Р Е Ш Е Н И Е №…………..
град Свиленград, 18.03.2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА
КИРЕВА
при секретаря Ренета Иванова, като разгледа докладваното от
Председателя Административнонаказателно
дело №81 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от П.В.З. с ЕГН ********** *** се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4246653 на ОДМВР - Хасково, с
който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 600 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания
за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – като се излагат общи доводи,а именно,че същият е издаден в
противоречие с материалния закон,както и че имало допуснати нарушения на
процесуалният. Поради изложените доводи
,моли съда да отмени обжалваният акт.
В съдебната фаза, редовно
призован, жалбоподателят П.В.З., не се явява . За него се
явява адв.Зафирова, която поддържа жалбата по
изложените в нея доводи . Излага допълнителни съображения относно
основателността на подадената жалба.
Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени
доказателства.
Страна Районна
прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 04.07.2020г. в 17,32часа на Първокласен
път I-8 при
км.365+500 /според отразеното в протокола,в ЕФ мястото посечено като в с.Пъстрогор,
общ.Свиленград, обл.Хасково на изхода за село Младиново/, с
автоматизирано техническо средство TFR 1-М 656/14 представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е регистрирано
и заснето движение на лек автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ" с рег.№ Х 4666 ВА, собственост
на жалбоподателя П.В.З. /видно от
справката от централна база данни на
КАТ,касателно собствеността на процесното
МПС/, със скорост 100 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 50 км/ч ,респективно
наказуема 47км./ч. след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч -
нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
След обработване на информацията
от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден процесният ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното
средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
деянието/приложена към АНпр/.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед №
8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с
образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно
отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената,
приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата 18.01.2021 година (, видно от Справката за нарушител), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден
14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с
данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството
му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят
не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП
и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и
използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната
дата - 04.07.2020г., когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен
Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година,
издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство по делото. От съдържанието на Протокола се установяват данни за
датата на използването на АТСС - 04.07.2020г., времето (16.30 часа до 20.00 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е
използвана системата – ПП I-8 при
км.365+500 /а не както е посочено в ЕФ в село Пъстрогор на изхода за село
Младиново, за ограничението на скоростта е посочено въведено ограничение с
пътен знак В26-50км.в час ,съгласно чл.21,ал.2 от ЗДвП,а не както е
прието в ЕВ въведено общо ограничение съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП, режима на измерване - стационарен, номера
на служебния автомобил, където е поставено, така и
броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на
основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, общо налични са 2 броя снимки за
конкретния клип/12135/, на които е
виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 4666 ВА в процес на приближаване към
мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 100 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 50 км/ч (преди приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., като превишението е 47 км/ч. (след приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч).
Аналогични данни се съдържат и в
приложената извадка - разпечатка от системата на
регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за
конкретното нарушение, заснето в 17.32 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (47 км/ч)-след приспадане
на допустимата грешка, наред с отразена и реално измерената, 100 км/ч./преди
приспадане на допустимата грешка
От представения Протокол № 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че
на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт
по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на
посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в
кориците на делото) е от датата 24.02.2020 година.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно
което одобрените средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията по ЗДвП,за които изтича на
24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл,намиращите
се в употреба средства за
измерване,които отговарят на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като
съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.
Приложена е и снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски
автомобил, с който се извършва заснемането.
След
получаването на ЕФ жалбоподателят
не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП,
а го обжалва в срока
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.
Налично по АНПр
е Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на Вътрешните работи,с
която утвърждава образците на електорните фишове за извършени нарушения по ЗДвП,като
бланков екзепляр е приложен към нея.
Наличен е и Протокол №7/20 от 01.02.2021г.
за снемане на информацията от използваните
автоматизирани технически средства за контрол на скоростта за месец юли.2020г.
В кориците на делото е приложена и Справка за
нарушител/водач.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна
преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства,
приложени в Административно-наказателната преписка (АНП), както и
допълнително представените такива, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства
са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При така установените
фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените
доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за
нарушител /водач/, поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената
жалба за основателна по следните
съображения:
В настоящия случай
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 5, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният
според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ
съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно
изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН,
поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи
сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ,
независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт -
аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП,
едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената
част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост
на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, както и
твърдените за осъществени съществени елементи от
административно-наказателния състав на чл. 182, ал. 1, т.
5, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че
описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради
което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната
му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за
наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и
да организира адекватно защитата си.
Що се отнася до правосубектността
и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ,
законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР,
на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно
авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща
отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен
реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който
фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на
ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че към датата
на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е
одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежава надлежното
Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен
на интернет- страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът приема,
че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало последваща проверка, както се установява от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано
за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл
няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в
случая това е ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено
нарушението.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния
снимков материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото
доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил
друго лице като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което
изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.
Съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените
стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б
за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по
автомагистрала – 140 км. ч.,като са посочени и съответните стойности и за
останалите категории пътни превозни средства от другите категории, а според ал. 2 когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Видно от данните, обективирани в
издадения ЕФ, лицето се е движело в населено място, при предвидено в нормата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50 км/ч,въведено в закона
/ЗДвП/.
Същевременно в Протокола за използване
на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има ограничение от 50 км/ч ,въведено с пътен знак В26, т.е. не е
посочено, че важи общото правило за
ограничение на скоростта въведена в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП,а
напротив изрично е подчертано че важи правилото на чл.21,ал.2 от ЗДвП. Надлежното
оформяне на протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с
неговите обективни признаци. В конкретния случай съдът констатира противоречия
в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението:
Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено ограничението на
скоростта за контролирания пътен участък – дали важи общото ограничение на
скоростта според категорията на ППС и мястото на движение или максимално
допустимата скорост на движение на водача е сигнализирана с пътен знак.
Последното е в основата за правилното
квалифициране на административното нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 или по
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,а от там и за правилно индивидуализиране на
административното наказание, дали такова по ал.1 или ал.2 на чл.182 от ЗДвП.
При противоречивите данни в протокола
спрямо тези в ЕФ за начина, по който е въведено ограничението на скоростта,
остава неясно защо нарушението е квалифицирано по чл.21,ал.1от ЗДвП, а не по
чл.21 ал.2 от ЗДвП.
От описанието на деянието в Протокола
може да се заключи, че е извършено евентуално нарушение е по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, но не и по ал. 1 от същата норма, към
какъвто извод насочват данните от посочения ЕФ, приложен към АНП, т.е. налице е
несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието),
дадено от една страна в ЕФ и от друга страна – в документите, приложени в АНП,
което поставя в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена
правна норма в ЕФ е правилна или не.
Това несъответствие между описаното
нарушение в ЕФ и в документите по АНП представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в
документите по преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво
точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Констатира се и друго нарушение,
доколкото в Протокола мястото на контрола където е
използвана системата е посочено– ПП I-8 при км.365+500 , а в ЕФ е
посочено,че нарушението е извършено в село Пъстрогор на изхода за село
Младиново. Това нарушение безспорно нарушава правото на защита на въззивника, доколкото не става ясно къде точно е извършено
нарушението дали в село Пъстрогор или на посочения първокласен път/което е
извън населено място.
В административнонаказателното
производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна
грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до
описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други
налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало
до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с
доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения.
Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на
основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на
доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на
преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10
и ал. 11 от ЗДвП. С
оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест
на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и
признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав следва да отмени обжалваният електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен.
Относно
разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ,
брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски
хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие ,а от страна на
АНО – такива не се претендират.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят
за присъждане на разноски по делото се явява основателно и следва да бъде
уважено.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4246653 на ОДМВР - Хасково, с
който на П.В.З. с ЕГН ********** ***, за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) , на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 600 лв., като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково
със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул.
България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на П.В.З. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 300,00лв., разноски
по АНД №81/2021г. по описа на
РС Свиленград,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................