Р Е
Ш Е Н
И Е
№8
Гр.Етрополе,10.04.2018 год.
в името на
народа
Етрополски районен съд в публично заседание на двадесет и
седми април двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ
при секретаря:Сияна Манчева, като разгледа докладваното
от Председателя гр.дело №00461 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 и чл.225 ал.1 от КТ от КТ.
К.П.Д.,***, чрез адв.И.А.-САК,
твърди в исковата молба, предявена против “Е.”АД, че до 07.09.2017 година по
силата на сключен трудов договор с ответника, същата е изпълнявала длъжността
„камериерка“ в „Общежитие“ гр.Етрополе, работен №20169. Твърди, че със Заповед
№1243/07.09.2017 година, подписана от изп.директор на
дружеството, на основание чл.190 ал.1 т.7 от КТ и във връзка с чл.187 т.2 и
т.10 от КТ, чл.193 ал.1 и чл.189 ал.1 от КТ, същата е наказана с „уволнение“.
На основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ във връзка с горната заповед е прекратено и
трудовото й правоотношение, считано от 07.09.2017 година. Твърди, че същата е
незаконосъобразна, т.к. в същата се препращало към Констативен протокол
вх.№2319/01.08.2017 година, който ищцата не била подписала. В протокола било
посочено, че ищцата е употребила алкохол, което било установено с Алкотестер Alco Blow Rapit Test червена светлина плюс
звуков сигнал. Твърди, че протокола не съдържа данни ищцата да е изпробвана с
регистрирана техника Алкотестер Drager - 7410. Липсват доказателства това да е довело до вредни последици за
работодателя, но въпреки това ищцата е била отстранена от работа. Твърди, че
заповедта не отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ, относно нейното
съдържание. Твърди, че заповедта не е мотивирана. Не е посочено в какво се изразява
неизпълнението на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, съгласно
чл.187 т.10 от КТ. Твърди, че уволнението й е незаконно и предвид
обстоятелството, че същата към момента на уволнението е била болна от
„туберкулоза“, заболяване посочено в чл.1 ал.1 т.2 от Наредба №5/20.02.1987
година, като е следвало да получи предварително разрешение за уволнението от
Инспекцията по труда.
Моли да бъде признато
прекратяването на трудовото й правоотношение за незаконно, същото да бъде
отменено, да бъде възстановена на предишната заемана от нея работа, като
ответника бъде осъден да й заплати обезщетение за времето на оставане без
работа в размер на 4 200 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски и прави доказателствени искания.
В едномесечния срок за
отговор на исковата молба ответника е депозирал такъв, като оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан, и излага подробни съображения за това.
Твърди се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
мотивирана-посочено е правното основание и фактическото основание. С отговора
на исковата молба се оспорва твърдението, че не са искани обяснения от ищцата.
Твърди се, че чл.195 ал.1 от КТ не изисква да се посочва мястото на извършване
на нарушението, а останалите задължителни реквизити са посочени. Твърди, че
нарушението е описано в пълнота, посочено е фактическото основание. Възразява
срещу твърдението, че ищцата към момента на прекратяване на трудовия договор е
била болна от туберкулоза и, че за нея е налице предварителната закрила по
чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Твърди се, че заповедта е законосъобразна, като са взети
предвид всички обстоятелства по случая, налице е признание от ищцата, преценена
е тежестта на извършеното нарушение, взето е предвид поведението на ищцата,
като подобно нарушение е извършвано от ищцата и преди на 07.02.2017 година.
В съдебно заседание
ищцата, редовно призована не се явява, вместо нея адв.И.А. поддържа предявения
иск и моли да бъде уважен. Прави искане на основание чл.214 ал.1 от ГПК за
увеличение на иска.
В съдебно заседание
ответното дружество „Елаците Мед“ АД, чрез юрк.Попсавова оспорва предявените искове.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.315 ал.1 от ГПК и изслуша
доводите и становищата на страните,намери следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От личното трудово досие на ищцата /л.147/ се установява, че същата е
постъпила на работа в ответното дружество съгласно Трудов договор
№56/07.06.1995 година, като преди прекратяване на трудовото правоотношение, същата
е наказвана за дисциплинарно нарушение по чл.187 т.2 и т.10 от КТ със Заповед
№185/10.02.2017 год. /л.40 от делото и л.27 от личното трудово досие/ с
„Предупреждение за уволнение“. Нарушението й се е изразило в това, че на
31.01.2017 година в 7,53 часа, в работно време, е извършен тест с апарат „Дрегер“, който е установил наличие на алкохол в размер на
1,51 промила в издишвания от К.П.Д. въздух.
От Заповед №1243/04.09.2017 година /л.8/ се установява, че на основание
чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 т.2 и т.10 вр. чл.193 ал.1 от КТ и чл.189 ал.1 от КТ, изпълнителния
директор на “Елаците Мед” АД е наказал с
“уволнение” К.П.Д.-“камериерка в общежитие“ гр.Етрополе, раб.№20169. На
основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ във връзка със заповедта за дисциплинарно
уволнение е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от връчване
на заповедта. Препис от заповедта е връчен лично на работника на 07.09.2017 година.
В заповедта за уволнение е посочено, че на 01.08.2017 год. в 10.50 часа е
установено с констативен протокол вх.№2319/ 01.08.2017 год., че при тестването
за алкохол на К.П.Д. - камериерка в общежитие гр.Етрополе, раб.№20169, с алкотестер Alco Blow Afit Test е налична индикация за
употреба на алкохол по време на работа, като след този тест Д. е отказала пред
свидетели да й бъде извършен повторен тест с алкотестер
Dreger-7410.
От констативен протокол
/л.9-10/ се установява, че на 01.08.2017 год. в 10.50 часа, св.Н.В.Л., в
качеството си на зам.ръководител на отдел ЭБУТ „Елаците Мед“ АД е извършил
проверка за употреба на алкохол на ищцата, като е констатирано наличие на такъв
след изпробване с Alco Blow Rapit Test, както и, че същата е
отказала проба с алкотестер Dreger-7410, което е
удостоверено с подписа на трима свидетели.
От Заповед
№1108/01.08.2017 год. на изп.директор на „Елаците
Мед“АД /л.11/ се установява, че ищцата е отстранена от работа на 01.08.2017
година, т.к. се е явила на работа в състояние след употреба на алкохол.
От покана
изх.№2869/03.08.2017 година /л.33/, връчена на ищцата на 07.08.2017 година в
15,00 часа, се установява, че същата е поканена да даде обяснения относно
констатацията за наличие на алкохол на 01.08.2017 година, установена с алкотестер Alco Blow Afit Test, както и отказа й да бъде изпробвана повторно с алкотестер Dreger-7410. В указания тридневен срок, ищцата е депозирала
писмено обяснение /л.32/, в което е посочила, че вечерта преди пробата е
употребявала до късно алкохол, като след първата проба, която е отчела наличие
на алкохол, се притеснила и отказала да бъде изпробвана повторно.
От длъжностна
характеристика /л.42-43/ се установява, че съгласно т.3.2. изр.2-ро, работника
не трябва да употребява алкохол и други упойващи вещества по време на работа.
В чл.30 ал.2 от
Правилник за вътрешния трудов ред /л.44-57/ е отразено, че работник или
служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява
трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или други силно
упойващи вещества, може да бъде временно отстранен от работа.
От показанията на св.Н.В.Л.
се установява, че на 01.08.2017 год. извършил рутинна проверка за алкохол на
работещите към общежитието на рудничен комплекс на „Елаците Мед“ АД в
гр.Етрополе. Проверката била извършена с алкотестер Alco
Blow Rapit Test, който от всички проверени, показал
положителна проба единствено на ищцата. Същата била поканена от него като
зам.ръководител на отдел „ЗБУТ“ при ответното дружество, да бъде изпробвана и с
алкотестер Dreger-7410, но тя отказала.
От показанията на
свидетелите П.С. Колева – Й., Н.Г.Л. и Т.С.А. се установява, че същите работят
към общежитието на „Елаците Мед“ АД в Етрополе. На 01.08.2017 година са били на
дневна смяна, като на работа е била и ищцата К.Д.. Същата се е оплаквала от
болки в корема, стояла си е в служебното помещение, но е отказвала да й бъде
извикана линейка. Св.Н.Л. е извършил проверка за употреба на алкохол, като
техническото средство, което е използвал е реагирало положително единствено при
ищцата. Св.Л. е изпробвал всички работещи в смяната, включително и себе си.
След като е констатирал това същия е поканил ищцата да бъде изпробвана и с алкотестер Dreger-7410, но тя отказала, за което те са се подписали под
констативен протокол, съставен от св.Л.. Екземпляр от същия бил връчен на
ищцата, но тя го скъсала и хвърлила в кош за отпадъци.
От заключенията на в.л. Ц.И.Д. по назначените основна и допълнителна ССчЕ, които съдът възприема изцяло като обективни и пълни
се установява, че размерът на обезщетението на ищцата по чл.224 ал.1 от КТ за
един месец възлиза на 1027.22 лева, а за шест месеца 6 163.32 лева.
Установява се още, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено,
след като същата е била в отпуск по болест до 05.09.2017 година. Същата е
освободена, считано от 07.09.2017 година, когато й е била връчена заповедта за
дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение.
От заключението на в.л. д-р К. Николова Д. по назначената СМЕ и
допълнителните обяснения, дадени в съдебно заседание, които съдът възприема
изцяло, се установява, че ищцата е с диагностициран
туберкулозен плеврит, като заболяването е установено на 24.06.2016 година. По
отношение на същата е проведен курс на лечение на активната фаза, който е
завършен на 27.03.2017 година, като към момента на дисциплинарното уволнение
същата не е страдала от активна форма на туберкулоза.
На основание чл.214 ал.1
от ГПК е допуснато увеличение на иска със сумата от 1963.32 лева, като същия се
счита предявен за сумата от 6 163.32 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявените искове са допустими, т.к. са депозирани пред компетентния съд,
в района на който се намира Рудничен комплекс „Елаците“, част от „Елаците Мед“
АД, където ищцата обичайно е полагала своя труд и са подадени в двумесечния
срок. Същите са неоснователни по следните съображения.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.344 ал.1 т.1 от КТ работникът или служителят
има право да оспорва законността на уволнението и да иска признаване на същото
за незаконно, както и неговата отмяна.
Задълженията, които произтичат за работодателя преди налагане на
дисциплинарно наказание са визирани в чл.193 ал.1 от КТ, а именно да изслуша
работника, или да приеме писмените му обяснения и оцени посочените
доказателства.
Съдът намира, че в тази насока спор между страните няма. Установи се, че
работника е бил надлежно поканен да даде обяснения, които е и представил на
работодателя в тридневен срок. От представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства се установи, че е извършена проверка и оценка на същите.
Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага.
От приложената по делото Заповед №1243/04.09.2017 година е видно, че е
посочен нарушителя – К.П.Д.; нарушението – на 01.08.2017 год. в 10.50 часа е
установено с констативен протокол вх.№2319/01.08.2017г., че при тестването за
алкохол на К.П.Д. - камериерка в общежитие гр.Етрополе, раб.№20169, с алкотестер Alco Blow Afit Test е налична индикация за
употреба на алкохол по време на работа, като след този тест Д. е отказала пред
свидетели да й бъде извършен повторен тест с алкотестер
Dreger-7410; посочено е също така кога е извършено - на 01.08.2017
год. в 10.50 часа; посочено е наказанието -дисциплинарно уволнение; посочен е
законния текст възоснова на който се налага - чл.190
ал.1 т.7 от КТ за нарушение на чл.187 т.2 и т.10 от КТ.
Съдебния състав приема, че е спазена и новелата на чл.189 ал.1 от КТ, а
именно при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя.
В заповедта за дисциплинарно наказание работодателя е посочил, че е събрал
и оценил доказателствата във връзка със случая, при което е взел решението за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Спорът между страните е, че наложеното наказание не съответства на тежестта
на нарушението, а това подлежи на преценка от съда, винаги когато се обжалва
уволнение. Това е така, тъй като на работодателя е предоставена възможност за
преценка, кое от изброените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания да наложи
като известно ограничение при определянето им се въвежда с чл. 189, ал. 1 КТ.
Съгласно редакция на чл. 190 от КТ в тези случаи работодателят има
възможност както да наложи, така и да не наложи дисциплинарно уволнение. И в
единия, и в другия случай обаче работодателят е длъжен да извърши преценка на
конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е извършено, при какви
обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението
му, личността му, настъпили ли са вредни последици и пр. (чл. 189 КТ). При
обжалване на заповедта за уволнение, съдът проверява преценката на работодателя
относно съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното
дисциплинарно наказание, т. е., дали работодателят е приложил чл. 189, ал. 1 КТ.
В конкретния случай при извършена от съда оценка за законност на наложеното
на ищеца дисциплинарно “уволнение”, намира преценката на работодателят за
тежестта на нарушението за правилна, по следните съображения.
Работодателя е мотивирал заповедта за уволнение с разпоредбите на чл. 187
т.2 от КТ – явяване на работника или
служителя на работа в състояние, което не му
позволява да изпълнява възложените му задачи и чл.187
т.10 от КТ - неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени
при възникването на трудовото правоотношение, като тези
нарушения дават основание за налагане на дисциплинарно уволнение
по чл.190 ал.1 т.7 от КТ.
В процесния случай е безспорно, че ищцата се е явила на работа в състояние,
което не й е позволявало да изпълнява трудовите си задължения, т.к. същата е
била под алкохолно влияние. Доказа се, че ищцата е била неработоспособна от
началото на работната смяна до извършване на проверката. Отказала е да й бъде
оказана медицинска помощ, което изключва причина от здравословен характер да е
обусловила нейната неработоспособност.
На следващо място съдът взе предвид и обстоятелството, че същата е била
наказана на 10.02.2017 год. с „предупреждение за уволнение“ за такова
нарушение.
Не се споделя твърдението на ищцовата страна, че
ищцата попада под закрилата на чл.333 ал.1 от КТ, т.к. се доказа, че същата не
страда от активна форма на туберкулоза.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че Заповед №1243/04.09.2017 година
на изпълнителния директор на “Елаците Мед”АД е законосъобразна, поради което
предявения иск за отмяна на наложеното с нея дисциплинарно уволнение ще следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора по тази претенция на ищцата К.П.Д., ще следва да се
отхвърли като неоснователен и предявения от нея иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ, т.к.
правото на работника или служителя да се възстанови съществуването на
прекратено трудово правоотношение между него и работодателя, произтича от признаването
на уволнението за незаконно и отмяната му.
По иска за обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 чл.225 ал.1 от КТ, съдът намери
същия за неоснователен поради акцесорния му характер
и предвид неоснователността на главния иск.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78 ал.3 вр.
ал.1 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на “Елаците мед” АД-с.Мирково,
направени по делото разноски в размер на 650.00 лева за изплатени
възнаграждения на вещо лице, а по сметка на РС - Етрополе сумата в размер на 60.00
лева за платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.П.Д., ЕГН-**********,***, със
съдебен адрес ***, офис 313 - Кантора адв. И.А.-САК, при условията на обективно
съединяване искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ против “ЕЛАЦИТЕ
МЕД”АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление ***, с които се иска признаване
уволнението със Заповед №1243/07.09.2017 год. за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа.
ОСЪЖДА К.П.Д. да
заплати на “Елаците мед”АД-с.Мирково,обл.Софийска,направени
по делото разноски в размер на 710.00 /седемстотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА К.П.Д. да заплати по сметка на РС-Етрополе сумата в размер на 60.00
/шестдесет лева/ разноски по делото за възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок,
считано от връчване съобщение на страните, като незабавно им се връчи препис от
същото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ/