Решение по дело №717/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 

№   11/  13.01.2020год.  гр. Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 12.12.2019год. / дванадесети декември през  хиляди и деветнадесета година / в  състав:

 

Председател: Рени Ковачка  

   Членове:  Антон Игнатов      

Антония Атанасова-Алексова

Секретар Емилия Павлова        

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр.дело № 717 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 С Решение № 1157/02.07.2019год., постановено по гр.дело № 01776/2019год. районен съд Перник е осъдил Община Перник да заплати на К.К. *** сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания /, претърпени от фрактура на подбедрицата на левия крак поради падане на заледен участък на улица на 04.03.2018год., както и да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1648лева, представляващи платени суми за консумативи и престой в болнично заведение, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2018год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 136.36лева направени разноски по делото като за разликата до пълния предявен размер от 22 000лева неимуществени вреди е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от Община Перник против „Лиел Констръкшън“ ЕООд и „Зауба“ ЕАД обратен иск за солидарното им осъждане, с искане в случай, че евентуално бъде уважен иска  на ищеца то третите лица –помагачи да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ответната община сумите, за които ще бъде осъдена Община Перник.

 С решението си съдът е осъдил К.К. да заплати на Община Перник сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, а Община Перник –да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 465.32лева и на адв. П. –сумата от 876.44лева, възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

            Постъпила е въззивна жалба от Община Перник против така постановеното решение, в частта му, с която е отхвърлен предявения против „Лиен констракшън„ ЕООД и „Зауба“ ЕАД обратен иск като се поддържа, че са били налице основания за ангажиране отговорността на последните. Твърди, че ДЗЗО „Перник комунал“ не е изпълнило възложената от Община Перник работа, а именно снегопочистване на участъка, на който е пострадала К.К., поради което носят отговорност за настъпилите от неизпълнението вреди.

                В срок е постъпил писмен отговор от „Лиел констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

                К.К. не е подали писмен отговор по жалбата на Община Перник.

                  Против решението, но в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД е подадена въззивна жалба от К. К.. По изложени в жалбата доводи за присъждане на обезщетение в занижен размер, несъответствуващ на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, жалбоподателката прави искане първоинстанционния акт да бъде отменен в обжалваната му част и да бъде постановен нов за уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер с всички произтичащи от това последици.

           Община Перник е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, с който моли подадената от К.К. жалба да бъде оставена без уважение като й се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

           „Лиел Констръкшън“ ЕООД гр.София и „Зауба“ не изразяват становище по жалбата.

   При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.

   Районният съд е бил сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД, предявен от К.К. за присъждане на сумата от 22 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди-болки и страдания вследствие на увреждане, станало на 04.03.2018год. год. в гр.Перник, кв.“Тева“, в резултат на подхлъзване и падане на заледено и непочистено улично платно, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

  Съдът е уважил предявения от К.К. иск за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, приемайки че са налице законовите основания за ангажиране отговорността на ответната община и че сумата от 10 000 лева е достатъчна да обезщети ищцата за претърпените от нея в резултат от увреждането неимуществени вреди- болки, страдания и неудобства.

С въззивната жалба на К. се поставя като спорен по делото единствено въпроса с размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Установява се по делото, че на 04.12.2016год.в гр.Перник, кв.“Тева“, в близост до бл.82, при пресичане на заледената улицата заедно със снаха си С.Ц.,  ищцата се подхлъзнала и паднала. От представените по делото медицински документи, както и от изготвената от лекар-травматолог съдебно-медицинска експертиза се установява, че при падането на заледената улица ищцата е получила тежка фрактура на двете кости — тибия и фибула на лава подбедрица. Счупването е било в долната част над глезена, като фрагментите са били разместени по гиирина и дължина със скъсяване на крайника като вследствие на счупването са се увредили по-малки кръвоносни съдове и се е получил голям оток с дифузен подкожен хематом в областа. Движенията и стъпването на крайника са били невъзможни като в момента на злополуката пострадалата е изпитала силни болки и страдания. От експертизата става ясно, че след оказана първа помощ в СПО на МБАЛ'- Перник ищцата е постъпила за лечение в болница „Софиямед„, където и е поставена директна скелетна екстензия за затягане на крайника чрез прокарване на игла през петната кост с поставена скоба и въженце с тежести. Така  ищцата е  престояла до извършването на операцията на 06.03.18 г. като през това е време е била на легло без да става, което е било болезнено и мъчително за нея. След проведеното оперативно лечение с поставянето на фиксиращия остеосинтезен материял и стабилизирането на счупванията, постепенно с времето болковия синдром е намалял. Първоначално постоперативно е търпяла по-силни болки и страдания. Първия месец след травмата е изпитвала силни затруднения в самообслужването си от битов и хигиенен характер и се е нуждаела от чужда помощ. За 2 месеца и половина не е стъпвала на оперирания крайник, като е търпяла неудобства от това. На 16.05.18 г. отново е постъпила в Софиямед за оперативно отстраняване на проксималния статичен винт, като постоперативно отново е търпяла по-силни болки. При извършена на 11.06.2018год. било констатирано състояние след метална остеосинтеза по повод фрактура на тибия и фибула, като двете фрактури са в процес на калусообразуване т.е. фрактурата все още не била зарастнала., ограничени и болезнени движения в колянната и повече в глезенната става с отоци, последното отразено в епикриза за проведена рехабилитация в СБР - Банкя от 22.09.18 г. до 29.09.18 г. От извършената рентгенография на 15.10.18 г. се установило , че фрактурите са зараснали с наличие на остеопороза -разреждане ни костното вещество, дължащо се на обездвижването и по-слабото натоварване на крайника. Ищцата е била временно нетрудоспобна за 120дни като е постъпила отново за лфк и физиопроцедури в СБР-Банкя през периода от 26.03.19 г. до 02.04.19 г. заради болков синдром, отоци и ограничени движения в глезенната става. При извършените изследвания било констатирано, че  обема на движения в глезена са били съответно -дорзалната флексия (повдигане нагоре на стъпало) в норма, плантарна флексия (навеждане надоле на стъпалото) 30 гр. при норма 45 гр., както и че фрактурите са напълно консолидирани с лекостепенна остатъчна       деформация и лекостепенна краева остеопороза".   Временната нетрудоспособност на ищцата била продължена до 13.05.19 г., а в последствие до 08.01.2019год., което се установява от представените пред въззивната инстанция медицински документи.

При медицинския преглед на ищцата, извършен във връзка с изготвяне на съдебно-медицинската експертиза се установява, че че счупването е зараснало напълно, походката е самостоятелна, а движенията - възстановени. Констатирано е наличие на персистиращ едем около глезенната област, както и постоперативни цикатрикси по предната страна на подбедрицата под капачката с дължина около 10 см. и два белега с дължини от по 2 см от вътрешната страна в горната част на подбедрицата и същите два белега от по 2см. от вътрешната страна в долната, част на подбедрицата. Според вещото лице белезите са с траен характер и представляват много лек козметичен дефект за тази област.

От показанията на снахата на ищцата, очевидец на увреждането, се установява, че двете преминали през уличното платно, за да изхвърлят боклук в разположените от другата страна на улицата контейнери и че улицата била заледена. По данни на свидетелката ищцата изпитала силни болки в момента на счупването и е изпитвала такива и след изписването й от болницата. Пиела болкоуспокоителни лекарства, била е обездвижена и в невъзможност да се обслужва сама. Свидетелката и сина на ищцата я обгрижвали в продължение на 3 месеца, през които ищцата била в депресия от невъзможността да се грижи за себе си и притесненията, които създавала на децата си. Това се отразявало негативно както на физическото й, така и на психично й състояние.

Разпитаният по делото син на ищцата- В.В., установява, че непосредствено след падането ищцата била силно уплашена, като изпадала в паника от гледката на счупения си крак. Установява също така, че поради отглеждането на новородено им бебе, след първоначалните три месеца, грижите за майка му били поети от неговата баба и леля. Сочи, че едва на 70 ден след втората операция, майка му започнала да се изправя, като до тогава била на легло и памперси. Започналата рехабилитация била продължителна и тежка, като според свидетеля и до момента ищцата не може да стъпва спокойно и свободно на левия крак. След ходене в продължение на повече от 20 минути кракът оттичал и посинявал.

По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза от вещо лице психиатър, от която се установява, че ищцата не страда от психично заболяване, но има остатъчна тревожно-депресивна и вегетативна, която е в причинна връзка с процесната злополука.

При тези данни за обективните последици от претърпяното на 04.03.2018год. увреждане, настоящият състав намира за основателни доводите на  жалбоподателя,  че е  занижен размера на присъденото от районния съд обезщетение  за неимуществени вреди. Отчитайки търпените болки и страдания в момента на счупването на крака, тези, търпени в следоперативния и възстановителен период и на двете операции, неудобствата от битово и хигиенно естество съпътствали лечебния и възстановителен период, както и възрастта на ищцата, въззивният съд  намира, че за компенсирането на жалбоподателката К. следва да й се присъди обезщетение в размер на общо 18 000 лева или още 8000 лева към определените от районния съд 10 000 лева. Сумата от 18 000 лева според настоящия състав е адекватна да обезщети жалбоподателката за всички претърпените от нея морални вреди от непозволеното увреждане и е съобразена с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД и със съдебната практика при определяне на обезщетения при сходни увреждания. Върху сумата от 18 000 лева се дължи  и законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

При изложените съображения, решението в частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.49 от ЗЗД е отхвърлен за 8 000 лева ще следва да се отмени и вместо това се постанови ново решение, с което искът се уважи за още 8 000 лева към присъдените 10 000 лева със законна лихва от 04.03.2018год. до окончателното й изплащане. В останалата си обжалвана от К. част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

 По въззивната жалба на Община Перник.

 По искане на ответника като трети лица помагачи са конституирани „Лиел констракшън“ гр. София и „Зауба“ АД гр. София, като е приет за съвместно разглеждане предявеният против тях обратен иск с правно основание чл.54 от ЗЗД.

Ищецът по обратния иск е навел доводи, че дейността по зимно почистване е възложена на двете дружества,които не са изпълнили в уговорения обем възложената им работа.

Ответниците по обратния иск са го оспорили с твърдения, че улицата, на която се твърди, че е станало увреждането не се включва в обхвата на оперативния план за зимно поддържане на пътната инфраструктура на града. Ако съдът приеме, че са имали задължение да почиствал улицата, на която е паднала ищцата, ответниците твърдят и молят да се приеме, че са  изпълнили възложената им работа и тя е приета от възложителя без възражения.

 Районният съд е отхвърлил така предявения иск като е приел, че „Лиел констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД в качеството им на изпълнители под формата на консорциум по договор за изработка, с възложител Община Перник, са изпълнили в пълния уговорен обем възложената им работа, която е приета от възложителя без възражения, поради което и последният не може да претендира вреди от неизпълнение на договора за изработка.

Установено е по делото, че на 04.03.2018год. К.К. е получила увреждания, описани по-горе, при падане на заледена улица в гр.Перник, кв.“Тева„ в района на бл. 82.

 От представените по делото доказателства се установява, че „Лиел констръкшън„ ЕООД и „Зауба“ АД в качеството си на съдружници са сключили с Община Перник договор № 173/28.10.2015год., с който им е било възложено срещу заплащане да извършват сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число и снегопочистване.

 Като доказателства по делото освен Договор № 173 са представени допълнително споразумение към него от 28.10.2015год., неподпълнено приложение № 6, съставляващо ежедневен констативен протокол за сметосъбиране и сметоизвозване и ежедневен костативен протокол за отчитане на извършени дейности по зимно поддържане на териториите за обществено ползване от ДЗЗД Перник Комунал от 20.01.2016год.

При така установеното, въззивният съд намира жалбата за частично основателна.

 За да се ангажира регресната отговорност на изпълнителя на възложената работа пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия, следва да се установи кои работи са възложени и кога и как те са изпълнени. Изпълнителят няма да отговаря само в случай, че той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по договора за изработка.

 В случая по делото се установява, че между Община Перник и ответниците по обратния иск в качеството им на изпълнители под формата на консорциум, организиран като гражданско дружество ДЗЗД Перник Комунал е сключен  Договор № 173/28.10.2015год., с който им е било възложено срещу заплащане да извършват сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число и снегопочистване. Няма спор по делото, че възложените с договора дейности по зимното поддържане на  улици, булеварди и други обществени места на територията на Община Перник, осъществявани в периода 01 ноември до 31 март, включват и механизирано обработване на улични платна чрез разпръскване на подходящи смеси, механизирано почистване от сняг на уличните платна и площади, механизирано почистване от сняг на централната пешеходна зона, ръчно обработване на тротоарите, подлези, надлези, спирки на МГК и други места за обществено ползване чрез разпръскване на смеси, ръчно почистване на сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед, което обхваща и тротоари, пешеходни зони и пешеходни пътеки, товарене и извозване на сняг. Независимо от обстоятелството,че в договора не се съдържа конкретизация на  местата, площадите, улиците и т.н., които е следвало да се почистят от изпълнителя, то предвид формулировката на чл. 1 от договора, съдът приема, че улицата, на която е станало увреждането на ищцата по главния иск, попада в неговия предметен обхват. Улицата се  намира в квартал „Тева“, който  е част от урбанизираната територия на Община Перник, а и липсват доказателства същата да е изключена изрично от почистването.

Преценката относно изпълнението на един договор е винаги конкретна и следва да бъде направена въз основа на всички събрани по делото доказателства относими към спорните дати и място, където е трябвало да се извърши почистването. Настоящият въззивен състав, противно на възприетото от районния съд, намира, че в конкретния случай липсват доказателства за извършено почистване на улицата, на която се е подхлъзнала и паднала ищцата по главния иск и противен извод не може да се обоснове с приложените по делото ежедневни констативни протоколи за сметосъбиране  и сметоизвозване  и ежедневен констативен протокол за отчитане на извършени дейности по зимно поддържане на териториите за обществено ползване  от 20.01.2016год.. Приложените по делото ежедневни констативни протоколи съставляват празни бланки, а ежедневният констативен протокол за отчитане на извършени дейности по зимно поддържане касае дата, различна от процесната. В чл.8  от договора е разписана процедурата за осъществяване на контрол върху извършената в изпълнение на договора за изработка дейност и е уговорен начина на констатиране, отчитане и приемане на свършената работа.  Страните  по договора са се договорили това да става чрез съставяне на ежедневни констативни протоколи, обобщен констативен протокол и  за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, каквито за почистването  на улицата, на която е пострадала ищцата по главния иск и за датата, на която е пострадала, не са представени по делото.

Не са ангажирани и други доказателства за установяване на това обстоятелство.

Предвид на горното, настоящият въззивен състав, намира, че не е установено по делото изпълнението на възложената с договор № 173 работа по почистване на уличното платно пред бл. 82 в кв.“ Тева“ на гр.Перник, респ. приемане на тази работа, поради което  са налице предпоставките за ангажиране отговорността на изпълнителя. С оглед на това и на основание чл.54 във вр. с чл.122, ал.1 от ЗЗД, „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД дължат при условията на солидарност обезщетение за претърпените от възложителя в резултат на неизпълнение на задълженията им, произтичащи от договор № 173 /28.10.2015год. неимуществени вреди в размер на 18 000 лева. Отговорността по обратния иск възниква в следствие на договорно неизпълнение, а не на деликтно основание, поради което върху сумата от 18 000 лева се дължи законна лихва от датата на предявяване на обратния иск -18.04.2019год. до окончателното й изплащане. Претенцията за присъждане на законна лихва от датата на увреждането-04.03.2018год. до датата на предявяване на обратния иск- 18.04.2019год. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По изложените съображения, съдът намира, че решението по обратния иск, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което обратния иск да се уважи за сумата от 18 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2019год. до окончателното й изплащане. В останалата част, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото Община  Перник  следва да заплати на К.К. още 109.09лева разноски по делото, направени в първоинстанционното производство, а на адв. Р.П. от АК  и на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 94.20лева за осъществено от нея процесуално представителство пред първата инстанция.  

Ищцата по главния иск е освободена от заплащане на държавна такса по делото, поради което, предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Община Перник следва да заплати държавна такса в размер на 320лева, дължаща се  върху увеличения размер на присъденото обезщетение по чл.49 от ЗЗД.

С оглед изхода от обжалването, Община Перник следва да заплати на адв. Р.П. *** и на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 973.63лева за процесуално представителство във въззивното производство.  

Предвид изхода от обжалването, ответниците по обратния иск следва да заплатят на Община Перник разноски в размер на 263лева, от които 163 лева държавна такса и 100лева юрисконсултско възнаграждение. От своя страна Община Перник  дължи на „Лиел констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД разноски във въззивното производство съобразно отхвърлената част на обратния иска, които са в размер на 363.36лева.

Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

Р                   Е                Ш             И:

 

 

 

 ОТМЕНЯ Решение № 1157/02.07.2019год., постановено по гр.дело № 01776/2019год. по описа на Районен съд-Перник В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от К.И.К. против Община Перник иск по чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от падане на 04.03.2018год. след подхлъзване върху заледена улица в кв.“Тева„ на гр. Перник за сумата от 8 000 лева /представляваща разликата между присъдените 10 000 лева до предявените 18 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2018год. до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА, в която К.К. е осъдена да заплати на Община Перник 100 лева юрисконсултско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, пл. Св. И. Рилски“ № 1 А да заплати на основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на К.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от още 8 000 лева/ разликата между присъдените 10 000 лева и предявените 18 000 лева/, представляваща обезщетение  за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от причиненото й увреждане-фрактура на подбедрицата на левия крак, поради падане заледен участък на улица в кв.“ Тева“ гр. Перник, в района на бл.82 на 04.03.2018год., ведно със законната, считано от 04.03.2018год. до окончателното й изплащане.

  ОТМЕНЯ Решение № 1157/02.07.2019год., постановено по гр.дело № 01776/2019год. по описа на Районен съд-Перник, в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от Община Перник против „Лиел Констракшън„ ЕООД и „Зауба„ АД иск с правно основание чл. 54 от ЗЗД и В ЧАСТТА, в която Община Перник е осъдена да заплати на „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД сумата от 680 лева разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Лиел Констракшън“ ЕООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.  София, ж.к.“Люлин“, ул.“ 722-ра, № 2 „ ет.2 и „Зауба“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 48-50 да заплатят солидарно на Община Перник с ЕИК *********  с адрес: гр.Перник, пл.“Св. И. Рилски“ № 1 А сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от К.К. с ЕГН ********** *** неимуществени вреди-/болки и страдания/ от причиненото й увреждане-фрактура на подбедрицата на левия крак, поради падане заледен участък на улица в кв.“Тева“ гр. Перник, в района на бл.82 на 04.03.2018год., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба по обратния иск- 18.04.2019год. до окончателното й изплащане ПРИ УСЛОВИЕ,     че Община Перник заплати това обезщетение на К.К..

 ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му обжалвана част.

 ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК *********  с адрес: гр.Перник, пл.“Св. И. Рилски“ № 1 А да заплати на К.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 109.09лева разноски по делото, направени в първоинстанционното производство.

 ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК ********* с адрес: гр.Перник, пл.“Св. И. Рилски“ № 1 А да заплати на адв. Р.П. *** и на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 94.20лева за осъществено от нея процесуално представителство пред първата инстанция и 973.63лева за процесуално представителство във въззивното производство. 

ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК *********  с адрес: гр.Перник, пл.“Св. И. Рилски“ № 1 А чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд-Перник   държавна такса в размер на 320лева, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК ********* с адрес: гр.Перник, пл.“Св. И. Рилски“ № 1 А да заплати на „Лиел Констракшън“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“ Люлин“, ул.“ 722-ра,№ 2 „ ет.2 и „Зауба“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 48-50 сумата от 363.36лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.

 ОСЪЖДА „Лиел Констракшън“ ЕООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Люлин“, ул.“ 722-ра, № 2 „ ет.2 и „Зауба“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 48-50 да заплатят на Община Перник с ЕИК ********* с адрес: гр.Перник, пл.“ Св. И. Рилски“ № 1 А сумата от 263лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.

    Решението е постановено при участие на „Лиел Констръкшън“ ЕООД гр.София и „Зауба“ АД гр.София като трети лица –помагачи.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен  съд в едномесечен срок от връчването му на страните.  

 

 

Председател:                                              Членове: