Решение по дело №15522/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263164
Дата: 15 май 2021 г. (в сила от 10 януари 2024 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20181100115522
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. София, 15.05.2021 г.

                                                   

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I – 23 състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр. д. № 15522/2018г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на К.Г.Б. – майка на първата ищца Е.Д.С. и дъщеря на втората ищца – Е.Х.Б.. Претенцията е за обезщетения в размер на 100 000 лв. за първата ищца и 200 000 лв. за втората. Не се претендира лихва за забава. Претендират се разноски за производството.

ИЩЦИТЕ - Е.Д.С. ЕГН ********** и д-р Е.Х.Б. ЕГН **********, чрез адв.А.Ч. от САК твърдят, че на 18.03.2014г. след прием в „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.” ЕАД е причинена смъртта К.Г.Б.. Излагат, че по този повод са сезирали компетентните органи и е образувано досъдебно производство № 9277/2014 г. по описа на СГП, което към момента е висящо. Твърдят, че клиничното начало на заболяването на д-р К.Б. датира от 2012г., когато са направени три сепарирани абразии през месеците януари, февруари и август. По повод обилно кървене от гениталиите по време на месечните периоди е извършена супрацервикална хистеректомия на 12.10.2012 г. във Втора САГБАЛ „Шейново” ЕАД. Излагат, че през 2012 г. д-р К.Б. е диагностицирана с Атипична хронична миелоидна левкемия” във ВМА-Клиника по хематология. Във връзка с това заболяване същата е хоспитализирана неколкократно в специализирани лечебни заведения у нас в периода от 2012 г. до 2014 г., като през 2013 година е консултирана и лекувана в Германия, където постига ремисия след направена трансплантация на костен мозък.  Посочват за този период (на 08.03.2013 г.) починалата е била преглеждана с диагностична цел в „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.” ЕАД (СБАЛХЗ), но не е била хоспитализирана там, поради което твърдят наличие на фалшиви документи, изходящи от тази болница ( История на заболяването) и посочват, че това е установено, както при проверка на Здравната каса, така и в хода на посоченото горе наказателно производство. В тази връзка твърдят, че от болничното заведение са издадени 4 броя неверени истории на заболяването, както следва  №12050/2012г.; №.3526/2013г.; №1615/2014 и №1015/2014г. Ищците навеждат, че на 04.11.2013 г. д-р К.Б. постъпва за първи път в СБАЛХЗ-Отделение по клинична хематология за проследяване и лечение след проведена алогенна трансплантация в Германия на 11.10.2013 г. От Епикризата, издадена от Отделението по клинична хематология за болничния престой е видно, че в Германия е проведено индукционно лечение с два курса 7+3 с Даунорубицин от 25.04.2013 г. до 03.07.2013 г. Постигната е ремисия след първия курс с 3-5% бласти на 13.06.2013 г., а след втория курс за рецидив с 44% миелобласти в костен мозък на 08.08.2013       г. Взето е решение за провеждане на терапия по протокол FLAMSA, след който на 11.10.2013 г. е извършена алогенна трансплантация на стволови клетки от съвместим неродствен донор, след което е изписана в много добро състояние, въпреки диагнозата „Остра миелоидна левкемия”. На 27.11.2013 г. д-р К.Б. е хоспитализирана в СБАЛХЗ, Клинична хематология за втори път и на 06.12.2013 г. е преведена в Отделение за трансплантация на стволови хемопоетични клетки, като хистологичното изследване е с наличие на левкемична популация. Изразена хипоплазия на костния мозък. Добра начална регенерация на хемопоезата”.Д-р К.Б. е изписана на 19.12.2013 г. На 11-13.01.2014 г. д-р К.Б. е на контролен преглед в Германия, като там е извършена пункция на костен мозък със заключение за цитологично пълна ремисия на омл и 100% химеризъм с донора. Трансплантацията е определена като успешна. Кръвните  резултати са възстановени и севра мутация вече не се открива в костния мозък, което означавало, че той е чист и не се открива наличие на бластни (ракови) клетки нито в него, нито в кръвта. На 10.02.2014 г. д-р К.Б. постъпва в Отделение за трансплантация на стволови хемопоетични клетки на СБАЛХЗ за трети и последен път по повод спадане на левия горен клепач на лявото око. Извършена е консултация с невролог и препоръка за ядрено магнитен резонанс. Резултатът от направеното имунохистохимично изследване е:    ”не се установяват патологични антиеритроцитни антитела”. В ликвора е установено: „камерно броене на клетки-няма клетки. Микроскопско изследване-лизирани клетки”. Излагат, че при последното й постъпване в Отделение за трансплантация на стволови хемопоетични клетки на СБАЛХЗ на  28.02.2014 г. е започнато изключително неправилно и погрешно лечение с препарата метотрексат по протокол, като това е направено по препоръка и след консултация с проф. Г.Г.М.- началник на Клиниката по хематология. Твърдят, че лечението с този препарат е противопоказно в този случай и несъвместимо с добрата лекарска практика. Според ИАЛ и други международни лекарствени агенции по безопасност на лекарствата употребата на препарата Метотрексат е строго противопоказна при анемии, при снижение на имунитета, след трансплантации, при ниски кръвни показатели и особено при наличие на плеврални изливи, защото самият той предизвиква образуването на такива като страничен ефект или води неизбежно до тяхното увеличаване. Посочват, че към момента на започване на лечението с този препарат д-р К.Б. е била с всички тези противопоказания, но това не е било взето предвид от лекарите, въпреки насочването на вниманието им към листовката на препарата от дъщерята на д-р К.Б. - Е.С., както и от самата К.Б.. Излагат, че освен, че е приложен препарат, който е противопоказан при здравословното състояние на пациента, този препарат е бил употребен и във високи дози, като така се е стигнало в крайна сметка до увеличаването на наличния вече плеврален излив и появата на нов такъв. Посочват, че наличието на преврален излив е установено в болницата, когато на 06.03.2014 г. е извършено рентгенологично изследване на бял дроб, при което е видно следното: ”Нов момент е наличие на плеврален излив в лявата основа, достигащ до 4-то ребро предно и аксиларно. Незначителна плеврална реакция в десния костодиафрагмален синус. Леко разширена горномедиястинална сянка в дясно. Сърдечна сянка-двоен контур по левите сърдечни сегменти-да се изключи перикарден излив”. Била препоръчана консултация с кардиолог, но тя така и не била направено.  Д-р К.Б. е насочена за плеврална пункция към Отделение по гръдна хирургия на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ”ЕАД (СБАЛО) (на основание договор между двете лечебни заведения). Видно от Фиш за искане за извършване на медицинска услуга от 06.03.2014 г., д-р К.Б. е изпратена в „СБАЛО”ЕАД, Отделение по „Гръдна хирургия” за „преценка за торакоцентеза и вземане на материал за цитологична оценка”. Доц. Д-р Г. Т.К., лекар при втория ответник  „СБАЛО”ЕАД,  връща пациентката със заключение, че „плевралният излив вляво не е голям и не налага спешно отбременяване. Пациентката е с тромбоцитопения и плеврална пункция е рискована в момента. За нова ПКК на 10.03.2014 г. и нова консултация”. В СБАЛХЗ на пациентката д-р К.Б. е прелят четирикратно тромбоцитен концентрат- на 08.03.2014 г.-200 мл; на 09.03.2014 г.-150 мл; на 10.03.2014 г.-200 мл; на 11.03.2014 г.-150 мл. Количества, които ищците намират за явно недостатъчни за стабилизиране на тромбоцитните показатели на възрастен до нива, позволяващи инвазивни интервенции, каквато е една плеврална пункция. Направено е и повторно рентгеново изследване на бял дроб на 12.03.2014 г.,  при което е установено: „нарастващ плеврален излив в левия хемоторакс, проследяващ се до нивото на V ребро по задна аксиларна линия с хиповентилация от компресионен тип. Не се визуализират инфилтрирани промени в десния бял дроб”. Намират, че преминаването от 4-то (изследване от 06.03.2014г. на 5-то подребрие (изследване от 12.03.2014г) би следвало да говори всъщност за намаляване на плевралния излив, а не за неговото увеличаване, но тази грешка не е забелязана от никого от лекарите. Лабораторните показатели за тромбоцитите са: на 12.03.- 13,4g/l; на 13.03.-10,9 g/1; на 14.03.-18,lg/1. В декурзус на 13.03.2014 г. в история на заболяването е отбелязано: „Умерено увредено общо състояние. Аскулаторно и перкуторно пристъпление в ляво до нивото на 4-то подребрие в ляво”. Въпреки горното, на 14.03.2014 г., в „СБАЛО”ЕАД, на д-р К.Б. е направена плеврална пункция в ляво и е евакуиран 800 мл. силно хеморагичен ексудат, който е предаден за цитологично изследване. Посочват, че показанията, които доц. К.е дал пред компетентните органи, същият е посочил, че пациентката се е закашляла и канюлата се изместила и поради страх да не влезе в кръвоносен съд е прекратил пункцията, а цитологичното изследване на материала от пункцияна не е извършено. Медицинската сестра от своя страна е посочила, че й е предадена една спринцовка плеврален пунктат, който е бил изпратен за микробиологично изследване, но резултатите от това изследване са загубени. Самата пункция този път е направена с тромбоцити 18g/l далеч по-ниски от тези, с които самият доцент д-р К.отказва да извърши пункция на 06.03.2014г. при тромбоцити 30 g/1 поради риск от кървене. На 17.03.2014 г. е извършено ново контролно рентгенологично изследване на бял дроб с резултат: ”В сравнение с графията от 12.03.2014 г. е налице прогресия на измененията в белия дроб. Плевралният излив вляво е до 3-то ребро предно и аксиларно. В момента плеврален излив и в дясната основа. Показателите за тромбоцити на 18.03.2014 г.: преди преливане на тромбоцитен концентрат са 12,6 g/1, а след преливането му - едва 28,4 g/1. На 18.03.2014 г. единствено с история на заболяването и без никакви други пояснения и без фиш д-р К.Б. е изпратена в Отделение „Гръдна хирургия” при „СБАЛО”ЕАД за извършване на нова плеврална пункция, без преди това да е консултирана с лекар и то за последните 27 часа. Пункцията е извършена около 12.00 часа и придружител е втората ищца и нейна майка. Твърдят, че фиш за искане за извършване на манипубацията не им е бил предаден с оригиналната документация, поради което намират, че същият е добавен впоследствие с цел оправдаване пред медицински одит. Въпреки това посочват, че във фиша за искане за извършване на медицинската услуга е записано: „Плеврална пункция- с оглед отбременяване и предаване на материал за цитологично, биохимично и микробиологично изследване. В „СБАЛО”ЕАД  е извършена поисканата плеврална пункция вляво, при която са евакуирани 1 700 мл. (въпреки максимално допустимите по всички Европейски стандарти, по които и болницата би следвало да е легитимна до 1500мл.) силно хеморагична течност. След като е попитан от придружителя не е ли прекалено много течността, доц. Д.прекратява пункцията и спира вакуум екстрактора.  Излагат, че цялата манипулация е продължила само 12 минути, през които е изтеглено прекалено много течност, поради което при пациента е настъпил белодробен оток, за което намират, че ясно говори наличието на задух, кашляне и появата на пяна по устатата. Твърдят, че в сведението, което е изготвено от доц. Д.е вписано, че пациентът се е закашлял силно и е  отбелязана появата на пяна в устата. Няколко минути по-късно, почти веднага, след като се облича, забелязват, че д-р К.Б. цианозира (пребледнява, посинява) и започва да кашля. Доц. Д., като забелязва началото на настъпилото усложнение качва д-р К.Б. в количката и я повежда към асансьора, за да я върне горе в отделението при СБАЛХЗ. Д-р К.Б. казва на доц. Д.: „Лошо ми е! Върнете ме! Помогнете ми!”, а той, вместо веднага да заведе пациентката в реанимация, която се намира само на метри от него, на същия етаж, бута д-р К.Б. с количка към асансьора, който в момента е блокирал и настоява да го чакат цели 20 минути, въпреки молбите на майката на болната Д-р Е.Б. да я върне в реанимация. Когато в крайна сметка, след толкова ненужно чакане, се качват в отделението на горния етаж, там се установява, че не разполагат с работещ подвижен аспиратор, нито с респиратор, нито с елементарни условия за реанимация. Доц. Д.сам пише: „Подвижният аспиратор не работи. Неуспешен опит за реанимация с 50 кубикова спринцовка... Няма наконечник!... Стаята, малка тясна. Леглото до стената не позволява реанимация!” Единственият реаниматор, който идва впоследствие е д-р О. от СБАЛО и тя идва едва 30 мин. по-късно, когато вече е твърде късно и само констатира: „разширени зеници и липса на пулс”. В хематологично отделение при СБАЛХЗ се оправдават пред първата ищца - дъщерята на починалата д-р К.Б. - Е.С., с ..голяма машина, която не можело да мине през вратата”. Според показанията на доц. Д., реанимацията е неуспешна поради липсата на работещ аспиратор и липсата на наконечник за 50 кубиковата спринцовка. Резултатът от цитологичното изследване на плевралната течност дни по-късно с №387 от 18.03.2014г. този път не е загубен и вече посмъртно - „Кръв, поединично и на групи монстуозни гранулирани бласти“. Ищците, твърдят, че двете болници имат сключен договор за взаимопомощ. С неадекватните си действия доц. Д.нарушава не само стандартите за подготовка и провеждане на плеврална пункция, която е извършена за около 12 минути, но и при така създадените усложнения, като не е завел своевременно пациентката в наличната реанимация грубо е нарушил Наредба №15 от 13.08.2003г., издадена въз основа на чл 6. От Закона за лечебните заведения ( чл. 6 ДВ. бр 92от 2010 г. ,от ДВ. бр .32 от 2014 г в сила от 01.01 2014 г. параграф 3. Нов ДВ БР 92 ОТ 2010 г.), според който би следвало да е осигурена апаратура, достатъчна за обезпечаване на изпълнението и изискванията за компетентност и обем дейност на всяка една от структурите на нива. Ищците излагат, че смъртта на д-р К.Б. не е в резултат от нейното заболяване, а е пряк резултат от неадекватни и некомпетентни действия и бездействия на лекарите, работещи в двете ответни болнични заведения, от грубото нарушаване на утвърдени правила и алгоритми при лечението, както и от грубото нарушаване на утвърдените  Медицински стандарти. Считат, че са допуснати груби грешки, не са положени достатъчно медицински грижи, липсва необходимото лекарско наблюдение, не е извършено своевременното превеждане в реанимация или интензивно отделение, не е извършено необходимото за това мониторирано наблюдение, както и не е проведено адекватното медикаментозно и апаратно лечение, особено в последните два дни преди настъпването на смъртта на д-р К.Б.. Твърдят, че смъртта и в пряка причинно-следствена връзка с неспазване на Медицинските стандарти, както следва:  прилагане на абсолютно противопоказна за нейното заболяване и състояние лекарствена терапия (неправилното лечение с метотрексат, назначен в прекалено високи за нейното състояние дози);  недостатъчна и некачествено извършена предоперативна подготовка; грубо нарушаване на утвърдени правила и алгоритми при извършване на инвазивната процедура торакоцентеза; непълна по качество и обем, несвоевременна, силно, фатално забавена и „неуспешна”, както и самият доц. Д.пише ресуститация, без необходимата за това апаратура и при липса в този момент на квалифициран за това екип от лекари. Посочват, че според тях са налице редица нарушения на практиката и правните норми при лечението на починалата като, че не е направена задължителната в такъв случай Заключителна оценка на оперативния риск, груби нарушения на утвърдения стандарт по Гръдна хирургия при подготовката и извършването на ТОРАКОЦЕНТЕЗАТА, грубо нарушение на утвърдения стандарт по Клинична хематология и  на Наредба N98 от 23.03.2009 г. при прилагането на лекарствения препарат Метотрексат, не е извършен задължителният клиничен диагностичен преглед (КПП) непосредствено преди оперативната намеса, не са извършени никакви консултации с нужните специалисти, имащи отношение към оперативната намеса, което е задължително според медицинската практика, не е извършен клиничен преглед за оценка на риска (КПООР), не е извършен задължителен предварителен преглед с анестезиолог и кардиолог, не е извършена процедурата по взимане на информирано съгласие от пациента, други. Ищците излагат, че са били в много близки отношения с починалата, обичали се и си помагали взаимно. Живеели заедно и внезапната и загуба, и то след като имали надежда, че ще се излекува от основното си заболяване, била ужасна.  Майка й я приемала като нейна отмяна в професионално отношение. Разчитала на нея и физически, и морално и финансово.

ОТВЕТНИКЪТ - „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД, ЕИК ******, представлявано от д-р С. К.- изпълнителен директор, чрез адвокат С.П.Ц. - Софийска адвокатска колегия, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на солидарна отговорност между него и другия ответник. Твърди, че не са налице действия или бездействия от страна на работещите в болницата медицински специалисти, които да са причина за настъпилата смърт на болната К.Б., нито такива, които могат да бъдат квалифицирани като противоправни. Излага, че не е налице противоправно, неправомерно и виновно поведение на лекарите, извършили плевралните пункции на болната, което да е в причинно- следствена връзка с нейната смърт/претърпяно увреждане, респ. настъпване на неимуществени вреди за ищците. Навежда, че  проф. д-р К.- началник на Торакалната клиника, а към 2014 г. началник на отделението по Гръдна хирургия  и доц. д-р Й.Д.- лекар със специалност гръдна хирургия с част от екипа на това лечебно заведение. Посочва, че при извършването на тяхната дейност, те са спазили всички относими и приложими разпоредби към извършената медицинска манипулация - плеврална пункция, а именно: Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Наредба № 20 от 23 юни 2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично- възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия, както и всички медицински стандарти по гръдна хирургия, издадена от министъра на здравеопазването (Обн. ДВ. бр.53 от 13 Юли 20Юг., изм. ДВ. бр.67 от 27 Август 2010г., изм. ДВ. бр.92 от 23 Ноември 2010г., отм. с Решение № 15086 на ВАС от 12.12.2014 г. по по а.д. № 16193/2013 г. - обн. в ДВ, бр. 11 от 10.02.2015 г.) и Наредба № 15 от 13.08.2003 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Гръдна хирургия", издадена от министъра на здравеопазването (Обн. ДВ. бр.75 от 26.08.2003 г., изм.бр. 65 от 20.08.2010        г.,  зм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г., изм., бр. 32 от 8.04.2014       г.; отм., ДВ, бр. 90 от 15.11.2016 г. с Наредба № 5 от 03.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Гръдна хирургия“). Ответникът твърди, че плевралните пункции, две на брой - на 14.03.2014 г. и 18.03.2014 г., са били извършени правилно, своевременно, в съответствие с относимите медицинските стандарти и при спазване на всички приложими към тези медицински манипулации изисквания и протоколи за извършване. Пациентката е получила в „УСБАЛО“ ЕАД напълно адекватна и качествена медицинска помощ. При и по повод на провеждане на медицинските манипулации лекарите не са нарушили стандартите и алгоритмите за извършване на плеврална пункция, установени в относимия към тези манипулации медицински стандарт за Гръдна хирургия, нито са допуснали нарушение на установения протокол за провеждане на тази манипулация в лечебното заведение. Спазили са и правилата за добра медицинска практика. Посочва, че отделението по Гръдна хирургия е част от Торакалната клиника на „УСБАЛО“ ЕАД и е с възможно най-високото ниво на компетентност - III ниво. Отделението разполага с необходимата апаратура и животоспасяващи медикаменти, както и с изключително добре подготвени медицински специалисти, с дълъг професионален опит по специалността си гръдна хирургия. Отделението по Гръдна хирургия, като част от Торакалната клиника, напълно отговаря на всички здравни изисквания на Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването. Доц. Д.е придобил специалност гръдна хирургия през 1964 година и от тогава не е спирал да практикува. Същият е бил и Национален консултант по белодробна хирургия. Твърди, че извършените две плеврални пункции са проведени в манипулационната  зала на отделението, която разполага със специализиран стол за плеврални пункции, инструментална готовност за извършване на кардиопулмонална ресусцитанация, централна кислородна и вакуумна инсталация, спешен шкаф с медикаменти. Излага, че болната К.Б. към момента на настъпване на смъртта й е била на лечение „СБАЛХЗ“ ЕАД - първи ответник по настоящия иск. Същата е била с поставена диагноза „Остра миелоидна левкемия“ след проведено над 8 месечно химиолечение в Хайделберг, Германия и извършена през 2013 г. трансплантация с донорски костен мозък, както и след многобройни хоспитализации в редица лечебни заведения в България (II САГБАА Шейново, ВМА, предишни хоспитализации в „СБААХЗ“ ЕАД). Поставената основна диагноза се счита за едно от най-тежките хематологични заболявания. Общото състояние на пациентката, и при трите пъти, когато е довеждана в отделението по гръдна хирургия, е било изключително тежко. Тя е била превеждана от другото лечебно заведение винаги с инвалидна количка, бутана от придружител, поради невъзможността да се движи сама. Имала е задух/дихателна недостатъчност, който е затруднявал физическата й активност, както и отоци на краката. Оценката на състоянието й е отразена в медицинската документация. Тежкото й състояние се дължи на основното заболяване, от което е била лекувана. Данните от цитологичното изследване на плевралната течност, взета от втората пункция, за наличие на „единични и на групи монструозни гранулирани бласти“ показват, че основното заболяване е разпространено в целия организъм и то е причината за възникналите плеврални изливи. Намира, че описаното оборва напълно твърденията на ищците, че основното заболяване е в ремисия (излекувано) и предприетите манипулации са единствена причина за настъпилия летален изход. Ответникът посочва, че на 18.03.2014 г. болната К.Б. е била насочена към „УСБАЛО“ ЕАД, отделение по гръдна хирургия, с фиш за искане за извършване на конкретна медицинска манипулация - плеврална пункция, поради тежкото си и увредено общо здравословно състояние, разширяващ се плеврален излив, отоци на краката, спадане на клепач на едното око. Пациентката е постъпила в отделението от лекуващото я лечебно заведение с готови лабораторни и образни изследвания, извършен преглед на състоянието й, който е отразен в историята на заболяването. В УСБАЛО“ ЕАД не е провеждано лечение на пациентката по основното й заболяване, тъй като такова се провежда в лекуващо я лечебно заведение - първия ответник по този иск. Оценката на лекуващият я екип в „СБААХЗ“ ЕАД е била, че плевралният излив в ляво е с тенденция да се увеличи и че без отбременяването му/без извършването на плеврална пункция има риск за нейния живот и реална опасност изливът да доведе до летален изход. Видно от епикризата, с която е изписана болната, въпреки проведената отбременяваща пункция на 14.03.2014 г., е била налице прогресия на плевралния излив. Поради това лекуващият я екип преценява, че опасността от летален изход за болната, с оглед на моментното й състояние и настъпилото усложнение в лечението й, превишава риска от провеждането на нова плеврална пункция, тъй като без извършване на тази манипулация пациентката би се задушила. Такъв тип дихателна недостатъчност е животозастрашаваща. На 18.03.2014 г., пациентката е доведена от лекуващото я лечебно заведение - първи ответник по настоящия иск, в „УСБАЛО“ ЕАД на инвалидна количка поради тежкото и значително влошено общо здравословно състояние. Доведена е доброволно от нейната майка - втора ищца по настоящия иск. Извършените плеврални пункции в лечебното заведение са били назначени от лекуващия пациентката лекарски екип и изпълнени с цел облекчаване на общото й състояние. Те не са част от лечебния процес, с който тя е била лекувана по основното си заболяване - „остра миелоидна левкемия“. Пациентката постъпва в отделението по гръдна хирургия с изготвен фиш - по образец, в които е посочено точно каква манипулация следва да и се извърши. Лекарите в „УСБАЛО“ ЕАД не са назначили тази манипулация, те са изпълнили единствено поисканото от тях на основание договорни отношения с първия ответник по иска. Болната не е приемана на лечение в „УСБАЛО“ ЕАД. Преди извършване на манипулацията й е направен отново общ физикален преглед, потвърждаващ местонахожението на разлива, съгласно разчета на представената ренгенография. Видно от образеца на фиша за искане за предоставяне на медицинска услуга, не се изисква извършващият манипулацията лекар да вписва данните от направения общ клиничния преглед. Това е така, защото моментното здравословно състояние на болната вече е отразено в историята на заболяването й (от лекуващото я лечебно заведение) от 18.03.2014 г. и описанието към ренгенографията от 17.03.2014 г. Ответникът твърди, че не отговарят на истината твърденията на ищците, че при извършването на медицинските манипулации са допуснати нарушения на медицинските стандарти.  Потвърждение на това се съдържа в представения от ищците доклад № МО 5-205-4/09.07.2014 г. на ИАМО от извършената проверка по случая. В него не се съдържат данни за констатирани пропуски на медицинските стандарти от страна на „УСБАЛО“ ЕАД. На лечебното заведение е извършена проверка от ИАМО по жалба на ищците, в следствие на която не са констатирани нарушения на медицинските стандарти по отношение на извършването на плевралните пункции. Не са съставяни актове за установяване на административни нарушения, респ. на „УСБАЛО“ ЕАД не са налагани административни санкции по реда на ЗАНН. В потвърждение на горното представя Констативен протокол № КП 27-139/27.06.2014 г. на ИАМО от извършена проверка в „УСБАЛО“ ЕАД, както и Протокола на лечебното заведение за извършване на диагностична и терапевтична плеврална пункция. Оспорва твърдението на ищците, че плевралната пункция е високо рискова манипулация. Същата е вид инвазивна лечебна манипулация. Съгласно Наредба № 16 от 4.06.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пневмология и фтизиатрия“, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 46 от 18.06.2010 г., изм. и доп., бр. 64 от 17.08.2010 г., бр. 92 от 23.11.2010 г., бр. 32 от 8.04.2014 г., в сила от 01.01.2014.), т. 2.3.2, „диагностичната и терапевтична плеврална пункция“ може да бъде извършвана от лекар - специализант по пневмология и фтизиатрия. След като един специализант по пневмология може, на основание медицински стандарт, да извършва плеврална пункция без други уговорки, е ясно, че това не е хирургична интервенция, защото може да бъде извършвана и от лекар без специалност хирургия. Намира, че твърденията, че в хематологичното отделение липсват условия за реанимация, както и че липсва определена апаратура в него, не се отнасят за него, тъй като това отделение не е част от това лечебно заведение. Твърди, че не отговаря на истината твърдението на ищците за неправилна интерпретация на рентгенографиите от 06.03.2014 г. и от 12.03.2014 г., т.е., че е имало намаляване на излива, а не увеличаване. В тази връзка излага, че при първата рентгенография изливът достига до IV-то ребро по предна аксиларна линия, а при втората - до V-то ребро по задна аксиларна линия. Това е абсолютен белег за нарастване на излива, както е описано и в разчитането на втората рентгенография. Намира за невярно твърдението, че  проф. К.е „прекратил плевралната пункция поради страх да не влеза в кръвоносен съд“. Видно от дадените писмени обяснения, професорът е посочил, че „Пункцията бе прекратена на количество 800 мл. на плеврален пунктат, тъй като при несъзнателно раздвижване на болната, аспирационната канюла (стандартна венозна канюла 14 G) се размести, прегъна и престана да отделя. Прецених, че не е оправдан рискът от повторна пункция за евакуация на допълнително количество. Големият риск в случая не идва от опасността за лезия на кръвоносен съд, а от реалната опасност да се прободе белия дроб след евакуацията на 800 мл. и да настъпи потенциално фатално за случая усложнение - пневмоторакс.  Относно времетраенето на извършената пункция на 18.03.2014 г., излага следното:  има съществено противоречие между твърденията на ищците, описаното в документите на ИАМО, и дадените сведения и становища от доц. Д.. Ищците твърдят, че доц. Д.е евакуирал 1700 мл. за 12 минути, а според посоченото в писмените документи от ИАМО, които се явяват официален документ по см. на ГПК, пункцията е преминала за 30 минути, при спазване на всички изисквания за безопасност. В конкретния случай е било противопоказно и немислимо да се предприемат действия за „радикално“ повлияване на плевралния излив чрез дренаж, талк-плевродеза или видеоторакоскопия. След приключване на манипулацията, болната, придружена от едната от ищците и доц. Д., е транспортирана в съзнание до стаята й в лекуващото я лечебно заведение, където след преместването й на болничното легло и преобличането й, настъпват усложнения в нейното състоянието, довели до необходимост от реанимация. Ответникът излага, че по молба на една от ищците - г-жа Е. Божанова, майка на болната, не е извършена аутопсия. Молбата е била удовлетворена след обсъждане на лекарски колегиум в лекуващото лечебно заведение - първи ответник по иска. Намира, че без аутопсия, която недвусмислено и категорично да посочи причината за смъртта, всички останали доводи са плод на необективната преценка на ищците. Без аутопсия възможностите за интерпретации на причината за смъртта са много широки, на практика безгранични, и трудно може да се твърди кое и до каква степен е допринесло за леталния край. В тази връзка излага, че доц. Д., извършил плевралната пункция на 18.03.2014г., е настоявал да се направи аутопсия. Твърди, че именно втората ищца, която е лекар, е пожелала да не се прави аутопсия, което поставя под основателно съмнение всички наведени медицински доводи в исковата молба, както и оценката, която тя е имала за състоянието на болната към момента на настъпване на смъртта. Излага, че липсата на аутопсия прави окончателната причина за смъртта неизвестна. Твърди, че смъртта на болната може да се дължи на други фактори (налични и/или нелекувани заболявания), както и на такива, които са усложнили нейното състояние. Твърди, че именно отказът от аутопсия в настоящата ситуация лишава вещите лица и съда от възможността да преценят правилно точната причина за смъртта, състоянието на основното заболяване на болната и други характеристики, които да доведат до правилни решения за оценка на проведените медицински дейности. Ответникът излага, че по сигнал до Върховната касационна прокуратура от 02.06.2014 г. от двете ищци по настоящия иск, заедно с втората сестра и бащата на починалата болна - и двамата също лекари, е образувано досъдебно производство, което към настоящия момент е спряно. С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани.

ОТВЕТНИКЪТ – „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД,  ЕИК ******, не оспорва, че на 18.03.2014 г. в на територията на СБАЛХЗ ЕАД е починала пациентката д-р К.Г.К.. Оспорва обаче иска по основание и размер. Излага, следната фактическа обстановка: Починалата пациентка д-р К.Б. е диагностицирана с остра миелоидна левкемия с екстрамедуларно ангажиране на маточна шийка в СБАЛХЗ въз основа на следните хистологични и цитологични резултати:ШС 272/19.11.2012, ШС - 182/30.10.2012. Острата миелоидна левкемия е крайно агресивно злокачествено заболяване, което нелекувано неминуемо завършва със смърт, а дори при най- съвременно лечение общите литературни данни сочат, че по-малко от половината болни са живи 5 години след поставянето на диагнозата. Екстрамедуларното ангажиране предполага допълнително влошаване на прогнозата. Отлагането на лечението прави прогнозата на заболяването еднозначно песимистична. По желание на пациентката тя не е провеждала лечение в СБАЛХЗ ЕАД, своевременно. Налице са анамнестични данни за консултации и лечение във ВМА - София, (отразено в протокол на медицински одит № КП 27-136/27.06.2014), нормативно СБАЛХЗ ЕАД няма достъп до тази документация и тя не е сред представените от ищците. Очевидно е, че до ноември 2013 г. СБАЛХЗ ЕАД не е ръководила лечението на пациентката, по нейно желание, липсата на данни за адекватна терапия на заболяването през този период несъмнено е допринесло за лошия краен изход при пациентката. Анамнестичните данни показват, че отново по свое желание, в периода април - ноември 2013 г. пациентката е лекувана в Германия. По предоставените данни може да се направи извод, че в клиниката, която е провеждала лечението, е потвърдена поставената в СБАЛХЗ ЕАД диагноза и е започнато лечение за нея. Данните посочват, че пациентката е била в състояние на рецидив след индукционната терапия 44% бласти от 08.08.2013 г., проведена е спасителна терапия с клофарабин и цигозар, която е без ефект - 16.09.2013 г. - 80 % бласти, прогресия на острата миелоидна левкемия. Това, което е предприето от страна на пациента, на лаически език се определяло  като „терапия на отчаянието“ - алогенна трансплантация на фона на активно заболяване с висок туморен товар. Литературните данни за такива практики (до голяма степен отречени в съвременната хематология) сочат едногодишна преживяемост от между 5 и 15 % при тези пациенти. Следващото документирано действие е констатирането на ранен рецидив след трансплантацията - 25.10.2013 г. - 64% бласти, 10-20% донорска химера, впоследствие пациентката е дехоспитализирана преди 28-и следтрансплантационен ден (което е в разрез със всякакви стандарти за следтрансплантационна грижа) и без настъпило пълно хематологично възстановяване и с данни за активно заболяване. Намира за неизвестни мотивите, които стоят зад това действие (изчерпани възможности за финансиране, дадена терминална прогноза на пациентката и др.). Във всички случай данните за ранен рецидив след трансплантация при пациентка, която не е и била в ремисия преди трансплантацията, обуславят еднозначно терминална прогноза. Сочи, че именно с такава прогноза пациентката постъпва в СБАЛХЗ ЕАД през ноември 2013 г. В хода на лечебно-диагностичния процес в болницата състоянието на пациентката е подобрено значително, подобрени са също така и стойностите на хематологичните показатели. На 19.12.2013 г. пациентката напуска по свое желание болницата и прекъсва лечебно-диагностичния процес, което е удостоверено с положен подпис в ИЗ. До края на януари 2014 г. пациентката не се е проследявала в СБАЛХЗ ЕАД и не е провеждала лечение в СБАЛХЗ ЕАД по свое желание, което я е изложило на допълнителни рискове от влошаване на здравето. През февруари 2014 в СБАЛХЗ ЕАД са регистрирани данни за масивна екстрамедуларна прогересия на острата миелоидна левкемия (големи туморни формации ингвинално, около тонзила, ретробулбарно и др.) IHC-246 24.02.2012 г. Прогнозата при пациенти с прогресия на заболяването толкова скоро след трансплантация, вече е посочена горе, като в  допълнение добавя, че екстрамедуларната прогресия говори за още по- агресивен ход на заболяването. Във връзка с очертаващия се неминуем скорошен смъртен изход при пациентката (крайно песимистични краткосрочни прогноза) при пациентката след обсъждане на главна визитация под ръководството на проф. М. (тогава национален консултант по клинични хематология и ръководител на клиниката по клинични хематология) и в присъствието на по-голямата част от лекарския състав на клиниката е взето решение за предлагане на пациентката на химиотерапия с лекарствен продукт „Метотрексат“. Към този момент пациентката и близките и настояват за нов опит за лечение чрез химиотерапия, независимо от съкрушително песимистичните прогнози към този етап на развитие на заболяването. Пациентката е информирана за заболяването, прогнозата му и естеството на лечението, както и потенциалните рискове от самото лечение от проф. М. и лекуващия лекар, осъществил назначението, д-р С.. Пациентката не изказвала отказ от провеждането на терапия с „Метотрексат“ на нито един етап от престоя си пред нито един член на колектива, нито устно, нито писмено. По време на престоя, при който е проведено лечението с „Метотрексат“, пациентката е подписала стандартната бланка за информирано съгласие за провеждане на химиотерапия, която е към ИЗ № 02188 от 2014 г., приложена по делото. След провеждането на курса с „Метотрексат“ не се наблюдават данни за значимо повлияване на основното заболяване, констатират се нарастващи плеврални изливи, които пряко могат да застрашат живота на пациентката с компресия на белите дробове и сърцето, оценките на специалистите по образна диагностика еднозначно говорят за нарастващи изливи и заплашващи фатални усложнения (изместване на медиастинума). Влошаването на състоянието на пациентката се отдава на терминална прогресия на основното заболяване остра миелоидна левкемия, впоследствие това е обективизирано от цитологично изследване № 387 от 18.03.2014 г., също приложено по делото. По време на целия си престои в СБАЛХЗ пациентката е била визитирана ежедневно от лекарския екип на болницата (лекуващи лекари, дежурни лекари, главни визитации), твърденията в противното са неистинни и недоказани. В многократни предходни свидетелства по случая членовете на персонала са описали наблюдението на пациентката и обсъждането на случая й, и предлаганото й лечение. В исковата молба има разминаване във фактологията. Проведената главна визитация се е състояла на 18.03.2018 г., а не на 17.03.2018 г. и е включвала и проф. М., д-р Л., доц. А., д-р Д.и по-голямата част от лекарския състав на клиниката по хематология. Случаят на пациентката е бил обект на проверка от ИАМО. От извършената проверка и издадения след това констативния протокол с № 27-136/27.06.2014 г. на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО), както и от проведените разговори и изисканите становища от лекарите, участвали в диагностично-лечебния процес, е видно, че пациентката е обсъждана на главни визитации, колегиуми. Твърдението, че в реанимационните усилия на 18.03.2018 г. не е участвал реаниматор също е неистинно - присъства и участва активно в реанимационните мероприятия д-р О., специалист по анестезиология и интензивно лечение, отразено с декурсус в ИЗ №2824 от 13.03.2018 г. и отразено отново и в КП 27-136/27.06.2014 г. на ИАМО. По случая са провеждани множество проверки от ИАМО, прокуратура и НЗОК, като нито една от тях не прави причинно-следствена връзка между лечебно-диагностичния процес в СБАЛХЗ ЕАД и настъпилия летален изход при пациентката. Становището на СБАЛХЗ ЕАД е, че фаталният изход при пациентката е резултат на терминална прогресия на злокачественото заболяване на пациентката - остра миелоидна левкемия и неповлияване от всички адекватни по обем и естество диагностични и терапевтични мероприятия, насочени към това да дадат на пациентката дори минималните шансове за поне краткотрайно подобрение, цитирани по-горе. За съжаление, при тази ситуация (трансплантация при активно заболяване, персистенцията на бластни клетки в периферна кръв на 14-я ден от трансплантацията, генерализирана екстрамедуларна прогресия на заболяването в първите месеци след трансплантацията, разпространение на раковите клетки в плеврална кухина, въпреки проведен допълнителен интензивен химиотерапевтичен курс), за лекарският екип на СБАЛХЗ ЕАД фаталният изход е закономерен. Ответникът излага, че твърденията, направени с исковата молба, се основават на субективните възприятия на ищците, които са повлияни от  болката от загубата на близкия и не са подкрепени с никакви писмени доказателства. Твърди, че в СБАЛХЗ ЕАД работят доказани професионалисти, специалисти в хематологичните заболявания. С оглед изложеното, намира, че предявените срещу него искове са неоснователни, поради което моли съдът да ги отхвърли.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:

Страните не спорят за това, че клиничното състояние на К.Б. датира от 2012 г., когато са й извършени три сепарирани абразии през месеците януари, февруари  и две през месец август. Във връзка с обилно кървене от гениталиите е извършена супрацервикална хистеректомия на 12.10.2012 г. в втора САГБАЛ „Шейнова“ЕАД. За периода от 2012 г. до март 2014 г. тя многократно е постъпвала в лечебни заведения с оглед диагнозата й Остра миелоидна левкемия.

На първо време, след приемането й във ВМА - Клиника по хематология, Клинична комисия по хематология на 12.11.12 г. е поставена диагноза „Атипична хронична миелоидна левкемия”.  След направени изследвания в СБАЛХЗ през април 2014 г. й е направена препоръка за хоспитализация и лечение с окончателна диагноза „Остра миелоидна левкемия”. 

От 25.04.13 г. до 03.07.13 г. пациентката е била на лечение в Германия в отделение по клинична хематология и там й е проведено индукционно лечение с два курса 743 с Даунорубицин. Постигнага е ремисия след първия курс с 3590 бласти на 13.06.13 г., а след втория курс за рецидив с 4490 миелобласти в костен мозък на 08.08.13 г. Започнат е курс с Клофарабин и Цитозар, след който се регистрират 8090 бласти в костен мозък. Взето е решение за провеждане на терапия по протокол на FLAMSA, след който на 11.10.2013 г. е извършена алогенна трансплантация на стволови клетки от съвместим неродствен донор. На 25.10.2013 г. на 14 ден след трансплантацията се намират данни за бласти в периферната кръв 64% и 10-20 % донорска химера. 

На 04.11.2013 г. К.Б. постъпва в СБАЛХЗ - Отделение по клинична хематология за проследяване и лечение след проведена алогенна трансплантация в Германия на 11.10.13 г. Проведена е терапия и е изписана с диагноза „Остра миелоидна левкемия”( ОМЛ)

На 27.11.2013 г. К.Б. е хоспитализирана в СБАЛХЗ, Клинична хематология и на 06.12.13 г. е преведена в Отделение за трансплантация на стволови хемопоетични клетки. Направени са изследвания, проведена е терапия  и е изписана по нейно желание на 19.12.2013 г. с диагноза „Медикаментозно предизвикана апластична анемия. Остра миелоидна левкемия след алогенна трансплантация от съвместим неродствен донор на 11.10.2013 г. 

В периода от 11 до 13.01.2014 г. К.Б. е била на контролен преглед в германия, като е извършена пункция на костен мозък със заключение за цитологично пълна ремисия на ОМЛ и 100 % химеризъм с донора. Кръвните резултати са възстановени и СЕВРА мутация не се открива в костния мозък. 

На 24.01.14 г.  К.Б. е хоспитализирана в СБАЛХЗ Клиниката по хематология за поредно проследяване и лечение на 105 ден, след проведена алогенна трансплантация в Германия. Изписана е на 31.01.14 г. с окончателна диагноза: „Остра миелоилна левкемия. Състояние след Ало - СКГ”. Дадени са препоръки за амбулаторно лечение и последваща хоспитализация. 

На 10.02.14 г. К.Б. постъпва по повод спадане на ляв горен клепач в Отделение за трансплантация на стволови хемопоетични клетки на СБАЛХЗ. Извършена е консултация с невролог и препоръка за ядрено магнитен резонанс. Пациентката е изписана на 15.02.14 г. с диагноза: „Остра миелоидна левкемия”.

На 25.02.14 г. К.Б. е хоспитализирана в Отделение по клинична хематология за провеждане на лечение по повод на установен рецидив на основното заболяване.  Извършени са изследвания и на 26.02.2014 г. е започнато лечение с Метотрексат. На 06.03.2014 г. при изследване е установен плеврален излив в лявата основа, достигащ до 4-то ребро предно и аксирално, както и тромбоцитопения – 30 g./l. Насочена е към „УСБАЛО“ ЕАД въз основа на сключен между двете лечебни заведения договор за предоставяне на медицински услуги от 01.01.2014 г., който е представен и по делото, за извършване на плеврална пункция. Доц. К.отказва да извръши пункцията, за която е изпратена пациентката, като приема, че изливът не е голям и доколкото тя е с тромбоцитопения рискът не е оправдан. Пациентката е изпратена обратно в лекуващото я лечебно заведение ( хематологията) за терапия за подобряване на тромбоцитопенията.

На 12.03.2014 г. се извършва ново рентгеново изследване на К.Б. в СБАЛХЗ, като докторите приемат, че е налице нарастване на плевралния излив в ляво и насочват пациентката за пункция в УСБАЛО.

На 14.03.2014 г. пункцията е направена от доц. К.като е изведен 800 мл. силно хеморагичен ексудат.

На 17.03.2014 г. е направено ново изследване, при което лекуващите лекари са преценили, че е налице нарастване на излиза в сравнение с 12.03.2014 г. и има плеврален излив и в дясната основа. Тромбоцитите на пациентката към този момент са 28,4 g./l.( ниски).

На 18.03.2014 г. пациентката е изпратена в УСБАЛО, заедно с майка й, която я придружавала, за нова плеврална пункция. Около 12 часа е започнало извършването на пункцията с оглед отбременяване и предаване на материал за изследване в ляво. Изведен е 1700 мл. силно хеморагичен ексудат. Във фишът, с който е била изпратена Б. за пункцията е посочено, че тя силно се е закашляла.

Безспорно е между страните, че след извършената пункция доц. Д.е закарал с инвалидна количка пациентката до асансьора, където е изчакал същия да дойде и я качил в СБАЛХЗ, където същата умира в 13,10 ч. в присъствието на извикан реаниматор. Няма спор и за това, че след смъртта на пациентката К.Божилова не е направена аутопсия по искане на ищците.

По делото е представен констативен протокол № 27-139 от 27.06.2014 г., издаден от Изпълнителна агенция „ Медицински одит“ към Министерство на здравеопазването, в който след преценка на представената медицинска документация е направил заключение, че при диагностиката и лечението на К.Б. са допуснати следните нарушения: Не е налице документ, удостоверяващ извършването на клиничен диагностичен преглед и клиничен преглед за оценка на оперативния риск преди извършването на пункцията на 18.03.2014 г., въпреки че последната има характер на малка хирургична операция, когато се извършва с лечебна и диагностична цел съобразно медицински стандарт по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия.

Представен е и констативен протокол № 27-136/27.06.2014 г. издаден от Изпълнителна агенция „ Медицински одит“ към Министерство на здравеопазването, в който след преценка на представената медицинска документация е направил заключение, че при диагностиката и лечението на К.Б. са допуснати следните нарушения: Медикаментозното лечение на пациентката с препарата метатрексат е започнало след консултация с проф.д-р М., Началник на Клиника по хематология, без да е налице решение на Клиничната комисия по хематология – Левкемия, съгласно изискванията на медицински стандарт „ Клинична хематология“. Освен това не са съставени и предоставени документи, които да установяват извършен физикален преглед на пациента преди извършването на пункцията на 18.03.2014 г., както и за обсъждания на състоянието на пациента към този момент и по какви индикации е направена пункцията. Като цяло липсват документи за обсъжданията на състоянието на пациента на главни визитации, колегиуми, както и за предприетото лечение. Препоръката е да се спазват установените правила за изготвяне и поддържане на медицинска документация.

По делото са събрани гласни доказателства.

Разпитаният свидетел Г. Т.К., началник на отделение по гръдна хирургия в СБАЛО ЕАД посочва, че е запознат със случая с починала родственица на ищците. Сочи, че въз основа на договора за взаимно изпълнение на медицински услуги на  06.03.2014 г. в СБАЛО била доведена К.Б., като носила със себе си История на заболяването от съседната болница и фиш за исканата процедура. Той се запознал с историята на заболяването й, с диагнозата, с последната рентгенография, която установява наличие на плеврален излив и поради която е поискано от колегите му да се направи плеврална пункция. Тогава установил, че пациентката е с диагноза „Остра миелоидна левкемия“ с екстрамобиларна прогресия. Сочи, че това е може би най-тежкото онкологично заболяване, което е лекувано при нея включително с трансплантация на стволови клетки. След това се появява рецидив, така наречената екстрамобиларна прогресия, която означава, че извън костния мозък вече се появяват белези. Така било посочено в епикризата. Тогава установил и че броят на тромбоцитите при пациентката е 30 000, или 30 g/l, което  е  малко при норма от 150 нагоре до 400 000. Този показател правел всяка кръвна манипулация, каквато е плевралната пункция, много рискована. Прегледал рентгенографията и установил, че изливът не е толкава голям, а, въпреки че пациентката имала задух, той не бил до степен на дихателна недостатъчност, поради което отказал да направи пункцията при тези показатели. Написал препоръка до изпращащия лекарски екип да повишат броя на тромбоцитите, което е възможно с нарочна терапия и след това да се направи нова рентгенография и нова консултация и чак след това евентуално да се пристъпи към пункция. Свидетелят установява, че на 14.03., след близо седмица, пациентката е доведена от сестра й с нов фиш, с който се иска да се извърши плеврална пункция. Б. била в инвалидна количка. В документацията, която е придружавала, имала изследвания, от които видял, че  тромбоцитите са повишени до 41 000. Сочи, че при такива пациенти е трудно да се говори за норма. В епикризата имало описано, че при нея са открити тромбоцитни антитела. Те просто се разрушават. Прелива се тромбоцитна маса и животът на чуждите тромбоците е няколко часа, след това се разрушават. Освен това тя има антитела към собствените си тромбоцити, които произвежда. Това е причината за намаляващия брой на тромбоцитите. Излага, че въпреки това пациентката се оплакала, че не може да стигне от леглото до прозореца в болничната стая поради силен задух, което било индикация за наличие на напредваща дихателна недостатъчност, която изисква да се направи плеврална пункция. Затова направил пункцията като спазил всички правила на медицината за извършването й. В определен момент, когато вече били евакуирани около 800 мл., пациентката се раздвижила, при което канюлата, с която се извършва пункцията, се разместила и прегънала, в резултат от което престанала да отделя. Той преценил, че на този етап вече е рисковано да се прави опит да се евакуира още течност  и преустановил манипулацията. Изливът съобразно рентгеновия образ бил около литър и двеста и триста, не можело да се каже точно и изтегленото количество било достатъчно да се облекчи състоянието на пациента. Б. казала  „а, ама то това не било толкова страшно, нищо почти не усетих“, а сестрата отговорила „това е, защото докторът има златни ръце“. Свидетелят видял пациентката след четири дни на 18 -ти, тъй като тя била изпратено от лекуващия я екип в СБАЛХЗ  за нова плеврална пункция. Била придружена от майка си и била в инвалидна количка. Не е сигурен в колко часа са дошли при него, вероятно към 8,20 ч., но него го чакали за операция в този момент. Не помни дали това е била първата или втората операция за деня. Отказал да направи втората пункция, защото го чакали в операция и нямало как другият пациент да чака на операционната маса. Те двете искали точно той да направи пункцията, защото е направил предишната и пациентката се е чувствала много добре след това. Пункцията била поета от негов колега доц. Д., който е от поколението на неговите учители, а той се качил в операция. След това чак разбрал, че е възникнало усложнение и пациентката е починала. Свидетелят посочва, че плевралната пункция не е операция, а  манипулация, която трябва да може да извършва всеки лекар, който има досег със спешни състояния. Твърди, че в държавния стандарт по пневмология и фтизиатрия е написано, че тя може да се извършва и от специализантът по пневмология и фтизиатрия, когато е с диагностична и лечебна цел. В стандарта по гръдна хирургия обаче, по конюнктурни съображения, плевралната пункция е включена в категорията на малка оперативна интервенция. Намира, че тази манипулация никога не е била и не е оперативна интервенция и не са прави в операционна зала. Поставянето на дрен, както и видеоторакоскопията вече са си операции.  Свидетелят сочи, че по негово мнение пациентката е била в тежко състояние в деня на втората пункция. Имала хематоми около орбитата на окото. По негова преценка тя е била в тежко терминално състояние на тежко онкохематологично заболяване въз основа на съпътстващите я медицински документи. Тежкото й състояние оправдава да се извърши плеврална пункция, тъй като така би се облекчило качеството й на живот. Навежда, че независимо от наличието на фиш с искане за извършване на медицинска услуга, издаден въз основа на договора между двете лечебни заведения, всеки лекар сам преценява дали да извърши или не поисканото. Сочи, че при извършването на пункции не присъства анестезиолог, тъй като не се отнема съзнанието, а се поставя само локална анестезия. Свидетелят излага, че при пункциите не присъства и кардиолог. Посочва, че е отказал да направи пункция първия път, но, когато е извършил първата пункция, нивото на тромбоцитите вече е било 41 000  според видяното от него изследване. Самата пациентка вече съобщавала за затруднено дишане, а и той установил, че дишането е учестено. Излага, че е предал спринцовка с извлечената течност на пациента, с цел той да я придвижи към лабораторията за изследване. Свидетелят установява, че пациентите се придвижват в лечебните заведения в инвалидна количка само ако това се изисква от състоянието им, а не задължително при всички случаи. Намира, че в състоянието, в което е била пациентката при втората им среща, тя не би могла да дойде на крака. Сочи, че по време на пункцията, която той е направил, е подавал кислород, но това не може да излекува дихателната недостатъчност, предизвикана от плевралния излив. Именно пункцията е това, което я преодолява. Излага, че в стаята, където се прави тази манипулация, е налице специален стол за плеврални пункции с кислородна инсталация, респирационна и т.н., и обикновено при всички плеврални пункции се подава кислород. Свидетелят излага, че когато изпратят при тях такъв пациент с масивен плеврален излив, ако те откажат да направят пункция, той може да умре от задушаване. Поради това понякога правят рисковани манипулации с цел да дадат на човека възможност да диша, защото е грехота да го оставят да се задуши. При пациентката пункцията не можело да се определи като животоспасяваща, тъй като основното заболяването е вървяло към неминуем терминален изход, а самата пункция не може да промени този изход, но може да даде още време на лицето, да даде глътка въздух. Посочва, че на същия етаж, на който се правят плевралните пункции, има реанимация на „УСБАЛО“ ЕАД, но в другия край на болницата. Намира, че не е задължително при пациенти в тежко здравословно състояние, при насочването им за извършване на рискови манипулации, с тях да се изпраща придружаващ екип от специалисти, които да обезпечат живота им при евентуално усложнение.

По делото е разпитан свидетелят Ю.К.Х., която е приятелка на починалата К.Б. от детството, били близки, децата им са приятелки, познава и ищците, тъй като са съседи. Посочва, че по стечение на обстоятелствата точно в този ден, тя и две нейни и на К.приятелки, били на свиждане при починалата. Пристигнали при нея около 10,30 ч. Когато влезли в стаята, К.лежала на леглото, била жизнена, говорили си, смяли се заедно. Казала им, че е в болницата за някаква пункция, поради излив на белия дроб. Тя знаела, че преди няколко дни са и правили пак такава, тъй като се чули по телефона и тя и обяснила, че се чувства по-добре след манипулацията. Трите приятелки били в стаята около час и половина, през което време и майката на К.била там. Последната даже и направила мляко да пие, но го претоплила и като викнали К.около 11,45 ч. да слиза за пункцията, тя не могла да го изпие, защото не било изстинало. К.си взела душ и като ги извикали тръгнали заедно всички надолу. К.и майка й за пункцията, а те да излязат навън, тъй като двете други жени имали среща при паркинга на болницата. Тръгвайки надолу, сестрата извикала от коридора да вземат количка, но К.не седнала в нея, само я бутали. Тя се чувствала добре, имала добър жизнен дух. Свидетелката установява с показанията си, че след като дошъл човекът, който чакали другите две жени, тя ги оставила, защото те имали нещо да си говорят и се върнала горе да види какво става и да се види с майката на К.. Тогава видяла един възрастен доктор да бута количката с К.. Майка й била тревожна, държала окървавено яке и молела доктора да върне дъщеря й в реанимацията, тъй като се задушава. Докторът обаче продължавал да бута количката към асансьора и застанал да го чака, въпреки молбите на майката. К.изглеждала също тревожно, лично й казала, че й е много зле, че не може да диша и че ще умре. Около 20 минути всички били пред асансьора и го чакали. След като дошъл, те се качили в него, а тя тръгнала нагоре по стълбите. Когато стигнала до 5-я етаж, на който била стаята на К., изчакала в коридора, тъй като в стаята имало 5-6 човека с бели престилки. Влизали, излизали лекари, сестри, настъпила суматоха. Пред стаята била около 15-20 минути, в които чувала гласа на майката на К., който звучал като плачещ и търсещ помощ. Свидетелката се обадила на нейната приятелка като видяла, че нещо става. Самата тя чула една сестра да казва, че няма аспиратор и спринцовка да източат лигите. В един момент майката на К.излязла от стаята и казала, че е починала и че никой нищо не направил, не могли да й дадат помощ. Посочва, че три пъти е ходила на свиждане на К.в тази болница и винаги достъпът е бил свободен за свиждане и никой не спирал хората да влизат. Свидетелката установява с показанията си, че месец декември 2013 година К.била на лечение в Германия и като се върнала от там се чувствала добре и даже работела. През декември излизали заедно, разхождали внучката на К., дори ходили на голям пазар за Коледа и К.била толкова жизнена. Не искала да се прибира, нищо, че цял ден били на пазар и било хладно.

По делото е разпитан свидетелят Г.М.Й., която установи с показанията си, че К.Б. е била най-добрата приятелка на сестра й. Последната в момента се е лекувала от рак и затова тя дошла да даде показания. Сочи, че на 17.03. се видяла с Ю.К.Х., която дошла в нейния магазин. Тя и казала, че ще пътува до София да вземе една пратка на 18-ти и ще минат да видят К., при което Ю.поискала да дойде с тях. Те живеят в гр. Петрич. На 18-ти тръгнали към София и пристигнали в болницата към 10 и нещо. Майката на К.била при нея. Говорили си, К.им разказвала за някакво предаване, което гледала за допуснати лекарски грешки, взела си душ, била в добро състояние. След това към 12ч. без нещо някакво лице извикало К.да слиза за пункция. Всички заедно тръгнали, К.вървяла напред с майка си и ходила до нея, а една сестра се провикнала да вземат количка и да седне в нея, защото не можело така да ходи. К.седнала, а майка и бутала количката до асансьора. След като излезли от отделението К.станала от количката и в асансьора вече си стояла права. Изпратили К.и майка й до гръдната хирургия, а те отишли навън, защото имала среща със сина си да му остави пари. Не знае колко врече са били навън, може би 15-20 минути, но Ю.се върнала преди тях в болницата да види какво е станало и да се види с майката на К., която трябвало да се върне с тях, а при К.да остане сестра й. Докато била долу Ю.й се обадила по телефона и й казала, че нещо става. Когато се качила горе, видяла Ю.да плаче и казала, че нещо се е объркало и К.не може да диша. Казала и че е чула някой да казва, че няма някакъв апарат. Пред стаята се движели сестри, докторка, те били отвън и не чували какво става в стаята. В един момент излязла докторката и казала, че К.е починала. Свидетелката посочва, че сутринта като са отишли при К., са влезнали свободно и никой не им е правил забележка. Намира, че в този ден К.е изглеждала добре и не е имала вид на човек, който умира. Излага, че баща й е починал от такава диагноза и тя знае как е изглеждал той в последния си ден. За разлика от него К.била добре, смеела се, шегувала се, не е споменавала да има задух преди манипулацията.

По делото е разпитана свидетелката В.О. Д., анестезиолог реаниматор, която от 13 години работи „УСБАЛО“ ЕАД, а от 2013 години има специалност. Излага, че в конкретния ден е била в операция в малък оперативен блок в „УСБАЛО“ ЕАД, която се намира на един етаж разстояние. В края на операцията била помолена да отиде при К.Б., тъй като дежурния колега от реанимация в УСБАЛО бил извикан на друго място. Тя уведомила колегата си от големия операционен блок, че излиза от операцията, защото има спешен случай в хематологията. Когато пристигнала в стаята, заварила пациентката в клинична смърт, като и било казано, че това състояние е поне от 10 минути. Тя не е присъствала на лечението на пациента, нито е била с него, когато състоянието му се е влошило, не е била извикана за предоперативна и предманипулативна консултация, не е била  уведомена за състоянието на пациентката. Само е констатирала смъртта й. Сочи, че всеки неин колега си прави собствена преценка какви консултации да извърши преди предприемането на определени действия по отношение на някой пациент и реаниматорите не взимат такива решения. Пункцията се извършва в специална манипулационна, а не в болнична стая, която има спешен шкаф, в който има медикаменти, необходими за ресусцитация. Излага, че в него следва да има адреналин, атропин, бикарбонат, лидокаин, орбазон, неща които са необходим за оказване на спешна помощ. Уреди, с които работят реаниматорите не се намират в тази манипулационна. Преносимите такива се носят в спешна чанта, която съдържа освен посочените горе медикаменти и АМБУ за обдишване, плюс ларингоспок( лъжицата, с която се извършва интубация). Свидетелката установява с показанията си, че като пристигнала в стаята при пациентката, първото, което направила, е да провери зениците й. Те били разширени, нереагиращи на светлина, което е белег за настъпваща мозъчна смърт, което е необратимо състояние. Въпреки това към този момент колегите й, които били там – доц. Д., един млад лекар от хематологията и може би една сестра- били започнали ресусцитация( сърдечен масаж и обдишване). Майката на починалата също била вътре и тя помолила да я изведат, защото една майка не трябва да става свидетел на това. Пациентката била вече интубирана и обдишана, а тя поискала аспиратор, защото имало много секрети, но така и не осигурили такъв, поради неизвестна за нея причина. Опитали да извадят секретите със спринцовка. Продължили приложението и на медикаменти - адреналин и атропин. Свидетелката не помни колко ампули са били направени преди тя да дойде, но тя е приложила три. Преди да ги приложи поискала оценка на сърдечния ритъм, което е задължително, за да се предприемат реанимационни дейности. Нямало обаче монитор, които е подвижен апарат. Затова поискала да се направи поне ЕКГ, за да се види сърдечен ритъм. Все пак намерили ЕКГ и се установило, че липсва сърдечна активност. Излага, че, ако е имала време да окаже помощ, т.е., ако е била свидетел на влошаването на пациентката, за колко време се е случило това влошаване, в какво се е изразявало то -  пациентката десатурирала ли е, паднало ли е кислородното насищане, излязла ли е от ритъм, нарушена сърдечна дейност, загубила ли е съзнание, какво се е случило в периода на влошаване, е могла да направи повече неща за нея. Тя обаче няма никакъв поглед върху пациентката и не е била там, когато всичко това е случило. Сочи, че лекуващият лекар е този, който трябва да прецени какво е състоянието на пациента му и съответно какви действия и наблюдения следва да се направят. По принцип в болницата се правели много пункции от хора, които работят това много отдавна. Не се извършват в присъствие на реаниматор, нито на анестезиолог, както и не ги провеждат в операционна зала.  Тя присъства само, ако  пункцията се прави на лежащ в реанимация пациент. Излага, че, макар и не често, се случва понякога да викат реаниматор от едната ( откологията) в другата болница( хематологията), когато има влошаващ се пациент. Когато пациентът е с данни за клинично влошаване, първо се обсъжда какъв е случаят на пациента, лекуващият лекар уведомява началника на отделението в хематологията, който от своя страна уведомява нейния началник за нуждата от реаниматор и пациентът се превежда в реанимацията на онкологията. Това е, когато имат време, тъй като отнема около 15-20 минути. Ако обаче няма толкова врече за реакция, като например в случай на масивна белодробна тромбоемболия, дори и да е техен пациент в клиниката по хирургия, която е един етаж над нея, често настъпва смърт.  Изтъква, че се касае за две различни болници, поради което не може просто да „хванеш болния и да го преместиш в другата болница“.  Посочва, че в „УСБАЛО“ ЕАД има отделение за реанимация, като не мисли, че има такова в хематологията.

Пред съда е разпитан свидетелят Й.Б.Д., която от 13 години работи в онкологията в торакална клиника като медицинска сестра. Свидетелката си спомня, че К.Б. е вкарана в манипулационната, където се правят плеврални пункции в началото на смяната й ( втора смяна). Казва, че тя асистира на доц. Д.и е била и в процесния ден. Тя била докарана с подвижен стол от майка си, тъй като с този излив дишането било трудно, а те идвали от 5-я етаж. В стаята станала от стола и седнала на специалния такъв за процедурата. Аспирирала една ампула лидокаин на пациентката, докато доцентът се запознавал с историята на заболяването на жената.  С преглед перкусия установил мястото, където трябва да се боде с абокат № 14 за плеврална пункция. Доцентът със съответния преглед установил къде трябва да сложи упойката, изчакали 5, 10 минути да подейства и след това с  абокат № 14, който е за такъв вид пункции, доц. Д.намерил мястото и включил аспирацията, за да изтече плевралният излив. На няколко прекъсвания доц. Д.включил в активна аспирация да изтеглил течността – плеврита. На няколко пъти прекъсвал, защото, ако се дръпне много бързо, започва кашлица. С две три прекъсвания за около 30 минути доц. Д.източил 1700 мл. кървениста течност. Към 30-тата минута вече много дразнело на пациентката и прекратили. По принцип се теглело различно количество течност при всеки пациент, но щом се закашля пациентът се спира.  Намира, че 1700 мл. е добре и ако се наложи след няколко дни пак ще се направи пункция.  В този случай тя се закашляла и доцентът казал, че са дотук. След това тя направила малка превръзка на мястото на абоката и я сложило на кушетката да лежи, а доцентът отишъл да си описва манипулацията. Посочва, че е важно след такава процедура пациентът да лежи по гръб, за да не се разгъва наведнъж белия дроб. Затова свидетелката й казала да лежи 20-30 минути докато се нормализира дишането, но тя казала, че няма да може да изтърпи. Минали 10-15 минути и К.поискала да извика майка й и тя го направила. Майката влезнала и качила К.в количката. Тя й казала, че не може да я качва без доцента, тъй като трябвало по правило да  я придружи до отделението й. Затова изтичала да го викне. Когато доцентът дошъл, К.вече била в количката и той е изкарал с количката към асансьора, за да я върне в хематологията, а тя се върнала да спре аспирацията. Единственото, което казала К.пред нея е, че я дразни плеврата преди да седне на подвижния стол. По време на манипулацията тя не е показвала признаци на влошаване, а закашлянето е нормална реакция и щом настъпи процедурата се спира. Свидетелката посочва, че в онкологията има реанимация на същия етаж, където е направено процесната пункция, но тя е  именно на тази болница, а пациентката е била на лечение в друга и не може да се ползва за нея. Излага и че доц. Д.е работил към онкологията на граждански договор. Викали го, когато има нужда, и всичките му процедури били успешни.

Разпитаният свидетел М.А.Д., началник на първо отделение Клинична хематология в СБАЛХЗ, установява с показанията си, че е запознат със случай на К.Б., която е била пациентка в СБАЛХЗ. Преглеждал е същата, бил е на визитация при нея, правил й е изследвания. Диагнозата й е остра миелоидна левкемия, която е доказана в България, след което е проведено лечение в Германия, където са направени два последователни индукционни курса за влизане в ремисия. Вторият курс се налага, защото при първия не успява да влезе в ремисия. След втори индукционен курс влиза в ремисия, след което се пристъпва към трансплантация на стволови клетки. Сочи, че пациентката е постъпила в СБАЛХЗ през февруари 2014 г. с рецидив, като вече не е засегнат само костния мозък, но и лимфни възли и други органи. Лимфен възел има категорично, който е доказан с биопсия и ингвинален. С тази биопсия се доказва, че заболяването не филтрира този лимфен възел. С образни изследвания – ЯМР се доказва наличието на такива лимфни възли в пространството между двата бели дроба и сърцето. Също така има засягане на дясна орбита- това е пространството, където се намира окото и пространството, което е зад него. Освен това с ЯМР се доказват и множество обхващания на меките тъкани на костите. Препоръчано е рецидивно лечение с „метотрексат“- химиотерапевтик, така наречената група на антиметаболитите, които се използват точно при случаи на екстрамедуларни рецидиви на остра миелоидна левкемия и когато има засягане на централна нервна система. И понеже тя има засягане на орбита и очни булбуси се препоръчва също, защото в по-високи количества може да мине кръвно-мозъчната бариера. Лекувана е с този препарат, защото има филтрация на орбита и мозъчна тъкан и това е единственото лекарство, което при високи дози може да промени кръвно-мозъчната бариера, то възпрепятства и успява да атакува тази формация, която е филтрацията на булбуса и очната орбита. Препаратът е подходящ за лечението на Б., тъй като е с посочените характеристики на рецидив. Сочи, че тя действително е с анемия и нисък имунитет и кръвните и показатели също са ниски поради левкемията, но за нея препаратът е подходящ, тъй като трябва да се атакува левкемията, иначе няма как да се случат нещата. Намира, че в състоянието на пациетката, отпадат всички противопоказания като вариант, с който трябва да се съобразят, тъй като водещото в случая е филтрацията, която отива към централната нервна система и този медикамент е единственият начин, с който да се овладее ситуацията, въпреки рисковете от прилагането му. Водещото в случая е филтрацията, която отива към централна нервна система и единственият начин, с който може това да бъде овладяно  е „метотрексат”. Излага, че е приложен антидот -  калциев фолинат, като идеята е , „метотрексат” с високите дози да успее да преодолее  кръвно-мозъчната бариера, да атакува по някакъв начин левкимичните клетки, а от там нататък калциевият фолинат, да защити останалите тъкани, които не са засегнати от левкемията. Свидетелят сочи, че плевралните изливи са в резултат от левкемията, а не от прилагания препарат за лечение. Той може да ходи в плевралния излив и да се задържи известно време там и да се отдели чрез плевралния излив, но не да увеличи плевралния излив. Сам по себе си медикаментът няма как да увеличи плевралния излив. Това е правилното лечение за плевралния излив, защото плевралният излив е самата левкемия.“. Твърди, че решението за прилагането на препарата със сигурност е взето на голяма визитация или комисия, тъй като такава е стандартната практика. Излага, че в началото на 2014 година, когато са приели пациентката, тя е била в състояние на рецидив, който засяга лимфни възли, меки тъкани и орбита след поредната трансплантация. Определя, че това е изключително тежко заболяване, с очакване на преживяемост твърде ниска. При наличието на този рецидив не може да се прави трансплантация. Намира направената през 2014 г. плеврална пункция за наложителна по витални показатели, тъй като се събира течност в плевралните кухини, които притискат белия дроб и сърцето и пациентката не е могла да диша, а сърцето й да функционира нормално. Затова я определя като пункция по спешност. Виталните показатели са, за да се опитат да направят нещо, вместо да оставят пациента да умре от плевралния излив. Те означават, че животът на пациента е пряко застрашен и той може да умре в рамките на 24 часа като целта на предприетото действие е да му се даде възможност да живее по -дълго време.  Плевралната пункция е било единственото възможно решение за постигане на тази цел. Решението е било взето със сигурност с пациента и майка й вероятно от лекуващия лекар. Свидетелят не е обсъждал с тях провеждането на пункцията.  Сочи, че последната съставлява манипулация, поради което не се прави оценка на оперативния риск и той не се изчислява. Не се налага и анастезия, поради което няма необходимост да присъства анестезиолог. Няма практика преди това да се прави и консултация с кардиолог. 

От разпита на свидетеля Г.Г.М., работил в „С.б.з.а.л.н.х.з.” ЕАД з. период повече от 10 година, от 2005 година до 2017 г., на различни длъжности - началник отделение, ръководител клиника, зам. директор на болницата и директор на болницата и  ръководител на клиниката в процесния момент, се установява, че решенията, които се вземат по отношение на един или друг препарат в рамките на едно онкологично звено, каквото е болницата, се взима след колективно обсъждане, от ръководителя на звеното, т.е. от него в конкретния случай. Свидетелят посочва, че няма конкретни спомени по случая на пациентката К.Б., тъй като има много пациенти през годините. Принципно заявява, че препаратът „метотрексат” е много известен със своите антилевкемични качества, това значи, че той има ефект върху лечението на пациент с левкемия и може да бъде използван при всички видове остри левкемии, особено при тези, при които има определени състояния, с каквито е свързано и това на пациентката. Намира, че пациентката вероятно е била в много сериозно състояние и клиничният екип е направил всички възможно, за да подобри нейното състояние. Твърди, че няма показател, който да възпрепятства употребата на препарата. Свидетелят излага, че при всеки пациент могат да направят прогноза за развитието на заболяването, като съобразяват неговата същност, формите на лечение, ефектът от него и прочие. В случаите, в които прогнозата не е добра, екипите пак правят всичко възможно да подобрят състоянието на човека. Той определя прогнозата на пациентката като сложна, а не като неблагоприятна. В тази връзка сочи, че пациенти, които са се влошили след трансплантация на стволови клетки, по данните от Световната медицинска наука имат минимални шансове, далеч под  50 %. . Свидетелят сочи, че няма конкретен спомен за вземането на решението за приложение на препарата „метотрексат”, но по правило това става след внимателна преценка от страна на лекарския екип на индивидуалното състояние на пациента и когато състоянието му налага да се приложи терапия, която, въпреки че носи рискове, може да му помогне, екипът взема решението и носи тежестта на този избор.

По делото е представен значителен обем медицинска документация, която е прегледана и обсъдена от назначените вещи лице в рамките на поставените задачи за съдебномедицинска експертиза. Предвид това същите няма да бъдат обсъждани от съда поотделно, особено предвид факта, че съдът не разполага с необходимите специални знания за оценката им.

По делото е прието заключението на съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р К.П., специалност – хирург, съобразно което при лечението на пациентката има нарушения на Наредба № 20 от 23.06.2010г и Наредба № 15 от 13.08.2003г. без обаче да се излага каквото и да е било в конкретика. Вещото лице е посочило, че при извършването на плеврална пункция се източва течност само в  допустимите норми, като в противен случа се стига до неизбежен белодробен отток, както е в случая със последващ смъртен изход. Отново липсва развитие на въпроса с медицинската практика в такива случай, не е посочено какви са допустимите количества, не е изразено становище защо неизбежно ще е налице белодробен оток и смърт при изтегленото от пациентката количество течност при извършената пункция а 18.03.2014 г.  Отговорът е лаконичен и неизчерпателен. В едно изречение е изложено становище, че е недопустимо извършването на инвазивни манипулации при тромбоцити под 50гл/л., без да е обяснено има ли случай, при които това се налага, нито защо не се извършват при такива показатели. Съобразно заключението за всяка уважаваща себе си болница е задължително ,а не желателно, визитация на лежащо болните два пъти дневно и еднократно вечерна визитация. При спешно болни пациенти тя се провежда толкова пъти, колкото е необходимо в зависимост от състоянието им. Вещото лице е посочило, че подходът към плевралната пункция  трябва да е като към еднодневна хирургия и извършваните интервенции там, а именно спазване на строги правила за асептика и антисептика, провеждне в операционен блок или отделение за реанимационно лечение със всички възможности за реанимация и при необходимост за превеждане в операционен блок, съответните за провеждането й аспиратори и респиратори за обдишването на пациента при необходимост и при тежки случаи, предоперативни консултации от специалисти по кардиология и анестезиолог -реаниматор и съответния персонал от профилирани специалисти по здравни грижи, както и следоперативно наблюдение при комплицирани случаи, като е възможно провеждането и на оперативни интервенции насочени към ликвидиране на последствията от настъпилите усложнения. При констатирани усложнения след плеврална пункция е уместно борбата с тях да се провежда или в отделение по реанимация и интензивно лечение или в операционната, като се осигурят проходими въздухоносни пътища, дишане, циркулация на кръвта, а при необходимост и провеждане на торакотомия с последваща ревизия на белия дроб с оглед окончателна хемостаза и аеростаза. Вещото лице приема, че резултатът от изследване от 12.03.2014 г., разчетен като нарастване на плевралния излив в сравнение с резултата от 06.03.2014 г.  е разчетен неправилно, доколкото са налице данни за намаляване, а не за нарастване. (уточнение от съда: това е резултат от изследването преди първата плеврална пункция). В заключението е посочено, че при наличието на пациент в тежко и увредено общо състояние е задължително предоперативно наличие и консулт с анестезиолог - реаниматор и кардиолог с оглед превенция на усложненията. Вещото лице не намира обяснение за това, че при възникнали усложнения и при наличие на реанимационно отделение на същия етаж пациентката не е преведа в последното, а е заведена да чака 20 минути асансьор, за да бъде вкарана в обикновена болнична стая в отделението, където дошлият по-късно реаниматор е могъл само да констатира смъртта й. 

След преценка на събраните по делото доказателства, включително изслушаните свидетелски показания и повторна експертиза, съдът намира, че не следва да кредитира заключението от описаната горе експертиза, освен в частта по въпрос 12( защо при наличие на усложнение пред доктора, направил пункцията и реанимация на същия етаж, болната е заведена да чака пред асансьора и е преведена в обикновена болнична стая в отделението и в хематологията), за който съдът също не намери правно, медицински и житейски обоснован оправдан отговор. Съдът намира, че тази експертиза не е изготвена от вещо лице, което да е специалист в областта на хематологията, гръдната хирургия или реанимацията, предвид което намира, че то не е компетентно да даде заключение за качеството на проведеното лечение на починалата.

По делото е прието и заключението на съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р А.С.Н., специалист: медицина, Вътрешни болести и клинична хематология и проф.А.П.Ч., гръден хирург, съобразно което: Подготовката за извършването на плевралните пункции на починалата д-р К.Г.Б. е извършена в сертифицирана специализирана клиника след визитация и колегиално обсъждане и оценка на състоянието на болната. Ежедневно са отбелязвани хематологичните показатели. Извършвани са регулярно изследвания на Тr ( стр. 82, Том 1 на делото ). Описано е увредено състояние с тахикардия, тахипнея и хипотония. Последните, на фона на трудно компенсиращ се анемичен синдром и масивен плеврален излив с белодробна ателектаза, са индикирали необходимостта от плеврална пункция. Тоакална Клиника на СБАЛО- гр. София е сертифицирана с III ниво на компетентност от M3 и работи по договор с СБАЛХЗ-ЕАД. При извършването на плевралните пункции на починалата д-р К.Г.Б. на 18.03.2014 г. не се установяват допуснати нарушения на оповестените изисквания и нормативи в Правилата на СБАЛО, медицинските стандарти по „Хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично -възстановителна хирургия и естетична хирургия и лицево челюстна хирургия" и практиката на Водещите Клиники по Гръдна хирургия. Клиниката по Гръдна Хирургия на СБАЛО е сертифицирана като такава и това означава, че има необходимите условия за извършване на гръдно хирургични манипулации. Плевалната пункция не е процедура само в домена на гръдните хирурзи. Тя се извършва от общи хирурзи, пулмолози и интернисти при необходимост, още повече при спешност. Приетите нормативи за преценка на хеморагичния ексудат и наличност на прясно кървене (по време на пункцията) се свеждат до: Оценка на гъстотата на ексудата (течен, оценен като ексудат); образуването на пресни коагулуми (кръвосъсиреци не са установени и при двете пункции) и периферния хемоглобин (остава в постоянни граници от 10 до 18.03.2014г. - стр. 82 в Том 1 от делото). Горепосоченото категорично отхвърля възможността от хирургично кървене. Не са допуснати груби нарушения при лечението на пациента в приетите нормативи и утвърдени медицински стандарти по Клинична хематология. Не се установят фрапантни нарушения на правилата, които да са довели до смъртта на пациентката  К.Б.. Няма причинно-следствена връзка между леталния изход и действията на лекуващия екип. Той е действал по всички правила и стандарти на лечение на болен в това състояние и заболяване. По отношение на решението на доц./проф./ Г.М. болната да премине на лечение с Метотрексат, това решение е взето на главна сутрешна визитация, вместо на Клиничен Комитет по хематология, като не е отразено и в  История на заболяването, което е нарушение. Може би проф. М. е имал предвид агресивния ход в протичане на заболяването Остра миелогенна левкемия. Метотрексатът е един антинеопластичен препарат, цитостатик антиметаболитно средство и се използва при различни заболявания /освен в хематологията в конкретния случай като поддържащо лечение / и влиза в различни терапевтични схеми и комбинации с други лекарствени средства. (в ревматология, дерматология и пр.). Вещите лица считат, че изтеглянето на 1700 мл. хеморагичен ексудат е допустимо, при минимален риск от самата манипулация по описания от проф. К.и доц. Д.метод. В подкрепа се позовават на обобщаваща публикация по темата на Американската Асоциация по Гръдна Хирургия, според която, за да се избегне повторно разгъване на белия дроб (RPE), торацентезите често се ограничават до изтичане на не повече от 1 L. Има обаче значителни клинични ползи от отстраняването на повече от 1 L течност. Целта на това проучване е да се определи честотата на RPE сред пациенти, подложени на голям обем (> 1 L) торакоцентеза. В това проучване са включени сто осемдесет и пет пациенти, подложени на голям обем торакоцентеза. Обемът на отстранената течност, абсолютното плеврално налягане, плевралната еластичност и симптомите по време на торакоцентезата са сравнени при пациенти, които са имали и не са имали RPE. При 185 пациента, от 98 (53%) са изтеглили между 1 L и 1,5 L, от 40 (22%) са изтеглили между 1,5 L и 2 L, от 38 (20%) са изтеглили между 2 L и 3 L и от 9 ( 5%) са изтеглили повече от 3 L. Само 1 пациент (0,5%, 95% доверителен интервал: 0,01% до 3%) е имал клинична RPE. Четирима пациенти (2,2%, 95% доверителен интервал: 0,06% до 5,4%) са имали рентгенографски RPE (диагностициран само при постпроцедурни изображения без клинични симптоми). Честотата на RPE не е свързана с абсолютната промяна в плевралното налягане, плевралната еластичност или симптомите по време на торакоцентезата. Заключението от проучването е, че клиничната и рентгенографска RPE след голяма обемна торацентеза е рядка и не зависи от обема на отстранената течност, плевралното налягане и плевралната еластичност. Препоръката за прекратяване на торакоцентезата след отстраняване на 1 L течност трябва да бъде преразгледана: големите изливи могат и трябва да бъдат дренирани напълно, стига да не се развият дискомфорт в гърдите или плеврално налягане в края на издишването по-малко от 20 cm Н20. Бързото изтегляне на голямо количество ексудат не може да доведе до белодробен оток. Допустимо е извършването на инвазивни манипулации при тромбоцити под 50 гр./л. при живото застрашаващи състояние в каквото е била д-р К.Г.Б., описано като тахикардия, тахипнея, хипотония и притъпление в лявата гръдна половина на 17.03.2014 г. в Том I на делото - стр.87, стр.132 и стр. 257 и приложените Рентгенографии. По принцип е недопустимо да се провеждат инвазивни манипулации при тромбоцитопения под 50г./л. Но в случая се касае за животоспасяваща манипулация каквато се оказва плевралната пункция с евакуация на 1700мл хеморагичен ексудат / плеврална течност/, за да може да се разгъне нормално белия дроб. Решението за консулт с гръден хирург и плеврална пункция е взето след обща визитация при болната и обсъждане в СБАЛХЗ-ЕАД. Спазен е законовият алгоритъм за извършване на плеврална пункция в СБА/10 гр. София. Представен в протокол на стр. 232 в Том I на делото. При възникнали усложнения след плеврална пункция могат да се предприемат широк кръг от дейности в зависимост от състоянието на пациента като подаване на кислород, кортикостероиди, бронходилататори и диуретици до кардиореспираорна ресусцитация и интубация. Вещите лица приемат, че резултатът от изследването на 12.03.2014 г. е разчетен правилно (уточнение от съда: за нарастващ плеврален излив) като са използвани различни ориентирни точки. Анатомично ребрата вървят косо, отгоре откъм гръбначния стълб, надолу към стерналната кост. Винаги в по задна позиция (задна аксиларна линия) 5 ребро е по високо от 4-то ребро в предна аксиларна линия. Това определя интерпретацията на приложените рентгенографии. - стр.113 и 115 и 116 в ТОМ 1 от делото.

На въпроса: ако се приеме, че пациентката е била в твърдяното от ответниците тежко здравословно състояние, при което извършването на пункцията е високо рисково, трябвало ли е да се извърши пункция без осигуряването на анестезиолог, кардиолог и реаниматор, които да обезпечат живота й, вещите лица не дават отговор, а посочват само, че доц. Д.е достатъчно компетентен да прецени състоянието на пациента си.

На въпроса: на какво се дължи фактът, че след като пациентката се е почувствала зле след пункцията доц. Д.не я завел в реанимацията, а се е отправил към отделението в хематологията, чакайки 20 минути асансьор, докато тя се е задушавала и я завел в обикновена болнична стая без условия за реанимация, вещите лице не дават отговор. Посочват обаче, че според тях, въпреки че не е извършена аутопсия, може да се предположи, че пациентката е починала в резултат от основното и заболяване.

В проведеното съдебно заседание на 19.02.2021 г., вещите лица отговарят на въпроси, които са били поставени с молба от 12.12.2017 г. от „УСБАЛО“ ЕАД, но вещите лица не са представили отговори по тях, както и на допълнителни въпроси от страните.  Във връзка с поставените въпроси проф. д-р Ч. посочва, че въз основа на представените медицински документи няма данни да са настъпили усложнения при пациентката по време на самата плеврална пункция, но излага, че в тях няма непосредствени описания на състоянието на пациента след операцията. Същият намира, че плевралната пункция е направена съобразно с всички правила и е правилно извършена. Във взетия при последната пункция материал за изследване е установено наличие на бластови клетки, което означава, че са налице злокачествени клетки в плевралния ексудат. Съответно означава, че основното заболяване се е разпространило извън костния мозък. Доколкото такива клетки са налице в материала от втората пункция, може да се приеме, че те са били налице и в този от първата, макар да не е налице изследването му, но дори и да не е имало такива развитието на процеса е ясен към втората пункция.

Вещо лице д-р Н. посочва, че пациентката е била в напреднал стадии на заболяването си. По принцип то е лечимо, но в конкретния случай е налице задълбочаващо се намаляване на броя на клетките на бялата кръвна редица. Тромбоцитите са свързани с процеса на кръвосъсирване, поради което при ниското им ниво не се правят инвазивни мероприятия като пункцията, тъй като съществува риск от кървене. Колегите им в хематологията са направили 4 приливания на тромбомаса, но тромбоцитите са се покачили само от 14 на 28, а състоянието на пациента е било животозастрашаващо, поради което е направена пункцията. Течността в белия дроб притиска сърцето и белият дроб може да колабира. Вещо лице проф. д-р Ч. добавя, че пациентката е била в тежко състояние поради тахикардия хипния, което е състояние, изискващо облекчаване на белия дроб. Единственият начин да бъде направено това е чрез извършването на плевралната пункция особено след като са направени 4 преливания на тромбоцити и не е постигнат по -добър резултат. Той не намира, че самата пункция е била фатална за пациента като в подобна ситуация също би я направил. Състоянието и е било тежко на фона на изразен анемичен синдром с тахипнея, с тахикардия и практически дихателният капацитет на белия дроб е недостатъчен, за да снабдява с кислород жизненоважните функции на организма – на първо място мозъка и след това останалите органи.( състоянието на пациента се вижда от документите представени на лист 87, 132 и 257 от делото). Посочва, че плевралната пункция се прави от редица специалисти като анестезиолози, реаниматори, интернисти, пулмолози и съставлява обща манипулация. В случая е била извършена от хирург и в манипулационна, което не е нарушение. Дали пациента следва да бъде оставен да лежи след направена пункция зависи единствено и само от неговото състояние, като това не е задължително. Ако състоянието на пациента след пункцията показва влошаване, на нея може да бъде даден кислород, може да се направи орбазон, да бъде приведена в реанимация, да се интубира при необходимост. Всичко зависи от конкретното състояние, за което обаче няма медицински документи по делото. Към момента на започване и извършване на пункцията пациентката е дишала спонтанно и не е имала показания за интубация. Имала е учестена сърдечна дейност, учестено дишане, нисък хемоглобин, който се задържа в продължение на 4-5 дни. Ниският хемоглобин е много важен в случая. Пациентката е починала от тежки хеморагични усложнения, имала е хеморагичен ексудат, който не се дължи на кървене от кръвоносен съд, а на основното заболяване. Въпреки, че е имало висок риск от кървене при пациентката самото количество изтеглена течност няма връзка с фаталния изход. Доколкото обаче няма аутопсия на пациента, не може да се каже със сигурност какво е предизвикало смъртта. Какво количество течност да се изтегли при пункцията се преценява в зависимост от състоянието на пациента и когато е налице голямо количество в дроба се цели максимално отбременяване, особено когато самата пункция е високо рискова процедура за състоянието на пациента, както е в настоящия случай, с цел да се избегне подлагането на още такива рискови манипулации. В случай, че пациентът се оплаче от задушаване след направена преврална пункция той следва да бъде приведен в реанимационни условия. Бързото изтегляне на течността не може да повлия отрицателно на пациента т.е. няма значение дали течността е била извлечена за 12, 15 или 30 минути. Вещото лице намира, че при извършването на пункцията по стандарт няма изискване да има реаниматор, но пак зависи от състоянието на пациента. Пациентката е била прегледана сутринта преди пункцията на 18.03.2014 г. и тогава е взето решението за извършването й. Преди нея тя е била в състояние с учестена сърдечна дейност, учестено дишане, учестен пулс и анемия. Състоянието на пациента се преценява и към момента на извършването на манипулацията. Няма законов алгоритъм за извършване на плеврална пункция. Има правила в учебници, в някой лечебни заведения, в някой специалности, но като цяло общ ред няма. Няма и утвърден стандарт за това как да се извърши пункцията. Ако след пункцията възникнат усложнения могат да се предприемат редица неща в зависимост от състоянието на пациента от подаване на кислород до правене на кортикостероиди, до интубиране и вентилация. Ниският брой на тромбоцитите води до опасност от кървене, но това не е било фатално за пациента, тъй като вещото лице намира, че тя е починала от полиорганна недостатъчност вследствие хипоксията. От ниския хемоглобин страдат всички органи от хипоксия, което означава намален кислород към клетките. Ниската стойност на хемоглобина е била постоянна.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Възложителят може да се освободи от отговорност само ако установи, че не е възлагал извършването на работата, че вредите не са причинени при или по повод извършването на възложената от него работа или че вредите не са причинени от противоправно поведение на лицето, на което е възложил работата или съответно, че вредите не се намират в пряка причинно-следствена връзка с поведението на непосредствения изпълнител.

Доколкото ищците искат да се ангажира солидарна отговорност на двамата ответници, то релевантно за решаването на правния спор е приетото с Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, т. 3, а именно: когато между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, и ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на другото предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва. Когато организацията на работата, ръководството и контролът й са осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна ( така и определение № 1110 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 349/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 99 от 01.07.2020 г. по гр. д. № 22/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС) . В настоящия случай се претендират вреди от твърдяно противоправно поведение при извършване на медицинска дейност от служители/ лице, изпълняващо медицинска дейност въз основа на възлагане по граждански договор ( доц. Д.) в две отделни и самостоятелни лечебни заведения, която дейност се организира и контролира отделно за всяко едно лечебно заведение, поради което гаранционната отговорност на последните следва да се ангажира при условие на солидарност.

Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл.45, ал.2  ЗЗД се предполага до доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Безвиновната отговорност по чл.49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Когато се касае за оказана медицинска помощ, поведението на лекаря като извършител на работата се преценява с оглед твърдяната негова противоправност, основавайки се на правилото, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето (ЗЗ), качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ( така решение № 103 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 2700/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС ).

В решения по гр. д. № 1411/2009 г., гр. д. № 640/2009 г. и по гр. д. № 6457/2013 г., на ІІІ г.о. на ВКС е посочено, че медицинската помощ е правно-регламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, тя се основава на утвърдени по съответния ред медицински стандарти за качество на оказваната помощ и осигуряване на правата на пациента. Поради това - когато се произнася по въпроса дали е осъществен деликт при изпълнението на медицинска дейност, съдът следва не само да посочи действията, които са били или не са били предприети от лекаря, но и доколко той следва да се държи отговорен за конкретното нарушение на съответните медицински стандарти, правила и практики. При формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на причинно- следствена връзка между установеното неправомерно поведение и конкретно причинените вреди, съдът следва да прецени всички ангажирани по делото доказателства. При съобразяване на установените факти, той дължи произнасяне - кои от тези факти, респективно връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални /в случая медицински/ знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно - следствена връзка, въз основа на опитните правила и логиката. Изводът - дали е допуснато състояние на риск в противоправна степен, т.е. извън пределите на неизбежния медицински риск, съдът следва да направи след като провери - дали съобразно установените с ангажираните доказателства факти може да се приеме, че е направено необходимото за преодоляване на риска, посредством предприемане на най-добрите, съобразно конкретната ситуация, действия. Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Съобразно принципа на адекватните очаквания - при наличие на здравословен проблем, във връзка с който пациент се обръща за помощ към лекар, адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в чл. 86 от Закона за здравето, права на пациента. ( така и решение № 130 от 13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).

При съобразяване на горното и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че починалата пациентка е била в тежко здравословно състояние с рецидив на ОМЛ, което е застрашавало живота й. То е изисквало предприемането на лечение с препарата „МЕТОТРЕКСАТ“ във високи дози, което съобразно експертизата е оправдано поради острото състояние на основното заболяване на пациента. Това заключение съответства и на подробно даденото в свидетелските показания на свидетеля М.Д., Началник на първо отделение Клинична хематология в СБАЛХЗ, обяснение защо точно този препарат е приложен като лечение и че именно той може да атакува анемията и да и помогне, въпреки наличието на противопоказания в този случай. Подкрепя се и от показанията на самия доктор Г.М., който дава същото становище в качеството на свидетел. Посочените показания се кредитират от съда, независимо от факта, че относно свидетелите има данни да се приеме, че са заинтересовани от изхода на правния спор като служители на ответник, тъй като приетата по делото експертиза също приема, че съобразно състоянието на пациентката прилагането на препарата е подходящо и не е в нарушение на установените стандарти.

Решението за това лечение е взето от д-р М., а не от клинична комисия по хематология, както се изисква по НАРЕДБА № 8 ОТ 23 МАРТ 2009 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "КЛИНИЧНА ХЕМАТОЛОГИЯ"(4.7.1., б. „б“ и раздел IV т. 2.14), но СБАЛХЗ ЕАД е от трето ниво на компетентност и има право да прилага такова високодозово лечение, съобразно същият стандарт.

Предвид горното съдът приема, че не е налице установено по делото противоправно поведение от страна на лекуващия екип на СБАЛХЗ при предприемането на лечението с горепосочения препарат, което да е довело да настъпилата впоследствие смърт. Нарушаването на реда за вземане на решения е нарушение, но то не се е отразило на качеството на лечението, което пациентката е получила, тъй като именно този препарат е можел да й помогне за повлияване на левкемията. За посоченият извод съдът се доверява изцяло на становището на вещите лица, тъй като за преценката са необходими специални знания, с които съдът не разполага.

Съобразно заключението на вещите лице( специалисти по гръдна хирургия и по хематология) направената на 18.03.2014 г. плеврална пункция е извършена при съобразяване на всички правила за нейното извършване, включително и по отношение на показанията за нейното извършване, количеството изтеглен материал и бързината на извършване на действието. След извършването на пункцията няма изискване задължително пациентът да се държи определен период от време в легнало състояние, а получаването на кашлица е нормално и индикира, че следва да се преустанови извличането на течност. Пункцията е извършена при ниски нива на тромбоците, което определя висок риск на операцията, тъй като има опасност от кървене. По правило не се извършва такава интервенция в такова състояние на лицето, но в конкретния случай рискът е бил оправдан, тъй като пациентката е била в тежко състояние с учестена сърдечна дейност, учестено дишане, нисък хомоглобин, което непосредствено е заплашвало живота й и е трябвало да бъде отбременен белият дроб, за да може да диша. Още повече, че преди тази пункция е правена терапия за покачване на тромбоцитите, но тя не е дала голям ефект. В тази връзка съдът кредитира становището на вещите лица като специалисти, изразили мнението си за здравословното състояние на пациента въз основа на събраните по делото медицински документи. Като непротиворечащи на становището на вещите лица кредитира и показанията на свидетеля Г. К.( отказал да извърши пункция на ищцата при първото й изпращане, но извършил първата такава), подробно описани горе, който установява, че пункцията е имала за цел да облекчи живота й, а не да лекува левкемията и че пациентката е била в тежко състояние поради сериозността на основното й заболяване, а с пункцията се е целяло да й се даде глътка въздух и тя да не се задуши от плевралния излив. По същите съображения кредитира и показанията на  свидетеля М.Д., също подробно описани горе. Не кредитира показанията на свидетелките Ю.Х.и Г.Й.в частта, с която те изразяват собственото си впечатление, че в дена на пункцията – 18.03.2014 г. К.Б. е била в добро здраве. В тази част показанията противоречат на становището на вещите лица, дали експертно мнение по делото, а и самите свидетели нямат медицинско образование и не са запознати с медицинската документация и състояние на пациентката, за да могат да направят обосновано такова заключение. Фактът, че пациентката е била в състояние да се смее и да говори с тях, както и да отиде да си вземе душ, включително и да ходи самостоятелно, не означава, че не е имала увеличаващ се плеврален излив като усложнение на основното заболяване левкемия, както е посочено в експертизата, който е застрашавал работата на белия дроб и сърцето, дори и да се приеме, че в  конкретния момент самата пациентка да не е имала задух и да не е усещала възникналия проблем.

Съобразно приложение към член единствен на Наредба № 15 от 13.08.2003 г. за утвърждаване на медицински стандарт „ Гръдна хирургия“ обн. ДВ бр. 75 от 26.08.2003 г., отменена ДВ. Бр. 90 от 15.11.2016 г. е прието, че плевралната пункция или още „торакоцентеза“  е дейност по гръдна хирургия.( т.1 „Дефиниция на гръдна хирургия“). Терапевтичната и диагностичната се водят операция  с малък обем на сложност, „малка хирургия“. Като „средна хирургия“  тя е определена съобразно Наредба № 20 от 23.07.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия, когато се извършва в условия на спешност, както и когато се поставя дрен.

Доколкото процедурата е определена като хирургическа преди извършването й е следвало да се направи клиничен диагностичен преглед и клиничен преглед за оценка на оперативния риск. Вещите лица по делото посочват, че пациентът е бил прегледан сутринта преди взимане на решението за извършване на плевралната пункция, както и че пациентката е имала всички показания за необходимост от извършването й с цел да се подобри състоянието й и тя да не се задуши вследствие от излива. Предвид това съдът намира, че дори и да е налице нарушение в изготвянето на документите при взимането на решение за извършване на хирургичната операция, то не е довело в причинна връзка до настъпването на увреждане на здравето на пациента, който е имал необходимост да му се извърши пункцията в този момент с цел охрана на живота му.

В изготвеното и прието по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, както и в рамките на последното съдебно заседание, вещите лица не дават становище във връзка с конкретно възникнало усложнение при пациентката след извършването на плевралната пункция, както и досежно конкретни действия, които е следвало да се предприемат за охрана на живота й. Излагат само принципно становище, че в случай на настъпило усложнение при извършване на плеврална пункция има възможност да се извършат множество дейности( реанимационни) за спасяване на живота на пациента.

При преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните съдът намира, че на 18.03.2014 г. на К.Б. е извършена необходима с оглед здравословното й състояние плеврална пункция, която е била жизненоважна, за да може да диша и да функционира правилно сърцето й. Самата процедура е и правилно извършена. В същото врече обаче, съдът кредитира свидетелските показания на Ю.Х., които са непротиворечиви в своята същност  и изложените в тях факти, не са оборени от ответниците по никакъв начин, досежно развилата се ситуация след извършване на плевралната пункция. В тази връзка съдът намира следното: С оглед установените по делото данни, процедурата по извършване на плевралната пункция е започнала около 12 часа и никой не спори за този момент, посочен и в двата  протокола от медицинския одит. Времето на процедурата съобразно свидетелските показания на Й.Д. (сестрата, асистирала при пункцията) е било 30 минути (това обстоятелство не е опровергано от приетите по делото доказателства, поради което твърдението на ищците, че процедурата е продължила 12 минути не се приема за доказано от съда). Още около 10 минути пациентката е била сложена да лежи в манипулационната, където е извършена пункцията( часът вече следва да е към 12,40 ч.). След това пациентката е придружена от доц. Д.и майка си до асансьора, за да бъде качена в отделението на хематологията, където е пациент, като пред него тя изчаква 20 минути (обстоятелство, което също никой от ответниците не оспорва)- часът следва вече да е 13,00 ч., без да се има предвид времето за придвижване до асансьора, качването в количка на болната, което също е изисквало някакво време. Ако се приеме, че до 5-я етаж, където е настанена пациентката са минали няколко минути, часът би следвало вече да е малко след 13 часа. Смъртта е регистрирана в 13,10 ч. от пристигналия реаниматор. При така направената преценка на времето от 12ч. плюс минус няколко минути до 13,10 ч., когато е регистрирана смъртта, твърдението на ответниците, че пациентката е била в добро състояние и не е имала никакви оплаквания и усложнения след манипулацията до момента, в който е била вече в стаята си, преоблякла се е и е легнала на леглото, не намират никаква подкрепа в логиката. Между времето, в което пациентката е била качена в асансьора – около 13 ч. плюс минус няколко минути до момента на смъртта 13,10 ч. имало приблизително 10 минути. В тези 10 минути пациентката, заедно с придружителите следва да е успяла да се придвижи с асансьора до 5-я етаж, да стигне от него до стаята си, да се преоблече, да легне, да и стане лошо, чак тогава някой от лекарите, които присъстват в стаята следва да се е свързал с началника на хематологията, които да се е свързал с този на онкологията, който да е успял да се свърже с реаниматора ( д-р Д.), която процедура по данни на д- р Д. отнема обикновено около 15-20 минути. Освен това д-р Д. трябва в този диапазон от време да е успяла да уведоми колегата си в голямо операционно звено, че напуска операция, да излезе от операция, да се качи на горния етаж ( от 4-ти, на който е операцията й на 5-ти, където е пациентката), да направи преглед на зениците на пациентката, да търси аспиратор и да чака такъв да и се даде, да прави опит да аспирира със спринцовка, да се намери и направи ЕКГ и в 13,10 ч. да се констатира смъртта. От изложеното е видно, че фактически, по правилата на логиката  няма как всичко изложено да се е случило в рамките на 10 минути, най -малкото защото само времето, необходимо, за да се извика реаниматор, е минимум 15-20 минути. При така изложеното съдът намира, че следва напълно да се кредитират показанията на Ю.Х., според които на К.Б. и е било лошо още към момента, в който докторът ( доц. Д.) я е карал към асансьора, за да я качи в отделението. Още към този момент тя не се е чувствала добре и се е задушавала. Това означава, че към този момент тя вече е имала явно изразена картина за настъпило усложнение. А според становището на вещите лица в случай на усложнения могат да се предприемат редица действия за реанимиране на пациента, а в показанията си реаниматорът казва, че, ако е имала повече време, е могла да предприеме повече действия, за да спаси пациентката. В този момент обаче доц. Д.бута количката на пациентката към асансьора, където чака 20 минути той да дойде, въпреки че и самата пациентка, и майка и, както и свидетелката, която е там, говорят за това, че тя не е добре и майката го моли да я закара в реанимацията на  онкологията, която безспорно се установи, че се намира в края на същия коридор. Още повече, че докторът се е насочил да я заведе в отделението в обикновена болнична стая, а не в реанимация в хематологията. Това поведение на доктора от онкологията съдът намира за противоречащо на добрата медицинска практика. Съобразно утвърдените Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България, лекарят трябва да поставя грижата за пациентите си на първо място, при спешност, независимо от мястото, лекарят трябва да окаже помощ на всеки, нуждаещ се от  такава, съобразно с възможностите си в момента, да предоставя навременна медицинска помощ. Доц. Д.има значителен опит в своята сфера на дейност и съобразно всички становища, включително и това на вещите лица, дали заключение по делото, е достатъчно компетентен да прецени състоянието на пациента си. Въпреки това, при положение, че пред него, на етажа, на който той е направил пункцията на пациентката, той узнава, че състоянието и се влошава, което говори за наличие на усложнение, при това предвидимо такова, тъй като тя е в тежко здравословно състояние, предизвикано от основното и заболяване и представляващо повишен риск при пункцията, с което той се е запознал преди да предприеме пункцията, той не предприема действие да заведе същата в реанимацията, която се намира на метри от него, а чака асансьор, при това около 20 минути, за да приведе пациента на територията на другото лечебно заведение. В тази реанимация към момента може и да не е имало специалист реаниматор, тъй като от разпита на свидетеля д-р Д. не става ясно кога дежурният там е бил извикан по спешност някъде, но е имало поне необходимата техника и условия за извършване на реанимационни дейности, като се предполага, че компетентността на доц. Д.е достатъчна, че той да може да окаже поне начална реанимационна дейности във възможно най-кратък срок от настъпване на усложнението. Този извод се подкрепя от факта, че този доктор е предприел реанимационни дейности горе в отделението към момента, в който е дошъл реаниматора ( пациентката е била вече интубирана и обдишвана), но това е станало минимум 20 минути след настъпване на проявите на усложнение (времето,  в което се е придвижвал към асансьора, чакал го е, движил се е с него, отишъл е в болничната стая). Съдът намира, че това поведение не е съобразено с посочените горе изисквания на добрата медицинска практика и не може да бъде оправдано от често споменаваното от свидетелите като факт положение, че двете болници са самостоятелни една от друга и че реанимацията е на онкологията и не е могла да бъде използвана, тъй като пациентката е била такава на другата болница. Видно е от показанията на реаниматора, че има изграден ред за преместване на пациенти от хематологията в реанимацията на онкологията, който е можел да бъде изпълнен междувременно с превеждането на нуждаещата се пациентка в реанимацията, като не е оправдано тя да има нужда от спешна медицинска помощ на метри от реанимационното отделение, а да бъде извеждана далече от него и то в обикновена болнична стая без условия за реанимация. Поведението на доц. Д.не е съобразено с принципа на адекватните очаквания и с добрата медицинска практика и не съответства на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, изискващи всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение при съблюдаване и гарантиране на правата му, вкл. и на правото му на достъп до най-добрите практики, а още повече, когато става въпрос за водещи в медицината и научната дейност лечебни заведения. Съобразно принципа на адекватните очаквания – при наличие на здравословен проблем, във връзка с който пациент се обръща за помощ към доктор, адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента. В случай пациентката е била в тежко здравословно състояние и извършването на пункцията е била рискова, но тя е била в лечебното заведение и е очаквала, че ще получи навременна и адекватна медицинска грижа в случай, че възникват предвидимите усложнения от процедурата. Такава обаче не е имало. Макар по делото да не може да се направи категоричен извод, че, ако бе проведена реанимация веднага след установяване на симптомите на настъпващо усложнение, пациентката с категоричност е щяла да преживее, поведението на доц. Д.значително и противоправно е завишил съществуващия медицински риск за живота й, тъй като не е предприел най-добрите, съобразно конкретната ситуация, действия за преодоляването му. Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на установените права, тъй като те са създадени в защита най-висшата ценност каквато е живота, ще следва извод за осъществено противоправно поведение на лекуващия лекар. (Решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр.д.№ 1504 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. ВКС.).

На следващо място съдът намира за противоправно и поведението на служителите от хематологията. Макар и във вече усложнено здравословно състояние, пациентката стига до територията на тази болница и се намира в някакъв момент в своята болнична стая. Оказва се обаче, че там няма аспиратор. Съобразно НАРЕДБА № 8 ОТ 23 МАРТ 2009 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "КЛИНИЧНА ХЕМАТОЛОГИЯ (4.5.1.1.) в  болница от трето ниво на компетентност, каквата е хематологията, следва да е налице следното стандартно оборудване: ЕКГ апарат, възможност за ползване на набор за кардиопулмонална ресуститация, централни венозни катетри, набори за осъществяване на пункции на серозни кухини (плеврална, перитонеална), както и на лумбални пункции, аспиратор. В случая от показанията на д-р Д., реаниматорът, който се е отзовал, аспиратор не и е бил предоставен, въпреки че е бил поискан от нея и че е имало спешна нужда от такъв. Показанията на свидетелката Ю.Х.пък подкрепят твърдението на ищците, че не е имало накрайник и за спринцовката, с която реаниматорът се е опитвал да замести липсата на аспиратор. Съответно тук не е имало услови да се извърши адекватна реанимация.

Посоченото горе съдът намира, че съставлява неоправдано завишаване на медицинския риск от предприетата и без друго опасна плеврална пункция, като въпреки предвидимите за доц. Д.усложнения от процедурата, той не е осигурил своевременно извършване на реанимация, въпреки че е имало възможност за това, а в последствие поради липса на изискуема работеща апаратура в хематологията не е могло да се извърши и адекватна реанимация, макар и забавена във времето. Поради липсата на аутопсия не може да се установи точната причина за смъртта и съответно да се установи и какъв би бил изхода от извършена своевременно или забавено( в хематологията) реанимация, но е факт, че с поведението си служителите на двете болници са завишили противоправно и неоправдано медицинския риск от настъпване на смъртта и не са отговорили на адекватните очаквания, за което следва лечебните заведения да понесат отговорност за настъпилата смърт при условията на чл. 49 ЗЗД, особено като се има предвид, че съобразно всички събрани по делото доказателства, включително от заинтересовани свидетели, няма данни, че в резултат от тежкото си здравословно състояние пациентката е щяла да умре в същия ден. Напротив, тя е била на лечение, макар и с несигурен и не особено очакван благоприятен ефект, но все пак не е умирала в тази ден и е имала пред себе си още време. В тази връзка съдът кредитира експертизата, че пациентката е починала от основното си заболяване, а не от правилно извършената пункция, но взема предвид, че експертите не разглеждат въпроса за настъпилото усложнение, за момента на неговото възникване, за забавената реанимация, за самото й извършване и за евентуалния успех от нея. Посочват обаче, че принципно, ако е имало усложнение, е имало и много начини същата да бъде реанимирана, а именно това не се е случило в конкретния случай първо, защото реаниматорът не е имал никакво време да приложи реанимационни мерки, и второ- поради липса на необходима техника, която е трябвало да бъде осигурена.

Освен изложеното съдът намира, че е налице противоправно поведение и в поведението на лекарския екип на хематологията, при изпращането на пациентката за извършване на пункцията. Тя е изпратена сама, с придружител нейната майка. Лекарският екип от тази болница е бил запознат в детайли със състоянието на пациентката, с високия риск от извършване на пункцията при нея с тези кръвни показатели, взел е правилното решение, че това е необходимо, за да се подобри състоянието й, предвид настъпили усложнения, изразяващи се в нарастващ плеврален излив, но неправилно не е предприел действия да обезпечи здравето и живота на пациента, изпращайки го напълно необезпечен от към медицински специалист, който да реагира веднага при настъпването на предвидимо усложнение. Това е поведение, което пряко противоречи и не отговаря на адекватните очаквания на пациента и завишава съществуващия медицински риск. Той се намира в специализирана болница от трето ниво на компетентност, обграден е от екип от специалисти именно за неговото заболяване, здравословното му състояние е тежко и налага извършването на плеврална пункция, въпреки високите рискове от настъпване на усложнение, тъй като в противен случай ще умре от задушаване и няма да има шанс да продължи да се бори с основното си заболяване, предизвикало усложнението. Съответно този пациент се съгласява и да поеме риска от извършването на процедурата, тъй като няма особен избор, но разчита, че, намирайки се в това лечебно заведение и с тези специалисти, ще бъдат взети мерки, които да обезпечат живота му, ако има усложнение, макар и изходът да не е със сигурност преживяване. Мерки обаче не са взети и не е изпратен специалист, който  да е с пациента или поне да има готовност да реагира веднага при настъпване на предвидимо усложнение, включително и чрез предварително свързване с онкологията и предупреждаване на техния екип от реаниматори, доколкото в хематологията така или иначе няма такива. На следващо място такива мерки, които да обезпечат живота на пациента не са взети и от доц. Д.. Той се е запознал със състоянието на пациента, знаел е, че ще провежда високо рискова манипулация, трябвало е да очаква, че могат да настъпят значителни усложнения, имал е право на преценка дали и как да извърши пункцията, но въпреки всичко това не е обезпечил присъствието или поне разположението на реаниматор в случай на нужда, който да присъства или поне да очаква необходимост от реакция. Поведението на служителите и на двете болници съдът прецени като неоправдано завишаване на медицинския риск от извършване на плевралната пункция и в пълно противоречие с адекватното очакване на пациента, като противоречи и на общите правила за медицинска практика на лекарите в Република България, според който лекарят трябва да направи адекватна преценка на състоянието на пациента и да му осигури навременна и безопасна медицинска грижа, както и да постави грижата за пациента на първо място, предвид което може да осигури присъствието на друг специалист, когато това би обезпечило здравето на пациента, независимо, че това не се изисква от конкретен медицински стандарт.

При така установеното съдът намира, че служителите / лицето, осъществяващо работа по възлагане по граждански договор на ответниците, са допуснали противоправно поведение, за което лечебните заведения следва да понесат отговорност по правилата на чл. 49 ЗЗД, при условията на солидарност за причинените вреди. Съдът намира, че справедливото обезщетение в настоящия случай следва да е в размер на 120 000 лв. за ищцата Е.Х.Б., която е майка на починалата пациентка. При определяне на общия размер на обезщетението съдът взе предвид, че приживе двете са били близки и между тях са били налице нормалните отношения на обич и разбирателство между майка и дете. Съдът взе предвид и факта, че въпреки близките отношения, починалата вече е била възрастен и самостоятелен човек, както и социално -икономическите условия в страната, житейски известния факт, че загубата на дете оставя след себе си непреодолима болка за цял живот, както и това, че майката е била с детето си през времето, в което то е умирало, станала е свидетел на неговите мъки, на факта, че не му се оказва помощ, въпреки че е обградено от лекари и се намира в болница, въпреки близката реанимация е била принудена да стой 20 минути да чака пред асансьор, докато детето й е умирало и не е могла да направи нищо, за да му помогне, както и че е присъствала и на неуспешните опити за късна реанимация и е станала свидетел на липсата на адекватна апаратура, която да помогне на детето й. В същото време при определяне на размера на обезщетението съдът трябва да вземе предвид и основното заболяване на пациентката, което е било сериозно, с неособено добра прогноза за преживяемост и което е довело до настъпването плевралния излив, станал повод за извършването плевралната пункция, което според експертизата по делото е и основната причина за смъртта, превръщайки необходимата пункция в такава с висок риск от настъпване на усложнения. Това не е съпричиняване по смисъла на закона, което визира човешко поведение, а причинен процес извън такова поведение за последиците, за които ответниците не следва (и не биха могли) да отговарят. Съдът приема, че след определяне размера на сумите, предназначени за репариране на установените и доказани неимуществени вреди, същите следва да се намалят с отчитане приноса на основното заболяване на пациентката, което съдът определя на 70 % за крайния неблагоприятен резултат.    ( подобно и в решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).

3а ответниците съдът приема останалите 40 % при обезщетяването на подлежащите на репарация и доказани от ищцата вреди или иначе казано ответниците следва да заплатят солидарно на майката на пациентката сумата от 36 000 лв.В останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. 

По отношение на втората ищца Е.Д.С., дъщеря на починалата К.Б., съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 80 000 лв., като в тази връзка съобрази близките отношения между ищците и нормално съществуващите отношения на обич и разбирателство между родител и дете, както и че загубата на майката е една от най-големите мъки в живота на човек, която оставя празнина за цял живот. Съдът взе предвид обаче и че ищцата вече има самостоятелен живот, различен и развиващ се независимо от този на майка й, може да се справя с него, макар и по-трудно, и без моралната подкрепа и напътствията на своята майка. Съдът взе предвид и тежкото заболяване на починалата, като в тази връзка пълно приложение намира изложеното горе досежно определяне размера на обезщетението на другата ищца, и като отчете приноса на основното заболяване за настъпването на смъртта от 70 %, намира, че ответниците при условията на солидарност следва да отговарят за останалите 40% от определеното обезщетение или за сумата от 24 000 лв. В останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. съдът намира, че искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор ищците имат право на направените от тях разноски в размер на 160 лв. разноски за допусната експертиза. Ищцата Е.С. има право и на разноски за заплатена държавна такса в размер на 960 лв. съобразно с уважената част от иска. Съдът не установи по делото да са представени доказателства за реализирани от ищците разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на двамата ответници, доколкото същото е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждение и отговаря на фактическата и правна сложност на делото, включително и на активното поведение на процесуалните представители. С оглед изхода на правния спор ответникът „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД има право на 1280 лв. деловодни разноски и 4800 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, а ответникът „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД има право на разноски в размер на 10 080 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД и „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД следва да заплатят  по сметка на СГС сумата от 1440 лв. държавна такса, от която е била освободена ищцата Е.Б..

По изложените съображения съдът

        

Р      Е      Ш     И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ****** и „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД,  ЕИК ****** да заплатят солидарно на Е.Х.Б., ЕГН **********, сумата от 36 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди (болки и страдания) от смъртта на дъщеря й К.Г.Б., настъпила на 18.03.2014 г., вследствие непредприемане от страна на служителите н. „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД,  ЕИК ******  на мерки за охрана на живота на пациентката, въпреки предварително известния им високорисков характер на плевралната пункция, за която е насочена от тях и неосигуряването на задължителна апаратура за реанимация – противоправно завишаване медицинския риск и неоправдаване на адекватните очаквания на пациета, в противоречие с добрата медицинска практика, както и непредприемането на най-добрите, необходими действия за извършването на високо рискова плеврална пункция от страна на лицето, на което „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД е възложило тази дейност за обезпечаване живота на пациентката по време на извършването й, както и непредприемането на най-добрите и необходими действия от страна на същото лице, за да осигуряване охраната живота на пациентката след видимо настъпило усложнение след извършване на плеврана пункция чрез привеждане на пациента в достъпно и близко намиращо се реанимационно отделение – отново противоправно завишаване медицинския риск и неоправдаване на адекватните очаквания на пациента, в противоречие с добрата медицинска практика, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликато от 36 000лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****** и „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД,  ЕИК ******, да заплатят солидарно на Е.Д.С., ЕГН **********, сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди( болки и страдания) от смъртта на майка й К.Г.Б., настъпила на 18.03.2014 г., вследствие непредприемане от страна на служителите н. „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД,  ЕИК ******  на мерки за охрана на живота на пациентката, въпреки предварително известния им високорисков характер на плевралната пункция, за която е насочена от тях и неосигуряването на задължителна апаратура за реанимация – противоправно завишаване медицинския риск и неоправдаване на адекватните очаквания на пациета, в противоречие с добрата медицинска практика, както и непредприемането на най-добрите, необходими действия за извършването на високо рискова плеврална пункция от страна на лицето, на което „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД е възложило тази дейност за обезпечаване живота на пациентката по време на извършването й, както и непредприемането на най-добрите и необходими действия от страна на същото лице, за да осигуряване охраната живота на пациентката след видимо настъпило усложнение след извършване на плеврана пункция чрез привеждане на пациента в достъпно и близко намиращо се реанимационно отделение – отново противоправно завишаване медицинския риск и неоправдаване на адекватните очаквания на пациета, в противоречие с добрата медицинска практика, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за раликато от 24 000лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД и „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД да заплатят на Е.Х.Б. ЕГН ********** и Е.Д.С. ЕГН ********** сумата от 160 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД и „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД да заплатят на Е.Д.С., ЕГН ********** сумата от 960 лв. заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Е.Х.Б. ЕГН ********** и Е.Д.С. ЕГН ********** да заплатят на „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД сумата от 1280 лв. деловодни разноски и 4800 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Е.Х.Б. ЕГН ********** и Е.Д.С. ЕГН ********** да заплатят н. „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД сумата от 10 080 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД и „У.С.Б.З.А.Л.П.О.“ ЕАД да заплатят  по сметка на СГС сумата от 1440 лв. държавна такса, от която е била освободена ищцата Е.Б..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :