Решение по дело №37/2020 на Окръжен съд - Русе

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                          N 33

                                        гр.Русе, 11.03.2020г.

 

                                             В    ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД ,  търговско отделение в публичното

заседание на 27 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЪШЪЛ ИРИЕВА                                                                                  

                                                                            ЗОРНИЦА ДИМИТРОВА мл.с-я

                                                                             

при секретаря   ТОДОРКА НЕДЕВА    като разгледа докладваното от             съдия Павлова    в.т.д. N37 по описа за  2020  година,   за да се произнесе,   взе предвид следното:

                   Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

                   Образувано е по въззивна жалба на М.Г.К. ***, против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№4033/2019г., в частта, с която съдът е уважил предявените искове по чл.422 ГПК, като е признал за установено по отношение на него, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД София сумата 5942.49лв.- главница по договор за потребителски кредит от 4.12.2017г., договорна лихва 261.42лв., обезщетение за забава 579.40лв., както и е осъден да заплати разноските за заповедното производство по ч.гр.д.№2470/19г. и разноските по делото.

                     Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, което води до незаконосъобразност и необоснованост. Иска  да бъде отменено от въззивния съд и иска-отхвърлен. Излага съображения.

                     Насрещната страна по делото въззиваемият „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София в подадения отговор на въззивната жалба излага доводи за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено.

                      След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:

                   Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.  

                    Решението е валидно и допустимо.

                     Безспорно е установено по делото, че по силата на сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-15549563 от 4.12.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД гр.София е отпуснало на въззивника К. кредит в размер на 6000лв.,  която сума следва да бъде върната на посочени в погасителен план дати, на 60 месечни вноски, при условията на договора. Безспорно е, че въззивникът е погасил четири вноски-общо 867лв., като последното плащане е от 17.04.2018г. По силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД се задължава да прехвърля и продава на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всеки месец определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от първия с неизправни длъжници, а втория купува и придобива вземанията, определени всеки месец в Приложение №1, срещу заплащане на покупна цена. С приложение №1 /17.10.2018г.  цедента е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД вземането си от К. по договора /№74/, общо в размер на 10680.31лв., вкл. 5942.49лв. главница, договорна лихва-4497.51лв. и 240.31лв.-лихва за просрочие. Представено е потвърждение за сключената цесия. Представено е изрично пълномощно, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощило цесионера с права да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия, във връзка с чл.99, ал.3 ЗЗД, както и да преупълномощава трети лица, вкл.адвокати с тези права. Представени са две уведомителни писма от въззиваемия до М.К., с които го уведомява за цесията, както и покани за доброволно изпълнение, които са върнати, като непотърсени. „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е подала заявление по чл.410 ГПК на 07.05.2019г., образувано е ч.гр.д.№2470/19г. по описа на РРС, по което е издадена заповед №1135/07.05.2019г., с която е разпоредено М.Г.К. да заплати сумите: 5942.49лв.-главница, 4497.51лв.-договорна лихва за периода 20.04.2018г.-20.11.2022г., 715.07лв.-обезщетение за забава за периода 21.05.2018г.-6.05.19г., законна лихва върху главницата считано от 07.05.19г. до окончателното й изплащане, както и 273.10лв. разноски. В срок длъжника е подал възражение по чл.414 ГПК, а заявителя е предявил иск за установяване на вземанията.

                   С решението си районният съд е приел, че искът за главница 5942.49лв. /падежирала и предсрочно изискуема/ е основателен, така, както е предявен и го е уважил изцяло, уважил е и искът за договорна лихва за периода 20.04.2018г.-20.05.2018г. в размер на 261.42лв., както и този за обезщетение за забава върху главницата за периода 21.05.2018г.-06.05.2019г. в размер на 579.40лв. За разликата до предявените размерите, исковете за договорна лихва и обезщетение за забава върху главницата са отхвърлени. Присъдени са разноски за заповедното и за исковото производства. В частите, с които са отхвърлени исковете, решението не е обжалвано и е влязло в сила.   За да уважи исковете, съдът е приел за безспорно установено, че между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД и М.К. на 4.12.2017г. е сключен договор за потребителски кредит при посочени в него параметри. На 27.07.2017г. между „Агенция за събиране на вземания“ЕАД –купувач и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД-продавач е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, като в Приложение №1/17.10.2018г. към него е включено и вземането по процесния договор, общо в размер на 10680.31лв. /под №74/. Прието е, че новият кредитор е упълномощен от стария да уведомява длъжниците за цесията, което е сторил с изпращане на уведомителни писма и за размера на дълга след настъпилата предсрочна изискуемост, върнати като непотърсени.  Прието е, че с връчването на исковата молба и доказателствата към нея, вкл. уведомленията за цесията, ответника е уведомен за нея. Прието е още от съда, че с оглед настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на 20.05.2018г.-преди прехвърлянето му с цесията, факт, които не е оспорен от ответника, същият дължи главница в размер на 5942.49лв. и договорна лихва само до датата на предсрочната изискуемост в размер на 261.42лв., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 579.40лв. за периода от 21.05.2018г. до датата на подаване на заявлението 6.05.2019г.

                    Въззивната жалба е неоснователна, а решението - правилно, поради следните съображения. Неоснователно е оплакването в жалбата, че рамковия договор за продажба на вземания не представлява договор за цесия и е нищожен, поради липса на предмет. Както бе посочено, с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. заемодателят "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД-продавач и  ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД-купувач са се съгласили, продавачът да прехвърля на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях. Посочено е, че вземанията се индивидуализират в Приложение № 1, всяко от които става неразделна част от договора. От представеното по делото извлечение от Приложение № 1 от 17.10.2018 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания  е видно, че кредитора-заемател "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е прехвърлил на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД вземането си към ответника-настоящ въззивник, под № 74 в приложението, като вземането е индивидуализирано с номер и дата на договора - PLUS-15549563/4.12.2017г., в размер на главница 6 000лв., остатък от главницата 5942.49лв., остатък договорна лихва 4497.51лв., остатък лихва за просрочие 240.31лв. и остатък на задължението към датата на прехвърляне /17.10.2018г./ – общо 10680.31лв. С рамковия договор страните по него договарят общи клаузи, относими към множество типични и житейски свързани сделки, той създава правната основа, относима към  последващите конкретни отношения между страните. Както е посочено и в рамковия договор конкретните вземания ще бъдат прехвърлени с Приложение №1, в случая-с Приложение №1 от 17.10.2018г., т.е. предмета на цесията е индивидуализиран в него. Ето защо това оплакване е несъстоятелно. Неоснователно е оплакването на въззивника, че цесията не му е съобщена и  няма действие по отношение на него. За да породи действие договорът за цесия между страните по него е достатъчно постигането на съгласие, от който момент те са валидно обвързани от договора и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. Обвързването на длъжника с договора за цесия се осъществява чрез съобщаването му по реда на чл. 99, ал. 3

 и 4  ЗЗД от предишния кредитор. Това съобщаване изходящо от цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му и създава достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да бъде извършено от цесионера при изрично упълномощаване за това и в този смисъл е и съдебната практика. Доколкото обаче искът по чл.422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението, а приложение към исковата молба е и уведомлението за цесията, то с оглед трайната съдебна практика следва да се приеме, че цесията е надлежно съобщена на длъжника. Настоящият състав напълно споделя и се позовава на решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II ТО на ВКС, според което уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и решението по т.д.№2352/13г. II ТО, ТК. На следващо място, както бе посочено, задължението на цедента, визирано в чл. 99, ал. 4 ЗЗД да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането цели да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че въззивника е заплатил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма данни и не се твърди от въззивника, че е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера лице, респ. на стария кредитор. Не на последно място, в производството по чл. 410 ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал.3 ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с исковата молба /арг. т.4г и т.11 ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС/.  На следващо място, неоснователно е оплакването относно липса на Общи условия в договора за потребителски кредит, тъй като такова твърдение не е наведено от ищеца в исковата молба, нито е налице позоваване на такива. Неоснователно е и оплакването относно приетото от съда, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането. В отговора на исковата молба такова възражение не е релевирано от ответника, настоящ въззивник, поради което и същото е преклудирано. Районният съд правилно е приел, че такава е настъпила от 20.05.2018г., предвид неоспорването на факта на неплащане на две вноски по кредита от страна на въззивника, експертното заключение и предвид настъпването на условията по чл.5 от договора за потребителски кредит. На база на приетото по-горе, правилно е решението, с което е установено, че въззивника дължи главница в размер на 5942.49лв., договорна лихва-261.42лв./за периода до обявяване на кредита за предсрочно изискуем/, както и обезщетение за забава в размер на 579.40лв. Неоснователно е оплакването за наличие на анатоцизъм-начисляване на лихва върху лихва. Такова не е налице, т.к. присъдената договорна лихва е възнаградителна-съставлява цената, която кредитодателя получава за това, че предоставя средства за ползване. Обезщетението за забава се дължи за това, че договорното задължение не е изпълнено и с него се обезщетяват вредите от неизпълнението. Т.е. за анатоцизъм , не може да става дума.

                   С оглед гореизложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

                    Не се претендират разноски от въззиваемия и не се присъждат.

                   Решението подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т. ГПК, вр. чл.113 ГПК /ред. ДВ бр.100/2019г./

                   Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд

      

                                                   Р   Е   Ш  И:

           

                 ПОТВЪРЖДАВА решение №2085/11.12.2019г., постановено по гр.д.№4033/2019г. по описа на Районен съд-Русе В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.

                   РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                          Председател:

     

                                                  Членове: