№ 43
гр. Нова Загора, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20232220200017 по описа за 2023
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от А. З. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********, чрез: адвокат И. И. Я. от АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ - ЯМБОЛ, личен №
**********, адрес: *********, съдебен адрес: гр. Сливен, ул."Самуиловско шосе" № 5,
против Наказателно постановление /НП/ № 22-0306- 001272/24.08.2022 г., издадено от
началник РУ в ОДМВР СЛИВЕН, РУ НОВА ЗАГОРА.
В жалбата се твърди,че с горното НП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 7 от
ЗДвП.НП получил на 17.12.2022 г.
Предвид на изложеното, обжалва посоченото по- горе НП, като моли съда да
постанови решение, с което да се отмени НП/ № 22-0306-001272/24.08.2022 г., издадено от
началник РУ в ОДМВР СЛИВЕН, РУ НОВА ЗАГОРА, като незаконосъобразно, тъй като
било постановено при нарушение на материалния закон и административно-
производствените правила.
Аргументите в подкрепа на това искане са следните:
Санкционната норма на чл.178,ал.1,т.7 от ЗДвП предвижда наказуемост с глоба от
2000 до 7000 лв. по отношение на длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки
за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или
неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на
движението, т.е. наказуемо по реда на чл. 178, ал.1, т.7 от ЗДвП е обявено само поведението
на съответното длъжностно лице, което или не е взело своевременно мерки за отстраняване
на препятствие по пътя, или за отстраняване на пътна принадлежност на пътя, или не е
взело своевременно мерки за сигнализиране по установения начин на препятствие по пътя
или неизправност на пътна принадлежност. Като и във всичките хипотези, допуснати чрез
този текст, е необходимо същите да могат да застрашат безопасността на движението.
За да е спазено императивното изискване на чл. 42, т.4 от ЗАНН по отношение на
1
АУАН, съответно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на НП, в тези два документа
следва да е извършено описание на нарушението, чрез посочване на датата и мястото,
където същото е извършено, както и на обстоятелствата, при които е било
осъществено. Това описание следва да е достатъчно ясно и пълно, както и да е сторено по
такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни
признаци на посоченото в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното
им проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или
осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната
действителност.
В случая не може да се приеме, че е налице надлежно описание на нарушението, като
допуснатото нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е от
категорията на съществените нарушения на процесуалните правила, даващи основание за
отмяна на санкционния акт само на това основание, тъй като води, както до накърняване
правото на защита на наказаното лице с оглед невъзможността му да организира защитата
си, така и до невъзможност съда да извърши адекватен съдебен контрол
върху санкционния акт.
В този смисъл и посоченото, че длъжностното лице "не е взело своевременно мерки
за отстраняване или сигнализиране по установен начин на препятствия на пътя или
неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат БД" освен, че повтаря
законовия текст на чл. 178, ал. 7, по никакъв начин не описва в какво се изразява реалното
деяние, дали е действие или бездействие, дали е трябвало да бъде отстранено нещо или да
бъде сигнализирано, дали се касае за препятствие или неизправност на пътна
принадлежност. Съгласно дългогодишната практика на съдилищата в РБългария при
описание на нарушението не е достатъчна да се цитира законовия текст, а точно и ясно да се
опише деянието, за да може от една страна нарушителят да е наясно с кое точно свое
поведение е нарушил санкционната норма, а от друга страна, за да може решаващият съд да
прецени дали съответствието на конкретното деяние с правната норма и дали то в
действителност я нарушава.
В случая въобще не е ясно какво е изискуемото от нарушителя поведение и с кое
свое действие същият е влязъл в противоречие с това изискуемо поведение. Не са посочени
от проверяващите кои са били дължимите действия или бездействия, които глобеното лице е
било длъжно да осъществи като длъжностно лице по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП.
Ясно е, че се касае за съществуването на някаква дупка, в която по неизвестни причини, е
попаднало едно МПС. Но кога е направена тази дупка, от кого е направена и каква е
връзката на санкционираното лице с издълбаването й; дали самото изкопаване на дупката е
деянието, представляващо нарушението; дали това е неотстраняването в някакъв срок на
тази дупка; дали нарушението се крие в липсата на сигнализация; или пък при наличието на
недостатъчна сигнализация; дали се касае за липсата на въведена ВОДБ на улицата или пък
за неправилно въвеждане на ВОБД...
2
Кое от тези възможности се касае и какво точно е противоправното деяние на лицето,
така и не става ясно.
Освен това тази дупка как се квалифицира според съставителя на АУАН и АНО? Като
препятствие на пътя или като неизправност на пътните принадлежности? Трябва ли да бъде
отстранена или сигнализирана? Защото в описание на нарушението, така както е извършено
от АНО, са заложени всички предвидени възможни хипотези, допуснати в нормата, а не
конкретната ситуация и обстоятелствата, свързани с нея. А конкретната ситуация никога не
може да покрие всички тези хипотези от правната норма.
По никакъв начин не е описано времето на извършване на нарушението. То няма и
как да се опише, при положение, че както видяхме по-горе, въобще не се знае кое точно
деяние представлява самото нарушение. Защото от така изнесената фактическа обстановка в
АУАН, може без неясноти да се изясни само един краен резултат - попаднал в дупка
товарен автомобил. Но това обстоятелство явно е настъпило след деянието, което би
трябвало да е нарушение. И какво точно е това деяние, което е причина за попадане на МПС
в някаква дупка, никой не е в състояние да изясни чрез описанието, направено в АУАН и
НП. Още по-малко може да се фиксира времето на извършването му.
От горното ясно се вижда, че при съставянето на НП е допуснато съществено
процесуално нарушение /СПН/, водещо до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване,
което е достатъчно основание за отмяна на НП. Това е така, защото издадения акт и НП не
отговарят на изискванията на чл.42, т.4 и съответно на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва
точно и ясно описание на извършеното нарушение, както и на доказателствата, които го
потвърждават. Казано с други думи, начинът на описание на нарушението в АУАН и НП не
дава възможност да се разбере ясно и недвусмислено защо е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. С оглед гореизложено са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като жалбоподателят е лишен от правото му на защита, а
именно да разбере естеството на вмененото му нарушение, в какво качество му е вменено,
кои са виновните действия, които административният орган е приел, че водят до
констатираното нарушение и какво всъщност е то, за да бъде наложено съответно
наказание.
От друга страна, от АУАН и НП не става ясно също така от какво произтича
задължението на дружеството, чийто служител е глобен и въз основа на кои нормативни
актове. Последното е от съществено значение, тъй като според нормата на чл. 19, ал. 1 от
Закона за пътищата общинските пътища се управляват от кметовете на съответните
общини, като по силата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗП управлението на пътищата включва
поддържането на пътищата. Няма данни да е налице хипотезата на чл. 11 от същия
нормативен акт, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва
от самия собственик. Но кой е той - държавата или общината, така и не става ясно.
Доказателства в този насока не са събрани, поради което може да се направят следните
изводи - дейността по уличната мрежа, в случая, които са държавна или общинска
3
собственост се възлага по Закона за обществените поръчки на определен чрез конкурс
изпълнител. Дали такъв се явява "Пътно поддържане-Сливен"ЕООД, можем само да
гадаем. Не е ясно актосъставителят да има убедителни доказателства за това. Като
например да е поискал становище от ОПУ-Сливен или от Община Нова Загора какво
строителство се извършва при процесния обект и от кого. И дали изобщо "Пътно
поддържане-Сливен"ЕООД извършва такова или някакво трето лице. В АУАН и НП няма
свидетелства за такова разследване от страна на АНО, което е нарушение на задължението
му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Изпълнителят на дейности по ремонт на улична мрежа в никакъв случай не е лице,
което стопанисва пътищата, а е лице, което реализира дейност върху пътя, възложена му от
собственика. Съгласно Закона за пътищата - чл. 8 - пътищата са собственост на държавата,
общините и частна собственост. В настоящия случай няма данни, не са събрани и
доказателства относно притежаване качеството на лице, което стопанисва процесната
отсечка от път, за който няма доказателства по делото чия собственост е - държавна или
общинска. Независимо и отделно от горното, не е изследван и въпроса дали са възложени на
фирма от съответния стопанин на пътя дейности по поддържането на пътя, за да се прецени
на кого точно следва да се ангажира отговорността. АНО напълно своеволно и без да събере
данни е посочил едно юридическо лице - "Пътно поддържане-Сливен"ЕООД като
изпълнител на въпросния ремонт, но това не е подкрепено с никакви доказателства. А този
въпрос е съществен, тъй като на наказаното лице му е наложена административно-
наказателна отговорност именно като длъжностно лице, назначено в това дружество. Но ако
на това дружество въобще не е възложено да извършва подобен ремонт, то фактът, че
физическото лице е назначено в това дружество няма никаква правна стойност и той не
може да бъде субект на нарушението.
В случая наказаното лице е определен от съставителя на АУАН и АНО като
длъжностно лице - „технически ръководител на „Пътно поддържане- Сливен"ЕООД.
Оставяме настрана уговорката за недоказаност на привързаността чрез договор,
административен акт или нещо друго на това дружество, посочена по-горе, към процесния
строителен обект и поглеждаме към същността на субекта на нарушението.
Административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 178, ал. 1, т. 7
ЗДвП, предвиждаща глоба от 2000 до 7000 лева за длъжностно лице, което не е взело
своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на
препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да
застрашат безопасността на движението. За да се наложи наказание, следва да се установи
наличието на следните предпоставки: 1. Длъжностно лице (това качество да е присъщо на
наказаното лице); 2. Да не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране
на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности; 3. При условие, че
предходните могат да застрашат безопасността на движение.
Легалното определение на понятието "длъжностно лице" се съдържа в нормата на чл.
93, т. 1 от НК, според която длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със
4
заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, ръководна
работа или работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно
предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен
търговец. В тежест на наказващия орган е да докаже, че жалбоподателят има качеството на
длъжностно лице. В АУАН, както и НП се твърди, че жалбоподателят е длъжностно лице
„технически ръководител на „Пътно поддържане-Сливен"ЕООД, но не е ясно как това е
установено. И дали на точно този „технически ръководител" е възложено да управлява
строителните дейности по процесния обект. Защото „Пътно поддържане- Сливен"ЕООД е
голямо строително дружество и технически ръководители на различни обекти има
достатъчно много в него. Но отговорност може да носи единствено лицето, на което е
възложено ръководството на строителните дейности по точно този обект. Въпросът е как
точно е възникнало задължението на това длъжностно лице да упражнява функцията на
„технически ръководител на обект:..."/тук също има празнота, тъй като по никакъв начин не
е отбелязано в АУАН и НП за кой обект става дума/. Предвид изложеното, за да са налице
предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо А. Б. за
описаното в АУАН и НП административно нарушение, следва същият към датата на
настъпилото ПТП да е бил съответно длъжностно лице, на което е възложена ръководна
работа или работа свързана с пазене или управление на общинско имущество и в
съответствие със служебните си задължения да има пряко отношение, респ. задължение по
контролиране изправността и състоянието на процесния пътен участък, както и да
отстранява и сигнализира препятствия на пътното платно.
Материалният закон е приложен неправилно и при констатиране на липсата на
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност
на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Гореизложеното налага задължение за съда да провери
дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при
определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението,
подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено
друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. В тази
връзка моля да извършите контрол за наличието или липсата на основание за прилагането на
чл. 28 от ЗАНН.
На основание гореизложеното жалбоподателят моли съда да постанови решение,с
което да отмени изцяло Наказателно постановление /НП/ № 22-0306-001272/24.08.2022 г.,
издадено от началник РУ в ОДМВР СЛИВЕН, РУ НОВА ЗАГОРА, като незаконосъобразно -
постановено при нарушение на материалния закон и административно-производствените
правила.
5
Моли да бъдат възложени в тежест на административно наказващия орган
набавените разноски в образуваното по жалбата ни производство.
Представя се писмено становище по жалбата от името на АНО-Областна дирекция
на МВР - Сливен, представлявана от старши комисар Д.В., чрез упълномощен представител
ст. юрисконсулт Д.К., пълномощно per. № 343р-8916/30.06.2022 г.
От името на директора на ОД МВР Сливен оспорва жалбата на А. З. Б. против НП
№ 22-0306-001272/24.08.2022 г., като счита същата за неоснователна.
Моли да бъдат изискани и приобщени към делото - длъжностната характеристика
на А. З. Б. и план за ВОД в процесния участък. Няма други доказателствени искания.
В случай, че се счете делото за изяснено от фактическа страна и се даде ход по
същество, моли да се постанови решение, с което да се потвърди като законосъобразно
обжалваното наказателно постановление.
С обжалваното НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 178, ал. 1 т. 7 от ЗДвП за това, че на
06.07.2022 г. в 14.30 ч. в гр. Нова Загора, на кръстовище на ул. „Преображенска“ и ул. „К.
Петко Войвода“, като длъжностно лице - технически ръководител на обект, не е взел
своевременни мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие
на пътя, което може да застраши безопасността на движението, следствие на което товарен
автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ **** движещ се по ул. „Преображенска“ до кръстовището
с ул.“ К. Петко Войвода“ в посока запад-изток пропада в изкоп на пътя и реализира ПТП с
материални щети.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 т. 7 от ЗДвП, се наказва с глоба от 2000 до
7000 лв. длъжностно лице, което не е взело своевременни мерки за отстраняване или
сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните
принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението. Видно от
съдържанието на цитираните норми, наказуемо по реда на чл. 178, ал. 1 т. 7 от ЗДП, е само
поведението на съответното длъжностно лице, което не е изпълнило вменените му
задължения. В тази връзка и след предоставена информация от Община Нова Загора и
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД е установено, че във връзка с реализацията
на проект „Изграждане на нови и реконструкция на съществуващи водопроводни и
канализационни мрежи и съоръжения, включително мерки за ефективност на гр. Нова
Загора, „Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД е сключило договор за изпълнение с
ДЗЗД „Аква Нова 2020“, след проведена процедура по ЗОП. Установено е също така, че
фирмата извършваща изкопни дейности в процесния участък е „Пътно поддържане -
Сливен“ ЕООД, като участник в обединението ДЗЗД „Аква Нова 2020“, с технически
ръководител на процесния обект А. З. Б..
Безспорно жалбоподателят, в качеството му на технически ръководител на обекта
се явява длъжностно лице, което в съответствие със служебните си задължения има пряко
отношение, респ. задължение по вземане на своевременно мерки за сигнализиране по
установения начин на препятствията на пътното платно, следствие на извършваните
изкопни дейности и въвеждане на временна организация на движението с необходимата
пътна сигнализация. Не е спорно, че изкопите не са били обозначени и обезопА.и.
Настъпилото ПТП с материални щети от своя страна е доказателство, че реално е била
застрашена безопасността на движение в процесния участък. С оглед на изложеното
ст.юрк.К. сочи, че правилно е прието от актосъставителя и наказващия орган, че е
6
осъществено нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП.
В хода на административнонаказателното производство, жалбоподателят не е
ангажирал доказателства, внасящи съмнение в обективността на констатациите на
контролните органи и не е оспорил същите. Последният е подписал акта без възражения,
както и не е упражнил правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН
е издадено и оспореното НП, при същите фактически обстоятелства и правна квалификация.
Счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е установено по надлежния ред. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата, под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността
на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По
отношение индивидуализацията на наложеното административно наказание са спазени
разпоредбите на закона и принципите на чл. 12 и чл. 27 на ЗАНН, като е наложено
наказание в минимално установения размер.
Във връзка с гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се
потвърди като законосъобразно обжалваното наказателно постановление.
д
В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН се прави възражение за прекомерност
и моли да се намали техния размер до установения минимум в НМРАВ.
Районна прокуратура-Сливен не изразява становище.
В съдебно заседание се явява единствено адв.Я.,процесуален представител на
жалбоподателя,който заявява,че поддържа жалбата и моли за присъждането на разноските
по делото.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 06.07.2022г. в 16.46 часа полицейски служител е съставил протокол за ПТП
№1758566 за настъпило ПТП на процесното място.Посочено е в протокола,че участник №1
„Пътно поддържане-Сливен“ ЕООД и жалбоподателя,а като обстоятелства,причини и
условия за ПТП,извършени маневри,други материални щети:жалбоподателя,като
длъжностно лице-технически ръководител на обекта не е взел своевременни мерки за
сигнализиране по установения начин за препятстване на пътя.
От същата дата е и докладна записка на съставителя на протокола до Началника на
РУ Н.Загора.Проведена е кореспонденция между МВР,ВиК,Община Н.Загора и др.,от която
е било установено,че изпълнител на обекта е „Пътно поддържане-Сливен“ЕООД,а
технически ръководител-жалбоподателя .
Затова срещу жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 724433 затова, че на
06.07.2022 г. в 14.30 ч. в гр. Нова Загора, на кръстовище на ул. „Преображенска“ и ул. „К.
Петко Войвода“, като длъжностно лице - технически ръководител на обект, не е взел
своевременни мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие
на пътя, което може да застраши безопасността на движението, следствие на което товарен
автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ **** ,движещ се по ул. „Преображенска“ до кръстовището
7
с ул.“ К. Петко Войвода“ в посока запад-изток пропада в изкоп на пътя и реализира ПТП с
материални щети.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя на 29.07.2022г.,като последния
го е подписал без възражения и е получил препис от същия.
Въз основана на съставения АУАН е издадено обжалваното НП,с което на
жалбоподателя за гореописаното административно нарушение,визирано в санкционната
норма на чл.178,ал.1,т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000лева.
НП е връчено на нарушителя на 17.12.2022г.,а жалбата е подадена чрез АНО на
30.12.2022г.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,като подадена в законовия срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН и от
лице имащо правен интерес.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за напълно
основателна.Настоящият съд напълно споделя мотивите на жалбоподателя изброени
изчерпателно в жалбата и поради това препраща и своите мотиви към тях.
На всички поставени въпроси,създаващи основателните съмнения относно
описанието на нарушението-време,място и др.,авторството на деянието и т.н.въпреки
събраните доказателства не може да се дадат еднозначни отговори.Светлина по тези въпроси
не са в състояние да създадат дори и да бяха изискани исканите от АНО други
доказателства-длъжностна характеристика на жалбоподателя и план за ВОД в процесния
участък.Защото допуснатите в АУАН и НП процесуални нарушения са пороци,водещи до
отмяна на НП,които не могат да се санират по какъвто и да е начин.
Съвсем основателно се задава в жалбата въпроса- съдържат ли АУАН и НП
описание на нарушението,чрез посочването на датата и мястото на нарушението,където то е
извършено,както и обстоятелствата,при които е било извършено.В същите са посочени
времето и мястото на пропадане на някакво МПС в изкопа и нищо повече.Основателно се
сочи от жалбоподателя,че при всички случаи това не е времето на нарушението/ако такова
има/,а то винаги би предхождало пропадането на автомобила,за да настъпи вредоносния
резултат.2.Относно описанието на нарушението съдът счита,че такова НАПЪЛНО ЛИПСВА
в случая.И в АУАН и в НП,както актосъставителя,така и АНО са се задоволили само да
препишат текста на законовата норма.Не се сочат напр.извършени действия или
осъществените бездействия от нарушителя и какво обективно проявление в
действителността са намерили.Както се сочи и в жалбата „ясно е, че се касае за
съществуването на някаква дупка, в която по неизвестни причини, е попаднало едно МПС.
Но кога е направена тази дупка, от кого е направена и каква е връзката на санкционираното
лице с издълбаването й; дали самото изкопаване на дупката е деянието, представляващо
нарушението; дали това е неотстраняването в някакъв срок на тази дупка; дали нарушението
се крие в липсата на сигнализация; или пък при наличието на недостатъчна сигнализация;
дали се касае за липсата на въведена ВОДБ на улицата или пък за неправилно въвеждане на
ВОБД...“
Следователно дори и да се приеме,че автор на някакво административно
нарушение е жалбоподателя,няма как да се разбере от текстовата част на АУАН и НП в
какво точно се състои това нарушение.Тези неясноти водят безспорно до невъзможност и
8
самия нарушител да разбере в какво се състои нарушението.Това накърнява правото му на
защита,тъй като са нарушени нормите на чл.42,т.4 и чл.57ал.1,т.5 от ЗАНН.Като се има пред
вид строгата формалност на адмиинистративния процес това е съществено нарушение на
процесуалните правила и неминуемо води до отмяна на атакуваното НП.
Освен,че АУАН и НП не съдържат каквато и да е конкретика на фактическа
обстановка,при която деянието е било осъществено,посочената санкционна
норма,съдържаща и диспозиция в себе си,не е конкретизирина в съответствие с
изискванията на процеса. Чл.178,ал.1,т.7 от ЗДвП гласи:Наказва се с глоба от 2000 до 7000
лв.:…длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или
сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните
принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението;Видно е че
нормата съдържа няколко хипотези,които както правилно се отбелязва в жалбата е
невъзможно всички да бъдат осъществени с деянието.Следователно е налице непълнота в
изписването и на цифровата индивидуализация на нарушението,което за съда е следствие от
липсата на конкретика в описанието на самото нарушение- в какво се състои то.
В обобщение може да се направи извода,че освен липсата на описание на
нарушението,което води до отмяна на обжалваното НП,липсва каквато и да връзка между
пропадането на автомобила в изкопа и действията на жалбоподателя,която връзка за да е
причинно-следствена такава следваше да се докаже отговорност на
дружеството,осъществявало ремонта,отговорността на техническия
ръководител,отговорността на прекия извършител,който заради липса на нареждане от
техническия ръководител не е обезопасил или сигнализирал изкопа.От тук насетне следвало
е да се изследва и поведението на самия водач на пропадналия автомобил-има ли вина за
случилото се,тъй като нормата на чл.178,ал.1,т.7 от ЗДвП поставя изискването за
възможността да се застраши безопасността на пътя.Следователно е трябвало да се приложи
разпоредбата на чл.52,ал.4,пр.последно от ЗАНН и да се извърши проверка на спорните
обстоятелства от АНО.
С оглед горните мотиви съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно и
като такова следва да го отмени изцяло.
С оглед изхода на делото, искането за присъждане на разноски и наличието на
възражение за прекомерност съдът счита,че следва да се осъди АНО да заплати изцяло
направените от жалбоподателя разноски,тъй като са законовите рамки.разноските са в
размер на 600лева,представляващи адвокатски хонорар.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0306- 001272/24.08.2022 г., издадено
от Началник РУ в ОДМВР СЛИВЕН, РУ НОВА ЗАГОРА,с което на А. З. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********,на основание чл.178,ал.1,т.7 от ЗДвП е наложено
9
административно наказание „глоба“ в размер на 2000/две хиляди/лева,като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД-МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на А. З. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ********* сумата от 600/шестстотин/лева за направени разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в 14-дневен срок от получаването
на съобщението за изготвянето му,пред Сливенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10