№ 17
гр. Враца, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20241400900085 по описа за 2024 година
Производството е по предявени субективно и обективно кумулативно
съединени искове за заплащане на застрахователни обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, причинени от настъпила смърт, вследствие
на ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, вр. с чл. 45 и
чл. 52 ЗЗД и акцесорни искове за заплащане на мораторни лихви за забава
върху претендираните обезщетения с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл. 497 и чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от деня на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното им изплащане.
В исковата молба вх. № 6333 от 19.08.2024г. ищците С. П. Г., ЕГН:
**********, и Е. Б. Г., ЕГН: **********, и двамата чрез адв. Н. А. - АК-
Видин, твърдят, че са родители на П. Е.ов Б. с ЕГН **********, б.ж. на
гр.Козлодуй, област Враца, починал на 26.11.2021 г., акт за смърт №
0018/29.11.2021 г. на кметство с.***, общ.Бяла Слатина, област Враца,
вследствие на ПТП, извършено при следните обстоятелства: На 26.11.2021 г. в
с.***, област Враца, на ул. „***” пред дом № 36, водачът В. Т. З. с ЕГН
********** с постоянен адрес с.Х., общ.Враца, при управление на товарен
автомобил-влекач марка „Даф”, модел „ФТХ 105”, с рег. № BP ****СС,
собственост на „ОТП Лизинг” ЕООД, с полуремарке марка „Кроне СДР 27” с
рег. № ВР *** ЕВ, собственост на „Роад Камп” ЕООД, е нарушил правилата на
движение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се е движил
1
в населено място със скорост 90 км/ч, която е по-висока от максимално
разрешената скорост за категория С+Е от 50 км/ч и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице - на К. Б., ЕГН **********, и П.
Е.ов Б., ЕГН **********, и причинил средна телесна повреда на Х. П. Б., ЕГН
***. Поддържат, че за извършеното деяние против водача на товарния
автомобил-влекач В. Т. З. е внесен обвинителен акт от 27.02.2023 г. на
Окръжна прокуратура - Враца с обвинение по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. ”б”, вр.
ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1 НК, въз основа на който е образувано НОХД №
169/2023 г. на Окръжен съд - Враца. По делото е постановена присъда №
10/05.06.2023 г., с която подсъдимият В. Т. з. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и е осъден на „лишаване от свобода” за срок от
три години при първоначален общ режим. С решение № 35/05.02.2024 г. по
ВНОХД № 970/2023г. на САС е потвърдена първоинстанционната присъда, а с
решение № 366/25.06.2024г. по н.д. № 475/2024 г. ВКС, второ наказателно
отделение, е изменено решение № 35/05.02.2024 г. по ВНОХД № 970/2023г. на
САС, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода” от три години за изпитателен срок от пет
години, като в останалата част е оставено в сила въззивното съдебно решение.
Посочват, че със съдебното решение по горепосоченото наказателно дело са
установени авторството, противоправността и вината в поведението на водача
на товарния автомобил В. Т. З., който е нарушил правилата за движение по
пътищата и от това са настъпили вредните последици, както и че съгласно
чл.300 от ГПК са доказани всички предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо ищците
за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди. Изтъкват, че като
пряка и непосредствена последица от деянието на водача на товарния
автомобил-влекач В. Т. З. са им причинени неимуществени вреди от смъртта
на най-близкия им родственик - синът им П. Е.ов Б., с когото са имали много
близка родителска и духовна връзка. Твърдят, че са разчитали на своя син и
той им е оказвал подкрепа и помощ, бил е тяхна опора, че поради
напредналата си възраст и влошено здравословно състояние са очаквали и
занапред той да ги подкрепя и помага, както традиционно се случва в
българското общество. Поради загубата му са претърпели изключителни
неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка и страдания, липса на
помощ, опора, подкрепа и издръжка, липса на прилично бъдеше, които вреди
2
продължават и до момента, като не се очаква да спрат да ги търпят и за в
бъдеще. След смъртта на сина им постоянно говорели за случилото се, не
могли да мислят за нищо друго, освен за преживения кошмар, загубили съня
си, влошило се психическото им състояние - затворили се, спрели да общуват
с други хора, както преди инцидента; често посещавали гробищата, като до
ден днешен продължават да говорят за случилото се, а ищцата С. П. Г. е
отключила онкологично заболяване. Посочват, че към датата на събитието
товарният автомобил-влекач марка „Даф”, модел „ФТХ 105”, с рег. № BP
****СС, е имал застраховка „Гражданска отговорност” серия GO, №
*********, с начална дата на покритие 08.11.2021 г. и крайна дата на покритие
07.11.2022 г., сключена с ответника ЗК „Лев Инс” АД. На основание чл.380 от
КЗ са отправили застрахователна претенция вх. № 3778/11.04.2023г. до
ответника ЗК „Лев Инс” АД за заплащане на обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди, получена от ответника на 11.04.2023 г., по която
последният е образувал преписка по щета № 0000-1000-01-23-728, видно от
писмо изх. № 3890/24.04.2023г. До момента на подаване на исковата молба
ответникът не им е изплатил претендираното обезщетение. Молят съда, да
осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, да им заплати
застрахователни обезщетения в размер по 180 000,00 лв. на всеки от тях за
причинени неимуществени вреди от смъртта на техния син П. Е.ов Б. с ЕГН
**********, настъпили в резултат на ПТП от 26.11.2021 г., както и мораторна
лихва за забава върху претендираните суми, считано от деня на уведомяване
на застрахователя за настъпилото ПТП – 11.04.2023г., до окончателното им
изплащане, като претендират и направените разноски по производството.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, в срока по
чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявените искове
изцяло по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба, че
процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията
на водача В. з. при управлението на влекач „ДАФ” с per. № ВР****СС, че
заявените вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена
връзка от осъществяване механизма на транспортния инцидент. Прави
възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на
телесните травми при осъществяване на транспортния инцидент - поради
извършени, като водач на лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с per. №
ВР***ВТ, нарушения на разпоредбите на ЗДвП и Правилника за прилагането
3
му, конкретно на чл. 137А от ЗДвП, и са възникнали поради липсата на
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза.
Твърди, че исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени
вреди, е недължима поради съпричиняване на пострадалия за настъпване на
сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва и твърденията за търпени
неимуществени вреди както и за техния интензитет и проявление, за
причинно-следствена връзка между заявените неимуществени вреди и
механизма на произшествието, както и твърденията за естеството и за
съществуването на описаните отношения между ищците и пострадалото лице,
за оказвана морална и физическа подкрепа. Заявява, че оспорва твърденията за
настъпили психологически последици у ищците (душевно разстройство или
психично/психиатрично заболяване), както и за причиняване развитието на
онкологично заболяване на белия дроб у ищцата от инцидента. Оспорва и
размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за неимуществени вреди,
като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, както и
иска за присъждане на лихва по съображенията за неоснователност на главния
иск. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищците, в случай, че
надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
С допълнителна искова молба ищците поддържат изложеното в
исковата молба. Твърдят, че единствената причина за настъпване на
вредоносния резултат е поведението на водача В. Т. з. при управлението на
товарен автомобил-влекач марка „ДАФ“, модел „ФТХ 105“ с per. № BP
****СС и че пострадалият П. Е.ов Б. не е нарушил правилата за движение по
пътищата. Поддържат претенцията за обезщетение в предявения размер и вид
като напълно съответстваща на изискванията и критериите за „справедливост“
по чл.52 от ЗЗД, и оспорват възражението на ответника за „прекомерност“ на
исковата претенция. Заявяват, че не твърдят, че ищцата С. П. К. е отключила
злокачествено заболяване като пряка причина от смъртта на сина й П. Е.ов Б.,
както неправилно е възприето от ответника. Твърдят, че след смъртта на сина
4
си ищцата е получила това заболяване и поради тежкото й здравословно
състояние има по-голяма нужда от неговата помощ, грижа и подкрепа и след
като не може да ги получи, ищцата търпи много по-значителни по размер
неимуществени вреди. Оспорват твърдението на ответника за съпричиняване
от страна на пострадалият П. Е.ов Б., поради това, че е бил без поставен
обезопасителен колан и е допринесъл за вредоносния резултат, като
неконкретизирано, неоснователно и недоказано. Твърдят, че предвид вида на
удара и неговият интензитет, дори поставянето на обезопасителен колан не е
предотвратило настъпването на вредите по вид, разположение и степен
травматични увреждания при пострадалия П. Б., както и леталния му изход.
Заявяват също, че не твърдят, че са диагностицирани с душевно разстройство
или психично/писхиатрично заболяване и възраженията в отговора на
исковата молба в тази насока са ирелевантни. Считат за неоснователно и
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника им.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че изцяло
поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
В хода на производството по делото е починала ищцата С. П. Г. и с
определение № 421/17.12.2024г., на основание чл.227 от ГПК, съдът е заличил
същата като страна ищец по делото и на нейно място е конституирал като
страна ищци по делото наследниците й по закон Б. Е. Г. с ЕГН ********** и
Х. П. Б. с ЕГН **********, представлявана като малолетна от настойника й А.
М. П. с ЕГН **********.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
автотехническа експертиза, както и доказателствата по приобщените НОХД
№ 169/2023 г. на Окръжен съд Враца, ВНОХД № 970/2023г. на САС и н.д. №
475/2024 г. ВКС, второ наказателно отделение, намери за установено
следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 26.11.2021 г. в с.***, област Враца, на ул. „***” пред дом № 36, е станало
ПТП, при което товарен автомобил-влекач марка „Даф”, модел „ФТХ 105”, с
рег. № BP ****СС, с полуремарке марка „Кроне СДР 27” с рег. № ВР *** ЕВ,
управляван от В. Т. З. с ЕГН ********** от с.Х., общ.Враца, блъснал лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корона Версо“ с рег. № ВР***ВТ,
5
управляван от П. Е.ов Б. с ЕГН **********, в резултат на което е причинена
смъртта на водача П. Е.ов Б..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 2489 - 19822/03.12.2021г. от посетилия ПТП дежурен
служител ПТП при РУ – Бяла Слатина, в който е посочено, че е убит водача на
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корона Версо“ с рег. № ВР***ВТ, П.
Е.ов Б. от гр. Козлодуй. В протокола е отразено, че за произшествието е
образувано ДП № 248зм-599/26.11.2021 г. на РУ – Бяла Слатина.
От представеният препис–извлечение от акт за смърт № 0018/29.11.2021
г., съставен в с.***, общ. Бяла Слатина, обл.Враца /л. 28/, се установява, че П.
Е.ов Б. е починал на 26.11.2021 г. в с.***.
С влязла в сила присъда № 10/05.06.2023 г., постановена по НОХД №
169/2023 г. на Окръжен съд – Враца, подсъдимият В. Т. з., ЕГН ********** от
с.Х., общ.Враца, е признат за виновен в това, че на 26.11.2021 г. в с.***, област
Враца, на ул. „***” пред дом № 36, при управление на товарен автомобил-
влекач марка „Даф”, модел „ФТХ 105”, с рег. № BP ****СС, собственост на
„ОТП Лизинг” ЕООД, с полуремарке марка „Кроне СДР 27” с рег. № ВР ***
ЕВ, собственост на „Роад Камп” ЕООД, е нарушил правилата на движение по
чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се движел в населено
място със скорост 90 км/ч, която е по-висока от максимално разрешената
скорост за категория С+Е от 50км/ч и по непредпазливост причинил смъртта
на повече от едно лице - на К. Б., ЕГН ********** и П. Е.ов Б., ЕГН
**********, и причинил средна телесна повреда на Х. П. Б., ЕГН ***, поради
което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл. 342,
ал.1, вр. чл.54 НК, му е наложено съответно наказание. С решение №
35/05.02.2024 г. по ВНОХД № 970/2023г. на САС е потвърдена
първоинстанционната присъда. С решение № 366/25.06.2024г. по н.д. №
475/2024 г. ВКС, второ наказателно отделение, е изменено решение №
35/05.02.2024 г. по ВНОХД № 970/2023г. на САС относно срока за който е
отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, като в
останалата част е оставено в сила въззивното съдебно решение.
С определението по чл.374 ГПК съдът е обявил на страните за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от
ГПК, вр. с чл.377 от ГПК: съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица серия GO, №
6
********* със срок на действие от 08.11.2021 г. до 07.11.2022 г., сключена с
ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс” АД, с която се покрива
отговорността на водача на товарен автомобил-влекач марка „Даф”, модел
„ФТХ 105”, с рег. № BP ****СС - В. Т. з.; настъпването на процесното ПТП на
26.11.2021 г.; направена от ищците извънсъдебна претенция вх. №
3778/11.04.2023г. до ответника ЗК „Лев Инс” АД за заплащане на обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди, получена от ответника на
11.04.2023 г., по която последният е образувал преписка по щета № 0000-1000-
01-23-728, и неизплащане на претендираното застрахователно обезщетение от
застрахователя към момента на подаване на исковата молба.
По делото не се твърди и не са представени доказателства за изплащане
на дължимото застрахователно обезщетение към момента на приключване на
устните състезания.
От приложеното по делото удостоверение за раждане от 17.02.1976г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 217/16.02.1976г. на Община Видин,
се установи, че ищците С. П. Г. и Е. Б. Г. са родители на П. Е.ов Б..
За установяване на преживените от ищците болки, страдания и
причинените им морални неудобства от смъртта на П. Е.ов Б., по делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И. П. И.а (сестра на
първоначалната ищца С. П. Г.) и Б.Н. Г. (съпруг на новоконституираната ищца
Б. Е. Г.).
Свидетелката И. П. И.а твърди, че е имала тясна връзка със сестра си до
смъртта й, чували се по телефона почти всеки ден и семействата им се
събирали заедно на семейни празници и на Нова година. Същата установява с
показанията си, че отношенията между П. и неговите родители Е. и С. били
много добри, споделяли си всичко, имали уважение един към друг, не са
имали караници и разправии по между си, били задружни, живеели заедно в
едно жилище и в едно домакинство до 2006 г. в гр. Козлодуй. Една година
преди това ищецът Е. Г. се пенсионирал и отишъл да живее на село – с. Добри
дол, а П. останал да живее с майка си в това жилище и ходил при баща си, за
да му помага. Свидетелката твърди, че през 2006 г. С. заминала за Италия да
работи, за да помогне на сина си да си купи жилище; изпращала му всеки
месец заплатата си от там. От 2006 г. до смъртта й С. работила и живеела в
Италия, а съпругът й Е. живеел в с. Добри дол. С. си идвала един-два пъти в
годината в страната. След като П. си купил апартамент, когато майка му се
7
връщала в България, отсядала при него в новия апартамент. П. я водил на
лекар и на почивки и се грижил за нея. Е. си идвал от село, но за малко, за да
се видят със сина си, тъй като имал животни и трябвало да се грижи за тях.
Имали си уговорка П. да полага грижи за своите родители и С. живеела с
мисълта, че П. ще се грижи за нея. Според свидетелката смъртта на П. се
отразила много зле на майка му - смъртта на детето й я разтърсило, тъгата й
била огромна. След погребението С. ходела постоянно на гроба му и плакала,
като свидетелката я придружавала. С. не искала вече да живее в апартамента
на П., защото там всичко й напомняло за сина й, поради което отсядала при
дъщеря си - Б., която живеела със свекъра и свекърва си в къща в гр. Козлодуй.
Според свидетелката мъката на С. била много голяма и решила да се върне в
Италия, за да превъзмогне мъката си, но така и не успяла да превъзмогне
мъката си. Според свидетелката до 2023 г. С. работила в Италия, като през
това време се връщала за помените на сина й, а след 2023 г. окончателно се
завърнала в България, като отседнала при дъщеря си, но чувствала, че е в
нейна тежест, тъй като знаела, че трябва П. да я догледа. След като С. се
завърнала в страната, здравето й се влошило и започнала да ходи по болници
за изследвания. От изследванията се установило, че има рак на белия дроб и
започнала да ходи по болници, за да се лекува. Свидетелката установи също,
че С. не искала повече да живее с болката, която била както и от загубата на
сина й, така и от болестта й. Последните три месеца от живота й здравето й се
влошило сериозно и свидетелката й помагала. До края на живота си С. не
успяла да превъзмогне болката от смъртта на сина й и когато умирала в ръцете
на сестра си казала, че отива при своя син.
Свидетелят Б.Н. Г. е съпруг на новоконституираната ищца Б. Е. Г., която
е сестра на П. Б.. От показанията на същия се установи, че П. е бил в отлични
отношения със своите родители С. и Е. и е бил тяхна подкрепа в живота. Те
живеели заедно в апартамент в гр. Козлодуй, а свидетелят със съпругата си се
преместили при неговите родители, в неговата къща. След като бащата на П.
се пенсионирал през 2005-2006 г., отишъл да живее в с. Добри дол, а майка му
С. заминала в Италия да работи, за да съберат пари за апартамент на П..
Според свидетеля П. се грижил за родителите си - често ходел при баща си на
село и му помагал да стегне къщата и градината, а когато майка му си идвала в
България за по 10-20 дни, оставала при него и той се грижил за нея.
Свидетелят установи, че имало уговорка П. да се грижи за родителите си. П.
8
бил единствената надежда на родителите си и те разчитали на него да ги
догледа. Свидетелят твърди също, че Е. понесъл много тежко смъртта на П. - в
деня след катастрофата отишли при него и той постоянно плакал. Все още
говори за него. Е. занемарил двора и градината и постоянно говори за П.,
затворил се в себе си и се притеснявал, че е останал на грижите на свидетеля.
И към момента все още не е преодолял мъката си към П..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК,
доколкото свидетелите са лица, които са близки на ищците, съдът не намери
основание да не кредитира същите относно изнесените от тях обстоятелства.
Показанията им пресъздават техните лични впечатления от живота на ищците
и сина им приживе и претърпените от тях болки, страдания и мъка след
смъртта на последния, като житейски обяснимо е именно най-близките
роднини да са свидетели на живота на семейството на ищците и отношенията
в семейството им и да имат непосредствени възприятия за хода на събитията и
естеството на преживяванията им.
По делото са представени от ищцовата страна и приети като
доказателства по делото медицински документи, съставени в периода 2023-
2024г., част от които в превод от италиански език, установяващи онкологично
заболяване на С. Г., направени изследвания, извършени операции и лечение в
болници в страната и в Италия.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените субективно и обективно кумулативно съединени искове са
с правно основание чл. 432, ал.1 вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за
заплащане на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени
вреди, причинени от настъпила смърт, вследствие на ПТП, и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ за
заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ.
9
Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице –
писмена претенция от 11.04.2023г. от първоначалните двама ищци за
заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, и отказ на
застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение, което
обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените имуществени и неимуществени вреди и 4.
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД законова презумпция се предполага. Застрахователят отговаря в обема и
до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по
отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 300 ГПК
намира, че съдържащите се във влязлата в сила присъда № 10/05.06.2023 г.,
постановена по НОХД № 169/2023 г. на Окръжен съд – Враца, констатации
относно извършването на твърдяното в исковата молба деяние (механизмът на
10
процесното ПТП от 26.11.2021г.), неговата противоправност и вината на
водача на товарен автомобил-влекач марка „Даф”, модел „ФТХ 105”, с рег. №
BP ****СС - В. Т. з., са безспорни обстоятелства и не подлежат на доказване в
това производство.
Като взе предвид, че транспортните престъпления по чл.343, ал.4, вр.
ал.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1 НК, са резултатни, т. е. елемент от
фактическия състав е именно причинена смърт на едно или повече лица и
телесна повреда на едно или повече лица, настоящата инстанция намира, че
следва да се считат за доказани в хода на настоящото производство при
разглеждане на гражданските последици от извършеното деяние досежно
имуществената отговорност на деликвента, също и причинената на П. Е.ов Б.
смърт, посочена във влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача на
товарен автомобил-влекач марка „Даф”, модел „ФТХ 105”, с рег. № BP
****СС - В. Т. з. и смъртта на П. Е.ов Б.. Формираната трайна съдебна
практика на ВС /Решение № 896/26.03.1971 г. по гр. д. № 130/1971 г. на І г. о.,
Решение № 2293 от 15.11.1976 по гр. д. № 1789/76 на І г. о., Решение № 53 от
02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, Решение № 3421/18.01.1980 г. по гр. д. №
1366/1979 г. -І г. о., Решение № 2759/26.09.1981 г. по гр. д. № 2095/1981 г. -І г.
о./ е, че влязлата в сила присъда /респ. споразумение или решение по чл.78а
НК/ относно размера на причинените вреди формира сила на пресъдено нещо,
поради което е задължителна за гражданския съд, само когато размерът на
вредите е елемент от фактическия състав на престъплението. Ето защо и съдът
приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на В. Т. з. на 26.11.2021г., е причинена смъртта на
П. Е.ов Б..
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач на товарен автомобил-влекач марка „Даф”,
модел „ФТХ 105”, с рег. № BP ****СС - В. Т. з. е застрахована в ответното
застрахователно дружество ЗК „Лев Инс” АД - застрахователна полица серия
GO, № ********* със срок на действие от 08.11.2021 г. до 07.11.2022 г., и
събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
11
последици. Всички елементи на фактическия състав, уреден в чл. 432, ал.1 КЗ
и при проявлението на който се поражда гаранционно-обезпечителната
отговорност на застрахователя, са осъществени в обективната действителност.
По въпроса за материалноправната легитимация на ищците да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на П. Е.ов Б.
съдът намира следното:
Отговор на въпроса кои са лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е
даден в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В съобразителната част на посоченото тълкувателно решение е
разяснено, че с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е
произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите
низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи,
че действително са претърпели вреди. Най-близките на починалия (по смисъла
на посоченото постановление) се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може
да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
С оглед изложеното ищцата С. П. Г. (а след нейната смърт –
наследниците й по закон Б. Е. Г. и Х. П. Б.) и ищецът Е. Б. Г. са от кръга на
лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при
12
смърт, съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/25.V.1961 г.,
тъй като видно от представеното удостоверение за раждане на П. Е.ов Б.,
същите са родители на починалото лице. Като такива те се ползват с право на
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради естеството на
съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпят значителни по степен морални болки
и страдания от загубата му.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищците по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
причинените им от застрахователното събитие, довело до смъртта на П. Е.ов
Б., неимуществени вреди по критерия на чл. 52 от ЗЗД.
Доказа се също по делото, от показанията на разпитаните свидетели И.
И.а и Борислав Г., че двамата ищци действително са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на сина им П. Б., които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Установи се, че П. Б. е бил отговорен
син, който е уважавал и се е грижил за родителите си, бил е в прекрасни
отношения с тях; че ищците разчитали на грижите на сина си и се Н.вали той
да ги догледа, че двамата родители много трудно приели смъртта на сина си,
били сломени и смъртта му била трагедия за тях; че след смъртта му майка му
редовно посещавала гроба му и не могла да посещава жилището, в което
приживе е живял, тъй като спомените за него увеличавали мъката й. Установи
се също, че в резултат на смъртта на П. Б. родителите му били лишени от
неговите грижи и подкрепа, от които те имали нужда, както с оглед
напредналата си възраст, така и с оглед злокачественото заболяване на майка
му, налагащо посещения на здравни заведения за изследвания и лечение и
най-вече морална подкрепа от най-близкия човек. Двамата изгубили своята
опора в живота, надеждата си за спокойни старини, осигурени от сина им. До
края на живота си майката не е могла да преодолее болката от смъртта на сина
си и е починала изричайки неговото име.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
13
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС
№ 4/1968 г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290
ГПК, общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно чл.432
КЗ.
По отношение на размера на дължимото на ищците обезщетение
настоящият съдебен състав, отчита доказаните близки отношения между
ищците и починалия П. Б., които са в рамките на обичайното за отношения
между родители и дете; момента на настъпване на инцидента (2021 г.);
възрастта на починалия към този момент /45 г./ - в работоспособна възраст, на
ищците С. Г. (71 г.) и Е. Г. (74 г.) - в пенсионна възраст; семейната общност;
внезапност на събитието и на настъпилата смърт; преждевременността на
настъпилата смърт; промяната в емоционалното състояние на ищците, в
резултат на процесния деликт и причинените им душевни болки, мъка и
страдание от внезапната загуба на тяхното дете; лишаване от тяхната опора в
живота и че загубата на сина им е настъпила във възраст, когато тя е най-
осезаема, така също и конкретните обществени и икономически отношения и
застрахователните лимити към момента на настъпилата смърт.
14
Установи се, че между П. Б. и неговите родители С. Г. и Е. Г. са
съществували пълноценни отношения на обич, привързаност и споделеност.
Възрастта, както на пострадалия, така и на родителите му – ищци, не
съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях.
Събраните гласни доказателства сочат, че между пострадалия П. Б. и ищците
са съществували отношения на близост и разбирателство, те са се подкрепяли
и са си помагали взаимно. Въпреки, че майка му С. Г. е живяла и работила в
чужбина, двамата редовно са поддържали връзка помежду си – при връщането
си в страната тя е отсядала при него. При определяне на обезщетението съдът
съобрази обстоятелството, че и двамата ищци тежко понесли загубата на своя
син, причинена от трагичния инцидент, станали по-затворени в себе си.
Установява се от доказателствата и, че мъката и болката, които ищците
изпитали от загубата са били засилени, предвид внезапността на загубата.
Следва да се отчете също така, че показанията на двамата свидетели не
установяват съдържание на връзката между починалия и двамата ищци,
надхвърлящо обичайните отношения и емоционална връзка между родител и
дете; няма данни за някаква особена връзка между ищците и починалия, която
поради определени житейски обстоятелства да се различава от нормалната и
да обосновава изключителност на отношенията, респ. определяне на
обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер от 180 000
лв. за всеки от тях. И двамата ищци са в зряла възраст, с достатъчно житейски
опит и изградени като личности, устроили са самостоятелно живота си, и
същите не са били материално и финансово зависими от починалия (по делото
не са ангажирани доказателства П. Б. да е работил и осигурявал финансово
ищците). Няма данни по делото смъртта на П. Б. да е причинила съществена
промяна в живота на ищците в социално–битов план; няма доказателства те да
са изпаднали в тежки депресивни състояния, наложили лекарска помощ и да
преживяват последствията от загубата по начин, надвишаващ по трудност
обичайния за такъв вид загуба. Не се установи и пряка връзка между
онкологичното заболяване на ищцата С. Г. и смъртта на сина й.
Загубата на син е събитие, което неминуемо има за последица душевна
болка и тъга в неговите родители. Изпитваните от ищците страдание и мъка по
загубата на сина им след неговата смърт са нормалните страдания, изпитвани
от загубата на близък от най-близкия семеен кръг. Анализът на събраните по
делото доказателства установява, че понесените от двамата ищци психически
15
и душевни травми от внезапната смърт на техния син, с оглед критериите за
справедливост, както и с оглед трайната съдебната практика по сходни случаи,
могат да бъдат репарирани със сумата от по 130 000 лева за всеки от тях, като
следва да се изтъкне, че едва ли има стойност, която да компенсира жестоката
травма, която ще се преживява ежедневно в живота им, давайки отражение
във всички негови аспекти. Това е справедливото обезщетение в репарация на
неимуществените вреди, които ищците са претърпели от смъртта на сина си,
същото съответства на характера и интензивността на претърпените от
ищците морални страдания, на икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, и на съдебната практика по сходни случаи.
Следва да се посочи, че неопределянето на обезщетение в пълния му
предявен размер, се обуславя от степента на съществуващата емоционална
връзка между всеки един от ищците – родители, която, както бе посочено по-
горе, не се различава от нормалната и не обосновава изключителност на
отношенията, предпоставяща обезщетение в по-висок размер.
По възражението за изключителен принос, респ. за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
16
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа
на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда, т. е. подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с
цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение от застрахователя за изключителен принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат с твърдения, че като водач на лек
автомобил „Тойота Корола Версо“ с per. № ВР***ВТ, е извършил нарушение
на чл. 137А от ЗДвП и телесните травми са възникнали поради липсата на
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не
се ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че пострадалият е нарушил посочените правила на ЗДвП. Напротив,
от заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, което се кредитира изцяло от настоящия съдебен
състав, се установи, че водачът и пътника на предната дясна седалка в лек
автомобил „Тойота Корола Версо“ с per. № ВР***ВТ по време на ПТП са били
с поставени предпазни колани, както и че в момента на удара на автомобила в
товарния автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105“ и след него не е имало свободно
движение на телата на водача и пътника в лекия автомобил, тъй като коланите
са ги задържали притиснати към седалките на автомобила. Според
заключението интензитета на съприкосновение с детайли на МПС при
обезопасяване чрез предпазни колани е в пряка зависимост от големината на
деформациите в купето в зоната на предните седалки на лекия автомобил,
които при станалото ПТП са изключително големи. При изготвяне на
заключението си вещото лице се позовава на Протокол за оглед на ПТП от
17
26.11.2021г., изготвен по ДП № 248зм-599/26.11.2021 г. на РУ – Бяла Слатина
и приложения към него фотоалбум, в който е описано местоположението на
намерените трупове на предна лява и предна дясна седалка в лек автомобил
„Тойота Корола Версо“ с per. № ВР***ВТ, както и че и дамата са намерени с
поставени предпазни колани.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че посоченото от
застрахователя нарушение на чл. 137А от ЗДвП от пострадалия П. Б. не е
доказано, както и че липсва принос от пострадалия на вредоносния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което и релевираното от ответника
възражение за изключителен принос, респ. за съпричиняване, основано на
нарушение на чл. 137А от ЗДвП, е недоказано и неоснователно.
При горните мотиви съдът приема, че предявените искове за
неимуществени вреди са частично основателни и следва да се уважат, като се
осъди ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
*********, да заплати на Б. Е. Г. и Х. П. Б., в качеството им на наследници на
починалата в хода на процеса ищца С. П. Г. общо сумата 130 000 лева и на
ищеца Е. Б. Г. сумата 130 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. За
горницата над уважените размери до предявените размери на обезщетение за
неимуществени вреди от по 180 000 лева, исковете не са доказани и следва да
се отхвърлят като неоснователни.
По исковете за заплащане на законна лихва:
С оглед частичната основателност на главните искове следва да бъдат
разгледани и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху
определените обезщетения.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в
КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
18
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.).
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (застрахователна претенция от 11.04.2023г.)
ищците са заявили пред застрахователя застрахователна претенция за
заплащане на имуществени и неимуществени вреди на 11.04.2023г., както и че
19
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увредените лица отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от датата на
предявяване на претенцията от увредените лица - 11.04.2023г., а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху
присъденото обезщетение за собствената си забава.
Следователно претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди, считано от 11.04.2023г. до
окончателното изплащане на сумите, е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат присъдени на
страните съобразно уважената, респ. отхвърлената, част на исковете.
Ищците са направили разноски в общ размер 18 000, 00 лв. заплатен
адвокатски хонорар, съгласно представените на л.7 и л.8 по делото договори за
правна защита и съдействие от 07.08.2024г. Съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
им заплати общо сумата 13 000, 00 лв.
Възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищците е неоснователно, тъй като не са
налице условията на чл. 78, ал. 5 от ПК за такова намаляване. Хонорарът на
пълномощника на ищците е определен под минималния размер по чл. 7, ал. 2,
т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е
съобразен с фактическата и правно сложност на делото, поради което не
следва да бъде намаляван допълнително.
Ответникът е направил разноски в размер 400 лв. заплатено
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа
експертиза, като съобразно отхвърлената част на исковете, на основание чл.
78, чл. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата 111, 11
лв.
Ответникът е претендирал също присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и с оглед изхода на спора в полза на същия следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 400, 00 лв., определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
20
Ищците не дължат заплащане на държавни такси и разноски по делото,
на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което такива не им се дължат.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено (изцяло или
отчасти) от държавна такса и/или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните
суми се присъждат в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда –
чл. 78, ал. 6 ГПК. С оглед изложеното, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати съразмерно с уважената част от исковете общо сумата
10 400,00 лв. дължима държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – Враца.
Така мотивиран, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във с чл.45 и чл.50 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Б.
Е. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.Козлодуй, обл.Враца, ул. „***“ № 19, и Х. П.
Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Козлодуй, ***, представлявана
като малолетна от настойника й А. М. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Козлодуй, ***, като наследници на починалата в хода на процеса ищца С. П.
Г., ЕГН: **********, общо сумата 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева, и на
Е. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес с.Добри дол, обл.Монтана, ул. ***, сумата
130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на П. Е.ов Б., ЕГН **********, в резултат на ПТП, настъпило на
26.11.2021г. в с.***, област Враца, на ул. „***” пред дом № 36, причинено от
В. Т. з. с ЕГН ********** от с.Х., общ.Враца - водач на застрахован при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ товарен автомобил-влекач марка „Даф”, модел „ФТХ 105”,
с рег. № BP ****СС, с полуремарке марка „Кроне СДР 27” с рег. № ВР *** ЕВ,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.04.2023г. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
вр. с чл.45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над присъдените по 130 000 лева
21
до предявените размери от по 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева за всеки
от ищците, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Б.
Е. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.Козлодуй, обл.Враца, ул. „***“ № 19, и Х. П.
Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Козлодуй, ***, представлявана
като малолетна от настойника й А. М. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Козлодуй, ***, като наследници на починалата в хода на процеса ищца С. П.
Г., ЕГН: **********, и на Е. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес с.Добри дол,
обл.Монтана, ул. ***, общо сумата 13 000, 00 лв. заплатен адвокатски
хонорар, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Б. Е. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.
„***“ № 19, и Х. П. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Козлодуй, ***,
представлявана като малолетна от настойника й А. М. П. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.Козлодуй, ***, като наследници на починалата в хода на
процеса ищца С. П. Г., ЕГН: **********, и Е. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес
с.Добри дол, обл.Монтана, ул. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Симеоновско
шосе”, № 67А, сумата 111, 11 лв. възнаграждение на вещото лице по
изготвената съдебно-автотехническа експертиза, съобразно отхвърлената част
на исковете, както и 400, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано
заедно от М.М.-Г., С.Н.А., П. В.ев Д. – изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
гр. Враца държавна такса в размер 10 400,00 лв. /десет хиляди и
четиристотин/ лв., съразмерно на уважената част от исковете, както и 5 (пет)
лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в
срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
22