Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Д., 02.07.2020 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди и
двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
при участието на секретар
Г. Д.
разгледа докладвано от
районния съдия гр. дело № 3160 по описа за 2019г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на Е.И.П. ЕГН **********,***,
с която против Областна дирекция на МВР – град Д., ЕИК **, град Д., ул. „М. Г.” № **, са предявени (след допуснато с определение от съдебно заседание на
02.06.2020г. изменение на исковете) следните
обективно кумулативно съединени искове:
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1775,46 лева, представляваща
сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване
на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 04.09.**г. до
04.09.2019г.;
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 230,79 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главното задължение за възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 04.09.**г. до 04.09.2019г.
Претендира се законната лихва върху главницата от завеждането на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Направено е искане за присъждане на
разноски.
Претендираните права се основават на
следните обстоятелства:
Ищецът е служител на ОД на МВР - Д.. В
периода от 04.09.**г. до 04.09.**г. е заемал длъжността „**“ и „** **“ - **“ в
РУ - Д..Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при
режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа и с
продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От месец 09.**г. са издавани
протоколи от Директора на ОД на МВР - Д. и графици от Началник РУ - А. за
дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите,
реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране
броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.**г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.**г., в сила от
2.08.**г.), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен, каквато е имало в предходен период (съгласно Наредба № 8121
з-407 от 11.08.2014г.). Налице е празнота в нормативната уредба на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните
работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., с последващи
изменения). В съответствие с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В исковата молба са посочени дните положен нощен труд през
процесния период и е описан начинът, по който ищецът е формирал претенцията си
в общ размер от 1845,04 лева, следствие превръщането на часовете нощен труд в
дневен. Претендира и обезщетение за забава в размер от 300 лева до датата на
предявяване на исковете.
Противопоставените от ответника възражения се
основават на следните обстоятелства:
През процесния период ищецът е бил служител
на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.
2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което
в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР
за изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните
служители. В чл. 179, ал. 4 от ЗМВР законодателят изрично е посочил, че извън
допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или
с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. Именно поради
спецификата на работата на държавни служители - **органи, законодателят е
уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и т. З от ЗМВР. За тях са
неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния
случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска
преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.
ЗМВР е
специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в
МВР. По отношение на държавни служители - **органи е неприложима НСОРЗ, тъй
като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба - Наредба
№8121з-776/**г., в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на
нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална
нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и
следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.
В чл. 187, ал. З от ЗМВР е предвидено, че за
работещите на смени работното време се изчислява сумарно. Съгласно ал. 5 на чл.
187 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Но извънреден труд е
налице само ако работникът или служителят действително е работил извън
установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Тъй като за
ищеца е установено сумарно отчитане на работното време, той следва да докаже,
че е изработил за съответния отчетен период повече от нормативно установеното
работно време. Само в този случай за преобразувания труд от нощен в дневен може
да се претендира за зачитането му за извънреден труд и съответно за заплащането
му. Всеки положен от ищеца час труд своевременно му е заплащан, което се
доказва от приложените платежни бележки. Установява се от графиците за
дежурства, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за
него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент
1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с
допълнително възнаграждение от 0,25 лв, а не за генериране и заплащане на
извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от
другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен
труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се
получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч.
дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв
случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и
своевременно положения от ищеца нощен труд. Ограничението в Наредба №
8121з-592/2015г. и Наредба №8121з-776/**г. е служителите, работещи на смени, да
не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на
посочения коефициент 1,143. Напълно необосновано е препращането по аналогия към
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая не е налице празнота в нормативната уредба,
която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период
са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени
от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че
за всеки отработен час през нощта /между 22 - 6 часа/ на държавните служители
се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице е специална нормативна
уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред.
Ответникът счита, че за дата 04.09.2019г.
искът е недопустим, поради настъпила давност, а за периода 04.09.**г. -
03.09.2019 г. искът е неоснователен и недоказан. Изтъква, че третото тримесечие
на 2019г. - месеците юли, август и септември, не е приключило, което не може да
даде пълна представа за отработените часове по смисъла на чл. 187, ал. 3,
изречение първо от ЗМВР. Ответникът навежда и довода, че ищецът не може да
претендира едновременно заплащане на допълнителното възнаграждение за нощен
труд от 0,25 лева на час и на такова за извънреден труд за същите часове.
Счита, че трудът, положен между 22.00-6.00ч., следва да бъде отчитан само като
нощен, както е отчетен и заплатен, а не и да се трансформира в дневен и да се
претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд.
С отговора се претендира юрисконсултско
възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца. При изменението на исковете чрез тяхното частично оттегляне
ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори
между страните, че през процесния период ищецът е бил служител на ОД на МВР - Д.,
както и, че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим
на труд - дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време,
съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. З от ЗМВР.
По делото са
приети като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение № 6 към чл. 31,
ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.**г. за отчитане на отработеното време между
22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници от държавните служители, работещи на смени, в т.ч. и ищеца,
през исковия период.
Въз основа
съставените от ответника отчетни форми назначеното по делото вещо лице е дало заключение,
неоспорено от страните, според което за
времето от 04.09.**г. до 31.08.**г. ищецът е положил нощен труд общо 1792 часа,
представени по тримесечие, а в дните от 01.09.**г. до 04.09.**г. нощен труд не
е полаган. Установено е, че при сумираното отчитане на работното време през
тримесечните периоди в рамките на процесния работодателят не е извършвал
преобразуване на часовете нощен труд в дневни. На ищеца е заплатена сумата от 3897,35
лева за положените от него действително отработени (без превръщане на часовете
нощен труд в дневни) 580 часа извън редовното работно време. От данните за
действително отработеното от ищеца по график в рамките на процесния период,
следствие превръщане на нощните часове в дневни, се установява, че от ищеца има
положен труд извън редовното работно време от общо 853 часа, в т.ч. 580 часа са
заплатени и 256 часа са неотчетени и дължимото възнаграждение за тях е 1775,46
лева – също неотчетено и неплатено. Считано от месеца, следващ тримесечието, до
датата на подаване на исковата молба обезщетението за забава, определено от
размера на законната лихва, възлиза, според изчисленията на вещото лице, на 230,79
лева. По поставения от ответника въпрос експертът е докладвал, че за периода 04.09.**г.
– 31.08.**г. от ищеца са отработени нормативно определените часове за зачитане
и заплащане на извънреден труд от превръщане на нощния труд в дневен. Вещото
лице е изготвило и втори вариант на заключението си, съобразявайки чл. 9г (нов
- ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските
/НРВПО/, действала в периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., според който паричната
равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден труд, след
преобразуване на нощни към дневни, е в размер на 1431,89 лева, а размерът на
законната лихва възлиза на 198,18 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. З вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Съгласно чл.
176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време (така чл. 143, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на смени - сумирано за тримесечен период (така чл. 187, ал. 3, изр. 1
от ЗМВР). Според чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.
187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи, според чл.
187, ал. 9 от ЗМВР.
През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.**г., издадени от Министъра на
вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от тази наредба е предвидена възможност за
полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на
смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов
период. В действалата през предходен период Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (чл. 31, ал. 2) изрично е било
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време часовете положен
нощен труд се превръщат към дневен, като общият брой часове нощен труд за
отчетния период се умножава с коефициент 0.143. Подобна разпоредба в действалата
през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.**г. няма и поради това
ищецът счита, че е налице непълнота в специалната уредба, регламентираща
статута на държавните служители в МВР относно полагания от тях нощен труд и
тази празнота следва да бъде запълнена от общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съдът намира
доводите на ищеца за основателни.
Липсата на изрична разпоредба не може да се тълкува като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, а като празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Доколкото в Наредба №
8121з-776 от 29.07.**г. е предвидено, че се прилага сумирано отчитане на работното време, но не е уреден алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос, която трябва
да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Това
е напълно в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, която предвижда,
че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Аргумент за сходството
на случаите и за съответствието с целта на закона се съдържа в разпоредбата на
чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, според която минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването
им, се определят с Наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство. В този смисъл, в т. 23 на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че
в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ, и които биха получили по-високо
възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на
работното време. По тези съображения съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника за неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент
към процесното служебно правоотношение и възприема като относим към спора
първия вариант от заключението на вещото лице, без съобразяване на разпоредбата
на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в редакцията
й от 01.01.2018г., която предвижда за част от периода отпадане на израза „без превръщане
на нощните часове в дневни“. Последното няма отношение към преценката за начина
на начисляването на положения труд и дължимостта на възнаграждението за
извънреден труд, а касае само отчитането на същия пред Инспекцията по труда.
С
оглед изложеното, главният иск е основателен изцяло в претендирания след
изменението му, доказан от заключението на вещото лице, размер – 1775,46 лева.
Възражението
на ответника за неоснователност (а не както той поддържа недопустимост) на иска
за деня 04.09.2019г. е неоснователно – искът е предявен в деня преди този и
очевидно не е изтекъл тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „а” от ЗЗД, а ако се касае за
техническа грешка и се има предвид 04.09.**г., то възражението отново не е
основателно, защото изискуемостта за вземането настъпва след изтичане на
тримесечието в края на септември **г. и искът е предявен преди тригодишния
давностен период.
Неоснователно
също е и възражението на ответника за недопустимост на кумулирането на
допълнителните възнаграждения за нощен труд и за извънреден труд в следствие
превръщането на нощните часове в дневни, доколкото на ищеца вече е начислено и
изплатено възнаграждението за положен труд в размер от 0,25 лева на час. Превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, без това да означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл. 8 от НСОРЗ, според който за всеки отработен час или за част от него между
22,00ч. и 6,00ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. Двете
разпоредби се прилагат едновременно, като при сумираното изчисляване на
работното време превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 е
способ за изчисляване на следващото допълнително възнаграждение за извънреден
труд, което се дължи успоредно (заедно с) това за положен нощен труд.
Резултатът
по иска за обезщетение за забава е обусловен от разрешаването на спора по иска
за главното вземане. С оглед уважаването на главния иск подлежи на уважаване и
обусловената претенция, която за периода на забавата от момента, в който
вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди са станали изискуеми,
до депозиране на исковата молба - 03.09.2019г., възлиза според заключението на
вещото лице на сумата от 230,79 лева. Искът следва да бъде изцяло уважен.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Районен съд – Д. държавна такса в общ размер от 121,01 лева, както и изплатено
възнаграждение от бюджетните средства на съда в размер от 100 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете. Основателно е възражението на
ответника за прекомерност на изплатения от ищеца адвокатски хонорар в общ
размер от 600 лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, при възражение
за прекомерност на възнаграждението, съдът може да го намали съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Преценката
за адекватността на изплатеното възнаграждение за адвокат следва да бъде
направена спрямо установените минимални размери от Наредба № 1/09.07.2004г., в редакцията й след решение № 5419 на ВАС от
08.05.2020г. по адм.д.№ 14384/2019г., 5-членен състав, обн., ДВ бр. 45/2020г.,
в сила от 15.05.2020г. – към момента на приключване на съдебното дирене (в този смисъл определение № 782 от 12.12.2014г. на ВКС по ч. т. д. №
3545/2014г., II т.о.). Определено според чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г., минималното възнаграждение при предявени два иска, въз основа
първоначално заявените претенции, възлиза на 350,70 лева, поради което
възражението на ответника, предвид неголямата фактическа и правна сложност на
делото, е основателно. Платеното възнаграждение от 600 лева следва да бъде
намалено до минималното от 350,70 лева. От него, съразмерно на уважената част
от исковете, в полза на ищеца се следват 328 лева.
При
частично прекратяване на производството и на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. По правилото на чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, и отново съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът
определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 200 лева, от които ищецът следва
да заплати на ответника 12,94 лева, съразмерно на прекратената част от иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Д.,
ЕИК **, град Д., ул. „М. Г.” № **, да заплати на Е.И.П. ЕГН **********,***, следните
суми:
- сумата от 1775,46 лева,
представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 04.09.**г. до 04.09.2019г., ведно със законната лихва от 03.09.2019г. до
окончателното изплащане;
- сумата от 230,79 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главното задължение за възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 04.09.**г. до 04.09.**г., считано от датата на изискуемостта до 03.09.2019г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Д., ЕИК **,
град Д., ул. „М. Г.” № **, да заплати на Е.И.П. ЕГН **********,***, платено адвокатско възнаграждение в размер на 328 лева.
ОСЪЖДА Е.И.П. ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – град Д., ЕИК **, град Д., ул. „М. Г.” № **, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 12,94 лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – град Д., ЕИК **, град Д., ул. „М. Г.” № **, да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на Д. районен съд държавна такса в
размер на 121,01 лева и възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на
съда, в размер на 100 лева.
Банкова
сметка ***, по която ответникът може да плати присъдените суми: **.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването ма на страните.
СЪДИЯ :