МОТИВИ
към ПРИСЪДА постановена на 05.04.2021 г.
по НОХД № 419/2020 г.
по описа на СНС
Съдебната
фаза на наказателното производство пред Специализирания наказателен съд е
образувана по обвинителен акт на Специализирана прокуратура, с който са
повдигнати обвинения срещу:
Подсъдимият Б.Н.Б. за това, че на 27.05.2016 г., в гр. ***, гориста местност над кв.
„***“; гр. ***и гр. ***, заедно с Д.Д.А., с цел да набави за
другиго - Д.Д.А. имотна облага – парична сума, принудил другиго - С.А.С., ЕГН **********,
чрез сила /нанасяне на удари с ръка
в областта на лицето и с дръжка на пистолет в областта
на лявата ръка на С.С.; удари
в областта на бъбреците и удари с юмрук в областта на главата; поставяне
на примка от въже на
врата на С.С./ и заплашване /Б.Б. насочил пистолет неустановена марка към С.С. и му казал
„Ей сега за тия пари,
дето си окрал
ще те убиваме
тука и ще те заровиме“, докато
Д.А. му викал „Колко пари си
окрал. Искам да ми ги
върнеш
"./, да извърши
нещо противно на волята му
/да подпише договор
за заем за
потребление от 27.05.2016 г.
в размер на 9500 лева - нотариално заверен на 27.05.2016 г. от нотариус Р.Г. с кантора - гр. Божурище,
бул. „Европа“ № 2 и да прехвърли
чрез договор за покупко - продажба
МПС от 27.05.2016г., нотариално
заверен на 27.05.2016 г. от нотариус Ц.С. *** собственият си лек автомобил марка
Фолксваген, модел Голф с регистрационен номер Е 9845КТ на стойност 1500 лева за продажна цена
в размер на 500 лева/, като деянието е придружено със заплаха за
убийство /насочване на пистолет и отправяне
на реплики „Ей сега тука
ще те убиваме
и ще те заровиме “/, причиняване
на лека телесна
повреда /изразяваща се кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, шията
лявата китка и гръден кош, довели
до временно разстройство на здравето неопасно за живота, вследствие
на нанесени удари с ръка и юмрук, притискане и триене/, отнемане на имущество
- мобилен телефонен апарат „Нокиа Лумия“ на стойност 272 /двеста седемдесет и два лева/; ключодържател на стойност 5 /пет/лева; 1 бр. секретен
ключ на стойност
2 /два/лева и 1 бр. автоключ за
лек автомобил на стойност 25 /двадесет
и пет/ лева, всичко на обща стойност
304 /триста и четири/ лева, извършено от две лица,
едно от които
е било въоръжено /с пистолет неустановена марка и модел/ и с това причинил на С.А.С. имотна вреда на
стойност 1804 /хиляда осемстотин и четири/ лева–престъпление по чл.
214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 НК, както и срещу
Подсъдимият
Д.Д.А. за това, че на
27.05.2016 г., в гр. ***, гориста местност над кв. „***“; гр. ***и гр. ***,
заедно с Б.Н.Б., с цел да набави за себе си имотна облага - парична сума,
принудил другиго - С.А.С., ЕГН **********, чрез сила /нанасяне на удари с ръка в
областта на лицето и с дръжка на пистолет в областта на лявата ръка на С.С.; удари в областта на бъбреците и удари с юмрук в
областта на главата; поставяне на примка от въже на врата на С.С./ и заплашване /Б.Б. насочил
пистолет неустановена марка към С.С. и му казал „Ей
сега за тия пари, дето си окрал ще те убиваме тука и ще те заровиме
докато Д.А. му викал „Колко пари си окрал. Искам да ми ги върнеш“./, да извърши нещо противно на волята му /да подпише договор за заем за потребление от
27.05.2016 г. в размер на 9500 лева
- нотариално заверен на 27.05.2016 г. от нотариус Р.Г. с
кантора - гр. Божурище, бул.“Европа“ № 2 и да прехвърли чрез договор за покупко — продажба МПС от 27.05.2016
г.,
нотариално заверен на 27.05.2016 г. от нотариус Ц.С. ***
собственият си лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф с регистрационен
номер Е 9845КТ на стойност 1500 лева за продажна цена в размер на 500 лева/, като деянието е придружено със
заплаха за убийство /насочване на пистолет и отправяне на реплики „Ей сега тука ще те
убиваме и ще те заровиме“/, причиняване на лека телесна повреда /изразяваща се кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, шията
лявата китка и гръден кош, довели до временно разстройство на здравето неопасно
за живота, вследствие на нанесени удари с ръка и юмрук, притискане и триене/, отнемане на имущество - мобилен
телефонен апарат „Нокиа Лумия“
на стойност 272 /двеста седемдесет и два лева/, ключодържател на стойност 5
/пет/ лева; 1 бр. секретен ключ на стойност 2 /два/ лева и 1 бр. автоключ за лек автомобил на стойност 25/двадесет и пет/
лева, всичко на обща стойност 304 /триста четири/ лева, извършено
от две лица, едно от които е било въоръжено /с пистолет неустановена марка и модел/ и с това причинил на С.А.С. имотна вреда на стойност 1804 /хиляда
осемстотин и четири/ лева–престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр.
чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 НК.
По делото
с протоколно определение от 03.07.2020 г. пострадалия С.А.С. е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител в процеса. Съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявеният граждански иск за нанесени имуществени
вреди в размер на 1804.00 лв. (хиляда осемстотин и четири лева и 00 стотинки), претендиран от С., чрез процесуалния му представител – адв. Ж.Ж. солидарно срещу
подсъдимите Б.Н.Б. и Д.Д.А.. Лихва върху тази сума от
датата на деликта не се претендира.
В хода на съдебните прения прокурорът от СП поддържа
повдигнатите обвинения срещу подсъдимите, така както са внесени в едно с
фактическите положения изложени в обстоятелствената част на депозирания пред
съда обвинителен акт.
Счита, че
обвинението се подкрепя изцяло от показанията на гр. ищец и частен обвинител С.С. и на св. Е.Г., като
последователни и обективни, и
кореспондиращи си със събрания доказателствен
материал. В тази връзка, моли съда да кредитира и показанията на останалата
част от свидетелите, които допълват фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част от обвинителния акт. Изтъква, че е нужно да се вземат
предвид от съда заключенията на изготвените в хода на разследването СПЕ и СМЕ,
тъй като същите установяват душевното състояние, в което се е намирал С.С., както и вида и
степента на причинената му телесна повреда. От заключението на изготвената СОЕ
се извежда размера на имуществената вреда, поради което моли съда да кредитира
последното. Изтъква, че престъплението, за което е повдигнато обвинението по
чл. 214 от НК е резултатно престъпление и специфичното в механизма му на
извършване е, че престъпния резултат, а именно имуществена вреда, настъпва в следствие
на действия извършени от пострадалия, мотивирани от заплахата, респ. принудата
на дееца, с цел последният да набави за себе си или за другиго имотна облага. В тази връзка навежда, че е логически
последователно обвинението да се основава главно на твърденията на изнуденото
лице, в случая С.С., които следва да бъдат
подкрепени от останалия доказателствен
материал по делото, тъй като изпълнителното деяние по принудителните действия
не се осъществява публично от дееца. Изтъква, че не е необходимо липсата на доброволност в
действията на изнудения, да бъде демонстрирана публично, а е нужно да бъде
изведена по категоричен начин от доказателствения материал по делото. Изтъква,
че подсъдимите Б. и А. са годни субекти на престъплението и същото е извършено
с пряк умисъл, като всеки от тях е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и е искал настъпването на общественоопасните
последици. Предлага на съда да определени наказание „лишаване от свобода“ около
минимума, в размер на 3 години, без приложението на чл. 66 от НК и глоба, в размер на 5000лв., за всеки
един от двамата подсъдими, като при определяне на наказанието да приеме като смекчаващо
вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимите и изминалия дълъг
период от време от извършване на престъплението, а като отегчаващо
обстоятелство – наличието на пет квалифициращи признаци. Представителят на
прокуратурата счита обвинението за доказано както от обективна, така и от субективна
страна. Моли съда, вземайки предвид гореизложеното да
постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимите Б.Б.
и Д.А..
Повереника на
конституирания в процеса гражданският ищец и частен обвинител С.С. - адв. Ж.Ж. се солидаризира с изложеното от прокурора. Маркира,
че обвинението се явява доказано от показанията на пострадалия С.С., неговият баща А.С. и на св. Г., като показанията им са
ясни, последователни, логични и в достатъчна степен на категоричност. Навежда,
че молбата за прекратяване на трудовото правоотношение на С. и договора за
заем, по който той е заемополучател са подготвени
предварително и в следствие на принудителните действия от страна на подсъдимите
А. и Б., С. е подписал двата документа, като именно по този начин подсъдимите
са се облагодетелствали, в следствие на неговите действия.
Моли съда да признае подсъдимите за
виновни по така повдигнатите от прокуратурата обвинения и да определи размера
на наказанията предвид събрания доказателствен материал. Моли също, да бъде уважен
предявения граждански иск, ведно с разноските по делото за адвокатския хонорар.
Адв.В.Б. - защитник
на двамата подсъдими Д.А. и Б.Б., моли съда да ги признае за невиновни по внесените
обвинения, за които са предадени на съд, тъй като счита, че не са извършили
престъпленията, които им се вменяват от обективна и субективна страна. Защитникът
изтъква, че събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал
не е достатъчен да обоснове по категоричен начин авторството на процесните деяния от страна на двамата подсъдими А. и Б..
Счита, че проведените в хода на наказателното производство разпити, не са в нужната логическа връзка, както и че
липсват достатъчно факти и обстоятелства, които да изведат еднозначно извода за
наличие на извършено от подзащитните й престъпно
деяние. На следващо място изтъква, че представената в обстоятелствена част на
ОА фактическа обстановка е изведена единствено от твърденията на пострадалия С.С., поради което е неправилна, защото последният си
противоречал в по- голямата част от твърденията. Защитата прави изключително
подробен анализ на депозираните от пострадалия С.С.
показания. Обобщено изтъква, че в цялост
показанията му са недостоверни. Адв. Б. навежда, че гр.
ищец и ч. обвинител С. е прекратил по собствена инициатива и желание трудовото
си правоотношение и съответно датата на
процесното деяние 27.05.2016г. е бил последният му работен ден именно поради
тази причина. В тази връзка иска от съда да отхвърли изцяло показанията дадени
от него в хода на съдебното следствие, в които заявява, че е подписал на
инкриминираната дата предизвестието за прекратяване на ТПО. Прави възражение
относно процесния автомобил, с който подсъдимите са закарали в гората ЧО С..
Хронологично в процесните събития, защитника адв. Б.,
прави разбор на физическите и психическите
травми описани в обстоятелствената част от ОА и в тази връзка категорично
отхвърля показанията на пострадалия в тази част.
На следващо
място защитата оспорва обстоятелствата по издължаване на пост. С., спрямо подс. А., а именно процесните
договор за потребление между подс. А. и С., за сумата
от 9500лв. /девет хиляди и петстотин лева/, договорът, с който е прехвърлена
собствеността на лекият автомобил собственост на С.С.,
както и механизмът на отнемане на движимите вещи, собственост на С.. Защитникът
на двамата подсъдими оспорва още експертните заключения и механизма на изготвяне на изслушаните и
приобщени в хода на делото
съдебно-оценителна и съдебно-психиатрична експертизи.
В заключение процесуалния
представител, счита че предвид събраните по делото доказателства следва подзащитните й да бъдат признати за невиновни и оправдани
по повдигнатите им обвинения. Предвид това, намира, че следва да бъде отхвърлен
и предявения граждански иск солидарно срещу двамата подсъдими, като
неоснователен и недоказан.
В съдебно
заседание подс. Б.Н.Б. дава обяснения,
като не се признава за виновен. Изтъква, че се е запознал в гр. *** с подс. А., в магазина на последния, преди около петнадесет години.
Заявява, че на 27.05.2016г.
не е ходил на разходка и на пикник с пострадалия С.С.
и подс. Д.А., а само е придружил последните до
нотариус в следобедните часове, където е
изчакал отвън, за да върне процесния автомобил в гр. ***. В подкрепа заявява,
че работи ежедневно, за да изхранва семейството си, като има два магазина,
зарежда заведения и магазини с плодове и зеленчуци и не може да си позволи да
отсъства от работа. В тази връзка, изтъква, че на тази дата е празнувал рождения ден на
неговата майка и не би си позволил на рождения й ден да е разстроен. Заявява,
че той не би вързал и малтретирал друг човек. Изразява мнение, че подс. С. гледа много филми и това не е нормално. В съдебно
заседание дава обяснения, че има сребристо оръжие от дванадесет години, което
пази много добре и го държи в кобур, както и че не е насочвал и вадил оръжието
пред никого. Навежда, че подс. А. е помагал на
пострадалия С. и са били в добри отношения. Заявява, че към момента има джип,
марка „Паджеро“, червен на цвят и никога не е имал
тъмен джип. Моли съда да постанови оправдателна присъда спрямо него, защото не
е направил нищо.
В съдебно
заседание подс. Д.Д.А. изтъква,
че пострадалият С. е работил при него и винаги са били в добри отношения,
уважавал е пострадалия и са имали специално отношение към него, изразяващо се във
финансова помощ, включително и когато пострадалият е заловен да шофира пиян.
Навежда също, че освен финансово е подкрепял пострадалия С. и морално, поради
което счита, че отношенията им към момента са в следствие на това, че
пострадалият С. не е върнал дълга си към семейството на подс.
А.. Моли съда, да постанови оправдателна присъда спрямо него.
В последната си
дума подс. Б.Н.Б. заявява, че не е извършил това, в
което го обвиняват.
В последната си
дума подс. Д.Д.А. заявява, че
не е извършил престъплението, за което го обвиняват.
Съдът, след като
прецени и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.Н.Б., с ЕГН **********, роден на ***
***, с адрес: гр. ***, ж.к. „Обеля“, бл. 266, вх. А, ет. 1, ап. 2, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, работи – управител на фирма
„*********“, неосъждан.
Подсъдимият Д.Д.А.,
ЕГН **********, роден на ***г***, с адрес: гр. ***, ул. „Варна“ № 122А,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, работи като
управител на фирма „Ц. 84“, неосъждан.
През 2016 г., частният
обвинител и гр. ищец С.А.С. ***, в
магазин за плодове и зеленчуци, стопанисван от съпрузите - подс.
Д.А. и св. Ц.А., като общ работник и продавач. С. живеел на квартира в гр. ***,
собственост на св. Ц.С. и св. С.П., които били приятели на подсъдимия Д.А. и
св. Ц.А..
На 27.05.2016 г.
С.С. получил месечната си заплата и в същия ден бил
поканен от подс. Д.А. и подс.
Б.Б.Б., които били приятели да отидат тримата на барбекю в гората до гр. ***. За направената уговорка св. С.С. отишъл със собствения си автомобил, марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, рег. № Е 9845 КТ до дома на подс. Д.А.,***
А. Там оставил личния си автомобил и заедно с подс. А. и подс. Б., продължили с
автомобила собственост на подс. Д.А. марка “Мицубиши“,
модел „Паджеро“, рег. № СВ 8428 ВВ, управляван от него.
Пострадалият С. бил на задната седалка, а подс. Б.Б. пътувал на мястото до водача. Движели по асфалтов път по
ул. „Варна“, гр. ***, посока кв. *** и разговаряли нормално по общи теми.
Автомобилът
навлязъл в гориста местност, по земен път, когато подсъдимите А. и Б. внезапно
сменили темата и тона на разговора. Започнали настойчиво да разпитват С.С. със заплашителни въпроси
дали е откраднал нещо от магазина на подс. А. и го обвинявали, че дължи 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лева/. Подсъдимите го заплашили, че ще го убият и заровят в
гората, защото дължи тези пари. Подс. Б.Б. насочил собствения си
пистолет срещу ЧО С.С. и го заплашил с него, след което започнал да го удря, целейки се в
главата му, но пострадалият С. се предпазвал с ръка и ударите били нанесени по
лакътя на ръката му. Подс. А. спрял автомобила в гората и подс.
Б. извлякъл насила с дърпане през пасажерското място пост. С. и вързал ръцете
му зад гърба със свински опашки. Двамата
подс. А. и Б. удряли пост. С. с ръце и ритници по тялото, в следствие на което,
пострадалият С. паднал на земята и подсъдимите продължили да го ритат и да го ударят по тялото. И
двамата подсъдими нанесли по 3-4 /три-четири/ удара по тялото на пострадалия С.
и го заплашвали, че ще го убият и ще го заровят на място, ако не върне парите,
които е откраднал. След това двамата изправили ЧО С. на крака и подс. А. го завързал с въже за теглича на колата и
потеглили. Подс.
Б. подкарал автомобила и пост. С.
започнал да тича след него, за да не се удуши, като ръцете му
продължавали да бъдат вързани зад гърба. Автомобилът продължавал да ускорява
скоростта си и пост. С. започнал да бяга, но
не смогвал на скоростта и за да
не падне по лице се обърнал и паднал на дясното си рамо, в резултат на което се
влачел след автомобила около 2 до 5 метра. След, това автомобилът спрял и подс. Д.А., който през същото време бил след автомобила,
изправил С.С. и му дал бутилка с вода, за да избърше прахта от лицето си. Пострадалият С.С.
бил много изплашен от нанесените му физически удари и заплахата за живота му.
Подс. Д.А. заявил на ЧО С., че след като не казва къде е скрил
парите и няма пари, подсъдимият ще си ги получи, с договор за продажба на колата собственост на ЧО С. и 10 хиляди лева
на името на подс. А.. Двамата подсъдими А. и Б.
качили в автомобила ЧО С.. Подс. А. взел противно на
волята на ЧО С., мобилния му телефон марка „Нокиа Лумия“ на стойност 272.00 /двеста седемдесет и два лева/,
ключодържател на стойност 5.00 /пет/ лева, 1 бр. секретен ключ на стойност 2.00
/два/ лева и 1 бр. автоключ за лек автомобил на
стойност 25.00 лева, всички вещи на обща стойност 304.00 /триста и четири/
лева, както и личната му карта.
Тримата се
насочили към кантората на нотариус св.Р.Г., находяща
се в гр.Божурище, бул. „Европа“ № 2, ет. 2, за да подпишат договор за заем за
потребление между ЧО С. и подс. А.. В този момент пострадалия
С. се намирал на задната седалка и продължавал да е с вързани на гърба ръце.
След като пристигнали до адреса на кантората, тримата слезли от автомобила и подс. Б. отрязал свинската опашка, с която били завързани
ръцете на С.. Последният продължавал да бъде изплашен от случващото се и от заплахите на двамата подсъдими.
Пръв при
нотариуса – св. Р.Г., влязъл подс. Д.А., след което
влезли пост. С. с подс. Б.. Нотариусът – св. Р.Г., прочела на страните –
пост. С. и подс. А., процесния
Договор за заем за потребление, който предоставил подс.
А., след което двамата подписали договора без да имат възражение. ЧО С. бил
много изплашен от заплахите на двамата подсъдими, че ще го убият и заровят ако
не върне парите на подс. А. и от физическата принуда,
която двамата упражнили върху него. ЧО С.С. подписал Договора
за потребление без да заяви пред нотариуса – св. Г., че не е наясно със съдържанието
и не е съгласен да поема задължението и
най-вече, че всъщност нищо не разбрал от прочетеното, освен чутата сума, за
която се задължава в размер на 9500 лв. /девет хиляди и петстотин/, защото бил
изключително изплашен от това, което му били причинили непосредствено преди да
влязат в нотариалната кантора. Пост. С. подписал Договора за заем за
потребление, съгласно който подс. А. е предоставил на
С., сумата от 9500 лева/девет хиляди и петстотин лева/, с насрещното задължение
на пост. С. да върне дадената му сума от 9500 лв. за срок от 10 десет дни от
подписване на договора. Пост. С. го подписал и от страх да не му причинят още
нещо против живота, здравето или имуществото му.
В изпълнение на
заканата си подс. А. искал да вземе и автомобила собственост на ЧО С. - марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № Е 9845 КТ. Сделката за прехвърлянето на
собствеността не могла да бъде сключена в кантората на нотариуса св. Г., поради което тръгнали към друг
нотариус - Ц.С..
Двамата подс. А.
и Б. заедно с пост. С. отишли при другия нотариус – Ц.С., чиято кантора се
намирала в гр. ***, ул. „Владайска“ № 8, където пост. С. отново принуден под
страх и уплаха за живота и здравето си, подписал договор, с който прехвърлил
собствения си автомобил, марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с peг. № Е 9845 КТ на
стойност 1500 лева / хиляда и петстотин лева/ на подс.
Д.А., за сумата от 500 лв., а именно сключили договор за покупко-продажба на
МПС, с който пост. С. продал горепосочения собствен автомобил за сумата от 500
лв.
/За прецизност тук
е мястото да се отбележи, че в обвинителния акт на стр.6 горе, при фактическото
описание на тази сделка неправилно е посочено - модел „Пасат“, т.к. видно от цялостното
изложение става достатъчно ясно, че се касае до модел „Голф/.
След като била
сключена последната сделка двамата подсъдими А. и Б. закарали пост.С. на
автогарата в гр. *** на бул. „Цар Борис III“. Купили му билет за град Банско и му казали да не
стъпва повече в гр. *** и в гр. *** и да не се оплаква в полицията. Пострадалият
С. бил толкова изплашен от всичко, което му причинили и наговорили подсъдимите,
поради което изпълнил заръката и се прибрал директно в родния си дом в с.
Филипово, гр. Банско при баща си – св. А.С.. В квартирата му в гр. *** останали
личните му вещи, за които под страх от заплахите даже не се върнал да ги вземе.
Св. А.С. бил
много изненадан от внезапното прибиране на сина си – С.С.,
който освен, че без предупреждения се прибрал и с белези по тялото и лицето
- по врата, по слепоочието и на челото,
ожулен на рамото, лакътя на дясната ръка, врата, на гушата и отзад на дясното
рамо. Бащата – св. А.С. бил притеснен за сина си С.С.
и го разпитвал какво му се е случило, от
какво са нараняванията по тялото му, къде е автомобилът му и защо се е прибрал
така внезапно без предупреждение и без багаж. Пострадалият С.С. първоначално излъгал
баща си, че се е сбил с едни момчета и затова е избягал от *** и се
прибрал на село /с. Филипово/, тъй като не искал да притеснява баща си със
действително случилото му се в гората и причиненото от двамата подсъдими А. и Б..
Св. А.С. видял, че синът му е изплашен и се притеснява да говори за случилото
се и причината да се прибере в родния дом.
Края на месец
юли 2016 г. със С. се свързали служители на 02 РУП – СДВР. Обаждането било във
връзка с това, че на бензиностанция било зареждано гориво с регистрираният на
негово име автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № Е 9845КТ, без
да бъде заплатено.
След този случай
пострадалият С. се свързал със св, Е.Г., който имал
авторитет в населеното място с. Баня, за да му помогне да се свърже с полицията. През м. юли 2016 г. ЧО С. се видял със св. Е.Г.
в дома му и му разказал за случилото се в гр.*** между него и двамата подсъдими.
Св. Е.Г. забелязал, че въпреки изминалия период от събитията на 27.05.2016 г.,
пострадалият С. все още бил видимо изплашен от случилото му се и причинената му
психически и физическа принуда. Св. Г.
забелязал и белези по тялото на С.. Докато му разказвал, пострадалият С. бил
много плах и неспокоен. Св. Г. усещал, че С. говори със страх за цялата случка
и като цяло бил в страхово състояние, защото освен всичко което му причинили
физически, подсъдимите казали на С., че ако отиде в полицията ще го убият.
Още
в деня на разговора между ЧО С. и св. Е.Г., двамата отишли в РПУ – гр. Разлог и
пост. С. подал жалба срещу двамата подсъдими А. и Б..
В следствие на
действията на двамата подсъдими А. и Б., същите причинили имотна вреда на частния
обвинител и гр. ищец С. в общ размер на
1804.00 /хиляда осемстотин и четири/ лева.
Описаната
фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и тяхната взаимовръзка, а именно:
частично от обясненията на подсъдимите, досежно
обстоятелството, че С.С. е работил в магазина и за
съществуващите по между им в началото добри отношения. Изцяло от показанията на
разпитаните свидетели С.А.С., имащ по делото процесуално качество и на гр. ищец
и частен обвинител, свидетелите И. Якъп, Т.Т., С.П., М.М., А.С., Е.Г., Н.Д.,
Р.Г., от заключенията на изготвените и приети по делото Комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, съдебно медицинска експертиза, съдебно
оценителна експертиза, автотехническа експертиза, съдебно-почеркова експертиза, както и всички писмени
доказателства, относими и приети по съответния
процесуален ред към делото – документи справки информационни системи за МПС Фолксваген
голф, за регистрираниМПС на подс.Д.А.
и подс.Б.Б., до сектор КОС
и справка за издадени разрешителни за оръжие на подсъдимите, допълнително
допуснати и изискани в съдебна фаза писмени доказателства описани по делото.
Разпитани са и свидетелите С.М. /тъща на подс.А./ и Ц.А.
негова съпруга. Св.Цетанка С. е заличена.
За изясняване
обективните данни по делото в хода на наказателното производство са изготвени
следните експертизи: съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р В.Х.Н. (л. 152–л. 153, Том 1 на ДП); комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на вещите лица д-р М.Щ.К. и Д.С.З.-С.
(л. 157–л. 173, Том 1 на ДП); съдебно-оценителна
експертиза на вещото лице Е.Й.М. (л. 181–л. 183, Том 1
на ДП) и автотехническа
експертиза на вещото лице инж. П.И.Д. (л. 187, Том 1 на ДП). В съдебна фаза на
процеса е назначена, изслушана и приета съдебно – почеркова
експертиза, със заключение, че ръкописният текст „С.А.С.“ и подписите в долния
десен ъгъл на листа след думите „С уважение“ и „Подпис на лицето“, съответно в
оригинали на молба за освобождаване от длъжност от 28.04.2016 г. и заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение на С.С. от 27.05.2016 г.,
са изписани и съответно положени от С.С.. На следващи
място експертът е заключил, че не е налице разлика в почерка на С. между
обектите и сравнителните образци, която да е показател, че имената и подписите
са изписани, съответно положени в състояние на стрес или друго състояние,
различно от обичайното в естествени условия, съгласно заявеното от вещите лица
по СППЕ в протокол от 27.01.2021 г.
Съгласно
кредитираното заключение на съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р В.Х.Н.(л.
152–л. 153, Том 1 на ДП) в резултат на побоя С.А.С. е получил кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, шията,
лявата ръка и гръдния кош. При извършен преглед на 14.09.2016 г. от съдебен
лекар са констатирани два белега в областта на лявата мишница и китката на
лявата ръка. В конкретния случай, според вещото лице се касае за дълбоки
охлузвания, а не рани. По морфологичен вид на белезите не може да се определи
категорично тяхната давност. Възможно е уврежданията да са получени по времето
и начина, за които са посочили С.С. и свидетелите.
Получените травматични увреждания в съвкупност са причинили на пострадалия С.С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Механизмът на получаване на травматичните увреждания–кръвонасядания
и охлузвания е действието на твърди тъпи предмети в резултат на удари,
притискане или триене.
Съдът
кредитира с доверие и прие като обосновано заключението по изготвената комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на вещите лица д-р М.Щ.К. и Д.С.З.-С.(л.
157–л. 173, Том 1 на ДП), съгласно която С.А.С. е психично здрав. При него не
се установяват клинични данни за същинско психично заболяване /психоза/, което
може да бъде приравнено към „продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието“ в смисъла на закона. Няма информация и за претърпян психотичен епизод в миналото, включително и към периода на
инкриминираната дата, който да наруши психичните му годности
правилно да възприема и възпроизвежда обстоятелствата от обективната
действителност. Когнитивните му функции (внимание, памет, интелект) са в норма,
няма данни за промяна от някакъв тип. Личностовите му
особености са в границите на широката норма, няма данни за дисхармонично личностово развитие. Интегративното обсъждане на
споделеното от С.С. за преживяванията му по време на
инцидента и експертното изследване дава основание да се приеме, че в резултат
на понесеното физическо насилие и от отправените му заплахи за убийство на
инкриминираната дата, той е преживял реален страх за здравето и живота си, съотносимо с категорията „основателен страх“. След това в
периода на адаптация към преживяната психотравма, при
освидетелствания С. е възникнала тревожно-депресивна симптоматика в параметрите
на Адаптационна реакция /Реакция на дезадаптация/,
като протрахиран отговор към стресогенното
преживяване. Негативните емоционални преживявания не са повлияли на психичните
му годности правилно да възприема и осмисля събитията
от значение за делото. Има съхранен спомен за случилото се на инкриминираната
дата, който възпроизвежда в тематична и хронологична последователност и в
детайли. Въз основа на експертната преценка следва да се приеме, че С.С. притежава свидетелска годност в настоящето наказателно
производство, може да участва пълноценно във фазите му и да дава достоверни
свидетелски показания.
При
изслушване в съдебно заседание на горепосочената експертиза, вещите лица
отбелязаха, че“когато човек е в състояние на стрес, би следвало състоянието да
се отрази на почерка, като това трябва да го каже графолог“. Именно във връзка
с последното в съдебната фаза на процеса е назначена, изслушана и приета
съдебно – почеркова експертиза, със заключение, че
ръкописният текст „С.А.С.“ и подписите в долния десен ъгъл на листа след думите
„С уважение“ и „Подпис на лицето“, съответно в оригинали на молба за
освобождаване от длъжност от 28.04.2016 г. и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на С.С. от 27.05.2016 г., са
изписани и съответно положени от С.С.. На следващи
място експертът е заключил, че не е налице разлика в почерка на С. между
обектите и сравнителните образци, която да е показател, че имената и подписите
са изписани, съответно положени в състояние на стрес или друго състояние,
различно от обичайното в естествени условия, съгласно заявеното от вещите лица
по СППЕ в протокол от 27.01.2021 г.
Кредитирайки
заключенията по сочените експертизи и отчитайки заявеното от експерта графолог,
съдът намира в контекста на заявеното от вещите лица по СППЕ, не води до
категоричен извод, че винаги стреса следва да намери отражение при изписване на
текст и полагане на подпис. Всеки случай е строго индивидуален и липсва
категоричност в посока, че неминуемо стреса намира отражение при почерка.
Горното е посочено като възможност, а не като задължителност на проявление.
Именно в тази връзка и съдът не споделя аргументите на защитата, черпещ изводи
за оправдаване на подзащитните й от заключението на
СПЕ. Липсата на отражение на стреса у С.С. в почерка
му на процесната дата, не води на единствен извод, че
такъв стрес не е бил налице.
Съгласно
заключението на съдебно-оценителната експертиза на вещото лице Е.Й.М. (л.
181–л. 183, Том 1 на ДП) общата пазарна стойност на отнетите вещи-мобилен
апарат, ключодържател, секретен ключ и ключ за лек автомобил, марка „Фолксваген
Голф“ към датата на извършване на деянието 27.05.2016 г. е в размер на
304,00(триста и четири) лева.
Съгласно
заключението на автотехническата експертиза /която
по-скоро по своето естество е съдебно-оценителна експертиза на лек автомобил/ с
вещото лице инж. П.И.Д. (л. 187, Том 1 на ДП) пазарната стойност на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Е 9845 КТ към 27.05.2016 г. възлиза на 1500
лв.
Съдът
намира, че обвинението се доказва по безспорен и категоричен начин от разпитите
на свидетелите С.А.С., И.И. Якър,
Т.Я.Т., С.Г.П., М.И.М., А.А.С., Е.А.Г., Н.А.Д., Р.Н.Г.,
както и от приложените по делото относими към предмета
писмени доказателства.
От
показанията на св. С.С., депозирани в хода на
съдебното следствие, като очевидец на процесните
деяния, в качеството му на пострадал от престъплението и конституиран като
частен обвинител и граждански ищец, се установява по категоричен начин
авторството и механизма на извършване на престъплението от подсъдимите Б. и А..
Съгласно депозираните показания, именно
двамата подсъдими са поканили ЧО С. на излет в гората над кв. ***. Видно
от показанията му, двамата подсъдими започнали да заплашват С., след като
напуснали пределите на жилищната градска
част и навлезли в гората. Установява се, че двамата подсъдими са заплашили
живота на св. С. с думите от подс.Б.Б., който насочил пистолет към С.С. и му казал „Ей
сега за тия
пари, дето си окрал ще
те убиваме тука и ще те
заровиме“, докато Д.А. му викал „Колко
пари си окрал.
Искам да ми ги върнеш“. От показанията се установява
още, че двамата подсъдими са завързали ЧО С. за автомобила и потеглили. Това
наложило последният да тича след движещият се автомобил. Показанията на св. С. изцяло
кореспондират с показанията на св. Р.Г. – нотариусът удостоверил сключения
между св. С. и подс. А. – Договор за заем за
потребление за 9500лв., приобщен по
делото. Показанията на св. С. кореспондират в цялост и с останалия
доказателствен материал по делото, включително с показанията на св. А.С. – баща
на ЧО С.С., от които се доказва и другия акт на
отнемане на имущество от св. С.С., а именно
отнемането на неговия личен автомобила, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № Е 9845 КТ, като от показанията на
двамата свидетели се прави несъмнен извод, че автомобилът е отнет от св. С.С. противно на волята, за който акт съдим и от приобщения
по делото договор за покупко-продажба нотариално заверен на 27.05.2016г. от
нотариус Ц.С.. Показанията на св. С.С. относно
психическото му състояние, както и за наличието именно на уплаха от негова
страна от действията на двамата подсъдими също кореспондира в цялост с
останалия доказателствен материал и най- вече с показанията на св. А.С. - баща на
пострадалия св. С.С. и св. Е.Г., които свидетелстват категорично за
предизвикания у св. С.С. страх от развилата се
ситуация, инициирана от двамата подсъдими. Нещо повече, съдът направи несъмнен
извод за това обстоятелство, взимайки предвид дългия период на уплаха у
пострадалия, съдейки и от факта, че в изпълнение на заплахите на подсъдимите не
се е върнал да прибере вещите си от квартира в гр. ***, а му ги донесъл св.М.М..
От
разпита на св.А.С. - баща на пострадалия, се установяват факти свързани с физическото
и емоционално състояние на сина му към 27.05.2016 г., /неправилно посочено в обв.акт като месец 06 /юни/, когато се прибрал неочаквано в
дома си в с. Филипово, след извършените спрямо него принудителни действия. Било
му известно, че синът му работи в магазин в гр. ***. Бил доволен от работа си,
успял да си закупи автомобил в началото на 2016 г. Идвал си на село в отпуск за
Гергьовден - 06.05.2016 г. Стоял около десетина дни и си заминал. След това
неочаквано се завърнал на село около две седмици след ползваната отпуска. Завърнал
се в необичайно вечерно време, без да се обади, че се прибира. Не носел никакви
вещи със себе си. Бил без автомобил. Имал охлузвания по лицето и открити части
на тялото, които свидетелят описва. Не дал конкретни обяснения за тези
наранявания. Станал неспокоен. На по-късен етап св. А.С. разбрал, че се е
случило нещо сериозно с работата му, когато св. М. докарал в къщата багажа на С.С. в чувал. Св. А.С., видял, че липсват вещи на сина му.
Донесени били само дрехи. Уклончиви били отговорите на С.С.
на задаваните от баща му въпроси за това какво се е случило. Св. А.С., отдавал
това на обстоятелството, че самият той бил възрастен и болен и предполагал, че
синът му не е искал да го тревожи. Споделил само, че е подал жалба срещу шефа
си.
В
тази насока са отчетени, като истинни и показанията на св. Г.. Като уважаван и
авторитетен човек сред съселяните си в района на Банско, С.С.
се свързал с него и му разказал за преживяното. Бил уплашен, което състояние
било забелязано от свидетеля. Св. Г. го посъветвал да подаде жалба. Преценил,
че е най добре да я адресира до главния прокурор, както и ЧО С. направил.
Показанията
на тези свидетели са дадени свободно и доброволно, по съответния процесуален
ред и са процесуално допустимо доказателствено
средство, което може да бъде използвано за установяване на обстоятелствата
относно събитието на престъплението и участието на подсъдимите в него. Естеството
на процесното обвинение е такова, че е съвсем логично
обвинението да се основава най-вече и преимуществено на твърденията на
изнудвания, с уговорката че същите подлежат на доказване и анализ. Съдът ги е
приел за обективни и достоверни, наред и с другите събрани и кредитирани с
достоверност по делото доказателства, а именно заключението на СППЕ, данните
дадени от св.А.С. и св.Г., които са възприели уплаха у пострадалия. Наред с
тези гласни доказателствени източници съдът отчете с
достатъчна степен на достоверност показанията на св.М., които се подкрепят и са
във взаимовръзка с горните гласни доказателства.
Съдът намира, че
показанията на св. Ц.М.А. – съпруга подс. А., не следва
да бъдат ценени. Съдът счита, че същите са продължение на защитната линия на
подсъдимият. Показанията й не съответстват на приетите за установени обстоятелства,
като в тази връзка показанията й са в противоречие с останалия доказателствен
материал. Св. А. категорично има ясен мотив да подкрепи защитната линия на
подсъдимите, предвид семейната й връзка с подс. Д.А.
негова съпруга. Тези показания обаче не се игнорират само въз основа на
отбелязаната им семейна връзка, а именно предвид липсата на логическа
последователност и съпоставени с останалите приети за достоверни по делото доказателства.
Тук е мястото да се отбележи, че между св.С.С. и А.С.
също е налице безспорно установена роднинска връзка – син и баща, поради което
и показанията на последния също са подложени на внимателен и обстоен анализ.
От направената
справка и получения отговор по делото от СДВР, подс.Б.Б. се води на очет в 09 РУ-СДВР,
като притежател на късоцевно огнестрелно оръжие марка
„Зиг Зауер, кал.9х19 мм, №U763823 със срок на валидност на издаденото му РНУС
28.11.21 г. Във връзка с повдигнатото обвинение срещу Б. горепосоченото оръжие
е предадено на 08.11.2019 г. в служба „КОС“ при 09 РУ-СДВР. Цвят на въпросния
пистолет е посочен светъл сив хром метал.
Така описаната и
кредитирана от съда доказателствена съвкупност
изолира и опровергава защитната позиция на подсъдимите за невиновност по
отношение на деянието и изводима от обясненията им в с.з., според които не са осъществили
вменените им обвинения. В тази връзка следва да се посочат свидетелски
показания на С.С. – очевидец и пострадал, св.А.С. непосредсвено след случилото се възприел състоянието на уплах и страх у сина
си, св.Е.Г. макар и в последващ момент възприел това
състояние у пострадалия и не на последно място тези на св.М.М.
и Р.Г.. Показанията им са логични и последователни, а поставени в логическа
връзка водят на приетите по делото факти. При тези съображения съдът не
кредитира обясненията на подсъдимите, че не са осъществили деянията за които са
привлечени към наказателна отговорност, считайки ги за израз на необоснована и
неподкрепена с други доказателства защитна позиция.
Съдът внимателно
прецени дадените от подсъдимите обяснения, които от една страна са доказателствено средство, но по своята същност са и защитна
теза. Дадените такива от подсъдимите Б. и А. са в противоречие със събраните по
делото доказателства. Съдът ги намира за истинни в частта, относно първите
месеци на работа в магазина на С.С.. Логични се
явяват и в частта, че първоначално, като работодател и работник са били в добри
отношения. И именно предвид доброто им отношение са се почувствали „обидени“ на
пострадалия, което по никакъв начин не оправдава последвалите им действия към
него, изпълващи състава на повдигнатото обвинение, освен това по т.2 на чл.213а
ал.1 от НК, за което съдът ги призна за невиновни и ги оправда в тази част на
обвинението, предвид липсата на категорични доказателства в тази насока да е
причинена с деянието лека телесна повреда, съгласно обсъдените по-горе в
мотивите доводи. С оглед двуяката им функция и съпоставени
с показанията на незаинтересовани пряко по делото свидетели Г. и М., съдът ги
намира в по-голямата им част за изградена защитна линия, която е в разрез с
останалия доказателствен материал по делото и приетите за установени от съда факти.
По делото са
разпитани и свидетелите Т.Т., св. С.П., св. И. Якъп, св. М.М., св. Н.Д., които
съдът намира, че са последователни, логични и кореспондират в цялост с
установените фактически положения.
В отговор на
възраженията направени от защитника на двамата подсъдими А. и Б. – адв.Б., настоящият състав категорично отхвърля направеното
възражение относно това, че ЧО С. е прекратил по собствена инициатива трудовото
си правоотношение с двуседмично предизвестие, поради което 27.05.2016г. е бил
последният му работен ден. Действително инкриминираната дата на 27.05.2016г. е
бил последният работен ден на ЧО С., но поради причина, че принудително чрез
физически и психически натиск от двамата подсъдими А. и Б. на посочената дата е
подписал всички документи свързани с прекратяване на трудовото му
правоотношение. Нелогично и в противоречие със събраната доказателствена
съвкупност по делото се явява твърдението, че доброволно и по собствено желание
С. е прекратил трудовото си правоотношение. По делото липсва каквато и да било индиция в подобна посока.
Неоснователно се
явява и възражението относно цвета на автомобила, с който тримата – пострадалия
и подсъдимите са тръгнали на процесната дата извън
гр.***. Същото е във връзка с това да не се дава доверие на показанията на
пострадалия С., който и на ДП и в съдебно заседание заявява, че се касае до
кола с тъмен цвят. В продължение адв.Б. отбелязва, че
„…автомобилът на подс.Б. от тази марка /Мицубиши Паджеро/, както и той е
заявил в с.з. винаги е бил червен, а автомобилът собственост на подс.А. към инкриминираната дата, въобще не е от тази
марка“.
Факта, че подс.Б. притежава л.а. „Мицубиши Паджеро“, червен на цвят с ДК №СВ2188КВ се удостоверява от
приложеното по делото писмено даказателство,
приобщено по съответния процесуален ред, а именно – справка в централна база
КАТ за ПС настояща собственост на Б.Б. – л.206 от ДП.
По делото също годно приобщена, на л.205 от ДП е налице и Справка в централна
база – КАТ за ПС собственост на Д.А., изготвена на 19.02.2019 г., съгласно
която притежава същата марка „Мицубиши Паджеро“, черен металик, с ДК№СВ8428ВВ.
На процесната дата тримата са били именно с автомобила на подс.А., като по делото е установено, че той го е
управлявал. Данни, че другия подс.Б. е сядал зад
волана и за кратко го е управлявал се отнасят към момента, когато са били в
гористата местност и пострадалия С. е бил влачен около 2-5 метра, а подс.А. в този момент бил извън и зад автомобила.
Разминаването в
данните за цвета на пистолета, съгласно заявеното от пострадалия св.С.С. , че пистолета държан от подс.Б.
в колата е бил черен, а съгласно приобщеното писмено доказателство от СДВР,
притежаваният от същият пистолет е бил светъл сив хром метал. Разминаването в
тези обстоятелства само по себе си не игнорира факта на изваденото оръжие от подс.Б.. Още повече, че пострадалия изрично заяви в с.з. при разпита му, че не си
спомня когато са му нанасяли удари с пистолета, той дали е бил в калъфа.
Предвид
обстоятелството, че съдът оправда двамата подсъдими в частта, в която им е
повдигнато обвинение за нанесена лека телесна повреда, счита, че възраженията
на защитата в тази част са основателни. Съдът, счита, механизмът на отнемане на
движимите вещи, собственост на ЧО С., както сключването на процесните
договори са детайлно изяснени във
изложената фактическа обстановка, както и доказателствените
източници, от които се извеждат процесните
обстоятелства. Съдът, отхвърля възраженията на защитата относно изготвените в
хода на делото съдебно-оценителна и съдебно- психиатрична и психологична експертизи.
Същите са ясни и категорични, съответстват в цялост на останалия доказателствен
материал, от който се установява последователно и логично фактическата
обстановка в настоящия казус, включително и обстоятелствата, предмет на процесните експертизи.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимите Б. и А. са привлечени за престъпление по чл. 214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр.
чл.213а, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.6 от НК.
Основният състав на това престъпление по чл. 214 ал.1 от НК – чрез употреба на сила или заплашване се принуждава
друго лице: а/ да извдърши; б/ да пропусне, или в/ да претърпи нещо противно на
волята му, като по такъв начин се причинява имотна вреда на лицето.
Обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват свободата на избор,
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и
гарантиращи правото на живот, свободният избор за упражняване правата върху
собствеността и разпореждането с нея;
От обективна
страна, подсъдимият чрез своите действия въздейства
върху поведението и свободния избор на пострадалия, принуждавайки го да извърши
неща, със своята собственост и имущество, или да поеме задължение, противни на
волята му.
Субект на това
престъпление е всяко наказателно отговорно лице.
От субективна страна деянието по чл.
214 НК може да бъде осъществено само при пряк
умисъл, с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага.
Изнудването е посегателство против собствеността и при него, чрез
различни форми на принуда, пострадалият се цели да бъде мотивиран да извърши
имуществено разпореждане или поемане на имуществено задължение.
В този смисъл са Решение № 121/05.03.2010г. на ВКС по н.д. №
11/2010г., ІІІ н.о., Решение № 548/09.12.2013г. на ВКС по н.д. № 1772/2013г., І
н.о.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС с Решение №
172/31.03.2009г. по н.д. № 108/09г. на ІІ н.о. се приема, че спецификата на
престъплението “изнудване” по чл.213а от НК сама по себе си не предполага
публично осъществяване на изпълнителното деяние, и за това съвсем логично е
обвинението да се основава най-вече на твърденията на изнудвания, но това не
означава, че тези твърдения не подлежат на доказване, в каквато връзка е и
неоснователно възражението на защитата, че обвинението почива само на
показанията на пострадалия, които били противоречиви.
Настоящият състав, извършвайки обстоен разбор на доказателствата,
достига до извод за доказаност на повдигнатите срещу
двамата подсъдими обвинения.
Обвинението за извършване на престъплението „изнудване“, при форма
на вина „извършителство“ от подсъдимите Б.Б. и Д.А., съдът счита за доказано от обективна и
субективна страна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият Б.Б. и Д.А. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал.
2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от НК., като преследваната користна цел се отнася до
набавяне на имотна облага за подс. А..
На първо място двамата подсъдими са осъществили
фактическия състав на престъплението "изнудване" по чл.214, ал. 2 т.1
вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал.
2, т. 1 и т.3 от НК - доколкото с цел да набавят за подс.
Д.А. имотна облага, чрез сила, изразяваща се в нанасяне на удари с ръка в областта на лицето и с дръжка на пистолет в
областта на лявата ръка на С.С.; удари в областта на
бъбреците и удари с юмрук в областта на главата; поставяне на примка от въже на
врата на С.С. и
чрез психическо въздействие, върху пост. С.С. - а
именно чрез отправяне на заплахи, както следва: „Б.Б. насочил пистолет неустановена марка към С.С. и му казал „Ей сега за тия пари, дето си окрал ще те
убиваме тука и ще те заровиме“, докато Д.А. му викал
„Колко пари си окрал. Искам да ми ги върнеш "./, да извърши нещо противно
на волята му“, както и със заплаха за убийство /насочване на пистолет и отправяне на реплики „Ей сега тука ще те
убиваме и ще те заровиме“/, - така че да го
мотивират да извърши нещо противно на волята му и да подпише договор за
заем за потребление от 27.05.2016г. в размер на 9500 лева - нотариално заверен
на 27.05.2016г. от нотариус Р.Г. с кантора - гр. Божурище, бул. „Европа“ № 2 и
да прехвърли чрез договор за покупко- продажба МПС от
27.05.2016г., нотариално заверен на 27.05.2016г. от нотариус Ц.С. ***
собствения си лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф с регистрационен номер
Е 9845КТ на стойност 1500 лева за продажна цена в размер на 500 лева и отнемане
на собственото му имущество - мобилен телефонен апарат „Нокиа
Лумия“ на стойност 272 /двеста седемдесет и два
лева/; ключодържател на стойност 5 /пет/лева; 1 бр. секретен ключ на стойност 2
/два/лева и 1 бр. автоключ за лек автомобил на
стойност 25 /двадесет и пет/ лева, всичко на обща стойност 304 /триста и
четири/ лева, извършено от две лица, едно от които е било въоръжено /с пистолет
неустановена марка и модел/ и с това причинил на ЧО С.А.С. имотна вреда на стойност
1804 /хиляда осемстотин и четири/ лева
На второ място
са налице и квалифициращите обстоятелства по чл.214 ал.2 т.1 вр чл.213а ал.2 т.4 и т.6 от НК - а
именно деянието е извършено от двамата подсъдими А. и Б., като и двамата са
осъществили изпълнителното деяние на престъплението, изразяващо се в това, че чрез
сила и заплашване са принудили пост. С.С. да извърши
нещо противно на волята му и отнели собственото му имущество, и с това
причинили имотна вреда на обща стойност от 1804 лв. /хиляда осемстотин и четири
лева/.
Налице са всички елементи - от обективна
и от субективна страна по материалния текст от закона. А именно, от обективна
страна, двамата подсъдими са отправяли заплахи към ЧО Д., с цел да го принудят
да извърши акт на имуществено разпореждане; чрез тези си действия, въз основа
на реално извършения акт на имуществено разпореждане, те са му причинили имотна
вреда.
Деянието на
двамата подсъдими по отправяне на заплахи е ясно и несъмнено установено. Това
са изявленията, които те двамата са отправяли към ЧО С. на тяхната среща на 27.05.2016г.
в гр. ***, гориста местност над кв. „***“;
гр. ***и гр. ***. Цялостното поведение на двамата подс.
А. и Б., изразяващи се в отправените
словесни заплахи с думите: „Ей сега за
тия пари, дето си окрал ще те убиваме тука и ще те заровиме“,
докато Д.А. му викал „Колко пари си окрал. Искам да ми ги върнеш ", както
и упражняването на сила върху пост. С. с
нанасяне на удари с ръка в областта на лицето и с дръжка на пистолет в областта
на лявата ръка на С.С.; удари в областта на бъбреците
и удари с юмрук в областта на главата; поставяне на примка от въже на врата на С.С. водят до ясен
и несъмнен извод, че това поведение на двамата подсъдими е именно
„заплашване“ с отправяне на заплахи с
думи и действия срещу личността и живота на пост. С., като е използвано и
оръжие, а именно насочен към С. пистолет от подс. Б..
Следва да се
посочи, че това заплашване е било възприето от пост. С. като достатъчно
сериозно, реално и реализируемо. Поради което и той е
хранил оправдани опасения за действителната възможност тези закани за убийство
да се реализират. Такава е била обстановката, такова естеството на
взаимоотношенията между подс. А. като работодател на
пост. С., както и употребата на сила да завържат ръце на С., че така
направените изявления, подплатени с насочване на пистолет към последния, връзването на ръцете му и окачването за автомобила, вкл. докато се
движил, разкривали една достатъчна степен на сериозност на реализирането им и
тази сериозност е била възприета от страна на пост. С..
На следващо
място е налице и акт на имуществено разпореждане - а именно "принуди
някого …. да извърши … нещо противно на волята му….и с това причини … имотна
вреда" по чл.214 ал.1 НК. Изразява се в три деяния, предприети от ЧО С., а
именно: предал на 27.05.2016г. мобилен
телефонен апарат „Нокиа Лумия“
на стойност 272 лв., ключодържател на стойност 5 лв.; 1 бр. секретен ключ на
стойност 2 лв. и 1 бр. автоключ за лек автомобил на
стойност 25 лв., всичко на обща стойност 304лв., както и да подпише договор за
заем за потребление от 27.05.2016г. в размер на 9500 лева - нотариално заверен
на 27.05.2016г. от нотариус Р.Г. и да прехвърли чрез договор за
покупко-продажба МПС от 27.05.2016г., нотариално заверен на 27.05.2016г. от
нотариус Ц.С. собствения си лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф с
регистрационен номер Е 9845КТ на стойност 1500 лева за продажна цена в размер
на 500 лева, като общата стойност на причинената имотна вреда е в размер
на 1804 лв.
Също така е
налице пряка причинно следствена връзка между отправената заплаха и тези актове
на имуществено разпореждане и поемане на имуществено задължение - т.е. налице е
елементът от фактическия състав "принуди". Това е така, доколкото
чрез отправените заплахи подс. А. и подс. Б. са сломили волята на ЧО С. и са го накарали,
въпреки действителната му воля/ нежеланието му, да извърши тези действие на
имуществено разпореждане. Той е бил принуден да му предаде тази пари, въз
основа на отправените заплахи за живота му. Тук е важно да се отбележи, че
всички действията на разпореждане на пост. С., са в следствие на възприетите
заплашителни думи и действия на подсъдимите, за което може да се направи извод
и от последващите действия на пострадалия, че заминал
за родното си място, след което бил в стресово състояние, поради което и
потърсил помощ срещу незаконосъобразното поведение на подсъдимите.
От субективна
страна са налице всички субективните елементи от състава на чл.214 ал.1 НК.
На първо място е налице специална цел - а именно цел за набавяне на имотна
облага. Несъмнено е, че отправените заплахи не са целели убийството на ЧО С., а
са били единствено с цел да го накарат да предаде исканата парична сума.
Следователно двамата подсъдими са преследвали изискуемата от закона користна
цел. Същевременно съдът приема, че тази цел, макар и споделена от двамата
подсъдими, се отнася до набавяне на имотна облага само за подс.
Д.А. Това е видно от претендираното от двамата
подсъдими формално основание за предаване на паричната сума от 1500 лв.
Именно двамата подсъдими са твърдели, че
ЧО С. е имал укоримо поведение спрямо подс. А. и е откраднал сумата от 1500 лв. като е работил в
магазина на подс. А.. Поради това и те са го
подложили на издевателствата и тормоза, съпроводен с отправяне на физическата принуга и заплахи,
описани по-горе. Именно въз основа на това - претендирано
от тях негово укоримо поведение - те са изискали от
него сумата от 1500 лв. Тя е представлявала едно неформално обезщетение за това
поведение. Т.е. съобразно предприетата от двамата подсъдими линия на поведение
спрямо ЧО С., исканата от тях парична сума е била дължима именно на подс. А.. Оттук иде и изводът, че предприетите от тях
двамата действия са имали за цел набавяне на имотна облага именно на подс. А.. Поради това процесните
договор за потребление от 27.05.2016г., в размер на 9500лв. и
договор за покупко-продажба от
27.05.216г. на лекия автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Е 9845КТ , собствено на пост. С., са сключени
именно между подс. А. и пост. С. – твъденият от подсъдимите длъжник.
Въз основа на тези аргументи съдът прие,
че преследваната користна цел се отнася до набавяне на имотна облага за подс.
А..
Изпълнителното
деяние при изнудването не завършва с упражняването на принудата, а в причинна
връзка с него настъпват определени последици, свързани с поведението на
изнудения, който именно поради принудата извършва или претърпява нещо. При него
чрез физическо или психическо въздействие деецът мотивира изнудвания сам да
направи разпореждане, което причинява лично на него или на другиго имотна
вреда.
На следващо
място е налице сломяване на волята на ЧО Д. - доколкото той е извършил акта на
имуществено разпореждане "противно на волята му" - по чл.214 ал.1 НК.
Това е така, доколкото именно въз основа
на отправените заплахи за живота му чрез думи и
действия, той се е съгласил да предаде собственото си имущество и да сключи договорът, съгласно който се
задължавал да върне сумата от 9500 лв. на подс. А.,
да прехвърли собствения си автомобил, марка „Волксваген“,
моде; „Голф“, рег. № Е 9845 КТ, на стойност 1500лв., мобилен телефон марка „Нокиа Лумия“ на стойност 272 лв., ключодържател на стойност 5 лв., 1 бр. секретен ключ на
стойност 2 лв. и 1 бр. автоключ за лек
автомобил на стойност 25 лв.
Също така
деянието и на двамата подсъдими е извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото са съзнавали естеството и правното значение на предприетите от тях
действия, тяхното отражение върху психиката и поведението на ЧО С., като точно
този резултат са постигнали, който са целели - предаването от ЧО С. на подс. А. на
определена парична сума, макар и получена от подсъдимия чрез отнемане на
имущество и задължаване на С. с договор за потребление. Съзнавали са противоправния характер на деянието си и са искали
настъпване на обществено опасния му резултат.
Налице са и
квалифициращите обстоятелства, към които препраща чл.214а ал.2 т.1 , а именно
това по чл. 213а ал.2 т.1 НК, предвид естеството на отправените заплахи,
коментирани по-горе; също така и на чл. 213а ал.2 т.4 НК, доколкото деянието е
извършено от две лица, отново коментирано по-горе; на последно място и по
чл.213а ал.2, т. 3 от НК, доколкото действително е отнето описаното по-горе
собствено имущество на пост. С.С., на обща стойност от 304лв.
Относно
повдигнатото от СпП обвинение спрямо подсъдимите А. и
Б., за причиняване на лека телесна повреда на ЧО С., съдът прие същото за
недоказано. Това е така защото извършения преглед и медицинското удостоверение
за причинени телесни увреждания на С. е издадено в един по-дълъг период от
време след процесното деяние извършено на
27.05.2016г. Наред с това свидетелските показания на бащата на ЧО – А.С., както
и на самия пострадал С.С., не са достатъчни, за да се
докаже по несъмнен и категоричен начин причинна връзка между извършеното от
двамата подсъдими А. и Б. и констатираните физически травми на пострадалия. Предвид
обстоятелството, че прегледа от съдебен лекар е извършен няколко месеца след
деянието и независимо данните от пострадалия и св.А.С. негов баща отбелязващ,
че е забелязал белези и травми по тялото на сина си във въпросната вечер,
когато се е прибрал неочаквано от гр.*** в родното си село, то същите не водят
към еднозначен извод. Съдът намира, че от анализа на същите не може да се
направи безспорен извод относно наличието на квалифициращия признак по т.2 на
чл.213а, ал.2 от НК, за това деянието да е придружено с причиняване на лека
телесна повреда. В тази връзка съдът намери обвинението за недоказано по
необходимия безспорен начин, дори и чрез логическа непрекъсната верига от
косвени доказателства, поради което и призна подсъдимите А. и Б. за невиновни в
това да са причинили лека телесна повреда на пострадалия С.С.,
и ги оправда в тази част на обвинението да са осъществили престъплението по т.2
на чл. 213а, ал. 2 от НК.
Въз основа на
тези мотиви съдът прие, че осъщественото от двамата подсъдими деяние попада под
правната норма на по чл. 214, ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от НК.
ОТНОСНО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА
НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът на
основание чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 3, т.
4 и т. 6 вр. чл. 54 от НК призна подсъдимите А. и Б. за виновни и им наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на по
2 /две/ години и „глоба“ в размер на по 4000 лв. /четири хиляди лева/, за всеки
един от тях, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното наказание с изпитателен срок от 4 /четири/ години от влизане на
присъдата в сила и за двамата.
При
индивидуализацията на наказанието съдът прие, че са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими, както следва. И двамата са
с чисто съдебно минало и с много добри характеристични данни, имат дългосрочна
работа и бизнеси в сфера на търговията, имат средно образование и работят като
управители на търговски дружество, чието ръководство изпълняват именно в лично
качество. Не на последно място съдът отчита изминалия дълъг период от време,
както от извършване на деянието, а именно 5 години, така и от началото на
наказателното производство. С тези аргументи съдът при наличните смекчаващи
отговорността на двамата подсъдими обстоятелства, определи наказанието в законоустановения минимум в размер на по 2 години „лишаване
от свобода“ и по 4000 лева за наказанието „глоба“. Съдът отчете, като
отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на четири квалифициращи
признаци. Независимо от последното съдът намира, че наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства не следва да се отчитат като чист
математически сбор и аритметика, а всяко едно от тях да бъде преценено в
аспекта на конкретиката по делото и съобразно
неговата тежест. За това съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да
обосновават размер на наказание над минимално предвидения по закон, както за
наказанието лишаване от свобода, така и за кумулативно предвиденото наказание
„глоба“. Размерът на всяко от наложените наказания е определен в съответствие с
обективните характеристики на съответните деяния и с вината на подсъдимите.
Изхождайки от конкретно установеното съдът не намира основание да определи
наказанието над предвидения в закона минимум от две години, независимо от няколкото /четири/ квалифициращи обстоятелства. Счита, че и
с този размер на наказание ще се изпълнят предвидените в закона лична и
генерална превенции.
На следващо
място съдът прие, че спрямо двамата подсъдими са налице предпоставките за
отлагане на изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода на
основание чл.66 от НК, а именно и двамата подсъдими не са осъждани за
престъпления от общ характер, също така съдът, счита, че целите на наказанието
предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко индивидуалната превенция за поправяне
на двамата подсъдими Б. и А., не е наложително да изтърпят ефективно определеното
от съда наказание „лишаване от свобода“
за срок от 2 години. Предвид изложеното съдът отложи така определеното наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 2 /две/, с изпитателен срок от 4 /четири/ години от
влизане на присъдата в сила.
При решаване
въпроса за отлагане на изпълнението на наложеното наказание по реда на чл.66 НК,
съдът взе предвид не само личните качества на подсъдимите, но и конкретната
обществена опасност на престъплението, като прецени че с отлагане на
наказанието биха се постигнали целите, посочени в закона и преди всичко за
поправянето на осъдените не е наложително да изтърпят ефективно наказанието.
Относно кумулативно
предвиденото наказание глоба, съдът намира, че размера на същата следва да е в
минимално предвидения в материалната норма размер.
С оглед
постановената осъдителна присъда, на осн. чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимите са осъдени да
заплати разноски в размер на 1469
(хиляда четиристотин шестдесет и девет) лева и 72, 16 лева ( седемдесет и два
лева и 0, 16 стотинки).
Относно
гражданския иск, предвид установеното от съда за доказано деяние по чл. 214,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от НК от
двамата подсъдими А. и Б., както и причинената имуществена вреда на ГИ С.С., в размер на 1804 лв., настоящият състав уважи в цялост
предявения от С.С., граждански иск, в размер на 1804
лв., която следва да бъде възстановена солидарно от двамата подсъдими. Предвид
обстоятелството, че по делото не е претендирана лихва
върху сумата от датата на процесното деяние, то съдът
не дължи такова произнасяне.
Предвид изхода
на делото подсъдимите Д.А. и Б.Б. на основание чл.
189, ал. 3 от НК, следва да заплатят съдебните разноски по делото, в размер
на 1469 лв., както и държавната такса по
уважения граждански иск в размер на 72 лв.
При горните
съображения съдът постанови присъда си.
СЪДИЯ: