ОПРЕДЕЛЕ Н И Е № .…
гр.Ловеч, ………… 2020 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на тридесет и
първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЧНД № 41 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази :
С постановление от 31.12.2019 г. на Окръжна прокуратура - Ловеч е прекратено наказателното производство по досъдебното производство № 120/2019 г. по
описа на РУМВР - Ябланица, пр. пр. № 1257/2019 г., водено за престъпление по чл.254 б, ал.1 от НК.
Срещу цитираното постановление е подадена
жалба от И.Д.И. ***, чрез адв. Яничка Методиева от САК, с която моли да бъде
отменено постановлението на ОП - Ловеч, намира същото за неправилно
и незаконосъобразно. Сочи, че с
обжалваното постановление е прекратено наказателно производство по горецитираната преписка, образувано за престъпления по чл.254 б и чл.248 а
от НК. С оглед събраните данни в хода на наказателното производство счита, че
непълно е определена правната квалификация, по която е образувано и водено
производството,
излага аргументи в тази връзка.
Твърди, че в конкретния случай са налице данни не само
за престъпление по чл.248 а и 254 б от НК, но след реално разследване на всички данни
свързани с действията на Н.И.ще се установи, че същата е направила опит заедно
с лицето Д.Г.да осъществи измама с цел усвояване на средствата от фонда, като
предположението е, че с това е целяла да ощети не само ****, но и И.Д.И. като
съдължник по договора за кредит. Сочи, че от
опита за това увреждане, което вече е налично спрямо И.И. и фирма „****” ЕООД, тъй като извършва плащания по кредита и
възниква и правният му интерес да обжалва настоящото постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, в качеството му на пострадало лице. Намира, че прокуратурата въобще не е събрала информация
и провела разследване дали договорът между „****”
ЕООД и лицето Д.Г.е реален или фиктивен, съставен единствено с цел да се
отклонят средствата, още повече, че на база сведения освен
договора, който са сключили и приложили е предоставена във фонда и друга
сметка, по която е поискано плащане, различна от сметката на първия по ред
заложен кредитор ****. Счита, че от тези факти
безспорно може да се предположи, че договорът с Д.Г.е сключен единствено с цел
отклоняване на сумата по субсидията. Сочи, че към
момента на сключването му прокуратурата не е
извършила проверка „****” ЕООД има ли търговска
дейност, има ли въобще и служители на фирмата, за да може да се задължи да
връща сума по този договор и то точно в размера на чаканата субсидия. Счита, че освен отклоняване на субсидията от фонда
най-вероятно другата цел на И. е увреждането на ОББ като кредитор, на И.И. и на
ръководената от него фирма, увреждане като съдлъжник,
който следва да изплати кредита. Изтъква, че освен това не е известно изпълнение на втория етап от договора с МИ ГД „Евроейски
фондове за конкурунтноспособност”,
сключен с „****” ЕООД, след първия етап доставка на
машините, въпреки получения кредит от ****. Твърди, че към настоящия момент единствено фирма „****” ЕООД е правила погасявания по кредита с ОББ, след усвояване
на първоначалната субсидия от фонда. Счита, че тези
действия на И. сочат опит за измама в особено големи размери с участието и
подпомагането на трети лица, както и умишлено увреждане на кредитор с цел
собствено и на трети лица обогатяване, излага доводи в тази насока.
Изтъква, че по отношение на банката изпълнението по
кредита е в забава, И.И. изпълнява задълженията на „****” ЕООД според възможностите си, усвоената от фонда
субсидия няма как да бъде върната, фирмата на Н.И.не
извършва дейност, а по отношение на цялото имущество са учредени особени залози
като обезпечение, но не и в полза на фонда. Счита, че умишленото
задължаване към трето лице по икономически необоснован и предполагам фиктивен
договор води до невъзможност за изпълнение на проекта. Излага, че неизследвани от ОП – Ловеч въпроси преди
издаване на постановлението, реален и икономически обоснован ли е договорът с
физическото лице Д.Г.и изпълнен ли е от страна на нея, как и по какъв начин, за
да е изискуемо заложеното вземане-субсидията от фонда; извършва ли дейност фирма „****” ЕООД към момента на сключване на договора с Д.Г.,
какви финансови обороти реализира, има ли служители, за да може да се задължи
реално по договора; правено ли е искане до
фонда за плащане по друга сметка, различна от първоначално посочената на
кредитора ОББ, защо, от кой; обслужва
ли се кредита в ОББ, от кого; налице
ли са предпоставки за обявяване на фирма „****”
ЕООД в несъстоятелност, към кой момент, изпълнила ли е Н.И.задължението си да
обяви това в 30 дневния срок по закон; кои са собственици на фирма „****” ЕООД към момента, ако е
извършено прехвърляне на дялове, кога, на свързано лице с И. ли, имало ли е към
момента запор върху дружествените дялове и прехвърлянето им с цел увреждане на
кредитори ли е?
Счита, че с обжалваното постановление и указанията, дадени в досъдебното
производство не са събрани данни за всички водещи до извършени престъпления
факти, разследването е непълно, а изводите на прокуратурата незаконосъобразни и
целящи прикриване на престъпления.
В заключение моли съда да
отмени обжалваното постановление и да върне досъдебното производство за допълнително
установяване на посочените факти.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба
и събраните по делото доказателства намира за
установено следно:
Цитираната жалба се явява недопустима. Настоящият съдебен контрол върху
прекратяването на наказателното производство от прокурора е установен като
средство за защита на правата и законните интереси на определена категория
лица, към които безспорно съгласно чл.243, ал.4 от НПК се числят пострадалият
или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. В конкретния случай обаче
жалбоподателят И.Д.И. няма качеството на пострадал по
смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, доколкото не е претърпял имуществени или
неимуществени вреди от престъплението по чл.254 б от НК, за което е било
образувано и водено наказателното производство. Основен обект на защита по
Глава VІІ на НК са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране
на финансовата система на българската държава – установените институции и
правно регламентираните отношения, свързани с паричния обмен между субектите на
стопанския живот, държавните институции, включително от и към бюджета на
държавата. Съставът на чл.254 б от НК регламентира използването не по
предназначение на финансови средства, принадлежащи на Европейския съюз или
предоставени от него
на българската държава. Обект на престъплението са
обществените отношения, гаратиращи законосъобразното упражняване на служебните
задължения на субекта на престъплението и тези, осигуряващи законосъобразното
разпределяне и разходване на средства, принадлежащи или предоставени от ЕС на българската държава. Съобразявайки изложеното, в
конкретния случай, еветнтуалната вреда би настъпила за бенефициента предоставил безвъзмездната финансова помощ (АДПБФП) с №
BG16RFOP002-3.001-0862-C01 за изпълнението на проект „Подобряване на
енергийната ефективност” в „****” ЕООД, а именно - Министерството на икономиката (МИ), главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност” (ГД ЕФК), в качеството й
на Управляващ орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност” 2014-2020 година.
На следващо място, обектът на закрила на чл.248 а, ал.2 от НК са обществените отношения, гарантиращи правилното информиране
на държавните органи, компетентни да извършват разпоредителни действия със
средства от еврофондовете и, от друга страна, обществените отношения,
осигуряващи правилното разпределение и разходване на тези средства.
Престъплението е формално – то е довършено в момента, в който сведенията бъдат
отразени в изискуемата форма за кандидатстване за получаване на средствата.
Известно е, че при формалните /или безрезултатните/ престъпления не са налице причинени
вредни последици, които да обосноват качеството на пострадало лице.
Съобразявайки обстоятелството, че жалбоподателят И.И. няма качеството на пострадал, съдът счита, че неговата жалба
се явява процесуално
недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане. В този смисъл са
Решение № 473/02.11.2010 г. на ВКС по н.д. № 431/2010 г. на І-во н.о. и Решение
№ 289/02.07.2012 г. на ВКС по н.д. № 982/2012 г. на І-во н.о.
Водим от гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима жалбата на И.Д.И. ***, чрез адв. Яничка
Методиева от САК, срещу Постановление
на Окръжна прокуратура - Ловеч от 31.12.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебното производство № 120/2019 г. по
описа на РУ МВР - Ябланица,
пр. пр. № 1257/2019
година.
Определението
подлежи на жалба или протест в седмодневен срок от съобщаването му пред Апелатевен съд - Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: