РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Перник , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500724 по описа за 2020 година
С Решение № 1096/10.08.2020год., постановено по гр. дело № 00240/2020г. на Районен
съд-Перник е признато за установено по отношение на Й. И. С. от ***, че дължи на
„Топлофикация Перник „АД гр.П. сумата от 331.03 лева, представляваща стойност на
доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017год. до 30.04.2019год. за
апартамент № **, в ***, лихва за забава на месечните плащания в размер на 36.62лева за
периода от 09.07.2017год. до 06.11.2019год. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
19.11.2019год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена по ч.гр.д.№
07254/2019год. по описа на ПРС заповед № ***год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК .
Със същото решение Й.С. е осъден да заплати на „ Топлофикация Перник“ АД гр.П.
направените разноски в заповедното и исково производство в размер на 200 лева.
Й.С. обжалва така постановеното решение в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК като
поддържа , че няма качеството „клиент“ на топлинна енергия ,за да дължи заплащане на
потребената в процесния апартамент топлоенергия, че не е подавал молба за откриване на
партида за процесния апартамент, че не дължи лихви за забава , както и че присъдените в
полза на ищцовото дружество разноски са прекомерно завишени.
1
Въззиваемата „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. не е подала писмен отговор. С
писмена молба по делото прави искане за потвърждаване на обжалваното решение с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.124
ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответника Й. И. С., че дължи на „
Топлофикация Перник” АД гр.П. сумата от 331.03лева , представляваща стойност на
доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2019 год. за
апартамент № **, в *** ; лихва за забава на месечните плащания в размер на 36.62 лева за
периода от 09.07.2017год. до 06.11.2019год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение–
19.11.2019год. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че ответника е клиент на
топлопреносното дружество и че като такъв са в облигационни отношения във връзка с
продажбата на топлинна енергия за процесния апартамент, по което правоотношение той е
неизправна страна.
Ответникът е подал писмен отговор, в който е оспорил пасивната си легитимация по
иска , като изрично е посочил, че не оспорва иска по размер. Предвид на това по делото е
прието за безспорно, че през периода 01.05.2017год. до 30.04.2019год до процесния
апартамент е доставяна топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност и че
лихвата за забава върху тази стойност за процесния период е в претендирания от ищеца
размер.
Районният съд е приел че през исковия период ответникът е бил в облигационното
отношение с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия до ап. № **, в
***, тъй като в негова полза е учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения
апартамент.
Предвид липсата на изрично оспорване и направеното в този смисъл изявление в
писмения отговор съдът е приел че доставената и незаплатена топлинна енергия и БГВ са в
количествата и на стойност, претендирани от ищеца.
Настоящият състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата за
незаконосъобразност на извода на районния съд,че жалбоподателят не е пасивно
материално легитимирана по иска по чл.422 от ГПК .
В конкретния случая ищецът твърди ,че вземането му произтича от облигационно
правоотношение с ответника , поради което в негова тежест е да докаже съществуването на
вземането на твърдяното основание и в претендирания размер. Той трябва да установи
всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на
2
твърдяното договорно отношение с ответницата, както и размера на дължимите суми.
Ответницата изричното и категорично отрича да е „ клиент“ на топлинна енергия, което
предпоставя необходимостта от главно и пълно доказване на твърдения от ищеца факт.
Настоящият състав счита ,че този факт е доказан по делото.
За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия
период топлинна енергия и БГВ в ап. **, в *** ответникът Й.С. трябва да има качеството „
клиент“ на топлинна енергия. Съгласно чл.153 и параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ / действаща
към исковия период/ , „ клиент“ на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоподаване.
По делото е представено копие от Нотариален акт №**, том- **, рег.№ ***, дело №
201/2016год. , от което се установява , че собственик на топлоснабдения имот през
процесния период е бил малолетния син на ответника- Б. С.. Ответникът е дарил
процесния апартамент на сина си като си е запазил пожизнено вещното право на ползване
върху него. В тази хипотеза потребител на доставяната топлинна енергия се явява
носителят на правото на ползване, а не притежателят на „голата собственост“. Ползвателят,
съгласно чл.57 от ЗС има право да ползва вещта по предназначение, да получава добивите
от нея, на което съответства задължението му за заплащане на разходите, свързани с
ползването.
Предвид на горното, съдът намира, че ответникът С. е имал качеството „ клиент“ на
топлинна енергия през процесния период ,поради което се явява титуляр на задължението за
заплащане цената на доставена и потребена в топлоснабдения имот топлоенергия.
Настоящият състав споделя виждането, че няма пречка собственикът на топлоснабдения
имот, а не носителят на вещното право на ползване да е страна по облигационното
правоотношение с топлопреносното дружество и да дължи заплащане на потребената в него
топлоенергия. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 2/2017год. от
17.05.2018год. по т.дело № 2/2017год. на ОСГК и в тази хипотеза следва да е налице
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабдения имот
, което не се доказва по настоящото дело. Липсват доказателства новият собственик да е
падал молба за откриване на партида за жилищни нужди, а от приложеното извлечение,
което не е оспорено от ответника, е видно ,че в „ Топлофикация Перник“ АД за процесния
апартамент е открита партида на името на ответника по делото, а не на името на новия
собственик- Б. С.. Едва при подадено заявление от новия собственик за откриване на
партида на негово име и изразено от топлопреносното предприятие съгласие за това би се
приело че е налице договор за продажба на топлинна енергия , по силата на който
собственикът на топлоснабдения имот да е длъжен да заплаща цената на доставената
топлинна енергия. В настоящия случай липсват доказателства за постигане на такава
договореност , поради което носителят на правото на ползване е носител и на задължението
за заплащане на потребената в имота топлинна енергия.
3
При липса на доказателства за плащане, жалбопадателят се явява неизправна страна
по договора за доставка на топлинна енергия на процесния апартамент, поради което в полза
на топлопреносното дружество съществува вземане в претендирания от него размер. Спор
относно размера няма, поради което следва да се признае дължимостта на претендираните
вземания и достигайки до същия извод районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за извършени от районния съд
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. Такива не се констатират,тъй като
докладът е извършен в Определение № 1609/14.05.2020год. и същият е в съответствие с чл.
146 от ГПК.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба във връзка с присъдените от
районния съд в полза на „Топлофикация Перник“ АД гр.П. разноски . Присъдените такива
съответстват на направените от страната в заповедното и исково производство ,а
присъденото юрисконултско възнаграждение е в минимален размер.
Предвид изхода от спора и направеното в тази връзка искане, в полза на въззиваемото
дружество следва да се присъдят разноски,направени във въззивното производство.
Основателно е възражението за прекомерност на претендираното от въззиваемия
юрисконсултското възнаграждение за въззивната инстанция. Макар и да не надвишава
максималния размер за конкретния вид дело, определен в чл.25 от Наредбата за заплащането
на правна помощ, то същият се явява прекомерен съобразно действителната и правна
сложност на делото. С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено
само едно съдебно заседание, в което не са събирани и анализирани доказателства, не са
извършвани други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева. Ето защо в полза на „ Топлофикация Перник“ АД следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.
Горната сума е дължима от жалбоподателя независимо от това ,че е освободен на
основание чл.83 от ГПК от заплащане на държавна такса във въззивното производство.
Отговорността за направените от другата страна разноски за водене на делото е основана на
поведението на страна, неоснователно предизвикала правния спор.Поради това съдебните
разноски винаги се дължат при условията на чл.78 от ГПК,съобразно изхода от спора и
дължимостта им няма отношение към предвидената в чл.83, ал.2 от ГПК възможност.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1096/10.08.2020год., постановено по гр.дело №
4
00240/2020год. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Й. И. С. с ЕГН ********** от *** да заплати на „ Топлофикация Перник“
АД с ЕИК ********* и адрес на управление: *** сумата от 100 лева ,разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати за прилагане по ч.гр.дело №
07254/2019год. по описа на Пернишкия районен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5