Мотиви към ПРИСЪДА
от 19.01.2018г. по НОХД № 1474
по описа на КРС за 2017г.
Повдигнато е обвинение срещу Д.Ю.С. по чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.“а“ от НК за престъпление извършено в периода от 19.04.2017г. до 21.04.2017г.
в гр.Кърджали.
Делото се гледа по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие.
На него подсъдимият С. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. На тази база и на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът
е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на дееца
без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимият С. от фактическа страна. Настоява, че по делото безспорно и
категорично били установени фактите, по които нямало спор със защитата и дееца.
Деянието му може да се квалифицира като измама по смисъла на чл.209 ал.1 от НК,
тъй като с действията си подсъдимия възбудил и поддържал заблуждение, след
което нанесъл и имотна вреда в размер на 7000лв. Поради това прокурорът
поддържа обвинението и от правна страна. Счита същото за извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК. Предлага на съда
да постанови съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.211 предл.2 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“
от НК и да му се определи справедливо наказание. Настоява то да бъде определено
при изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 9 години при първоначален „строг“ режим, както
и в негова тежест да бъдат възложени всички разноски по делото.
Подсъдимият С. се признава за виновен и заявява, че признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. В ход по същество в своя защита заявява,
че се признава за виновен. Моли съда да го признае за виновен по предявеното
обвинение и предлага да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от
4 години при редукцията на чл.58 вр.чл.55 от НК като окончателно наказание по
реда на глава 27 вр.чл.373 от НПК. В последна дума моли съда за по- леко
наказание.
Служебният защитник на дееца в пледоарията си изразява несъгласие с
предложеното от прокурора наказание. Моли съда да го признае за виновен за
обвинението му и да му се наложи едно справедливо наказание при съобразяване на
всички относими обстоятелства към личността на подсъдимия. Настоява за
наказание, което да бъде определено към средния размер на предивденото в закона
и след това редуцирането му по системата на чл.58 ал.1 от НК.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Д.Ю.С.,
роден на ***г***, български гражданин, женен, с
основно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН **********. Имал прякор и бил известен в обществото с името „К.“.
Безспорно се установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а
и предвид разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК, както и признанието на всички
факти от подсъдимия, то съдът възприема нея, а именно: Свидетелят Й.Т. бил
гражданин на Република Турция и имал статут на пребиваващ в Република България.
Установил се трайно на територията на Република България в гр.Кърджали, където
извършвал търговска дейност като стопанисвал автомивка в града. В нея работел
свидетелят С.Е.Х., който бил известен сред колегите си и в обществото с името С..
В началото на 2017г. подсъдимият Д.С. започнал да посещава стопанисваната
от пострадалия автомивка в гр.Кърджали, за да мие автомобилите си. Всеки път идвал
с различно моторно превозно средство. Покрай тези си посещения той се запознал
със свидетеля Й.Т. и така започнали да поддържат близки отношения и станали
приятели.
Свидетелят С.А. работел като управител на хипермаркет „Технополис“ находящ
се в гр.Кърджали. Той познавал подсъдимия Д.С. задочно като ползващ се с
недобра репутация. По този повод свидетелят С.А. бил издал заповед в
управлявания от него магазин служителите да не поддържат извън служебни
контакти с дееца С.. На последния никога не било обещавано или предлагано да
закупува бяла и черна техника от находящия се в гр.Кърджали хипермаркет
„Технополис“ на преференциални цени или на цени различни от обявените на
етикетите на артикулите продавани в магазина.
В началото на месец април 2017г. свидетелят С.Е.Х. споделил на пострадалия Й.Т.,
че възнамерява да сключи граждански брак и го поканил на сватбата. Той приел
поканата и тъй като бил доволен от качествата му като работник в автомивката,
решил да му направи по- голям подарък от обикновеното, а именно да му подари
хладилник.
На 19.04.2017г. подсъдимият Д.С. отново посетил стопанисвата от свидетеля Й.Т.
***. Тогава последният му споделил, че бил поканен на сватбата на работинка си С.Х.,
поради което възнамерявал да му направи подарък като му закупи и подари
хладилник. На това деецът Д.С. му предложил, тъй като имал близки контакти с
ръководството на хипермаркет „Технополис“ в града, че можел да му закупи бяла и
черна техника на преференциални цени. Пострадалият Й.Т. се съгласил да се
възползва от предложението на подсъдимия като му бъде закупена техника за него
и за свидетеля Х. на по- ниски цени от обявеното. На следващият ден-
20.04.2017г. подсъдимият С. отново предложил на свидетеля Т. да закупи за него
и за свидетеля Х. техника на половин цена от хипермаркет „Технополис“.
На 21.04.2017г. деецът заедно със свидетеля С.Х. и пострадалия били в
гр.Крумовград, където последният продал притежавания от него лек автомобил.
След като прехвърлил собствеността на превозното средство, за сделката той
получил сума в размер на 7000лв. Свидетел на това станал и подсъдимият Д.С.,
тъй като той бил постоянно с пострадалия този ден. Около обяд на 21.04.2017г.
тримата мъже се завърнали в гр.Кърджали. Тогава деецът С. казал на свидетеля Й.Т.
да отидат до хипермаркет „Технополис“ в града, за да изберат техниката, която
последният искал да закупи. Пострадалият Т. се съгласил и тримата мъже заедно
влезли в посочения магазин, където започнали да разглеждат изложените стоки.
Там свидетелят Й.Т. казал на подсъдимия С. какви стоки иска да му бъдат закупени
и му ги посочвал, а именно- 3 броя телевизори, 1 брой климатик, 1 брой пералня,
1 брой лаптоп, 1 брой мобилен телефон, 1 брой прахосмукачка, 1 брой плейстейшън
и 1 брой хладилник, при което деецът си записвал на лист избраните ел.уреди. След
като обиколили хипермаркет „Технополис“ тримата мъже- дееца, пострадалия и
свидетеля Х., седнали в едно заведение намиращо се до Автогара „21 век“ в
града. Там подсъдимият Д.С. заявил на свидетеля Й.Т., че избраните и посочени
от него стоки ще струват около 9000- 10000лв. Деецът знаейки, че пострадалият
има в себе си 7000лв. му ги поискал, за да отиде до магазин „Технополис“ и да
плати избраните от него артикули. Свидетелят Й.Т. се съгласил и дал на
подсъдимия С. сумата от 7000лв. в присъствието на свидетеля С.Х.. Тогава деецът
обещал да му достави техниката до края на работния ден на работното му място, а
именно в автомивката. След това тримата мъже се разделили като свидетелите Т. и
Х. отишли на работа, където зачали дееца да достави избраната стока. Минали
около 2- 3 часа, но последният не се обаждал. Поради това пострадалият позвънил
по мобилния телефон на подсъдимия С. и го попитал какво става с уредите. Той му
отговорил, че имало проблем с охраната на хипермаркета, поради което не можело
да се изкара стоката от магазина. Но обещал, че тя ще му бъде доставена в най-
скоро време. Казал му още, че в неделя на 23.04.2017г. охраната на хипермаркет
„Технополис“ няма да е същата и тогава ще може да изнесе стоката от магазина,
след което ще му я достави.
В неделя 23.04.2017г. подсъдимият Д.С. се срещнал със свидетеля Й.Т. като
му носел 1 брой лаптоп. Деецът му заявил, че му дължи още 500лв. за лаптопа, която
отказал да плати, а за останалата избарна стока му обещал да му я достави до
края на деня, след което се разделили. Това не станало, поради което на датата
24.04.2017г. пострадалият депозирал жалба до ОДМВР- Кърджали против подсъдимия С.,
в която описал случилото се.
Настоящата съдебна инстанция е одобрила съгласието на дееца изразено по
чл.371 т.2 от НПК, тъй като негово самопризнание се подкрепя от всички събрани
по делото гласни доказателства, които са еднопосочни и се допълват, поради
което кредитира всички свидетелски показанията. Безспорен е факта, че
подсъдимият Д.С. не развивал търговска дейност и нямал възможност да прави
продажби на електродомакински уреди, както и че нямал уговорка с управителя на
хипермаркет „Технополис“ в гр.Кърджали да закупува от там стока на по- ниска
цена. Не се спори и, че той взел от свидетеля Ю. Т. пари в размер на 7000лв.,
представляваща инкриминираната сума по обвинителния акт, което се установи
безспорно по делото, както от признанието на дееца, така и от разпита на свидетелите
Й.Т. и С.Х., както и частично от показанията на Н.С. и С.А.. Безспорно е и
обстоятелството, че подсъдимият С. не е предал във владение на пострадалия
движимите вещи, за които са се уговорили и за които са дадени парите в размер
на 7000лв.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА: Повдигнатото обвинение по чл.211 чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.“а“ от НК е за престъплението измама, в което непосредствения обект са
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на
собственост както върху движими, така и върху недвижими вещи. С деянието се
засяга гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз основа на
свободно и съзнателно взето решение. Като негов субект може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, а от обективна страна изпълнителното деяние се осъществява
само чрез действие, като в случая обвинението е за възбуждането на заблуждение
и поддържане на това заблуждение. Първото представлява такова въздействие върху
съзнанието на измамения, което формира у него неверни представи, а втората
форма- само потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда у адреса на
измамата като затвърждава съществуващата у него невярна предства или отнема
възможността той да я осъзнае и преодолее. Като съществен признак от
обективната страна на измамата е поведението на измаменото лице, защото то
мотивирано от неправилните си представи за действителността, извършва акт на
юридическо или фактическо разпореждане с имуществения предмет. Възбуждането на
заблуждение и поддържането му, което е елемент от състава на престъплението
измама, представлява процес, който включва, от една страна, както активни
действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно
съществуването или несъществуването на определени факти, така и от друга
страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на
заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се
разпореди със своя или на другиго средства в своя вреда. Освен това
престъплението измама е резултатно увреждащо, защото законът изисква да е
настъпила имотна вреда. При това за измамата се характеризира и с особената
причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Резултатът е имотната
вреда, която настъпва като пряко следствие от имущественото разпореждане,
осъществено от измаменото лице, а разпореждането пък е следствие от
неправилната представа на това лице относно основанието или условията на
разпореждането. Видът и формата на вината са прекият умисъл, с предвиден в
състава и допълнителен субективен признак- специална користна цел: деецът да
набави за себе си или за другиго имотна облага, като е достатъчно тази цел да
бъде поставена, но не е нужно да бъде обективно постигната.
Настоящата инстанция приема, че деецът е осъществил вмененото му деяние
досежно обвинението и за двете форми- възбуждане и поддържане на заблуждение, защото
за да е налице престъпление по смисъла на закона, следва деянието- действие или
бездействие, да е осъществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от
закона за наказуемо, които характеристики в случая са налице. Подсъдимият Д. Ю.С.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.211
вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от
НК, а именно измама чрез въвеждане и поддържане на
заблуждението, поради следните съображения: Деецът извършил изпълнителното
деяние като е използвал друг човек, в случая пострадалия свидетел Й.Т., който е
извършил акт на имуществено разпореждане, което представлява правнозначимо
поведение- плащане на парична сума, в което разпореждане подсъдимият С. по
никакъв начин не се е ангажирал с участие и отговорност. При така описаното
поведение на дееца се очертават трите причинни връзки на измамата. На първо място: Д.С. е възбудил и поддържал
заблуждение у пострадалия като проявил активност с цел да утвърди тази невярна
представа. Тези действия се изразили в следното- при разговора му със свидетеля
Т. на 19.04.2017г. деецът му заявил, че имал близки контакти с ръководството на
хипермаркет „Технополис“ намиращ се в гр.Кърджали и поради това може да му
закупи бяла и черна техника на преференциални цени; на 20.04.2017г. подсъдимият
С. отново му предложил да закупи за него и за свидетеля Х. техника на половин
цена от посочения магазин; на 21.04.2017г. отишъл с пострадалия в хипермаркет
„Технополис“, където разглеждали намиращите се там стоки и свидетелят Т. казал
и му ги посочил кои точно уреди иска да му бъдат закупени, при което деецът си
ги записал на лист хартия; занесъл на свидетеля Й.Т. 1 брой лаптоп и обещал до
края на деня да му достави и другите уреди. На
второ място- вследствие на тези свои неверни представи пострадалият
свидетел Й.Т. е предприел имуществено разпореждане, изразяващо се в даване на пари
лично на подсъдимия. Този акт от страна на пострадалия е в резултат единствено
и само на създадената и поддържана невярна представа от дееца С., защото ако
измаменият не бе формирал такава погрешна представа, то той не би се
разпоредили с имуществото си. И на трето
място- поради разпореждането се е стигнало до имотна вреда за свидетеля Й. в
размер
на 7000лв. В случая единствено и само в резултат на
заблудата пострадалият се е разпоредил със своите вещи- пари, и те неоснователно
са излезли от неговия патримониум. Вредата е настъпила от преките действия на
измамения, които са били мотивирани именно от подсъдимия да ги извърши. Деецът
е въздействал пряко и непосредствено върху физическото лице, което е притежавало
фактическата власт да се разпорежда с имуществото си, в случая с паричните си
средства.
И двата признака от субективна страна на престъплението- пряк умисъл и
користна цел у дееца, са налице по настоящото дело. Подсъдимият Д.С. е
предвиждал, че в резултат на неговото въздействие чрез поддържане на вече
възникнали неверни представи у измамения, той ще извърши акт на имуществено
разпореждане като му плати инкриминираните пари, както и че в резултат на този
акт имуществото му ще бъде увредено. Това е така, защото подсъдимият Д.С. е
сключил този устен договор за покупко- продажба на движими вещи- ел.уреди, без
намерение да го изпълни, който извод произтича от комплексната преценка на
поведението му преди, по време и непосредствено след извършване на
инкриминираното деяние. Създал е добро впечатление у пострадалия, преди да
пристъпи към сключване на процесната сделка като му е казал, че поддържа близки
контакти с ръководството на хипермаркет „Технополис“ в гр.Кърджали, с което е
спечелил доверието му. Убеждавал го по телефона, че имал готовност да изпълни
поетото задължение, но имало проблем с охраната в магазина, с което продължил
да поддържа създадената невярна представа за изпълнение на поетото облигационно
задължение. След поемането му обаче, той не е предприел изпълнението му, тъй
като не се занимавал с търговска дейност и нямал възможност да прави продажби
на електродомакински уреди и техника, за да може да ги продаде. Деецът е
демонстрирал привидно желанието си да изпълни поетия ангажимент като занесъл на
свидетеля Й.Т. 1 брой лаптоп и отново му обещал да му достави другите уреди до
края на деня, нещо което отново не сторил. Това последващо действие на
подсъдимия С. потвърждават умисъла в намерението му да се обогати неправомерно.
Наред с това субектът цели имотна облага за себе си или за другиго като съзнава
неизбежността на настъпилата имотна вреда. По делото специалната цел е видна и
от признанието на дееца направено по реда на чл.371 т.2 от НПК. В случая обаче
не само, че деецът С. си е поставил користната цел да набави за себе си имотна
облага, но тя е и реализирана от него, което обаче не е изискване за съставомерността
на престъплението.
Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква в
следствие на акта на имущественото разпореждане да е настъпила имотна вреда.
Отрицателното изменение за измамения идва в момента на разпореждането му със
собствените си парични средства, които предава лично на подсъдимия С.. Поради
това настоящата съдебна инстанция приема, че правилно обвинението е поставило
времевите рамки на престъплението, а именно 19.04.2017г., когато е започвало
въвеждането и поддържането на заблуждение и е довършено на датата, на която
последният е извършил даването на парите от 7000лв., а именно на 21.04.2017г.
Деянието, за което подсъдимият Д.С. бе осъден е съставомерно по чл.211 от НК, защото измамата представлява опасен рецидив предвиден в чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, а именно: настоящото престъпление е извършено след като е бил осъден за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от 1 година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66- с присъда по НОХД № 2310/ 2013 по
описа на Районен съд- Стара Загора за престъпление по чл.206 ал.3 от НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, поради
което представлява „тежко престъпление“ по смисъла на 93 т.7 от НК, наложено му
е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим и не е отложено по чл.66 ал.1 от НК.
По наказанието: То следва да
бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК предвид разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК. Съдът при индивидуализацията на
наказанието взе предвид следното- на първо място степента на обществена
опасност- висока, предвид характера на обществените отношения, които се
засягат, а именно нормалното упражняване на правото на собственост върху
движими вещи, факта на големия размер на причинената имотна вреда, който
представлява над 15 пъти над минималната работна заплата за страна към
инкриминираната дата; на следващо място отчете и обществената опасност на самия
деец- висока предвид наличието на отегчаващи такива- лошите характеристични
данни и обременено съдебно минало с многобройни осъдителни присъди извън
квалификацията, както и смекчаващи отговорността обстоятелства- млада възраст, влошено
здравословно състояние и семейно ангажиран; не на последно място бе взето
предвид, че и специалната користна цел е достигната- да набави за себе си
имотна облага; счете че чрез
наказание при условията на чл.54 от НК към средния размер на предвиденото при баланс
на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за
срок от 78 месеца, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. Така определеното
наказание съдът намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, поради което
наказанието, което следва да изтърпи е „лишаване от свобода” за срок от 52
месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване съгласно чл.57 ал.1 т.2
б.“б“ от ЗИНЛС.
Настоящата съдебна инстанция не наложи предвиденото при условията на
евентуалност наказание „конфискация на имуществото” наред с „лишаването от
свобода”, тъй като за постигане на целите на личната и генералната превенция на
закона, това не е наложително. Освен това той е съсобственик само на един
недвижим имот, без да притежава други движими или недвижими вещи, поради което
налагането на наказанието „конфискация” по отношение на него е безпредметно.
Предвид изхода на делото- осъдителна присъда, и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Д.Ю.С. направените по делото разноски в размер
на 157.00лв., които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: