№ 549
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело
№ 20225001000477 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260105/19.04.2022 г. по т.д. 796/2020 г. Окръжен съд –
Пловдив е осъдил Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД с ЕИК –
...., седалище и адрес на управление: град С., бул. „С.К.“ № 2 да заплати на П.
В. М. с ЕГН – **********, адрес: село П., община Л., област Л., ул. „О.П.“ №
1 обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени
вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на
18.06.2019 г. в град А., виновно причинено от Л.Д.Д. в качеството й на водач
на лек автомобил “Ф.“ с рег.№ ...., за което МПС към датата на настъпване на
произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, в размер на
20000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 22.08.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил претенцията за
заплащане на обезщетение на неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 100000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва за
периода от датата на увреждането - 18.06.2019 г. до 21.08.2019 г.
включително, със същото решение е осъдено ЗАД „А.“ АД да заплати на
адвокат М. И. Б., вписана в Адвокатска колегия – П. на основание чл. 38 от
ЗАдв сумата от 1130 лева адвокатско възнаграждение; осъдена е П. В. М. да
заплати на ЗАД „А.“ АД сумата от 264 лева направени деловодни разноски и
сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред
окръжен съд; и е осъдено ЗАД „А.“ АД да заплати сумата от 400 лева
1
разноски и сумата от 800 лева ДТ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд Пловдив.
Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба с вх. №
264678/29.04.2022 г. от П. В. М. чрез адвокат М. И. Б., вписана в Адвокатска
колегия – П., като решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен
предявеният от П. В. М. против ЗАД „А.“ АД иск за обезщетение за
неимуществени вреди над присъдената сума от 20000 лева до пълния
предявен размер от 100000 лева. Счита се решението за неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и за
необосновано. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и
постановяване на ново, с което да бъде уважена претенцията в пълен размер,
както и съответна промяна в присъдените разноски за първа инстанция
съобразно при промяна в отхвърлителната част. Излагат се доводи свързани с
причинените на пострадалата П. М. телесни увреждания, претърпените болки
и страдания, изключителните неудобства и проблеми по време на
възстановителния период. Анализират се гласните доказателства. Позовава се
на застрахователния лимит по застраховка ГО; счита решението за
немотивирано при определяне на присъдената сума на обезщетението в
размер на 20000 лева. Следва да се имат предвид и сходни случаи.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на П. М. от ЗАД „А.“ АД с вх.
№ 265808/01.06.2022 г. Оспорва се жалбата и се моли същата да бъде
оставена без уважение. Счита претендирания размер на обезщетение е силно
завишен. Твърди, че не са настъпили усложнения при възстановителния
процес на пострадалата. Оспорва получено мозъчно сътресение от
пострадалата. Моли потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната отхвърлителна част като правилно, законосъобразно и
обосновано. Моли за съобразяване принос на ищцата с оглед нормата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. Претендира разноски.
Внесена е и насрещна въззивната жалба с вх.№ 265810/01.06.2022 г. от
ЗАД „А.“ АД. Обжалва се първоинстанционното решение в осъдителната част
изцяло, като се сочи, че решението в тази му част е неправилно, необосновано
и незаконосъобразно. Смята предявеният иск за изцяло неоснователен и
недоказан. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Евентуално
се моли да се намали определеният от ПОС размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Аргументира се, че ищцата не е доказала наличието на
всеки един от елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане. Липсвал еднозначен извод относно механизма на ПТП в САТЕ.
Навеждат се доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, тъй като е предприела пресичане внезапно, тичайки, без да се
огледа. Неправилно според този жалбоподател съдът не е кредитирал
показанията на св. Л.Д.. Дава се квалификация на нарушенията на
пострадалата като пешеходец по ЗДвП. Дори и да се приемел принос на
водача на МПС, то е налице принос на пострадалата и следвало размерът на
2
обезщетението да бъде намален съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, защото е твърде
завишен. Оспорва се твърдяното от ищцата „мозъчно сътресение“.
Неправилно е било обжалваното решение и в частта на периода, за който е
присъдена лихвата, като е следвало да се вземе предвид текста на чл. 427 от
КЗ – след изтичане на три месеца от датата на предявяване на доброволната
претенция, а тя е била заведена на 22.08.2019 г. Счита, че следва да бъде
съобразен и ЗМДВИП, като не е следвало да се дължи законна лихва за
периода 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от П. М. на насрещната въззивна жалба с вх.№
267255/22.07.2022 г. Изразява становище, че решението на ПОС в
осъдителната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Излага доводи
за мястото на ПТП, а именно на пешеходна пътека, видимостта на водачката
на МПС към пресичащата пешеходка. Според М. не е налице съпричиняване
от нейна страна, позовава се на разпоредбата на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП,
коментират се нарушените правила за движение от водачката на МПС. Сочи
се периода възстановяване на пострадалата, причинените й телесни повреди,
неудобствата, страданията и болките й. Моли насрещната въззивна жалба да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирани лица – ищец и ответник по делото, засягат се съответни части
от неблагоприятното за тях първоинстанционно решение; откъм съдържание
са редовни, поради което се явяват допустими.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Апелативен съд -
Пловдив като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
Пред Окръжен съд – Пловдив (ПОС) с правно основание чл. 432 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД е внесена искова молба с вх. № 272321/9.12.20 г. от П. В. М. с
ЕГН - ********** от село П., община Л., област Л., ул. „О.П.“ № 1, чрез
адвокат Т.Г. против „ЗАД А.“ АД с ЕИК – ...., със седалище и адрес на
управление: град С., район С., ул. „С.К.“ № 2. Ищцата е поискала ответното
дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания, настъпили вследствие на пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 18.06.2019 г. в град А., виновно
причинено от Л.Д.Д. в качеството й на водач на л.а. “Ф.“ с рег.№ ...., за който
автомобил към датата на настъпване на произшествието е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (ГО) с
ответното застрахователно дружество, в размер на 100000 лева, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 18.06.2019 г. до окончателното
плащане на сумата. Твърдяло се е в исковата молба, че на 18.06.2019 г. в А.,
при управление на л.а. “Ф.“, с рег.№ .... водачът Л.Д.Д. е била нарушила
правилата за движение по пътищата, като се е движила с несъобразена
скорост и е блъснала ищцата, която като пешеходец е пресичала по
3
пешеходна пътека, като вследствие на инцидента на ищцата са причинени
телесни повреди. Бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица. За увреждащия лек автомобил “Ф.“ с рег.№ .... управляван от водача
Л.Д. е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Ищцата
предявила претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на 22.08.2019 г., по която застрахователят не се е
произнесъл в законовия срок и не изплатил обезщетение, с което ищцата
обосновава интереса си от предявяване на съдебен иск против ответника. В
резултат на ПТП ищцата била получила следните телесни увреждания:
фрактура на двата исшиадикуса и на симфезната част на дясната ос пубис
/фрактури на срамната кост двустранно – таз/; тежка черепно-мозъчна травма
със загуба на съзнание с оплаквания от световъртеж, замайване, залитане,
нестабилна походка, загуба на равновесие; травма на окосмената част на
главата с голям хематом; хронично посттравматично главоболие, увреждания
на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия; болка в гърба, кръста и таза ирадираща към краката с
изтръпване в ходилата, както и други увреждания, подробно описани в
медицинските документи, представени към исковата молба. И към момента на
подаване на ИМ ищцата имала силно ограничени и болезнени движения.
Необходим й е дълъг възстановителен процес, през който изпитвала
ежедневни болки и страдания, които са пряка последица от настъпилото ПТП.
Ищцата била неимоверно затруднена и за най-елементарните ежедневни
дейности. Вследствие на уврежданията и дългия лечебен и възстановителен
процес силно били засегнати и социалните й контакти. ПТП се отразило
негативно и върху психичното й състояние, като ищцата многократно
преживявала спомена за произшествието; трудно заспивала, често се будела
нощем, изпитвала по-голямо от обичайното напрежение, силно безпокойство
без видима причина, страх при излизане от дома, страх от автомобили и
движение.
Ответното застрахователно дружество е оспорило изцяло предявения
иск. Не се е оспорило наличието на валидно застрахователно
правоотношение, но се е оспорило наличието на основание за ангажиране
отговорността на ответника, както и наличието на всички елементи от
фактическия състав на деликта – противоправно поведение, вреда, причинна
връзка и вина. Оспорено е и настъпването на ПТП да е станало на пешеходна
пътека, като се оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване
на произшествието, както и наличието на противоправно поведение на водача
на лекия автомобил Л.Д., в т.ч. и твърдението, че същата е управлявала
автомобила с несъобразена скорост. Твърди се, че същата е поставена в
ситуация, в която не е могла да предотврати настъпването на ПТП. Оспорено
е още от ответното ЗАД настъпването на всички вреди, описани в исковата
молба, в частност че ищцата е имала загуба на съзнание. В тази връзка се е
оспорило съдържанието на амбулаторен лист № 002419/8.7.19 г. и етапна
4
епикриза от 8.7.19 г. Оспорено е било и наличието на пряка причинно-
следствена връзка между ПТП и описаните в ИМ вреди. Евентуално, се
възразява от ответника, че част от описаните увреждания се дължат на
възрастови изменения, предшестващи съпътстващи травми, и/или
заболявания, некоректно проведено лечение, неспазен предписан режим.
Поддържа се евентуално и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, която като пешеходец е допринесла за
настъпването на ПТП. Твърди се, че същата е нарушила изискванията на чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП, като е предприела внезапно пресичане, без да спре и
да се огледа, на непозволено място, не е съобразила поведението си с това на
водача на лекия автомобил, въпреки че е имала възможност да го възприеме.
Освен това се твърди, че ищцата е била отказала хоспитализиране, с което
сама е поставила здравето си в опасност и е способствала за удължаване на
лечебния и възстановителен период, респ. за вида и степента на вредите. С
оглед наличието на съпричиняване, ответникът е претендирал в случай, че
искът бъде приет за основателен, дължимото обезщетение да бъде намалено
съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорен е и претендирания размер на
обезщетението за неимуществени вреди като прекалено завишен и
неотговарящ на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Оспорена е претенцията за законна лихва с начална дата 18.06.2019 г., като се
възразява, че застрахователят изпада в забава след изтичане на
законоустановения срок, в който следва да се произнесе.
Окръжният съд е приел предявения иск с правна квалификация по чл.
432 от КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за процесуално допустим, тъй като е
предявен след отправена покана от пострадалата до застрахователя, получена
на 22.08.2019 г. и при липса на произнасяне в законоустановения срок, с
което спазено изискването на чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 380 от КЗ. ПОС е
приел частична основателност на иска. Изложил е съображения. Не е имало
спор по делото, било е и документално установено с представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 34/2019, съставен от
служител при ОД на МВР - П., РУ А., че на 18.06.2019 г. в А., на ул. „Ц.И.А.“,
при управление на л.а. “Ф.“, с рег.№ ...., водачът Л.Д.Д. е ударила
пешеходката П. В. М.. Било е образувано ДП № 462/2019 г. по описа на РУ -
А. при ОДМВР - П. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Към момента на приключване на устните състезания
пред ПОС не са били налице данни да е внесен обвинителен акт в съда.
Безспорно било между страните обстоятелството за наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на управляваното от водача “Ф.“ с рег.№ ....,
валидно към датата на произшествието. Спорни по делото са били въпросите
за: механизма на настъпване на ПТП, наличие на противоправно поведение на
водача на МПС, довело до ПТП, респ. до телесните увреждания на ищцата;
наличие на твърдяните в исковата молба болки и страдания, подлежащи на
5
обезщетяване като настъпили неимуществени вреди, наличие на пряка
причинно-следствена връзка между вредите и ПТП; наличие на
съпричиняване от страна на ищцата; размера на евентуално дължимите
обезщетения за неимуществени вреди предвид съответствие с принципа за
справедливост. Относно механизма на ПТП ПОС е приел за допустими
доказателства, като част от преписката по образуваното досъдебно
наказателно производство, протокол за оглед на местопроизшествие като
официален документ, отразяващ непосредствени фактически констатации на
съставилото го длъжностно лице. Разпитана е била като свидетел водачката
Л.Д., прието е заключение на назначената автотехническа експертиза. В
показанията си св. Л.Д. е изложила твърдения във връзка с обстоятелствата,
при които е настъпило произшествието: движила се е в А., в част на града, в
която е имало синя зона, поради което карала бавно. Платното имало две
ленти за движение, като част от дясната лента била заета от коли, паркирали
в синя зона. Преди пешеходната пътека погледнала към левия тротоар.
Видимостта била добра. Нямало хора, които да се канят да пресичат. Преди
пешеходната пътека настъпила спирачката, за да отбие скоростта, тъй като
имало спряла кола, за да огледа барчето, което се намирало там - от дясно на
самата пешеходна пътека. Преди това, видяла ищцата, която била на тротоара
отдясно след пешеходната пътека и разговаряла с двама души, между две
коли в синята зона. Тя била с гръб към уличното платно. Обърнала се рязко и
без да се огледа започнала да пресича след пешеходната пътека, косо на
свидетелката, тичайки през цялата улица право към автомобила й.
Свидетелката се движила крайно в ляво до мантинелата и между нея и
другите автомобили имало много голямо разстояние. Натиснала спирачката и
в следващия момент ищцата буквално „плонжирала“ върху капака на колата.
Колата спряла веднага, щом натиснала спирачките, защото се движила с 10
км/ч. Твърди, че не тя ударила ищцата, а последната скочила върху
автомобила. Свидетелката била в шок от случилото се, защото не могла да
предвиди, че ищцата ще скочи върху колата. Счупила мигача, напукала фара,
а чантата, която тя носела в дясната си ръка ударила горната част на предното
стъкло и направила голяма вдлъбнатина. След това ищцата започнала да се
избутва от капака на колата, претърколила се и „спретнала един спектакъл“.
Била контактна, в съзнание. Донесли един стол и тя седнала на стола и
попитала къде е чантата. Свидетелката я попитала: „Госпожо, защо
изтичахте и се хвърлихте на колата?“, а тя отговорила: „Няма нищо. Аз се
извинявам, няма нищо.“. Свидетелката спряла колата, когато видяла ищцата
на платното, но тя се хвърлила върху колата. Твърди също, че е подминала
доста пешеходната пътека, когато ищцата се „метнала“ на колата й.
Натиснала педала на спирачката преди пешеходната пътека и леко го
отпуснала. Преминала пешеходната пътека когато видяла, че няма хора, които
да пресичат и след това, като видяла ищцата, отново започнала да отбива
скоростта. Когато ищцата се „забила директно в колата“, Д. рязко спряла.
Свидетелката е заявила, че добре познава този участък от пътя, защото всеки
6
ден минавала по два пъти от там. Твърди от нея, че имало знак за ограничение
на скоростта 30 км/ч. Ударът станал преди спирката за градския транспорт. В
заключението си вещото лице по САТЕ, изготвило експертизата въз основа на
свидетелските показания на Д. и материалите от досъдебното производство е
приело за най-вероятен следния механизъм на произшествието: водачът Д. е
управлявала л.а. „Ф. П.“ с рег.№ ... по източната пътна лента на западното
платно за движение на платното за движение на ул. „Ц.А. ІІ“ в А. в посока от
север на юг с около 40 км/ч. По същото време пешеходката П. М. се е
намирала на западния тротоар на същото пътно платно. В един момент
пешеходката е предприела навлизане на платното за движение от дясно на
ляво пред автомобила. Водачът Д. реагирала и задействала спирачната
система на автомобила, но в резултат на скоростта и пресичане на треактории
настъпил удар. Ударът настъпил в предна дясна част на автомобила и
предната на пешеходката. В този момент автомобилът бил в процес на
спиране, като скоростта му е била в ниските стойности от 30 до 35 км/ч.
Последвало възкачване на пешеходката върху предния капак на автомобила и
отхврълянето й напред. Спорен по делото е бил въпросът дали ищцата е
предприела пресичане на платното за движение по пешеходната пътека -
както тя твърдяла или извън нея - както е твърдял ответникът. В тази насока
вещото лице е анализирало обективните данни, съдържащи се в протокола за
оглед на местопроизшествието и фотоалбума - траекторията на автомобила с
направление на останалите следи от автомобилни гуми по платното за
движение, въз основа на които е определило мястото на удара - в зоната на
пешеходната пътека /л. 366 и 367 от делото/. В обясненията, дадени в съдебно
заседание, експертът е поддържал извода си, че ударът е настъпил
непосредствено преди или върху пешеходната пътека, който извод според
вещото лице следва от установеното местоположение на автомобила, чиято
задна част е върху пешеходната пътека. Окръжният съд напълно е възприел
заключението на експертизата относно мястото на удара, тъй като почива
само и единствено на обективните данни от официалните документи от
досъдебното производство. Поради това не следвало да се дава вяра на
показанията на свидетелката Д. в онези части, в които се излагали твърдения,
че ищцата е пресичала извън пешеходната пътека и ударът е настъпил след
като свидетелката е подминала пешеходната пътека. При това положение се
възприема изводът, че произшествието е настъпило на пешеходна пътека при
пресичане на пътното платно от ищцата-пешеходец. Относно причината за
произшествието вещото лице е разгледало няколко хипотези, като при част от
тях е взело предвид и твърденията, съдържащи се в показанията на водача Д.
за поведението на пешеходката. Така експертът е посочил, че при хипотеза, в
която ищцата с ходене или спокойно бягане по платното за движение е
достигнала с най-къса траектория до мястото на удара, основна причина за
настъпилото произшествие е, че водачът Л.Д. не е реагирала своевременно на
навлизане на пешеходката на платното за движение. При хипотеза, че
пешеходката се е движила с бързо бягане по платното за движение с най-къса
7
траектория до мястото на удара, според вещото лице водачът на л.а. е нямал
техническа възможност да спре преди мястото на удар, защото пешеходката е
попадала в опасната зона за спиране на автомобила. Ако се приемат данните,
съдържащи се в показанията на св. Д., че има знак за ограничение на
скоростта 30 км/ч, експертът заявява, че ако водачът бе съобразил скоростта
на автомобила с такова ограничение, той би имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара и при бързо бягане на пешеходката с най-къса
дистанция до мястото на удара. На последно място вещото лице е посочило,
че ако се приемат данните в показанията на Д., че когато е видяла ищцата,
която се намирала на тротоара след пешеходната пътека, то водачът на
автомобила е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,
ако бе започнал да реагира на навлизането на пешеходката на платното за
движение южно от пешеходната пътека при всички видове ход, както и при
бягане, като в тази хипотеза основна причина за ПТП е, че водачът на л.а. не е
реагирал своевременно на навлизане на пешеходката на платното за
движение. Според ПОС така предложените хипотези установявали, че
съприкосновението с пешеходката би било неизбежно само в случай, че
същата е предприела пресичането с бързо бягане /поне с 9,5 км/ч/ и то по най-
късата траектория. По делото обаче липсвали обективни данни в тази насока.
Единствено в показанията си водачът Д. твърдяла, че ищцата се е затичала
към автомобила и се метнала върху него. В тази част показанията не са
кредитирани от ПОС, не само, защото не са подкрепени с други
доказателства, а и защото описаното поведение на пешеходеца е житейски
нелогично. От показанията не можело да се направи извод за скоростта, с
която се твърди да е тичала ищцата - дали със спокойно или бързо бягане, но
имайки предвид напредналата й възраст към датата на ПТП - 65 години,
първоинстанционния съд е приел, че малко вероятно е М. да е развила
поменатата от вещото лице скорост от статично положение и то за краткото
време от няколко секунди. При това положение ПОС е приел, че тази
хипотеза не отразява действителната фактическа обстановка, при която е
настъпило произшествието. ПОС не е обсъждал вариант, с ограничение на
скоростта от 30 км/ч, тъй като се установявало от приложената схема за
организация на движението в този пътен участък, че подобен знак не е
поставен. С оглед така възприетото ПОС е приел, че причината за
произшествието е липсата на своевременна реакция на водачката при
навлизане на пешеходката в платното за движение. Водачите на превозните
средства са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната
обстановка. При обективна възможност за своевременно възприемане на
участници в движението, какъвто безспорно е била пострадалата пешеходка и
непредприемане на нормативните предписания, водачите на МПС носели
отговорност за последвалите вреди. В разглеждания случай за водача на л.а.
опасността не е била възникнала внезапно и непредвидено, както твърдял
ответникът, след като Д. е могла обективно да забележи и е възприела
пешеходката, както тя самата твърдяла в показанията си, още докато
8
пострадалата е била на тротоара, насочвайки се към пешеходната пътека /в
този смисъл ТР № 28/1984 г. по н.д. № 10/84 г. на ОСНК на ВС/. Това
поведение на пострадалата е изисквало от водача да изчака преминаването й
по пешеходната пътека. Окръжният съд е отбелязъл обстоятелството, че
пешеходната пътека е била надлежно обозначена - с маркировка и пътен знак
Д17, при наличието на които водачката е имала задължението да се движи с
повишено внимание с оглед указаната възможност за поява на пешеходци.
Това означава, че при възприемането на пострадалата, независимо дали се е
намирала на надлежно обозначената пешеходна пътека или в близост до нея,
водачката е имала задължението да намали скоростта и при необходимост да
спре съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, вместо да продължи движението
си. Т.е. произшествието е настъпило в резултат на противоправно поведение
на водачката на МПС, която е нарушила правилата за движение. ПОС е
приел, че деянието е извършено виновно – непредпазливо, тъй като водачът е
бил длъжен да знае правилата за движение и въпреки, че не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Недоказано, при необходимостта от провеждане на обратно
доказване с оглед въведената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е останало
правоизключващото възражение на ответника за наличието на „случайно
деяние“. Показанията на водача на МПС- св. Д., ценени според правилото на
чл. 172 от ГПК и при липсата на други доказателства, са били недостатъчни
да се направи обоснован извод за това, че водачът не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Възражението на ответника
за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка според
ПОС е несъстоятелен. Твърдяло се е, че пешеходката е нарушила
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като е предприела пресичане
внезапно, без да спре и да се огледа, на непозволено за целта място, не е
съобразила поведението си с това на водача на л.а., въпреки че е имала
възможност да го възприеме. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства. По по делото се е установило, че ПТП е настъпило
на пешеходна пътека, с оглед на което не е било налице пресичане на пътното
платно на непозволено място. В т. 6, б. „а“ на ТР № 2/2016 г. изрично е било
посочено, че при използване на право си за преминаване през пешеходна
пътека, пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението
да им осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на
необозначено място, като разбира се, поведението на пешеходците следва да е
съобразно с техните задължения по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Вярно е, че
пострадалата е имала задължение да се съобрази с приближаващите се пътни
превозни средства, както и че е имала възможност да възприеме автомобила,
но е било нормално нейното очакване, че водачът ще изпълни задълженията
си да намали скоростта или спре, като според заключението на САТЕ, същият
9
е имал и такава обективна възможност. Пострадалата не е била длъжна да се
съобрази с възможното незаконосъобразно поведение на водача да не намали
скоростта или спре, като тя е изпълнила задължението си единствено да
прецени дали същият е имал обективната възможност затова. Освен това,
дори в аванс на ответника да се приемело, че ищцата е предприела
пресичането внезапно - в разрез със законовото предписание /което не се
установявало от доказателствата/, то не е била налице причинно-следствена
връзка между това нейно нарушение и настъпилия резултат, доколкото
според експертното заключение, удар не би настъпил при своевременно
спиране от страна на водача на автомобила. Поради което ПОС е приел, че в
процесния случай не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата. Относно вредите от деянието ПОС е анализирал
представената по делото медицинска документация и изготвената въз основа
на нея СМЕ, която е възприел като компетентна, обоснована и неоспорена.
Установило се е, че при произшествието на ищцата са били причинени:
разединяване на двете рамена на срамната кост отпред с отваряне на тазовия
пръстен, двустранно счупване на хълбочните кости на таза, които поотделно и
в съвкупност са довели до трайно затрудняване движенията на двата долни
крайника. Според вещото лице възстановителният процес при такъв вид
травми траел 5-6 месеца при благоприятен ход на същия, без настъпването на
усложнения в него, за каквито липсвали писмени и гласни доказателства по
делото. След приключване на възстановителния период не би следвало
пострадалата да има някакви отражения върху здравословното й състояние.
Относно наведеното в исковата молба увреждане „мозъчно сътресение“
експертът е разяснил, че от наличната по делото медицинска документация
такава диагноза е била отбелязана още при откарването на пострадалата в
МЧБАЛ - А. непосредствено след инцидента. След това обаче в УМБАЛ –
„Св. Г.“ - П. същата не е потвърдена при консулатативния преглед, извършен
от специалист неврохирург. Ясно изразена клинична картина на мозъчно
сътресение със съответните оплакания е описана на 08.07.2019 г. или около 20
дни след процесното ПТП. Експертизата е посочила, че дори и при наличие
на диагноза „мозъчно сътресение“, която не е потвръдена от специалист, би
следвало оплакванията от сътресението на мозъка да са отминали за този
период от време - 20 дни. Други увреждания не са били установени от
експертизата. Въз основа на заключението ПОС е приел, че в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието се намирали следните
увреждания: разединяване на двете рамена на срамната кост отпред с
отваряне на тазовия пръстен, двустранно счупване на хълбочните кости на
таза, които поотделно и в съвкупнсост са довели до трайно затрудняване
движенията на двата долни крайника. Категоричен извод за получено в
резултат на ПТП „мозъчно сътресение“ не би могъл да се направи, доколкото
такава диагноза не е била поставена при извършения след инцидента преглед
от специалист, а едва 20 дни по-късно, което разколебавало извода за наличие
на причинно-следствена връзка с произшествието. За преживените от ищцата
10
болки, страдания и неудобства се изслушани показанията на св. В. -
родственик. Свидетелят е споделил преките си впечатления от състоянието на
ищцата непосредствено след инцидента при откарването й в спешното
отделение на болницата в А.. П. изпитвала болки, не можела да се движи,
била на легло. Не е била хоспитализирана, а се е прибрала в А.. Там за нея се
грижила жена, която била наета от нейни близки. Не е можела сама да се
храни, къпели я, била на памперси. Това обездвижване продължило около
месец и половина. Лечението й общо продължило три-три и половина месеца,
като на четвъртия дъщеря й я взела при себе си в Северна България.
Свидетелят нямал наблюдения за състоянието й след това. В разговори по
телефона споделяла, че все още имала болки и световъртежи. Не искала да
пътува с кола. Преди произшествието живеела сама и се справяла с
домакинството и готвенето. Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка ПОС е приел, че са налице предпоставките по чл. 432 от КЗ за
ангажиране отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
«Гражданска отговорност на автомобилистите» - валидно застрахователно
правоотношение, настъпило по вина на застрахования застрахователно
събитие, в резултат на което са настъпили вреди, подлежащи на
обезщетяване. Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди
ПОС с оглед критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е съобразил
от една страна характера и тежестта на получените увреждания,
продължителността и интензитета на търпените в резултат на тях болки,
страдания и неудобства, свързани с обездвижване на пострадалата,
невъзможността да се обслужва сама за период от около 3-4 месеца,
промяната на начина на живот и ежедневните й дейности, а от друга -
благоприятната прогноза на СМЕ за пълно възстановяване, липсата на
усложнения при възстановителния процес, е намерил, че за тяхното
репариране съответства сумата 20000 лева, като над този размер претенцията
се явявала недоказана. Неоснователно е било възражението на ответника за
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на пострадалата,
поради това, че същата отказала хоспитализация и болнично лечение. Не се е
установявило от събраните доказателства по делото, че болнично лечение е
било необходимо и липсата му е затруднило или удължило възстановяването
й и ето защо не е било налице основание за намаляване на обезщетението.
Съдът е приел, че на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице,
т.е. от 22.08.2019 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и
липса плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Ето
защо за периода от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на
обезщетение за забава е бил основателен. За предходния период от датата на
увреждането, искането е следвало да бъде отхвърлено като неоснователно.
11
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съгласно
която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Според чл. 269, изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
е обвързан от посоченото от всяка от страните във въззивната й жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото.
Неоснователни са доводите на застрахователното дружество относно липса на
доказаност на механизма на ПТП, за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, за необходимост от пълно
кредитиране показанията на делинквента. До приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция от страните не са ангажирани
доказателства за завършване на наказателното производство с влязла в сила
присъда. По делото е изготвена САТЕ, която е ползвала и приетите по делото
материали от досъдебното производство. Експертизата не е оспорена от
страните и е приета от съда. Установено като механизъм на ПТП е
управление от св. Л.Д. на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ ..... по източна пътна
лента на западното платно за движение на ул. „Ц.А. II“ в А. в посока от север
на юг със скорост около 40 км/ч. В същото време пешеходката П. М. се е
намирала на западния тротоар на същото пътно платно. Видно от
материалите по делото и от заключението на ВЛ в мястото на
произшествието е имало напречна пътна маркировка „Пешеходна пътека“
М8.1, а непосредствено преди нея е разположен пътен знак Д17 –
„Пешеходна пътека“. Водачката на МПС – Л.Д. своевременно е възприела
пешеходката на тротоара. Според показанията на Д., тя е намалила скоростта
и е отклонила вниманието си да огледа барчето, което било вдясно, тъй като
преценила, че нямало хора които да имат намерение да пресичат. Така
отклонявайки вниманието си, тя видяла, че барчето било пълно с хора.
Пресичането на пътното платно от М., в момент когато водачката на МПС е
била отклонила вниманието си към барчето и хората в него, е било възприето
от последната като изненадващо и внезапно. Според възможностите си Д. е
задействала спирачната система на автомобила, като спирачните следи
видимо са отбелязани на пътното платно още преди достигане до
пешеходната пътека. Задната част на автомобила при спирането си се е
установила върху пешеходната пътека – видно от заключението на САТЕ –
скици и снимки. От изложеното следва, че ударът е настъпил на пешеходната
пътека, а водачката е възприела по-късно пресичащата пешеходка, въпреки,
че е имала възможността да стори това по-рано. Обективното частично
12
намаляване на скоростта преди пешеходна пътека се възприема от всеки
пешеходец като знак, че е забелязан от водача и че той може да пресече и не
може да предполага, че водачът е разконцентрирал вниманието към нещо
различно, а в случая – намаляване на скоростта за да се огледа крайпътно
заведение. Налице е противоправност в поведението на водачката, изразяващо
се в нарушаване на разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“,
чл. 119, ал. 1 „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре.“. Не може да се кредитират показанията на св. Д. относно начина на
пресичане на М. – внезапно, тичайки, хвърляйки се върху колата. Възрастта
към момента на произшествието на пострадалата е 65 навършени години,
което поставя под въпрос начина на пресичане при стъпване на пътното
платно – с тичане. След навлизане в пътя, при констатиране от пешеходката
на липса на намерение на водачката за спиране на автомобила е възможен
опит за избягване на удара с ускоряване на хода. Не се твърдят и не се
доказват по делото суицидни намерения и поведение на пострадалата, за да
може да се твърди умишлено търсен удар в автомобила от страна на М..
Налице е и ДП по станалото ПТП, като пряк участник в него е Д. и
показанията й относно самия механизъм на ПТП, са показания на
заинтересовано лице, което обстоятелство е правилно преценено от ПОС
съгласно 172 от ГПК.
Така приетата фактическа обстановка не установява деяние на
пострадалата, водещо до съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Обективното намаляване на скоростта на автомобила
преди пешеходната пътека се възприема като белег за повишено внимание на
водача именно към пешеходците. Пострадалата М. при предприемане на
пресичане на пътното платно не е могла и не е била длъжна да предполага, че
водачката на автомобила е намалила скоростта, но с друга цел – да огледа
крайпътен обект. Налице са всички елементи на настъпилото непозволено
увреждане – противоправно виновно деяние по причина на което е настъпило
увреждане. Налице е и законова забрана в новелата от 2017 г. към чл. 119 - ал.
5 от ЗДвП, а именно „При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е
13
превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие.“. Ето защо настоящия състав не приема тезата на
въззивника-ответник относно наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат.
Предмет и на двете въззивни жалби е размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от първоинстанционния съд. Не са
спорни причинените телесни повреди на въззивничката-ищца, която съгласно
неоспорената и приета СМЕ представляват „разединяване на двете рамена на
срамната кост отпред с отваряне на тазовия пръстен, двустранно счупване на
хълбочните кости на таза“, получени при ПТП, с ход на оздравителния
процес от 5-6 месеца. Експертът не може да отговори на въпроса какво е
състоянието на пострадалата към момента на изготвяне на заключението,
защото не е осъществен такъв преглед. Св. Б. В. установява освен
първоначалните болки на М., още и начина на лечение – лежаща неподвижно
на матрак, завързана през таза, за да бъде обездвижена. Била е хранена,
къпана, била е на памперси, наета е била жена. Към три месеца, три месеца и
половина е продължило лечението й в А., след което през четвъртия месец е
била взета от дъщеря си в Северна България и там свидетелят не знае как е
продължило лечението й. Когато е разговарял с нея по телефона, тя му е
споделила, че имала болки, не можела да пали печка и затова й купили
климатик и се е записала да й носят готова храна. Имала страх от коли.
Получената травма коренно променила начина й на живот, включително и
невъзможността вече да гледа леля си в А., за което била дошла в А..
Свидетелят установява и доброто здравословно състояние на ищцата преди
процесното ПТП, обстоятелство, което не се опровергава и от СМЕ.
За да бъде определен справедлив размер на обезщетението за
претърпените болки и страдания при телесни увреждания при ПТП, следва да
бъдат съобразени тежестта и характера на увредите, интензитета и
продължителността на болките и страданията, физическите и психически
последици от уврежданията. На П. М. са причинени телесни повреди,
формиращи в цялост негативни изживявания, намиращи отражение в психо-
емоционалното й състояние, създаващи засилен личностен и социален
дискомфорт. Начинът й на лечение – чрез пълно обездвижване и пречки за
самостоятелно обслужване, като дългосрочна последица – невъзможност да
помогне на семейството при обгрижване на близък родственик,
продължаващите негативни изживявания и след като се е прибрала у дома си
– невъзможност за пълноценно обслужване и необходимост от получаване на
готова храна, водят до извод за по-висока степен и интензитет на болките,
страданията и неудобствата причинени на М.. Ето защо настоящия състав
намира, че обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в
размер на 40000 лева отговаря на критериите за справедливост по чл. 51 от
ЗЗД.
14
С обжалваното решение е присъдена законна лихва с начален момент -
датата на предявяване на претенция пред застрахователя – 22.08.2019 г., от
която съдът е приел, че за застрахователя настъпва задължението да заплаща
лихва за забава по чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ. Във въззивната жалба се излагат
оплаквания, че следва да се приеме, че забавата настъпва с изтичане на три
месеца от предявяване на претенцията. Уведомлението до застрахователя е
приложено на л. 11-12 от делото, а видно от обратната разписка (л. 13) то е
получено от дружеството-ответник на 22.08.2019 г. Застрахователят дължи
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл. 429, ал. 3 КЗ във вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени
вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят
дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент,
с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или
от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая,
поради липса на други данни по делото, настоящият състав приема, че
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 22.08.2019 г. с
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, поради
което за периода след тази дата ответното дружество дължи законна лихва за
забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. В
този смисъл е и Р-167/30.01.2020 г. по т.д. 2273/2018 г., ТК, II т.о. на ВКС; Р-
50102/20.10.2022 по т.д. 1428/2021 г., ТК, II т.о. на ВКС.
Настоящият състав не намира основание за приложение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИП с исканата от въззивника-ответник недължимост на
законната лихва за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. Следва да се
посочи, че задължението на застрахователя е възникнало преди приемането
на този закон. А посочената разпоредба налага забрана за начисляване лихви
за забава и неустойки, както и че задължението не може да бъде обявено за
предсрочно изискуемо, вкл. и това, че договорът не може да бъде развален
поради неизпълнение, като това са случаи, в които дадено физическо или
юридическо лице е длъжник с плащания по договори за финансови услуги и
не засяга плащания по застрахователни договори, по които длъжник е
застрахователно дружество за обезщетяване на неимуществени вреди по
договор "Гражданска отговорност на автомобилистите" към увредено лице.
Обсъденото налага извод за частично уважаване въззивната жалба на П.
В. М. и отмяна частично на първоинстанционното решение по отношение на
15
присъденото й обезщетение за неимуществени вреди, а именно:
основателност на предявения от нея иск в размер на 40000 лева ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 22.08.2019 г. за претърпени болки и
страдания, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 18.06.2019 г. в град
А., виновно причинено от Л.Д.Д. в качеството й на водач на лек автомобил
“Ф.“ с рег.№ ...., за което МПС към датата на настъпване на произшествието
има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Следва с оглед
резултата от въззивното обжалване за производството пред ПОС за
разноските ЗАД „А.“ АД да бъде осъдено да заплати на адвокат М. И. Б.
допълнително сумата от 600 лева, както и допълнително 800 лева ДТ по
сметка на съдебната власт.
Относно разноските пред въззивна инстанция следва ЗАД „А.“ АД с
ЕИК да бъде осъдено да заплати 400 лева ДТ по сметка на съдебната власт, а
на адвокат Б. на основание чл. 38 от ЗАдв съгласно актуалния вариант на
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към момента на приключване на устните състезания 1130
лева за осъществено процесуално представителство.
Мотивиран от изложеното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260105/19.04.2022 г. по т.д. 796/2020 г. Окръжен
съд – Пловдив В ЧАСТТА, в която е отхвърлена претенцията на П. В. М. с
ЕГН – **********, адрес: село П., община Л., област Л., ул. „О.П.“ № 1 срещу
Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД с ЕИК – ...., седалище и
адрес на управление: град С., бул. „С.К.“ № 2 за обезщетение на
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени вследствие на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 18.06.2019 г. в град А., виновно
причинено от Л.Д.Д. в качеството й на водач на лек автомобил “Ф.“ с рег.№
...., за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество за разликата над 20000-двадесет хиляди
лева до 40000-четиридесет хиляди лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД с ЕИК – ....
със седалище и адрес на управление: град С., бул. „С.К.“ № 2 да заплати на П.
В. М. с ЕГН – **********, адрес: село П., община Л., област Л., ул. „О.П.“ №
1 разликата над 20000-двадесет хиляди лева до 40000-четиридесет хиляди
лева, или допълнително още 20000-двадесет хиляди лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.06.2019 г. в град А.,
виновно причинено от Л.Д.Д. в качеството й на водач на лек автомобил “Ф.“ с
рег.№ ...., за което МПС към датата на настъпване на произшествието има
16
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 22.08.2019 г. до окончателното й плащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД с ЕИК – ....
със седалище и адрес на управление: град С., бул. „С.К.“ № 2 да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив
допълнително сумата от 800 лева ДТ за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД с ЕИК – ....
със седалище и адрес на управление: град С., бул. „С.К.“ № 2 да заплати на
основание чл. 38 от ЗАдв на адвокат М. И. Б. – Адвокатска колегия – П.
допълнително сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД с ЕИК – ....
със седалище и адрес на управление: град С., бул. „С.К.“ № 2 да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд съд –
Пловдив сумата от 400 лева ДТ за въззивното производство, както и 5-пет
лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумите в
срока за доброволно изпълнение, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД с ЕИК – ....
със седалище и адрес на управление: град С., бул. „С.К.“ № 2 да заплати на
основание чл. 38 от ЗАдв на адвокат М. И. Б. – Адвокатска колегия – П.
сумата от 1130 лева за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17