№ 477
гр. София , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503230 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД ДаллБог:
Живот и здраве“ “ АД срещу решение от 07.08.2020г. на СГС, ГО, 19 състав,
постановено по гр.д. № 360/18г. в частта, в която е уважен иск на Й. П. Б.
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 4 600 лв. за обезщетение
за неимуществени вреди и в частта на лихвата за забава, както и в частта, в
която е уважен иск на Б. Д. Б. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над
сумата от 8 000лв. до уважения размер от 18 000лв.
Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. По отношение на ищеца
Й.Б. съдът не е решил правилно въпросът за приноса й във вредите. Прието е
съпричиняване от 10%, което е силно занижено. По отношение на другия
ищец е прието съпричиняване 25%. И двамата са били пътници на задната
седалка и двамата не са ползвали обезопасителни колани. Поради това и
приносът им в увреждането следва да бъде един и същи. Неизползването на
предпазен колан е улеснило механизма на увреждането. Въззивникът
поддържа, че изплатената сума на Й.Б. от 22 400 лв. е достатъчна по размер,
1
за да компенсира изцяло неудобствата й от травмите. За Б.Б. жалбоподателят
излага, че приетото от първоинстанционният съд обезщетение от 40 000 лв. е
необосновано завишено. То не кореспондира с критерия за справедливост и
не съответства на реално претърпените вреди. При изписването му от
болницата неврологичният му статус е бил без отклонение от нормата. Сочи,
че му е заплатил 20 000лв. към настоящия момент и че тази сума е достатъчна
да компенсира понесените от него вреди.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск
от Й.Б., а иска, предявен Б.Б. да бъде отхвърлен над 8000лв. до уважения
размер от 18000лв.
Ищците Й.Б. и Б.Б. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорват жалбата. Считат
първоинстанционното решение за правилно.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищците
твърдят, че на 13.05.2017г. около 17 ч. на път II-55, км. 54+600 м. северно от
гр. Гурково е станало ПТП между лек автомобил „БМВ“, модел „318 И“ с рег.
№ ********, собственост на П. У. и управляван от С. А. У. и лек автомобил
„Опел Вектра Б“ с рег. № ********, собственост на С. Б. С. и управляван от
Д. С. Б.. Ищците са били пътници на задната седалка на второто МПС. При
инцидента Й.Б. е получила счупване на горния край на дясната рамена кост
закрито и са й избити два постоянни зъба и са счупени два постоянни зъба.
След инцидента е била закарана в МБАЛ „ Д-р Хр. Самболски“, гр. Казанлък,
където след консултация с ортопед и направена рентгенография й е
поставена гипсова имобилизация за 45 дни. След изтичането им е приета в
МБАЛ „Авис – Медика“ ООД, гр. Плевен в отделение по ортопедия и
травматология, където е установен лекостепенен оток в областта на дясната
лакетна става и малпозиция на фрактурата. След консултация е насочена за
оперативно лечение. Поставена й е метална остеосинтеза. По своя
2
медикобиологичен характер травмата е причинила на ищеца затруднено
движение на горния десен крайник за срок по- дълъг от 30 дни.
Възстановителният период е бил около 3 месеца. По отношение на избитите
зъби е налице трайна загуба. Към момента Й.Б. търпи и ще продължава да
търпи болки и страдания. И до сега изживява случилото се, изпитва силни
болки, трудно подвижна е и сънува кошмари. Продължава да изпитва страх за
живота си. Все още е зависима от помощта на близките си. Загубата на зъбите
е довело до силни и постоянни болки в зъбния апарат и явно отслабване. Тя
е претърпяла и имуществени вреди на обща стойност 1752, 17 лв. Ищецът
Б.Б. след инцидента е бил настанен в Клиника по неврохирургия в МБАЛ „
Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД- гр. Стара Загора с оплаквания от
главозамайване и главоболие. Имал е разкъсно- контузна рана париетално и
темпорално вдясно с размери 4 см. и 6см. Загубил е съзнание и няма ясен
спомен за случилото се. В клиниката е бил около две седмици и под
ежедневно наблюдение. Ищецът Б.Б. е претърпял нарушение на целостта на
костта тепорално- зигоматично вдясно и в областта на клиновидната кост.
Екстракраниален хематом вдясно тепоропариетално. И той търпи и ще
продължава да търпи болки и страдания. Изживява тежко случилото се,
сънува кошмари, изпитва страх за живота си. Ищците твърдят, че за лек
автомобил „БМВ“ е имало валидна застраховка „гражданска отговорност“ за
периода 02.09.2016г. до 01.09.2017г. при ответника. Подали са извънсъдебна
претенция пред него на 06.10.2017г. Затова ищецът Й.Б. моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70
000 лв., в едно със законната лихва съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, както и 1752,
17 лв. имуществени вреди в едно със законната лихва върху нея съгласно
чл.429, ал.3 от КЗ. Ищецът Б.Б. моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, в едно със
законната лихва съгласно чл.429, ал.3 от КЗ. Претендират разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
завява, че не оспорва по основание исковата молба, наличието на валидно
застраховка „Гражданска отговорност“, не оспорва механизма на ПТП,
противоправността на действията на водача Ст. Узунов и вината му. Оспорва
исковата молба по отношение размера на претендираните обезщетения над
сумите, които смята да плати доброволно и на двамата ищци. Прави
3
възражение за съпричиняване, тъй като и двамата са пътували без поставени
обезопасителни колани. Счита, че справедлив размер за възмездяване на
болките и страданията на Й.Б. е сумата 20000 лв., намален с принос на
същата от 1/5 или остава дължима сумата от 16 000 лв. За избите два зъба
счита, че справедливото обезщетение е 8000лв., намалено с 1/5 или 6 400лв.
За ищеца Б.Б. справедливият размер на обезщетение за неимуществени вреди
е 15 000лв., намален с 1/5, или дължима е сумата от 12 000 лв.
Безспорно е, че на 13.05.2017г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него са съставени констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
протокол за оглед на местопроизшествието от 13.05.2017г. със скица към
него и фотоалбум.
Безспорно е, че при произшествието са пострадали ищците като
пътници на задна седалка в лек автомобил „Опел Вектра Б“. Ищецът Й.Б. е
седяла на задна дясна седалка, а ищецът Б.Б. на лява задна седалка.
Не се спори, че за лек автомобил „БМВ“, модел „318 И“ с рег. №
******** е имало застраховка „гражданска отговорност“ валидна към
датата на произшествието при ответника.
Безспорно е, че ищците са отправили извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното
дружество на 06.10.2017г., както и че то не им е платило обезщетения.
Не е спорно, че на 11.05.2018г. ответното дружество е заплатило на
ищеца Й.Б. сумата от 22 400 лв. обезщетение за неимуществени вреди и
законна лихва върху него, както и 1752, 17лв. имуществени вреди, а на ищеца
Б.Б. обезщетение за неимуществени вреди от 12000лв. и законната лихва.
Не се спори, че с влязла в сила присъда на ПВС по нохд № 160/2017г.
водачът С. У. е признат за виновен за настъпилото на 13.05.2017г. ПТКП, при
което са пострадали ищците.
С оглед твърденията в исковата молба са представени медицински
документи за двамата ищци, удостоверяващи предприето лечение по
отношение на тях.
4
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар ортопед- травматолог. Тя е установила
травматичните увреждания, получени от ищците, след извършен личен
преглед. Ищецът Й.Б. е получила счупване на долния край на дясната
раменна кост, увреждане на двата предни горни зъба. При нея е проведено
първоначално лечение с гипсова имобилизация за 45 дни, но след това е
извършено оперативно лечение с поставена метална остиосинтеза, която не е
извадена. Б.Б. е получил контузия на главата и тялото, контузия на мозъка,
мозъчен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузия на белия дроб,
разкъсано- контузна рана на главата теменно- слепоочно в дясно с размери
6/4 см. При ищеца Й.Б. има оперативен белег с ес-образна форма и дължина
16 см., ограничен обем на движенията в дясната лакътна става- дефицит в
изправянето й от 30 градуса. При Б.Б. има белег от разкъсно-контузната рана
на главата теменно- слепоочно с дължина от 6 см. Тези увреди имат
постоянен характер. Те са получени при ПТП като ищците са били без
поставени предпазни колани. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си.
Допусната е медицинска експертиза, изготвена от вещо лице –
неврохирург, която е само за травматичните увреждания на Б.Б., а именно:
черепномозъчна травма, състояща се от контузия на мозъка средна степен на
тежест, травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, разположен в
дясно слепоочно-теменно – тилна област на черепа с дебелина 6 мм с леко
изразен компресионно- дислокационен синдром- притискане на дясната
голямомозъчна хемисфера, травматичен кръвоизлив в интерхемисферната
бразда, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обувки/субарахноидален/ по тенториума, оток на мозъка, линейно счупване
на дясна ябълчна кост на черепа, линейно счупване на дясната слепоочна
кост на черепа, линейно счупване на дясна клиновидна кост на черепа,
разкъсно- контузни рани в дясна теменна област с размери 4 см. и в дясна
слепоочна с размери 6 см., травма на гръдния кош, изразяваща се в контузия
на белия дроб с дифузни промени двустранно дорзобазално без данни за
счупени ребра. На ищеца Б.Б. е проведено комплексно болнично лечение чрез
реанимационни мероприятия, ежедневно проследяване на неврологичния
статус, медикаменти. При постъпването му е бил в съзнание, нямал е ясен
5
спомен за инцидента, имал е оплаквания от главоболие и главозамайване.
Вещото лице е посочило перспективата за в бъдеще в състоянието на ищеца
Б..
Допусната е и е прието заключение на дентална експертиза, според
която в медицинската документация по делото не е описано травматично
увреждане на зъбите, липсват данни за избиване или счупване на такива.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни. Те са основани на науката и професионалния опит на
експертите.
В хода на процеса е приета автотехническа експертиза изготвена от
вещото лице Драгунски, според която лекият автомобил, в който са пътували
ищците е произведен след месец октомври 1995г. и е оборудван с
триточкови колани на всички места. Според експерта ищците са били без
поставени колани в момента на удара. Ударът за лек автомобил „Опел
Вектра“ е бил челен, кос. Телата на пътниците на задните седалки са
политнали напред и на ляво.
Според експертизата, изготвена от вещото лице И. към момента на
удара ищците са били без поставени предпазни колани.
Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни и
изготвени въз основа на науката и опитните правила.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.
по отношение на Й.Б. и е приел съпричиняване от 10%. Искът е отхвърлен
до пълния предявен размер. Решението е влязло в сила в отхвърлителната
част. По отношение на Б.Б. е прието обезщетение от 40 000 лв. и 25%
съпричиняване. Искът е отхвърлен до пълния предявен размер и в тази част
решението е влязло в сила. Решението е влязло в сила в частта, в която е
отхвърлен искът на Й.Б. за имуществени вреди като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
6
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията.
/ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищците са отправили писмена
претенция към въззивника. В тримесечният срок застрахователят не се е
произнесъл по претенциите. С оглед на това следва да се приеме, че
предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
7
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на лек автомобил
„БМВ“ е била застрахована при жалбоподателя. Застраховката е била
валидна към момента на настъпване на произшествието. Жалбоподателят
не оспорва механизма на настъпилото ПТП. С влязла сила присъда е
признат виновен водачът на лек автомобил „БМВ“ за настъпилото на
13.05.2017г. ПТП. На основание чл.300 от ГПК тя е задължителна за съда,
разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно
извършването му, противоправноста му, за извършителят и неговата вина.
По тези обстоятелства не са спори, поради което следва да се приеме, че са
настъпили предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради
което застрахователят е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря
по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и обема на съпричиняването от Й.Б..
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
8
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила
получените от ищеца Й.Б. травми: счупване на долния край на дясната
раменна кост, увреждане на двата предни горни зъба като по своята същност
те представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Травмите са причинили на ищеца временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Фрактурата е засегнала двигателната способност на
десния горен крайник. Първоначално е лекувана консервативно с гипсова
имобилизация за 45 дни, но след свалянето и е установен високостенен оток в
областта на дясната лакетна става, силно ограничени и болезнени движения.
Предприето е оперативно поставяне на метална остеосинтеза с три
контролирани винта, серклаж на Вебер. Поставена е мека имоболизация на
ръката за 30 дни или общо лечебният и възстановителен период от бил 75
дни. Металната остеосинтеза не е отстранена. При личния преглед вещото
лице е установило S образен белег с дължина от 16 см. и ограничен обем на
движение на дясната лакетна става- дефицит в изправянето й от 30 градуса.
По характер това е постоянно увреждане. По отношение на травмата на
зъбите ответникът не оспорва настъпването й, макар че от медицинските
документи и изготвеното въз основа на тях заключение тя да не може да се
установи. Видно от доказателствата по делото е, че той е обезщетил Й.Б. за
повредените два зъба. Като съобрази, че ищецът има добро общо
здравословно състояние, нейната възраст – 64 години към момента на ПТП,
което предполага един нормален като продължителност възстановителен
период, счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение е
30 000лв., доколкото в отхвърлителната част решението на СГС е влязло в
сила.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД
предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез
намаляване на обезщетението, което му се дължи. Съпричиняването на
вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в
действие или бездействие, да е било противоправно или не, но фактически
9
да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е
налице съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за
увреждането. На основание чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже
с всички допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите
от страна на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни
правни последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се
осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите.
Жалбоподателят е направил своевременно правоизключващо възражение за
съпричиняване, основаващо се на чл.137а от ЗДвП, а именно, че Й.Б. в
момента на удара е била без поставен предпазен колан. Нормата на чл.137а от
ЗДвП вменява в задължение на водачите и пътниците в МПС от категория
М1, М2, М 3 и N1,N2 и N3, когато са в движение да използват
обезопасителни колани, с които те са оборудвани. По делото се установи, че
лекият автомобил, в който е пътувала Й.Б. е бил оборудван с триточкови
предпазни колани, като от вида и характера на получените травми, може да се
направи извод, че тя е била без поставен предпазен колан. С това е нарушила
императивна норма, която предписва правнодължимото поведение на
пътниците в МПС, което е противоправно. По делото са допуснати две
автотехнически експертизи, които еднозначно правят извод за липсата на
поставен предпазен колан към момента на удара, който е челен, кос и коланът
би бил ефективен в този случай. С поведението си Й.Б. сама се е поставила в
завишен риск от получаване на увреждания, поради което е основателно и
доказано направеното възражение за съпричиняване. Обемът му следва да се
определи на 25% или дължимото обезщетение е 22 500лв. От него следва да
се приспадне доброволно платеното от 22 400 лв. или остава дължимо
обезщетение от 100лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2017г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС/.
Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от
тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
10
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният
размер на обезщетение на Й.Б. от 22 500 лв. представлява 48 минимални
работни заплати за страната за 2017г./460 лв. МРЗ за 2017г./ и 21 средно
месечни заплати при 1036 лв. средно месечна работна заплата за страната
за месец май на 2017г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в
обжалваната част и се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли
над сумата от 100лв. до уважения размер от 4600лв.
По отношение на иска за законната лихва настоящата инстанция счита,
че в тази част жалбата е бланкетна, поради което не следва да се произнася
по правилността на първоинстанционното решение по отношение на нея .
По иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ на Б.Б..
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допуснати са две медицински експертизи, които са посочили
получените от ищеца Б.Б. травми: черепномозъчна травма, състояща се от
контузия на мозъка средна степен на тежест, травматичен кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, разположен в дясно слепоочно-теменно – тилна
област на черепа с дебелина 6 мм с леко изразен компресионно-
дислокационен синдром- притискане на дясната голямомозъчна
хемисфера,травматичен кръвоизлив в интерхемисферната бразда,
11
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обувки/субарахноидален/ по
тенториума, оток на мозъка, линейно счупване на дясна ябълчна кост на
черепа, линейно счупване на дясната слепоочна кост на черепа, линейно
счупване на дясна клиновидна кост на черепа, разкъсно- контузни рани в
дясна теменна област с размери 4 см. и в дясна слепоочна с размери 6 см.,
травма на гръдния кош, изразяваща се в контузия на белия дроб с дифузни
промени двустранно дорзобазално без данни за счупени ребра. На ищеца Б.Б.
е проведено комплексно болнично лечение чрез реанимационни мероприятия,
ежедневно проследяване на неврологичния статус, медикаменти. Получените
травми са застрашавали временно живота му. Той е бил в реанимация като
общият болничен престой е от 13.05.2017г. до 30.05.2017г. За в бъдеще при
настъпилите с възрастта му атрофични промени в мозъка може има
постепенна пълна резорбация на кръвната колекция или тя да се увеличи като
се образува капсула към твърдата мозъчна обвивка и към мозъчната
повърхност- развитие на хроничен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка. При личния преглед на Б. Б. е установен белег от разкъсно-
контузна рана теменно- слепоочно с дължина от 6 см. Без отпадна
неврологична симптоматика. Има оплаквания от виене на свят при ставане.
При така установените травми, възрастта му към момента на инцидента- 62
г., липсата на трайни увреждания, с изключение на загрозяващ белег, съдът
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40
000лв., който не е завишен. Не се оспорва приетият процент съпричиняване
от първоинстанционният съд, поради което въззивната инстанция не следва
да излага мотиви за възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД по отношение на Б.
Б..
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в частта
по иска предявен от Б.Б. иск е уважен за сумата над 8 000лв. до 18000лв.
Решението трябва да се отмени в частта, в която е присъдена държавна
такса в полза на СГС над сумата от 533, 88лв., както и в частта, в която в
полза на адв. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 2300,
27лв.
По разноските.
12
С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски за
производството пред САС в размер на 104, 29лв. и 484, 14 лв. за
производството пред СГС съобразно отхвърлената част от исковете .
За САС на адв. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 835лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. без ДДС, тъй като няма
данни тя да е регистрирана по ЗДДС.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.08.2020г. на СГС, ГО, 19 състав, постановено
по гр.д. № 360/18г. в частта, в която е уважен иск на Й. П. Б. с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 100 лв. до 4 600 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в която е присъдена
държавна такса по сметка на СГС над сумата от 533, 88 лв. и в частта, в която
в полза на адв. Н. Д. е присъдено възнаграждение над сумата от 2300, 27 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Й. П. Б., с. ***, обл. *** предявен
срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 100 лв. до уважения размер от 4600лв. като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът на Й. П. Б. е
уважен за сумата от 100лв. и в частта на присъдена законна лихва върху
присъденото й обезщетение, както и в частта, в която е уважен искът на Б.
Д. Б. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 8000лв. до
18000лв.
В останалата част решението на СГС е влязло в сила.
ОСЪЖДА Й. П. Б., ЕГН ********** и Б. Д. Б., ЕГН ********** и
двамата с адрес: с. ***, област ***, ул. „ ***“ № ** и със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Хр. Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис 4 чрез адв. Н. Д. да
заплатят на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Г.М. Д.“ № 1 сумата от 104, 29 лв. / сто и четири лева и двадесет и девет
стотинки/ разноски по делото пред САС и 484, 14лв. / четиристотин
13
осемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ разноски по делото за
СГС.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати на адв. Ж. В. Т., ул. „Хр. Белчев“ № 2
сумата от 835 лв./ осемстотин тридесет и пет лева/ адвокатско
възнаграждение за производството пред САС на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14