МОТИВИ по нохд № 94/2013 год. по описа на ОС- Хасково:

 

С обвинителен акт Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала следните обвинения:

1/ Против подс.Е.Д.Р. ***- затова, че на 12.07.2012 год. в гр.Хасково на публично място /в района на комплекс „Веспрем” в жк”Орфей”/, при условията на опасен рецидив,без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил, като продал на Ж.Б.Щ. *** наркотични вещества, а именно- кокаин със съдържание на активен наркотичнодействуващ компонент „кокаин база” 8,5 тегловни процента, с нето тегло 0,5484 г на стойност 43.872 лв.- престъпление по чл.354а ал.2 изр.ІІ т.4 вр. ал.1 изр.І  вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК и

2/ Против подс.Ж.Б.Щ. ***- затова, че на 12./13.07.2012 год. в гр.Хасково, без надлежно разрешително придобил, като закупил от Е.Д.Р.  високорискови наркотични вещества, а именно- кокаин със съдържание на активен наркотичнодействуващ компонент „кокаин база” 8,5 тегловни процента, с нето тегло 0,5484 г на стойност 43.872 лв. и държал високорискови наркотични вещества, а именно- кокаин със съдържание на активен наркотичнодействуващ компонент „кокаин база” 8,5 тегловни процента, с нето тегло 0,5484 г на стойност 43.872 лв. и марихуана със съдържание на активен наркотичнодействуващ компонент „тетрахидроканабинол” 7 тегловни процента, с нето тегло 1,2864 г на стойност 7.7184 лв., всичко на стойност 51.59 лв.- престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК;

Подсъдимият Е.Д.Р. не се признава за виновен. Дава обяснения, в които отрича поддържаната по обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди, че с подс.Ж.Б.Щ. се познавали отпреди по повод на това, че преди време блъснал с автомобила си неговия. Решили да не викат КАТ, а подс.Р. да заплати на подс.Щ. разноските по причинените щети. Заплатил му известна сума, но дължал още пари. По този повод от време на време се чували по телефона. Допуска същата вечер отново да са разговаряли и срещали пак заради това.

Подсъдимият Ж.Б.Щ. се признава за виновен частично- само досежно обвинението в притежание на наркотични вещества. Не се признава за виновен, че на посочените по обвинителния акт дата и място е закупил от подс.Р.  такива. Твърди, че  е притежавал отпреди както марихуаната, така и кокаина. Дава обяснения, в които частично отрича изложените по обвинителния акт факти. Признава, че същата вечер е бил на гости в Димитровград и със свид.П.Р. решили да отидат на дискотека в Хасково. На свой ред потвърждава, че между него и подс.Р. е имало пътен инцидент по вина на последния с нанесети на автомобила му щети и затова имал да получава още пари от него. На път за дискотеката се уговорил с подс.Р. ***, там спрели за малко, срещнали се и получил от него парична сума.

            Хасковският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            По фактическата обстановка:

            Подс.Е.Д.Р. *** на 34 год., бълг. гражданин, неженен, но съжителствуа на семейни начала, с малко дете, със средно образоване, осъждан, занимава се с търговия. Последното, наложено му наказание „лишаване от свобода”, което се явява общо по две присъди, изтърпял до 15.07.2005 год./л.80 гърба от ДП/

            Подс.Ж.Б.Щ.,***, е на 29 год., български гражданин, също неженен, но съжителстващ на семейни начала, с малко дете, неосъждан, със средно образование, занимава се с разносна търговия.

Свидетелите С.Р. и П. ***, работят като шофьори в международния транспорт. Свид.С.Р. е женен за сестрата на жената, с която подс.Ж.Щ. съжителства на семейни начала.

На 12.VІІ.2012 год. вечерта братята Р. и подс.Щ. със семействата си се събрали в дома им в гр. Димитровград  да се повеселят. Вечеряли, пийнали, слушали музика. Свид.С.Р. щял да се отправя на път сутринта около 4,00 часа, поради което не пил алкохол. Свид. П.Р. и подс.Щ. обаче пийнали доста, добили настроение и спонтанно решили да отидат на дискотека в Хасково- в заведението „Баркод”. Подс.Щ. провел няколко разговора по телефона. Свид.С.Р., който единствен не пил, приел да ги закара, а на връщане да се оправят сами.

Късно вечерта, около 23,30 ч. тримата тръгнали за Хасково с лек автомобил „Форд Ескорт”, рег.№ Х 8476 АС, собственост на свид.П.Р.. Пътем оставили жената на Ж. у родителите й в Димитровград. Управлявал свид.С.Р.. Той не познавал заведенията в Хасково, поради което брат му и подсъдимият трябвало да го упътват. По пътя подс.Щ. отново разговарял по телефона си. На влизане в Хасково той казал на водача на кръговото движение да завие наляво, по посока жк”Орфей”, вместо да продължи направо към центъра на града, в каквато посока е „Баркод”, а малко след това- да спре. Искал да се облекчи. Свидетелят спрял колата до един пътен знак. Наблизо имало паркиран лек автомобил „Фолксваген Пасат”, син на цвят. Било оживено, лятна вечер, наоколо се разхождали много хора, но това не смутило подс.Щ., който слязъл от колата, и се облекчил. След това тримата продължили към „Баркод”, където свид.П.Р. и подс.Щ. слезли, а свид.С.Р. обърнал обратно към Димитровград.

На влизане в дискотеката, малко след полунощ на 13.07.м.г., двамата били спрени за проверка от полицейски служители- свид.С.С. и Т. Г., които ги помолили да дойдат с тях до полицейското управление. Тогава подс.Щ. бръкнал с дясната ръка в десния джоб на панталона си. Свид. С. възприел това и му разпоредил да не изважда ръката си, за да не изхвърли нещо. След качването им в полицейската кола, за да бъдат отведени в управлението, свид.С. разпоредил на подс.Щ. да си извади ръката от джоба, при което се видяло, че в нея държи две найлонови пликчета- едното със зелена листна маса, а другото- с бял прах. Междувременно свид.С.Р. също бил спрян от полицейски служители още преди да напусне Хасково и отведен в управлението.

Там, с предприемане на действия по разследването- обиск и претърсване и разпит на свидетели и изготвянето на протоколи затова, по реда на чл.212 ал.2 от НПК започнало досъдебно производство. От изготвен протокол за обиск и изземване на подс.Ж.Б.Щ. и изготвен фотоалбум за същия /л.11 и сл.от ДП/ се установява, че у него са открити- в десен джоб на панталона- полиетиленов плик с клик, съдържащ бяло, прахообразно вещество с тегло 0,86 г, което при тестване с полеви наркотест реагирало на кокаин и бяло, навито на руло пликче, съдържащо зелена, листна маса с тегло 1,61 г, което при тестване с полеви наркотест реагирало на канабис. Находките са били изтети и поставени в два отделни бели плика, означени като „обект №1” и „обект №2”.

Представителни проби от същите вещества са били подложени на физико- химическа експертиза  /л.62- 64 от дп/, чието заключение е установило, че веществото обект №1 представлява кокаин със съдържание на активен наркотичнодействуващ компонент кокаин база от 8,5 тегловни процента и нето тегло преди анализ 0,5484 г., а обект №2- марихуана /коноп, канабис/ със съдържание на активнодействуващ компонент тетрахидроканабинол 7 тегловни процента, нето

тегло преди анализ- 1,2864 г. Както кокаинът, така и марихуаната са вещества с наркотично действие, нямат легална употреба и са под контрол съгласно Списък 1 на Единната конвенция на ООН за упойващите средства, ратифицирана от Република България, както и на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите, като кокаина е включен в Приложение №2 към чл.3 ал.2 от закона, а марихуаната фигурира в Приложение №1 към чл.3 ал.2 /все още неотменен/. Съгласно ПМС №23/1998 год. за определяне цена на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството- стойността на установеното и иззето процесно количество кокаин се изчислява на 43.87 лв., а на марихуаната- на 7.72 лв. /буди недоумение посочването в обвинителния акт на стойността на цените им в лева с числа-  десетични дроби чак до третия и четвъртия знак след десетичната запетая, като се има предвид, че левът се дели само на сто стотинки/. 

Горпеописаните фактически обстоятелства са ония, за които по делото са събрани убедителни, еднопосочни и непротиворечиви доказателства. Поради това единствено тях съдът  приема за установени по несъмнен и категоричен начин. Тази оценка съдът основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото-  свидетелски показания, заключение на назначена физико- химическа експертиза, проведени огледи, обиски, претърсвания и изземвания.

По анализа на доказателствата и тяхната оценка:

Видно от гореизложеното, съдът не прие за доказано по делото обстоятелството, че подс.Ж.Б.Щ. е закупил намерения у него при обискирането му в полицейското управление кокаин от подс.Е.Д.Р. броени минути преди да бъде задържан на входа на дискотека „Барплод” и това е станало при проведена среща между тях в жк”Орфей” в района на комплекс „Веспрем”, когато е слязъл за малко от автомобила, с който е пристигнал заедно със свидетелите Русеви от Димитровград.

Съгласно обвинителния акт, това обстоятелсто се установило при проведена беседа от свид.О.Б., полицейски служител, с подс.Щ.. Освен това като косвено доказателство в същата насока обвинението твърди, че още докато се веселили в дома на Р. и със свид.П.Р. решили да ходят на дискотека, подс.Щ. бил заявил, че ще си купи „кока” и провел няколко телефонни разговора именно в тази връзка. Поддържа се и като установено, че на мястото на срещата в Хасково подс.Р. дошъл с лек автмобил „Фолксваген Пасат”, рег.№ ***, който ползувал, макар същият да е собственост на свид.Т.К. ***.

На първо място съдът приема, че следва да изключи от доказателствения материал и съответно да не цени и гради изводите си върху онази част от свидетелските показания на свид.Т. Б., в която той преразказва и възпроизвежда съдържанието на проведена от него т.нар. „беседа” с подсъдимия и по- специално това, което подсъдимият му бил споделил . От този свидетел се твръди, че на практика пред него подс.Ж.Щ. направил самопризнание по първото от по- късно повдигнатите му обвинения- за придобиване чрез покупка от другия подс.Р. на високорисково наркотично вещество- кокаин. Според собствените му показания, беседата е проведена в управлението, непосредствено след обискирането на подсъдимия, докато изготвял документите за 24- часовото му задържане. Впрочем буди известно недоумение фактът, че другият полицай- свид.С., който не е провеждал „беседа” с подс.Щ., но е участвувал в задържането му, е разпитан незабавно още същата нощ, за времето от 00.20 до 00.30 часа на 13.07.2012 год. /л.46 от ДП/, а свид.Б. дава показания вкл. за разговора си с подсъдимия чак два месеца и половина по- късно- на 25.09.2012 год. /л.51 от ДП/.  

Свид.Б. е инспектор в „Криминална полиция” при ОД на МВР- Хасково и като такъв не е разследващ орган по смисъла на НПК. Подс.Щ. пък към този момент няма качество „обвиняем”, /обвинение против него на ДП е повдигнато за пръв и единствен път чак на 3.ХІІ.2012 год. с

постановление от същата дата/, но е фактически задържан. Поради това провеждането на беседата представлява разпит на задържано лице, без да са му разяснени правата, без да са му осигурени минимално изискуемите се гаранции за защита, вкл. защитник. След като по- късно е придобил качеството на обвиняемо лице, респ. подсъдим, е недопустимо приобщаване на информация, предоставена от него за обстоятелства, включени в предмета на доказване, чрез способ, различен от разпит на обвиняемо лице/подсъдим.

Добре известно е, че НПК установява в чл.116 ал.1 забрана една осъдителна присъда да почива само на самопризнания.На още по- силно основание същата не може да почива само на свидетелски показания на трети лица за извънсъдебно направени самопризнания от подсъдимия. В случая така възпроизведеното от свид.Б. извънпроцесуално самопризнание на подс.Щ. не намира потвърждение в други, събрани по делото доказателства, макар дори косвени такива. Съдът няма основание да приеме такова нещо.

Досежно проведените от подс.Щ. телефонни разговори през вечерта на 12.07.2012 год.- свидетелите Р. потвърждават, че е водил такива и у дома им, и по пътя от Димитровград до Хасково, но в нито един момент не е ставало ясно, че разговаря с подс.Р., и че се уговарят за покупка на кокаин.

По делото няма събрани такива доказателства, които по един категорчен начн да установяват, че на 12.07.2012 год. вечерта изобщо е имало среща между двамата подсъдими в района на комплекс „Веспрем” в жк”Орфей”, освен техните обяснения, които освен средство за защита са и доказателствено средство. Тези обяснения са еднопосочни, непротиворечиви и логически подредени и установяват факта на състояла се среща, но по съвсем различен повод- не за извършване на сделка с наркотични вещества, а за заплащане на парична сума, която подс.Р. дължал на подс.Щ., защото преди време нанесъл щети по автомобила му. Същите нито се подкрепят, нито се опровергават от други доказателства по делото. При това положение съдът няма основание да ги кредитира частично, произволно и избирателно- само в частта, в която се твърди, че са се срещнали /което е донякъде уличаващо обстоятелство/, а откаже да ги кредитира в частта, в която се установява повода затова, различен от поддържания по обвинението. С това би проявил безпринципен подход към оценката им.

Анализ на останалите доказателства, събрани за установяване на това обстоятелство, сочи следното:

Свидетелите С. и П. Р. изобщо не са възприели подс.Щ. да се е срещал  или контактувал с някого, при слизането от автомобла на подс.Щ. ***, още по- малко това да е бил подс.Р.. Не познават подс.Р., не са го виждали преди, не го разпознават по време на разпита им на съдебното следствие като лице, което е присъствувало на мястото. Свид.П.Р. е категоричен в тази насока, а свид.С.Р. заявява само, че в района са преминавали много хора.

В по- различна насока и по- подробни са показанията на този свидетел, дадени на ДП, които съдът приобщи чрез прочитане на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК. В тях той твърди, че спрели до лек автомобил „Пасат”, до който стоели две момчета и подс.Щ. говорил с едното. Не видял да си предават нещо, но когато подсъдимия се качил в колата, заявил, че си купил „кока”.

Коментарът на съда за тези показания е следният: Същите могат да дадат основание да се приеме, че подс.Щ. се е срещнал с някого, но не и че това с категоричност е бил подс.Р., нито че е осъществена сделка с наркотични вещества. Освен това тези показания са приобщени по делото чрез прочитане по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК, без да е дадено съгласие затова

от подсъдимите и техните защитници, поради което за тях важи ограничението по ал.8 на същия текст- осъдителна присъда не може да се основава само на тях. В случая друго доказателство, което да установява участие на подс.Р. в среща с подс.Щ., чиято цел е била сделка с наркотични вещества няма- както вече се изтъкна свидетелските показания на свид.Б. в тази им част следва да се изключат от доказателствата, на които съдът може да гради изводите си.

Най- после, чрез свидетелски показания на свид.Т.К. по делото се доказа, че лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рег.№ ***, комби, светлосив на цвят, макар да се води собствен на този свидетел, се ползува от подс.Р., който го закупил от него, но все още не изплатил изцяло продажната цена. Чрез това обстоятелство обвинението се опитва да докаже  присъствието на подс.Е.Р. на твъдяното място на среща с подс.Щ.. В тази насока единствено свид.С.Р. заявява, че там, където спрял, наблизо имало паркиран син „Пасат”, на който не запомнил регистрационния номер. И марката, и цветът обаче са сравнително широко разпространени, така че не може да се изключи на мястото да е спрял друг автомобил.

В резюме- ако досежно обстоятелството дали се е състояла среща между двамата подсъдими могат да се обсъждат някакви доказателства- косвени, колебливи, не даващи основание за категоричен извод и подкрепящи колкото обвинителната, толкова и защитната теза на подсъдимите, то по отношение на това, че целта на такава среща е била сделка с наркотично вещество, както и че такава сделка се е осъществила, няма нито едно доказателство.

По съставомерността на деянията:

При така изложените доказателствен анализ и становище за фактите и обстоятелствата, които следва да се приемат за безспорно установени, съдът намери, че по отношение на подс.Е.Д.Р. са напълно недоказани авторството на деянието и вината, поради което го призна за невинен и оправда изцяло по предявеното му обвинение в престъпление по чл.354а ал.2 изр.ІІ т.4 вр. ал.1 изр.І вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК.

В съответствие с така възприетата фактическа обстановка, съдът прие за недоказано обвинението против подс.Ж.Б.Щ. частично- досежно това, че на 12./13.07.2012 год. в гр.Хасково придобил, като закупил от подс.Е.Д.Р., високорисково наркотично вещество- кокаин със съдържание на активен наркотичнодействуващ компонент „кокаин база” 8,5 тегловни процента, с нето тегло 0,5484 г на стойност 43.872 лв., поради което и за тези обстоятелства частично го призна за невинен и оправда по първоначално предявеното му обвинение.

Съдът намери за доказано обвинението против подс.Ж.Б.Щ. в това, че на 12./13.07.2012 год. в гр.Хасково без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества, а именно- кокаин със съдържание на активен наркотичнодействуващ компонент „кокаин база” 8,5 тегловни процента, с нето тегло 0,5484 г на стойност 43.872 лв. и марихуана със съдържание на активен наркотичнодействуващ компонент „тетрахидроканабинол” 7 тегловни процента, с нето тегло 1,2864 г на стойност 7.7184 лв., всичко на стойност 51.59 лв.

Така стореното от този подсъдим поначало е съставомерно по по чл.354а ал.3 т.1 от НК, по който е и повдигнато обвинението против него, освен ако не се прецени, че деянието съставлява маловажен случай, за което което пледира защитата. Тогава следва да се преквалифицира по привилегирования състав на чл.354а ал.5 от НК. Съдът намери основания да сподели наведените от защитника аргументи.

Съгласно разпоредбата на чл.93 т.9 от НК „маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката за наличие на така изброените

обективни признаци на маловажния случай трябва да се направи въз основа на фактическите данни на конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността на предмета му, вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното.

При анализ на данните, обосноваващи изводи за степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът констатира следното:

Количествата на намерените у подс.Щ. наркотични вещества са минимални, незначителни- 0,5484 г кокаин и 1, 2864 г марихуана. И двете са с изключително ниско съдържание на активен наркотичнодействуващ компонент от едва 8,5 тегловни процента за кокаина и 7 тегловни процента за марихуаната. Сравнително ниска е и паричната им стойност- общо 51.59 лв. за двете. Подс.ъдимият заявява, че ги притежава от около една седмица. Няма данни през това време да е афиширал притежаването им, да е парадирал с това, не е подтиквал и предлагал на хора от своето обкръжение да опитат, а и минималните количества не предполагат „съвместна консумация”. Същата вечер притежанието на наркотици от негова страна не е станало достояние на никой от останалите, с които  е прекарал продължително време. Всичко изброено се отнася да начина на извършване на деянието, респ. степента на обществена опасност на деянието, които следва да се оценят като по- ниски.

Данните за личността на дееца са по- скоро положителни, а обратното становище, изразено по обвинителния акт не намира опора в материалите по делото. Подсъдимият е млад човек, живеещ на семейни начала, с малко дете, образован, трудово ангажиран, неосъждан. Освен предходни осъждания, няма данни и за противообществени прояви и нарушения на обществения ред. Признава се за виновен за държане на наркотични вещества и изразява разкаяние и съжаление за стореното. Ето защо обществената опасност и на личността на дееца е по- ниска.

Предвид всичко така изложено, съдът прие, че са налице основания извършеното от подс.Ж.Щ. престъпление да се квалифицира като такова по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.3 т.1 от НК и да го признае за виновен в извършването на такова, като го оправдае по първоначално предявеното му обвинение по чл.354а ал.3 т.1 от същия.

От субективна страна подс.Щ. е действувал при пряк умисъл, като макар да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и предвиждал неговите общественоопасни последици, пряко и непосредствено е целял постигането на същите.

Причини за извършване на деянието са незачитане на закона и проявени липса на задръжки по отношение изкушението да се опитат наркотични вещества, младежко лекомислие и незрялост.

По вида и размера на наказанията:

С преквалификацията на деянието съдът констатира наличие на законовите предпоставки по чл.78а от НК деецът да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” от 1 000 до 5 000 лв. За престъплението по чл.354а ал.5 от НК се предвижда наказание „глоба” до 1 000 лв., т.е.- по- леко от „лишаване от свобода” за срок до три години, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, от деянието няма причинени имуществени вреди, които да следва да бъдат репарирани.Ето защо съдът приложи разпоредбата на чл.78а от НК, освободи подс.Ж.Б.Щ. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба”. По отношение на размера, който да бъде наложен, като съобрази всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по делото, както и всички други, имащи значение за постигане целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, съдът прецени, че трябва да осъди подс.Ж.Щ. на размер близък до минималния, но малко над същия, поради което го определи на 1 500 лв.

По веществените доказателства и разноските:

Предметът на престъплението- високорисковите наркотични вещества се отне в полза на държавата по силата на изричната императивна  разпоредби на чл.354а ал.6 от НК.

Съдът постанови веществените доказателства- мобилен апарат марка „Нокиа” с ИМЕИ 353181036940279, мобилен апарат марка „Нокиа” с ИМЕИ 368276044286460, мобилен апарат марка „Нокиа” без видим ИМЕИ, мобилен апарат марка „Нокиа” с ИМЕИ 3586130410009182, мобилен апарат марка „Нокиа” с ИМЕИ 357671010406095, мобилен апарат марка „Самсунг” с ИМЕИ 358115049371077, СИМ- карта на „Виваком” с № 89359032100015574233, СИМ- карта на БОБ с № 8935901077081652999, СИМ- карта на „ТЕLLА” с № 0401070912846556- да се върнат на лицата, от които са иззети, тъй като не се установи същите да са послужили за извършване на престъплението, да са предмет или средство на същото, нито притежаването им да е забранено от закона..

На осн. чл.189 ал.3 от НПК  в тежест на подсъдимия Ж.Щ. бяха поставени направените по делото разноски, от които 313.90 лв., изразходвани на досъдебното производство- в полза на бюджета на МВР, а 22.50 лв. на съдебното следствие- в полза на бюджета на съдебната власт  по бюджетната сметка на ВСС.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

Съдия: