МОТИВИ  ПО ПРИСЪДА № 24/13.04.2016 г. по НОХД № 34/2016 г. по описа на СВС.

 

                Подсъдимият редник от резерва И.Г.Д. е на служба в БА от 12.09.2003 г., когато постъпил във в.ф.*****-С., където служил до 30.05.2008 г. от 30.05.2008 г. до 23.03.2009 г. бил в разпореждане по щат на министъра на отбраната. От 23.03.2009 г. до 30.11.2012 г. служил във в.ф.***** –Б.. От 01.12.2012 г. е във в.ф.*****-Б. в разпореждане по щат на министъра на отбраната. Уволнен дисциплинарно със Заповед на министъра на отбраната № КВ ***/**.**.2013г. връчена на подсъдимия на 10.10.2013г. /поради укриване от негова страна/ от която дата същия вече не е военнослужещ.

                По време на службата си във в.ф. *****-Б. същия се проявил като дисциплиниран военнослужещ, като изпълнявал в срок поставените му задачи. Наказван 4 /четири/ пъти по дисциплинарен ред, без поощрения. Неженен.Осъждан с присъди № П-217/ 2012 г. на СВС на 5/пет/ години лишаване от свобода и др. по-леки наказания и с присъда № 155/2014г. на СВС на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода.

                Подсъдимият редник от резерва И.Г.Д. за времето от м.октомври 2006 година до  м.октомври 2010 година в град С. без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, като отпускал кредити с лихви на различни лица и от тази дейност получил значителни неправомерни доходи/лихви/ в размер на 40 850 лева, за което е осъден с влязла в сила присъда № П-217/2012 г. по НОХД № П-217/2011г. на СВС на 5/пет/ години лишаване от свобода ефективно и други по-леки наказания /том 1-ви –л.76-87, л.97-127 дос.пр./.

                Подсъдимият Д. извършвал горепосочената дейност поради факта, че разполагал със значителни парични средства.

                На 09.07.2008 година в заведение „Еврофутбол” в кв.”С.” подсъдимият Д. отпуснал кредит в размер на 5 000 лева на свидетеля И.В.Д. със срок за връщане 09.09.2008 година и лихва от 7% месечно. Това станало в присъствието на свидетелката Д. Л.А., която живеела на семейни начала с Д.. При получаване на кредита св.Д. издал и подписал запис на заповед от 09.07.2008 година,съгласно която се задължава „неотменно, безусловно и без протести” да изплати на Д. сумата от 10 000 лева на 09.09.2008 година / том 1-ви л.29 дос.пр./. Размерът на сумата посочена в записа на заповед надвишавала двойно размера на получения кредит от Д., но по-голямата сума била записана по указания на подсъдимия, като гаранция в случай , че петте хиляди лева не бъдат върнати. През месец август 2008 година св.Д. платил на подсъдимия уговорената лихва за първия месец в размер на 350 лева. На 09.09.2008 година / падежа на заема/ св.Д. върнал кредита в размер на 5 000 лева и 350 лева лихва / за втория месец/ на подсъдимия в гр.С., в кафе-баничарница в ж.к.”*****” 1А в присъствието на свидетеля  И. А..

                Тъй като вечерта на същия ден – 09.09.2008 година на свидетелят Д. отново му затрябвали пари /за да плати на св.И.А., който извършвал строителни дейности в апартамента на Д. по това време/ , той се обадил на подсъдимия и поискал той да му отпусне нов кредит в размер на 3 500 лева. Подсъдимият на 09.09.2008 година вечерта в гр.С. в заведение „Еврофутбол” в кв.”С.” отпуснал  нов кредит в размер на 3 500 лева на свидетеля Д., като уговорената лихва била отново 7%, а срока за връщане бил един месец – до 09.10.2008 година. Това станало в присъствието на свидетелката Д.Л.А., която живеела на семейни начала с Д.. При получаване на кредита св.Д. издал и подписал запис на заповед от 09.09.2008 година,съгласно която се задължава „неотменно, безусловно и без протести” да изплати на Д. сумата от 7 000 лева на 09.10.2008 година / том 1-ви л.28 дос.пр./. Размерът на сумата посочена в записа на заповед надвишавала двойно размера на получения кредит от Д., но по-голямата сума била записана по указания на подсъдимия, като гаранция в случай, че трите хиляди и петстотин лева не бъдат върнати. На 09.10.2008 година свидетеля Д. върнал на подсъдимия кредита в размер на 3 500 лева и лихва в размер на 245 лева в гр.С., в кафе-баничарница в ж.к.”*******”1А в присъствието на свидетеля И.А.. Общо за двата кредита подсъдимият получил неправомерни доходи /лихви/ в размер на 945 лева, които не съставляват значителни неправомерни доходи доколкото минималната работна заплата за 2008 година е била 220 лева, а според съдебната практика за да са налице значителни неправомерни доходи , то сумата би следвало да бъде в размер на поне 14 минимални работни заплати или над 3 080 лева.

                При връщането на парите и по двата кредита свидетелят Д. си поискал от подсъдимия записите на заповед, съответно за 10 000 и 7 000 лева, но и в двата случая подсъдимият му казал, че не ги носи и да не се притеснява, тъй като той щял да ги унищожи.

                Подсъдимият не унищожил записите на заповед, а напротив завел гражданско дело срещу свидетеля И.В.Д. в РС гр.С. за сумата от 17 000 лева /сбора от сумите по двата записа на заповед съставени от Д. на 09.07.2008 година и 09.09.2008 година/ именно на базата на двата записа на заповед. По случая било образувано гражданско дело № 452/2013 година по описа на РС гр.С., като с Решение № 114/ 05.09.2014 година искът на Д. срещу Д. бил отхвърлен като неоснователен, а към момента делото е висящо в по-горни  съдебни инстанции.

                Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции публичното привличане на влогове….. и предоставянето на кредити  е банкова дейност и с оглед разпоредбата на чл.13 ал.1 от същия закон за извършването на бнкова дейност се изисква лиценз издаден от БНБ. Подсъдимият Д. не фигурира в списъка на кредитните институции лицензирани в страни от ЕИО /том 2-ри л.108-126 дос.пр./ и същия не притежава такъв лиценз. От друга страна с оглед разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗКИ финансова институция е лице различно от кредитна институция и инвенстиционен посредник и в този смисъл тя може да бъде и физическо лице, за разлика от банките които могат да бъдат само юридически лица /чл.2 ал.1 ЗКИ/. Дейността на подсъдимия свързана с отпускане на кредити е в нарушение на чл.3а  ЗКИ, където е посочено, че е необходимо вписване в публичен регистър на БНБ, когато не се касае за за лице чиято дейност подлежи на лицензиране. Подсъдимият Д. не фигурира в регистъра на издадени разрешения по чл.29 от ЗКИ /том 2-ри л.128-129 дос.пр./. Или с оглед гореизложеното подсъдимият Д. е извършвал кредитиране без съответно разрешение с оглед разпоредбите на ЗКИ. Тази банкови сделки Д. извършвал по занятие, като се имат в предвид не само двата кредита отпуснати на Д. предмет на разглеждане на настоящето дело, а и цялостната му престъпна дейност от този вид за която е осъден с влязла в сила присъда № П-217/2012 г. по НОХД № П-217/2011 г. на СВС , която касае период от четири години  / октомври 2006 – октомври 2010 г./ в който период подсъдимият е отпускал многобройни кредити срещу лихва на множество лица, пак по занятие и без съответно разрешение по ЗКИ.

                Видно от заключението на графическа експертиза /том 2-ри- л.70-78 дос.пр./ е , че подписите положени в графи „място на плащане”, „дата на предявяване на плащане” и „подпис на издателя” в електрофотографско копие на записи на заповед от 09.07.2008 г. за сумата от 10 000 лева и 09.09.2008 г. за сумата от 7 000 лева са изображение на графичен рисунък на подпис изпълненс и положен от лицето И.В.Д..

                Горната фактическа обстановка се доказва частично от обясненията на подсъдимия и изцяло от показанията на свидетелите дадени в съдебно заседание - И.В.Д., Д.Л.А., И.В.А. , Г. П. В., приложените експертни справки /том 1-ви л.55-63, 67-70 от дос.пр./ , искова молба до РС С. /том 1-ви л.27 от дос.пр./, заключенията на графическата експертиза и съдебно-икономическите експертизи /том 2-ри  л.70-78, л.59-66 и л.82-86 от дос.пр./, заверен препис от присъда № П-217/2012 г. на СВС, решение №П-31/2012 г. на ВАпС , решение № 550/2013 г. на ВКС /том 1-ви л.97-127 от дос.пр./ , приложените записи на заповед /том 1-ви л.28-29 дос.пр./ , списък на лицензираните банки в РБ /том 2-ри л.90-91 дос.пр./, регистър по Наредба № 20 на БНБ /том2-ри л.92-107 дос.пр./, списък на кредитни институции лицензирави в страни от ЕИО /том 2-ри л.108-126 дос.пр./, регистър на издадени разрешения /том 2-ри л.128-129 дос.пр./, писмо –справка на РС гр.С. за водени граждански дела от И.Д. като ищец /том 3-ти л.17-19 дос.пр./, кадрова справка /том 1-ви л.162 дос.пр./, заповед за дисциплинарно уволнение / том 1 –ви л.165 дос.пр./ и всички останали писмени доказателства по делото.

                При тази фактическа обстановка съдът намира, че с описаното деяние подсъдимият И.Г.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.252 ал.1 пр.1 от НК /редакция към момента на деянието/, тъй като :

                За периода от 09.07.2008 г. до 09.10.2008 г. в град С., обл.С., без съответно разрешение по чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2 ал.1 и чл.3 ал.1  от същия закон за които се изисква разрешение, като отпуснал кредити с лихви на лицето И.В.Д. и от тази дейност е получил неправомерни доходи  общо в размер на  945  /деветстотин четиридесет и пет/ лева – лихва по кредитите  , както следва :

                - на 09.07.2008 година кредит в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева  с 7% месечна лихва в размер на 350 лева, или 84% годишна лихва, като главницата и лихвите по нея /за 2 месеца/ представляваща сума в размер на 5 700 /пет хиляди и седемстотин/лева са изплатени от Д. до 09.09.2008 година.           

                - на 09.09.2008 година кредит в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева с 7% месечна лихва в размер на 245 лева , или 84% годишна лихва, като главницата и лихвата по нея /за 1 месец/  представляваща сума в размер на  3 745 /три хиляди  седемстотин четиридесет и пет /лева са изплатени от Д. до 09.10.2008 година.           или общо върнатата от Д. сума е в размер на 9 445 лева от които главница в размер на 8 500 лева и лихви в размер на 945 лева.

 

                Прокуратурата със своя обвинителен акт поддържа срещу подсъдимия и обвинение за това, че на 15.10.2008 година в гр.С., без съответно разрешение по чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2 ал.1 и чл.3 ал.1 т.1 от  същия закон за които се изисква разрешение, като отпуснал на А.И.З. кредит в размер на 5 000 / пет хиляди / лева с 8 % месечна лихва или  96 % годишна лихва, като главницата и лихвите по нея са изплатени от З. до 31.05.2012 г. или общо върнатата от З. сума е в размер на 18 040 / осемнадесет хиляди и четиридесет / лева, от които главница в размер на 5 000 лева и лихви в размер на 13 040 лева и от тази дейност е получил значителни неправомерни доходи в размер на 13 040 лева – престъпление по чл.252 ал.2 алт.2 вр.ал.1 от НК.

                Съдът счита, че подсъдимият Д. следва да бъде признат за невинен и съответно оправдан  по това обвинение , тъй като в съдебно заседание свидетелят А.И.З. категорично отрече на 15.10.2008 г. да е получил от подсъдимия кредит в размер на 5 000 лева за който З. е изготвил и подписал запис на заповед от 15.10.2008 г./том 2-ри л.28 от дос.пр./. Свидетелят А.З. пред съдебния състав даде показания с които обясни, че е взимал на няколко пъти кредити от подсъдимия в периода 2-3 години преди 2008 година за по-малки суми, които кредити към 15.10.2008 година  били на обща стойност 5 000 лева главница / защото З. за този 2-3 годишен период е обслужвал само лихвите по кредита – 8% месечно/. Изготвения запис на заповед на 15.10.2008 година от З. за 5 000 лева дължими на подсъдимия само удостоверявал натрупаният дълг от главница по няколкото кредита взети от З. от подсъдимия в период 2-3 г.преди 15.10.2008г., а не че на тази дата е получил нов кредит от 5 000 лева от Д.. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля А.З. дадени в съдебно заседание , които не кореспондират с посочената фактическа обстановка и правна квалификация за това деяние  в обвинителния акт- а именно , че на 15.10.2008 година З. получил от подсъдимия кредит от 5 000 лева чиято главница и лихва изплащал до края на май 2012 година. Доколкото  кредитите / чиято съвкупност от главница съставлява 5 000 лева/ са отпускани две-три години преди 2008 година , то в случая те не са обхванати като период от конкретното обвинение посочено по-горе и поддържано от прокуратурата. Ето защо съдът счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.252 ал.2 алт.2 вр.ал.1 от НК в тази му част, тъй като не се установи, че деянието е извършено. 

                Отпадането на тази част от обвинението спрямо подсъдимия води до отпадане на квалифициращото обстоятелство „получени ЗНАЧИТЕЛНИ неправомерни доходи” , доколкото получените лихви от подсъдимия в размер на 945 лева по двата кредита отпуснати на свидетеля Д. не надхвърлят 14 пъти минималната работна заплата за 2008 година, която е в размер на 220 лева, поради което и престъплението спрямо подсъдимия касаещо кредитите отпуснати на Д. се преквалифицира по чл.252 ал.1 пр.1 от НК,тъй като има получени неправомерни доходи/945 лева/,но те не са значителни.

                В съдебно заседание представителя на прокуратурата поддържа изцяло обвиненията по обвинителния акт, като ги счита за доказани от всички събрани доказателствени материали. Иска се подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.252 ал.2 алт.2 вр.ал.1 от НК, като му се наложи наказание от 10 години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева.

                Защитата на подсъдимия иска същия да бъде признат за невинен и оправдан по обвиненията. Изтъква се, че няма доказателства получателите на кредитите да са плащали лихва по същите. Сочи се, че нито един от свидетелите присъстващи на даване и връщане на главницата по кредитите не сочи за даване на лихва по тях и в този смисъл се касае за гражданско правни отношения, а не за престъпление. Изразява се учудване, че при разпита на свидетелите  Д. и А. на досъдебното производство от 01.12.2014 г.вече не сочат , че двата кредита които Д. е взел от подсъдимия  са били през 2009 година / както са посочили в предишните си разпити/ което навежда на мисълта, че органите на досъдебното производство може и да са им помогнали да уеднаквят показанията си така, че да съответстват на конкретните обвинения . Сочи се, че обвиненията за извършени банкови сделки без разрешение и по занятие като период на извършване съвпадат с периода на престъплението за което подсъдимия е осъден с влязла в сила присъда на СВС - № П-217/2012 г. по НОХД № П-217/2011 г. Алтернативно се иска, ако подсъдимият бъде признат за виновен да му се наложи минимално наказание.  

                Подсъдимият дава обяснения по делото, макар да заявява, че не го разбира, като не се признава за виновен и иска от съда да бъде оправдан изцяло. Подсъдимият Д. в обясненията си сочи, че е дал кредити на свидетеля Д. на съответните дати посочени в записите на заповед в размер който е посочен в тях, а именно 10 000 и 7 000  лева, а на свидетеля З. 5 000 лева на датата посочена в записа на заповед изготвена от него. Д. е категоричен , че Д. е получил не както твърди  5 000 и 3 500 лева, а общо по двата кредита 17 000 лева. Подсъдимия изтъква, че за дадените кредити на двете лица не е искал лихва и такава не е получавал. Тъй като кредитите не са му били върнати е завел граждански дела срещу двамата свидетели. Според подсъдимия кредитополучателите са инициирали срещу него наказателни производства именно с цел за да не връщат взетите кредити. За защита подсъдимият сочи, че съдебното заседание му е дошло изненадващо, тъй като е мислил, че делото е щяло да бъде отложено и в този смисъл му трябва време за организиране на защитата си. Д. изтъква, че обвинението не му е ясно защото не можело едновременно да извършва и банкова дейност и в същото време  да е военнослужещ. Подсъдимия отрича да е придобил неправомерни доходи, тъй като няма пари дори да си наеме собствен адвокат, а не да ползва служебен. Твърди, че е беден и не разполага с никакви средства. Изтъква се, че е бил наивен и изигран независимо от това, че е вярвал в съдебната система и в прокуратурата, а те от своя страна са били предубедени и всички тези процеси са му донесли заболявания. Категорично отрича да е получавал лихви по отпуснатите кредити, като изтъква, че по параграф 3 на ЗКИ за банкова дейност следва да се приеме тази при която е отпускал кредити на над 30 лица какъвто не е настоящият случай. Твърди се, че показанията на свидетелите са противоречиви, а на досъдебното производство са направени множество нарушения на правата му, поради което делото следвало да се върне на прокуратурата. В заключение в последната си дума подсъдимия сочи , че обвинението е несъставомерно, а се касае за гражданско-правни спорове и следва да бъде оправдан.Подсъдимия изтъква, че по предното си дело вече е бил осъден за подобни деяния с период на извършване 2006-2010 година и сега излиза, че е даден на съд повторно за същите престъпления.

                Съдът не приема доводите на защитата и подсъдимия, че в случая се касае за гражданско правни отношения, за отпуснати кредити за които Д. не е искал никаква лихва и за това, че същия е жертва на алчни кредитополучатели. Това е така, тъй като по настоящето дело двата кредита  които Д. е отпуснал на св.Д. са само част от цялостната престъпна дейност на подсъдимия, която е описана  в присъда № П-217/2012 г. по НОХД № П-217/2011 г. на СВС,  потвърдена от ВАпС и ВКС и влязла в сила на 18.04.2013 г.. Копия от тези три съдебни акта са приложени по настоящето дело/том 1-ви, л.97-127 дос.пр./ и от тях е видно каква широкомащабна дейност с отпускане на кредити на множество лица срещу колосална лихва е развил подсъдимия. В тази връзка може да се приеме, че освен военнослужещ получаващ заплата , основните доходи на подсъдимия категорично са от тези лихви които е взимал по отпуснатите заеми – 7 – 8% месечно. Това не му е стигало и независимо, че кредитополучателите са си връщали заемите и огромните лихви подсъдимият не е връщал на същите записите на заповед които изготвял / а в някои от случаите в тях е вписвал двойната сума на кредитите/ и в последствие завеждал граждански дела срещу същите за да получи отново главниците, лихвите и лихви за забава. Това е видно от приложените справки по делото на РС гр.С.: за водените граждански дела от него срещу кредитополучатели, за записите на заповед , които са по тези граждански дела и част от съдебните актове постановени по тези дела / том 3-ти –л.17-19, л.20-42, л.44-55/. Тези 31 граждански дела на производство доказват, че Д. се е занимавал по занятие с отпускане на заеми срещу огромни лихви които се явяват неправомерен доход по смисъла на закона. Разбира се, че в конкретното дело съдът приема, че е извършено престъпление само по отношение на двата кредита отпуснати на свидетеля Д.. По отношение на кредита отпуснат на св.З. съдът по-горе посочи защо счита, че деянието не е извършено и няма да се преповтаря.

                Съдът не дава вяра на тази част от обясненията на подсъдимия в която той сочи, че размерът на двата кредита отпуснати на Д. е същия който е отразен в двата записа на заповед – от 09.07.2008 и от 09.09.2008 г. или общо 17 000 лева. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия само относно факта, че на тези две дати са отпуснати два кредита. Съдът изцяло обаче дава вяра на показанията на свидетеля Д. , свидетелката А., свидетеля И.А., че размера на кредитите е съответно 5 000 и 3 500 лева /а не 10 000 и 7 000 лева както сочи подсъдимия/ , че те са върнати изцяло на подсъдимия на съответните дати / 09.09.2008 г. и 09.10.2008 г./ и то заедно с лихвите. Да в показанията на тези свидетели от досъдебното производство в някои от разпитите им е имало известни противоречия и неточности относно датите на вземане и връщане на заемите , техния размер, но това е нормално явление с оглед изминалия период от време . Естествено е осем години по-късно не всички обстоятелства и факти свидетелите да могат да възпроизведат съвсем точно. Затова са и последвали нови разпити и след запознаване и със датите на изготвяне на записите на заповед неточностите в показанията са били коригирани. Това бе посочено от тези свидетели при разпита им в съдебно заседание. Действително свидетеля Д. не е дал показания по НОХД № П-217/2011 г. на СВС за тези два кредита предмет на разглеждане на настоящето дело, но този свидетел в съдебно заседание пределно ясно обясни защо това е така: не се е сетил за тях тогава, многократно е взимал заеми от подсъдимия, за тези заеми си е припомнил едва когато подсъдимия му е завел гражданско дело № 452/2013 г. в РС гр.С.. Свидетелят Д. е категоричен, че е върнал кредитите си и то с лихвите – 700 лева за първия и 245 лева за втория кредит. Свидетеля посочи, че лихвата от 350 лева месечно по първия кредит от 5 000 лева я е върнал лично на подсъдимия през месец август 2008 година, а втората лихва от 350 лева за втория месец на същия заем на 09.09.2008 г. в гр.С. заедно с главницата по кредита. Лихвата за един месец по втория кредит в размер на 245 лева този свидетел посочи, че я е върнал на 09.10.2008 г. в гр.С. заедно с главницата по кредита. Свидетеля А. присъствал на връщането на заемите на Д. е възприел , че се връщат главниците по заемите , а не лихвите, но това не означава , че такива не са изплатени. В тази насока съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетеля Д. / а не на обясненията на подсъдимия, че не е взимал лихва по кредитите които е отпускал/ . Това е така , тъй като както бе посочено по-горе подсъдимият е осъден с присъда влязла в сила на СВС / П-217/2012г./ където е посочена цялостната му престъпна дейност свързана с отпускане на кредити срещу огромни лихви , поради което този факт е неоспорим. Няма как да се приеме, че двата кредита на Д. предмет на разглеждане на настоящето дело са отпуснати от подсъдимия в по-различен режим – безлихвено. Ето защо тези твърдения на защитата на подсъдимия и на самия подсъдим , че никога не е искал лихви по отпуснатите кредити са просто една защитна версия която съдът не приема.

                По изложените съображения съдът счита, че подсъдимият И.Г.Д. е осъществил състава на чл.252 ал.1 пр.1 от НК / редакция към момента на деянието/, тъй като същия е извършил банкови сделки /отпускане на кредити/  по занятие, без разрешение , без издаден лиценз, без вписване в регистър съгласно изискванията на закона за кредитните институции срещу колосални лихви / доближаващи 100% годишно/ които са били единствената цел на подсъдимия.

                Причини за извършване на престъплението – ниското правосъзнание на подсъдимия.

                Мотиви – желанието на подсъдимия да се облагодетелства материално по неправомерен начин.

                При определяне на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и вида и размера на наказанието съдът взе впредвид следните обстоятелства за подсъдимия:

                - смекчаващи – чистото съдебно минало към момента на деянието, добрите характеристични данни, продължителния срок изтекъл от извършване на деянието.

                 - отегчаващи -  високата степен на обществена опасност на деянието.

                След като съпостави изложените обстоятелства, съдът намира, че е налице значителен превес на смекчаващите такива поради което счете, че наказанието следва да бъде определено към минимума от предвиденото в закона.

                Съобразно изложеното съдът определи на подсъдимия И.Г.Д.  за извършеното от него престъпление по чл.252 ал.1 пр.1 от НК наказание лишаване от свобода в размер на 3 / три / години.

                Съдът счита, с оглед високата степен на обществена опасност на деянието и липсата на каквото и да е разкаяние и критичност от страна на подсъдимия към него / деянието/ то така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно , тъй като само по този начин биха се постигнали целите на индивидуалната и генерална превенция. С оглед разпоредбата на чл.41 ал.6 НК и чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така определеното наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия в затворническо общежитие от закрит тип  при първоначален „ строг режим”.

                Съдът не наложи по-лекото наказание, което предвижда разпоредбата на чл.252 ал.1 НК , а именно конфискация до ½ от имуществото на дееца , тъй като по делото не са събрани данни за налично имущество на същия спрямо което да се наложи тази санкция.

                С оглед разпоредбата на чл.53 ал.2 б.”б” от НК следва да се отнеме в полза на държавата придобитото от подсъдимия чрез престъплението, а именно : 945 лева – лихва по отпуснатите кредити на И.В.Д..

                Подсъдимият Д.  с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК следва да заплати в полза на държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски военен съд направените съдебно-деловодни разноски в размр на 406.09 лева, както и 5 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

                По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

22.04.2016 г.                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :