Р
Е Ш Е Н И Е
Номер -11а 18.02.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Търговско дело №564 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на „Алианц Банк България“АД – София, ЕИК ********* против Г.Д.Ж. от гр. Бургас за заплащане на сумата от 134 966,13 лв., представляваща главница по договор за кредит. Ищцовата страна сочи, че на основание договор за универсален ипотечен кредит № 25271 от 01.08.2007 г. е предоставила на ответника кредит в размер на 150 000,00 лв., като за срок от 36 месеца от подписване на договора е уговорено, че кредитът е в режим на овърдрафт, т.е. до 25.08.2010 г., след който срок и след подписване на допълнително споразумение, ще се трансформира в универсален ипотечен кредит. Уговорен е лихвен процент в размер на 6,9 %, формиран от БЛП за лева минус 1,2 пункта. Крайният срок на универсалния ипотечен кредит е 25.08.2022 г. С допълнително споразумение № 1 от 16.11.2007 г., считано от датата на подписването му, размерът на разрешения кредит се увеличава с 50 000,00 лв., като общата кредитна експозиция става 200 000,00 лв. След изтичане на уговорения срок от 36 месеца на кредита в режим „овърдрафт“ е подписано допълнително споразумение № 2 от 26.08.2010 г. с което е удължен крайният срок за ползване на суми по разрешения кредит в режим на овърдрафт до 06.03.2012 г. След изтичане на удължения срок е подписано допълнително споразумение № 3 от 06.03.2012 г. съгласно което, с погасяване на сума в размер на 25 000,00 лв. по главницата на кредита, кредитната сделка ще бъде трансформирана от кредит в режим на овърдрафт в стандартен кредит с анюитетен погасителен план при условия, посочени в договора. Уговорен е 12-месечен гратисен период, през който да се плаща само лихва по кредита, считано от 05.04.2012 г. На 07.03.2012 г. е изготвен погасителен план и Ж. е извършвал плащания на дължимите месечни лихви по план. В уговорения едногодишен гратисен период, плащане по главницата не са правени. След изтичане на гратисния период, също не са започнали плащания за погасяване на главницата. На 10.05.2013 г. е подписано допълнително споразумение № 4 с което е уговорено преструктуриране на кредита, като се формира редовна главница в размер на 175 000,00 лв., като с
2.
това споразумение на Ж. е даден нов дванадесет
месечен гратисен период в който ще погасява само лихви. След изтичане и на този
гратисен период – 09.05.2014 г., плащания по главницата отново не са започнали.
С допълнителто споразумение № 5 от 04.07.2014 г. падежиралата вноска за
главница за м.юли е върната в редовност и формираната главница към датата на
споразумението е 175 000,00 лв. Предоставен е нов 6-месечен гратисен период за
главницата по кредита, през който да се плаща само лихва. На 21.01.2015 г. е
сключено допълнително споразумение № 6 с което на кредотополучателя е
предоставен нов 12-месечен тратисен период по главницата на кредита. С
допълнително споразумение № 7 от 08.07.2015 г., банката е дала съгласието си,
да отпадне като обезпечение по кредита първи по ред залог по реда на ЗЗД върху
вземания на кредитополучателя от банката, произтичащи от договор за депозит
„Алианц Комфорт“ № 2200000000560 от 03.08.2006 г. за 52 500,00 лв., като с част
от сумата по депозита да се погаси предсрочно част от главницата по кредита. За
обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по предоставения
банков кредит, банката е приела залог по реда на ЗЗД върху вземания на
кредитополучателя от банката, произтичащи от договор за депозит „Алианц
Комфорт“ № 2200000000560 от 03.08.2006 г. за сумата от 165 000,00 лв. Договорът
за залог обезпечава вземането на банката до учредяване на ипотека върху
недвижими имоти, собственост на кредитополучателя, а именно поземлени имоти в
землището на с.Прилеп, община Добрич с обща площ 27,168 дка.
През периода м.март 2016 г. до м.октомври 2019
г. няма постъпили суми за погасяване на задължението от страна на
кредитополучателя. Банката е приела, че началната дата на предсрочна
изискуемост е 17.05.2016 г. Въз основа на подадено от кредитора заявление за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е издадено разпореждане за незабавно
изпълнение от 07.11.2016 г. по ч.гр.д. № 6763/2016 г. по описа на РС гр. Бургас
по образувано заповедно производство. Ж. е обжалвал заповедта за незабавно
изпълнение. С определение № 585 от 03.04.2017 г. по ч.гр.д. № 458/2017 г. по
описа на БОС е отменено обжалваното разпореждане и е обезсилен издаденият
изпълнителен лист.
С депозиране на исковата молба е обявена
предсрочна изискуемост на договора за кредит в размер на 134 966,13 лв.,
представляващ дължима главница, формирана от 78 бр. вноски за период от
05.03.2016 г. до 05.08.2022 г. от които 44 броя вноски падежирали вноски в
размер на 76 134,96 лв. за период от 05.03.2016 г. – 05.10.2019 г. и 34 бр.
вноски в размер на 58 831,17 лв за период 05.11.2019 г. до 05.08.2022 г.
Ищцовата страна претендира осъждането на ответника да заплати и дължимата
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и разноските по делото. Прилагат се писмени документи в 5 пункта.
Прави се искане за назначаване на ССчЕ
със задачи, поставени в исковата молба. Пред съда исковата претенция се
поддържа чрез процесуален представител –
адвокат.
3.
Ответникът Г.Д.Ж. при
условията на редовно уведомяване по чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от адвокат и редовно връчена искова
молба, депозира писмен
отговор на исковата молба. Искът се оспорва като неоснователен, както по
основание, така и по размер и се претендира отхвърлянето му изцяло. Оспорва се
валидността на клаузите на чл.11, чл.11.1, чл.15, чл.16.1, чл.16.2, чл.17 и чл.18
от Договора за кредит, като неравноправни по смисъла на ЗЗП, респективно
нищожни по смисъла на чл.143, т.9, т.10 и т.12 от ЗЗП. При условията на
евентуалност, прави изявление за частично погасяване на ищцовата претенция,
чрез прихващане на вземане на Ж. за недължимо платени
възнаградителни лихви за периода в който кредитът е бил в режим на овърдрафт в
размер на 6 988,23 лв.; за недължимо платени лихви по просрочена главница по
кредита след трансформирането му в стандартен в размер на 152,86 лв., както и
за недължимо платена неустойка по просрочени лихви след трансформиране на
кредита в стандартен в размер на 3 186,53 лв. Прави искане за назначаване
на ССчЕ със задачи, поставени в отговора
на исковата молба и на допълнителната искова молба. Претендират се и разноските
по делото.
Във връзка с направените възражения в отговор
на исковата молба, ищецът е депозирал допълнителна исковата молба с искане за
поставяне на допълните въпроси към експертизата. На допълнителната искова
молба, ответникът представя отговор в който твърди, че кредитополучателя не е
знаел за уговорения начин на промяна на първоначалния лихвен процент, както и
че анексите са нищожни в цялост, тъй като липсва съгласие по съществени
елементи на договорната връзка.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд
приема за установено следното:
Не се спори по делото, че
страните са обвързани с договор за универсален ипотечен кредит № 25271
от 01.08.2007 г. за предоставяне на
банков кредит в размер на 150 000,00 лв. с краен срок 25.08.2022 г., като за
срок от 36 месеца е в режим на овърдрафт, след което се трансформира в режим на
стандартен универсален ипотечен кредит.
Не се спори и, че с допълнително
споразумение № 1 от 16.11.2007 г. общата кредитна експозиция става 200 000,00
лв. от които 25 000,00 лв. платени на 05.03.2012 г., чрез превод от срочен
депозит „Алианц Комфорт“ № 2200000000560 от 03.08.2006 г., като размерът на
кредитната експозиция се редуцира до 175 000,00 лв. Безспорни са подписаните
общо седем броя споразумения между кредитополучателя и банката, посредством
които страните са преуреждали договорните си отношения.
Не се спори също, че кредитът в размер на 175 000,00 лв. е изцяло усвоен към 07.03.2012 г., като дължимата по овърдрафта сума е погасена, чрез преоформяне на дълга в ипотечен кредит. След приспадане на извършените плащания общо в размер на 40 033,87 лв., отнесени за погасяване на главница, размерът на неплатената главница към датата на последното плащане – 13.07.2015 г., според експертното заключение на
4.
вещото лице,
остава в размер на 134 966,13 лв. Кредитът е обявен за предсрочно
изискуем с депозиране на исковата молба.
Ответникът
оспорва валидността на клаузите на чл.11, чл.11.1, чл.15, чл.16.1, чл.16.2,
чл.17 и чл.18 от Договора за кредит, като неравноправни по смисъла на ЗЗП, като
счита същите за нищожни на основание чл.143, т.9 ЗЗП.
Процесният кредит попада в обхвата на
установената по ЗЗП защита, тъй като кредитополучателят – физическо лице, като
страна по договора действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност и следователно има качество на потребител, съгласно установената
легална дефиниция в § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
В
чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и неизчерпателно са
изброени хипотезите, при които една клауза в договор, следва да се счита за
такава. Според посочената разпоредба, неравноправна клауза в договор сключен с
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Граматичното и логическо тълкуване
на нормата изисква да се приеме, че при направеното изброяване в т.1 до т.18,
посочените в дефиницията три предпоставки за определяне на клаузата като
неравноправна са налице. Законът презумира, че във всеки един от изброените
случаи, клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между задълженията на
страните в потребителския договор. Преди да се обсъждат предпоставките по
чл.143 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за това, дали клаузите не са
индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Това
означава, че индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да са
неравноправни. В ал. 2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи,
според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. При извършване
на преценката, следва да се съобразят и изключенията, предвидени в чл.144 ЗЗП.
Съдът не споделя становището на ответника за неравноправност на клаузите от договора за банков кредит, предвид следното: Договорът за банков кредит по дефиниция е възмезден и именно уговорката за лихва е израз на възмездния му характер. Начинът и на формиране в годишен размер, не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на кредитополучателя по следните причини: Кредитополучателят при подписване на договора, принципно се е съгласил да бъде прилаган референтен лихвен процент, като базов при изчисляване лихвения процент по кредита. Стойностите му, както е посочено в договора, са зависими от пазарните условия и следователно неизвестни, както за кредитополучателя, така и за кредитора. Определянето на лихвите от страна на банката не може
5.
да се счита непременно във вреда на потребителя
и в полза на търговеца, само защото е определено едностранно. Като вредна за
потребителя, би могла да се определи клауза,
предвиждаща едностранна промяна на БЛП в посока само на увеличение и
която, би довела до прекомерно обогатяване на кредитора в резултат на
предварителна уговорка, какъвто настоящият случай не е. Ответникът възразява и
срещу липсата на методика и математически алгоритъм за начина на формиране на
лихвата. Такова задължение за банките обаче е въведено едва с чл.33а от Закона
за потребителския кредит/ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 31.08.2010 г./ и не е
съществувало към момента на сключване на договора – 01.08.2007 г. Изменението
на лихвения процент е поставен в зависимост от пазарните условия, при които се
извършва кредитната дейност на всяка търговска банка и която се регулират от
Българската народна банка /ЗБНБ/. Регулирането се извършва посредством наредба,
в която се определят задължителните минимални резерви, които банките са длъжни
да поддържат, методите на изчисляването им и условията на заплащане на лихви
върху тях, както и на наказателни лихви. / Вж. Решение №77/22.04.2015 по дело №4452/2014 на
ВКС, ГК, III г.о.//.
Съдът счита, че чл.11 и чл.11.1 от договора съдържа достатъчно ясни и
разбираеми условия за промяна размера на лихвения процент по договора. Тези
условия са външни и независещи от търговската банка и са предизвикани от
въздействието на свободния пазар и от мерките, налагани от регулатора на
банковата дейност. Ето защо, спрямо клаузата на чл.11 и чл.11.1 се прилага
изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което тези клаузи не са
нищожни.
След преобразуване на кредита от овърдрафт в режим на стандартен /чл.15,
чл.17 и чл.18/ е договорено, кредитополучателят да заплаща годишна лихва,
формирана като сбор от базовия лихвен процент за лева /БЛП/ и надбавка,
посочена в тарифата, приложима към датата на трансформация на кредита от режим
на овърдрафт в режим на стандартен кредит. Банката си запазва правото по своя
преценка да променя по всяко време БЛП и „Тарифата“, ако преобладаващите
пазарни условия налагат това.
С допълнително споразумение № 3 от 06.03.2012 г., дългът е преоформен в ипотечен кредит и е уговорен 12-месечен гратисен период през който кредитополучателят дължи само лихви. През гратисния период от 07.03.2012 г. до 17.05.2013 г. кредитът е олихвяван с договорна лихва 8,6%, съгласно установеното от вещото лице /отговор на въпрос № 2 по въпроси поставени в допълнителната искова молба/. През този период базовият лихвен процент е 8,9% /отговор на въпрос № 1 по въпроси поставени в допълнителната искова молба/, т.е. лихвеният процент използван от банката е по-нисък от действащия базов лихвен процент и при липса на надбавка, което не представлява уговорка в полза на банката и във вреда на кредитополучателя. По същия начин, за периода от 18.05.2013 г. до 05.02.2016 г. договорната лихва с която е олихвяван кредита е 7,7%, при базов лихвен процент 8,9% и отсъствие на надбавка /отговори на въпрос № 1 и 2 в експертизата от въпросите, поставени в допълнителната искова молба/. Следователно, въпросът за недобросъвестност по отношение надбавка
6.
посочена в тарифата, не следва да се обсъжда,
предвид липсата на реално приложение, въпреки заложеното в договора.
Ответникът твърди също, че в анексите липсва индивидуализация на
задължението по основание и размер и, че няма данни за актуалния размер на
дълга към датата на допълнителнителните споразумения, както и че не става ясно
как е формирана сумата в размер на 179 344,54 лв., подлежаща на погасяване,
съгласно погасителния план.
Възражението е неоснователно:
От заключението на
вещото лице се установява, че първото плащане на главница в размер на 94,95 лв.
е извършено на 10.02.2015 г., на 18.02.2015 г. в размер на 1 215,52 лв. или
общо 1 310,47 лв., разнесени като плащане по падежирала вноска за главница на
05.02.2015 г. /Приложение № 1 към експертизата/. Следователно до 05.02.2015 г.
главницата е непроменена и е в размер на 175 000,00 лв., както е определено в
допълнително споразумение № 3 от 06.03.2012 г. В допълнително споразумение № 4
от 10.05.2013 г. е формирана редовна главница, включваща редовна главница в
размер на 171 943,71 лв. и просрочена главница в размер на 3 056,29 лв. В
допълнително споразумение № 5 от 04.07.2014 г. формираната главница към датата
на подписване на споразумението е отново 175 000,00 лв. Главницата не е
променена към датата на подписване на споразумение № 6 от 21.01.2015 г. С
допълнитено споразумение № 7 от 08.07.2015 г. е уговорено подписването на нов
погасителен план, който да отрази извършените промени по договора. В
погасителният план с посочена дата на генериране 17.07.2015 г. е записана сума на
главницата 179 344,54 лв., която видно от съдържанието на погасителния план е
формирана като сбор от редовна главница 175 000,00 лв. и четири просрочени
вноски в размер на 4 344,54 лв. с падеж 05.04.2013 г. в размер на 1 010,56 лв.;
с падеж 05.05.2013 г. в размер на 1 017,81 лв.; с падеж 05.06.2013 г. в размер
на 1 027,92 лв. и с падеж 05.07.2014 г. в размер на 1 288,25 лв.
С издължаване на сумата 1 310,47 лв., разнесена като плащане по
падежирала вноска за главница на 05.02.2015 г. и на сумата в размер на 38 723,40 лв., разнесена
като плащане по падежирала вноска за главница на 13.07.2015 г., размерът на
главницата е намален до 134 966,13 лв. /175 000,00 лв. – 40 033,87 лв/. вижда
се от Приложение № 1 към експертизата С подписване на всяко от допълнителните
споразумения, кредитополучателят е бил информиран за размера на дълга и начинът
му на формиране.
По отношение възражението за липса на по-благоприятни условия за обслужване на кредита през гратисните периоди, предвид високия размер на възнаградителната лихва в абсолютен размер, следва да се отбележи, че през тези периоди банката е предложила лихва в по-нисък размер от договорения. След трансформиране на кредита в стандартен ипотечен, вместо договорения сбор от БЛП в размер на 8,9% и надбавка, кредитът е олихвяван с лихва 8,6%. Месечните вноски по кредита в абсолютна стойност, плащани през гратисния период, който е 12 месеца, са по-ниски отколкото вноските след изтичане на гратисния период, което при финансови затруднения от страна на кредитополучателя е уговорка в негова полза. Отделно от това, след изтичане
7.
на гратисния период, съгласно погасителен план,
кредитополучателят има задължение за заплащане на вноски, формирани само от
главница, при липса на уговорена лихва. Всичко това не води до извод, че
кредитополучателя е поставен при по-тежки и неблагоприятни условия за
обслужване на кредита, които да оправдаят липсата му на финансова дисциплина.
Предвидимостта и определяемостта на параметрите на задължението са ясно
посочени в погасителния план, неразделна част от допълнително споразумение № 7
от 08.07.2015 г., подписано от страните по договора.
В чл.16.1 и чл.16.2 от Договора е уговорено, че
при забава в плащането на главницата и начислените лихви, кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 15% месечно
върху дължимата, но неплатена главница и
начислената, но неплатена лихва. Ответникът оспорва клаузата като
неравнопоставена. Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.
В мотивите на т.3 от ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за
нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена,
влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Според чл. 16.2 от процесния договор
неустойката е дължима при забава в плащането на лихви, с оглед на което съдът
приема, че така уговорената неустойка изпълнява присъщата и обезпечителна
функция. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани
със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем,
заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране.
Уговорената между страните неустойка обезпечава възстановяването на вредите от
неплащането на уговорените лихви, размерът на която е обект на обезвреда в
клауза за неустойка. Същата има стимулираща и санкционна функция и във връзка
със срочното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора.
Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между страните за
заплащане на неустойка, не е неравнопоставена, респективно нищожна. Клаузата за
неустойката би била нищожна, ако единствената й цел е да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитора, когато съгласието надхвърля присъщите
за неустойката обезщетителна, обезпечителна и наказателна цели. В конкретния
случай, това не се установява, поради което и уговореният между страните размер
на неустойката не може да се счита за необосновано висок по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП.
По гореизложените съображения съдът намира , че исковата претенция следва да бъде уважена така както е предявена – за сумата в размер на 134 966.13 лева ведно със законната лихва върху сумата начиная от датата на депозиране на исковата претенция. Възраженията на ответната страна за недължимо платени възнаградителни лихви след трансформиране на кредита в стандартен такъв от 52 331.50 лв., недължимо платени възнаградителни лихви при режим на кредита в овърдрафт, за недължимо платени неустойки за забава след трансформиране на кредита в стандартен такъв са
8.
неоснователни и направените изявления за прихващане с насрещни вземания на ответника със съответните суми – в размер на 52 331.50 лв. ; на 10 944.12 лв. и на 4 211.96 лв. следва да бъдат оставени без уважение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на
ищеца, следва да бъдат присъдени разноските , направени по делото.
Съобразно приложените доказателства и списъка по чл.80 от ГПК същите възлизат
общо на 10 327.65 лв. , от които -
заплатена държавна такса в размер на
5398.65 лв. , заплатено адвокатско възнаграждение съобразно документ за
извършен банков превод – в размер на 4229 лв. и внесен депозит за извършване
на експертиза по делото – от 700 лв.
На
основание гореизложеното , Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Г.Д.Ж. , ЕГН – ********** от гр.Б., ж.к. Б.М. бл.** вх.** ет.* ап.** да заплати на „Алианц банк България“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София сумата в размер на 134 966.13 / сто тридесет и четири хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и 13 ст./ лева – дължима главница по договор за универсален ипотечен кредит №25271 от 01.08.2007 г. ведно със законната лихва върху тази сума начиная от 30.09.2019 г. до окончателното й изплащане както и сумата в размер на 10 327.65 / десет хиляди триста двадесет и седем лева и 65 ст./ лв. – направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ответника Г.Д.Ж. за погасяване чрез прихващане с насрещно вземане за недължимо платени възнаградителни лихви след трансформиране на кредита в стандартен такъв в размер на 52 331.50 / петдесет и две хиляди триста тридесет и един лева и 50 ст./ лева; за погасяване чрез прихващане с насрещно вземане за недължимо платени възнаградителни лихви при режим на кредита „овърдрафт“ в размер на 10 944.12 / десет хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и 12 ст./ лева и за погасяване чрез прихващане с насрещно вземане за недължимо платени неустойки за забава след трансформиране на кредита в стандартен в размер на 4 211.96 / четири хиляди двеста и единадесет лева и 96 ст./ лева като неоснователни.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: