Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 08.04.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на 11 март през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 56 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е касационно по
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на М.Г.Б. , чрез
адв. Д.С. – РАК, против Решение №
979 от 19.12.2019 год. на Районен съд гр. Русе,
постановено по а.н.д № 1137/2019г. по описа на съда, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-1085-001140
от 02.05.2019г. на Началник група в сектор „ Пътна полиция” при ОДМВР-Русе . С
НП на жалбоподателя за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП са наложени
кумулативно наказание глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца
В касационната жалба се изтъкват съображения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, постановен в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила. Посочени са подробни мотиви и доводи в подкрепа на направените
оплаквания. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба счита същата за неоснователна и претендира разноски.
Представителят на
прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е
подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен
акт, поради което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
С Решение № 979 от 19.12.2019 год. на
Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 1137/2019г. по описа на съда, е потвърдено наказателно постановление (НП) №
19-1085-001140 от 02.05.2019г. на Началник група в сектор „ Пътна полиция” при
ОДМВР-Русе, с което на касатора на
основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП са наложени кумулативно наказание глоба в
размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Деянието,
за което е наказан нарушителя е свързано с отказ да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и че не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като е отказал и даване на кръв и урина
за изследване пред медицинско лице
Районния
съд е приел за установено от фактическа страна, че касационният жалбоподател е
правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „АМ“ и на 28.04.2019г. около 02,30
ч. е управлявал л.а.“Фиат Стило“ в района на ул.“Борисова“ № 56 в гр.Русе,
където бил спрян за проверка от полицейски служители от Първо РУП при ОД на МВР
- Русе във връзка със съмнения за държане на наркотични вещества.Такива били
установени и била издадена заповед за задържане. Бил повикан и екип на сектор
„Пътна полиция“ с оглед проверка на жалбоподателя за употреба на наркотици и
алкохол, като той отказал да му бъде извършена такава проверка. Бил му издаден
талон за медицинско изследване и същият бил отведен в болнично заведение за
вземане на биологични проби за изследване, където отказал да даде кръв за
изследване.
За
да достигне до тези фактически изводи е анализирал свидетелски показания на
двама полицейски служители, които потвърдили отказ да му бъде извършен тест за
употреба на наркотични вещества. Приел е, че действително е налице издадена
заповед за задържане от св.Неделчев. Допълнително с оглед на възражения от
страна на процесуалния представител за липса на приложени писмени
доказателства- талон за медицинско изследване,заповед за задържане и протокол, приложение № 4 към чл.14 ал.2 от
Наредба № 1/2017г., на два пъти съдебното следствие е възобновявано и са
изискани и приети посочените документи. За да
стигне до извода за законосъобразност на оспореното пред него НП и да го
потвърди, въззивната инстанция е приела, че в административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо
място, съдът счел, че деянието е
безспорно установено на база свидетелски показания и допълнително
изискани писмени доказателства и респ. доказано и материалният закон е приложен
правилно, тъй като отказът
за проверката на употребата на наркотични вещества е установен по предвидения в
чл.174 ал.4 от ЗДвП вр.Наредба № 1/2017г. Посочил е ,че жалбоподателят е
следвало да даде биологична проба за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, доколкото е управлявал МПС и с отказа си е реализирал състава на
нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Отговорил е на възраженията относно
непълнотата на доказателствата представени от АНО
Решението е правилно.
Издаденото срещу касатора НП, предмет на разглеждане от вззивният съд
визира двете форми на изпълнително деяние по чл.174 ал.3 ЗДвП- отказ да бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение
на предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като е отказал и даване на кръв и урина за изследване пред медицинско
лице след връчен талон за изследване.
Съдът следва да посочи, че независимо чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от проверка с тест или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно
в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Обратната теза би била в нарушение на принципа "ne bis in idem" и би
довела до ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора
двукратно за едно и също бездействие. За да е налице съставомерно
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
обаче е достатъчно да е изпълнено само едно от изпълнителните деяния. В случая
от гласните доказателства пред РРС се установява отказ от изпробване с тест за
употреба на наркотици. В редовно съставения
АУАН освен описаното деяние под първата форма на изпълнително деяние – отказ да
бъде тестван с техническо средство „драг тест” със съответния фабричен номер за
установяване на наркотични вещества и техните аналози и посочено и обяснението
на водача, че е употребявал такива преди 14 дни, като АУАН е подписан без
възражения. Именно този отказ е потвърден от гласните доказателства, които са
цитирани във въззивното решение.
Основното възражение
на защитата е по отношение на другата форма на изпълнително деяние –
неизпълнение на предписания за химико-токсилогично лабораторно изследване, като
в тази част въззивният съд е ценил талона за медицинско изследване и по
отношение на отразения факт за отказ от такова пред медицински специалист-
протокола по приложение № 4 към чл.14 ал.2 от Наредба 1 /2017г., както и
заповедта за задържане по реда на чл.72 ЗМВР. Възражението е свързано с
разминаването в часа на задържане по заповедта- 2,30ч., издаването на талона в
3,30ч. и отразеното в протокола като отказ от даване на кръв в 4,20ч., от
където са правят изводи за обективна невъзможност за изпълнение на
предписанието и въобще за липсата на протокол, тъй като същият не бил описан
като доказателство. Действително в НП липсва посочване на протокола от
медицинското изследване като доказателство за фактическите констатации в НП, че
касатора е отказал да даде кръв и урина за изследване пред медицински
специалист в УМБАЛ „Канев”-Русе.
Обстоятелството, че въззивният съд не е
възприел изложените в жалбата съображения за допуснати нарушения при
установяване на нарушението от страна на наказващия орган, не означава, че е
допуснато съществено процесуално нарушение. Напротив, съдът е обсъдил събраните
в хода на производството, развило се пред АНО, писмени и гласни доказателства,
както и тези, събрани в хода на съдебното производство и е преценил, че
фактическата обстановка е обективно установена. Фактът, че този извод на
въззивния съд не съвпада с доводите на жалбоподателя, касае спора по същество.
Съгласно чл. 5.
ал.1 от Наредба № 1/2017г . при наличие
на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване. Резултатът от проверката за употребата на
наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози,
изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2. Такъв протокол не
е попълнен, а с оглед отказа за тестване е издаден талон за медицинско
изследване, връчен в 03,30ч на 28.04.2019г.
В тази връзка
настоящата съдебна инстанция отчита, че с оглед представената заповед за
задържане касаторът е бил задържан в конвойно при ОДМВР-Русе на 28.04.2019г. за
срок от 24 часа, считано от 02,30ч до 13,15ч на 28.04.2019г. В тази връзка е
основното възражение на жалбоподателя пред РРС, че е бил лишен от възможност да
бъде изследван за употреба на алкохол и наркотични вещества и по представената
от АНО преписка липсва талон за медицинско изследване на който да е
документиран отказ от такова и липсва и протокол по реда на Наредба 1/2017г. Въпреки
направеното възражение РРС на 12.09.2019г. е счел делото за изяснено и е
обявил, че ще се произнесе в законоустановения срок.
По делото е налице
писмо изх.№ 9463/22.10.2019г. до Сектор ПП при ОДМВР-Русе, според което
съгласно резолюция на съда от 22.10.2019г./ находяща се на лист 1 гръб от анд
1137/19г./ е възобновено съдебното следствие и
следва да се изпратят протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на наркотични вещества и талон за изследване ,
като е посочено ,че делото е насрочено за 14.11.2019г., за която дата страните
са били призовани.
Действително съгласно
чл. 332 НПК въззивният съд при провеждане на съдебно следствие може да използва
всички способи в НПК за събиране и проверка на доказателствата, а съгласно
чл.302 НПК ако при съвещанието се намери, че обстоятелствата не са изяснени
достатъчно може да се възобнови съдебното следствие в условията на чл. 327 ал.1 НПК. Именно в тази хипотеза са изискани писмените доказателства съответстващи
на описаните факти и непредставени от АНО, въпреки неговото задължение, като
РРС е изпълнил задължението си по чл. 13 и чл.14, чл.107 ал. ал.2 и ал.3 НПК .
Видно от талона за
медицинско изследване, такъв е връчен на
М.Г./ касатора/ на 28.04.2019г. в 03,30 ч. с указание за яваване в УМБАЛ Канев
за вземане на кръв и урина до 40 минути, т.е. до 04,10ч. Това обстоятелство
отнесено към кредитираните показания на св.Г.В. и св. Н.Н. сочи, че талонът е
издаден след задържане на лицето по реда на чл.72 ЗМВР, след извършване на
неотложните действия по оглед на автомобила му и след съставянето на АУАН. Видно
от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и наркотични вещества, лекар от УМБАЛ Канев е удостоверил, че на
28.04.2019г. в 04,20 мин. М.Г. е отказал да даде кръв. Това обстоятелство е
отразено в НП. Възражението на процесуалния представител на касатора, че в
протокола за медицинско изследване, в които е отразен и отказа му да бъде изследван,
липсва подписа му, е неоснователно. Такъв е поставен на две места срещу името
му и най-вече срещу отказа. Спазено е
изискването на чл.15 ал.7
от Наредба 1/2017г. и отказът на лицето да бъде изследвано е отразен от
медицинския специалист в протокола по чл. 14, ал. 2,
и е удостоверен и с подписа на изследваното лице.
Така с оглед
съпоставката на часовете в документите и гласните доказателства се налага
извода, че след като е бил задържан по реда на чл.72 ЗМВР касаторът е получил
талон за медицинско изследване и е бил отведен за такова в медицинско заведение
от лицето издало заповедта, където е отказал да даде биологична проба и
възраженията за наличие на обективна пречка да се изпълни предписанието за
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества е неоснователно.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че при издаване
на АУАН и оспореното НП не са допуснати нарушения на закона. В хода на
съдебното производство нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина
са установени по несъмнен начин с допустимите и относими в това производство
писмени и гласни доказателства, поради което не са налице посочените в
касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.
С оглед на изложеното правилен е изводът на РРС за обоснованост на НП, поради което решението следва да се остави в сила.
При този изход на спора се явава и основателно искането от страна на ответната страна за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5 ЗАНН вр.чл.37 от ЗПП и Наредбата за правната помощ, който размер съдът определя на 80 лв. като отчита, че случая не е фактическа и правна сложност
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. І-ро от АПК във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 979 от 19.12.2019 год. на
Районен съд - Русе, постановено по а.н.д № 1137/2019г. по описа на съда
ОСЪЖДА М.Г.Б. ЕГН ********** *** да заплати на
ОДМВР-Русе сумата от 80 лв. разноски за юрисконсулт
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: