№ 8012
гр. София, 28.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110115376 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба от ответника „М......“ЕООД за изменение на постановеното по
делото решение в частта му за разноските. В сезиращата съда молба се твърди, че
присъдените на ищеца разноски в общ размер от 4032,40лв. – разноски за обезпечителното и
изпълнително производство са недължими, а при условията на евентуалност – дължими в
по-малък размер. Допълнително навежда твърдения, че в уточнение, подадено от ищеца от
ищеца относно указания, обективирани в разпореждане № 1057/21.02.2022 г. по ТД 1/2022 г.
на СГС, изрично е посочил, че НЕ поддържа и оттегля претенцията си за присъждане на
сумата от 2142,40 лв., представляваща разноски по изп. д. 10/22 по описа на ЧСИ 825.
Твърди, че дължимата за разглеждане на исковото производство държавна такса е в размер
на 3179,19лв., а не както е посочено в списъка с разноски – 3301лв. Отделно заявява, че
всички разноски, както ДТ и претендираните суми за заплатени адвокатски хонорари са
дължими единствено и само съразмерно на сумата от 10785.19 лв., а не към цената на
първоначално предявените искове, тъй като всички други претенции на ищеца са оттеглени
от него и дори за тях да се дължат разноски, същия е следвало да ги претендира и да му
бъдат присъдени с акта с който съда се е произнесъл по направеното оттегляне.
В указания срок ищецът дава становище за частична основателност на депозираната
молба с правно основание чл.248 ГПК. Заявява, че претендираните разноски за
обезпечителното производство са дължими. Не се спори, че с молба - уточнение с вх. №
13172/ 08.03.2022г ( т. 3) е оттеглена исковата си претенция за присъждане на разноски за
сумата от 2 142, 40 лв. - разноски по ИД № 10/2022г. по описа на ЧСИ С. Горчев, но твърди,
че се касае за оттегляне, поради което страната не е загубила правото си да поиска сторените
разноски отново. Сочи, че адвокатският хонорар за исковото производство не следва да бъде
редуциран, доколкото извършените от ответника плащания са в хода на вече образувания
исков процес, едва след развилото се обезпечително производство. Не оспорва
обстоятелството, че дължимата да разглеждане на исковото производство държавна такса е в
1
размер на 3 179, 19, а до пълния внесен размер от 3301лв. – подлежи на възстановяване.
По отношение на допустимостта.
Съдът приема молбата за допустима, доколкото е подадена в срока за обжалване на
решението.
По основателността.
Молбата е частично основателна.
Съобразно приложеният списък по чл.80 ГПК ищецът претендира следните разноски
за производството: сумата от 40лв. – държавна такса за допускане на обезпечение на бъдещ
иск, 1850лв. – адвокатски хонорар заплатен за производството по обезпечаване на бъдещ
иск, 1900лв. – адвокатски хонорар за изпълнително дело образувано във връзка с развилото
се обезпечително производство, 242лв. – такса по изп. Дело №10/2022г. на ЧСИ Стефан
Горчев, 3301лв. – държавна такса за исковото производство и 3500лв. – адвокатски хонорар
за исковото производство.
При преценката за дължимостта на разноските съдът следва да съобрази хода на
развилото се исково производство. Същото първоначално е образувано пред СГС, като
цената на иска е била 882454,50лв. – главница по договор за покупко-продажба и сумата от
14 000лв. – лихва за забава, дължима върху нея за периода от 13.06.2020г. до 04.01.2022г.
Впоследствие след неколкократно уточняване на претенциите и допускани изменения на
основание чл.214 ГПК, поискани от ищеца, поради извършвани плащания от ответното
дружество, делото е препратено на СРС за разглеждане на иск за сумата от 10785,19лв.
лихва за забава, изтекла върху главница в размер на 68598,39лв. за периода от 18.06.2020г.
до 04.01.2022г. Изрично с молба от 08.02.2022г., депозирана пред СГС, ищецът е заявил, че
не поддържа искането си за присъждане на сумата от 2142лв. – разноски по изпълнително
дело 10/2022г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев.
По отношение на разноските за обезпечителното производство.
С оглед указанията по т. 5 от ТР т 6.11.13 по тълк. дело 6/12, ОСГТК разноските в
обезпечителното производство могат да бъдат поискани от съда, разглеждащ спора по
същество, съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена е оглед този изход и в защита на правните последици от решението. По
същността си производството по обезпечаване на бъдещ иск е двуфазно – по допускане на
обезпечението на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка и независимо, че
те се развиват пред различни органи, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора с оглед крайния изход на спора. Разноските по „втората фаза на изпълнителното
производство“ не могат да бъдат събрани от съдебния изпълнител, предвид липсата на
изпълнителен титул за тях, поради което право на страната е да иска присъждането им в
исковото производство.
Независимо от обстоятелството, че в производството пред СГС ищецът заявил, че не
с молба уточнение ищецът е заявил, че не поддържа исковата си претенция за сумата от
2124,40лв. той има право отново да ги претендира доколкото първо не се касае за
самостоятелен иск и второ не е налице произнасяне по искането на ищцовото дружество за
присъждане на разноски. В този смисъл и доколкото по делото са представени доказателства
за направените разноски за производството по обезпечаване на бъдещия иск, същите следва
да бъдат присъдени на ищеца.
По отношение на разноските за исковото производство.
Ищецът претендира адвокатски хонорар в размер на 3500лв., като видно от
представените по делото доказателства същият е заплатен изцяло на 08.03.2022г. Основните
възражения на ответника са, че поради извършените плащания от негова страна следва
адвокатският хонорар да се определи на база размера на претенцията на ищеца, която е била
2
незаплатена от него и е била предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав.
Доводите на ответника са неоснователни. Обстоятелството, че ищецът е правил
искания за изменение на предявения иск и в крайна сметка производството е прекратено по
предявения иск за главница, не влече след себе си, благоприятната последица за
недължимост на претендираните и направени от ищеца разноски за адвокатски хонорар.
Касае се за специфичен случай, в който до прекратяване на производството по делото се
стига поради извършеното от ответника заплащане на претендирани суми, а не поради
самоволното оттегляне на иска от страна на ищцовото дружество. Резултатът би бил
идентичен в хипотезата на липса на изявление за оттгеляне на иска, същият щеше да
подлежи на отхвърляне поради извършено плащане, в която хипотеза се дължат разноски от
ответната страна. В този смисъл и доколкото размерът на претендирания адвокатски
хонорар е съответен на размера на исковите претенции същият не подлежи на намаляване.
По отношение на искането на ответната страна касаещо размера на държавната такса
за производството, съдът като взе предвид изявлението на ищеца, счита че размерът на
разноските, дължими от ответника следва да бъде намален, като дължимата от него
държавна такса е в размер на 3179,19лв.
При горната констатация размерът на дължимите от ответника разноски възлиза на
10711,59лв.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №15030/21.12.2022г. като ОСЪЖДА „М......” ЕООД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „4-ти Януари“ №36, ет.5, офис
4 да заплати на „В.......“ със седалище и адрес на управление: Wattstrabe 2-10, 68199,
Мannheim, Germany чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
10711,59 лв. – разноски за съдебното и обезпечителното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3