№ 448
гр. С., 07.11.2022 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Андон Г. Миталов
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600629 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпил е протест от прокурор от Районна прокуратура – гр.Б. срещу
определение на Районен съд – гр.Б. от 11.08.2022 г., постановено по ЧНД №
348/2022 г. по описа на същия съд, с което е отменено на основание чл.243
ал.5, т.3 от НПК постановлението на Районна прокуратура – гр.Б. от
14.07.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 203/2020 г. по описа на РУ – гр.Б., пр. пр. № 654/2020 г. на
БРП, и делото е върнато на тази прокуратура за изпълнение на дадените
указания по прилагането на закона.
В частният протест се излагат доводи, че атакувания съдебен акт е
незаконосъобразен и неправилен. В тази насока се твърди за необосновано
прието от първостепенния съд, че оспореното прекратително постановление е
немотивирано, доколкото не съдържало ясни и безпротиворечиви фактически
констатации, както и обективен анализ на доказателствената им основа,
позволяващи извършването на съдебен контрол върху волята на прокурора за
прекратяване на наказателното производство. В тази връзка се сочи, че в
обстоятелствената част на преркатителното прокурорско постановление, ясно
и недвусмислено е посочено каква фактическа обстановка е възприел
1
прокурора и въз основа на кои доказателства я е възприел; изложени са и
правните изводи, формирани на базата на същите тези доказателствени
източници, както и подробен доказателствен анализ на свидетелските
показания и експертните заключения по делото. Според подалият протеста
прокурор, напълно несъстоятелно е и другото посочено от първата инстанция
основание за отмяна на прекратителното постановление – необходимост от
извършване на допълнителни действия по разследването – разпит на
свидетел. В тази връзка се сочи, че протестираното определение не мотивира
по никакъв начин наложителност от провеждането на посочения разпит на
свидетел, доколкото същия не е очевидец, а е възприел факти, настъпили след
инцидента. Изтъква се още, че с изложените от страна на първата инстанция
констатации, свързани с наличието на съучастие в причиняването на
телесната повреда на пострадалия, се осъществява незаконосъобразна намеса
в обвинителната функция на прокурора. С оглед на всички тези съображения,
се заявява искане пред въззивната инстанция за отмяна на протестираното
определение, с което от своя страна е отменено прокурорското постановление
за прекратяване на наказателното производство, като последното бъде
потвърдено.
Софийски окръжен съд, след като се запозна с изложените в протеста
доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на
атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Досъдебното производство № 203/2020 г. по описа на РУ Б. е било
образувано при условията на чл.212 ал.1 от НПК – с постановление от
09.06.2020 г. на прокурор от Районна прокуратура – гр.Б., за престъпление по
чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на 16.05.2020 г., в с.В.,
Софийска област, е причинена средна телесна повреда на Н. М. В., чрез
нанасяне на удари с ръка и крак.
С постановление от 11.01.2021 г. е бил привлечен в качеството му на
обвиняем С. П. П. за това, че на датата 16.05.2020 г., в с.В., област Софийска,
в близост до магазин „Б.”, чрез нанасяне на удари с дървена пръчка в десния
крак, е причинил средна телесна повреда на Н. М. В., изразяваща се в
счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица, довело до трайно
затруднение на движението на десен долен крайник – престъпление по чл.129
ал.2, вр. ал.1 от НК.
2
С постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр.Б. от
14.07.2022 г. по пр.пр. № 654/2020 г. по описа на БРП, на основание чл. 243
ал.1 т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 203/2020 г. по описа на РУ – гр.Б., в частта по обвинението за
извършено от обвиняемия С. П. П. престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от
НК. За да прекрати наказателния процес в тази му част, прокурорът е приел,
че събраните по разследването доказателства, не установяват телесната
повреда на пострадалия, да се дължи на виновното действие на друго лице и в
частност на обвиняемия С. П., доколкото не е доказана „причинната връзка
между нанесения от страна на обвиняемия побой на свидетеля В. и
констатираната при него средна телесна повреда”.
С атакуваното определение от 11.08.2022 г. на Районен съд – гр.Б.,
постановено по ЧНД № 348 по описа на съда за 2022 г., е отменено на
основание чл.243 ал.5, т.3 от НПК, горното прекратително постановление и
делото е върнато на РП Б. за изпълнение на дадени от съда указания.
Решаващият съд е приел, че проверяваното прокурорско постановление е
немотивирано, доколкото в него отсъства изложен фактически и юридически
анализ на доказателствения обем по делото, както и посочване на правни
доводи за прекратяване на наказателното производство.
При постановяването на своя акт прокурорът от РП Б. е възприел
следната относима фактическа обстановка, въз снова на която е изградил и
решаващите си правни изводи:
Свидетелят Н. М. В. живеел постоянно в с. В., общ. Б., обл. Софийска,
ул. „*******“ № 2, заедно със семейството си. Обвиняемият С. П. П. живеел в
същото село. Двамата се познавали от дълги години, но не поддържали добри
отношения, поради възникнал през 2019 г. физически сблъсък между
семействата им.
На 16.05.2020 г. свидетелят Н. В. посетил магазин „Б.“ в с. В., за да си
напазарува зеленчуци. До там той стигнал с личния си автомобил марка
„Ланчия“ модел „Либра“ с per. № ******, По същото време обвиняемия С. П.,
брат му - свидетеля И. П. П. и баща им - свидетеля П. И. П. се намирали в
заведение „****“, находящо се в непосредствена близост до магазин „Б.“. Те
тримата също се насочили към магазина, с намерението да се саморазправят
със свидетеля В. предвид тлеещия от дълго време конфликт, който имали с
него. Св. П. П. носел в ръцете си дървена пръчка (тип дръжале). Докато св.
Върбанов бил обърнат с гръб към тях, св. И. П. го ударил с ръка отзад в тила.
3
Св. В. се обърнал и като видял тримата мъже, се притеснил. Докато тримата
му обяснявали, че са отишли да го пребият, св. П. П. нанесъл на св. В. един
удар с носената от него пречка в областта на лакътя на дясната ръка. След
това обвиняемия С. П. и св. И. П. започнали да му нанасят удари с ръце и
крака (с юмруци и ритници) по цялото тяло. Св. П. П. също нанасял удари с
ръце и крака на св. В.. В един момент последният успял да се измъкне от тях
и побягнал в посока към аптеката в селото. През това време свидетелите И. и
П. П. и обвиняемия С. П. се върнали пред заведение „****“, където се качили
в автомобила, с който били пристигнали - марка „Сузуки“ модел „Витара“ с
peг. № *****. Св. П. П. се качил на шофьорското място в него и потеглил.
Като видял, че свидетелите Паликраски се качват в колата си, св. В.
също тръгнал към своята кола, качил се в нея и потеглил. Силно афектиран от
случилото се, св. В. решил да ги последва, за да им потърси сметка за
случилото се преди това. Тръгнал по бул. „*****“ в с. В., след което се
насочил към дома си. На една от пресечните улици, св. В. забелязал лекия
автомобил „Сузуки Витара“, управляван от св. П. П.. В този момент св. В. се
насочил директно към посочения автомобил и с предната част на
управлявания от него автомобил се ударил в лявата странична част на
автомобила „Сузуки Витара“ с peг. № *****. След това св. В. слязъл от
неговия автомобил и започнал да размахва една стара гума от колело, с която
ударил по главата св. И. П., в резултат на което последният получил рана,
която започнала да кърви обилно. След това свидетелите И. и П. П., и
обвиняемия С. П. започнали да нанасят множество удари по тялото на св. В..
Малко след това на мястото пристигнал св. С. М. Д. и други, неустановени в
хода на делото хора, поради което св. И. и П. П., и обвиняемия С. П.
преустановили действията и си тръгнали от там, отдалечавайки се в
неустановена посока. Св. В. останал да лежи на тротоара, в близост до
магазин „Б.“, в района на който се развил инцидента. Не след дълго на място
пристигнала дъщерята на св. В. - св. Б. Николаева М., която помогнала на
баща си да се изправи. След това двамата се качили в автомобила му и се
прибрали в дома си, където св. В. се изкъпал и преоблякъл.
Междувременно за възникналия инцидент бил подаден сигнал в РУ -
Б.. На мястото веднага бил изпратен дежурен автопатрул на районното
управление в състав свидетелите И.чо Н. Д. и Х. П. Х.. След като установили
какво се е случило, те посетили дома на св. В., като му обяснили, че трябва да
бъде прегледан в медицинско заведение. С оглед на това св. В. посетил
ФСМП - Б., заедно с дъщеря си - св. М.. Там св. В. бил прегледан и му била
оказана спешна медицинска помощ. В хода на извършения му медицински
преглед било установено, че по тялото на св. В. се констатират контузия на
главата, охлузвания на кожата на десен горен крайник, контузия на дясно
бедро и лява подбедрица; множество охлузвания в слепоочните области на
главата и в областта на десния лакът. След като било установено, че по
тялото на св. В. не се констатират травматични увреждания, които да налагат
болнично лечение, същият бил освободен като му бил издаден Фиш за
спешна медицинска помощ с № 2886/16.05.2021 г., в който били отразени
констатациите относно извършения му медицински преглед.
4
След това св. В. посетил сградата на РУ - Б., където му било снето
сведение и същият бил задържан за срок до 24 часа, на основание Заповед peг.
№ 246зз-270/16.05.2020 г. Около 17,00 часа същия ден св. В. бил освободен от
сградата на РУ - Б..
На 28.05.2020 г. св. В. подал жалба до Окръжна прокуратура - гр. С..
Междувременно и св. И. П. подал жалба до Началника на РУ - Б. във връзка с
гореописания инцидент.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Н. В., от
заключението на която се установява, че в следствие на нанесения побой на
същия са били причинени следните травматични увреждания: счупване на
малкопищялната кост на дясната подбедрица, което увреждане му е
причинило трайно затруднение на движението на десен долен крайник за
срок от около 1,5-2 месеца; счупване на седмо ребро вляво, което увреждане
му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
множество охлузвания, кръвонасядания и травматични отоци по главата,
лицето, крайниците и тялото, които увреждания, преценени в своята
съвкупност на причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По делото е била назначена и допълнителна съдебно-медицинска
експертиза на свидетеля Н. В.. В заключението на същата е посочено, че в
резултат на нанесения му побой на същия са били причинени следните
травматични увреждания: счупване на малкопищялната кост на дясната
подбедрица, което увреждане му е причинило трайно затруднение на
движението на десен долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца и
разкъсноконтузна рана в областта на десен лакът, с леция на десния мускулус
брахиорадиалис, което увреждане му е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Посочено е и, че констатираните травматични
увреждания се дължат на удари нанесени със значителна енергия с тъп
предмет, като могат да бъдат получени при нанасяне на побой.
От заключението на втората изготвена по делото допълнителна
съдебно-медицинска експертиза се установява, че при счупване на
малкопищялната кост на подбедрицата, каквото е констатирано при
пострадалия Н. В., походката не е невъзможна и лицето може да се
придвижва само. Вещото лице е посочило също, че са налични различни
механизми на получаване на подобен род фрактури, а именно директен удар с
твърд тъп предмет (тояга, ритник с крак, но не и удар с ръка, падане и контакт
с особеностите на терена), както и при рязко усукване на опорния крак.
При извършената проверка на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция намира, че първия съд правилно и обосновано не е споделил
крайният решаващ извод на прокурора от РП Б., за наличието на законово
основание, налагащо наказателното производство да бъде прекратено. Тук
веднага следва да се посочи, че СОС изразява несъгласие с изложените в
протестираното определение съдебни правни доводи за отмяна на
5
прекратителното постановление на прокурора. Първостепенният съд е
концентрирал усилията си да обоснове отмяната на прокурорското
постановление единствено с процесуални нарушения, като е избегнал въобще
да обсъжда същинските въпроси в процедурата по чл.243 ал.5 от НПК,
касаеща съдебния контрол върху постановленията за прекратяване на
наказателното производство – въпроса относно това има ли доказателства за
извършено престъпление и ако такива са налице – има ли доказателства за
неговия автор. В частност, първоинстанционният съд е приел, че
проверяваното прокурорско постановление е постановено в несъотвествие с
процесуалния закон /при допуснато съществено процесуално нарушение при
изготвянето му от прокурора – липса на мотиви/, доколкото в същото
отсъства анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото. С тези
доводи на първата инстанция, въззивната такава обаче не може да се
солидаризира. Не се констатира визираното от първият съд съществено
процесуално нарушение – липса на мотиви на прокурорското постановление,
тъй като предложените такива в същото дават възможност на съда да
провери в рамките на съдебния контрол, който е задължен да извърши в
производството по чл.243 ал.4 НПК основателността на стореното от
прокурора частично прекратяване на НП. Така, на л.1-7 от въпросното
прекратително постановление се съдържат изводите на прокурора за фактите
от предмета на доказване /каква е приетата за установена фактическа
обстановка от прокурора/. По-нататък, прекратителното постановление
съдържа произнасяне от страна на прокурора относно това, въз основа на
какви доказателства и доказателствени средства, приема съответните факти за
доказани и безспорно установени, както и разкрива правните съображения за
извършеното прекратяване на наказателното производство. Именно до
обективното съответствие на приетите от прокурора за установени факти
относно дейността на обвиняемия С. П. с доказателствата по делото и
наличието или отсъствието на конфликт между тези фактически положения и
заложените в прекратителното постановление правни изводи, е следвало
първоинстанционния съд да ограничи своята преценка. При извършването на
последната, въззивната инстанция от своя страна констатира, че
постановилият прекратителното постановление прокурор е изградил правните
си изводи в противоречие с установените от събраните доказателствени
материали по делото, фактически констатации. В мотивната част на
постановеното от прокурора при РП Б. прекратително постановление същия е
приел, че наличните по разследването доказателства, не установяват
телесната повреда на пострадалия, да се дължи на виновното действие на
друго лице и в частност - на обвиняемия С. П., доколкото не е доказана
„причинната връзка между нанесения от страна на обвиняемия побой на
свидетеля В. и констатираната при него средна телесна повреда, механизма и
начина на причиняването й”.
Въззивната инстанция обаче не намери изводими от съществуващата
доказателствена съвкупност, основания да сподели доводите, изложени в
проверявания съдебен акт, за недоказаност участието на обвиняемия С. П. в
6
предметното престъпление. Извод в посочения смисъл е в противоречие с
установените от събраните доказателствени материали по делото фактически
констатации. В тази насока неправилно са игнорирани от прокурора
показанията на пострадалия Н. В., които са подробни, детайлни,
последователни, непротиворечиви и логични. Същите са пряк източник на
доказателства за нанесените му от обвиняемия С. П. и свидетелите И. и П. П.
удари с ръце и крака по тялото и главата, и конкретно за причинения му от
обвиняемия удар с „държале” в областта на десния крак. Така, цитиран
дословно свидетелят В. твърди:”..След това спряха и тримата излязоха от
джипа, като С. държеше в ръцете си същото държале от по-рано, където ме
удариха пред магазина, и той посегна и ми удари десния крак. Получих много
силна болка в долната част на крака под коляното и паднах на земята”.
Относно тези факти показанията на свидетеля В. срещат пълна подкрепа в
показанията на свидетелката П. В.а, които напълно потвърждават дадената от
пострадалия информация за оказаното му физическо въздействие от тримата
мъже с прякор „П.”. В тази насока неправилно са пренебрегнати от прокурора
показанията на тази свидетелка с мотив, че същата „не посочва нито лицето
нанесло такъв удар, нито по кой точно крак на св.В. е нанесен такъв удар”.
При внимателният прочит на показанията на свидетелката В.а се установява,
че същите много последователно и детайлно описват случилото се, по начин
напълно кореспондиращ на казаното от самия пострадал, поради което няма
основания да не бъдат кредитирани. При разпита си същата тази свидетелка
конкретно е заявила следното /цитирана дословно/: „..тези тримата отново
биеха навсякъде по тялото Н., като отново един от тях държеше нещо
подобно на бухалка. С тази бухалка го удряше само единия, а другите двама
го ритаха…На Н. му счупиха десния крак и му го гипсираха с шина..”. На
свой ред, доказателствата, установени чрез показанията на пострадалия В. се
подкрепят по безспорен начин и от приобщените като писмени
доказателствени средства по делото медицински документи, касаещи
здравословното му състояние след деянието, както и от заключенията на
приетите съдебномедицински експертизи. Посочените доказателствени
материали са категоричен източник на фактически данни за причинени на
инкриминираната дата на свидетеля В. телесни увреждания, за вида,
характера и естеството им, и механизма на причиняването им. Ето защо,
отново без основание прокурорът е дискредитирал доказателственото им
7
значение за процеса с аргументите, че медицинските документи
установявали, че „това увреждане е установено като причинено на св.В. осем
часа след този инцидент”; че в показанията си той самия не съобщава „да е
имал затруднения с придвижването на собствен ход”; че св.В. е бил задържан
около три часа и „ако е имало и най-малкото съмнение относно това, че
същия има фрактура или счупване на кости, задържането му не е щяло да се
осъществи”. Видно от приложеното на л.34 от ДП съдебномедицинско
удостоверение № 324/2020 г., свидетелят В. се е явил за освидетелстване в
Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ”А.”, само след
около час от нанесения му побой, като при прегледа му е установено счупване
на малкопищялната кост на долния десен крайник. Същото по вид, характер и
локализация телесно увреждане е констатирано и при извършеният му
преглед в Спешен кабинет по неврохирургия в УМБАЛСМ”П.” /л.35,56 от
ДП/, медицинския документ от който удостоверява и, че В. е съобщил за
оплаквания в областта на дясното коляно и подбедрица, водещи до накуцване
и ограничение на движенията. От приложеният фиш за СМП амб. №
2886/2020 г., издаден от Център за СМП Б. /л.17 от ДП/ също се установява,
че пострадалият В. е съобщил при прегледа му „за контузия на дясно бедро и
лява подбедрица”. В тази насока не са били взети в предвид от прокурора и
възпроизведените в показанията на полицейския служител – свидетеля М. П.
факти, че именно силните болки в десния крак на В. са накарали
полицейските служители да го освободят от ареста, за да посети лечебно
заведение.
Освен това, показанията на свидетелката Б. М. /дъщеря на пострадалия/,
която е пристигнала на мястото на инцидента веднага след развитието му,
също са индиция за това, че констатираната фрактура на десния крак на
пострадалия В. е последица от нанесения му побой от обвиняемия и неговите
роднини. При разпита си, свидетелката М. конкретно е заявила: „..видях баща
ми да лежи отстрани на магазин Б. на тротоара…видях, че крака на баща ми
виси откъм коляното надолу..”.
Все в тази връзка няма основания да бъдат пренебрегвани, както е
сторил прокурора, и изготвените по делото три съдебномедицински
експертизи. Същите са дали заключения за възможния механизъм на
причиняване на констатираното при пострадалия счупване на
малкопищялната кост на дясната подбедрица, а не за това дали „увреждането
8
е причинено от нечие виновно и противоправно поведение”, в какъвто смисъл
превратно е тълкувал съдържанието им прокурора от БРП. Чрез посочените
заключения се потвърждава и по експертен път основния факт, че процесното
телесно увреждане на пострадалия В. е било причинено в резултат на
нанесения му удар с държале от страна на обвиняемия, доколкото тези
заключения са категоричен източник на фактически данни, че въпросната
фрактура на малкопищялната кост може да бъде получена от директен удар с
твърд, тъп предмет /тояга, ритник с крак/, както и при рязко усукване на
опорния крак /за реализирането на последно посочения механизъм, по делото
няма никакви данни/.
По този начин, като е допуснал съществени процесуални нарушения
при оценката на доказателствата /игнорирал е без основание част от
доказателствения материал, а съдържанието на други доказателствени
източници е тълкувал изопачено и превратно/ прокурорът от БРП е
постановил един необоснован процесуален акт, който именно порок на
последния, не е бил съзрян от първостепенния съд при осъществения от него
съдебен контрол. Правилно при извършването на последния, обаче първата
инстанция е проверила съответствието на прекратителното постановление на
прокурора с материалния закон, т.е. правилността на правната квалификация,
по която П. е привлечен като обвиняем. В отговор на изтъкнатите в тази
насока доводи във въззивния протест, следва да се посочи, че този подход на
първият съд не е процесуално недопустим и не се конфронтира с
конституционно признатото единствено на прокурора правомощие да
преценява дали има данни за извършено престъпление, кое е лицето/лицата,
които следва да бъдат държани наказателно отговорни за него и съответно да
предприеме разследване срещу тези лица. Това намира своето основание в
императивната разпоредба на чл.243 ал.5 от НПК, че съдът проверява
законосъобразността на постановлението, без да се прави уговорка, че това не
се отнася до прилагането на материалния наказателен закон във връзка с
правната квалификация. Вярно е, че при съдебния контрол по повод
прекратяване на производството, съдът не може да дава указания кое лице да
се привлече като обвиняем и по каква правна квалификация, но може да
отмени постановлението на прокурора като незаконосъобразно, тъкмо поради
неправилно приложение на материалния закон. Именно в тази връзка
първостепенният съд е констатирал, че в рамките на проведеното
9
разследване, не е поставен и съответно изследван въпроса за възможно
съвместно причиняване на вредоносния резултат от повече лица /освен
обвиняемия и свидетелите П. и И. П./, при съобразяване с трайната съдебна
практика, съгласно която при установяване на общия умисъл за телесни
увреждания, когато няколко лица нанасят удари на жертвата, е налице
съизвършителство независимо от обстоятелството, че съставомерния резултат
е постигнат с един удар и независимо, че не се установява кой от нанесените
удари е довел до конкретното увреждане. Посочените безспорни положения в
съдебната практика, правилно са коментирани от районния съд при
констатираното от него /а и от настоящата въззивна инстанция/ наличие на
конфликт между приетите за установени от прокурора фактически положения
/че обвиняемия, заедно със свидетелите П. и И. П. нанесли множество удари с
ръце и крака, и с дървена пръчка тип „държале” по тялото и главата на
пострадалия/ и заложените в прекратителното постановление правни изводи
/”че в хода на разследването не е установена причинната връзка между
нанесения от страна на обвиняемия побой на свидетеля В. и установената на
същия средна телесна повреда, не е установен по безспорен начин механизма
и начина на причиняването й”/. Предвид това, по делото действително е
останал неизяснен въпроса за това, констатираната при пострадалия телесна
повреда от виновното поведение на едно лице ли е причинена /в частност на
обвиняемия П./ или от съвместните действия на повече лица.
С оглед на всички изложени съображения, въззивната инстанция счита,
че макар и с други аргументи, по същество решаващият извод на
първостепенния съд за отмяна на прекратителното постановление и за
връщане на делото на прокурора, е правилен и законосъобразен. Като е извел
в постановлението крайният си извод за недоказаност на участието на
обвиняемия в процесното престъпно деяние, прокурорът от РП Б. е
постановил един незаконосъобразен и необоснован акт, с който на този етап
от разследването необосновано и незаконосъобразно е прекратил
наказателното производство. Съобразно това, въззивният съд намира, че
атакуваното определение на РС Б. е правилно и законосъобразно, паради
което следва да бъде потвърдено, с уточненията направени по-горе относно
указанията по прилагането на закона. Това от своя страна налага извода, че
изложените в протеста оплаквания са несъстоятелни и неоснователни.
10
Воден от горното Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 94 на Районен съд – гр.Б. от
11.08.2022 г., постановено по ЧНД № 348/2022 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11