Районна прокуратура Пловдив е внесла
обвинителен акт срещу Н.В.С. за това, че на 08.08.2018 г. в гр. Пловдив като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с неизвестен
извършител, по хулигански подбуди, е причинил на И.Д.Р. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в пълно закрито счупване на лявото рамо на долната
челюст - престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. с чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1,
вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3, вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато
обвинение и срещу Г.П.К. за това, че на 08.08.2018 г. в гр. Пловдив като непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, по хулигански подбуди е причинил леки телесни повреди на повече
от едно лице, както следва: на В.И.К. *** е причинил лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК, изразяваща се в сътресение на мозъка, довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; и на Д.Х.Д.
*** е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК,
изразяваща се в контузия на главата с травматични отоци в окосмената част на
главата, довела до болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4, предл. 3 и т. 12, вр. с чл. 130 ал. 1, вр.
с чл. 130 ал. 2, вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за сумата от 3500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
пострадалия И.Д.Р. в резултат от деянието, предмет на обвинението, ведно с
законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на дължимата
сума.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на Глава XXVIII от
НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”,
като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимите признаха изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не
се събират доказателства за тези факти. Предвид това, съдът на основание чл.
372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение и моли на
подсъдимия С. да бъде определено наказание при условията на чл. 58а вр. чл. 54
от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че целите
на наказанието могат да се постигнат с определяне на наказание в рамките на 9 месеца
лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3 и да бъде наложено в размер
на 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено по реда на чл. 66 вр.
чл. 69 от НК с изпитателен срок от 3 години. Претендира разноските да му бъдат
възложени на подсъдимия, както и да бъде уважен предявеният граждански иск
срещу него. Обвинението спрямо подсъдимия К. също се поддържа, като приема, че
следва същият да бъде освободен от наказателна отговорност и по реда на чл.
78а, ал. 6 от НК да му бъде определено и наложено наказание обществено
порицание.
Повереникът на частния обвинител
и гражданския ищец счита, че деянието е доказано по несъмнен начин. Относно
размера на наказанието се солидаризира с представителя на държавното обвинение.
Моли за уважаване на предявения граждански иск в пълния предявен размер.
Защитникът на подсъдимия К., адв.
К., в хода на съдебните прения, поддържа изразената от държавния обвинител теза
за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, което да се определи на обществено порицание.
Пледира последното да бъде изпълнено чрез прочитането на присъдата в етажната
собственост по адрес на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия С., адв.
Ч., моли да се съобразят смекчаващите отговорността обстоятелства около
личността на подзащитния й и да се определи от съда наказание в предвидения от
закона минимум. По предявения граждански иск пледира по основателността му по
основание и размер.
В правото на лична защита
подсъдимият К. поддържа казаното от своя защитник. С последната си дума
изразява съжалението си.
В правото на лична защита
подсъдимият С. поддържа казаното от своя защитник и се извинява за постъпката
си. С последната си дума изразява съжалението си.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.В.С. с ЕГН ********** е роден на *** ***. Живее на в **.
Същият е ***, б.г., с основно образование, неженен, работещ и неосъждан.
Подсъдимият Г.П.К. с ЕГН **********
е роден на *** ***. Същият е ***, б.г.,
с основно образование, ** и неосъждан.
Около 00:30 часа на 08.08.2018 г. И.Р., В.К., Д.Д., А.С., Д.У. и К.У.се
прибирали пеш към домовете си в кв. „Христо Смирненски“ в гр. Пловдив след като
преди това били посетили филмова прожекция в МОЛ Пловдив. Групата достигнала
парк, намиращ се се в района на ул. „Вечерница“ – до магазин „Т-Маркет“ и
пощата в кв. „Христо Смирненски“, когато срещу тях се насочили подсъдимите Н.С.
и Г.К.. Последните двама били приятели. Подсъдимите и друга група лица не се
познавали лично, но се разпознавали по физиономия като живущи в кв. „Христо
Смирненски“ в гр. Пловдив. Познанство съществувало само между подсъдимия Н.С. и
свидетелката К.У., които преди време били съученици. С., който бил гол от
кръста нагоре, се насочил към И.Р. и го попитал защо се смеят. Р. му отговорил,
че не се смеят на него и приятеля му. Подсъдимият
С. се приближил до И.Р., започнал да подскача и казал „Хайде, започваме“, след
което без какъвто и да е било повод ударил Р. с юмрук в областта на лицето, а Р.
се опитал да се защити. Към този момент подсъдимият К. стоял встрани и не предприел
никакви действия. Свидетелят В.К. се намесил и отдалечил С. и Р. един от друг,
а подсъдимите продължили по пътя си. Свидетелите И.Р., В.К., Д.Д., А.С., Д.У. и
К.У.седнали на пейките, които се намирали в близост, и разговаряли за случилото
се. След около 10 минути подсъдимите отново се появили и с бърз ход се насочили
към въпросните пейки, а С. попитал дали искат да направят масов бой, след което
без да чака отговор налетял отново на И.Р.. Започнал да му нанася удари с
юмруци в областта на главата и тялото. Р. не отвърнал на ударите, а само се
опитвал да се предпази. В това време К. ударил с юмрук в лицето свидетеля В.К.,
в резултат на което последният паднал на земята. Веднага след това подсъдимият К.
се обърнал към Д.Д. и започнал и него да ударя с юмруци в главата, като Д.
просто се опитвал да се предпази, още повече, че носел диоптрични очила. В това
време на мястото на инцидента пристигнали и свидетелите И.Г., В.К. и В.К.,
които били приятели на подсъдимите. В същия момент подсъдимият С. ударил отново
с юмрук Р., като ударът попаднал в лявата част на лицето му и той паднал на
земята. Подсъдимият С. замахнал и изритал Р. в лявата част на лицето му, след
което продължил да нанася удари с крак по цялото му тяло, като към него се
присъединил и неустановено по делото лице, което също нанесло множество удари с
крака по падналия на земята Р..
По време на инцидента свидетелят П.Я. бил в дома си, когато чул викове
отвън. Излязъл на терасата и видял побоя, като веднага сигнализирал за
случващото се на тел. 112 и излязъл навън, за да окаже помощ на пострадалите. Той
извикал, което бил възприето от подсъдимите и те избягали към междублоковото
пространство, в посока сградата на Математическата гимназия. Заедно с тях
мястото напуснали и свидетелите И.Г., В.К.и В.К..
Малко след това на мястото на инцидента пристигнали полицейските служители
при Второ РУ гр. Пловдив К.М. и С.Ш., както и екип на ЦСМП, който откарал
пострадалия И.Р. в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, тъй като същият бил с
най-сериозни наранявания.
По делото била изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
24/2019 г. по описа на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, от заключението на
която се установява, че при гореописания инцидент от 08.08.2018 г. на
пострадалия И.Д.Р. е било причинено пълно закрито счупване на лявото рамо на
долната челюст; кръвонасядане на горния клепач на лявото око; кръвонасядане на
долния клепач на лявото око;оток на лявата лицева половина; охлузване на дясна
лакътна става; охлузване на дясна коленна става. Вещото лице дава заключение,
че пълното закрито счупване на лявото рамо на долната челюст се преценява като
счупване на челюст, а останалите наранявания по отделно и в съвкупност са
довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. Според вещото лице
описаните травматични увреждания са получени по най-общия механизъм на удар
и/или притискане с/или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да
са получени така, както се съобщава в материалите по досъдебното производство,
а именно при нанасяне на побой с юмруци и ритници по главата и тялото на
08.08.2018 г. В заключението е отбелязано още, че пълното закрито счупване на
лявото рамо на долната челюст е възникнало най-вероятно при директен удар в
мястото на счупването, при затворени челюсти и е възможно да се получи както от
силен страничен удар с юмрук, така и от ритник в лявата половина на долната
челюст.
Изготвена е и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 22/2019 г. по
описа на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, от заключението на която се установява, че при инцидента от 08.08.2018 г. на пострадалия
В.И.К. е било причинено следното: контузия на главата с кръвонасядане в тилната
област; оток на лявата лицева половина; контузия на шията; сътресение на
мозъка. Според вещото лице
описаните травматични увреждания са получени по механизма на удар и/или
притискане с/или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са
получени така, както се съобщава в материалите по досъдебното производство, а
именно при нанасяне на побой на 08.08.2018 г., като кръвонасядането в тилната
област най-вероятно е причинено при падане назад и удар на главата в областта
на тила в бордюр, а останалите увреждания най-вероятно са причинени при
нанасянето на удари в областта на главата. В заключението е отбелязано, че
сътресението на мозъка, без пълна загуба на съзнанието до степен кома, се
преценява като довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, а останалите наранявания, причинени на В.К. по отделно и в
съвкупност са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
От съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 23/2019 г. по описа на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.
Пловдив се установява, че при инцидента от 08.08.2018 г. на пострадалия
Д.Х.Д. е било причинена контузия на главата с травматични отоци в окосмената
част на главата, която му е причинила болка и страдание, без разстройство на
здравето, като описаните травматични увреждания са получени по механизма на
удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време
да са получени така, както се съобщава в материалите по досъдебното
производство, а именно при нанасяне на побой на 08.08.2018 г.
По делото е
изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза по
отношение на подсъдимия Г.П.К., от която се установява, че същият към
08.08.2018 г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си и не е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение, поради лекомислие или увлечение.
Изготвена е и
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза по отношение на
подсъдимия Н.В.С., от която се установява, че същият към 08.08.2018 г. е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си и не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение,
поради лекомислие или увлечение.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства и по конкретно свидетелките показания на И.Д.Р., В.И.К.,
А.А.С., Д.Г.У., П.Д.Я., К.Г.У., В.К., В.К., И.Р.Г., П.А.Б., К.Н.М., С.П.Ш., В.С.С.,
Ц.А.Х., Д.Х.Д., както и писмени такива – протоколи за разпознаване на лица,
съдебномедицински експертизи по писмени данни №№ 22, 23, 24/2019 г., комплексни
съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи, писмена медицинска
документация, сред която съдебномедицински удостоверения, епикризи, листове за
преглед на пациент в спешно отделение, листове за преглед на пациент в КДБ/СО и
др., справки за съдимост, характеристични справка и другите надлежно приобщени
по делото писмени доказателства.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
както и направеното самопризнание, като не
констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията
на подсъдимите се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели и най-вече пострадалите
лица и очевидците на събитията за действията на подсъдимите, протоколите за разпознаване
на лица и приетите по делото експертни заключения. Крайният извод за
установената фактическа обстановка се доказва и от останалите писмени
доказателства. Преценени отделно и самостоятелно всички събрани доказателства
установяват по несъмнен и категоричен начин обвинението от фактическа страна. В
тази връзка показанията на пострадалите съдът намери за обективни и достоверни,
като пряк източник на информация за възникналите събития, и те се потвърждават
от изготвените съдебномедицински експертизи, установяващи претърпените
травматични увреждания. Затова и съдът ги оцени с доверие и основа фактическата
обстановка на тях и на признанията на подсъдимите за това, че събитията са
настъпили така, както са посочени в обвинителния акт.
С оглед на това съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Н.В.С. *** като непълнолетен, но като е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие
като съизвършител с неизвестен извършител, по хулигански подбуди, е причинил на
И.Д.Р. *** средна телесна повреда, изразяваща се в пълно закрито счупване на
лявото рамо на долната челюст - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1
от НК.
Установява се по делото, че подсъдимият С. е
нанесъл последователни удари със свита в юмрук ръка по лицето и главата на пострадалия
Ринчев, а в последствие и с крак по цялото му тяло, включително и в областта на
главата. В процеса на физическото съприкосновение неизвестно по делото лице се
е присъединило към действията на С. и двамата са продължили да нанасят удари на
пострадалия.
Съгласно трайно
установената съдебна практика счупването на челюстта е
самостоятелно основание за квалифициране на телесната повреда като средна, без
да е необхоД.да се съпровожда с избиване на зъби. Под „счупване“ трябва да се
разбира и пукването на челюстта, водещо до ограничаване на нейните функции, т.е.
дъвченето или говоренето. Това увреждане може да бъде само временно. Увреждането
на челюстта обхваща и счупването или пукването на ябълчната кост, която
функционално е свързана с горната челюст. Така т. 11 от ППВС № 3/1979, Решение № 115 от
20.03.2014 г. по нак. д. № 2106/2013 г. на ВКС и др. решения на касационната
инстанция.
От заключението на
неоспорената по делото СМЕ се установява, че пълното закрито счупване на лявото
рамо на долната челюст се преценява като счупване на челюст. При това положение
не е необходимо то да е довело до ограничаване на дъвченето или говоренето, тъй
като само по себе си отговаря на критериите за определянето й като средна
телесна повреда.
Съгласно трайно
установената съдебна практика, когато на едно и също лице с едно и също деяние
са причинени две или повече телесни увреждания от различен вид не е налице
идеална съвкупност, като това е така, защото обектът на посегателството е един
и същ. В този случай намира приложение принципът на „поглъщане“ на по-лекия
вредоносен резултат от по-тежкия, съобразно който се определя и правната
квалификация на деянието. Погълнатият обществено опасен резултат обаче се
отчита при индивидуализация на наказанието. В този смисъл ППВС № 3/1979, Решение № 93 от
10.03.2015 г. по нак. д. № 26/2015 г. на ВКС, Решение № 99 от 27.02.2013 г. по
нак. д. № 83/2013 г. на ВКС.
С оглед
гореизложеното констатираният по-лек престъпен резултат се поглъща от по-тежкия,
а именно от счупването на челюстта и не се отразява на правната квалификация на
деянието.
Телесната повреда е нанесена с пряк умисъл като форма
на вина. Деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Тук следва да се съобрази и спецификата на
умисъла при посегателствата срещу личността. Както доктрината, така и съдебната практика са последователни в
становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна известна
неопределеност и алтернативност - деецът цели последици от даден вид /с
неконкретизирано съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне
охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за постигане на
различни резултати, като иска настъпването, на който и да е от тях. Така
Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на ВКС, III
н.о.,
Решение № 24 от 05.05.1996 г. по н.д. № 452/96 г., I н.о. Решение № 32 от
11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на ВС, I н. о.
Също така съгласно
трайната съдебна практика за формата и съдържанието на умисъла при телесните
повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието, от броя, насоката,
силата и интензивността на ударите, от мястото на нараняването и неговата
уязвимост, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, медико-биологичните
особености на причинените на жертвата наранявания, както и от комплексната оценка на всички обстоятелства
за извършеното престъпление, включително и
предшестващото поведение на виновния и пострадалия - така Решение № 395
от 03.12.2014 г. по нак. д. № 1223/2014 г. на ВКС, Решение № 11 от 22.01.2016
г. по н. д. № 978/2015 г. на ВКС, III н.о.
С оглед гореизложеното и
като съобрази, дадените от ВКС критерии и особеностите на конкретния случай,
съдът прие, че се касае до счупване на челюстта, причинено от удар с част от
тялото на подсъдимия от близко разстояние в резултат от възникнал между
подсъдимия и пострадалия конфликт. Настоящият състав намери, че подсъдимият е
действал с пряк неопределен умисъл за причиняване на средна телесна повреда. От
друга страна подсъдимият и неговият съучастник, който е останал неизвестен по
делото, са имали общност на умисъла, като и двамата са съзнавали действията си.
И двамата са проявили необходимото и изискуемо от закона субективно отношение
към поведението си, съзнавали са, че участват в изпълнението на престъплението
заедно и са предвиждали и искали от общата дейност да настъпят
общественоопасните последици като нанесат телесни увреждания на пострадалия.
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна
страна и другият подсъдим Г.П.К. *** като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по
хулигански подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице,
както следва: на В.И.К. *** е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.
130 ал. 1 от НК, изразяваща се в сътресение на мозъка, довело до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; и на Д.Х.Д. *** е
причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК, изразяваща се
в контузия на главата с травматични отоци в окосмената част на главата, довела
до болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131 ал.
1 т. 4, предл. 3 и т. 12, вр. с чл. 130 ал. 1, вр. с чл. 130 ал. 2, вр. с чл.
63 ал. 1 т. 4 от НК.
Безспорно се установява от доказателствата по делото и
направеното от подсъдимия самопризнание, че същият е нанесъл юмручни удари в
лицето на пострадалия К. и в главата на Д., в което и се изразява
изпълнителното деяние на престъплението по основния му състав.
От заключенията на приетите по делото заключения на съдебномедицински
експертизи се установява, че
при инцидента от 08.08.2018 г. на пострадалия В.И.К. е било причинено
следното: контузия на главата с кръвонасядане в тилната област; оток на лявата
лицева половина; контузия на шията; сътресение на мозъка, които са получени при
нанасяне на побой на 08.08.2018 г., като кръвонасядането в тилната област
най-вероятно е причинено при падане назад и удар на главата в областта на тила
в бордюр, а останалите увреждания най-вероятно са причинени при нанасянето на
удари в областта на главата. Сътресението на мозъка, без пълна загуба на
съзнанието до степен кома, се преценява като довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите наранявания,
причинени на В.К. поотделно и в съвкупност са довели до болка и страдание без
разстройство на здравето. Тоест е причинена лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 1 от НК.
От съдебномедицинска експертиза по писмени данни на пострадалия Д.Х.Д. се установява, че при инцидента от 08.08.2018 г.
му е било причинена контузия на главата с травматични отоци в окосмената част
на главата, която му е причинила болка и страдание, без разстройство на
здравето, като описаните травматични увреждания са получени по механизма на
удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време
да са получени така, както се съобщава в материалите по досъдебното
производство, а именно при нанасяне на побой на 08.08.2018 г. – лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
Установява се и двете телесни повреди да са в пряка причинна връзка с
поведението на подсъдимия К., който нанесъл удари с юмрук в лицето и главата на
двамата пострадали.
Телесните повреди са
нанесени с пряк умисъл като форма и вид на вина. Деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието – засягането на обществените отношения, защитаващи
телесния интегритет, предвиждал е настъпването на обществено опасните му
последици по формата на телесни увреждания и пряко е желаел това. Тук следва да
се съобрази и спецификата на умисъла при посегателствата срещу личността, а
именно известната неопределеност и алтернативност на умисъла, в който смисъл
съдът изложи по-горе вижданията си.
По отношение на деянието
на подсъдимия К. е налице и квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 4,
пр. 3 от НК - телесната повреда да е причинена на повече от едно лице. В
конкретния случай с деянието си подсъдимият е причинил телесна повреда на две
лица - пострадалите К. и Д..
Налице е и квалифициращият
белег деянията и на двамата подсъдимия да са причинени по хулигански подбуди. Още в ППВС № 2 от 16.12.1957 г., изм. и доп. с
ПП № 7 от 06.07.1987 г., касаещо някои въпроси за умишлените убийства са
разграничени двете хипотези, при които са налице хулигански подбуди. Отразените в постановлението постулати за
убийството по хулигански подбуди са приложими и по отношение на телесната
повреда, извършена по същите подбуди.
Първата
хипотеза е налице когато телесната повреда е
предшествана или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца
да я причини. Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се
обхващат от състава на телесната повреда, ако са извършени с едно деяние.
Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална
съвкупност. Във всеки случай преценката дали е налице първата хипотеза на
телесна повреда /убийство по хулигански подбуди изисква изследване на
действията, които предшестват или съпътстват посегателството срещу личността -
така Решение № 429 от 09.11.2010 г. по н.д. № 384/2010 г. на ВКС, Решение № 117
от 15.04.2009 г. по нак. д. № 73/2009 г. на ВКС/.
Втората
хипотеза е налице, когато убийството/телесната повреда не са съпътствани от
хулигански действия, извършени при условията на идеална съвкупност, но пък за
сметка на това телесната повреда е причинена по мотиви, изразяващи явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
телесната неприкосновеност. Типични примери на втората хипотеза са случаите,
когато телесната повреда е причинена с целта да се демонстрира на жертвата, че
не е недосегаема /Решение № 401/10.11.2014 г. на ВКС, I н.о., н.д. № 1247/2014 г./,
с цел да се наложи собственото чувство за справедливост /Решение № 96/2017 г.
по н.д № 278/2017 г. на ВКС/, субективното разбиране за оказване на помощ на
приятел при конфликт между две групи /Решение № 410/04.12.2013 г. по дело № 1479/2013
г. на ВКС, II н.о,/.
В
процесния случай са налице и двете от посочените хипотези. От една страна
причиняването на телесните повреди е било предшествано и съпроводено с
действия, които могат да се окачествят като хулигански – непредизвикана
словесна и физическа агресия, показност на физическа сила, демонстрация на
превъзходство над пострадалия и обществото като цяло. Налице е и втората
хипотеза, доколкото от развитието на ситуацията е видно, че до инкриминирания
резултат се е достигнало след като подсъдимите са се опитали да наложат именно
собственото си виждане за нормално развитие на ситуацията и изкривено чувство
за справедливост.
Същевременно
комплексните съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични
експертизи по отношение на подсъдимите установяват, че към 08.08.2018 г. двамата
са могли да разбират свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си и не са извършили деянието, за което им е повдигнато
обвинение, поради лекомислие или увлечение, поради което и не са налице
условията за приложение на чл. 61 от НК.
По вида и размера на
наказанието:
За
престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 12 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение на
подсъдимия С., се
предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода. Доколкото се
установи, че подсъдимият е бил непълнолетен към момента на извършване на
престъплението по реда на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК наказание в
особената част се заменя с посоченото наказание – а именно лишаването от
свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години.
При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира,
че следва да се определи наказание по реда на чл. 58а вр. чл. 54 НК в размер на
девет месеца лишаване от свобода, което да се намали с една трета и да се
наложи в размер на шест месеца.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на предходна
съдимост на подсъдимия, добросъвестното процесуално поведение, намерило израз в
проявената готовност да получи наказание за действително извършеното от него и
младата му възраст..
Като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчете причиняването и на допълнителен
общественоопасен резултат - няколко леки
телесни повреди, които са погълнати при квалификацията на деянието от по-тежкия
резултат средната телесна повреда, както и интензитета на причинените
несъставомерни телесни повреди и сравнително тежките последици за дееца от тях.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
нормата на чл. 55 от НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но
изключително такова, което би обусловило извода, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание се оказва несъразмерно
тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой
от типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя
характер, което е налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК.
Още повече, че по делото е констатирано и наличието на отегчаващо вината
обстоятелство.
Съдът намира, че така определеното наказание в
рамките на шест месеца лишаване от свобода ще съдейства за постигане целите,
както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимия. Налагането на по-тежко наказание на
подсъдимия за деяние съществено би накърнило принципите за справедливост на
налаганото наказание и за съответност между използваната наказателна репресия и
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Определеното наказание съответства
и на характера и вида на причинената телесна повреда и срока за преодоляване
на последиците от същата.
Предвид липсата на предходна съдимост и
липсата на данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимия, съдът не
намира за необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, като
счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането
му на основание чл. 66 от НК. Доколкото подсъдимият е извършил деянието си като
непълнолетен и по хулигански подбуди изпитателният срок следва да се определи в
максимално предвидения в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 от НК,
а именно на три години, който според съда би изпълнил целите на специалната
превенция.
За
престъплението по чл. чл. 131 ал.
1 т. 4, предл. 3 и т. 12, вр. с чл. 130 ал. 1, вр. с чл. 130 ал. 2 от НК, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимия К., се предвижда наказание до три години лишаване
от свобода при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК и до една година
или пробация по чл. 130, ал. 2 от НК. Като в случая наказанието следва да
се определи в рамките на наказание за лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Доколкото се установи, че подсъдимият е бил непълнолетен към момента на
извършване на престъплението по реда на чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК
наказанието в особената част се заменя с посоченото наказание – а именно лишаването
от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но
не повече от предвиденото от закона.
При преценка на обстоятелствата по конкретното дело и
личността на подсъдимия К. съдът намира, че са налице условията за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание. За
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, извършено
е умишлено, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел, като причинените
от престъплението имуществени вреди са възстановени. Съгласно приложената по
делото справка за съдимост се установява, че К. не е осъждан за престъпление от
общ характер и за него не е прилаган института по чл. 78а от НК, като от
престъплението му не са причинени имуществени вреди. Същевременно разпоредбата
на чл. 78а, ал. 6 от НК предвижда, когато деянието е извършено от непълнолетно
лице, какъвто несъмнено е настоящия случай, съдът при всяко положение да го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
обществено порицание или възпитателна мярка.
Не се налице условията да се наложи и административно
наказание лишаване от право на упражняване на конкретна професия или дейност,
доколкото такава не е предвидена в нормата от особената част на кодекса.
При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира,
че следва да се определи административно наказание обществено порицание, което
да бъде изпълнено чрез прочитането му от кмета по адрес на подсъдимия К..
Същото наказание според съда отговаря на изискванията на специалната и
генерална превенция и в максимална степен ще въздейства предупредително и
възпитателно спрямо подсъдимия и обществото като цяло.
Относно гражданския иск:
За
уважаване на гражданския иск в наказателния процес е необходимо да се установят
следните елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина.
Установи се, че в резултат на виновните
(умишлени) и противоправни действия на
подсъдимия С. (нанесъл удар с юмрук и крак) пострадалия И.Р. е претърпял средна
телесна повреда - счупване на челюстта, както и несъставомерни леки телесни
повреди, изразяващи се кръвонасядане на горния клепач на лявото око;
кръвонасядане на долния клепач на лявото око; оток на лявата лицева половина;
охлузване на дясна лакътна става; охлузване на дясна коленна става, в резултат от които претърпял физически
болки, както и психически и емоционални страдания.
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени
с ППВС № 4/68 г. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат
да бъдат характерът и интензитетът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното деяние, личността на
пострадалия, неговата възраст и обществено
положение, допълнителното влошаване състоянието на здравето на
пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания.
От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на
гражданска и наказателна колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното
постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането
е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на
пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания,
прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на
съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за да
отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Настоящият
състав като съобрази гореизложените задължителни указания намира, че
справедливият размер на обезщетението възлиза на 3500 лв. За да достигне до
този извод, съдът взе предвид по
конкретно естеството на увредените блага, а именно правото на телесна цялост и
неприкосновеност на личността - причинени са съставомерна средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на челюстта, и няколко несъставомерни леки
телесни повреди, механизма на причиняване на увредите е чрез нанесен удар с юмрук.
Съобрази се и продължителността и
интензитетът на преживените физически, психически и емоционални страдания така,
както бяха приети за установени във фактическата обстановка. Съдът взе предвид
още личността на пострадалото лице, неговата млада възраст, с добри
характеристични данни, личността на дееца, който е неосъждан към момента на
извършване на деянието. Няма данни по настоящото дело пострадалият да е
допринесъл за възникване или ескалиране на конфликта. Като цяло да е допринесъл
за настъпване на вредите.
Настоящият състав намира, че определеният размер на обезщетението в
най-пълна степен кореспондира с обществения критерий за справедливост. От една
страна пострадалият бива обезщетен за обективно нанесената му телесна повреда и
изживените негативни физически и емоционални усещания. От друга страна не се
допуска неоснователно обогатяване за сметка на подсъдимото лице.
Определеният размер на обезщетението кореспондира и с практиката на ВКС
по аналогични случаи. Така с Решение
№ 8 от 27.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 587/2008 г., II н. о., НК е определено
обезщетение в размер на 2500 лв., като в цитирания случай предмет на
разглеждане от ВКС е била само телесна повреда изразяваща се в счупване на
челюстта. Съдът намира, че допълнителните отрицателни физически и психически
изживявания за подсъдимия могат в достатъчна степен да бъдат компенсирани с
разликата от 2500 до присъдения размер от 3500 лева.
Върху уважения
размер на гражданския иск следва да се присъди и законната лихва от датата на
увреждането – 08.08.2018 г., до окончателното му изплащане, както и направените
разноски в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение на повереника на
пострадалия.
По разноските:
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият Н.В.С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 140 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и
по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 571,20 лева, представляваща направени
по досъдебното производство разноски.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият Г.П.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР Пловдив сумата от 705,60 лева, представляваща направени по досъдебното
производство разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.