Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260028 09.02.2021 г.
град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На двадесет и осми януари две хиляди
двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 521 по описа за 2020 г. за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от П.Т.Т., ЕГН **********, чрез адв. В.Т. ***, против Електронен фиш, Серия К, № 3850160, за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР
- Стара Загора (ЕФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2,
във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600 лева.
Жалбоподателят
П.Т.Т. моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата
страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения с** от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
Жалбата е
основателна.
С обжалвания ЕФ,
жалбоподателят П.Т.Т., ЕГН ********** е санкциониран
на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП ("Водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както
следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв."),
за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак"), във вр. чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на
30.06.2020 г. в 12.13 часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 170, посока гр. Бургас,
при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак В26
("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"), е
управлявал лек автомобил „**т **“, с регистрационен номер **, със скорост 142 км/ч, при отчетен
толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 52
км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано
техническо средство) № ТFR1-М 572.
В
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на
електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и
докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията
на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност. В процесния случай, предмета на това доказване включва и
представянето на доказателства за валидно въведено с пътен знак В26,
ограничение на скоростта от 90 км/ч при движение по участъка от АМ Тракия, на
км. 170, в посока към гр. Бургас, към датата на извършване на санкционираното
нарушение.
По
делото е представена Заповед № РД-11-251/26.03.2020 г. относно: Временна
организация и безопасност на движение (ВОБД) за обект: „Въвеждане на
ограничение на скоростта в участък от км. 168 + 000 до км. 208 + 100 ляво и
дясно платно на АМ Тракия“ на Председателя на УС на АПИ (л. 20-21 и л. 26 от делото), в която е посочено, че
ограничението следва да се въведе след като са налице всички условия за ВОБД, а
именно: стриктно изпълнена на място сигнализация, в съответствие със съгласуван
проект за ВОБД и при спазени изисквания от Наредба № 3/16.08.2010 г.,
приемането и вдигането на ВОБД с Протокол от комисия с представители на
„Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ - Стара Загора и Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара
Загора. Доказателства, че тези условия са били налице към момента на деянието
не са представени по делото.
Доколкото
твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на
въведено съгласно посочената заповед на АПИ ограничение на скоростния режим, очевидно
е, че именно санкциониращият орган следва да установи и докаже както влизането
в сила на заповедта, съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на
ограничението, така и датата, считано от която действа това ограничение. От
обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта със Заповед №
РД-11-251/26.03.2020 г. на АПИ, следва извода, че извършването на твърдяното
нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта като условия
за влизането й в сила. В случая, представените доказателства не установяват
релевантните за съставомерността на деянието, факти и обстоятелства. Съответно
непредставянето на доказателства в посочения по-горе смисъл има за последица
недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение (В този смисъл е постоянната
практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 399 от 28.11.2019
г. по КАН дело № 408 по описа за 2019 г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН
дело № 455 по описа за 2019 г., Решение № 153 от 30.06.2020 г. по КАН дело № 120 по описа за 2020 г. всички
на Административен съд – Стара Загора).
В тази
връзка следва да се посочи също така, че не се представиха доказателства, че
процедурата по ограничението на скоростта на АМ Тракия в процесния участък е
била проведена по законоустановения ред - чл. 79, вр. с Приложение 16 към чл.
79, ал. 2 от Наредба 18/23.07.2001 г. за сигнализиране на пътищата с пътни
знаци (редакция от 15.05.2015 г.), действаща към датата на твърдяното нарушение,
съгласно който „Когато скоростта се ограничава с повече от 20 km/h, тя
няколкократно се намалява с 20 km/h, като пътен знак В26 се поставя на
разстояния съгласно приложение № 16“. Въведено ограничение е необосновано, тъй
като не се представиха доказателства от санкциониращия орган, че водачите са
били уведомени с допълнителна указваща табела за причината за въвеждане на
ограничение от 90 км/ч на автомагистралата (ремонт на пътния участък, заради
лоши метеорологични условия в участъка, неравности, концентрация на ПТП или
други предвидени в ЗДвП).
На
следващо място, от служебно изисканата в хода на съдебното следствие справка от
„ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ТFR1-М (л. 23 от делото) се установява, че
точката с координати ЕL: 25.25000° и NL: 42.18333° се намира по пряка линия,
перпендикулярно на около 1330 метра до най-близката точка на платното София –
Бургас на АМ Тракия и от нея е невъзможно АТСС ТFR1-М, № 572 да измери скорост
на МПС, движещо се по АМ Тракия. Снимковия материал от заснетия клип, представлява
веществено доказателствено средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и
установява извършването на съставомерно деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл
Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН дело № 219 по описа за 2018 г. на Административен съд - Стара
Загора).
Установените
факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като от
точка с географски координати ЕL: 25.25000° и NL: 42.18333°, посочена в
приложения от АНО снимков материал от клип от 30.06.2020 г. (л. 8 от
приложеното АНД № 2416/2020 г. по описа на РС Стара Загора), обозначаваща
местоположението на АТСС № TRF-1М, № 572, не е било възможно да се извършва
измерване на скоростта на превозни средства, движещи се по АМ Тракия, в
частност на скоростта на процесния автомобил. В случая не е било спазено
изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС да се
определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото не са ангажирани
опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да се приеме, че на
посочените в ЕФ място, място и час е управлявано МПС с отчетеното превишение на
скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156 по
описа за 2020 г. на Административен съд
– Стара Загора).
По
изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е доказал заплащането в брой
на 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на
направеното плащане в представения договор за правна защита и съдействие от 19.08.2020
г. (л. 27 от приложеното АНД № 2416/2020г. по описа на РС - Стара Загора),
съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК и пътни разноски в размер на 40 (четиридесет) лева, съгласно
преставена фактура (л. 23 от приложеното АНД № 2416/2020г. по описа на РС -
Стара Загора). Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от
въззиваемата страна и като съобрази действителната фактическа и правна сложност
на делото, вида и размера на наложеното наказание (глоба в размер на 600 лева),
както и обема на извършените процесуални действия (делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, приключило е в две съдебни заседания, с участие
на процесуалния представител на жалбоподателя в първото от тях, не са извършени
разпити на свидетели), съдът намира, че така уговорения и заплатен размер на
адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален в
рамките на минимума предвиден в чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение и пътни разноски в размер на 40 (четиридесет) лева, като за разликата над 300 до 500 лева, претенцията му следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш, Серия К, № 3850160, за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР - Стара Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на П.Т.Т., ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева, разноски за
адвокатско възнаграждение, и пътни разноски в размер на 40
(четиридесет) лева, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за разноски за
разликата над 300 лева до претендирания размер от 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен с** от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: