Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
24.06.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Невена Владимирова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №270 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община Симеоновград, подадена чрез
пълномощника й адв.Д. С., против Решение №1/02.01.2020 г., постановено по НАХД
№375 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 година.
В касационната жалба се твърди, че решението било постановено в нарушение на закона, било необосновано и били допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не се съобразил с представените по делото доказателства. От същите било видно, че наказващият орган, след извършена проверка на място, дал указания за поддръжка и възстановяване на съоръжения на водния басейн. След писмо от Община Симеоновград с обосновка по отношение на препоръките, получили писмо, с което се удължава срока за извършване на необходимите дейности. В същото време било издадено обжалваното наказателно постановление и било наложено наказание. Моли се за отмяна на решението на районния съд.
Ответникът, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) – София, не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна и счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното решение Харманлийският районен съд е изменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №НЯСС-162/21.08.2019 г., издадено от Заместник председателя на ДАМТН, с което на Община Симеоновград, на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закон за водите (ЗВ), е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, като съдът е намалил размера на наложената имуществена санкция от 5 000 лева на 3 000 лева.
За да измени наказателното постановление, районният съд е приел, че не се констатират процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, а санкционираното деяние е безспорно установено и доказано. Приел е, че е налице бездействие, изразяващо се в неизпълнение от страна на санкционираното лице – собственик на язовир, на задължението му по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ – да осигури поддържането на язовирната стена в техническа изправност, за което правилно на същото е наложена имуществена санкция на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ. Развил е съображения за неправилна индивидуализация размера на наложената санкция и е определил същия на 3000 лева.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд.
Правилно е прието, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42, респ. в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, в какво се изразява то, обстоятелствата по извършването му и нарушените разпоредби.
Правилен е и изводът на съда, че вмененото на касатора нарушение е безспорно установено и доказано. В настоящия случай Община Симеоновград е санкционирана за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, съгласно която разпоредба, в приложимата ѝ към 29.05.2019 г. редакция, изм. ДВ, бр.55 от 2018г., собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност.
Безспорно е от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че язовирната стена и съоръженията към нея, на язовир „Свирково 6/000332“, находящ се в поземлен имот №65721.0.332 в землището на с.Свирково, община Симеоновград, е собственост на касатора, и към момента на извършената на място на 29.05.2019 г. проверка от контролните органи е установено, че същите не се поддържат в техническа изправност, като в АУАН и НП подробно са описани констатираните при проверката обстоятелства. При правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до правилния извод за доказано осъществен от обективна страна състав на административното нарушение.
Единственото конкретно
възражение, изложено в касационната жалба – за получено от Община Симеоновград
писмо, с което се удължава срока за извършване на необходимите дейности, следва
да се прецени като ирелевантно. След извършената на място на 29.05.2019
г. проверка от контролните органи е съставен Констативен протокол
№08-01-115/29.05.2019 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията
към нея и документацията за експлоатацията. В същия са обективирани направените
при проверката констатации, както и са дадени предписания по осъществяване на
безопасна техническа експлоатация, сред които и следното: да се извършат
ремонтно-възстановителни работи за привеждане на основния изпускател в
експлоатационно състояние, като е указан срок – 30.08.2019 г. В писмо изх.№85-01-574-(1)/03.07.2019 г. на ДАМТН е
посочено, че за изпълнение на даденото предписание в КП от 29.05.2019 г. се
удължава срока до 15.10.2019 г. Следва да се посочи обаче, че в случая
административнонаказателната отговорност на Община Симеоновград е ангажирана за
това, че към момента на извършената на място на 29.05.2019 г. проверка
от контролните органи е установено, че язовирната стена и съоръженията към нея
на коментирания язовир не се поддържат в техническа изправност, а не за неизпълнението
в указан срок на задължително предписание, дадено в констативния протокол от
29.05.2019 г. Предвид горното, така направеното възражение е неотносимо към законосъобразността на процесното наказателното
постановление.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Като е потвърдил наказателното постановление, Харманлийският районен съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1/02.01.2020 г., постановено по НАХД №375 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.