Р Е Ш
Е Н И Е
№
468
гр. Русе, 08.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание
на 10 октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЧОКОЕВА в.
гр. дело № 580 описа за 2017 г.,
за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
„ХАРЪБ“ АД гр. Б. е обжалвало
решението на Районен съд Б., постановено по гр. д. № ,1115/2016 г., с която са уважени предявените от ищеца
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3
от КТ и е осъдено да заплати направените по делото разноски. Излага оплаквания
за неправилност на решението в тази част и моли то да се отмени, а исковете да
се отхвърлят като неоснователни. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Н.Х.И., чрез адв.
В., в съдебно заседание, оспорва основателността й. Претендира разноски.
Въззивният съд намира жалбите за допустими – подадени са от страните
по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната
жалба е неоснователна.
По делото не е спорно, че ищецът е работил в „ХАРЪБ“ АД гр. Б. по трудов договор
на длъжността „оператор каучуково производство“. Със заповед № 18 от 07.12.2016
г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ, поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на
работата. Ищецът е оспорил законността на уволнението и е поискал неговата
отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Окръжният
съд намира,
че въз основа на правилно установените и обосновани фактически положения и законосъобразни
правни изводи, районният съд е достигнал до правилния извод, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и е уважил предявените искове. Въззивният съд споделя изложените мотиви и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях.
Основанието за прекратяване на
сключения трудов договор е безвиновно и е посочено в
разпоредбата на чл. 328, т. 5 от КТ – липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата. Доказването на отрицателния факт "липса на качества"
се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат
отношение към начина, по който
работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява
определени свои задължения. При това основание в
тежест на работодателя е да установи тази липса, което в настоящия случай не е
доказано.
Мотивирането на заповедта за уволнение на
това основание може
да бъде мотивирана и
с друг документ, към който
препраща заповедта и който е бил известен
на работника към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение. Такова препращане в заповедта има към дневните рапорти и към рекламациите
от клиенти. Неизяснен от ответника, обаче, остава въпросът дали тези документи
са били известни на ищеца, а от друга страна в процеса не е установено дали
рекламациите и намаляването на производителността се дължат на липсващи у Н.И. качества.
От доказателствата не може да се обоснове извод, че
получените негативни резултати се дължат на поведението на ищеца - недостатъчно познания, липса на конкретни умения,
немарливост, неспособност за работа в екип,
недисциплинираност или други подобни негови
действия или бездействия за задълженията, които той не
е бил в състояние да изпълни. За недоказаността на тези обстоятелства районният съд е изложил подробни
мотиви, обосновани от събрания писмен и гласен доказателствен
материал, към които въззивният съд препраща.
За да е налице законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, т. 5 от КТ,
работодателят следва да посочи и докаже точно какви качества липсват на ищеца,
за да изпълнява ефективно възложената му работа, като тези качества следва да
бъдат съобразени и да съответстват на изискванията за заемане на длъжността,установени
в длъжностната характеристика и да е налице причинно-следствена връзка с
неизпълнението на конкретните трудови задължения /в този смисъл задължителната
практика по чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 483/13.10.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 5084/2008 г., гр. о./, или да се посочи начинът, по който работникът се
справя с възложената работа и/или да
бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни /Решение № 202 от 19.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 804/2011 г., IV г. о./. В конкретния случай разпитаните по делото свидетели не
установяват посочените релевантни да спора факти. Напротив, дори свидетелят на
работодателя изнася данни за отлични качества на уволнения работник за
ефективно изпълнение на работата, а сочените от този свидетел причини за
неизпълнение на трудовите задължения от ищеца, водят до извод не за обективна
невъзможност на последния да се справя с работата, а на виновна такава,
обуславяща прекратяване на трудовото правоотношение на друго, визирано в КТ,
основание.
Ето защо правилен се явява изводът на районния съд, че са
налице основания за отмяна на оспорената по съдебен ред заповед, тъй като не е
доказано основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение.
Предвид основателността на главния иск правилно е уважен
и акцесорният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и искането за
обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа вследствие
на уволнението. В тази връзка правилно са анализирани представените по делото доказателства
– справка от НАП, от която е видно, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника ищецът е останал без работа. Следователно
претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ е основателна.
По
така изложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора разноски се дължат на ищеца.
Мотивиран така и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 от 05.05.2017 г., постановено по гр. д. № 1115/2016 г. по описа
на Беленски районен съд.
ОСЪЖДА „ХАРЪБ“ АД гр. Б., ЕИК *********, кв. Г.Б., ул. В.А.43,
представлявано от В.Д.Б.Б.М.да заплати на Н.Х.И., ЕГН ********** ***, сумата от 500 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: