Присъда по дело №1058/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 11
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20213630201058
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. Шумен , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Д.
и прокурора Жулиета Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Наказателно дело от
общ характер № 20213630201058 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ПЛ. Н. Т., ЕГН **********, роден на **** г. в гр. Шумен,
с постоянен адрес: ***** и настоящ адрес: *****, български гражданин, със средно
образование, неженен, работещ, неосъждан /реабилитиран/ ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на
27.07.2019 г. край гр. Шумен, па път I-2, при управление на товарен автомобил, марка
„Рено“, модел „Керакс 450.42 8Х4“ с рег. № Н 3315 ВТ, собственост на „Мото Транс 2004“
ЕООД, с ЕИК *********, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП /Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват/, с което по непредпазливост причинил значителни имуществени щети на „Мото
Транс 2004“ ЕООД, с ЕИК ********* на стойност 8 563.68 лв., поради което и на основание
чл. 343, ал. 1, б. „а“ от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъжда на 3
/три/ месеца “лишаване от свобода”.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание
“лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 343г от НК, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, лишава подсъдимия
ПЛ. Н. Т., ЕГН ********** от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца.
ОСЪЖДА подсъдимият ПЛ. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец
„Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен, с ЕИК *********, предствалявано от Б.С.Ч., ЕГН
1
***** сумата от 8 563.68 лева /осем хиляди петстотин шестдесет и три лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат
на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК, във вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието –
27.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като напълно уважен граждански иск, предявен
от пострадалото лице в хода на съдебното производство.
На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс осъжда подсъдимият ПЛ. Н. Т., ЕГН ********** да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 342.50 лева /триста
четиридесет и два лева и петдесет стотинки/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия ПЛ. Н. Т., ЕГН **********
да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 1222.80 лева
/хиляда двеста двадесет и два лева и осемдесет стотинки/, които следва да бъдат заплатени
по сметка на ОД на МВР – Шумен, както и 5 лв. /пет лева/ такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, които следва да бъдат заплатени по сметка на ШРС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия ПЛ. Н. Т., ЕГН **********
да заплати на гражданския ищец „Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен, с ЕИК *********,
предствалявано от Б.С.Ч., ЕГН ***** сумата от 759 /седемстотин петдесет и девет/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК, във вр. чл. 112, ал. 4 от НК вещественото
доказателство по делото – 1 брой диск, обективиращ подаден сигнал до Национална
система – 112 МВР, следва да бъде оставено по делото.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен акт
по досъдебно производство № 1263/2019 г. по описа на РУ- Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу ПЛ. Н. Т., ЕГН **********, роден на **** г. в
гр. Шумен, с постоянен адрес: ***** и настоящ адрес: ******, български гражданин, със
средно образование, неженен, работещ, осъждан /реабилитиран/ за извършено от него
престъпление от общ характер, а именно против против транспорта. В диспозитивната част
на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 27.07.2019 г. край гр. Шумен, на път I-
2, при управление на товарен автомобил, марка „Рено“, модел „Керакс 450.42 8Х4“ с рег. №
Н 3315 ВТ, собственост на „Мото Транс 2004“ ЕООД, с ЕИК *********, нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП /Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/, с което по непредпазливост
причинил значителни имуществени щети на „Мото Транс 2004“ ЕООД, с ЕИК ********* на
стойност 8 563.68 лв. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от
НК.
В съдебно заседание преди даване ход на разпоредителното заседание дружеството
„Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен, с ЕИК ********* предявява граждански иск срещу
подсъдимият ПЛ. Н. Т. за сумата от 8 563.68 лева /осем хиляди петстотин шестдесет и три
лева и шестдесет и осем стотинки/, за причинени имуществени вреди, в резултат от
описаното в обвинителния акт престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК, във вр. чл. 342,
ал. 1 от НК. Искът е предявен своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което
същият с определение в разпоредителното заседание е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, като ощетеното юридическо лице „Мото Транс 2004“ ЕООД
гр. Шумен, с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.С.Ч. е конституирано като
граждански ищец.
В съдебно заседание подсъдимият ПЛ. Н. Т. преди даване ход на делото изяви
желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2
от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази,
че самопризнанието на подсъдимият по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 07.07.2021 г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимият, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага
на съда да наложи на подсъдимия наказание при приложение разпоредбата на чл. 54 от НК,
а именно – наказание в размер на 3 /три/ месеца „лишаване от свобода”, което на основание
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. По
отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“
предлага на подсъдимия да бъде наложено такова в размер на 2 /два/ месеца. В пледоарията
си излага подробни мотиви в тази насока. Освен това относно предявеният граждански иск
представителят на Районна прокуратура – Шумен предлага на съда същият да бъде уважен
изцяло.
Процесуалния представител на гражданския ищец - ощетеното юридическо лице
„Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен в съдебно заседание поддържа предявеният иск, като
моли да бъде уважен в пълния предявен размер. Освен това претендира да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното следствие подсъдимият П.Т. заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът на подсъдимия, счита че
подсъдимият действително е извършил посоченото в обвинителния акт деяния, като моли
съда предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства да му бъде определено
1
наказание “лишаване от свобода” без да конкретизира размер му, което да бъде отложено за
срок от 3 /три/ години на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение на
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“, защитникът
на подсъдимият моли съда да му наложи наказанието в размера, предложен от
представителя на ШРП. Освен това относно предявеният граждански иск предлага на съда
същият да бъде уважен изцяло. Подсъдимия се присъединява се към предложението на
защитника си, като в последната си дума моли съда за справедливо наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
„Мото Транс 2004“ ЕООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. “Иван Кръстев Ивански” № 2А и се представлява от управителят Б.С.Ч., ЕГН
*****. Предмета на дейността на дружеството бил транспортна дейност във връзка, с която
притежавало товарни автомобили.
През инкриминирания период подсъдимият ПЛ. Н. Т. бил правоспособен водач на
МПС и живеел в гр. Шумен, като работел в „Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен на
длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ по силата на трудов договор
№ 18/12.11.2018 г. В изпълнение на служебните си задължения подсъдимият управлявал
товарен автомобил, марка „Рено“, модел „Керакс 450.42 8Х4“ с рег. № Н 3315 ВТ,
собственост на „Мото Транс 2004“ ЕООД.
Сутрешните часове на 27.07.2019 г., подсъдимият ПЛ. Н. Т. и свидетелят Б.С.Ч. били
на пристанище Варна – Запад /Девня/, където товарен автомобил, марка „Рено“, модел
„Керакс 450.42 8Х4“ с рег. № Н 3315 ВТ бил натоварен с фелдшпат. Товарът бил превозен
от подсъдимия Т. до завод „Хан Омуртаг“ гр. Шумен. Малко по-късно била сменена
автомобилната гума на товарния автомобил, след което подсъдимият Т. отишъл до
кариерата, находяща се в с. Кралево, където бил натоварен с фракция, която следвало да
транспортира до . Венец, обл. Шумен.
Около 13.00 часа по път І - 7 /гр. Шумен – гр. Силистра/ в посока път І – 2 /гр. София
- гр. Варна/ подсъдимия ПЛ. Н. Т. управлявал товарен автомобил марка „Рено“, модел
„Керакс 450.42 8Х4“ с рег. № Н 3315 ВТ, натоварен с фракция с направление с. Венец.
Управляваният от подсъдимия товарният автомобил приближил района на околовръстния
път от източната страна на гр. Шумен /покрай Индустриален парк/, като след преминаването
му под моста на път І – 2 се движил със скорост около 33 км/ч. След това следвало да
навлезе в ляв завой /км 109+070 на път І – 7/, но водачът изгубил контрол върху
управлението на товарния автомобил и не предприел движение по завоя, а продължил да се
движи плавно в права посока, в резултат на което десните гуми на товарния автомобил
започнали да се движат по банкета. Тогава товарният автомобил навлязъл в бетонната
канавка, въпреки употребената от страна на подсъдимия спирачна система, и вследствие на
значителната денивелация, товарният автомобил се наклонил и паднал на дясната си страна,
а голяма част от натоварената фракция се изсипала по склона вдясно.
Непосредствено след падането на товарния автомобил, в района на
местопроизшествието преминавал управляваният от свидетеля Р.К.Р. автомобил, който
отишъл до кабината на преобърнатия камион и помогнал на подсъдимия Т. да излезе от
кабината на МПС, а след това сигнализирал на телефон 112 за настъпилото пътно-
транспортно произшествие.
На место пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр.
Шумен. След пристигането на служители на сектор „Пътна полиция“, на подсъдимия П.Т.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. № 88812/27.07.2019
г., който е подписан от последния без възражения.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимият ПЛ. Н. Т., направено в хода на съкратеното съдебно
2
следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред гласни доказателства – свидетелските показания на Б.С.Ч., З. Т.
К., И.Х.Г., Л.М.С., Л.П.Л., П.С.П., Р.С.Р., Р.К.Р., както и писмени такива – 1 бр. протокол за
ПТП № 1743509/27.07.2019 г. /л. 17 от досъдебното производство/; 1 бр. Трудов договор №
018/12.11.2018 г. /л. 23 от досъдебното производство /; 3 бр. протокол за доброволно
предаване от 20.11.2019 г., 27.12.2019 г. и 06.01.2021 г., ведно със снимки /л. 27, л. 28 и л.
121 от досъдебното производство/; 1 бр. протокол за оглед на веществени доказателства от
20.11.2019 г., ведно с фотоалбуми /л. 32 от досъдебното производство/, копия на контролен
талон I и IIчаст и документи от Застрахователна компания „ОЗК Застраховане“ /л. 121 от
досъдебното производство/; справка от Централна база – КАТ /л. 66 от досъдебното
производство/; извлечение от съдържащата се дигиталната карта на водач ПЛ. Н.
Т.информация /л. 78 от досъдебното производство/; копие от кантарна бележка /л. 82 от
досъдебното производство/; справка от АИС „Пътна карта“ при МВР /л. 83 от досъдебното
производство/, както и от назначените и изготвени в досъдебното производство по
съответния процесуален ред съдебно – автотехническа експертиза /л. 53 от досъдебното
производство/ и повторна автотехническа – оценителна експертиза /л. 140 от досъдебното
производство/, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от приложеното
вещественото доказателство по делото – 1 брой диск, обективиращ подаден сигнал до
Национална система – 112 МВР/л. 69 от досъдебното производство/, както и от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се
доказва и от изготвената в досъдебното производство съдебно – автотехническа експертиза,
която дава заключение за механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, а
също така и от изготвената в досъдебното производство повторна автотехническа –
оценителна експертиза, която дава заключение, че стойността на нанесените имуществени
вреди на търговското дружество, включващи пазарната стойност на нови автомобилни
части, пазарна стойност на труда за ремонт и възстановяване, пазарна стойност на труда за
боядисване и спомагателни материали, възлиза на 8 563.68 лева.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият ПЛ. Н. Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.
Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо
свидетелство за правоуправление на МПС.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по „управление
на автомобила“, което съгласно константната практика на Върховния съд е „всяка една
манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му“;
- безспорно се установи, че при управлението на товарния автомобил подсъдимият Т.
е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
задължаващ водача на пътно превозно средство да го контролира непрекъснато при
управлението му. Подсъдимият Т. при избора си на скорост е бил длъжен да се съобрази с
наличния товар, неговата маса и височина, с оглед безпрепятствено да преодолее кривината
и денивилациата на завоите и пътния участък;
3
- вследствие на това допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата
подсъдимият Т. става причина за ПТП, в резултат на което на товарен автомобил, марка
„Рено“, модел „Керакс 450.42 8Х4“ с рег. № Н 3315ВТ, собственост на „Мото Транс 2004“
ЕООД, с ЕИК ********* са причинени щети на стойност 8 563.68 лева, според
кредитираното от съда заключение на вещото лице за оценка на щетитенанесените на този
товарен автомобил, като имуществените вреди са в пряка каузална връзка с нарушение на
правилата за движение, допуснато от подсъдимияТ..
Съдът счита също, че от деянието са причинени значителни имуществени вреди.
Според Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС, такива са налице, ако
причинената щета е на стойност не по-малко от 1 000 лева. Съдебната практика трайно
приема, че „значителни имуществени вреди“ отговаря на равностойността на 14 минимални
работни заплати, установени към момента на извършване на деянието. Към 27.07.2019 г.
минималната работна заплата в страната възлиза на 560 лева, при което „значителни
имуществени вреди“ ще са налице, когато са на стойност най-малко 7 840 лева, а в случая
щетите са на стойност, значително надвишаваща посочената, а именно на обща стойност
8 563.68 лева. Предвид гореизложеното съдът намира, че подсъдимият Т. е осъществил и
състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост във формата на небрежност – подъдимият Т. не е целял и не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди
според обстоятелствата. В този смисъл нарушаването на правилата за движение по
пътищата и по-конкретно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват, в резултат на което
е изгубил контрол върху управлението на посоченото МПС, като не предприел движение по
завоя, а продължил да се движи плавно в права посока, в резултат на което десните гуми на
товарния автомобил започнали да се движат по банкета и навлязъл в бетонната канавка,
наклонил се и паднал на дясната си страна, което е в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат – причинените значителни имуществени вреди в общ размер на
8 563.68 лв. При преценка на извършеното от страна на подсъдимия нарушение на чл. 20, ал.
1 от ЗДвП съдът съобрази заключението на двете експертизи, които са единодушни относно
механизма на ПТП.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на
моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.
При определяне на наказанието на подсъдимия П.Т. за извършеното от него
престъпление съдът прецени:
Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява като
висока - касае се за причиняване на значителни имуществени вреди, вследствие управление
на автомобил и след допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата. Видно от
материалите по делото нанесените с деянието имуществени вреди в към настоящия момент
не са възстановени на ощетеното юридическо лице от страна на застрахователното
дружество.
Степента на обществена опасност на подсъдимия Т., която съдът преценява като
невисока, с оглед данните за личността му, които сочат че същият е с чисто съдебно минало
към момента на извършване на процесното деяние. Липсват данни за извършени от него
други противообществени прояви. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се
тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като такива следва да се тълкуват и
добрите характеристични данни за подсъдимия, които сочат, че Т. е със средно образование
и финансовото му положение, което се доказва от дадените от него обяснения в съдебно
заседание и приложените писмени доказателства, от които става ясно, че същият към
настоящия момент е работи като шофьор на тежкотоварен автомобил в „Люник“ ЕООД гр.
4
Драгоман. Освен това, съдът отчете и оказаното пълно съдействие на органите на
досъдебното производство и обстоятелството, че подсъдимия изразява критичност към
процесното деяние и разкаяние. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и
е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Същевременно съдът констатира наличието отегчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на него - лоши характеристични данни, предвид обстоятелството, че е осъждан с
влязла в сила присъди /Споразумение № 365/29.08.2008 г. по НОХД № 397/2008 г. по описа
на Районен съд – Нови пазар/ за посегателство срещу собствеността на гражданите /видно
от справката му за съдимост/ и наличието на невъзстановени щети от процесното
посегателство. Съдебната практика приема изрично, че реабилитацията не може да заличи
факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те имат за преценките при
индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /в този смисъл Решение №
430/1996г. на ВС/. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подсъдимия П.Т., като наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а
така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе.
Преценявайки изложеното и личността на дееца, съдът намира, че отчетените по-горе
смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на деянието, предмет на разглеждане в
настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото
делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК
задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при приложение
разпоредбата на чл. 58а от НК. За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 1 /една/ година или “пробация”. Съдът,
намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия Т. ще бъде налагане на
наказание “лишаване от свобода”. Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част
на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за
справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия П.Т. да бъде наложено наказание в
размер около средния, предвиден в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК, а именно – 4
/четири/ месеца и 15 /петнадесет/ дни “лишаване от свобода”. В същото време, съгласно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, което
представлява 1 /един/ месец и 15 /петнадесет/ дни и осъди подсъдимия да изтърпи наказание
в размер на 3 /три/ месеца “лишаване от свобода”. При определяне размера на наказанието
съдът взе предвид, както изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, така също и характеристичните данни за личността на дееца.
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от
НК при подсъдимия П.Т.. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК съдът може да
отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от една до три години, ако лицето не
е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително
да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения П.Т. към момента на
извършване на процесното деяние, същият е неосъждан, както и определеното наказание е
под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане в
процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът
изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната
превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл. 66, ал. 1 от НК, следва да направи
констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия
случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане
5
целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и без
ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер,
предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и
константната практика на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС, Решение № 528/1993 г. на
ВКС, Решение № 386/1973 г. на ВКС и др./.
На основание чл. 343г от НК, във вр. чл. 37, ал. 1 , т. 7 от НК съдът наложи на
подсъдимия и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца.
При определяне размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ съдът
съобрази обстоятелството, че спрямо Т. няма данни да са били налагани други
административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП, преди датата на
престъплението, както и че изкарва прехраната си като водач на товарен автомобил, както и
останалите смекчаващи вината обстоятелства. Поради изложените по-горе съображения
съдът намира, че налагането на това наказание спрямо подсъдимия за по-дълъг период от
време би довело до оставането му без работа и без прехрана и вместо да доведе до целения
положителен и възпитателен ефект би причинил неоправдани лишения и неудобства спрямо
подсъдимия и семейството му.
Така определения размер на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът счита
за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване
на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати
целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение на предявенияграждански иск за претърпените от ощетеното
юридическо лице„Мото Транс 2004“ ЕООД гр.Шумен, с ЕИК *********, предствалявано от
управителя Б.С.Ч., ЕГН *****имуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и
основателен, предвид обстоятелството, че в резултат на деянието по чл. 343, ал.1, б. „а” от
НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК са били причинени имуществени вреди на ощетеното
юридическо лице. Иска има своето правно основание в чл. 45 от ЗЗД. Щом са настъпили
вреди, този, който виновно ги е причинил, следва да ги поправи. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането /чл. 51 от ЗЗД/. Именно съобразявайки всички
тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за имуществени вреди, съдът
счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен изцяло в
размер на 8 563.68 лева /осем хиляди петстотин шестдесет и три лева и шестдесет и осем
стотинки/, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
увреждането, а именно – 27.07.2019 г. Съдът съобразявайки съдебната практика, че вредите
от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението.
Доколкото като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи
законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до
пълното издължаване, поради това уваженият граждански иск следва да бъде присъден,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а
именно - 27.07.2019 г. до окончателното му заплащане. На основание чл.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 342.50 лева /триста четиридесет и два лева и петдесет стотинки/.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът с присъдата си осъди подсъдимия П.Т. да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 1222.80 лева
/хиляда двеста двадесет и два лева и осемдесет стотинки/, като прецени, че посочената сума
следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Шумен, а сумата от 5 лева /пет лева/,
6
представляваща такса за издаване на изпълнителен лист, следва да бъде заплатена по сметка
на ШРС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът с присъдата си осъди подсъдимия П.Т. да
заплати на гражданския ищец „Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен, с ЕИК *********,
предствалявано от Б.С.Ч., ЕГН ***** сумата от 759 /седемстотин петдесет и девет/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК, във вр. чл. 112, ал. 4 от НПК съдът
постанови вещественото доказателство по делото – 1 брой диск, обективиращ подаден
сигнал до Национална система – 112 МВР, да бъде оставено по делото.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
7
Съобщи за изтекли лични данни