Р Е Ш Е Н И Е № 1458
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя ч.гр.дело № 2653 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 437 вр. чл. 435 ал. 2 предл. последно от ГПК.
Постъпила е ЖАЛБА с вх. № 28182/20 септември 2017г. в Окръжен съд Пловдив,/с вх.№17313/27.09.2017г. при ЧСИ/, от „СБМЕ“АД, със седалище и адрес на управление: село Калояново, гара Калояново, с ЕИК *********, представлявано от изп. директор Д.К., чрез адв. В.И.,***, против Постановление от 24.08.2017г. по изп. дело № 20177580400383 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, с рег. № 758, район на действие – Окръжен съд Пловдив, с което е отказано да се намалят разноските в изпълнителното производство.
На 24.08.2017г. ЧСИ е постановил изричен отказ да бъде намален адвокатският хонорар и е приел същият за установен в размер на 350 лева. В мотивната част на постановлението от 24.08.2017г. ЧСИ е посочил, че разноските по изпълнението включват 105 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, който размер е различен, по-малък от размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер от 141.60 лв, посочен в ПДИ; като за това намаляване на таксата нямало изрични мотиви от страна на съдебния изпълнител. В мотивната част на същото постановление от 24.08.2017г. съдебният изпълнител е посочил, че разноските по изпълнението включват 192 лева – авансови такси по ТТРЗЧСИ; като този размер на таксата е различен, по-голям от размера на авансовите такси, посочени в самата ПДИ – 96 лева, като за това увеличение нямало конкретни мотиви.
Тъй като липсвали мотиви не ставало ясно на какво основание са начислени разноски по изпълнението от страна на ЧСИ, поради което жалбоподателят счита, че те са недължими, неправилно изчислени, несъобразени с размера на изпълняемото право, прекомерни и следва да бъдат отменени от съда, доколкото съгласно чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението в частта, в която е образувано по обезсиления изпълнителен лист, не са за сметка на длъжника.
Освен това, към момента на издаване на постановлението за разноски не била събрана принудително никаква сума по изп. дело, поради което такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължала и не следва да бъде начислявана изначално.
Съгласно т.27а т. 1 от ТТРЗЧСИ максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не може да надвишава една десета от вземането, но в случая вземането по изп. лист е 525 лева, при което таксата не може да надвишава 52.5 лв, а в случая е определена на 105 лева, което било над максималния размер.
В изп. дело липсвали данни за извършване на други правни и фактически действия от страна на взискателя и неговия адвокат, освен подаване на молбата за образуване на изп. дело, т.е. не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични действия по см. на чл. 10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Поради което и ако действително е заплатен адв. хонорар, то начисляването на такъв от 350 лева в обжалваното постановление е изцяло незаконосъобразно.
Освен това, жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител не бил съобразил начислените разноски с размера на изпълняемото право след като е бил частично обезсилен изп. лист № 4523/27.04.2017г. с влязло в сила определение № 698/07.07.2017г. на ПдОС,ІХгр.с.
Предвид изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното постановление, претендира разноски по делото. Моли да бъде постановено спиране на изпълнителното производство до приключване на настоящето съдебно производство по проверка на законосъобразността на постановлението за разноски.
Ответната на жалбата страна „Грийн лайн БГ“ ЕООД, взискател по изп. дело № 383/2017г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758, редовно уведомена чрез адв. И.И.,***, не взема становище по жалбата.
Постъпили са писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ Мариана Обретенова, с които изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна по делото, длъжник по изп. дело № 383/2017г. по описа на ЧСИ М.Обретенова, в законния срок по ч. 436 ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител – постановление за разноски, съгласно чл. 435 ал. 2 предл. последно от ГПК, разгледа жалбата по същество.
ПдОС констатира от приложено копие на изп. дело № 383/2017г. обстоятелства, отнасящи се до предмета на жалбата, както следва:
Изпълнителното производство е образувано на 17.05.2017г. по молба на взискателя „Грийн лайн БГ“ ЕООД чрез пълномощник адв. И.И., срещу длъжника „СМБЕ“ АД, на основание изпълнителен лист № 4523/27.4.2017г. изд. въз основа на Заповед за изпълнение № 1463/21.2.2017г. по ч.гр.д.№ 2030/2017г. по описа на РС Пловдив,гр.колегия, ХІІІ гр. състав, за сумата от 700 лева, ведно с направените съдебни разноски 25 лв за държавна такса и 500 лева за адв. хонорар. Приложено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с предмет:“завеждане и водене на изп. дело срещу „СМБЕ“АД“ от 17.05.2017г. за договорено и платено адвокатско възнаграждение от 350 лева. Заплатена е сума от 48 лева от страна на взискателя, за което е издадена от ЧСИ, съответно, фактура №**********/17.05.2017г., както и сметка № **********/17.05.2017г., включваща, обикновена такса – за обр. на изп. дело по т. 1 от ТТРЗЧСИ – 20 лева, както и за изготвяне и връчване от СИ на покана, призовка, препис от жалба и т.н. по т. 5 от ТТРЗЧСИ- 20 лева, върху които суми, съответно, е начислен и ДДС-20%, /лист 4-5 от изп.д./.
Направено е искане за издаване на документ до ТД на НАП гр. Пловдив, респ., информация във вр. с чл. 191 ал. 3 и ал. 4 от |ДОПК, /лист 6 от изп.д./. Съответно, получено е от НАП ТД Пловдив удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, изд. от 19.05.2017г., /лист 9-10 от изп.д./.
Изпратена е до длъжника ПДИ от 18.05.2017г.. В същата длъжникът е поканен да заплати задължение от 1 225.00 лв, неолихвяема сума, и 96.00 лв разноски по изп.д., както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 141.60 лв в полза на ЧСИ М. Обретенова, /лист 11 от изп.д./.
На 18.05.2017г. е постановено от ЧСИ и Постановление на осн.чл.434 от ГПК, и във вр. с постъпила молба от взискателя на осн.чл. 426 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, с което приема като разноски по делото предявения адвокатски хонорар в размер на 350 лв, представляващ хонорар, съобр.чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните адв. възнаграждения. Постановено е и уведомяване на длъжника. Уведомяването за разноски за адв. хонорар за образуване и водене на изп. дело от 350 лева е извършено на 18.05.2017г. с изпращане от страна на ЧСИ на съобщение до длъжника СМБЕ, /лист 12 от изп.дело/.
Изискана е от МП Агенция по вписванията, търговски регистър справка за статуса на длъжника „СМБЕ“ АД, /лист 13 от изп.д./.
По изп. дело е постъпила /предходна/ жалба от длъжника „СМБЕ“, входирана в ОС Пловдив с № 18787/14.06.2017г., която е администрирана от ЧСИ, като е изпратено съобщение на жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок, в т.ч. представяне на пл. нареждане за плащане на 48 лв, с ДДС, - такса 1 брой по т. 5 от ТТРЗЧСИ и 1 брой по т. 8 от ТТРЗЧСИ. Съобщението до адв. И., пълномощник, /съдебен адресат/, на длъжника, за представяне на документ за внесена такса за сумата от 48 лв, с вкл. ДДС, е изпратено с изх. № 13083/22.06.2017г. от страна на ЧСИ1 /лист 15 от изп. дело/. Съответно с вносна бележка от 30.06.17г. таксата от 48 лв е внесена по сметка на ЧСИ, /лист 16-17 от изп.д./; изготвени са, съответно, фактура и сметка от 07.07.2017г., /лист 26-27 от изп.д./; изпратено е съобщение до взискателя с връчване препис от жалбата с приложенията.
С писмена молба от 14.07.2017г. длъжникът „СБКМ“ АД уведомява ЧСИ, че с влязло в сила определение № 698 от 07.07.2017г. на ОС Пловдив, гр.отд., девети гр.състав, по в.ч.гр.д. № 1528/2017г., е обезсилен изпълнителен лист № 4523 от 27.04.2017г., изд. по ч.гр.д. № 2030/2017г. по описа на РС Пловдив, въз основа на който е образувано настоящето изп. дело, в частта, с която е разпоредено „СБКМ“ АД да заплати на „Грийн лайн БГ“ ЕООД сумата от 700 лева. Поради което и длъжникът на осн.чл. 433 ал. 1 т. 3 от ГПК моли да бъде прекратено изп. производство в частта, в която е образувано по обезсиления изп. лист. Моли да бъдат отменени определените в хода на изпълнението разноски, тъй като същите не са съобразени с размера на изпълняемото право, прекомерни са и не се дължат, доколкото съгласно чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението в частта, в която е образувано по обезсиления изп. лист, не са за сметка на длъжника.
С разпореждане от 31.07.2017г., във вр. с определение № 1851/25.07.2017г., VІІІ гр. състав, с което е прието, че жалба с вх. № 9045/20.06.2017г. следва да се счита с характер на молба за намаляване на адвокатския хонорар, ЧСИ разпорежда същата да се изпрати ведно с цитираното определение, на взискателя за становище, и се определя 7-дн. Срок; начислява се такса в размер на 20 лв +ДДС по т. 5 от ТТРЗЧСИ, сметка по чл. 79 от ЗЧСИ. Изпратено е съобщение с изх. № 16935/01.08.2017г. до адв. И.И., като представител на взискателя „Грийн лайн БГ“ ЕООД, /лист 38 от изп.д./.
С Протокол от 16.08.2017г. от страна на ПЧСИ, съответно, на молбата на длъжника, се постановява: да се коригира размера на дълга като се приспадне сумата от 700 лева, вкл. в изпълнителния титул от общия размер на задължението; да се изпрати съобщение до длъжника с новия размер на дълга, /лист 39 от изп.д./. Изпратено е на длъжника съобщение с изх. № 18882/30.08.2017г., с копие от протокола, /лист 42 от изп.д./.
С процесното атакувано Постановление от 24.08.2017г. от страна на съдебния изпълнител е постановено: отказва да намали адв. хонорар за образуване и водене на изп. дело № 383/2017г.; същият е съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответства на фактическата и правна сложност на делото и не се явява прекомерен. В мотивите на постановлението е посочено, че предвид действия свързани с администриране на предходна на настоящата жалба - жалба от длъжника против постановление за разноски от 18.05.2017г., както и действия свързани с разглеждането й като молба от длъжника за изменение на постановлението за разноски, съгласно указания в предходно определение на ПдОС, както и след молба и представено от длъжника определение за обезсилване на изп. лист за частта – за сумата от 700 лева, задължението по изп. дело № 383/2017г., е, както следва: 25 лв – държавна такса, 500 лв- адв. хонорар, 350 лв- адв. хонорар по изп. дело, 192 лева – авансови такси по ТТРЗЧСИ и 105 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В мотивите на обжалваното постановление е посочено и че предвид фактическата и правна сложност на настоящето изп. дело и факта, че до момента длъжникът не е направил плащане по делото, се отказва намаление на адв. хонорар за взискателя в размер на 350 лева. Разпоредено е за постановлението да се уведомят страните. Съответно, изпратено е до взискателя съобщение с уведомително писмо с изх. № 18877/30.08.2017г., с приложено към него копие от постановлението, /лист 41 от изп.д./; както и съобщение с изх. № 18878/30.08.2017г., с копие от постановлението, до длъжника, /лист 43 от изп.д./.
Предвид изложените обстоятелства въззивният състав на ПдОС намира за неоснователна подадената жалба от длъжника срещу Постановление от 24.08.2017г. на ЧСИ по изп. дело № 383/2017г. по описа на ЧСИ М. Обретенова. Нито едно от оплакванията в жалбата не се явява основателно. Видно е, от една страна, че ЧСИ е приспаднал от изпълняемото право сумата от 700 лева, поради обезсилване в тази му част на изп. лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 383/2017г., като изпълняемото право съгласно изп. лист остава за сумата от 25 лева, разноски за държавна такса по съдебното производство, и за сумата от 500 лева, съдебни разноски за адвокатски хонорар, направени в съдебното производство, /приключило с издаване на изп. лист/. При което се е получило различие между сумите посочени в ПДИ и постановените в обжалваното постановление, в т.ч., вместо 1225 лв, неолихвяема сума, /ПДИ/, в Постановлението от 24.08.17г.- посочени – 25 лв-държавна такса, 500 лв- адв. хонорар, /25лв плюс 500 лв-адв.хонорар-съгл. изп.лист/. След като размерът на изпълняемото право е намален- от 1225 лв на 875 лева,/525 лв плюс 350 лв адв. хонорар в изп. производстнво/, съответно, е намалена и изчислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ- вместо 141.60 лева /ПДИ/ на 105 лв в постановлението от 24.08.17г., /като начисляването й в постановлението, не означава, непременно, събирането й, тъй като е възможно, поначало, плащане и преди осъществяване на събирането от страна на ЧСИ/. При общ размер на задължението, след приспадане на сумата от 700 лева, от 875 лева,/25 лв+500лв+350лв-адв.хонорар в изп.пр-во/, дължимата към настоящия момент такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на 1/ 10 и се равнява на сумата от 87.50 лева, което е в допустимия от закона размер, съгласно т. 27а т.1 от ТТРЗЧСИ, като след прибавяне към тази сума на ДДС в размер на 20% - сумата от 17.50 лв, се получава точно сумата от 105 лв, колкото е определена от ЧСИ в обжалваното постановление. В случая, и въззивният състав на ПдОС приема, че определеното от ЧСИ възнаграждение за адвокатски хонорар на взискателя от 350 лева не следва да бъде намалявано, тъй като освен адв. възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева, следва да се присъди и адв. възнаграждение за процесуално представителство и водене на изпълнителното дело, още повече като се има предвид и че не е настъпило, дори, плащане на дълга и към настоящия момент от страна на длъжника; като възнаграждението за процесуално представителство и водене на изп. дело от 150 лв е и в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адв. възнаграждения.
Настъпило е след ПДИ и увеличение на размера на авансовите такси от 96 лв, /ПДИ/, на 192 лв – в постановлението от 24.08.2017г., което се дължи на обстоятелството, че за всяко съобщение на ЧСИ до страните, /с изключение на преди това платените такси за администриране на жалбите/, се събира такса – по т. 5 от ТТРЗЧСИ, която е от 20 лв, плюс ДДС 20%, или таксата е от 24 лева; при което и за изпратени след датата на изходиране на ПДИ-18.05.2017г., четири броя съобщения, размерът на таксите по т. 5 от ТТРЗЧСИ е увеличен с 4 по 24 лв, или с още 96 лв, /с вкл.ДДС/.
Предвид изложените съображения Пловдивският окръжен съд приема, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, като решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна постъпила ЖАЛБА с вх. № 28182/20 септември 2017г. в Окръжен съд Пловдив, /с вх.№17313/27.09.2017г. при ЧСИ/, от „СБМЕ“АД, със седалище и адрес на управление: село Калояново, гара Калояново, с ЕИК *********, представлявано от изп. директор Д.К., чрез адв. В.И.,***, против Постановление от 24.08.2017г. по изп. дело № 20177580400383 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, с рег. № 758, район на действие – Окръжен съд Пловдив, с което е отказано да се намалят разноските в изпълнителното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/