Решение по дело №111/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от “. ЕЛЕКТРО Б. против определение № 1628/25.05.2009 г. на РС-гр.Р. по ч.гр.д.№ 503/2008 г., с което е обезсилена Заповед № 2155/18.09.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена в полза на “. ЕЛЕКТРО Б. срещуК. В. П. и е прекратено производството по делото.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебн акт, както и за противочението му с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от страна на дружеството-жалбоподател е депозирана молба, с която е направено искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за постоянен и настоящ адрес на длъжника и искане за продължаване на първоначално определения от съда срок за представяне на последното. Излагат се аргументи в насока, че молбата за продължаване на срока не е подадена след изтичане на първоначално определения, като в тази връзка са представени доказателства – приемо - предавателен протокол, съставен между "П. и партньори" и ТП Български пощи - гр.С. и известие за доставяне. Отделно от това, се твърди, че дори и длъжникът да не е получил надлежно заповедта за изпълнение, неговите права остават защитени, тъй като в едномесечен срок от узнаването за нея, той може да оспори вземането и да поиска нейната отмяна от въззвния съд, както и че невръчването на заповедта не е основание за нейното обезсилване, тъй като в чл. 415, ал. 2 от ГПК са определени стриктно предпоставките за това, а настоящата хипотеза не попада в тях. От въззивния съд се иска да отмени изцяло постановеното от РС определение, като присъди и направените пред настоящата инстанция разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В определения по чл. 276, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок за отговор по жалбата, такъв не е депозиран от насрещната страна.

Като се запозна с данните по делото и обсъди доводите на страните, съдът намира от фактическа страна следното:

РС - гр.Р. е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, подадено от “. ЕЛЕКТРО Б. чрез представителя му по пълномощие срещу длъжника К. В. П.. Същото е уважено, като е издадена заповед № 2155/18.09.2008 г. Изпратени са две съобщения до длъжника, към които е приложена и процесната заповед, но и двете са върнати с отбелязване, че лицето не е намерено на адреса и че посоченият адрес е неточен. С оглед на това обстоятелство, РС с определение № 966/25.03.2009 г. е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от него, да представи справка за адресната регистрация на длъжника, като са посочени и неблагоприятните последици от неизпълнението на това указание. Съобщението, ведно с така постановеното определение е редовно връчено на 08.05.2009 г., от който момент е започнал да тече едноседмичния срок. Същият е изтекъл на 15.05.2009 г. (петък, присъствен ден). На 20.05.2009 г. в деловодството на РС е входирана молба от дружеството - жалбоподател по настоящето дело, с която са направени искания за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за постоянен и настоящ адрес на длъжника и за продължаване на първоначално определения от съда срок за представяне на последното. За същата тази молба няма данни да е подадена по пощата или чрез куриер. При тези данни РС - гр.Р. е постановил атакуваното определение, като е приел, че в дадения от него срок, констатирания порок на заявлението, по което е образувано производството пред него, не е отстранен.

От представените към частната жалба доказателства се установява, че между "П. и партньори" от една страна и ТП Български пощи-гр.С. от друга, е съставен приемо - предавателен протокол, с който са предадени описаните в него препоръчани пощенски пратки, между които и такава с получател РС - гр.Р. - 00083А I с изрично посочени дела, за които се отнася (ред 14). Видно от приложеното известие за доставяне, тази пратка е получена в РС - гр.Р. на 19.05.2009 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Заявлението, с което се инициира заповедното производство е по утвърден от министъра на правосъдието образец. Съгласно него - т. 5, заявителят следва да посочи трите имена на длъжника - физиченско лице и неговия адрес. Това е в синхрон с разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, според която заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Пропуските в тази насока са основание за отхвърлянето му - арг. от чл. 411, ал. 2, т.1 от ГПК. В случая нередовността по чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК е констатирана след издаване на заповедта, тъй като в нея формално е посочен адрес, който обаче след посещението на лицето по връчване на съдебните книжа, е установено, че не може да се извърши връчване на него. При това положение, РС е оставил заявлението без движение, макар и след издаването на исканата с него заповед. В тази връзка, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че в казуса се касае за порок на заявлението, който е основание за неговото отхвърляне, поради което и в случая не може да се възприеме довода, изложен от жалбоподателя, че невръчването на заповедта не нарушава правата на длъжника и че в едномесечен срок от узнаването за нея, той може да оспори вземането и да поиска нейната отмяна от въззивния съд. Хипотезата, визирана от жалбоподателя касае изрично предвидените в чл. 423, ал. 1 от ГПК случаи, между които не е настоящият. Що се касае до възможността на РС сам да обезсилва издадена от него заповед, за което също е направено оплакване в частната жалба, настоящият състав намира, че такава в случая е налице, тъй като заповедното производство е особено такова, при което издаването на желания акт - заповед не слага край на производството. По него продължават да се извършват определени процесуални действия, в зависимост от които може да настъпят промени в крайния му изход. В настоящия случая РС е издал заповед по нередовно заявление, чийто порок е установен на един по - късен етап от производството и при липсата на проявена от страна на заявителя активност за неговото отстраняване, производството следва да се прекрати на това основание, поради което и не може да съществува допустим акт, който да съдържа произнасяне по него. Освен това в случая става невъзможно да се изпълни процедурата по чл. 411, ал. 3 и чл. 414 и в правния мир би съществувал един недопустим акт.

По отношение на наведените в жалбата твърдения, че в предоставения от съда срок, дружеството - жалбоподател е поискало издаването на съдебно удостоверение за снабдявание с друго такова за постоянен и настоящ адрес на длъжника, а също и продължаване на първоначално определения от съда срок за представяне на последното, настоящият състав намира, че това не се подкрепя от данните по делото и представените с частната жалба доказателства. Видно от приложената по първоинстанцинното дело молба за това същата е входирана в деловодството на РС на 20.05.2009 г., без да има данни тя да е изпратена по пощата или чрез куриер. Представения с частната жалба приемо-предавателен протокол също не може да установи обстоятелства в тази насока. От една страна той е частен документ, отразяващ изгодни за жалбоподателя факти, от който става ясно единствено кога са предадени препоръчани пощенски пратки на ТП Български пощи-гр.С.. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че срокът е спазен, тъй като при изпращане на съдебни книжа по пощата от значение е не моментът на предаването им на служител в пощенската станция, а датата на пощенското клеймо, за която няма данни по делото (върху известието за доставяне е поставен само печат с дата на получаване в РС - гр.Р., не и такъв за изпращането им от гр.С.). От друга страна, макар и изрично да са посочени номерата на делата, по които се изпращат пратките, не може да се направи извод, че съдържанието им включва и процесната молба по настоящето дело. По тези съображения, настоящият състав намира, че дружеството жалбоподател не установи остраняването на констатирания от РС порок на заявлението в предоставения му за това срок, нито пък наличието на своевременно направено искане за продължаване на срока.

Изложеното по - горе мотивира настоящия състав да приеме, че правилно и законосъобразно РС е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по делото, поради което жалбата на “. ЕЛЕКТРО Б. следва да се остави без уважение.

Съгласно чл. 274 ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева, между които е настоящият случай предвид заявения материален интерес - 325. 81 лева.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “. Електро Б. С., подадена чрез пълномощника - адв.Н. Б. Н. против определение № 1628/25.05.2009 г. на РС - гр.Р. по ч.гр.д.№ 503/2008 г. по описа на РС - гр.Р..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: