Р Е Ш Е Н И Е
№ 761
гр. Пловдив 17.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7541/2018 г. по описа на РС Пловдив
– ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 17-1030-003055/18.05.2017 г. на Началник Група
при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което на И.Г.Г. с ЕГН **********
*** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за
нарушение по чл.50 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание
чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за
нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП.
И.Г.Г.
се явява лично в съдебно заседание с упълномощен процесуален представител. Иска
се от съда отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Оспорва се извършването на административните нарушения.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, съгласно
Определение № 65/11.01.2019 г. по описа на ЧКАНД № 3888/2018 г. по описа на
Административен съд Пловдив ХХІV к. с., и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което тя е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят И.Г. *** е правоспособен
водач на моторни превозни средства от 2008 г. с придобити категории „В”, „М” и
„АМ”. До м. април 2017 г. спрямо него имало издадени три наказателни
постановления и четири фиша, с които бил наказван за извършени нарушения на
правилата за движение като водач на пътни превозни средства.
Вечерта на 29.04.2017 г. около 20.50 ч.
свидетелят М.В.К. *** пътувал със семейството си – съпругата и двете си деца, с
управляван от него лек автомобил „Хонда” с рег. № ***като се движел по ул. „В.
Левски” в с. Ягодово. До № 110 от улицата на кръстовище, в което ул. „В.
Левски” се пресичала от второстепенен път до изход на бензиностанция, от
второстепенния път се включил в главния лек автомобил „Мазда 323” с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя Г.. За включващите се в пътя с предимство действала
забрана, въведена с пътен знак „Б2” – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!”. И.Г. нарушил въведената с този пътен знак забрана, като не
изпълнил задължението си да пропусне движещите се по пътя с предимство и с
управлявания от него автомобил с рег. № *** излезнал на пътя с предимство в
момент, когато оттам приближавал автомобила управляван от св. К.. Между двете
превозни средства настъпил удар, от който настъпили материални щети по двата
автомобила, пострадали били и водачите, както и съпругата и едното дете на св. К..
За случилия се пътен инцидент се отзовали екип на полицията ни на Спешна медицинска
помощ.
След като полицейски екип от Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Пловдив, в чийто състав бил св. В.С., се отзовал на
място, проверили водачите за алкохол с техническо средство – пробата и на
двамата водачи била отрицателна, разговаряли с лицата за изясняване на
случилото се. Въз основа на установеното на място св. С. счел, че от страна на
водача на лекия автомобил „Мазда 323” с рег. № *** И.Г.Г. са били нарушение
чл.50 ал.1 от ЗДВП – за това, че е отнел предимство на лек автомобил „Хонда” с
рег. № ***като не е спазил знак „Б2” при предприета маневра завой наляво, с
което е допуснал и пътнотранспортно произшествие, както и по чл.100 ал.1 т.2 от
ЗДВП – за това, че не му бил представил свидетелството за регистрация на
управляваното моторно превозно средство част ІІ, за които нарушения съставил на
жалбоподателя акт – АУАН № 935936/29.04.2017 г. При предявяването на акта на
нарушителя Г. последният не направил възражения по констатациите в акта. Възражения
против АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Другият служител от полицейския екип от Сектор
„Пътна полиция” Пловдив А.Г.изготвил констативен протокол за ПТП с пострадали
лица - № 257от 29.04.2017 г., в който протокол при излагане на обстоятелствата
и причините за ПТП било вписано, че участник 1 – в случая жалбоподателя И.Г.,
не спазва пътен знак „Б2” /Стоп/ като извършва ляв завой и отнема предимството
на движещия се по път с предимство участник 2 – в случая свидетелят К.. Освен
констативен протокол пол. служител Г.изготвил и план – схема на възникнало ПТП
с пострадали лица, в която схема било вписано и местоположението в пътния
участък на наличния пътен знак „Б2”.
Въз основа на АУАн и останалите
материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно
постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите С. и К., АУАН № 935936/29.04.2017
г., констативен протокол, план – схема, оправомощителна заповед, справка за
нарушител/водач, съпроводително писмо, копие на вносна бележка.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели С.
и К. като последователни, логични, допълващи и съответстващи си, кореспондиращи
и с писмените доказателства.
Като годно писмено доказателство се ползва от съда
съставения АУАН № 935936/29.04.2017 г. – редовно съставен АУАН, ползващ се с
доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, без направени
възражения по констатациите му нито при предявяването, нито в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН, без ангажирани доказателства от страна на страната жалбоподател
по опровергаване на отразеното в акта.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът
прие, че жалбоподателят И.Г.Г. с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушение по см. на чл.50 ал.1 от ЗДВП, тъй като
на 29.04.2017 г. около 20.50 ч. в с. Ягодово обл. Пловдив като водач на пътно
превозно средство – на лек автомобил „Мазда 323” с рег. № ***, на кръстовището
на ул. “В. Левски” до № 110, до изход на бензиностанция, на което единият от
пътищата е бил сигнализиран като път с предимство – при действие на включващите
се в пътя с предимство пътен знак „Б2” – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!”, не е пропуснал пътно превозно средство, движещо се по пътя с
предимство – лек автомобил „Хонда” с рег. № ***, въпреки задължението за това. От
неспазване на това правило за предимство е било причинено пътнотранспортно
произшествие с причинени по двата автомобила материални щети и с пострадали
лица, но деянието не съставлява престъпление.
Извършването на нарушението по чл.50 ал.1 от ЗДВП от
страна на наказаното лице Г. според съда е безспорно доказано откъм обективната
и субективната му страна, като доказателствата за извършването му от
жалбоподателя – както писмените – АУАН, протокол за ПТП, план – схема, така и
гласните – показанията на разпитаните свидетели С. и К., са категорични,
несъмнени и неоспорими.
По отношение на възражението на страната жалбоподател,
че на мястото на случилия се пътен инцидент не е имало пътен знак „Б2”, чиято
забрана да е действала за водача Г., съдът счете възражението за неоснователно,
в противовес на съдържащите се по делото и категорични за това доказателства. В
АУАН е вписано, че при ляв завой от нарушителя Г. не е бил спазен пътен знак
„Б2”, като тази констатация в АУАН не е била оспорена при предявяване на акта,
нито пък е възразено след това в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. В изготвените на
място констативен протокол за ПТП с пострадали лица също е вписано наличието на
пътен знак „Б2”, такъв е вписан и изобразен в изготвена и план – схема. За
наличието на същия пътен знак показания дава и разпитания св. С., а другият
свидетел и участник в ПТП св. К. заявява, че се е движел по пътя с предимство.
При толкова налични доказателства и все категорични за един и същи факт за
настоящата инстанция е несъмнено, че за включващият се от второстепенен път
водач Г. в път с предимство е действала забрана, въведена с пътен знак „Б2” –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”.
Не намира според съда и възражението, че мястото на
нарушението по чл.50 ал.1 от ЗДВП не е било на кръстовище. Съгласно §.6 т.8 от
ДР на ЗДВП „Кръстовище” е място, където два или повече пътя се пресичат,
разделят се или се събират на едно ниво.”. Наличните гласни и писмени
доказателства сочат, че Г. с управляваното от него пътно превозно средство е
извършил ляв завой за включване в движение по път с предимство, включил се е от
второстепенен път – на място, където се пресичат второстепенен път и път с
предимство. Съгласно пък §.6 т.1 от ДР на ЗДВП „Път” е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците.”. Дали на мястото, за което е действала забраната на
пътен знак „Б2” и откъдето е идвал Г. с автомобила „Мазда 323” с рег. № *** е
бил изход от бензиностанция или не е без значение, доколкото доказателствата по
делото сочат, че е път по см. на §.6 т.1 от ДР на ЗДВП.
Правилно е подведено нарушението и от актосъставител в
АУАН, и от административно – наказващият орган в НП към уреждащата състава му
правна норма – по чл.50 ал.1 от ЗДВП, изложени са при описание на
обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за
преценката за правната съставомерност на нарушението, а и са така описани в
АУАН и в НП, че наказаното лице да е наясно за какво се подвежда под
отговорност.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179
ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДВП за нарушението по пункт І - ви от НП – по чл.50 ал.1
от ЗДВП, като е съобразено и настъпилото в резултат на виновното поведение на
жалбоподателя по неспазване на правилата за предимство пътнотранспортно
произшествие с причинени материални щети и пострадали лица. Относно размера на
наложеното административно наказание – глоба в размер на 200 лв., то следва да
се посочи, че този размер е конкретно определен от законодателя в тази
санкционна разпоредба и не би и могъл да бъде променян от съда в насока на
евентуалното му намаляване.
Според настоящата инстанция ангажираната спрямо И.Г.Г.
административна отговорност за нарушението с правна квалификация по чл.100 ал.1
т.2 от ЗДВП – по пункт ІІ – ри от обжалваното НП, следва да отпадне. Причина за
това са приети за допуснати в хода на административното производство при
съставяне на АУАН от актосъставителя и при издаване на обжалваното наказателно
постановление от административно – наказващият орган съществени процесуални
нарушения – при излагане на обстоятелствата относно административното нарушение
с тази му правна квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от
ЗДВП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него; 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява, и за тегленото от него ремарке;”. Изпълнителното деяние на тези
административни нарушения по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДВП, състоящи се в
неносене на определения от законодателя документ /в случая свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство – по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП/, не е
посочено нито от актосъставителя в АУАН, нито от административно – наказващият
орган в НП. Според изложеното в обстоятелствените части в АУАН и в НП това
нарушение се състои в това, че жалбоподателят не е представил свидетелството за
регистрация на МПС част ІІ. Непредставянето на свидетелство за регистрация не е
изпълнителното деяние, не е елемент от обективната страна на нарушението, а и
не всяко непредставяне означава и неносене на такова свидетелство за
регистрация. Липсата на изложение на обстоятелства от съществено значение за
обективната съставомерност на едно деяние като административно нарушение е
неизпълнение в пълен обем на задълженията на актосъставител по чл.42 т.4 от ЗАНН и на административно – наказващият орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което
се преценя за съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на
наказаното лице. Допускането на съществено процесуално нарушение, засягащо
правото на защита на наказания, но само досежно ангажираната му с обжалваното
НП административно – наказателна отговорност за нарушението по пункт ІІ – ри –
по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП, дава основание на съда да отмени НП само в тази му
част като незаконосъобразно.
Не може според съда случаят да се квалифицира и като
маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото както се и посочи и по – горе от
справката за нарушител/водач се установява, че до извършването на нарушението
от 29.04.2017 г. по чл.50 ал.1 от ЗДВП жалбоподателят И.Г. е бил неколкократно
санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата – с 3 на брой
наказателни постановления и 4 на брой фиша. В случая процесното административно
нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДВП не се явява инцидентна, изолирана проява от
страна на Г. като водач на пътно превозно средство. Освен това по делото няма и
не са и ангажирани от страната жалбоподател доказателства за някакви
многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства, които да омаловажават деятелността на нарушителя към 29.04.2017
г. до степен да не следва да носи никаква административна отговорност за
незаконосъобразното си и общественоопасно поведение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В хода на
административното производство съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление изцяло и
да налагат пълната му отмяна като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед на горното настоящата инстанция прие, че
наказателното постановление следва да бъде изменено като се потвърди в частта
по пункт І – ви /за наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв. за нарушението по чл.50 ал.1 от ЗДВП на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от
ЗДВП/ като правилно и законосъобразно и се отмени в останалата му част – по
пункт ІІ – ри /за наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.
за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от
ЗДВП/.
Мотивиран
от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1030-003055/18.05.2017
г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което
на И.Г.Г. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.50 ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП и глоба в
размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП, като ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в
частта, с която на И.Г.Г. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.50 ал.1 от Закона ЗДВП на
основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП, и ОТМЕНЯ Наказателното
постановление в частта, с която на И.Г.Г. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100
ал.1 т.2 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ