№ 89
гр. Плевен , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Г.а
Емилия А. Кунчева
при участието на секретаря Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20214400500175 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба
на В. И. А., ЕГН-********** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.
№5489/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез
адв. Т.М. от САК, с адрес за призоваване в гр. София ул.“***“№36, ет.1, срещу
постановеното по делото от ІV-ти гр.с-в съдебно решение №260614/22.12.2020г., което са
отхвърлени като неоснователни, предявените от него против МБАЛ „***“-ООД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“***“№24, обективно съединени искове
с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, както следва: за сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца вследствие
получено през м.август 2015г. запушване на постоянния катетър
за хемодиализни процедури, причинено от некачествено и неадекватно лечение при
ответника; за сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, търпени вследствие съкращаване на 3,5 часа на времето
за провеждане на хемодиализни процедури при ответника за времето от лятото на 2015г. до
19.06.2019г.; за сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
търпени вследствие осъществено на 18.06.2019г. противоправно поведение на д-р Г. –
управител на ответната болница, изразило се в заявяване пред ищеца, че повече не бил
1
желан в поверената му болница, както и че щял да се погрижи повече да не бъде допускан
ищеца до лечение, и разпореждане на висок глас към шофьорите, посочвайки ищеца с ръка,
в бъдеще да не бъде допускан до линейките на болницата, употребявайки израза „моите
линейки”.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с
което да уважи исковата претенция. Излагат се оплаквания, с които се обосновава
съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и незаконосъобразност
на постановеното решение.
Ответникът по въззивната жалба – МБАЛ „***-Плевен“-ООД със
седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ж.к.“***“, ул.“***“№24, който е и ответник по
иска в първата инстанция, чрез процесуалния представител е подал писмен отговор, в който
е изразил становище за неоснователност на същата.
Ответникът по въззивната жалба ЗАД „***“, ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“***“№59 – трето лице помагач в първата инстанция,
чрез пълномощника адв. Ц.В. от САК с адрес за призоваване в гр.София, ул.“***“№11-13,
офис 5, е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата.
Ответникът по въззивната жалба ЗАД „***“, който е трето лице –
помагач в първата инстанция, не е подал писмен отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание на въззивната инстанця, страните чрез
процесуалните представители поддържат горните становища.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба, обсъди събраните доказателства и съобрази
нормативната уредба и относимата съдебна практика, приема следното:
Въззивната жалба, подадена от В. И. А. - ищец в
първоинстанционното производство по гр.д. №5489/2019г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника адв. Т.М. от САК, срещу
постановеното по делото от ІV-ти гр.с-в съдебно решение №260614/22.12.2020г., е
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№1950/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание обективно
2
съединени три броя осъдителни искове с правно основание по чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД и
обща цена 20000.00лв.(двадесет хиляди лв.), предявени от ищеца ( понастоящем въззивен
жалбоподател) В. И. А., ЕГН-**********, чрез пълномощника адв. Т.М. от САК, срещу
ответника ( и ответник по въззивната жалба) МБАЛ „***“-ООД, ЕИК-***, със седалище и
адрес на управление в гр.Плевен, ул.“***“№24.
В исковата молба и в последващите молби, с които същата е
поправяна, се твърди следното:
От м.април 2015г. ищецът бил с поставена диагноза „последен
терминален стадий на бъбречна недостатъчност.“ Провеждал процедури по хемодиализа в
ответната болница от 16.07.2015г. до 18.06.2019г. Излага се, че около месец достъпът
за хемодиализа бил осъществяван чрез поставен два месеца по-рано в друго заведение
постоянен катетър, който имал срок на експлоатация минимум 3г. по думите на
извършилите операцията лекари. След посочения месечен период лекарите установили, че
катетърът бил запушен и било необходимо спешно да се постави фистула на дясната ръка за
осигуряване на съдов достъп за извършване на хемодиализните процедури. Времето на
провеждане на процедурите било около 4.5 часа. Скоро след описаното запушване на
катетъра се наложило ищецът Военна болница –София, където му била поставена
допълнителна диагноза „емболия“ и „вунозна тромбоза“, което по думите
на диагностициращите лекари било резултат от запушване на поставения му постоянен
катетър, а причините били неправилно обслужване или неправилна концентрация и избор на
медикаментите, съпровождащи процедурите по хемодиализа. Пояснено му било, че
вероятна причина е неправилна експлоатация от страна на медицинския персонал на
обслужващата болница, или недостатъчна концентрация на медикаменти, които се
прилагали при хемодиализните процедури, извършвани при ответника. Медиците от
Военна болница-София направили предложение фистулата от ръката на ищеца да бъде
премахната и преместена на долния му крайник, с цел осигуряване на по-голям дебит
на кръвотока, което от своя страна щяло да улесни пречистването на кръвта. Обяснили, че
процедури по диализа чрез фистула с малък обем кръвоток не се препоръчвали, защото
пречистването на кръвта било затруднено и често не можело да бъде извършено в пълен
обем, а това се отразявало на самочувствието на пациентите. След завръщането на ищеца в
ответната болница, той настоял процедурите по хемодиализа да се извършвали съобразно
съответните медицински стандарти; помолил фистулата на ръката да бъде преместена на
някой от крайниците му, с цел да бъде достигнато до вена с по-голям кръвоток, което би
улеснило процеса на диализа. Сочи се, че молбата на пациента била отклонена. Подготвил
оплаквания и до други институции, които обаче не довели до промяна в медицинското
обслужване. Фистула на долните крайници не била направена и диализата продължила чрез
фистулата на дясната му ръка.
На ищеца му направило впечатление, че след завръщането му в
ответната болница и възобновяване на процедурите, често след приключването им,
3
самочувствието му не било добро. След напускане на болницата се чувствал изтощен, без
сили и почти по същия начин, както преди започване на хемодиализата. Твърди, че
забелязал също така, че при едно и също време на започване на процедурата, медицинският
персонал го освобождавал значително по-рано от другите пациенти. Поради това решил да
изчисли времетраенето на манипулациите, извършвани по отношение на него и останалите
пациенти, при което установил, че докато времетраенето на една пълна процедура
по хемодиализа спрямо него продължавала около 3.5 астрономически часа, същата
процедура спрямо останалите пациенти в същия стадий на заболяването продължавала
стандартните 4.5 астрономически часа. Съгласно медицинската теория процедурата
по хемодиализа отнемала поне 4 часа, т.к.цялата кръв на пациента трябвало бавно да се
филтрира през диализатора и да се върне обратно. Резултат от недоброто пречистване на
кръвта можели да бъдат замаяност и неработоспособност, каквито симптоми ищеца
установил при себе си. Изпитвал задух и сърбежи по кожата, а влошеното самочувствие
често продължавало до следващата процедура. На оплакванията на ищеца към
обслужващите лекари и на въпроса му какво налагало драстично съкращаване, му
било отговорено, че получавал лечение според медицинските стандарти и нямало смисъл да
се интересува от неща, които не разбирал.Ищецът продължавал да настоява да получи
обяснение за различното третиране, но вместо отговор бил заплашен, че ако не е доволен от
качеството на медицинското обслужване в болницата, бил свободен да потърси друго
болнично заведение, където да се погрижели по-добре за него. Освен проблема за качеството
на самата диализа, ищецът поставял въпроси и за транспортното обслужване на пациентите,
тъй като поради лоша организация, превозването се осъществявало със значителни
закъснения, което се отразявало лошо на здравето. Отговорът бил, че нищо не можело да се
направи защото всичко зависело от шофьорите и техният график.
На 18.06.2019 г., към 11.30 ч. , управителят на болницата д-р Г. отишъл
до леглото на ищеца по време на хемодиализна процедура и с набор от фотокопия от негови
сигнали до органите в здравеопазването, пред цялата първа смяна на болницата — лекари,
санитар, медицински техник, включително присъстващите пациенти, съобщил на ищеца, че
прекалено много си позволявал да говори и да се оплаква, поради което било време да си
потърси друг център за хемодиализа, т.к. в поверената му болница повече не бил желан и
той щял се погрижи повече да не бъде допускан ищеца до лечение. Десет минути по-късно,
докато ищецът чакал реда си за транспортиране, управителят отново се появил, повикал
всички шофьори, посочил ищеца с ръка и на висок глас разпоредил в бъдеще да не бъде
допускан и до линейките на болницата, употребявайки израза „моите линейки”. След
горните събития, на 19.06.2019г. ищеца бил принуден да се премести в МБАЛ „***“-
гр.Бяла.
При изложените обстоятелства, ищецът счита, че от
специалистите при ответната болница не е получил адекватно и качествено лечение на
заболяването си, като: 1. Поради неполагане на дължимата грижа било причинено
запушването на поставения катетър, а при предотвратяването му можело да се редуцира до
4
минимум риска от последващо прогресиране на заболяването; 2.Поради драстично
съкращаване на времето на процедурите от 4.5 на 3.5 астрономически часа, ищецът получил
хронична умора, влошено самочувствие, неработоспособност и сънливост, сърбежи по
кожата, задух и страх за живота, предизвикани от недоброто пречистване на кръвта,
изпитвал и чувство на дълбока обида от неравноправното третиране в сравнение с другите
пациенти както и усещане на отчаяност и безнадеждност.
Петитумът е съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 20хил.лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, а именно претърпени страдания
поради неадекватното и не в съответствие със Закона за здравето провеждане на процедурите по хемодиализа, влошено самочувствие и трайно понижена работоспособност, както и страх за живота, обида и чувство на отритнатост и безнадеждност вследствие на забраната за посещаване на болницата от страна на управителя
р Г., както и поради сериозно влошаване на здравето
с оглед неправилното обслужване на поставения катетър, което довело до запушване на йоагуларна артерия, водещо до неправилна циркулация на кръвта и обременяване на дейността на сърцето,съответно до повишаване на кръвното налягане, лесна умора и съдови проблеми, повишено налягане на очните дъна - предпоставка за глаукома.
В о.с.з. на 18.02.2020г. е допуснато уточнение на обстоятелствата,
на които се основават претенциите на ищеца и на исканията, с които е сезиран съдът.
Пояснените от ищеца твърдения са, че постоянният катетър му бил поставен в края на
м.април 2015г. в УМБАЛ „***“-Плевен.На 14 август същата година била
поставена диализна фистула, а след това същия месец се появило запушването, като по това
време лечението му било провеждано в ответната болница. Пояснява се и твърдението за
намаляване продължителността на процедурите по хемодиализа, като се сочи, че през
лятото на 2015г. те били намалени от 4 часа и половина на 3 часа и половина, и така
продължили до 19.06.2019г. Ищецът уточнява, че претендира обезщетение в размер на
10 000лв. за неимуществените вреди, които търпял вследствие запушването на катетъра;
обезщетение в размер на 5 000лв. за неимуществените вреди, които търпял вследствие
намаляване времето на провеждане на процедурите по хемодиализа и обезщетение в размер
на 5 000лв. за неимуществените вреди, които търпял вследствие изгонването му от
болницата при описаното в исковата молба поведение на управителя на болничното
заведение.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор
на исковата молба,с който оспорва исковата претенция.
Не оспорва, че ищеца е провеждал лечение в
МБАЛ“***“,, но оспорва всички твърдени от ищеца факти, касаещи лечението му, на които се основава претенцията за търпени неимуществени вреди.
твърдението, че ищецът бил изгонен от болницата от управителя й,а последният помолил
ищеца да потърси друго лечебно заведение, където да получава поддържащата го терапия,
заради поведение, което имал при превозването му за хемодиализните процедури с линейка
на болницата – настояване за промяна на маршрута, съобразно неговите предпочитания,
отправяне на обиди към шофьорите, скачане от линейката в движение, застрашавайки
живота на останалите лица в нея.
Като трети лица – помагачи на страната на ответника, са
конституирани - ЗАД „***“, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София,
5
бул.“***“№59 и ЗАД „***“, които чрез процусалните представители са изразили становище
за неоснователност на предявените искове.
По делото са събрани писмени и гласни доказателдства и е прието
заключение на медицинска експертиза.
По спора, плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти
гр. състав се е произнесъл с обжалваното решение №260614/22.12.2020, с което е
отхвърлил изцяло обективно съединените искове като неоснователни.
За да постанови този резултат, е изложил следните мотиви:
„Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че ищецът В.А. е
провеждал поддържаща терапия – МБАЛ „***“-гр.Плевен, в през периода
от 16.07.2015г. до 18.06.2019г.
От приложените копия на жалби от ищеца, заведени в
Министерство на здравеопазването с вх.№97-173/21.03.2019г.; вх.№19-01-
167/17.06.2019г.; вх.№94-00-65/25.06.2019г. е видно, че е депозирал
оплаквания, отнасящи се до осъществявания транспорт на пациенти
на диализно лечение в ответната болница и за това, че на 18.06.2019г. бил
изгонен от управителя на болницата. Безспорно е, че по повод жалбите на
ищеца е била извършена проверка на ответната болница от *** през
периода от м.май 2019г. до м.август 2019г., като това е видно и от
приложените копия на писмо от зам. Министър на здравеопазването до
РЗИ-Плевен и ищеца от 10.05.2019г., заповед на директора на РЗИ-Плевен
от 02.01.2019г., становище от д-р И. Н.. от 14.05.2019г., становища на
служители при ответника, заемащи длъжността шофьори на линейка,
становища от д-р Й. Г., заповед на директора на РЗИ-Плевен от
01.07.2019г., протокол от 12.07.2019г. за извършена въз основа на сочената
заповед проверка (на л.87 –л.110) и писма, изходящи от РЗИ-Плевен и
адресирани до ищеца от 27.05.2019г. и 05.07.2019г. (на л.180-л.184).
Представените от ответника с писмения отговор
медицински направления за клинични процедури и Диализни протоколи,
съставени във връзка с лечението на ищеца (на л.64 – л.86), както и
6
представените от същата страна в о.с.з. на 02.07.2020г. епикризи,
лабораторни листове, карта №9059/16.07.2015г. за предписване и
получаване на лекарства по реда на ***и служебна бележка от 26.07.2017г.
(на л.205 – л.219) не се обсъждат от съда отделно от заключението по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
От представения от ищеца амбулаторен лист №173 от
25.02.2019г., изд. от д-р К.Г.(на л.154) се установява, че на посочената дата
е бил извършен преглед на ищеца, при който лекаря констатирал обективно
състояние на пациента: множество разширени венозни съдове на шията,
гърдите и предна коремна стена в ляво,
осъществяващи кръвоснабдяването на горна празна вена с дренаж на
кръвта от А-В фистула. Предписаната е била терапия – да се направи
достъп на долен крайник, поради изчерпване възможностите на А-В
фистулата на дясната ръка.
В о.с.з. на 18.02.2020г. е открито производство по
оспорване истинността на това писмено доказателство по реда на чл.193
от ГПК относно неговото авторство, предвид заявеното от третото лице-
помагач З.А.Б. АД оспорване в тази насока. Съдът приема, че оспорването
не е проведено успешно, предвид установеното от постъпилата справка от
Медицински център „***“-ООД-София с изх.№7/17.03.2020г. и изпратен от
същия препис на оспорения документ (на л.177-л.178), установяващи, че
ищецът е бил на преглед в Медицинския център и амбулаторният лист е бил
издаден от ***.
В о.с.з. на 02.07.2020г. и 26.11.2020г. са събрани гласни
доказателства, ангажирани от ответника.
Свидетелят Н.Б.Т. излага в показанията си, че познавал
ищеца, т.к. по едно и също време провеждали хемодиализни процедури в
ответната болница. Твърди, че имало случаи, в които ищеца се държал
грубо с него, като сочи за случай в линейката по време на превоза им, при
който ищеца се бил нахвърлил върху него и го псувал, както и за друг случай
по време на процедура в лечебното заведение, при който ищеца му бил
ритнал шкафчето и му казал, че не се къпел.
Свидетелката П.И.А. излага в показанията си, че
7
работела като старша медицинска сестра в ответната болница и е
обслужвала ищеца при провеждане на хемодиализните процедури. Твърди, че
имало подавани жалби от него, но не е имало конфликти по този повод, в
това число с управителя на лечебното заведение. Сочи, че последния се бил
виждал с ищеца веднъж в отделението, когато трябвало да му каже, че
лечението му там приключвало, като според свидетелката повода бил
поведение на пациента при превозване с линейката за процедура, изразило с в
дърпане на ръчната спирачка на автомобила по време на движение. Сочи за
случаи при такива превозвания, когато ищеца искал да спират по пътя, за да
си купува храна за в къщи, което не било според правилата. Това създавало
конфликти с шофьорите. Свидетелката А. излага също, че по искане на
ищеца и друг пациент от гр.Белене ги включвали по-рано от другите
пациенти и съответно ги изключвали по рано от апаратурата, за да ходят
да пият кафе и пушат, като сочи, че според нея съкращаване
продължителността на процедурата до десет минути било допустимо по
медицински стандарти, но била задължена да уведоми дежурния лекар и той
преценявал дали да приключи процедурата. Св.А. твърди още, че пред нея
ищеца не е изразявал оплаквания за това как се чувствал след провеждане
на хемодиализата, както и не бил съобщавал за запушен катетър.
Свидетелят И.Б.И. излага в показанията си, че работел
като шофьор на линейка в ответната болница и изпълнявал курсове, при
които бил возен ищеца за провеждане на хемодиализа. Сочи, че имало
оплаквания от него и друг пациент за времетраенето на превозването и
искали да се промени маршрута, като не се минавало през гр.Левски. Твърди
за случай, в който ищеца искал свидетеля да спре линейката, за да си купи
кебапчета и когато му било отказано отворил вратата и се опитал да слезе
в движение. Твърди, че управителя на ответната болница д-р Г. казал пред
него и други двама шофьори, че вече нямали ангажимент с возенето на
ищеца, като това се случило навън и нямало други присъстващи.
Свидетелят Р.Б.Н. също излага, че работел като
шофьор в ответната болница и осъществявал курсове, при които бил
превозван ищеца за хемодиализни процедури. Излага за случай, при който
ищеца поискал да спре линейката, за да си купел храна и когато му било
отказано дръпнал ръчната спирачка, спрял автомобила и слязъл, като вътре
8
имало и други пътуващи пациенти. Св.Н. също твърди, че управителя на
ответната болница казал пред него и другите двама шофьори, че нямали
вече ангажимент да возят ищеца за процедури, като не бил обяснявал
причина за това.
Свидетелката И. Н.-Х. излага в показанията си, че била
началник на отделение по“Нефрология и диализа“ в ответната болница по
времето, когато ищеца провеждал процедури там. Твърди, че когато
започнал лечението вече имал поставена фистула и не бил заявявал никакви
оплаквания. Сочи, че прекратяване на диализните процедури по-рано от
стандартното време се извършвало само по медицински показания. Твърди
също, че не била присъствала на разговор между управителя на болницата и
ищеца, но става ясно от показанията й, че знаела, че пациента бил помолен
да провежда диализата в друго болнично заведение и такова му било
предложено в гр.Бяла, поради скандали с шофьори на линейката, която го
превозвала.
В о.с.з. на 26.10.2020г. е изслушано заключението по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, докладвано от експерта доц.
д-р А.О.. От същото се установява, че хроничната бъбречна
недостатъчност е състояние на необратима загуба на функцията на
бъбреците. За поддържане оптимално състояние на другите органи и
системи се налага терапия – хрониодиализа, която е само заместителна,
поддържаща терапия. При нея кръвта активно се изпомпва от организма,
прекарва се през диализатор (изкуствен бъбрек), където се очиства и
отново се връща в кръвното русло. Вещото лице е посочило в заключението,
че хранителният режим е много важен и представлява неразделна част от
общото лечение на ХБН, като правилното хранене допринася за качеството
на живот на диализираните пациенти. Посочило е също, че неспазването на
хранителен и питеен режим от пациентите на хрониохемодиализа води до
влошаване на техните лабораторни и жизнени показатели. Отбелязано е, че
клиничните оценки в приложените по делото етапни епикризи и
биохимичните показатели в приложените по делото таблици показват
добра компенсация на хранителния статус на пациента, а данните в
приложените диализни протоколи показват спазване на питейния режим.
Вещото лице е дало заключение, че използваните при терапията на
9
ищеца диализни разтвори са разрешени за употреба в България, а
използваните диализатори са с площ, отговаряща на телесното тегло на
пациента, като постигнатите биохимични и клинични показатели на
пациента са в съответствие с Медицински стандарт „Диализно лечение“.
Посочено е в заключението, че теоретично: след диализа вследствие бързия
електролитен и биохимичен дисбаланс между кръвното русло и тъканите,
за кратко време може да настъпи временно неразположение на пациента,
едно от проявите на които може да бъде и нарушено самочувствие, но в
приложените по делото диализни протоколи не са отразени промени,
свързани със самочувствието на пациента. Експертът е посочил, че при
наличие на оплакване от страна на пациента, свързано с постоянния и/или
временния катетър за извършване на хемодиализните процедури, то следва
да намери отражение в Диализния протокол, с оглед евентуално
предприемане на мерки от страна на лекуващия диализен екип, като в случая
такива отбелязвания не се съдържат в приложените по делото протоколи.
Видно е от заключението, че при пълна обтурация (запушване)
на диализния съдов достъп (артерио-венозна фистула) диализното лечение е
невъзможно, а при частично запушване съдовият достъп не дава
достатъчно дебит и очистването се компрометира. Посочено е,
че артерио-венозната фистула е метод на първи избор за съдов достъп и
може да се използва дълго време, като при невъзможност за осъществяване
на съдова фистула или протеза се предприема конструирането на
Перманентен катетър, чиято средна продължителност на живот е 2-3
години. Вещото лице е посочило също в заключението, че запушването
на диализния съдов достъп може да бъде причинено от:
неадекватна антикоагулация по време на диализа, рязко спадане на
артериалното налягане, аневризмално разширение на фистулата,
неправилно консервиране на катетъра след диализа, използването на
фистулата или катетъра за вливания и други манипулации, хематом,
притискане или други външни увреждания. При това, в случаите на
частично запушен катетър в началото може да се приложи
консервативно лечение – запълване с антикоагулант, прохождане с
водач, репозиция, но дефинитивното лечение е хирургично. Експертът е дал
заключение, че в междудиализния период режимът на живот на
пациентите на хрониодиализа е напълно свободен и няма медицински данни
10
за увреждане на здравословното състояние на пациентите на
хрониодиализа при возене в кола повече от 2 часа. Според заключението на
вещото лице стандартното диализно лечение в България се провежда 3
пъти седмично по 4 часа /12 часа седмично/. Правилото не е императивно и
е възможно намаляване или увеличаване на продължителността при
посочени медицински показатели под строгата преценка на
лекуващия диализен екип, като е недопустимо пациентът сам да определя
времетраенето на процедурите по немедицински показания. Вещото лице е
посочило, че основните критерии за качество на диализното лечение според
Медицински стандарт „Диализно лечение“ са :компенсация на анемията,
добър хранителен статус, поддържани в норма електролити, контрол на
артериалното налягане. Дало е заключение, че по отношение на ищеца
медицинската грижа, медикаментозната терапия и проследяването на
жизнените показатели са изпълнени в съответствие с Медицински
стандарт „Диализно лечение. Дало е заключение също така, че
постигнатите параклинични показатели при ищеца, според приложената
медицинска документация, показват добра компенсация на основното
заболяване. Формиран е извод, че при прегледа на представената медицинска
документация не са открити нарушения в медицинските стандарти и
правила за добра медицинска практика при провеждането
на хрониохемодиализното лечение на ищеца.
Изслушаното експертно заключение се възприема изцяло
от съда, като обективно, компетентно, обосновано, в това число при
докладване в съдебно заседание, както и неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Установи се безспорно в производството по делото, че
на ищеца е била провеждана хрониодиализа в МБАЛ“***“-гр.Плевен, през
периода от 16.07.2015г. до 18.06.2019г.
Съдът намира, че не се установи от обсъдените
писмени и гласни доказателства, и заключението по съдебно-медицинската
експертиза, осъществяване на твърдения от ищеца факт на запушване
на диализния съдов достъп през месец август 2015г. (каквито са уточнените
11
твърдения в о.с.з. на 18.02.2020г.). Поради това не подлежи на обсъждане
въпроса за причините за подобно запушване към сочения момент и
последиците за здравето на пациента. Стана ясно от експертното
заключение и поясненията на вещото лице, че подобно запушване не би могло
да остане незабелязано при провеждане на диализните процедури, като в
такива случаи то трябва да намери отражение в
съставените Диализни протоколи. Установи се от същото заключение, че в
приложените по делото протоколи не се съдържат данни за проблеми,
свързани с постоянния и/или временния катетър за извършване
на хемодиализната процедура, както и не са отразени оплаквания от ищеца
в такава насока. Стана ясно още от заключението, че запушване може да се
получи по различни причини, част от които са свързани с действията при
провеждане на хрониодиализата, но от приложената по делото медицинска
документация не се установяват такива действия,
причинили обтурация на диализния съдов достъп.
Стана ясно и от показанията на свидетелите П. А. и И.
Х., че ищецът не е изразявал оплаквания пред служители от обслужващия го
медицински екип за запушване или друг проблем с диализния съдов достъп.
Не се ангажираха от ищеца писмени доказателства за
твърдените от него факти за извършени прегледи във Военномедицинска
академия, при които било установено такова запушване
на диализната фистула през релевантния период – месец август 2015г.,
който е предмет на изследване, с оглед въведения предмет на спора с
фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточнени в съдебно
заседание. Представеният от ищеца амбулаторен лист №173 от
25.02.2019г., изд. от доц.д-р К.Г. установява, че на сочената дата е била
предписана терапия: осъществяване достъп на долен крайник, поради
изчерпване възможностите на А-В фистулата на дясната ръка, но това
касае период след процесния, за който се твърди запушване на фистулата
поради действия на служители при ответната болница, като в същото
време не се установява констатираното от лекаря състояние
на диализния съдов достъп да е било следствие несъобразени с медицинските
стандарти действия на служители при ответника.
Съдът счита, че от събраните доказателства не се
12
установява и твърдението на ищеца, че провежданите му в ответната
болница хрониодиализни процедури са били с по-кратка продължителност
от необходимата по медицински стандарти и съответно настъпили
вследствие на това последици за физическото и психическото здраве на
пациента. Установи се от експертното заключение, че
продължителността на една процедура стандартно е четири часа и
намаляването й е допустимо само по медицински показания при строга
лекарска преценка и проследяване на клиничното състояние. Установи се
също така, че според съдържащите се данни в Диализните протоколи,
водени за лечението на ищеца, диализните процедури са били провеждани в
съответствие с Медицински стандарт „Диализно лечение“,
използваните диализни разтвори са разрешени за употреба в България и
постигнатите при пациента биохимични и клинични показатели са в
съответствие със сочения медицински стандарт. Стана ясно още от
експертното заключение, че теоретично след диализа, вследствие бързия
електролитен и биохимичен дисбаланс между кръвното русло и тъканите, е
възможно за кратко време да настъпи неразположение на пациента, едно
от проявите на които може да бъде и нарушено самочувствие, като това не
е свързано с качеството на процедурата.
Не се установиха различни обстоятелства от
показанията на свидетелите П. А. и И. Н.-Х..
Безспорно се изясни по делото, че от 19.06.2019г. ищецът е
започнал провеждане на хемодиализните процедури в друго лечебно
заведение.
Не се събраха доказателства обаче за проявено поведение
на управителя на ответната болница на сочената в исковата молба дата
18.06.2019г., което може да бъде квалифицирано като противоправно и
съответно не се установиха вреди, търпени от ищеца в пряка причинна
връзка с такова деяние.
Установи се от показанията на свидетелите И.И. и Р. Н.,
че управителя им съобщил, че занапред нямало да имат ангажимент по
превозване на ищеца за диализни процедури, но това станало в присъствие
единствено само на тримата шофьори и не им обяснил причината. Стана
13
ясно също така от показанията им, че ищеца заявявал изисквания за
маршрута на курса на линейката, имал прояви на отношение към тях, което
възприели като обидно, както и имало случаи, затруднили изпълнението на
служебните им задължения – слизане на ищеца от линейката в движение и
дърпане на ръчната спирачка по време на започнало движение на
автомобила.
От показанията на свидетелката П. А. се установи, че
управителя на ответната болница имал една среща с ищеца в отделението,
във връзка с приключване на лечението му при тях, като свидетелката
разбрала, че причината за преместването му в друга болница били
ситуациите, които имал с шофьорите на линейки, които превозвали
пациентите за диализни процедури.
Не се събраха други доказателства, изясняващи факти,
осъществили се при среща между ищеца и управителя на ответната
болница на процесната дата 18.06.2019г.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковите
претенции на ищеца се явяват изцяло неоснователни и недоказани и следва
да се отхвърлят като такива.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищеца дължи на ответника МБАЛ“***“направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв. и за вещо лице в размер на
400лв. или общо 1 600лв. Неоснователно е възражението на ищеца, чрез
пълномощника за прекомерност на заплатеното от ответника
възнаграждение на адвокат. Минимално дължимото такова по правилото
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 1 130лв., като уговореното и
платено от ответника е само със 70лв. над този размер и с оглед
фактическата и правна сложност на делото не е прекомерно.
Съдът намира за неоснователно искането на ЗАД „***.”
за присъждане на направени деловодни разноски в общ размер на 1 796лв. и
като такова следва да бъде оставено без уважение. В съответствие с
правилото на чл. 78, ал. 10, пр. 1 от ГПК на третото лице - помагач не се
присъждат разноски, като в практиката е пояснено, че тази забрана се
14
прилага независимо от това дали третото лице - помагач е встъпило или е
било привлечено от главна страна в процеса, както е в случая - в този
смисъл определение №124 от 14.05.2013г. по т. д. 63/12 г. на ВКС, второ
т.о.“
Плевенският окръжен съд, настоящят въззивен състав приема, че в
обжалваната част решението е ВАЛИДНО , ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е направил
обосновани фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от
въззивната инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, без да ги
преповтаря отново.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни. –
По делото не съществува спор относно правната квалификация на обективно съединените
осъдителни искове, с които ищецът е сезирал съда. – Искове за обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД, причинени на ищеца
от служители на ответника във връзка с провеждана терапия.. Т.е. претенцията е за т.
нар.“деликтна отговорност“. С оглед фактическите твърдения, изложени в исковата молба, в
тежест на ищеца е да установи следното: Учреждащо поведение от страна на лица,
работещи в ответната болница във връзка с провежданата му терапия по хрониодиализа
поради страданието му от хронична бъбречна недостатъчност; Настъпили за ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните болки, страдания, неприятни изживявания
опасения от по-нататъчно влошаване на здравето; Причинно-следствена връзка между
деянията на персонала ответника и настъпилите вреди за ищеца. В тежест на ответника е
да обори твърденията на ищеца.
Какви са доказателствата по делото? – Ищецът не е представил
доказателства за нито едно от твърдените увреждания, за които претендира обезщетение:
1) за вреди, търпени от ищеца вследствие получено през м.август 2015г. запушване на
постоянния катетър за хемодиализни процедури, причинено от некачествено и неадекватно
лечение при ответника; 2) за вреди, търпени вследствие съкращаване на 3,5 часа на
времето за провеждане на хемодиализни процедури при ответника за времето от лятото на
2015г. до 19.06.2019г.; 3) за вреди, търпени вследствие осъществено на
18.06.2019г. противоправно поведение на д-р Г. – управител на ответната болница, изразило
15
се в заявяване пред ищеца, че повече не бил желан в поверената му болница, както и че щял
да се погрижи повече да не бъде допускан ищеца до лечение, и разпореждане на висок глас
към шофьорите, посочвайки ищеца с ръка, в бъдеще да не бъде допускан до линейките на
болницата, употребявайки израза „моите линейки”.
Обратно – от показанията на разпитаните свидетели и заключението
на медицинската експертиза, изготвена от доц.д-р А.О., се установява, че ищецът е лекуван
съгласно медицинските стандарти, от страна на болничния персонал не е демонстрирано
отрицателно отношение към него, но ищецът като пациент е имал склонност да не
съблюдава реда в заведението и да заявява неоснователни претенции. Дискомфортът,
който може да чувства след диализата се дължи на естеството на процедурата, а не на
неточно и некачествено провеждане от персонала на ответната болница.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че поради процесуално
нарушение не са разпитани посочени от него свидетели. – От материалите по делото се
установява, че първоинстанционният съд неколкократно е отлагал делото с цел събиране на
гласни доказателства по искане на ищеца. Последният не е посочил имената и адресите на
свидетелите за да бъдат призовани, но също така не е осигурил тяхното явяване при
довеждане. Във въззивната жалба същият не е заявил искане за допускане на гласни
доказателства, поради което съобразно данните по делото, съдът е оставил уважение
искането на процесуалния представител, направено в о.с.з. на въззивната инстанция, поради
преклузията на чл.266 от ГПК.
Вярно е, че от медицинската документация, представена по делото и
от заключението на вещото лице, се установява, че ищецът се намира в тежко здравословно
състояние. Вярно е също така, че в исковата молба се твърдят увреждания, които биха могли
да причинят неимуществени вреди на ищеца. В гражданския процес обаче, всяка страна
следва да докаже своите твърдения и възражения. При положение, че ищецът не е доказал
твърденията си, а обратно – ответникът е опровергал твърденията му, съдът не може да
присъжда обезщетение на основание на предположения и съчувствие.
Въззивният съд изцяло споделя становището на първоинстанционния
за неоснователност на исковата претенция, поради което обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивният жалбоподател следва да
заплати на ответника по въззивната жалба МБАЛ“***“-ООД-Плевен, претендираните
разноски за въззивна инстанция в размер на 1200лв.- адвокатско възнаграждение.
Процесуалият представител на въззивника заявява, че претенцията е неетична с оглед
тежкото здравословно състояние и минималните доходи на доверителя му. Въззивният съд
обаче посочва, че претенцията е съобразена с размера по чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата
№1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждение и не са
налице предпоставки за редуциране на възнаграждението поради прекомерност..
16
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 във вр. чл.272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №260614/22.11.2020г.
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№5489/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. И. А., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Белене,
Област-Плевен, ул.“***“ №18, ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „***“-ООД, ЕИК-***, със
седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“***“№24, РАЗНОСКИ за въззивна
инстанция на основание чл.78 от ГПК в размер на 1200.00лв.( хиляда и двеста лв.) –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17