Решение по дело №347/2023 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 151
Дата: 27 юли 2023 г.
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20231730100347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Радомир, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100347 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона
за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит „Бяла карта“ от
10.06.2020 г., сключен с ответното дружество „А. Ф.“ ООД. Съгласно чл. 2 от договора
кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер
на 100,00 лева, а кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита съгласно
условията по договора.
Съгласно чл. 20 от договора за кредит, ако кредитополучателят не предостави
допълнително обезпечение в срок от 3 дни, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като
същата се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Наред с това, в чл. 21, ал. 4 от договора било предвидено, че при забава за плащане на
текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължи
разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 25,00 лева за всеки ден до
заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12, ал. 1 от договора.
Предвидено било и че в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително
обезпечение - поръчител, но заплати 15% от кредитния лимит, дължи заплащането на
неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10%.
Твърди и че в чл. 21, ал. 5 от договора за кредит било предвидено, че след настъпване на
предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в
размер на 120,00 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.
1
Според ищцата описаните клаузи на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от договор за
кредит „Бяла карта“ от 10.06.2020 г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави и
поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с
чл. 22 и чл. 33 от ЗПК, както и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Сочи, че неустойката, която е предвидена в чл. 20 от договор за кредит „Бяла карта“ от
10.06.2020 г., противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като при забава в изпълнението на
задължението си, кредиторът има правото да изисква само законната лихва, а не неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница.
На следващо място, така уговорената клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано
висока.
Според ищцата клаузата за неустойка е нищожна и противоречи на добрите нрави, тъй
като чрез нея се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел
извличане на собствена изгода за кредитора.
По отношение на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора излага твърдения, че
същите са неравноправни по смисъла на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а и чл. 33 от ЗПК, тъй като
законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
На следващо място, така уговорените клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, тъй като същите предвиждали заплащането на неустойка и такса, които са
необосновано високи.
Наред с това, оспорените клаузи от договора не били индивидуално уговорени и
противоречали на добрите нрави.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожни клаузите, съдържащи се в чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от договор за кредит
„Бяла карта“ от 10.06.2020 г., сключен между Д. Б. Г. и „А. Ф.“ АД поради противоречие със
закона и с добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
изразено становище за неоснователност на предявените искове, като сочи, че още при
кандидатстването за отпускане на кредит на кредитополучателя било разяснено изискването
за предоставяне на поръчител и на същия бил предоставен стандартен европейски
формуляр, в който ясно било посочено това изискване.
Наред с това, счита, че уговорената в договора неустойка не е прекомерна, нито
противоречи на принципа на справедливостта и същевременно не излиза извън присъщите ú
функции. Неустойката се начислявала единствено при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя и задължението за заплащането ú възниквало в зависимост от действията
на длъжника. Последният, знаейки, че обезпечението следва да се предостави в 3-дневен
срок от неизпълнение на текущото си задължение на падежа, можел изобщо да не встъпва в
2
договорни правоотношения.
По отношение на клаузите на чл. 21, ал. 4 и 5 от договора излага твърдения, че
разходите за събиране на вземанията се дължат единствено в случай, че кредитополучателят
не заплати в срок текущото си задължение или в случай, че е обявена предсрочна
изискуемост на кредита, от което следвало, че начисляването на тези разходи зависело
единствено и само от поведението на кредитополучателя. Сочи, че в дружеството е налице
изграден човешки и технически ресурс, който се занимавал със събиране на вземанията по
извънсъдебен път, като действията по събиране на заема и свързаните с това разходи са част
от дейността по управление на кредита и уговарянето на разходи за тях било допустимо.
С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да
прогласи за нищожни клаузите, съдържащи се в чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от договор
за кредит „Бяла карта“ от 10.06.2020 г.
Ответното дружество „А. Ф.“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен и приет договор за кредит „Бяла карта“ от 10.06.2020 г.,
сключен между „А.Ф.“ ООД (кредитор) и Д. Б. Г. (кредитополучател), по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 100,00
лева. Съгласно чл. 20 от договора за кредит, ако кредитополучателят не предостави
допълнително обезпечение в срок от 3 дни, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като
същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Наред с това, в чл. 21, ал. 4 от договора е предвидено, че при забава за плащане на
текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължи
разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден до
заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. В
случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но
заплати 15% от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл. 20 от договора в
размер на 10%.
В чл. 21, ал. 5 от договора за кредит е предвидено също, че след настъпване на
предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в
размер на 120,00 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По делото не е спорно, че страните са в облигационно правоотношение по сключен
3
договор за кредит „Бяла карта“ от 10.06.2020 г., съгласно който на ищцата е предоставен
револвиращ кредит в размер на 100,00 лева.
Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния
закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Ищцата оспорва действителността на клаузите, съдържащи се в чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл.
21, ал. 5 от договор за кредит „Бяла карта“ от 10.06.2020 г.
В тази връзка съдът намира на първо място, че договорът съдържа и трите оспорени от
ищцата уговорки - тази по чл. 20, с която се уговаря неустойка в размер на 10% при
неизпълнение на задължението по чл. 15 за предоставяне на допълнително обезпечение на
кредита в тридневен срок от падежа на незаплатено задължение; чл. 21, ал. 4 - за заплащане
на 2,50 лева дневно - разходи за действия по събиране на задължение, в случай на
неплащане на текущо задължение и на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора и чл. 21, ал. 5,
предвиждащ задължение за кредитополучателя да заплати сумата от 120,00 лева -
еднократна такса при настъпване на предсрочна изискуемост, включваща разходи на
кредитора за лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране
на задължението.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
изложеното, съдът счита клаузите на чл. 21, ал. 4 и 5 от договора между страните,
предвиждащи задължение на кредитополучателя за заплащане на разходи и такси по
събиране на задължението и дейност на служител, за противоречащи на горепосочената
правна норма. Уговорките за заплащане на суми за събиране на дълга представляват по
същността си такси по управление на кредита (заема), т. е. противоречат на забраната да се
уговорят допълнително такси в подобен смисъл, предвидена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. На
следващо място, тази клауза е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, която не е част от основния предмет на договора.
Съдът приема, че в случая са уговорени няколко неустойки за обезщетяване на едни и същи
вреди, като в този смисъл, намира тази неустойка за прекомерна, поради което, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД счита същата за нищожна.
По отношение на уговореното в чл. 20 от договора, съдът приема, че посочената
неустойка се явява необосновано висока. Съгласно текста на договора, кредитополучателят
се задължава при неплащане в срок на текущо задължение, в тридневен срок да осигури
обезпечение на задължението чрез поръчител, а ако това не бъде сторено се дължи 10%
неустойка върху усвоената, но непогасена главница. Посочената част от договора, освен
това съдържа уговорка, че такава неустойка ще се плаща за всяко отделно неизпълнение.
Тази уговорка създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните
по договора. Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не
4
обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно
разместване на блага.
Воден от горното, съдът приема, че посочената неустойка няма за цел задоволяване на
имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вреди от неизпълнение, а се цели
само неговото неоснователно обогатяване. Освен това, следва да се има предвид, че
задължението за което е предвидена тази неустойка, не предпоставя обезпечение
изпълнението на основно и съществено задължение на заемателя по договора за кредит.
Главното задължение на длъжника по договор за кредит е връщане на предоставената в заем
сума и възнаградителната лихва, ако такава е уговорена.
По изложените съображения съдът намира, че искът е изцяло основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не е
заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие от 07.04.2023 г. е посочено, че ищцата
се представлява безплатно от адв. М. М. от АК - Пловдив поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за
оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2
от ЗА). В настоящия случай на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
възнаграждението за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА следва да бъде
определено в минимален размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен
ДДС, тъй като адв. М. М. от АК - Пловдив е регистриран по ДДС, за което са представени и
надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС, така: определение
№ 136/26.02.2018 г. по ч. т. д. № 174/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., определение №
490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о. и пр.
Така, с оглед цената на предявения иск, се дължи възнаграждение в размер на 480,00
лева с включен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по
предявения иск в размер на 50,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите, съдържащи се в чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21,
ал. 5 от договор за кредит „Бяла карта“ от 10.06.2020 г., сключен между Д. Б. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: с. Л. общ. Ковачевци, обл. Перник и „А.Ф.“ АД, с ЕИК: .., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ЖК „И. В.“, ул. „Б.“ № ., бл. ., ет. ..
ОСЪЖДА „А.Ф.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Б."
№ ., бл. ., ет. . да заплати на адв. М. В. М. от АК – Пловдив на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет
лева), с включен ДДС.
ОСЪЖДА „А.Ф.“ АД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Б.“
№ ., бл. ., ет. . да заплати по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт
сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща дължима държавна такса в
производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6