Определение по дело №127/2020 на Административен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Шумен, 12.03.2020г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГРАД ШУМЕН, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:  

                          

       Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

като разгледа докладваното от съдията АД № 127 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба /наименована искова молба/ от Ц.Н.Д. *** против Заповед № ЧР-95/11.10.2019 г. на Директора на РИОСВ-Шумен, съдържаща искане за прогласяване нищожността на акта.

Оспорващата поддържа, че в качеството си на участник в проведения конкурс за заемане на длъжността „Началник отдел“ в Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ отдел „Контрол на околната среда“ при РИОСВ-Шумен е активно процесуално легитимирана да обжалва процесния акт за назначаване  на кандидата, класиран от конкурсната комисия на първо място. Поддържа, че атакуваната заповед е нищожна, като е изложила съображения в тази насока, поради което моли за прогласяване нищожността й.

По делото е представена административната преписка по издаването на атакуваната заповед с писма рег.№ДА-01-739/02.03.2020 г. рег. № ДА-01-835/11.03.2020 г. и рег. № ДА-01-846/11.03.2020 г.

 За да се произнесе по допустимостта на настоящото производство, съдът съобрази следното:

Във връзка с обявен конкурс за длъжността „Началник отдел“ в Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ отдел „Контрол на околната среда“ при РИОСВ-Шумен, оспорващата е един от допуснатите кандидати до конкурса, провеждането на който е удостоверено с нарочен протокол. Съобразно същия, резултатите на Ц.Д. са общо 172 т., като на първо място е класирана  Н.Г.с окончателен резултат 202 точки. След получаването на протокола за проведения конкурс, Д. е възразила пред органа по назначаването, който с писмен акт от 11.10.2019 год. е изложил доводите си за неоснователност на  възраженията й. Отговорът е връчен на Д. на 15.10.2019 г., видно от обратна разписка. Оспорващата сезирала Министъра на околната среда и водите за допуснати нарушения в конкурсната процедура, по повод което е изготвено писмо изх. №С-131/21.11.2019 г. на ръководител Инспектората към МОСВ.

 С оспорената Заповед № ЧР-95/11.10.2019 г., Директорът на РИОСВ-Шумен е издал акт за назначаване на кандидата, класиран на първо място.

При тази фактическа установеност, съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, има за предмет акт, който не подлежи на съдебно оспорване.  Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавната власт (чл. 6, ал. 1 от ЗДСл). Назначаването задължително се предхожда от конкурс (чл. 10), като условията и реда за провеждането му са регламентирани в чл. 10а и следв. от закона.

По аргумент от чл.10д ал.4 от ЗДС от съдебно оспорване е изключено решението  на органа по назначаването във връзка с депозираните възражения от другите участници на конкурса. При условие, че органът по назначаването прецени, че не са налице основания за прекратяване на конкурсната процедура и насрочването на нов конкурс, то в рамките на определения в закона срок той следва да издаде акт по назначаване. В тази хипотеза, органът действа в условията на обвързана компетентност, като съобразно актуалната редакция на нормата на чл. 10д ал.4 от ЗДС той е длъжен да назначи кандидатът, който е класиран на първо място.

Този извод следва от изричната разпоредба на чл. 10д ал.2 от ЗДС, която  уточнява, че преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.

Съгласно правилото на чл.10д ал.4 от ЗДС, законодателят е предоставил на органа по назначаването правото сам да ревизира допуснати в рамките на конкурса незаконосъобразни процедурни действия, които не попадат под контрола на съда. Съобразно константната съдебна практика, индивидуалният административен акт, с който дадено лице е назначено  на държавна служба въз основа на проведен конкурс  не може да  бъде обжалван от други лица, участвали в същия конкурс.  Това е така, тъй като  по силата на изричната норма на  чл.10д ал.2 и ал.3 от ЗДС, тези актове са нормативно изключени от съдебен контрол, респективно - попадат в приложното поле на изключението, предвидено в чл.120  ал.2 от Конституцията на  Република България.  Той предвижда обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен  на тези, изключени със закон. Именно от този вид са актовете и действията в конкурсната процедура, поради което предявената срещу заповедта по назначаване жалба се явява недопустима.

Отделно от горното, съдът намира, че не е налице и правен интерес от релевираното оспорване, тъй като атакуваният акт не засяга права или законни интереси на оспорващата. В качеството си на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, заповедта за назначаване подлежи на контрол за законосъобразност само по отношение на лицата, за които създава или засяга права и задължения. По аргумент от чл.124  ал.1 от ЗДСл, актът за назначаване може да се обжалва само от заинтересованите лица, а това са тези, които са страни  по служебното правоотношение. 

С оглед гореизложеното се налага извода, че като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 11 от ЗДСл., заповедта за назначаване подлежи на контрол за законосъобразност само по отношение на лицата, за които създава права и задължения, респ. чиито права и законни интереси са засегнати. В случая жалбоподателката не е адресат на атакуваната заповед, а след като не е страна по възникналото въз основа на този акт служебно правоотношение, с него по никакъв начин не се засягат пряко нейни лични права и законни интереси. Този акт, както и всички свързани с провеждането на конкурса и класиране на кандидатите не подлежат на съдебен контрол съгласно изричния текст на  чл. 10д, ал. 2 от ЗДСл. Тази норма е абсолютна отрицателна предпоставка (процесуална пречка) за произнасянето на съда, а разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл не може да обоснове различен извод с оглед цитираните правила на  чл. 10д, ал. 2 и 3 от ЗДСл.

Ц.Д. не е адресат на акта, нито е страна по възникналото въз основа на същия служебно правоотношение, поради което не разполага с право на оспорване и няма правен интерес от съдебното му реализиране.  Жалбоподателката не е и засегната от оспорената заповед, тъй като тя не рефлектира в нейната правна сфера. Проведеният конкурс е приключил с протокола за класирането на кандидатите, а не с оспорената заповед за назначаване, който е последица от финализирането на конкурса и се издава  при условията на обвързана компетентност.  Именно този протокол засяга правната сфера на оспорващата, но той, по силата на закона, е изключен от съдебен контрол.

Всичко изложеното до тук обосновава извода на съда, че жалбоподателката не е активно процесуално легитимирана  да оспорва заповедта за назначаване на трето лице, няма правен интерес от релевираната жалба, която от своя страна е насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол.

Налице са хипотезите на чл. 159 т.1 и т.4 от АПК, с оглед на което настоящото производство се явява недопустимо и следва да се прекрати.  В този смисъл е и съдебната практика на ВАС  /Определение № 10835/23.09.2009 год., по адм. дело № 12240/2009 год., Определение № 3012/22.03.2007 год.  по адм. дело № 1695/2007 год.; Определение № 4646/25.05.2005 год. по адм. дело № 4600/2005 год.; Определение № 12556/27.10.2010 год., по адм. дело № 12504/2010 год., Върховен административен съд/.

Така мотивиран, съдът на осн. чл.159 т.1 и т.4 от АПК,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба /наименована искова молба/ от Ц.Н.Д. *** против Заповед № ЧР-95/11.10.2019 г. на Директора на РИОСВ-Шумен.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 127/2020 г. по описа на Административен съд-гр.Шумен.

  

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд  в 7- дневен срок от датата на получаване на съобщението.

 

                    

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: