№ 129
гр. Шумен, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630202309 по описа за 2021 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №20 – 0869 - 002374/12.08.2020 год. на
Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на С. АЛД. С., ЕГН ********** от гр. Ш. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста / лева. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Оспорва
фактическите констатации в АУАН и в НП. Излага, че от страна на контролните органи, не
са взети в предвид техническите характеристики на превозното средство, а именно, че се
касае за електрически велосипед. Счита, че същият не подлежи на регистрация, тъй като
попада в разпоредбата на чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни, поради което е не
подлежи на задължителна регистрация. В съдебно заседание редовно призован не се явява
лично, за него се явява процесуален представител – адв. Ю.Р. от ШАК. В хода по същество
прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено изцяло. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
В началото на месец юни 2020г. Жалбоподателя С.С. закупил електрически
велосипед от Д.Д.П. за сумата от 1950 лева, като продавача предал на жалбоподателя и
всички налични у него документи, които бил получил при първоначалното закупуване на
електрическия велосипед. Съгласно техническите данни посочени в придружаващата
документация същият представлявал електрически велосипед модел TDL02Z сериен №
XW72V1500WJI190371374, със задвижване чрез електрически двигател и педали.
На 18.06.2020г. в 08.20 часа в гр.Шумен, жалб. С.С. управлявал процесния
електрически велосипед по бул. „Симеон Велики“ до дискотека „Колизеум“ в посока от
магазин „Лидл“ към кооперативния пазар. Същият се движел в насрещната лента за
движение и бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП” към ОДМВР – Шумен –
свидетелите СВ. Б. СТ. и Л., при която било констатирано, че ППС не е регистрирано и
водача няма СУМПС. За констатираните нарушения св. С.С. съставил срещу
жалбоподателят АУАН - за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП – навлиза след знак забраняващ
влизането на съответното ППС, за нарушение на чл.150 от ЗДвП – управлява ППС, без да е
правоспособен водач и за нарушение на чл. 140 ал.1 предл.1 от ЗДвП – управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Жалбоподателя получил АУАН, като в акта било
записано, че същият има възражение.
Във връзка с констатираното управление на ППС без регистрация е било образувано
ДП № 611/20г. по описа на РУ – Шумен за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С
постановление от 23.06.2020г. прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен прекратил
наказателното производство като е приел, че липсва състав на престъпление, както от
обективна, така и от субективна страна. Приел е, че предвид характеристиките на ППС,
според българското законодателство същото не подлежи на регистрация съгласно чл.1 ал.4
т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Същото било получено и заведено в ОД МВР на
24.06.2020г.
След постановения отказ на Районна прокуратура гр. Шумен, административно-
наказващият орган издал обжалваното НП. На основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на С.
АЛД. С., ЕГН ********** от гр. Ш. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 /двеста / лева, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства, изготвената и приета от съда авто-техническа експертиза, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
2
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички
минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен
на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57
от ЗАНН реквизити.
Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, безспорно се установява,
че на 18.06.2020г. в 08.20 часа в гр.Шумен, жалб. С.С. управлява ППС – електрически
велосипед модел TDL02Z сериен № XW72V1500WJI190371374 с фабрично монтиран
ел.двигател, негова собственост. Доказано е и обстоятелството, че ППС не е имало
регистрационна табела и не е регистрирано по надлежния ред. Тези обстоятелства не се
оспорват и от страна на жалбоподателя.
С издаденото НП на жалбоподателят е вменено административно нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което му е наложена санкция на основание чл.175 ал.1 предл.1 от
ЗДвП.
Предвид изложеното настоящият състав намира издаденото НП за
незаконосъобразно, доколкото жалбоподателят не може да бъде субект на административно-
наказателна отговорност за нарушение на чл. 140 ал. 1 от КЗ, поради липса на обективен
елемент от състава на нарушението /регистрирано МПС/, тъй като това не е необходимо, а и
липсва субективния елемент, поради което следва да бъде отменено.
Съдът намира за правилен извода на наблюдаващият прокурор по ДП № 611/20г. по
описа на РУ – Шумен, който прекратил наказателното производство като е приел, че липсва
състав на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна, тъй като предвид характеристиките на ППС, според българското законодателство
същото не подлежи на регистрация съгласно чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Действително съгласно Регламент /ЕС/ № 168/2013г. на Европейският парламент и на
Съвета относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни
средства, конкретното превозно средство предвид техническите му характеристики -
/мощност1500W, 72V, максимална скорост 45 км/ч. попада в категория L1e – подкатегория
L1e – В /двуколесен мотопед/, но това не променя характеристиката му на велосипед, тъй
като фабрично е проектиран за задвижване с педали и със спомагателно задвижване с
двигател с цел подпомагане въртенето на педалите.
В § 21 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е посочено, че същата въвежда в
българското право изискванията на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на
3
Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно
документите за регистрация на превозни средства. В приложното поле на Директива
1999/37/ЕО на Съвета попада уредбата на документите за регистрация на превозни средства,
издавани от държавите членки. Съгласно чл. 3 от Директивата държавите-членки издават
свидетелства за регистрация на превозни средства, които са предмет на регистрация
съгласно техните национални законодателства.
Според българското законодателство съгласно чл.1 ал.4 т.4 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. не подлежат на регистрация, по реда на Наредбата велосипедите с
допълнително монтиран двигател като не са предвидени други допълнителни критерии за
това като максимална мощност, максимална скорост и др. Единственият критерий е да е
велосипед и да има допълнително монтиран двигател.
Въпроса е попада ли въпросния електрически велосипед в изключенията на чл. 1 ал. 4
т. 4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г., и попада ли в обхвата на това понятието „допълнително
монтиран двигател“ велосипед, който фабрично е снабден с двигател, какъвто е процесния
или включва само велосипед, на който в последствие е монтиран такъв. Понятието
"допълнително монтиран двигател" следва да се тълкува в смисъла, даден от Стандарт EN
15194:2017, а именно не като двигател, който е монтиран впоследствие на велосипед, а като
двигател, който е присъединен към велосипед, който не е основен източник на задвижване, а
е спомагателен, допълнителен източник мощност към мускулната сила, която се явява
основен източник на задвижване. Критерият за преценка дали велосипеда е с допълнително
монтиран двигател не е кога е монтиран двигателя, а дали се явява основен или
допълнителен/спомагателен източник на мощност за задвижване. Ако е основен източник на
задвижване – превозното средство няма да попада в обхвата на изключенията и подлежи на
регистрация. Ако двигателя е само допълнителен/спомагателен източник – електрическия
велосипед попада сред изключенията по смисъла на чл. 1, ал. 4, т. 4 от Наредба І-45 от
24.03.2000 г. и не следва да бъде регистриран. Заключението на назначената по делото авто-
техническа експертиза по искане на процесуалния представител на АНО, също така не
променя съображенията на съда за отмяна на НП.
Въз основа на тези констатации, съдът намира, че жалбата е основателна.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Основателно е искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, предвид на това че е
осъществено процесуално представителство в съдебно заседание, за което е било
договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20 – 0869 - 002374/12.08.2020 год. на
Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на С. АЛД. С., ЕГН ********** от гр. Ш. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста / лева.
Оставя без уважение искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да заплати на С. АЛД. С., ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 300 /триста / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5