№ 2379
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета годИ. в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100501982 по описа за 2024 годИ.
С Решение № 20218800 от 03.12.2021 г., постановено по гр. д. №
3574/2020 на СРС, 119 състав съдът е осъдил „Уиз Еър Унгария Црт.“ -
чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в Република
България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ да плати на И. Н. Д. с
ЕГН********** следните суми: 10 595.03 лева командировъчни пари по
трудов договор от 02.05.2019г., част от общо претендираната сума от 15 000.00
лева, за времето от 21.11.2019 годИ. до 20.11.2020 годИ. и 11 407.00 лева
командировъчни пари по трудов договор от 23.11.2020г., част от общо
претендираната сума от 15 000.00 лева, за времето от 21.04.2021 годИ. до
20.11.2022 годИ.. За горницата над сумата от 10595. 03 лева до сумата от
10 618. 75 лева - командировъчни пари по трудов договор от 02.05.2019г. за
времето от 21.11.2019 годИ. до 20.11.2020 годИ., е отхвърлил иска.
Със същото решение са отхвърлени исковете на И. Н. Д. срещу „УИЗ
ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт, с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 2 931.00 лева, представляваща възнаграждение, дължимо от
работодателя по време на ползването на платения годишен отпуск за времето
от 21. 04. 2021 годИ. до 20. 11. 2022 годИ..
Срещу решението в частите, в които са уважени исковете на И. Д. с
правно основание чл. 215 КТ, е подадена въззивна жалба „Уиз Еър Унгария
Црт.“, дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на
Унгария, фирмен № Сg 01-10-140174, със седалище в гр. Будапеща, 1103
Унгария, ул. „Коер“ 2/А, В, сграда II-V. В жалбата са изложени доводи за
1
недопустимост на обжалваното решение, тъй като производството се е
развило срещу ненадлежен ответник, доколкото не „Уиз Еър Унгария Црт.“, а
„Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“ е бил работодател на ищцата. Всички
доказателства по делото сочели, че клонът е работодател на ищцата, доколкото
в договора и анексите формулировката била „Уиз Еър Унгария“, действащо
чрез клона“, а фактически работодателските права и задължения са
упражнявани от „Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“ - чрез него било
извършено наемането на служителката, от негово име били издадени и
подавани към ТД на НАП всички уведомления относно сключването,
изменението и прекратяването на договора. Освен това осигурителните
вноски и дължимите данъци били внасяни от клона, заплатата на ищцата била
заплащана от банковата сметка на клона, клонът имал служители в България,
проверките от Инспекцията по труда били правени в клона. Поради това се
счита, че районният съд е следвало да прекрати производството като
недопустимо или да отхвърли исковете като неоснователни поради липса на
материалноправна легитимация. На следващо място, за неправилен се счита
изводът на районния съд, че на ищцата се дължат командировъчни в размера
по чл. 31, ал. 2 НСКСЧ, доколкото цитираната разпоредба предвижда
максимален (а не минимален) размер на командировъчните пари, а и същата
не е приложима, тъй като размерите на дневните пари, посочени в
приложението към наредбата, се отнасят до екипажи, които летят на
въздухоплавателни средства под български флаг, какъвто не е процесният
случай. СРС също не е съобразил изричната разпоредба на чл. 31, ал. 6
НСКСЧ, даваща работодателя право да определи друг размер на „дневните“.
Макар да не е налице изрична заповед, се сочи, че работодателят е определил
размера на дължимите „дневни“, които са изплащани на ищцата в постоянен
размер през цялото време на трудовото й правоотношение. По тези
съображения се отправя искане за обезсилване на обжалваното решение,
евентуално – за отмяната му в обжалваните части и цялостно отхвърляне на
исковите претенции. Претендират се разноски за производството пред двете
инстанции.
Въззиваемата страна – И. Н. Д., чрез адв. С. е депозирала в срок отговор
на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно. В частта, с която иска по чл. 177, ал. 1 КТ е отхвърлен, решението е
влязло в сила като необжалвано, а в останалата му част – същото е допустимо.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че от 02.05.2019 г. до 20.11.2022 г. ищцата е
работила при ответника първоначално на длъжност „младши член на кабинен
2
екипаж“, а от 01.04.2021г. е назначена на длъжност „стюардеса“. Между
страните било уговорено заплащане на годишно брутно трудово
възнаграждение, платимо на 12 равни месечни вноски, в което се включвали
всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер (брутна
еднократна сума за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна
база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с
чл. 143 КТ; брутна еднократна сума за часовете, през които се полага
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно
разположение на повикване; брутна еднократна сума за работните часове по
време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума за прослужено
време). Било уговорено след всеки планиран и приключен сектор (полет)
работодателят да заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“,
като сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден се
счита за включена в размера на основната брутна заплата и работодателят
няма да прави отделни плащания за тези сектори. Бил уговорен размер на
всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в
един ден в допълнение към първите два сектора (т.е., за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти,
т.н. сектор в един ден) в размер на 24,45 лева. Било договорено още че
служителят ще има право да получава за времето на изпълнение на
международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на Раздел
IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбИ. в
размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. При
това съдържание на трудовото правоотношение се счита, че за процесния
период 21.11.2019г. – 20.11.2022г. „Уиз Еър Унгария Црт.“ е следвало да
заплаща на ищцата командировъчни пари по раздел IV от Наредбата за
служебните командировки и специализациите в чужбИ. в размер на 55,00 евро
за всеки ден, през който ищцата е била член на екипажа на оперирано от
ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс.
Твърди, че работодателят не е начислявал и изплащал в пълен размер
дължимите секторни плащания, поради което се счита, че в периода 21.04.2021
г. - 20.11.2022 г. ответникът е заплащал по-ниски по размер възнаграждения по
чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които е ползван платен годишен отпуск.
Ответникът „Уиз Еър Унгария Црт.“ оспорва исковете като недопустими,
по основание и по размер. Възразява, че не е надлежен ответник по делото,
тъй като работодател на ищцата е бил „Уиз Еър Унгария Црт. – клон
България“, в която насока излага подробни съображения. По отношение на
претенцията за командировъчни плащания се счита, че размерите по
Приложение № 3а от НСКСЧ не са приложими с конкретния случай, тъй като
се отнасят само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с
национални регистрационни знаци на Република България, а самолетите на
ответника не летят с такива знаци. Освен това, с трудовия договор страните
постигнали съгласие командировъчните плащания да бъдат в размери,
допълнително установени в изрична заповед на работодателя, които могат да
бъдат и по-малко от 55 евро на ден, която уговорка е в съответствие с чл. 31,
ал. 6 НСКСЧ. В случая на ищцата били изплащани дневни в определен от
3
работодателя размер, видно и от представените от нея фишове. Поддържа се,
че секторните плащания не следва да бъдат включвани в базата за изчисляване
на възнаграждението за отпуск по чл. 177, ал. 1 КТ, тъй като не
представлявали и допълнително трудово възнаграждение с постоянен
характер - не зависели само и единствено от отработеното време съгласно чл.
15 НСОРЗ, а били с променлив характер, непредвидими и несигурни.
Установено е въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
че на 02.05.2019г. г. ищцата сключва с ответното дружество, действащо чрез
българския си клон, представен по делото с исковата молба трудов договор.
По силата на договора ищцата заема в дружеството длъжността “младши член
на кабинен екипаж”. На 23.11.2020г. ищцата сключва с ответното дружество,
действащо чрез българския си клон, представен по делото с исковата молба
трудов договор. По силата на договора ищцата заема в ответното дружество
длъжността “стюард/стюардеса”. Съгласно чл. 5а от договорите служителят
има право да получава обща брутна заплата от 10 685 лева годишно за
услугите си, платими на 12 равни вноски всеки месец, в зависимост от броя на
действително отработените месеци, която обща брутна заплата включвала -
основна брутна заплата, брутна еднократна сума за допълнителна работа,
извършвана извън графика ежедневно или над необходимите часове на работа,
или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 КТ. Съгласно чл. 5б след всеки
планиран и приключен сектор работодателят заплаща на служителя така
нареченото „секторно плащане“, като сумата за първите два планирани и
завършени сектора за всеки ден се счита за включена в размера на основната
брутна заплата на служителя и работодателят няма да извършва отделни
плащания за тези сектори. Уговорен е размер на сумата за всеки стандартен
сектор от секторите, приключени в рамките на определен ден в допълнение
към първите два сектора (т.е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н.). Посочено е, че
служителят има право да получава за времето на изпълнение на
международни полети допълнителни командировъчни пари по смисъла на
раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбИ. в
размери, определени с изрична заповед на работодателя. С нов трудов договор
от 23.11.2020 г., без прекъсване на трудовото правоотношение, страните са се
договорили служителят да получава брутна годишна заплата в размер на 12
522 лв., платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително
отработените месеци, която сума включва основа заплата в брутен годишен
размер от 8038 лв., както и всички допълнителни месечни възнаграждения с
постоянен характер, включително брутна еднократна сума за допълнителна
работа, извършвана извън графика ежедневно или над необходимите часове на
работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от българския КТ, брутна
еднократна сума за часовете на работа през следобедни и нощни смени,
брутна еднократна сума за прослужено време и професионален опит (чл.
170а). Предвидено е, че след всеки планиран и приключен сектор
работодателят ще заплаща на служителя т. нар. „секторно плащане“, като
сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се
счита включена в размера на основната брутна заплата на служителя и
работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези
4
сектори. Уговорено е, че сумата за всеки стандартен сектор от секторите,
приключени от служителя в рамките на определен ден в допълнение към
първите два сектора (т.е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-и и т.н. сектор за деня), е 24,45
лв. бруто, като сумата ще се заплаща допълнително от работодателя на
месечна база. На следващо място страните са уговорили, че служителят има
право да получава за времето на изпълнение на международни полети
допълнителни командировъчни пари по смисъла на раздел IV от Наредбата за
командировките и специализациите в чужбИ. в размери, определени с изрична
заповед на работодателя.
От приетата пред първата инстанция ССЧЕ се установява, че размерът
на дължимите командировъчни пари според Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбИ. за времето, когато ищцата е
изпълнявала длъжността „младши член на кабинен екипаж“ възлиза на 17
318.87 лева, от които на ищцата са изплатени 6 723.84 лева – с 10 595.03 лева
по-малко. За времето, когато ищцата е заемала длъжността
„стюард/стюардеса“ размерът на дължимите командировъчни пари според
Наредбата възлиза на 23 665.54 лева, от които на ищцата са изплатени 12
258.37 лева – с 11 407.17 лева по-малко. Според вещото лице, секторните
плащания са част от брутното трудово възнаграждение на ищцата, но не се
вземат предвид при определяне на сумите, дължими за платен годишен
отпуск. В противен случай на ищцата би се дължало обезщетение 8 365.28
лева, от които са изплатени 5 434.28 лева – платен годишен отпуск. Всички
начислени с фишовете за заплати суми са изплатени на ищцата.
уведомленията във връзка с трудовото правоотношение са изпращани до
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите от
българския клон на ответното дружество.
Във връзка с доводите за недопустимост на производството поради
липса на пасивна процесуална легитимация следва да бъде посочено
следното:
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи
служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ, надлежни страни по трудови
спорове относно възникването, съществуването и прекратяването на трудово
правоотношение са работникът/служителят и работодателят. Надлежната
пасивна легитимация прИ.длежи на работодателя, с когото е създадено
трудовото правоотношение. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „работодател“ е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание, като
организационно обособената структура притежава специална
правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове,
но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическото лице, в чиято
организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална
легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела, но не като
процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото
лице, което, предвид обвързаността си от решението, е също процесуално
легитимирано да участва по делото като главна страна. Поради това като
5
надлежни страни в процеса могат да участват както организационно
обособената структура - поради призната от Кодекса на труда
правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято
структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на
решението. В този смисъл - решение № 25 по гр.д. № 1728/2021 г., III г.о.;
решение № 325 по гр.д. № 954/2010 г., ІV г.о. В конкретния случай, видно от
съдържанието на представените по делото трудови договори и анекси към тях,
страна по трудовия договор е „Уиз Еър - Унгария ЦРТ“, а „Уиз Еър Унгария
Црт. – клон България“ е упражнявал правата на работодателя. Поради това,
правилно районният съд е приел, че ответникът е работодател и надлежен
ответник по делото.
По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 215, ал. 1 КТ работникът/служителят има право при
командироване да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и
пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от МС.
Въз основа на тази законова делегация с ПМС № 115 от 03.06.2004 г. е приета
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбИ., в чл. 31,
ал. 2 от която е предвидено, че персоналът на въздухоплавателните
транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на
Република България, получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение № 3а. Според чл. 31, ал. 6 НСКСЧ (в действащата
през процесния период редакция) ръководителите на предприятия могат да
определят размери на командировъчните пари, различни от определените в
приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и
технологични условия на работа и организация на международните рейсове. В
случая ищцата безспорно е сред лицата по § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ, по
отношение на които се прилага цитираната разпоредба, доколкото длъжността
„стюардеса“ е включена в състава на екипажа на въздухоплавателните
средства и за нея в приложение № 3а е определен размер на
командировъчните в размер до 55 евро на ден. Не може да се сподели
виждането на ответното дружество, че НСКСЧ определя максималния размер,
а не законово определен минимум на командировъчните пари. Издадените на
основание чл. 215 КТ наредби на МС могат да определят само минимален
размер на обезщетенията при командироване, съответно при определяне на
размера на тези обезщетения работодателят не може да ги фиксира под
предвидения в наредбите размер. Законодателят е делегирал на Министерски
съвет правото да определя минимални размери на командировъчните
обезщетения и е постулирал, че е допустимо да се определят по-големи
размери по реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне (чл.
228, ал. 2 КТ). По аргумент за противното, по-малки размери на
обезщетенията не могат да се уговарят в колективен или индивидуален трудов
договор, а още по-малко е допустимо МС да предостави на работодателите
възможност едностранно да определят такива по-малки размери. Съответно
нормата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ следва да се тълкува в смисъл, че
работодателят може да определи по-голям размер на обезщетенията при
6
командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-малък
такъв (решение № 421 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 969/2009 г. на ВКС, III г. о.;
решение № 753 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1283/2010 г. на ВКС, IV г. о.).
Неоснователно е и възражението на ответника, че разпоредбата на чл.
31, ал. 2 НСКСЧ не е приложима, с оглед на обстоятелството, че
въздухоплавателните му средства летят под чужд флаг. Регистрационните
знаци на въздухоплавателното средство са неотносими към възникването на
правото по чл. 215 КТ на работника или служителя. Доколкото в чл. 31, ал. 2
НСКСЧ е предвидена допълнителна предпоставка за дължимост на
командировъчни, свързана с регистрационните знаци на въздухоплавателното
средство, то тя излиза извън обема на законовата делегация, поради което в
тази част разпоредбата не следва да се прилага като противоречаща на
нормативен акт от по-висок ранг. Видно от съдържанието на процесния трудов
договор, в него изрично е договорено правото на командировъчни пари, без да
е постигнато съгласие относно конкретните им размери, поради което
дължимите командировъчни следва да бъдат изчислени в минималните
размери за длъжността съгласно приложение № 3а от НСКСЧ.
Въз основа на данните по делото, въззивният съд приема, че
изплащаните на ищцата дневни пари имат характера на командировъчни
плащания, за което обстоятелство не е съществувал спор между страните в
хода на първоинстанционното производство, независимо че ставката на
дневните пари е била определена в размер, равен на стойността на две
секторни плащания за стандартен сектор. По делото е безспорно установено
от приетото пред СРС заключение на ССЕ, че размерът на дължимите
командировъчни пари, съобразно законовоопределения размер, възлиза на
сумата 17 318, 87 лв. за периода 21.11.2019г. – 20.11.2020г., като на ищцата е
била заплатена част от тази сума - 6723,84 лв., под формата на дневни. За
периода 21.04.2021г. – 20.11.2022г., дължимите командировъчни пари,
съобразно законовоопределения размер, възлиза на сумата 23 665, 54 лв., като
на ищцата е била заплатена част от тази сума – 12 258,37 лв., под формата на
дневни, поради което искът по чл. 215, ал. 1 КТ се явява основателен за
разликата между посочени суми, както е приел и районният съд.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода от
разглеждането на спора, решението като правилно, следва да бъде потвърдено
в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски за въззивното производство
има въззиваемата страна. Претендирани са разноски за предоставена
безплатна адвокатска защита и съдействие на И. Н. Д.. Налице са
предпоставките на чл. 38 ЗАдв, а именно – осъществена правна помощ по
делото без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; заявление, че предоставената правна
помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергаят. С оглед на изложеното, въззивникът следва да бъде осъден да
7
заплати на адв. В. С., осъществила процесуалното представителство на
въззиваемата страна в настоящото производство, сума в размер на 1300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ във въззивното производство.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20218800 от 03.12.2021 г., постановено
по гр. д. № 3574/2020 на СРС, 119 състав в частта, с която „Уиз Еър Унгария
Црт.“ - чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в
Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ е осъдено
да заплати на И. Н. Д. с ЕГН********** следните суми: 10 595.03 лева
командировъчни пари по трудов договор от 02.05.2019г., част от общо
претендираната сума от 15 000.00 лева, за времето от 21.11.2019 годИ. до
20.11.2020 годИ. и 11 407.00 лева командировъчни пари по трудов договор от
23.11.2020г., част от общо претендираната сума от 15 000.00 лева, за времето
от 21.04.2021 годИ. до 20.11.2022 годИ..
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, дружество, учредено и
съществуващо съгласно законодателството на Унгария, фирмен № Сg 01-10-
140174, със седалище в гр. Будапеща, 1103 Унгария, ул. „Коер“ 2/А, В, сграда
II-V, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. –
клон България“, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. В. С., ЛН ****, сумата 1300 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8