РЕШЕНИЕ
№ 995
гр. Русе, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520101081 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът„Агенция за събирания на вземания” ЕАД твърди, че на
22.02.2019 г. между ответника ИВ. М. ИВ. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД бил подписан Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-16803593, с който кредитора предоставил на кредитополучателя
потребителски паричен заем в размер на 10 000 лв. С част от тази главница
била погасена дължимата от кредитополучателя комисионна таксата за
ангажимент от 350 лв., за което било направено прихващане от кредитора на
датата на усвояване на кредита. Остатъкът от отпуснатата главница бил
преведен на Е. В. С. на 22.02.2019 г. Годишния лихвен процент на разходите
по договора бил 35,72 %, като възнаградителната лихва била в общ размер на
18 091,28 лв. Страните се договорили помежду си за сключване на договор за
застраховка „Защита на плащанията" със застрахователна премия от 4704 лв.
Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата сума и да я върне,
ведно с начислените лихви, в срокове и при условия, указани в договора.
Общо кредитополучателят се задължил да върне при сключването на
1
договора сума в размер на 32 795,28 лв., която била платима на 84 броя
месечни погасителни вноски, всяка от 390,42 лв. Първата погасителна вноска
била дължима на 20.04.2019 г., а последната на 20.03.2026 г. Съгласно чл. 5 от
ОУ към договора, при забава в плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя освен всички
просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима погасителна вноска. На това
основание на длъжника било начислено обезщетение за забава в общ размер
на 1188,43 лв., дължими за периода от 20.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от
14.07.2020 г. до 01.11.2020 г. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 20.03.2026 г., но тъй като кредитополучателя не
изпълнил задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 5 от ОУ, които
били неразделна част от договора за кредит. Кредитополучателят не заплатил
изцяло дължимите суми по процесния договора. Сумата, която била погасена
до момента била в размер на 2179,26 лв., с която били погасени
възнаградителна лихва от 1874,26 лв. и застрахователна премия от 305 лв.
На 09.03.2020 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от
33Д между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ищеца ,,Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от
процесния Договор за потребителски кредит № PLUS 16803593 от 22.02.2019
г. било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. На 19.08.2019
г. ищецът в качеството си на цесионер се задължил от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за
което ищецът имал изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" в качеството му на правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. С писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-
16803593 от 11.03.2020 г. с известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД,
получено лично от ответника на 17.03.2020 г., той бил уведомен за
извършената цесия. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 19.11.2020 г. било
изпратено и второ уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-
16803593 от 19.11.2020 г., което било получено лично от ответника за
2
извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост. Ищецът изпратил
уведомително писмо до ответника за извършената цесия и настъпилата
предсрочна изискуемост за трети път чрез ЧСИ Иван ХаджиИ., рег. № 832,
което било връчено лично на ответника на 07.12.2020 г.
Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден
ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-14174980 от 22.02.2019 г., да заплати на ищеца
сумите: 10 000 лв. – неизплатената главница от неплатените месечни
погасителни вноски по процесния договор; сумата от 5174,16 лв. – договорна
възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2021 г.;
311 лв. – застрахователна премия за периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2020 г.;
1188,43 лв. – обезщетение за забава, дължима за периода от 20.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 01.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В отговора на исковата молба ответникът ИВ. М. ИВ. заявява, че
действително е изтеглил тази сума, но не за себе си, а я предоставил на
цигани, живеещи близо до него, страдал от шизофрения, работел и изплащал
част от задълженията си, но след това бил съкратен от работа и нямал
възможност да заплаща претендираната сума.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Между ответника ИВ. М. ИВ. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД бил подписан Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
16803593, с който кредитора предоставил на кредитополучателя
потребителски паричен заем в размер на 10 000 лв. С част от тази главница
била погасена дължимата от кредитополучателя комисионна таксата за
ангажимент от 350 лв., за което било направено прихващане от кредитора на
датата на усвояване на кредита. Остатъкът от отпуснатата главница бил
преведен на Е. В. С. на 22.02.2019 г. Годишния лихвен процент на разходите
по договора бил 35,72 %, като възнаградителната лихва била в общ размер на
18 091,28 лв. Страните се договорили помежду си за сключване на договор за
застраховка „Защита на плащанията" със застрахователна премия от 4704 лв.
Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата сума и да я върне,
3
ведно с начислените лихви, в срокове и при условия, указани в договора.
Общо кредитополучателят се задължил да върне при сключването на
договора сума в размер на 32 795,28 лв., която била платима на 84 броя
месечни погасителни вноски, всяка от 390,42 лв. Първата погасителна вноска
била дължима на 20.04.2019 г., а последната на 20.03.2026 г.
Длъжникът заплатил само сумата от 2179,26 лв., с която били погасени
възнаградителна лихва от 1874,26 лв. и застрахователна премия от 305 лв.
Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена погасителна вноска, вземането на кредитора станало предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително с всички определени надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането.
Кредитополучателят не е изпълнил в срок задължението си за плащане
на погасителните вноски, поради което кредиторът приел, че по отношение на
вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.
На 09.03.2020 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от
33Д между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ищеца ,,Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от
процесния Договор за потребителски кредит № PLUS 16803593 от 22.02.2019
г. било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. На 19.08.2019
г. ищецът в качеството си на цесионер се задължил от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за
което ищецът имал изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" в качеството му на правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. С писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-
16803593 от 11.03.2020 г. с известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД,
получено лично от ответника на 17.03.2020 г., той бил уведомен за
извършената цесия. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 19.11.2020 г. било
изпратено и второ уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-
16803593 от 19.11.2020 г., което било получено лично от ответника на
23.11.202 г. за извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост.
4
Ищецът изпратил уведомително писмо до ответника за извършената цесия и
настъпилата предсрочна изискуемост за трети път чрез ЧСИ Иван ХаджиИ.,
рег. № 832, което било връчено лично на ответника на 07.12.2020 г.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-
икономическа експертиза, размерът на ГПР при включване на посочените в
процесния договор такса ангажимент в размер на 350 лв. и застрахователна
премия в размер на 4 704 лв. е 55,06%. Чистата стойност на кредита била
преведена от кредитора на 22.02.2019г.За погасяване на кредита била
внесена общи сумата от 2199,26 лв., от която преди датата на цесията
2179,26 лв., а след датата на цесията 20 лв. С постъпилата сума в размер на 2
199,26 лв. следвало да са били погасени: договорна лихва в размер на 1 874,26
лв.; застрахователни премии в размер на 305 лв., обезщетение за забава в
размер на 20 лв. Непогасената главница била в размер на 10000 лв. при
настъпила предсрочна изискуемост на 23.11.2020 г. : редовно падижирала в
периода от 20.12.2019 г. до 20.11.2020 г. вкл. главница в размер на 485,15 лв.,
и предсрочно изискуема от 23.11.2020 г. главница в размер на 9 514.85
лв. Размерът на непогасената договорна лихва за периода на претенцията
при предсрочната изискуемост е настъпила на 23.11.2020 г. бил 4 35 7, 52
лв., начислена за периода от 20.08.2019 г. до 23.11.2020 г. Размерът на
лихвата за забава, вследствие на забавено плащане по процесния договор
кьм датата посочена в претенцията 01.11.2020 г била при предсрочната
изискуемост е настъпила на 23.11.2020 г. в размер на 11,68лв. върху
просрочената главница.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие
между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на
съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява
изпращане на уведомяването на длъжника за цесията. Видно от приетите по
делото известия за доставяне, на посочения от ответника в договора адрес,
били изпратени 2 уведомление за извършената цесия, като той лично е
получил, както и второто връчено му чрез ЧСИ.
5
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника
цесията е породила правно действие.
По делото не се спори, че ответникът получил по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-16803593 от 22.02.2019 г, от БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД парична сума в размер на – 10000 лева. От
приетото по делото заключение на назначената съдебноикономическа
експертиза, което съдът кредитира, предвид специалните знания на вещото
лице, е видно, че БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е изпълнило своето
задължение по Договора. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
насрещното си задължение.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи
за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител.
Приложеният към заявлението договор попада под приложното поле на
Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на
дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с
дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По
отношение на договора е приложим и ЗПК. Заявителят черпи правата си от
договор за потребителски кредит с номер PLUS- 17625850 от 21.01.2020 год.,
който сключил с длъжника.
В конкретния случай застрахователният договор и общите условия към
него са част от процесния договор за кредит, тъй като сумата за
застрахователна премия е включена в самия договор за кредит-в част
параметри и условия и в погасителния план. Същите са с размер на шрифта
8.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата необходима на
потребителя информация да бъде представена в договора ясно и кратко е
поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава своите
права и задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и
формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те
следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане
6
и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде
пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване да не се
съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни
условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в
писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на
това изискване е санкционирано от законодателя с недействителност
(нищожност) на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. Така е и в разглеждания
случай.
В подписаните от страните застрахователен договор и общите условия
към него обаче използваният шрифт е очевидно по- малък по размер от
изискуемия от закона. След визуално сравнение съдът установи, че той е
размер 8, което е в нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и води
до недействителност на договора само на това основание. За извършване на
подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по
размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания
по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК. Разпознаването на вид и размер на
шрифта на документ не изисква специални знания извън техническите такива,
които притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която
извършва. Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове,
пренесени на хартиен носител е лесно установимо посредством визуален
анализ и за това не са необходими специални знания (Решение №
210/18.12.2018 год. по в.т.д. № 365/2018 по описа на РОС).
Договорът за потребителски кредит е недействителен и на още едно
основание: в договора не е посочено как е образуван ГПР- при какви
допускания и от какви компоненти. В договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност- 44.43 %.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че според
заключението на назначената по делото експертиза размерът на ГЛР при
включване на посочените в проицесния договор такса ангажимент в размер
7
на 350 лв. и застрахователна премия в размер на 4 704 лв. е 55,06% .Съгласно
чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, като според ал.5 на същия текст клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в
него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по
него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение
№ 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год. по описа на РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя
недействителността на целия договор.
Посочените факти обуславят извод за нарушения на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, а именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора
на посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това
потребителят дължи връщане на главницата от 7800.74 лв./10000 лв.- 2199,26
лв. заплатени от ответника/ и законната лихва върху нея, считано от подаване
исковата молба 26.02.2021 г. до окончателното и изплащане.
Ответникът дължи на ищеца разноски съобразно уважената част от
исковете по настоящото производство в размер на 542.67 лв., като
юрисконсулското възнаграждение е определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК
8
на 200 лв.,
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. М. ИВ., ЕГН **********, от *********** да заплати на
Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 7800.74 лв.-главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 26.02.2021 г. до окончателното и
изплащане, по прехвърлено от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България чрез цесия на 09.03.2020 г. вземане, както и сумата от 542.67 лв.-
разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. – гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против , ИВ.
М. ИВ., ЕГН **********, от ***********, иск за заплащане на сумата над
7800.74 лв. до 10000 лв..-главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 26.02.2021 г. до окончателното и изплащане, сумата от 5174,16 лв.
– договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.09.2019 г. до
20.02.2021 г.; 311 лв. – застрахователна премия за периода от 20.09.2019 г. до
20.02.2020 г.; 1188,43 лв. – обезщетение за забава, дължима за периода от
20.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 01.11.2020 г. по
прехвърлено от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България чрез
цесия на 09.03.2020 г. вземане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9