Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр. Габрово, 18.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет
и първи септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска, като разгледа
материалите по адм. дело № 39 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ искова молба вх. № СДА-01-356 от 21.02.2023 г., подадена от В.В.И., ЕГН: **********,*** е била
подадена „молба за завеждане на дело“ от И. за „неимуществени вреди,
включително и не само, психически тормоз“, които не са санкционирани от
органите на МВР в гр. Габрово. Искът е за присъждане на обезщетение от 9 999.99
лв.
Мотивите на иска
се изразяват в следното:
Ищецът твърди,
че през 2016 г. бил пребит и заплашван от служители на МВР – Габрово, които
посетили дома му въз основа на подаден сигнал от неговата майка за домашен
скандал. Между нея и ищеца.
С Определение
№ 331 от 14.03.2022 г. по гр. д. № 410/22 г. РС е прекратил производството,
образувано по исковата молба, и е изпратил делото по подсъдност в АС– Габрово.
В АСГ е образувано адм. д. № 92 от 2022 г. и по същото с Разпореждане № 464 от
25.05.2022 г. исковата молба е оставена без движение като нередовна и с индиции
за недопустимост, а на И. са дадени указания за отстраняване на
нередовностите и му е определен срок
затова. В тази връзка с Молба от 13.06.2022 г. на процесуалния представител на
лицето е уточнено, че искът е против Прокуратурата на Република България и
вредите са причинени от описани действия, бездействия и актове по ЧНХД, като
исковата претенция е намалена на 3 000.00 лв. и 7 000.00 и е заявено, че за
останалата част до 9 999.99 същата не се поддържа. Тъй като при така уточнения
ответник и уточнено основание на иска е налице претенция с правно основание чл.
2, ал. 3, във вр. с ал. 1 и 2 от ЗОДОВ, АСГ е прекратил производството и е
изпратил по подсъдност делото в РС Габрово, където е образувано гр. д. № 1117/2022
г., препис от исковата молба е изпратена в Прокуратурата на РБ, която депозира
и писмен отговор по иска. Ищецът е уточнил пред РС, че претендира и обезщетение
за причинени му вреди на стойност 2 000.00 лв., които са в резултат на водено
срещу него АНХД № 809/2021 г., по НП № 5 от 17.06.2021 г., издадено от началник
РУ на МВР – Габрово, което е било отменено като незаконосъобразно с Решение №
208 от 10.12.2021 г. на същия съд. Тъй като това НП не е издадено от ответника
по гражданското дело, искът на И. във връзка с него е отделен от последното от
останалите обективно съединени искове, по него е образувано ново гр. д. № 1863
от 2022 г. на РСГ и по-късно, с Определение № 1630 от 7.12.2022 г. по това
новообразувано гр. д., същото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност
между РС – Габрово и АС – Габрово. С Определение № 221 от 15.02.2023 г. по гр.
д. № 102 от 2023 г. на смесен състав на ВКС и ВАС е прието, че въпреки че
исковата молба не е насочена срещу друг, освен срещу Прокуратурата на РБ, то тъй
като вреди се претендират и от отменено по съответния ред НП № 5 от 10.06.2021
г., в тази му част този иск следва да се разгледа от АС – Габрово.
С уточнение
към исковата молба от 10.05.2023 г. /л. 41/ е конкретизирано, че ответник по този
иск е Областна дирекция на МВР – Габрово – юридическото лице, при което се
намира административният орган, издал отмененото НП, по повод на което се иска
изплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Тези вреди
се явяват последица от преживян стрес и други отрицателни емоции, които са се
отразили неблагоприятно върху спокойствието, здравето му, достойнството, честта
и доброто му име в обществото и са свързани с издаването на НП № 5 от
17.06.2023 г. на началник РУ– Габрово при ОД на МВР – Габрово. Това НП е
отменено от РС с влязъл в сила съдебен акт. Ищецът сочи, че търпи тези вреди от
издаването на този акт, както и към момента на подаване на исковата молба.
Цената на иска е 2 000.00 лв.
При направената от
съда служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба ГАС намира,
че същата е редовна и допустима, поради което следва да се произнесе по нейната
основателност.
В проведено по делото
открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. М. М., като поддържа
иска си изцяло.
Ответната страна се
представлява от юрисконсулт И. С., която оспорва иска. Депозира писмен отговор
по иска, в който сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства както за
настъпване на твърдените от него вреди, така и за наличието на причинно-следствена връзка между
такива вреди и отмененото НП.
Съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че в негова такава се явява
установяването на твърдени вредоносни последици от издаденото и отменено като
незаконосъобразно НП.
Окръжна прокуратура се
представлява от прокурор Тихомир Петков, който намира искът за недоказан,
поради което и за неоснователен, с оглед на което счита, че той следва да бъде отхвърлен
изцяло.
От фактическа
страна се установи наличието на следното:
Против ищеца е издадено Наказателно постановление № 5 от 17.06.2021 г. от
началник РУ – Габрово при ОД на МВР – Габрово за това, че на 23.05.2021 г., в
23.27 ч. и в 00.30 ч. на 24.05.2023 г., чрез ЕЕН 112, е подаден сигнал от
същия, като И. твърдял, че на посочен от него адрес се чува силен шум и това го
безпокои и пречи на съня му. На място е изпратен автопатрулен екип – 33, като
полицейските служители не установяват потвърждение на този сигнал. При повторно
посещение на място екипът отново не констатира нарушение на нощната тишина.
Подадените сигнали от В.И. са приети като недействителни, поради което е
направен извод, че лицето ползва ЕЕН 112 не по предназначение и предава неверни
данни и заблуждаващи съобщения, с което е нарушил чл. 28, ал. 1 и ал. 2, във
вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, поради което му е наложена глоба на
основание чл. 37 от същия нормативен акт в размер на 200.00 /двеста/ лв.
Недоволен
от НП, И. ***, като по жалбата му е образувано н.а.х.д. № 809 от 2021 г. по
описа на същия съд. С влязло в сила като
необжалвано пред касационна инстанция съдебно Решение № 208 от 10.12.2021г. на
РС – Габрово това НП е отменено. В окончателния си акт съдът е приел, че „От
установените поделото факти е видно, че жалбоподателят е подал неверни и
заблуждаващи съобщения. Въпреки ясно установената деятелност на жалбоподателя,
в наказателното постановление е посочено, че е ползвал не по предназначение ЕЕН
112 и предал неверни данни и заблуждаващи съобщения. В него е налице недопустимо
смесване на два различни състава на административно нарушение, визирани в чл.
28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН – когато спешният телефон се използва не по
предназначение, което се санкционира по чл. 37 от закона и когато спешният
телефон се ползва за предаване на невярно и заблуждаващо съобщение или сигнал
за помощ, което се санкционира по чл. 38
от закона. Предаването на невярно и заблуждаващо съобщение или сигнал за помощ
и ползването не по предназначение на спешния телефон не са равнозначни.“. Двете
норми предвиждат, с оглед различието в обществената опасност на деянията,
различни по размер санкции, като неверните и заблуждаващи сигнали се
санкционират с глоба от 2 000 до 5 000 лв., като нарушението е по-тежко от
ползване на ЕЕН 112 не по предназначение, за което глобата е между 200 и 1000
лв. В конкретния случай описанието на деянието не дава яснота за коя от двете
хипотези е наложена санкцията, т.к. са възпроизведени и двете. Тази неяснота е
характеризирана от първоинстанционния съд като съществено процесуално
нарушение, което е основание за отмяната на НП. В случая обаче е установено от
фактическа страна и съдът приема в мотивите си, че И. е подал неверни и
заблуждаващи съобщения на ЕЕН 112, което е съставомерно наказуемо деяние по
ЗНССПЕЕН.
По
искане на ищцовата страна към настоящото дело е приложено и ч.н.х.д. № 524 от
2021 г. по описа на РС – Габрово. То е образувано по искане на прокурор при РП
– Габрово ищецът да бъде настанен на задължително лечение в ДПБ – Севлиево на
основание чл. 157, във вр. с чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона
за здравето /ЗЗ/. Производството е приключило с Решение № 122 от 23.08.2021 г.,
като съдът е оставил предложението на РП – Габрово без уважение.
За
да установи причинени му неимуществени вреди и причинно-следствената връзка с
тях и отмененото НП, ищецът е ангажирал свидетелски показания на ***, негова
майка. Съгласно същите, тя и синът й се нанесли да живеят в сегашния им
апартамент преди 15-16 години, като от самото начало са имали проблеми със
съседите им под и над тях. Оплакванията са, че тези съседи вдигали шум, пускали
силна музика, тропали, пречели на И., баба му и майка му да си почиват. Самата
свидетелка живее и работи в чужбина, като поддържа връзка със сина си по
Вайбър. По този начин тя чувала как И. звъни в полицията да се оплаква от шума,
който също се чувал по телефона докато разговаряла с него, но от МВР не били
предприемани действия по неговите сигнали. Разказва за случай от седмица преди проведено
по настоящото дело о.с.з., но той няма отношение към правния спор, касаещ
процесното НП от 2021 година и последиците от него. Гатева е наясно, че синът й
е глобен за подадени неверни сигнали. Оплаква се, че две съседски семейства
подавали жалби срещу ищеца, което наложило воденето на ч.н.х.д. № 524/2021 г.
по описа на РС – Габрово, но това обстоятелство няма също връзка с настоящия
правен спор поради изложеното по-горе. Отношение към случая имат само
показанията й, които са насочени към времето след налагането на санкцията с
процесното НП на И., като по това време Гатева поддържала контакти със сина си основно
по Вайбър и счита, че той се чувствал разстроен, объркан и ядосан, т.к. вместо
да получи защита от полицията, самият той бил санкциониран за подадени неверни
сведения и това го ядосвало най-много. Били му изписани лекарства от психиатър
- Диазепам, но по делото не са представени такива доказателства – рецепта,
касова бележка, документи от проведен преглед и лечение, свързани с издаденото
НП, от този период, каквито следва да са налице при лечение на заболяване и/или
страдание с такъв тип лекарство. Гатева твърди, че синът й няма психиатрично
заболяване, не му е поставяна диагноза и не се е подлагал на лечение за такова.
Проблемите, които И. има във връзка със съседите си и с изпитвания яд и гняв
към полицията, били налице и към момента на разпита на свидетелката.
По
горецитираното ч.н.х.д. е приложена Епикриза на И., която е изготвена във
връзка с провеждано от него лечение през пролетта на 2017 година. Тогава му е
бил изписан Диазепам и други лекарства, като по това време е бил придружаван при
психиатъра от майка си. Налице е записана в този документ препоръка за
периодични прегледи от психиатър и проследяване на състоянието и последиците от
провежданото с този и други медикаменти лечение. Окончателната му диагноза е „Психични
и поведенчески разстройства в следствие комбинирана употреба на психоактивни
вещества /ПАВ/, вредна употреба, личностно разстройство, емоционално нестабилна
личност – импулсивен тип, Код по МКБ: F 19.1 F 60.3“. Епикризата, изпитваните тогава проблеми и лечението нямат връзка с
настоящия случай, т.к. са възникнали, респективно – установени, четири години преди
издаването и отмяната на процесното НП. Освен това, видно от епикризата, ищецът
е личност, с посочените характеристики, които се проявяват и без да бъде подвеждан
към административнонаказателна отговорност.
Видно от материалите
по същото дело, през 2017 година с Решение № 274 от 05.05.2027 г. по ч.н.х.д. №
514/2017 г., е оставено без уважение предходно искане на РП – Габрово за
настаняване на В.В.И. на задължително лечение в ДПБ.
По
това дело е изготвена и
приложена Комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза.
Установява се злоупотреба с психоактивни вещества, което води до промяна в
поведението, които при определени условия могат да отключат преходни
психосоматични състояния. Заключението на вещите лица е, че И. страда от
психично и поведенческо разстройство, в следствие комбинирана употреба на
психоактивни вещества. Той е емоционално нестабилна личност от импулсивен тип
със съответния вид акцентуации. Тези разстройства обаче не съставляват психични
заболявания, които да налагат задължително лечение в ДПБ, поради което съдът не
постановява такова.
По приложеното към
настоящото дело ч.н.х.д. № 524 от 2021 г. по описа на ГРС също е изготвена и
приложена СПСЕ. Според заключението на вещото лице И. не се нуждае от
задължително лечение в ДПБ. Въпреки това е установено, че под въздействието на
употребяваните от него ПАВ същият действа необмислено и импулсивно, понякога с
разрушителни и заплашителни действия. Налице са проблеми с овладяване на
импулсивността и поведенческия самоконтрол, като поради потискане, натрупаната
у него негативна енергия спорадично се проявява под формата на експлозивни
реакции и постъпки, особено когато е налице критика от страна на другите. Изводът
на експерта също е, че И. е емоционално нестабилна личност от импулсивен тип.
С оглед на така
изложеното настоящият съдебен състав намира, че дори и да е изпитвал яд, гняв,
фрустрация и да ги е изразявал гласно пред майка си по телефона, не може да се
установи, че тези негативни емоции са породени точно и/или единствено от
издаденото срещу него НП. Напротив, тези емоции и това поведение са били
характерни за него години преди това и са били проявявани в най-различни
ситуации, особено такива, при които той е бил обект на критично отношение от
страна на трети лица, каквито са например съседите му, подавали оплаквания
срещу него или органите на МВР, които са посетили на място жилищния блок, в
който той живее, по подадени от него сигнали, но са установили, че тези сигнали
са неверни.
От съществено значение
е и фактът, че процесното НП е отменено не поради установена липса на извършено
от И. нарушение, а поради съществено процесуално нарушение, допуснато от
актосъставителя и административно-наказващия орган, които не са съумели да
конкретизират деянието и да го подведат под съответстващата му правна норма. По
делата – настоящото и приложеното по него н.а.х.д. № 809 от 2021 г. по описа на
ГРС, става ясно, че И. е подавал нееднократно сигнали на ЕЕН 112, които не са
установени като достоверни. Напротив – при направените на място посещения от
органите на реда не е установено това, което ищецът е докладвал, подавайки ги
на този специален телефон. По н.а.х.д. е приложен и компакт диск, съдържащ
записите с подадените сигнали като приложени файлове. По това дело са приложени
и съответни докладни записка на служители, разпитани са като свидетели служители,
работещи в ОД на МВР – Габрово, които са се отзовали на тези сигнали и са
правили проверките на място. От показанията на свидетеля Й. става ясно, че това
не са двата единствени сигнала, подавани от И. по същия повод. Описаната в НП
фактическа обстановка отговаря на истината и е установена от приложените
доказателства. В случая не е налице причина за пораждане на негативни емоции у
ищеца по повод издаденото срещу него НП за подадени от него сигнали, които са
се оказали действително неверни.
Само
отмяната на един акт на администрацията, вкл. на наказателно постановление, не
е достатъчна, за да се присъди обезщетение на неговия адресат. Самото
наказателно постановление, с което е наложена глоба, не би могло да причини
неимуществените вреди, които ищецът заявява. Повишената му чувствителност проблемите, които има, емоционалната му нестабилност и експанзивност са негови личностови черти,
видно от нееднократно правените му психологични експертизи, поради което в случая не е основание да му се присъди
търсеното обезщетение. „Ако утежняващият административен акт
обективно не би могъл да окаже въздействие, надхвърлящо прага на тревожност,
което предизвикват у всеки човек обичайните житейски трудности, то няма
основание за ангажиране на имуществената отговорност на държавата, независимо
че актът е бил отменен. Освен че актът трябва да предизвиква трайни и значими
последствия за психо-емоционалното състояние на лицето, настъпилите негативни
преживявания трябва да са сравними с утвърдените поведенчески стандарти за
справяне с определен проблем, за да могат се определят като неимуществени
вреди.“ /Решение № 8080 от 25.07.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 4712/2023 г., III о./
Доказателства в тази насока не са приложени по делото. Не е установено и
влошаване на здравословното му състояние по повод процесното НП, нито излагане
на името му в обществото. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само
размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с
обезщетяването. На обезщетяване подлежат безспорно и вътрешните, душевни
състояния но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени.
Не всяко неприятно усещане и душевно страдание дава основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди /Решение № 5716 от 31.05.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 1576/2023 г., III о./. В случая по
делото не се установяват причинени негативни емоции на ищеца от издадено НП за
нарушение, което той реално е извършил, но което е отменено поради процесуално
нарушение, допуснато от административните органи, в повече от нормално
изживяваните такива във всяка аналогична ситуация. Това, че И. има проблеми от
години със своите съседи, че те са подавали нееднократно срещу него жалби и той
два пъти е бил предлаган за задължително лечение на основание Закона за
здравето, не е причина нито на подаваните от него сигнали да се гледа по друг
начин, освен като на недоказани и, по тази причина, на такива с невярно
съдържание, нито да му се присъжда обезщетение само поради факта на отмяна на
това НП.
В трайната си практика
Европейския съд по правата на човека изтъква, че претърпените страдания и
унижение трябва да превишават неизбежния елемент на страдание или унижение,
присъщ на определена форма на законосъобразно отнасяне или наказание.
Следователно, за да е налице неимуществена вреда трябва лицето да е подложено
на стрес или затруднения, чиято интензивност превишава неизбежната степен на
страдание, присъщо на дадено действие на държавен орган (жалба Кудла срещу
Полша [Kudla v. Poland [GC], no. 30210/96, §§ 93 94, ECHR 2000 XI]; вж. решение
по делото Ирландия срещу Великобритания [Ireland v. the United Kingdom,
judgment of 18 January 1978, Series A no. 25, p. 65, § 162]). За да се
разглежда дадено отношение като увреждане, то трябва да достигне определен
минимум на сериозност /делото "Г. срещу България" (Жалба № 47823/99)/.
Преценката на този минимум е относително понятие и зависи от общите факти по
делото и по-конкретно от естеството и контекста на отношението, условията на
изпълнение на мярката, нейния срок, физически и психически последици, както и
понякога, от пола, възрастта и здравословното състояние на потърпевшия (Справка
"Валашинас срещу Литва", № 44558/98, § 101, ЕСПЧ 2001 VIII).
Задължението на съда се ограничава следователно до проучване на личното
състояние на ищеца, претърпял спорното отношение (Справка "Аер срещу
Белгия", решение от 30 юли 1998 г., Сборник с решения и постановления
1998-V, стр. 1958-1959, §§ 34-37).
В конкретния случай,
по настоящото дело, не беше установено интензитета на безпокойството и
притеснението на ищеца да надвишава минимума на сериозност, които биха били
изпитани от друго лице в същото положение – съставен срещу него акт за
установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление.
Воденето на съдебни дела е единственият легитимен и легален начин дадено лице
да защити правата си, за които счита, че са нарушени и да получи необходимата
защита, гарантирана му от закона. Свидетелските показания на Гатева не могат да
бъдат ценени като безпристрастни и непредубедени, на първо място предвид факта,
че свидетелката е майка на ищеца. Към момента, за който се твърди, че са
настъпили вредите - в периода от издаване на НП до отмяната му, тя не е имала възможността
да възприеме лично и да анализира състоянието на сина си и връзката му с
конкретното наказателно постановление, т.к. е живяла и работила в чужбина. В
този смисъл нейните показания не доказват претърпени болка и страдания, гняв и
притеснение, влошено здравословно състояние и накърняване на доброто име на
ищеца в обществото, които да са надвишили неизбежния праг на отрицателни
емоции, и то - конкретно свързани с издадено НП. От показанията на свидетелката
не се установяват претърпени страдания от ищеца, промяна в психическото му
състояние, изключително или поне преимуществено дължащи се на така издаденото
НП. Напротив – свидетелката неколкократно пояснява, че негативните емоции на И.
се дължат принципно на проблемите със съседите, на подаваните от тях жалби и
делата, водени срещу сина по предложенията за задължително лечение на същия. Свидетелката
не излага лични впечатления за здравословното и психическото състояние на И., а
препредава споделеното от ищеца пред нея и то – по телефон, като следва да се
вземе предвид с оглед гореизложеното, че емоционалното му състояние е по
принцип лабилно. Това негово състояние може да се дължи и реално се дължи на
множество други обстоятелства /експертизите са правени по повод други актове и
действия на други органи– на прокурори при РП – Габрово, на същите тези съседи
и т.н./ и липсват каквито и да е данни това да е обусловено от издаденото
наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на
доказване е оставена на ищеца, в каквато насока съдът е дал нееднократно
указания. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване
на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки:
незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или
общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на
пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка
и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен
акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и
последователна. Установените по делото факти водят до правния извод, че не са
налице всички необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на
предвидената в закона отговорност за неимуществени вреди, като в случая не са
ангажирани достатъчни относими доказателства за наличието на причинени от
процесното наказателно постановление неимуществени вреди, причинени на ищеца и
на причинна връзка между точно така издаденото НП и такива вреди.
С оглед на така
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция следва да
се остави изцяло без уважение като недоказана и неоснователна.
Мотивиран от
изложеното по-горе и на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд
– Русе, осми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения
от В.В.И. ***, ЕГН: ********** иск срещу Областна дирекция на МВР - Габрово за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000,
00 лева, причинени от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 5/17.06.2021 г., издадено от началник Районно
управление на МВР - Габрово.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд – Габрово до Върховен административен съд.
Препис от съдебното решение
да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА