№ 929
гр. Перник, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720105575 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Гаранционен фонд, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. Х., срещу Б. К. Б., с
ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от общо 2337.08 лева, представляваща изплатено от ищеца
обезщетение в полза на трето лице – Р.З.М., по щета № 110125/21.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 16.10.2017 г., в гр. Перник, около 8.15
часа на път PER – 1801, в разклона за рудник „Република“ е настъпило ПТП
между л.а. АУДИ А4 с ДКН РК ***** ВР и л.а. Нисан Примера с ДКН С ****
ХМ. Автомобилът Нисан Примера с ДКН С **** ХМ, управляван от
ответника, при движение по път PER – 1801, в разклона за рудник
„Република“ предприема маневра изпреварване и отнема предимството на
правомерно движещия се друг автомобил – л.а. АУДИ А4, в резултат на което
го удря и причинява ПТП. В тази връзка се прави извод, че именно
ответникът е виновният за произшествието водач. Последният обаче не е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което е
наложило причинените имуществени вреди в размер на 2337.08 лева да бъдат
заплатени на пострадалото лице – Р.З.М., водач на другия автомобил, от
страна на ищеца.
В исковата молба се твърди, че ищецът е отправил покана за заплащане
1
на сумата от страна на ответника, но въпреки това същият не е заплатил
задължението си. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: протокол за ПТП № 1603857,
наказателно постановление, писмо от ОД МВР Перник, сектор „Пътна
полиция“, справка от база данни на Информационен център към Гаранционен
фонд, уведомление за имуществени вреди, доклад по щета, заключителна
техническа експертиза, опис заключение по щета, платежно нареждане за
сумата от 2337.08 лева, свидетелство за регистрация и покани за плащане.
Препис от исковата молба е връчен на ответника – по реда на чл. 47, ал.
1 вр. с ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Поради това на
ответника е назначен особен представител в лицето на адв. Т. Ш., която е
получила исковата молба на 23.05.2022 г. В законоустановения срок по чл.
131 от ГПК от страна на ответника по делото, НЕ Е постъпил писмен
отговор.
В съдебно заседание, проведено на 29.08.2022 г., процесуалният
представител на ищеца, изразява становище за уважаване на иска в пълен
размер.
Особеният представител на ответника изразява писмено становище за
постановяване на съдебно решение съобразно всички събрани по делото
доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представена по делото справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционния фонд, на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите се установява, че към момента на настъпване на ПТП, а
именно 16.10.2017 г. за лек автомобил с ДКН С **** ХМ, собственост на
Д.Е.Д., не е била сключена действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Видно от протокол за ПТП № 1603857/16.10.2017 г. и наказателно
постановление № 17 – 1158 – 005530 от 11.12.2017 г. на 16.10.2017 г. е
настъпило ПТП между л.а. Нисан Примера с ДКН С **** ХМ, собственост на
Д.Е.Д., но управлявано от ответника Б. К. Б., и л.а. АУДИ А4 с ДКН РК *****
ВР. От своя страна водачът на л.а. Нисан Примера с ДКН С **** ХМ е
виновен за настъпване на ПТП, доколкото е нарушил правилата на ЗДвП при
маневра „изпреварване“ като не съобразява поведението си с пътни знаци и
забранителна пътна маркировка. Поради това и поради ограничена видимост
виновният водач допуска ПТП с насрещно движещия се автомобил. Освен
това л.а. Нисан Примера с ДКН С **** ХМ е с прекратена регистрация на
МПС.
Относно автомобила с ДКН С **** ХМ не е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. От съставения протокол се
установява и че са налице видими щети по другото МПС с ДКН РК ***** ВР,
а именно: предна броня и капак, ляв калник, гума с джанта и ходова част
2
вляво. Наказателно постановление № 17 – 1158 – 005530 от 11.12.2017 г. е
връчено на виновния водач лично на 09.02.2018 г. като няма данни същото да
е обжалвано.
Представеният протокол за ПТП е съставен и подписан от лицето Л.М. –
служител на сектор ПП към ОДМВР Перник, т.е. мястото на ПТП е посетено
от органите на МВР. Налице са подписи и на участниците в ПТП.
По уведомление за имуществени вреди, подадено от Р.З.М. – собственик
на МПС с ДКН РК ***** ВР при ищеца е образува щета № 110125/21.02.2018
г. Извършен е оглед на автомобила след което е изготвен доклад по щета въз
основа на заключителна техническа експертиза, техническа експертиза и опис
заключение. В тази връзка щетите по МПС с ДКН РК ***** ВР са оценени в
размер на 2337,08 лева – за следните услуги и елементи: нови части и
материали и труд. Сумата от 2337,08 лева е платена на собственика на
автомобила Р.З.М. по банков път с преводно нареждане от 02.03.2018 г.
Обстоятелството, че именно Р.З.М. е собственик на МПС с ДКН РК ***** ВР
е видно от копие на свидетелство за регистрация на автомобила.
На последно място до ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на процесната сума, върната като непотърсена пратка на
19.07.2021 г. По делото липсва спор ответникът да е заплатил изцяло или
отчасти исковата сума..
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание по чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за
застраховането (чл.288, ал.1 от КЗ (отм.).
Предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд за
плащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите са следните: настъпване на ПТП, лекият
автомобил, причинил процесното ПТП, обичайно се намира на територията
на РБ, водачът/пътник в него виновно е причинил ПТП, да съществуват
изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от
застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288 от КЗ, като най-
често това са причинени вреди от МПС, за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и
вреди, причинени от вкл. от неидентифицирано МПС или неизвестен
извършител.
В настоящия процес безспорно се установи наличието на изброените по-
горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца спрямо ответника, а
именно: настъпилото застрахователно събитие на 16.10.2017 г. е по вина на
ответника, като водач на МПС, за което към момента на ПТП не е имало
налична и валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, както и плащане на обезщетение за
причинените на увреденото лице имуществени вреди от страна на ищеца и в
претендирания от него размер.
По делото не се оспорва от ответната страна, че всички изплатени щети
са в резултат на процесното ПТП – предвид приетия механизъм на ПТП
3
всички щети са в причинно следствена връзка с това събитие.
По изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай са
налице предпоставките за уважаване на иска: от реализирано по вина на
делинквента ПТП са причинени имуществени вреди на трето лице в размер на
2337.08 лева. От страна на ищеца е заплатено обезщетение на 02.03.2018 г. в
размер на сумата от 2337.08 лв., поради което предявеният иск се явява
доказан по основание и по размер. Освен това в конкретната хипотеза от
ангажираните по делото доказателства се установява категорично, че
ответникът е признат за виновен за настъпилото ПТП, видно от приложено
наказателно постановление № 17 – 1158 – 005530 от 11.12.2017 г., което е
връчено и за което няма данни да е обжалвано, от където следва извод и че е
влязло в сила.
В настоящия случай възражение за изтекла погасителна давност не е
наведено. Независимо от това следва да се отбележи, че съгласно т. 14 от
Постановление № 7/1977 г. на ВС за регресните искове важи общата давност
по чл. 110 и сл. от ЗЗД, като същата започва да тече от момента на изплащане
на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – напр. Решение № 178/21.10.2009 г., по търг.д. №
192/2009 г. на ВКС и Решение № 15/04. 02.2011 г. по търг. Д. № 326/2010 г. на
ВКС и др. В случая заплащането на обезщетението е извършено на 02.03.2018
г., а искът е предявен на 01.11.2021 г., поради което и не е изтекла
погасителната давност.
С оглед гореизложеното предявената претенция следва да бъде уважена
в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода
на делото такива й се дължат. Ищецът претендира разноски в размер на общо
623.48 лева, от които държавна такса в размер на 93.48 лева, 150 лева
възнаграждение за юрисконсулт и 380 лева за особен представител на
ответника. Същите са действително извършени, видно от представени по
делото платежни документи. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25 от Наредбата за правната помощ,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В тази
връзка и на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 573.48 лева.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. К. Б., с ЕГН: ********** и с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ
на Гаранционен фонд, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. граф Игнатиев № 2, ет. 4, сумата от общо 2337.08
лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение в полза на трето лице
4
– Р.З.М., по щета № 110125/21.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2021 г.
до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. К. Б., с ЕГН: ********** и с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Гаранционен фонд, с ЕИК: *********
сумата от общо 573.48 лева, представляваща разноски за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5