№ 39
гр. Велико Търново , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102427 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. Л. С., чрез адв. Н.
Великова - ВТАК, срещу ЕТ "ЕЛИС - Елисавета Захариева" - град Велико Търново
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, чл.
350, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищцата по
делото развива съображения, че последната е работила по трудово правоотношение с
ответника по силата на Трудов договор № 80 от 15.06.2017 година. Посочва, че с молба
от 20.02.2020 година ищцата е инициирала прекратяването на трудовото
правоотношение с ответника, но и към настоящия момент не е получила акта за
прекратяването му. Твърди, че работодателят не е изпълнил и задължението си да й
изплати полагащото й се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1 170.00 лева за
37 дни неизползван платен годишен отпуск. Направено е искане ответникът да бъда
осъден да й заплати сумата в размер на 1 170.00 лева - обезщетение по чл. 224 КТ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
30.07.2020 година до окончателното й изплащане, сумата в размер на 29.50 лева -
лихва за забава за периода от 01.05.2020 година до 29.07.2020 година, както и
ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата трудовата й книжка с вписани данни,
свързани с прекратяване на трудовото й правоотношение. Претендира да бъдат
присъдени направените от ищцата разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който са
оспорени изцяло предявените по делото искове, като неоснователни. Процесуалният
1
представител на ответника развива съображения, че със Заповед № 99 от 16.03.2020
година на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата, като заповедта е връчена на ищцата срещу неин подпис. Твърди, че в
заповедта за прекратяване е вписано определеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
37 дни, което е начислено във ведомостта за заплатите за месец март 2020 година, като
след направените удръжки е изплатено на ищцата срещу неин подпис във ведомостта.
Посочва, че трудовата книжка на последната, й е предадена също срещу подпис.
Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по
делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представеното по делото заверено копие на
Трудов договор № 80 от 15.06.2017 година /л. 12/ се установява, че между страните по
делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала
длъжността "обслужващ магазин" в ответния търговец. Няма спор по делото и че
трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 99 от
16.03.2020 година /л. 14 от делото/ на основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ, поради
подадена от ищцата по делото молба до работодателя в тази насока /л. 13/.
По делото е приложено и заверено копие на Декларация за връчване на
трудова книжка при напускане от 18.04.2020 година /л. 15/, както и Фиш за работна
заплата за месец март 2020 година на С. Л. С. /л. 16/, като по делото са представени и
оригиналите на посочените документи. В посочения фиш за месец март 2020г. е
отразено, че на ищцата по делото е начислено обезщетение с посочено основание чл.
224 КТ в размер на 1 233.34 лева.
Ищцата, чрез процесуалния си представител по делото оспорва да е подписала
представените от ответника Декларация за връчване на трудова книжка при напускане
от 18.04.2020 година и Фиш за работна заплата за месец март 2020 година на С. Л. С.,
поради което с протоколно определение от 12.11.2020 година е открито производство
по чл. 193 ГПК за проверка автентичността на подписа, положен от С. върху същите.
От заключението по допуснатата Съдебно-графическа експертиза /л. 35-41/ се
установява, че в представените Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ 99 от 16.03.2020 година на ЕТ "Елис - Елисавета Захариева подписът, положен за
"служител" е положен от С. Л. С.; в Декларация за връчване на трудова книжка при
напускане на С. Л. С., подписан вляво и по-високо разположеният от двата подписа е
положен от С. Л. С. и във ведомост /фиш/ получена заплата за месец март 2020 година
2
от С. Л. С., подписът вляво /първият/ от двата подписа е положен от С. Л. С.. В
проведеното на 16.12.2020 година съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си и разяснява как е извършил експертното изследване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 86, ал. 1
ЗЗД и чл. 350, ал. 1 КТ. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът е този, който трябва да докаже, че е изпълнил
задължението си за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в посочения размер,
както и че е предал трудовата книжка на ищцата, след вписване на данните за
прекратяване на трудовото правоотношение с последната.
Обстоятелствата, свързани с възникването, съществуването и прекратяването
на трудовото правоотношение между страните по делото не е спорно между тях, а се
установяват и от събраните по делото доказателства, при което ищцата е изпълнявала
длъжността "обслужващ магазин" в ответния търговец, като трудовото й
правоотношение е прекратено, считано от 16.03.2020 година със Заповед № 99 от
16.03.2020 година. Не е спорно по делото и основанието, на което е прекратено
трудовото правоотношение между страните, а именно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че работодателят е изпълнил задълженията си както по чл.
224, ал. 1 КТ, така и по чл. 350, ал. КТ. С оглед направеното от ищцата по делото
оспорване автентичността на Декларация за връчване на трудова книжка при напускане
от 18.04.2020 година и Фиш за работна заплата за месец март 2020 година на С. Л. С. е
открито производство по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с което е допуснато
изслушването и е прието заключението на съдебно-графическа експертиза. От
последното се установява, че оспорените документи са подписани от С. Л. С.. Въпреки
оспорването на заключението от процесуалния представител на ищцата, съдът намира,
че заключението е пълно и ясно, като за съда не възниква никакво съмнение за
неговата правилност. В заключението си вещото лице е посочило методите на
изследване - разделно техническо изследване и сравнително изследване. Освен това
вещото лице е посочило, че при изследването е установено съвпадение в общите
графически признаци и в изброените частни такива. В проведеното на 16.12.2020
година съдебно заседание вещото лице заявява, че категорично подписите на
оспорените документи са положени именно от ищцата. В тази връзка настоящият
съдебен намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ищцата, че заключението е необосновано доколкото в него вещото лице не е посочило
3
всички графически признаци. В заключението изрично са посочени съвпадащите както
общи, така и частни графически признаци, въз основа на които вещото лице е
направило обоснования си извод. Ето защо съдът кредитира заключението като
обосновано, пълно и компетентно дадено, поради което приема, че оспорването на
посочените по-горе документи е недоказано.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че приложените
по делото Фиш за работна заплата за месец март 2020 година на С. Л. С. и Декларация
за връчване на трудова книжка при напускане от 18.04.2020 година, които са
подписани от ищцата, доказват както изплащането от страна на работодателя на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, така и изпълнението на задължението му по чл.
350, ал. 1 КТ за предаването на трудовата книжка на работника или служителя след
вписването на данните, свързани с прекратяването. Същите представляват частни
свидетелстващи документи и се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила за удостоверените с подписа неизгодни факти, а именно за
изплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ и за предаване на трудовата книжка
на С. Л. С..
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по
делото искове с правно основание чл. 224, ал. 1 и чл. 350, ал. 1 от Кодекса на труда се
явяват неоснователни и недоказани, поради което и като такива следва да бъдат
отхвърлени. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният такъв с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски
се явява основателна, като по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следа да заплати
на ответника направените разноски по делото в размер на 320.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, във връзка
с чл. 193, ал. 1 и следващите ГПК направеното от ищцата С. Л. С. от ***, с ЕГН
********** оспорване истинността на Декларация за връчване на трудова книжка при
напускане от 18.04.2020 година и на Фиш за работна заплата за месец март 2020 година
на С. Л. С..
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Л. С. от ***, с ЕГН ********** срещу ЕТ
"ЕЛИС - Елисавета Захариева", със седалище и адрес на управление град Велико
4
Търново, ул. "Полтава" № 7, вх. Г, ет. 4, с ЕИК ********* искове с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 350, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за СУМАТА в размер на 1 170.00
лева /хиляда сто и седемдесет лева/, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
30.07.2020 година до окончателното й изплащане, за СУМАТА в размер на 29.50 лева
/двадесет и девет лева и петдесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 01.05.2020
година до 29.07.2020 година, както и за осъждане на ответника да предаде на ищцата
трудовата й книжка с вписани данни, свързани с прекратяване на трудовото й
правоотношение, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. Л. С. от ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ "ЕЛИС -
Елисавета Захариева", със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.
"Полтава" № 7, вх. Г, ет. 4, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща направени от ответника разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5