РЕШЕНИЕ
№ 1303
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330118963 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Предявени са, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени искове
на „АКПЗ“ ООД, *****против Г. М. И., ЕГН ********** от с.***********за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 237, 85 лева, от които – главница в
размер на 1 457, 73 лв., възнаградителна лихва в размер на 487, 54 лв., лихва за забава в
размер на 172, 58 лв., както и разноски в размер на 120 лв., представляващи неизплатено
задължение по сключения между страните договор за стоков кредит №********г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5430 от
20.06.2021 г. по ч.гр.д. № 9953/2021 г. на РС-Пловдив.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за стоков кредит №
*******8 г. за сумата от 2 296, 56 лв. лева, платима при равни месечни вноски, всяка една от
които на стойност 171, 91 лева, при срок на кредита 18 месеца, ГПР – 48, 44 % и годишен
лихвен процент – 40, 16 %, като общото задължение възлиза на 1 022, 94 лв., като крайният
срок за погасяване на кредита е 18.06.2020 г. Твърди се, че ответницата е преустановила
плащанията по кредита на 01.10.2019 г.
В срока по 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника.
Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на посочения в
последната адрес – на основание чл. 45, ал. 1 ГПК, като в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
В съобщението ответната страна изрично е била уведомена за задължението си да
уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е била
1
намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото
и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване
на съобщението ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде
постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната
норма на чл. 238 ГПК.
Ответната страна е била редовно призована за съдебното заседание, проведено на
13.04.2022 г. Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съдебното
заседание за разглеждане на делото.
Следователно, налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1
ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно
призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства да се
установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от
приложените по настоящото дело писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на правния спор, в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
следва да бъдат присъдени сторените както в настоящото съдебно производство разноски,
така и присъдените в заповедното производство със Заповед № 5430/20.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9953/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на
тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство в размер на сумата от общо 94, 76 лв. – за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в размер на
213, 50 лв., от които 113, 50 лв. за заплатена държавна такса 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и като прецени осъществените действия от страна
на процесуалния представител на ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Г. М.
И., ЕГН ********** от община Стамболийски, с. Триводици, ул. „20-та“ № 37, че
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК**** със
2
седалище и адрес на управление гр. *******, представлявано от Я. Б. Я. е носител на
паричните притезания, а именно: сумата от 2 237, 85 лева, от които – главница в размер на 1
457, 73 лв., възнаградителна лихва в размер на 487, 54 лв., дължима за периода 18.01.2019 г.
– 18.06.2020 г., лихва за забава в размер на 172, 58 лв., дължима за периода 01.10.2019 г. –
27.04.2021 г., както и такси в размер на 120 лв., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изпълнение на
задължението, представляващи неизплатено задължение по сключения между страните
договор за стоков кредит № ********., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 5430 от 20.06.2021 г. по ч.гр.д. № 9953/2021 г. на РС-
Пловдив.
ОСЪЖДА Г. М. ИЛ. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 94, 76 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 9953/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив и
сумата от 213, 50 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 18963/2021 г. на
Районен съд - Пловдив, XXIII граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на
контрол по реда на чл. 240 ГПК, в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу
която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3