Номер 112316.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXLVI състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
Секретар:МИХАЕЛА Н. РАДЕВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20202120203293 по описа за 2020 година
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 3293 по описа на БРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Д. П. С. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 85, срещу Наказателно постановление №
*/03.01.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно. Изтъква се, че в АУАН е посочен само един свидетел, без да е уточнено
неговото качество, което според жалбоподателя е съществено нарушение на процедурните
правила. Застъпва се, че неправилно е посочено мястото на нарушението. Излагат се
твърдения относно фактическата обстановка, като се застъпва, че жалбоподателят по
никакъв начин не е бил наясно, че регистрацията на автомобила е била прекратена
служебно. Възразява се срещу приложената санкционна норма, като се счита, че в случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 185 ЗДвП. Заявява се, че връченият
препис от АУАН е нечетлив, което е затруднило правото на защита на санкционирания.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Андон Андонов – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи,
които допълва и развива.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се
1
изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2
ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 5) НП е връчено на
жалбоподателя на 03.08.2020г., а жалбата е депозирана на 04.08.2020г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.11.2019г., около 12.10 часа, св. * – мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“ –
Бургас изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас, кв. „* Езерово“. Той спрял за
проверка лек автомобил „Сеат Алахамбра“ с рег. №*, управляван от жалбоподателя, който
се движел по ул. „Дружба“ в посока към ж.к. „*“. В хода на проверката св. Ковачев
констатирал, че автомобилът не е собственост на водача, както и че той е без валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Свидетелят не установил, че автомобилът е с
прекратена регистрация.
За констатираното на място Ковачев съставил АУАН № 332446/10.11.2019г., като
посочил, че автомобилът е регистриран на територията на страната, но няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, квалифицирайки тези факти като
нарушение по чл. 638, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал без
възражения и получил препис от него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не
били депозирани.
Материалите по преписката били докладвани в РП-Бургас, като с постановление от
28.11.2019г. (л.6) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление от общ характер, поради което и отказал да образува досъдебно производство.
На 03.01.2020г. АНО, сезиран с акта, след като се запознал с постановлението на РП-
Бургас, отбелязал върху АУАН, че прекратява производството на основание чл. 54 ЗАНН,
защото в действителност автомобилът е бил с прекратена регистрация, поради което и не е
имало задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Въпреки това АНО преценил, че все пак следва да реализира административната
отговорност на водача (независимо от изводите на РП-Бургас, че в случая липсва виновно
поведение), като позовавайки се на постановлението на РП-Бургас и на основание чл. 36, ал.
2 ЗАНН, решил да издаде НП, но този път за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП наложил на Чантов наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
2
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова –
Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 03.01.2020г. е била
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай е налице нарушение, довело до
ограничаване на правото на нарушителя да разбере, срещу какво се защитава. Това е така
доколкото от всички материали по преписката безспорно се установява, че автомобилът е
бил управляван в кв. „* Езерово“, а в НП е посочен квартал „Долно Езерово“. Касае се за два
съвсем различни квартала на гр. Бургас, отстоящи на немалко разстояние, като
неправилното посочване на мястото на нарушението, по мнение на настоящия състав е
съществен порок, пречещ на нарушителя да разбере в какво точно се „обвинява“.
По важното в случая обаче е, че не се доказва субективната страна на вмененото
нарушение, поради което и извършеното от Страхилов неправилно е било квалифицирано
като административно нарушение. Това е така по следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.10 ЗДвП - служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство.
3
В конкретния случай няма спор (въпреки объркването на актосъставителя), че към
септември 2019г. автомобилът не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за
което на 29.10.2019г. е било получено уведомление в Сектор „ПП“ (видно от отбелязването
в справката на л. 9), поради което правилно регистрацията е била прекратена служебно.
За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва
деянието да е било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно
с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния
случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към
датата на управление на МПС - 10.11.2019г. жалбоподателят е бил наясно с това, че
регистрацията на предоставения му от собственика автомобил, е била служебно прекратена
от Сектор „ПП“-Бургас на 29.10.2019г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с
регистрационни табели, талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация.
Собственикът не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е
прекратена. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само
че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере
за това. Дебело следва да се подчертае, че самият мл. автоконтрольор също не е разбрал, че
автомобилът е бил с прекратена регистрация, въпреки направената справка, поради което и
няма как да се очаква, че жалбоподателят, който нито има възможност за достъп до
системите на МВР, нито е толкова запознат с процедурите, ще може да разбере, че
регистрацията е прекратена. В този смисъл е и заключението на прокурора от РП-Бургас.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. Трябва също така да се
има предвид, че не всякога след изтичане на срока на „Гражданска отговорност“
автомобилът се дерегистрира, а само тогава когато Гаранционният фонд изпрати
уведомление то КАТ. Казано по друг начин – дори водачът преди да потегли на път да
установи, че автомобилът няма валидна застраховка, то това не означава автоматично, че
регистрацията му също е прекратена, защото водачът няма как да гадае дали Гаранционният
фонд е сигнализирал органите на МВР или не. Възприемането на обратното виждане би
довело до санкциониране на нарушителя въз основа на предположения и освен, че
противоречи на националните и международни стандарти за основните права на човека,
регламентиращи „презумпцията за невиновност“ като гаранция за правото на защита, то и
прехвърля тежестта на доказване върху нарушителя, което недопустимо противоречи на чл.
103 от НПК, приложим по силата на чл. 84 ЗАНН. В този смисъл са и мотивите на РП-
Бургас, обективирани в постановлението за отказ за образуване на ДП, с които обаче
очевидно АНО не се е съобразил.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
4
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
С оглед пълнота следва да се посочи, че по мнение на настоящия състав, начинът по
който е процедирал АНО в случая също е порочен. Административнонаказателното
производство е било започнато със съставянето на АУАН за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
Въпреки че материалите са били изпратени на прокуратурата, АНО не е изпълнил
задължението си по чл. 33, ал. 2 ЗАНН да прекрати производството на това основание, а е
изчакал произнасянето на РП-Бургас, след което, очевидно с цел да преодолее нарушението
при съставяне на АУАН, е прекратил на основание чл. 54 ЗАНН производството по него и
позовавайки се на постановлението е ангажира отговорността на водача за нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП. По мнение на съда този подход цели заобикаляне на разписаната в ЗАНН
процедура за ангажиране на отговорността на нарушителя, доколкото би позволила всеки
път когато АНО констатира, че актът е опорочен да го „игнорира“, като сезира
прокуратурата с твърдение за евентуално извършено престъпление, и след като тя откаже да
образува ДП – да не зачете нейните изводи и да издаде НП на база постановлението (без
дори да се съобрази с мотивите на прокурора, че деянието не е извършено виновно), като по
този начин „санира“ опорочения акт.
С оглед изчерпателност съдът следва да посочи, че настоящият състав не споделя
становището за допуснати пороци, във връзка със съставяне на акта, доколкото НП е
издадено на база на постановлението на РП-Бургас, а не на база на АУАН, поради което и
евентуални нарушения в последния документ, не влияят пряко върху законосъобразността
на НП (с изключение на вече посочено по-горе становище на съда относно изначално
незаконосъобразното процедиране от АНО).
Мотивиран от всичко казано, съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */03.01.2020г., издадено от Началник група
към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Д. П. С. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6