№ 1016
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204107 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕАД ЕИК *** чрез адв. Г.Н.
против наказателно постановление № К20_126-F558215/14.10.2020г., издадено от Директор
на дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 124, ал. 5
ЗДДС на „***“ ЕАД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 39456,00 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи за
нарушения във връзка с описание на нарушението, липса на посочена дата и място на
нарушението. Не били ясни обстоятелствата, при които се твърди да е извършено
нарушението. При издаване на НП не било обсъдено подаденото възражение срещу АУАН.
Не било извършено вменяваното нарушение, тъй като сочи, че кредитното известие не било
получено навреме поради усложнената обстановка в страната във връзка с обявеното
извънредно положение в Република България. Била налице невъзможност КИ да се отрази в
дневника за покупки за месец 04.2020г., тъй като било получено след този срок. На
17.07.2020г. била подадена коригираща декларация, в която било отчетено КИ. Моли за
отмяна на НП и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, дружеството се представлява от адв. Н., която поддържа жалбата
и моли за отмяна на НП, излага подробни съображения и претендира разноски.
За АНО, редовно призован, се явява юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата, моли за
потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 16.08.2021г., а
жалбата е депозирана на 20.08.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира, следното:
На 14.07.2020г. е съставен АУАН от св. Д.Т. срещу „***“ ЕАД за това, че след
1
извършена документална проверка се установило, че е издадено КИ с №
**********/30.04.2020г. от "***" ЕООД ЕИК *** на „***“ ЕАД като последното не е
отразило полученото от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчния период,
през който е издадено – м. 04.2020г. Кредитното известие било към фактура №
*********/30.09.2019г. на стойност 197280 лева ДДС 39456, издадено от *** ЕООД, по
която ЗЛ е ползвало данъчен кредит през м. 09.2019г. Неотразяването на кредитното
известие в срок водило до определяне на данъка в по-малък размер. Посочено е, че е
нарушен чл. 124, ал. 5 ЗДДС вр. чл. 182, ал. 1 ЗДДС
На 14.10.2020г. АНО е възприел изцяло фактите описани в АУАН и е издал
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС на
основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 39456,00 лева.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение
дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП). Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено
при нарушение на процесуалните правила, както и че нарушението не е доказано. На първо
място липсва ясно посочена дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. В АУАН
и в НП липсва посочване до кога е следвало да се отрази в дневника за покупки КИ. Сочи
се, че лицето не е отразило получено от него кредитно известие, посочен е номер на КИ и не
било включено в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено – м.
04.2020г. С посоченото липсва ясно описание на нарушението и не е индивидуализирано с
дата на неговото извършване. Отделно с Решение, обявено в ДВ бр. 22/2020г. на Народното
събрание не Република България беше обявено извънредно положение върху цялата
територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. във връзка
с заразата от Ковид 19. След това с Решение, обн. ДВ бр. 33/2020г. Народното събрание
удължи срока на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно
положение върху цялата територия на Република България до 13 май 2020 г. Беше приет
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците като в чл. 3 от
този закон е предвидено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат: 1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.)
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението; 2. (изм. - ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти; 3. (отм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 09.04.2020 г.); 4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава
десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т.
2 от същия закон; 5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 - 3 от Закона за съдебната власт, с
изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
За останалите срокове, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време
на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на
задължения на частноправни субекти законодателят е предвидил в чл. 4, ал. 1, че се
удължават с един месец от отмяната на извънредното положение. В случая се твърди, че КИ
е било издадено м.04.2020г., т.е. по време на извънредното положение, но липсва каквото и
2
да било твърдение кога според АНО задълженият субект е трябвало да изпълни
задължението си, предвид въведените на територията на страната извънредни мерки. Не са
събрани доказателства и кога санкционирания субект обективно е имал възможност да
получи кредитното известие.
АНО е допуснал нарушение и на чл. 52, ал. 4 ЗАНН като не е преценил изпратените до
него в срока по чл. 44 ЗАНН възражения срещу АУАН. Действително, издавайки НП АНО е
счел, че възражението за него е неоснователно, но изобщо не е извършена проверка и
липсват ангажирани доказателства за това дали и кога КИ е било получено и обективно дали
наказаният субект е имал възможността да се запознае с него, за да възникне задължението
му да го отрази в дневника за покупки за м.04.2020г. Изобщо в НП липсва посочване АНО
да се е запознал с депозираното възражение, нито върху него е направено някакво
отбелязване, че се приеме за неоснователно. Направена е констатация в НП, че нарушението
е за първи път, но липсват съображения защо същото се приема за доказано – АНО
единствено е взел предвид съставения АУАН, срещу който обаче дружеството своевременно
е възразило и е изразило защо е несъгласно с констатациите в него.
На следващо място нарушението не е доказано. Единствените ангажирани
доказателства са НП и АУАН. Липсва представено кредитно известие и дневници за
покупки за данъчния период.
Съгласно чл. 124, ал. 5 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от
него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени
включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.
За да възникне задължение за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не
е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от
данъчно задълженото лице (в този смисъл Решение № 485 от 21.07.2020 г. по к. адм. н. д. №
223 / 2020 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик; Решение № 54 от
15.01.2016 г. по адм. д. № 2155/2014 г. на Административен съд – Бургас; Решение № 87 от
11.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 59 / 2020 г. на Административен съд – Добрич; решение №
11769/06.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г. по описа на ВАС, I отд., решение №
16902/17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г. по описа на ВАС, VII отд., решение №
3260/16.03.2017 г. по адм. д. № 3260/2016 г. по описа на ВАС, I отд.; Решение от 21.06.2021
г. по к. адм. н. д. № 10139 / 2021 г. на Административен съд - Велико Търново).
Разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС изрично сочи, че регистрираното лице е длъжно
да отрази „получените от него“ кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени. По идентичен начин това е регламентирано и в
санкционните норми на чл. 182, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, които предвиждат съответните
административни наказания при неотразяване в отчетните регистри за съответния данъчен
период на „получения данъчен документ”. Разликата между получени и издадени е очевидна
- едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено или
получено и да е било обективно невъзможно регистрираното лице да го включи в дневника
за покупки за данъчния период, през който е издадено. По делото не са представени
доказателства жалбоподателят да е получил процесното кредитно известие, поради което не
може да му се вмени отговорност за неотразяването на данъчния документ в отчетните
регистри за този период. По тези съображения, съдът намира, че нарушението не е
доказано.
По тези съображения според този съдебен състав НП следва да се отмени като
незаконосъобразно и неправилно.
В случая, с оглед отмяната на НП, право на разноски има само жалбоподателят, който
представя доказателства за сторени разноски в размер на 1700 лева без ДДС за адвокатско
възнаграждение като представя списък на разноските и извлечение от банкова сметка за
плащане. Направено е възражение за прекомерност като съгласно чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4
3
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В
случая минималното възнаграждение е 1713,68 лева като в случая се претендира хонорар
под тази сума и следва да се присъди, а възражението за прекомерност не е основателно.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К20_126-F558215/14.10.2020г., издадено от
Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Бургас, с което на „***“ ЕАД, ЕИК
*** за нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 39456,00 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК
*** сумата в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4