№ 883
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Р. Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110122272 по описа за 2023 година
Ищецът „Д. З.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско на
МПС” заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС „Ауди А6“ с
рег. № ....... резултат от ПТП на 14.02.2018 г., на път 8606, км.2, Пловдив - Брестник, в
размер на 5 208.36 лв. /след приспадане на дължимите премийни вноски в размер на 804.27
лв. и на доз., както и дължимия данък, при определено обезщетение в размер на 6012.63 лв./,
причинено по вина на водача на МПС „Х. И 30“ с рег. № .........., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество „ДЗИ – Общо з.“ ЕАД. Ищецът
предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение и
ликвидационните разноски от 15 лв., като било извършено частично плащане в размер на
5650.03 лв. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати остатъкът от регресното
вземане в размер на 377.60 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба,
както и мораторна лихва в размер на 116.69 лв. за периода от 26.04.2020 г. до 26.04.2023 г.
Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Релевира възражение за погасяване на претенциите по давност.
Признава, че за МПС „Х. И 30“ с рег. № .......... е имало сключена застраховка ГО при него,
както и че е заплатил извънсъдебно сума в размер от 5650,03 лв. Оспорва вредите с
твърдения за липса на пряка причинна връзка с механизма на ПТП, както и размерът им.
Оспорва акцесорната претенция за лихви. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са следните обстоятелства: настъпило ПТП на 14.02.2018 г., на път
8606, км.2, Пловдив – Брестник, между МПС „Ауди А6“ с рег. № ....... което било
застраховано по застраховка „Каско“ при ищеца и МПС „Х. И 30“ с рег. № ..........,
причинено по вина на неговия водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество, както и че последното е заплатило на ищеца извънсъдебно сумата от
5650.03 лв., от които 15 лв. ликвидационни разноски. С така извършеното частично
изпълнение на задължението си ответникът извънсъдебно е признал, че са налице
основанията за ангажиране на регресната му отговорност, в която насока са и събраните по
делото доказателства.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Спорен е размерът на причинените вреди, който определя обема на регресната
отговорност на ответника, която е в рамките на по-малката измежду дължимата и платената
сума.
Според заключението на автотехническата експертиза, нанесените щети, описани при
огледа на лек автомобил Ауди А6 са получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка
с него. Стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 6012.63 лв. Застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, но не
повече от застрахователната сума, която не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на
необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на
овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Доколкото платената от ищеца сума съвпада с
установената от вещото лице средна пазарна стойност на вредите, с нея се съизмерява
регресното право на ищеца, като към сумата следва да се прибавят и ликвидационните
разноски от 15 лв., общо 6027.63 лв. При приспадане на платените от ответника 5650.03 лв.,
дължими остават претендираните от ищеца 377.60 лв. Искът е изцяло основателен, като
следва да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
За процесното вземане на ищеца законът е предоставил на длъжника срок, в който следва да
изпълни, поради което едва след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този
2
срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред
ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера
на вредата /ал.2/. В случая видно от приложената по делото покана от 25.4.2018 г. с обратна
разписка, претенцията е била предявена пред ответника, като той не е изискал
допълнителни доказателства и забавата е настъпила е настъпила с изтичане на 30 дни от
получаването. Лихвата се претендира от по-късна дата – 26.4.2020 г., считано от когато до
26.4.2023 г. тя възлиза на претендираните 116.69 лв. Искът следва да се уважи в цялост.
Възражението за погасяване по давност е неоснователно. Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ,
регресните искове се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане
от страна на застрахователя по имуществена застраховка, в случая на 29.03.2018 г. По време
на извънредното положение от 13.3. до 13.5.2020 г. давност не е текла, при което срокът би
изтекъл на 29.5.2023 г., като е прекъснат с подаването на исковата молба на 26.4.2023 г.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е изцяло основателна и следва да му се присъдят направените разноски за
държавна такса 50 лв., депозит вещо лице 380 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100
лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо з.“ ЕАД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. София,
.........., ДА ЗАПЛАТИ НА „Д. з.“ АД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр.
София, ..............., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 377.60 лв.,
представляваща неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по
застраховка „Каско“ за щети на МПС в резултат на ПТП, настъпило на 14.02.2018 г. по вина
на водача на МПС „Х. И 30“ с рег. № .........., чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. до изплащането й,
сумата от 116.69 лв. лихва за забава от 26.4.2020 г. до 26.4.2023 г., и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 530.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3