РЕШЕНИЕ
№ 737
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120106885 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. СТ. П. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ******, против В. Т. П. с ЕГН **********, със същия адрес, за делба
на следните вещи: самостоятелен обект с идентификатор ****.2.5 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със
Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект от 16.08.2021 г., адрес на имота: гр. Бургас, ******, ап. 2, като самостоятелният
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ****.2, предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с
предназначение: жилище, апартамент с площ от 52. 03 кв.м., ведно с прилежащите към
него таванско помещение № 5 – 4. 86 кв.м. и 2. 356 % идеални части от общите части
на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
****.2.6, ****.2.4, под обекта: ****.2.2 и над обекта: ****.2.8, 16/1173 кв.м. идеални
части от поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, общ.Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед
№ РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
16.08.2021 г., адрес на имота: гр. Бургас, *****, площ: 1128 кв.м., трайно
1
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно
застрояване, съседи: *****.497, *****.498, *****.499, *****.461, *****.703, *****.66,
и на товарен автомобил **** 312 Д с рег. № *****, цвят: бял, с идентификационен
номер: ******, номер на двигателя: *****, със свидетелство за регистрация №
*****/17.04.2013 г., като се иска делбата на гореописаните недвижими имоти и
движима вещ да бъде допусната при равни квоти.
Излага се, че делбените вещи са съсобствени между страните при равни квоти,
като същите били придобити по време на брака им, вече прекратен с решението от
27.01.2021 г. по гр.д. № 5873/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. Сочи се също
така, че апартаментът е бил семейно жилище на страните, което ищцата напуснала през
2015 г. Наред с това досежно апартаментът се отправя искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК
като привременна мярка да бъде осъден ответника да заплаща обезщетение за
ползването в размер на 200 лв. до окончателното приключване на делбата. По
отношение на товарния автомобил се сочи, че от момента на фактическата раздяла на
страните и понастоящем се владее и ползва от ответника.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. По отношение на
недвижими имоти - предмет на делбата се заявява, че действително са придобити по
време на брака между страните, но не със семейни средства, а основно със средства,
дарени на ответника от неговите родители, поради което и същите били съсобствени
между страните при квоти 86. 06 % за ответника и 13.94 % за ищцата, като се излагат
подробни доводи досежно действителната продажна цена и произхода на средства за
заплащането на същата. Не се оспорва ползването на семейното жилище от страна на
ответника, като се излага, че същото му е представено с решението за прекратяване на
брака. Наред с това се заявява, че след фактическата раздяла на страните ответникът е
изплащал теглен от ищцата банков кредит, по който като обезпечение е ипотекиран
процесния апартамент. Сочи се също така, че търсеното месено обезщетение е
завишено по размер, тъй като средната месечна наемна цена на апартамента не е в
размер на 400 лв., а и предвид заявените от ответника квоти в съсобствеността върху
жилището – предмет на делбата. Относно товарния автомобил не се оспорва
съсобствеността между страните при равни квоти, тъй като бил продобит по време на
брака с общи средства
Правното основание на предявения иск е чл. 34, ал. 1 от Закона от собствеността,
като производството е делбено в първата фаза по извършване на делбата. Заявеното
искане за заплащане на обезщетение е с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
По делото между страните няма спор, че са бивши съпрузи, като сключеният
между тях граждански брак на 06.04.1996 г. е прекратен с решение №
260149/27.01.2021 г., постановено по гр. д. № 5873/2020 г. по описа на Районен съд –
Бургас, влязло в сила на 24.02.2021 г. Не се спори също така, че страните се придобили
по време на брака си делбените вещи чрез покупко-продажба. Безспорно е и че
товарният автомобил е придобит с общи средства и е съсобствен между страните при
равни квоти, като се намира в държане на ответника. Не е спорно и че процесния
апартамент се ползва от ответника.
Спорът е досежно квотите на страните в съсобствеността на апартамента и
прилежащите към него идеални части от имота, където е построен.
С нотариален акт №**, том III, рег. № ****, дело № **/** г. на нотариус с рег.
номер ** в РНК – Л. К., вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № **** г., акт №
107, том ****дело № ***, страните са придобили чрез покупко-продажба процесния
самостоятелен обект и идеалните части от терена срещу продажна цена в размер на 11
736 лв., от която 11 345 лв. е цената на апартамента и 391 лв. на ид.ч. от земята
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза,
която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с
нужните специални познания и като неоспорена от страните, се установява, че средната
месечна наемна цена на процесното жилище към датата на изготвяне на заключението
през януари 2022 г. възлиза в размер на 340 лв.
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на А.С.
– майка на ищцата, се установява, че след като сключили брак, страните първо
заживели при тях. След това излезли на квартира, а впоследствие им съобщили, че се
включват в кооперация и че родителите на В. са им дали 4 000 евро за да ги
подпомогнат да се включат в строителството. Попитали ги те колко ще можем да им
помогнат и свидетелката им казала, че ще им дадат 3 000 лева, тъй като отново щели да
се върнат да живеят при тях, докато се устроят и съответно това било свързано с
разходи, които те трябвало да поемат. Живели при тях, докато си направят жилището,
докато си вземат нотариалния акт, като свидетелката не помни точно колко време, но
поне няколко години. Останалата част от парите за жилището те си ги платили сами -
работили, спестявали и събирали евро. След като взели нотариалния акт, теглили
кредит, за да си оправят жилището. Свидетелката е запозната, че жилището е
изплатено на вноски, като продажната цена била 11 000 евро. Трите хиляди лева, които
дали, били спестявания на свидетелката и съпруга й – те двамата цял живот работили.
Докато младото семейство живеело при тях родителите на ищцата плащали всички
разходи за ток, вода, включително и за храна. Б. работила в завод „**“, на смени, като
работник на машина. Свидетелката излага, че тя също е работила там, като им плащали
добре, без да помни точни суми. Не се сеща по това време какво точно работил В., но
3
мисли, че е работил в Слънчев бряг – първо сезонно, а после целогодишно. Всъщност
той започнал работа към частна фирма, а после се устроил сам да работи – занимавал
се търговска дейност, свързана с разнос на стоки, играчки и други такива.
Свидетелката Д.Т. - сестра на ищцата, също е запозната, че по време на брака си
Б. и В. са си купили апартамент в *****. Знае, че за жилището са взели пари от
родителите на единия и от родителите на другия, които били като дарение за
семейството, но не знае какви точно суми са им били дадени. Доколкото знае, сумите
които са дали семействата им, са били почти еднакви. Знае също така, че за последната
вноска за жилището са взели пари назаем от родителите на В. – около 2 000 евро, които
Б. и той трябвало да върнат след това. Това й е известно от сестра й. Известно й е също
така, че самите те също спестявали пари, за да внасят за жилището, което струвало
общо около 11 000 евро. Докато закупят жилището, Б. и В. живеели при нейните
родители. Може да каже, че докато те били там издръжката им била изцяло поета от
нейните родителите, като са коментирали това като близки. Всъщност по този начин,
Б. и В. се опитвали да спестяват средства за жилището. Личната сума, която те са
спестили сами за закупуване на жилището, не ѝ е известна. Потвърждава, че плащането
било на вноски, но не са известни повече данни в тази насока – брой, размер и т.н.
Свидетелят Т. П. - баща на ответника, разказва как веднъж синът му дошъл и
споделил, че ще строят кооперация до техния блок и желае да се включи в
строителството. Към този момент с Б. вече били семейство. Искал да знае мнението на
баща си по този въпрос, като семейството изразило положително становище. Попитали
ако трябва да помогнат с нещо, тъй като имали такава възможност. Разказва също така,
че първоначалната вноска била в размер на 4 000 евро и те му дали тази сума, за да се
включи в строителството. Свидетелят сочи, че след това платил още 6 000 евро за
жилището – дал ги на В.. То се строило до 2004 година и всъщност тези 6 000 евро му
били дадени на три пъти - по 2 000 евро. По нататък във времето синът му дошъл и
казал, че май ще трябва те да плащат всички вноски, тъй като родителите на Б. нямали
възможност. Тогава свидетелят им отговорил, че щом нямат възможност, ще плати
апартамента и ще го запишат на тяхно име – на него и на съпругата му. Ответникът се
съгласил, че така е справедливо. След това Б. споделила с нейните родители
ситуацията, но те не съгласили, въпреки, че той ще плаща всичко апартаментът да се
запише на негово име. В тази връзка, майката на Б. изтеглила заем от 3 000 лева и ги
дали за жилището. Свидетелят е категоричен, че В. и Б. лични спестявания не са
влагали в жилището. Самият той работил в „***“ като старши оператор и имал
спестявания и възможност да им даде тези средства. Известно време дори работил и
получавал едновременно заплата и пенсия. Всъщност така било през цялото време,
докато траело строителството. Съпругата му също работила. В крайна сметка, тъй като
родителите на Б. дали някакви пари, жилището се записало на името на страните.
Докато жилището се строяло, В. и Б. известно време живеели на квартира, като имали
4
уговорка с родителите на Б. да им плащат наема и да го делят поравно, като това
продължило около година, след което се отказали, тъй като родителите на Б. нямали
възможност да продължат да плащат. След това семейството живяло в жилището на
родителите на Б., като свидетелят няма представа кой какви разходи е плащал. В. им е
споделял все пак, че и той е плащал някакви разноски за ток, вода, храна, отделял е
някакви средства за това. По това време той работил като шофьор през летния сезон в
Слънчев бряг, а Б. в завод „**“. Не знае какви са били месечните им възнаграждения,
но счита, че в онези времена като младо семейство не са могли да имат значителни
спестявания. Когато взели апартамента, те си го довършвали с техни средства. Не си
спомня дали са теглили кредит за това. Свидетелят е категоричен, че кредит във връзка
със закупуването на жилището не им е давал.
Свидетелят И. П. - брат на ответника, също е запознат с обстоятелството, че Б. и
В. са закупили апартамент в ***** през 2004 г. Знае, че средствата за това били
предоставени от баща му изцяло на брат му, като преди това родителите му
предоставили и на свидетеля средства, за да си купи жилище. Мисли, че сумата, която
брат му е получил от баща им, била около 10 000 евро. Баща им работил в нефтозавода,
получавал и пенсия, и имал спестявания. Няма представа дали родителите на Б. са дали
някакви средства за закупуване на жилището. Знае, че баща му е дал 10 000 евро – това
било коментирано постоянно. Няма представа каква е общата продажна цена на
жилището, нито знае останалите средства, ако са били необходими такива, откъде са
били взети. Също излага, че докато се строило жилището, Б. и В. били на квартира,
после известно време били при неговите родители, а после при родителите на Б., като
не помни къде точно колко време са живели. Б. работила по това време в завод „**“, а
брат му работил сезонна работа, поради което и свидетелят счита, че е абсурдно със
заплати да са спестили средства за закупуване на жилището – минималната работна
заплата тогава била около 100 лева. След закупуване на апартамента няма представа с
какви средства са го довършили и дали са теглили някакви кредити.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
По отношение на делбата на процесния самостоятелен обект и идеалните части
от терена, следва на първо място да се обсъди наведеното възражение за частична
трансформация от страна на ответника. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно чл. 23, ал. 1 от СК когато вещите, правата върху вещите и паричните влогове
са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна
част от придобитото, освен ако тази е част е незначителна. По делото от събраните
гласни доказателства /св. С., Т. и И. П./ се установява по категоричен начин
твърдението на ответника, че действителната продажна цена на жилището е била
11 000 евро, независимо от посочената по-ниска такава в нотариалния акт. Всички
5
свидетели са категорични, че и родителите на ищцата и тези на ответника са дали
средства за закупуването на жилището – 4 000 евро родителите на В. и 3 000 лева /1534
евро/ родителите на Б.. Противоречиви са показанията на свидетелите относно
произхода на останалите средства. Майката на ищцата излага, че младото семейство е
спестявало и така е платило остатъка, като няма обаче никакви други доказателства в
тази насока. Сестрата на ищцата пък излага, че за последната вноска от 2 000 евро
семейството е взело заем от бащата на В., което след това е трябвало да връща.
Подобно твърдение не се установява от показанията на майката на ищцата, която
твърди, че е отлично запознато с живота на младото семейство и произхода на
средствата за жилището, като семейството към този момент е живеело с нея и съпруга
й в едно домакинство. Бащата на ответника е категоричен, че той е дал с дарствено
намерение на сина си 10 000 евро, като това се потвърждава и от показанията на брат
му. Т.е. преобладаващият доказателствен материал обоснова извода, че това
действително се е осъществило. Очевидно родителят е възнамерявал да дари само сина
си, доколкото не се установява дарствено намерение в полза и на двамата съпрузи.
Аргумент за това е и обстоятелството, че бащата на ответника е отказал дори
жилището да се запише на името на младото семейство, при все че родителите на Б. не
дадат никакви средства. При това съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните
гласни доказателства се налага извода, че бащата на ответника е дал 10 000 евро за
жилището, като дарение за своя син, а родителите на ищцата 3 000 лева /1534 евро/,
като общата сума от 11 534 евро е използвана за неговото закупуване, явно със
съответните нотариални такси и данък за придобИ.е. При това съдът намира, че върху
делбените недвижими имоти е налице съсобственост между страните при квоти 13. 30
% идеални части за ищцата и 86. 70 % идеални части за ответника, при което и делбата
следва да бъде допусната при тези квоти. С оглед на наведените доводи в тази връзка
насока следва да се отбележи, че дори и родителите на ищцата да са издържали
семейството, докато е живеело в едно домакинство с тях, разходите за това не могат да
бъдат възприети като лично имущество за ищцата по смисъла на чл. 23 от СК за да
доведат до увеличение на нейния дял в съсобствеността. По отношение на поземления
имот е видно че към настоящия момент същият е с площ от 1 128 кв.м., поради което и
следва да се приеме, че предмет на делбата са 16/1128 кв.м. идеални части от него.
По отношение на обезщетението по чл. 344, ал. 2 от ГПК относно процесното
жилище:
Цитираната норма предвижда, че в решението по допускане на делбата или по-
късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата
си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще
се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. Касае се за привременна мярка, важаща от
влизане в сила на решението, с което се допуска делбата, до извършването й, като в
6
тази част решението има характера на определение. Тази мярка няма правната природа
на обезщетение за лишаване от ползването на вещите за предходен период от време.
Началният момент на плащането е определен в закона - чл. 344, ал. 2 от ГПК, считано
от влизане на определението в сила. Следователно обезщетението като привременна
мярка не може да бъде присъдено от момента на предявяване на искането. Сумите,
които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по
повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка досежно ползуването. В тази връзка по делото се
установи действително, че ищцата не ползва делбения имот към момента на
приключване събирането на доказателства по делото, като не е спорно, че жилището се
ползва от ответника. При това тя има право да получава месечно, съобразно дела си в
съсобствеността от 13.30 % идеални части, сумата от 45. 22 лв. месечно, с оглед средна
месечна наемна пазарна цена, установена от експерта К.М..
Сумата следва да бъде привеждана по посочената от ищцата в исковата молба
банкова сметка.
По отношение на делбата на товарния автомобил:
Съдът намира, че следва да се допусне делба на товарния автомобил при равни
квоти между съделителите. Всъщност не е налице спор, че всеки притежава по 1/2
идеална част, доколкото няма спор, че автомобилът е придобит по време на брака
между страните с общи средства, чрез покупко-продажба. Като придобито по време на
брака между страните МПС-то е било в режим на съпружеска имуществена общност
съгласно чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс СК/, която след прекратяването на брака им
се е превърнала в обикновена съсобственост при равни квоти на основание чл. 27 от
СК. Не се спори също така, че автомобилът се ползва от ответника.
Страните не са поискали присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
Допуска извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти:
самостоятелен обект с идентификатор ****.2.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед
№ РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от
16.08.2021 г., адрес на имота: гр. Бургас, ******, ап. 2, като самостоятелният обект се
намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ****.2, предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с
7
предназначение: жилище, апартамент с площ от 52. 03 кв.м., ведно с прилежащите към
него таванско помещение № 5 – 4. 86 кв.м. и 2. 356 % идеални части от общите части
на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
****.2.6, ****.2.4, под обекта: ****.2.2 и над обекта: ****.2.8, И НА 16/1128 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, общ.Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед
№ РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
16.08.2021 г., адрес на имота: гр. Бургас, *****, площ: 1128 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно
застрояване, съседи: *****.497, *****.498, *****.499, *****.461, *****.703, *****.66,
между съсобственици Б. СТ. П. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ******, и В. Т.
П. с ЕГН **********, със същия адрес, при квоти 13. 30 % идеални части за Б. СТ.
П. и 86. 70 % идеални части за В. Т. П., както и на следната движима вещ: товарен
автомобил **** 312 Д с рег. № *****, цвят: бял, с идентификационен номер: ******,
номер на двигателя: *****, със свидетелство за регистрация № *****/17.04.2013 г.,
между съсобственици Б. СТ. П. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ******, и В. Т. П.
с ЕГН **********, със същия адрес, при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях,
която се намира в държане на В. Т. П..
Осъжда В. Т. П. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ******, на основание чл.
344, ал. 2 от ГПК да заплаща на Б. СТ. П. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас,
******, сумата от 45. 22 лв. /четиридесет и пет лева и 22 ст./ месечно, платима до 30-
то число на съответния месец, за ползването на собствените й 13. 30 % идеални части
от самостоятелен обект с идентификатор ****.2.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед
№ РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от
16.08.2021 г., адрес на имота: гр. Бургас, ******, ап. 2, като самостоятелният обект се
намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ****.2, предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с
предназначение: жилище, апартамент с площ от 52. 03 кв.м., ведно с прилежащите към
него таванско помещение № 5 – 4. 86 кв.м. и 2. 356 % идеални части от общите части
на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
****.2.6, ****.2.4, под обекта: ****.2.2 и над обекта: ****.2.8, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.
Сумата е платима по следната банкова сметка в ***** с IBAN: ***** 43, BIC:
**** – титуляр ****.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
8
Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9