено в ЧМР, фактури за зареждане с гориво на
транспортното средство, документи за заплащане на такси за преминаване на ГКПП
Дунав мост 2, Видин – Калафат на български и на румънски език, без надлежен
превод на български език, протоколи за самоначисляване на ДДС от 20.03.2020г. и
24.03.2020г. с предмет на стопанската операция „билети – ферибот“, придружени с
инвойси, издадени от чуждестранното лице GRECA TRANSPORT LIMITED, без надлежен превод на български език, пътен лист за движение на МПС
с рег. № Е 0350 КН (в нечетливо копие), данни за водача на МПС, фактура с
предмет извършен транспорт от България до Великобритания, Лондон, заявка за
извършване на транспорт, документи за извършено разплащане по фактурата.
При
проверка в информационната система на Агенция „Митници“ за преминаване на МПС с
рег. № Е 0350 КН на ГКПП на Република България е констатирано, че липсват
такива данни. Този факт е опроверган от представеното в хода на съдебното
обжалване удостоверение от ГД „Гранична полиция“ (л. 503), съгласно съдържанието
на което се установява излизане на МПС с посочения регистрационен номер извън
територията на България през ГКПП „Дунав мост 2“ на 15.03.2020г. и влизането му
обратно на територията на България през същия ГКПП на 24.03.2020г. Фактът на
влизане и излизане е надлежно потвърден и посредством представяне на фискален
бон за заплатена такса за преминаване на ГКПП на 15.03.2020г. (л. 410 гръб). По
делото са представени документи на чужд език, без надлежен превод на български
език за заплащане на определени суми, на които са посочени датите 15.03.2020г.
и 24.03.2020г., но без наличието на надлежен превод само може да се предполага,
че тези документи удостоверяват преминаване през ГКПП на транспортното средство
на територията на Румъния или от територията на Румъния на посочените дати.
Доказателства
за движението на транспортното средство след преминаването му на територията на
Румъния се съдържат в пътния лист, съдържащ маршрут на движение, който е
представен в нечетливо копие, информация към фактурите за зареждане с гориво, в
които са посочени данни за зареждане с гориво на определени дати и на
определени места в Германия, Франция и Обединено кралство. В пътния лист датите
на пристигане и отпътуване от определени населени места са изключително
нечетливи и не може да се установи по несъмнен начин пребиваването му в
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Съгласно данните от
обобщената информация за зареждане с гориво и заплащане може да се направи
извод, че превозното средство е влязло на територията на Германия на
17.03.2020г., в 01,21ч., когато е документирано извършено разплащане, извършило
е зареждане на същата дата, в 6,31ч. и 6,44ч., след което регистрирано плащане
на територията на Кралство Великобритания на 17.03.2020г., 14,24ч. и е
заплатена сервизна такса във Франция на 17.03.2020г., 17,50ч.
Съгласно
данните в регистрираните като извършени картови плащания се установява, че
транспортното средство е пребивавало на територията на 3 държави – Германия,
Франция и Великобритания на една и същата дата – 17.03.2020г., във времевия
диапазон от 24 часа. Представен е и протокол за самоначисляване на ДДС с
основание „билети ферибот“, но същият е с дата 20.03.2020г. По отношение
заплатения билет за ползване на ферибот, към протокола е представен документ на
английски език, без надлежен превод на български език, в който са посочени две
различни дати – 17.03.2020г. и 20.03.2020г.
От
данните в представените документи може да се направи предположение, че
транспортното средство е пребивавало на територията на Кралство Великобритания
на 17.03.2020г., т.е. е възможно да бъдат транспортирани стоките и на датите
19.03.2020г., и на 20.03.2020г., които са посочени в кл. 24 от ЧМР в
екземплярите, представени от жалбоподателя и от превозвача.
По
отношение на обратния маршрут на движение от Кралство Великобритания до
Република България, данни се съдържат в аналогични документи – пътен лист,
заплащане на винетни такси, такса за ползване на ферибот, заплатени суми за
зареждане с гориво и заплатена такса за преминаване на ГКПП. Съгласно данните
за извършени разплащания, на територията на Кралство Великобритания са
извършени разплащания на 23.03.2020г., 24.03.2020г. и 25.03.2020г., на
територията на Франция – на 19.03.2020г., 21.03.2020г. и 23.03.2020г. и на
територията на Германия на 22.03.2020г. Отново е налице протокол за
самоначисляване на ДДС от 24.03.2020г. с основание „билети ферибот“, придружен
с документ на чужд език, без надлежен превод на български език, в който отново
са посочени две дати – 21.03.2020г. и 24.03.2020г. Завръщането на територията
на Република България е станало на 24.03.2020г., като при проследяване на
хронологията на датите в посочените документи може да се направи предположение,
че превозното средство е напуснало територията на Кралство Великобритания на
21.03.2020г.
Предвид
извършения анализ, могат единствено да се направят предположения, че
транспортното средство е пребивавало на територията на Великобритания във
времевия период от 17.03.2020г. до 21.03.2020г., в който времеви период са и
датите 19.03.2020г. и 20.03.2020г., посочени в кл. 24 на ЧМР, в екземплярите,
представени съответно от превозвача и от жалбоподателя. Предвид противоречивите
данни за дата на получаване на стоките и връзката на английския контрагент за
мястото на разтоварване на стоките (дали се касае за ползвано под наем складово
помещение), е извършено запитване до компетентните органи на Кралство
Великобритания. Съгласно данните в постъпилия отговор от страна на английския
контрагент не е предоставена информация във връзка с нито един от поставените
въпроси, като изрично е посочено, че са представени единствено 5бр. инвойси от
№ 1 до № 5.
Защитната
теза на жалбоподателя за извършен ВОД от Република България до Кралство
Великобритания се основава от една страна на данните в ЧМР и извършеното
писмено потвърждение за получаване на стоките от английското дружество именно
на 20.03.2020г. В подкрепа на тази му защитна теза е ангажирано изготвяне на
заключение по ССЕ, с поставени задачи относно наличността на стоките при него,
изписването им от материалната сметка 304 към 31.03.2020г., което означава, че
към тази дата са продадени, както и представени доказателства от английското
дружество за продажбата на част от стоките на други английски контрагенти за
периоди, следващи данъчния период, през който е извършен спорния ВОД.
Съдът
намира, че като аргумент на ревизиращия екип за непризнаване за действително
извършения ВОД към английското дружество е посочен и фактът, че натоварването
на стоките е извършено в гр. Гоце Делчев, в което населено място жалбоподателят
не разполага със складово помещение. По делото са представени доказателства за
наличие на такова складово помещение, ползвано под наем, находящо се в с.
Момино село, общ. Раковски, обл. Пловдивска. Не са представени доказателства за
транспорт на стоките до гр. Гоце Делчев, като в заявката за международен
транспорт (л. 418 гръб – л. 419), подадена до превозвача, е посочено, че
товарният пункт е в гр. Гоце Делчев. Действително, извършването на транспорт на
територията на страната на стоки, в случай, че складовото помещение, където се
съхраняват стоките от доставчика по ВОД и мястото на натоварване от превозвача
по международния транспорт, не е елемент от фактическия състав на ВОД по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. В случая, същото е използвано като допълнителен
аргумент за фактическо непредоставяне на стоките от изпращача им на превозвача,
съответно не извършването на транспорт до чуждестранния контрагент.
Съдът
намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за
необоснованост на заключението на вещото лице, в частта му по отношение
дадените отговори на въпросите наличие на документи, доказващи ВОД, извършени
разплащания по доставките от английския контрагент и заприхождаване на стоките
в счетоводството на английското дружество. Тук е необходимо да бъде отбелязано,
че именно наличие на противоречиви данни в ЧМР относно датата на получаване на
стоките, липса на информация относно лицето, фактически получило стоките от
името на английския контрагент и неяснота относно ползване като складово
помещение на адреса, на който е извършено твърдяното разтоварване на стоките, е
наложило извършване на допълнителни проверки, включително и такава от
компетентните органи в Кралство Великобритания. В хода на съдебното обжалване
са ангажирани доказателства, опровергаващи констатацията на ревизиращия екип,
че МПС с посочения номер е напуснало територията на страна, но не са ангажирани
доказателства кога именно това транспортно средство в влязло на територията на
Кралство Великобритания и кога точно са получени от представител на английския
контрагент, предвид посочените различни данни в кл. 24 от ЧМР, представени от
жалбоподателя и превозвача. По-горе в настоящото решение бяха подложени на
подробен анализ данните в представените доказателства, като е направено
единствено предположение кога транспортното средство, собственост на
превозвача, се е намирало на територията на Кралство Великобритания.
Настоящият
съдебен състав намира, че посредством заключението на вещото лице, в
неоспорената му от процесуалния представител на ответника част, се потвърждават
единствено неспорните между страните обстоятелства относно наличие на стоки от
вид на процесните при жалбоподателя и изписването им от материална сметка 304
Стоки след датата на издаване на процесния инвойс. По отношение на извършените
разплащания вещото лице е посочило такива за цялата 2020г., но е уточнило, че
между страните по доставката е възприет подход на частични плащания, които не
могат да се обвържат с конкретен инвойс. Твърденията за наличие на стоките при
получателя по ВОД, тъй като в последствие са предмет на последваща продажба към
друг английски контрагент е необосновано, тъй като се касае за счетоводството
на чуждестранно лице, подчинено на правната уредба на друга държава. Вещото
лице е извършило обвръзката между получаване на стоките и последващата им
продажба единствено въз основа на данните в процесния инвойс и представени едва
в хода на съдебното обжалване фактури за продажба между две чуждестранни
дружества. Не е съобразено обстоятелството, че се касае за родовоопределени
вещи в значително количество, за съхранението на които е необходимо ползване на
складово помещение, което не е доказано по несъмнен начин от чуждестранното
дружество, твърдяно като получател по ВОД. Не е спорно, че в рамките на два
месеца, т.е. през месец февруари и месец март 2020г. РЛ е получило стоки от
вида на процесните и се е разпоредило с тях, но неналичността й по счетоводни
данни към 31.03.2020г. може да се дължи както на извършен ВОД, което твърдение
е оспорено при ревизията, така и на продажбата им на вътрешния пазар, при която
се дължи начисляване на ДДС.
Тук е
мястото и да се отбележи, че представеното ЧМР и писмено потвърждение, които
представляват частни диспозитивни документи, се ползват само с формална, но не
и с материална доказателствена сила. Без значение дали доставката е извършена
на територията на страната или се касае за ВОД, следва по несъмнен начин да се
докаже, че е прехвърлена нейната собственост на получателя, като при условията
на доставки на територията на страната това доказване е съгласно чл. 24, ал. 2
от ЗЗД, а при ВОД - дали стоката е достигнала до нейния получател. Смисълът на разпоредбата
на чл. 45 от ППЗДДС за изискване за транспортен документ означава, в него да са
налице попълнени коректно реквизити, с които да се доказва изпращането,
съответно получаването на стоката. В случая не са налице несъмнени данни за
получаване на стоката от английския контрагент. Наличието на фактура не
установява реалното изпълнение на доставката и получаването на стоката в друга
държава членка.
В случая
несъмнени доказателства, които
да установяват, че стоката е транспортирана до посочения в инвойса получател не
се събраха. Както беше посочено, в представените ЧМР и
писмени потвърждения са налице некоректно попълнени реквизити, изискуеми
съгласно чл.6 т.1 б. „г“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки.
Предвид
т. 42 от решение на СЕС по дело С-409/04г., съгласно която чл. 28а, параграф 3,
ал. 1 и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива, като се вземе
предвид терминът „изпратен(и)“, употребен в тези две разпоредби, следва да се
тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и
освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато,
правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя
на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в
друга държава - членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката
е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, се налага
изводът, че кумулативно се изисква, не са само изпращане на стоката, но и
установяване факта на получаване на същата, което в случая не е установено.
Съгласно и т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на
вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато, правото
на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и
продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга
държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране същата
стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.
В тежест на доставчика е да представи обективни
доказателства, установяващи, че доставената от него стока действително е
превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя на
доставката. В практиката си и СЕС поставя на първо място извършването на реална
доставка, включително и при ВОД.
Каза се по-горе, че по аргумент на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, за да се приеме, че е налице вътреобщностна доставка на стоки,у следва
ревизираното лице да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: -
доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС; да е прехвърлено
правото на разпореждане върху стоките между тях; стоката физически да е
напуснала територията на държавата-изпращач. Когато по безспорен начин са
установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли
ДДС с нулева ставка на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.
При същата фактическа обстановка, на жалбоподателя не
е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставката с предмет
транспортна услуга по международен транспорт от Република България до Кралство
Великобритания. Както беше казано по-горе в настоящото решение, не е спорно, че
превозвачът разполага с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на
доставки с предмет международен транспорт. В случая, основен аргумент относно
неизпълнението на доставката на услуга е недоказания факт на получаване на
стоката от английското дружество, предвид непредставени доказателства за
транспортиране с коректно попълнени реквизити.
В хода на съдебното обжалване, както беше посочено
по-горе в настоящото решение, се ангажираха доказателства единствено за
опровергаване констатацията на ревизиращия екип за ненапускане на транспортното
средство, собственост на превозвача от територията на Република България. Не се
ангажираха доказателства за маршрута на движение и датата на влизане на
територията на Кралство Великобритания, като по-горе в настоящото решение се
изложиха единствено предположения за това, основани на данните в документи за
извършени разплащания на винетни и други пътни такси и зареждане на гориво,
извършени на територията на Германия, Франция и Великобритания.
С оглед изложеното, съдът намира, че законосъобразно е
начислен допълнително ДДС и не е признат данъчен кредит, ведно с прилежащите
лихви. В тази връзка, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на
ответника и същите се констатираха в размер на 697,15лв. (шестстотин деветдесет
и седем лева и петнадесет стотинки), съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 т. 3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата редакция към 31.07.2020г., в сила от 03.08.2020г.).
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„КАНЕСИС
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Месемврия“ № 26, ет.6, представлявано от управителя Г.К.Д.,
против Ревизионен акт № Р-16001620002255-091-001 от 11.12.2020г.,
издаден от В.А. – началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил
ревизията, и К.Н.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис
Хасково, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с решение № 152 от 04.03.2021г.
на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив
относно допълнително начислен ДДС в размер на 6 916,44лв., непризнат
данъчен кредит в размер на 320,00лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
106,63лв.
ОСЪЖДА
„КАНЕСИС
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Месемврия“ № 26, ет.6, представлявано от управителя Г.К.Д. да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София, сумата от 697,15лв. (шестстотин деветдесет и седем лева и
петнадесет стотинки),
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/