МОТИВИ към ПРИСЪДА
№ 24 / 24.10.2017 г.
по НОХ дело № 204 по описа за 2017 година
на Районен съд – А.
Производството по делото
е образувано по обвинителен
акт на А.ка районна
прокуратура против Р.М.А., роден на *** ***, община А., обл.Б.,
разведен, средно образование, охранител, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********,
по предявено обвинение за управление на моторно-превозно средство в нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно в това, че: на 06.05.2017 г., около 19:00 часа в
гр. А. на ул. „***”, в близост до дом № 14, с посока на движение към улица „***”
управлявал МПС, л.а. марка „Фолксваген Голф” с рег. № ***, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 2.21 (две цяло и двадесет и едно) на
хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза Протокол № 245 от
09.05.2017 г. на Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР гр. Б. – престъпление по чл. 343б ал.1 от Наказателния кодекс (НК).
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура, въз основа на събраните доказателства, поддържа повдигнатото
обвинение по посочения текст от НК. Излага мнение, че предвид необремененото
съдебното минало на подсъдимия, следва да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер над минималния, чието изтърпяване да бъде отложено при
изпитателен срок от три години. Предвидените кумулативно наказания глоба и
лишаване от права, предлага да бъдат определени от съда в размер над средния –
глоба от 500,00 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от
осемнадесет месеца.
Подсъдимият Р.М.А., както в хода на досъдебното производство,
така и пред съда се възползва от процесуалното си право да не дава обяснения. Действайки
посредством упълномощения си защитник адв.Ж.А. - БАК
пледира за оправдателна присъда. Изтъква като основен довод допуснати в
съществени нарушения на Наредба № 30 относно начина на извършване анализа на
кръвната проба на подсъдимия. Алтернативно, в случай на постановяване на
осъдителна присъда, моли при определяне на наказанието съдът е приеме, че са
налице множество смекчаващи вината обстоятелства.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
Подсъдимият Р.М.А. е
роден на *** ***, община А., обл.Б., разведен, със
средно образование, работещ като охранител, български гражданин, неосъждан,
видно от служебно приложената по делото справка за съдимост.
Вечерта на 06.05.2017 г. (Гергьовден), около
19:00 часа в гр.А., обл. Б. на улица
„***“, в близост до дом № 14, екип от служители на
Районно управление-А., в това число свидетелите,
младши автоконтрольор И.В.И.,
младши инспектор Х.Т.Х. и младши инспектор И. Р.Т. – старши полицай патрулно
постова дейност, при изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка
МПС – л.а. „Фолксваген
Голф” с рег. № ***. Към момента на
проверката автомобилът се движел по ул.„***“
с посока на движение, към улица
„***“, управляван от подсъдимия Р.М.А.. В хода на разговора с водача
на автомобила по време на
извършваната му проверка, на полицейските служители им направило впечатление, че Р.А. силно миришел
на алкохол. Според показанията на
свидетелите, направените на място няколко опита водачът да бъде изпробван били
неуспешни, поради което същият бил тестван в полицейското управление близо половин час след
спирането му. Измервателното средство „Алкотест Дрегер“ 7410+, с фабричен № ARSM 0174 отчело наличие
на алкохол в кръвта на водача – 1,96 на
хиляда (едно цяло и деветдесет и шест), удостоверено при пълно времево кореспондиране с
приложената разпечатка (на л.31), а именно – дата 06.05.2017г., час - 19,36
ч., отчетен резултат - 1,96 промила. Съгласно служебно изисканата от РУ-А. справка за
изправност на използваното техническо средство е видно, че „Алкотест Дрегер“ 7410+, с фабричен № ARSM 0174 успешно е преминал
проверка, считано от извършването й на 13.03.2017г. със срок на валидност от 6
месеца, т.е. период, обхващащ датата 06.05.2017г., когато е бил спрян
подсъдимия. Предвид отчетената концентрация и на основание чл.72, ал.1, т.1 от
Закона за Министерство на вътрешните работи във връзка с чл.343, ал.1 от НК, подс.Р.А.
бил задържан със Заповед за задържане /УРИ 237 зз-58/06.05.2017г./. За констатираното
деяние, св.И.В.И. съставил на подсъдимия акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия Д, № 179586
от дата 06.05.2017 год. на Районно
управление - А.. На водача Р.А. бил издаден и талон за медицинско
изследване с № 0019511/06.05.2017г. на Районно управление – А.. Подсъдимият се възползвал от предоставената законова възможност да даде кръв за химичен анализ. Според заключението
на вещото лице,
изготвило назначената в досъдебното производство Химическата експертиза, с Протокол № 245 от 09.05.2017 г. на Базова научно
– техническа лаборатория при Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи
- Б. се констатирало,
че към момента
на инкриминираното деяние подс.Р.М.А. е управлявал
л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно – 2.21 (две цяло и и
двадесет и едно) на хиляда. В съдебно заседание,
при изслушването му ВЛ В.С.Б. поддържа даденото заключение като изрично
подчертава, че изследваната кръвна проба на подсъдимия, му е била предоставена
за анализ запечатана и в опаковка, съответстваща на изискванията на Наредба №
30/27.06.2001г. Експертът е категоричен в отчетения резултат, като твърди, че с
оглед високата концентрация на съдържанието на алкохол е извършил поне две
проби, за да достигне до заключението си. Относно начина на вземане и съхранение
на кръвната проба в изложения смисъл следва да се ценят и показанията на
разпитания свидетел Р.П. Радев (медицински фелдшер в ЦСМП – Б., филиал - А.).
По искане на защита на подсъдимия е извършен повторен химичен анализ на
кръвната му проба в лаборатория извън област Б.. Съгласно Протокол № 582/07.07.2017г.
на П.В. и Й.Д. – химици в СХЛ при „МБАЛ - Пловдив” АД, при използване на газхроматогравски
метод отново е установено съдържание над допустимото - от 2,14 % алкохол в
пробата на подс.Р.А..
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установено, кредитирайки показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Същите кореспондиран
напълно с направеното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, отразени в съсътавения АУАН. Предвид изложеното и доколкото е налице
законова презумпция за доказателственото сила на фактическата обстановка,
отразена в съставените по ЗДвП актове (чл.189, ал.2 ЗДвП), съдът намира за
установено по категоричен начин, че съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия
е било над законоводопустимото от 1,2 промила на хиляда. В потвърждение са
представените писмени доказателства
относно изправността на използваното за проверката техническо средство
„Алкотест-Дрегир 7410+” – разпечатка и служебно бележка, както и заключенията
на двата химични анализа.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така приетата фактическа обстановка съдът
приема за установено, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението против
транспортната дейност и в частност - на правилата за движение по пътищата.
От приложената в
досъдебното
производство „справка за нарушител/водач“
е видно, че подс.Р.
А. е правоспособен водач
от категориите „В“ и „М“,
„АМ“ в удостоверение,
на което притежава редовно издадено свидетелство за управление на
моторно превозно средство в Р. България.
От обективна
страна с действията си към момента
на инкриминираното деяние Р.М.А. е реализирал всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343 б,
ал.1 от НК.
Обект на престъплението са установените обществени отношения правно регламентиращи и осигуряващи нормалното функциониране на транспортната дейност. Изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 343 б, ал.1 от
НК се осъществява, чрез действие,
а именно с предприемането на управление на
моторно превозно средство, след като преди това
е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта, която надвишава 1,2 на хиляда, обстоятелство, което се установи в настоящия
случай това както чрез покозателя на техническото средство, така и посредством
извършен химичен анализ на кръвна проба – с Протокол № 245 от 09.05.2017 г. на Базова научно
– техническа лаборатория при Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи
Б.. Съгласно представиното заключение Химическата експертиза
е отчела стойност за наличие на
алкохол в кръвта на обвиняемия – 2,21 на хиляда ( две цяло
и двадесет и едно) на хиляда, който
показател надвишава, възприетия от законодателя
праг, визиран в текста на чл.
343 б, ал. 1 от НК. В съдебно заседание, при изслушването му ВЛ Б. поддържа
даденото заключение като изрично подчертава, че изследваната кръвна проба е
била в съответствие с изискванията на Наредба № 30. Същата е изследвана
непосредствено след деянието и съдът намира, че именно тя следва да бъде кредитирана.
Субект на престъплението по чл. 343 б ал. 2 от НК може да
бъде всяко наказателно отговорно физическо лице.
От субективна
страна деянието на обвиняемия Радостин
Райнов е извършено виновно, според чл. 11 ал. 2 от
НК при форма на вината пряк
умисъл, тъй като същия е съзнавал обществено – опасния му характер, предвиждал
е обществено опасните му последици и въпреки това е допъснал настъпването на същите.
Подсъдимият
е управлявал МПС след употреба на алкохол над
допустимите стойности, а именно с концентрация от 1,2 промила на хиляда и то
след предходно осъждане за същото деяние, съзнавал е обществената опасност на деянието,
предвиждал и целял обществено опасните им последици, като е извършил нарушение
на правилата за движение по пътищата при условията на пряк умисъл.
Причина, способствала извършване на престъпленията в
случая се явява ниското правно съзнание от страна на подсъдимия и явното
незачитане на нормативно установения в страната правов ред.
ЗА
ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянията
с оглед актуалността на престъпленията против транспорта и правилата за
движение по пътищата. Съобрази се и с данните за личността на подсъдимия.
Отчете от една страна необремененото му
съдебно минало и от друга – санкционирането му за престъпление по чл.131, ал.1 НК, макар и с приложение на чл.78 а от НК, чрез освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, както и липсата на съдействие
за разкриване на обективната истина – чрез отказа да даде обяснения по случая,
което безспорно е законово регламентирано процесуално право на подсъдимия, от
което Р.А. се е възползвал в хода на досъдебното производство и на съдебното
следствие.
Предвид
изложеното съдът, намира, че в конкретния случай целите, както на специалната,
така и на генералната превенция, ще бъдат постигнати с налагане при условията
на чл.54 от НК на наказание над минималното относно срока за лишаване от свобода,
а именно една година и два месеца ЛОС. Що се отнася до кумулативното наказание
глоба съдът приема, че за постигане целите на наказанието, същата следва да
бъде в законов размер около следния от 600,00 лева, при липса на конкретни
данни относно материалните му възможности. Представеният Трудов договор №
36/12.12.2013г. не следва да се цени като меродавен досежно
посочения размер на месечното възнаграждение, предвид отдалечеността му назад
във времето и посочена заплата под минималната за страната.
При определяне на
наказанието спрямо подсъдимия, съдът е счел, че не са налице основания за
приложението на чл.55 от НК - множество
смекчаващи вината обстоятелства, но в
конкретния случай са налични предпоставки за приложение института на условното
осъждане – чл.66 НК, тъй като деецът не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, за настоящото деяние му се налага ЛОС от една
година и два месеца, т.е. под три години
и предвид данните за личността му и при така представените доказателства –
трудов договор и характеристика от
работодателя, за поправянето на осъдения, съдът счита, че не е наложително да
изтърпи наказанието ефективно. Изложените съображения са относими
и досежно определянято на
изпитателния срок, който при така сочените аргумент следва да е в минимума от
три години.
Наред с определяне на
наказания ЛОС и глоба в случая са налице и предпоставките по чл.343г от НК във
връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК като лишаването от правоуправление е съобразено
с конкретната проява на подсъдимия и в частност сериозното незачитане правилата
за движение, съразмерна с установената концентрацията на алкохол в кръвта при
управление на МПС – 2,21 на хиляда, а именно за срок от една година и два
месеца.
Предвид постановяване на
осъдителна присъда, съдът основавайки се на разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК възлага на подсъдимия Р.М.А.
да заплати на Държавата направените по делото разноски в съдебната фаза и в
досъдебното производство.
Мотивиран от гореизложеното, А.кият
районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :