№ 48
гр. Плевен , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20214400500035 по описа за 2021 година
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 115 от 30.11.2020 г., постановено по гр.д. № 674/2019 г.,
***нският районен съд е осъдил М. С. П. с посочени ЕГН и адрес в с. **** да
заплати на ***** ЕАД, гр. София, ЕИК *****, представлявано от гл.
изпълнителен директор Д.Д., а в производството от гл. юрисконсулт в РУ
„***“, гр. Плевен М.Г. следните парични суми:
- на основание чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ сумата от 9 780,65 лв.,
съставляваща стойността на установена липса, ведно със законната лихва,
считано от констатирането й - 04.11.2009 г. до окончателното изплащане на
сумата;
- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 841,23 лв., представляваща
направени деловодни разноски, от които 391,23 лв. за държавна такса, 150 лв.
за възнаграждение на вещо лице и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата М. С. П.,
1
която го обжалва в законния срок чрез пълномощника си адвокат С.Ш. от
ПлАК. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и алтернативно за
неправилност, незаконосъобразно и необоснованост на постановеното
решение. Според въззивницата неправилно КРС е приел, че искът е допустим,
като не е е съобразил, че иск за същата сума е предявен като граждански иск
по НОХД № 233/2012 г. по описа на КРС и тъй като наказателното
производство не е приключило при продължаване на наказателнотото
производство е възможно наказателният съд да се произнесе по предявения
граждански иск. По тези съображения според въззивницата са налице
условията на чл. 126 от ГПК и повторно заведеното дело със същия предмет
между страните следва да се прекрати. Според въззивницата по делото не са
представени писмени доказателства между страните да е съществувало
трудово правоотношение /ТПО/ през периода, за който се претендира липсата
на паричните суми, т.к. липсва представен трудов договор, от който да се
установява, че въззивницата е изпълнявала отчетнически функции, а
представените длъжностна характеристика и заповед за прекратяване на ТПО
не са достатъчни за да се направи обоснован извод в тази насока. Във
въззивната жалба се обсъжда подробно заключението на допълнителната
съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/ и се прави извод, че по делото е
доказано по безспорен начин, че служителката С.Г. е тази, която получавайки
34 621,64 лв. е отчела разплащане на пенсии в размер на 25 009,11 лв. и не е
отчела сумата от 9 612,53 лв., а напротив въззивницата е получила аванс през
м. Х 2009 г. в размер на 25 025,68 лв. и е разплатила пенсии в размер на
34 504,98 лв., от което се е формирала липса на средства в размер на 9 479,30
лв.. Според въззивницата, тъй като предоставената сума на С.Г. не й е била
отчетена, то същата не е могла да извърши превод на сумата от 9 612,53 лв.
към въззиваемата страна като внос към РПС Плевен. Според въззивницата
същата е оборила презумпцията за виновно причиняване на вредите,
изразяващи се в липса на парични средства и тъй като по делото е установено,
че липсата не се дължи на действие или бездействие на въззивницата, а се
дължи на поведение на трето лице, към което въззивницата не е съпричастна,
счита, че е била в обективна невъзможност да предотврати настъпване на
липсата на парични средства. Моли се окръжният съд да отмени изцяло
решението на КРС и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск и
да присъди в полза на въззивницата направените по делото разноски. С
2
жалбата се представят пълномощно и квитанция за внесена държавна такса
по сметка на ПОС в размер на 195,62 лв..
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемото дружество ***** ЕАД, гр. София, ЕИК
*****, представлявано от гл. изпълнителен директор Д.Д. чрез пълномощника
му в производството гл. юрисконсулт в РУ „***“, гр. Плевен М.Г., в който се
оспорва основателността на жалбата. Въззиваемото дружество поддържа в
отговорите, че правилно и законосъобразно КРС е приел, че са налице
основания за ангажиране на отговорността на въззивницата. Според
въззиваемото дружество безспорно в първоинстанционното производство се
установява както че въззивницата е работила на длъжността „началник
пощенска станция“ в с. ***, Плевенска област, така и че ТПО между страните
е прекратено със заповеди № РД-09-188 и № 48/21.12.2009 г. на директора на
*****, гр. Плевен, като съгласно поименното щатно разписание и заповед №
РД-09-303/30.10.2007 г. същата е имала качеството на материално отговорно
лице. Въззиваемата страна поддържа, че от приетите заключения на ССЕ, в
това число допълнителната, както и от показанията на разпитаната свидетелка
Д.И. по делото се е установило, че уравнителния внос в размер на
претендираната сума не е изпратен на ТО - Плевен на въззиваемото
дружество и тази липса е констатирана на 04.11.2009 г.. Моли се окръжният
съд да пътвърди изцяло решението на КРС и присъди в полза на въззиваемата
страна направените по делото разноски.
В с.з. въззивницата се явява лично и чрез пълномощника си адвокат Ш.
заявява, че поддържа подадената въззивна жалба. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК за сумата от 195,62 лв. за държавна такса.
Въззиваемата страна не се представлява по делото в о.с.з.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и
въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно
и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от
ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
3
***нският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 207 ал. 1
т. 2 от КТ, предявен от „****“ ЕАД, гр. София, ЕИК ***** против М. С. П. за
сумата от 9 780,65 лв., съставляваща стойността на установена липса, ведно
със законната лихва, считано от констатирането й - 04.11.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата.
За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 207 ал. 1 т. 2
от КТ ***нският районен съд е приел, че безспорно от представените по
делото писмени доказателства се установява, че ответницата е заемала
материално - отчетническа длъжност «служител гише, началник ПС ***» при
изпълнение на трудовите се функции при ищеца към периода 23-30.10.2009
г., тъй като са й били възложени функции по събиране, съхраняване и
отчитане на парични средства, че съгласно водената от ответницата касова
книга на 30.10.2009 г. отчетените средства в размер на 9 780,65 лв. е следвало
да са налични и да се изпратят на ищеца чрез ТП «****» Плевен, но това не е
станало, поради което същата носи отчетническа отговорност за липсата в
пълен размер. Съобразявайки момента на констатиране на липсата –
04.11.2009 г., КРС е приел, че искът е предявен на 23.10.2019 г. в предвидения
в закона десетгодишен давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Спорно по делото във въззивната инстанция с оглед изложеното във
въззивната жалба е допустим ли е предявеният иск, изпълнявала ли е
въззивницата отчетнически функции през периода 23-30.10.2009 г. по трудово
правоотношение между страните съобразно заеманата длъжност, възникнала
ли отговорност за въззивницата относно липси на неотчетени парични
средства, съставляващи отчет на ПС *** към 30.10.2009 г. по отношение на
въззиваемото дружество в претендирания от същото размер, респ. оборена ли
е презумпцията за виновно причиняване на липсата от страна на страна на
въззивницата.
Въззивният съд съобрази представените пред първоинстанционният съд
НОХД № 233/2012 г. по описа на КРС и ВНОХД № 289/2014 г. по описа на
ПОС и представеното пред въззивния съд ДП № ЗМ-47/2010 г. по описа на РУ
4
*** и приема, че предявеният иск с правно основание чл. 211 вр. чл. 207 ал. 1
т. 2 от КТ, така както са заявени обстоятелствата в исковата молба е
допустим, респ. постановеното решение по основателността на иска на КРС е
допустимо и валидно, а възраженията на въззивницата за недопустимост на
иска неоснователни. От представеното НОХД се установява, че същото е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от РП *** против
въззивницата, с който срещу същата е повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 201 от НК, изразяващо се в това, че в качеството на длъжностно лице
„Началник на Пощенска станция с. ***“, на неустановена дата през периода
22.10.2009 г. – 04.11.2009 г. е присвоила от касата на Пощенска станция с. ***
сумата от 9 780,65 лв., която сума й е била връчена в това й качество да я
пази и управлява. Установява се, че на 05.12.2012 г. въззиваемото дружество е
внесло граждански иск против въззивницата в качеството на подсъдима за
сумата от 9 780,65 лв., представляваща имуществени вреди, претърпени в
резултат на извършеното от нея престъпление, който иск е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство с протоколно определение от
същата дата. Установява се, че постановената осъдителна присъда на КРС, с
която въззивницата е призната за виновна в извършването на престъпление по
чл. 201 от НК и е уважен изцяло гражданския иск е отменена с решение №
152/26.06.2014 г. по посоченото ВНОХД на ПОС и делото е върнато на РП
*** за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения.
Установява се, че с постановление за прекратяване на наказателно
производство от 12.08.2014 г. от прокурор в РП *** наказателното
производство е прекратено на основание чл. 199 вр. чл. 243 ал. 1 т. 2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 88 ал. 3 от НПК когато съдебното производство
се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред
граждански съд. При съобразяване на разпоредбата и установената практика
на наказателната колегия на ВКС по приложението й, въззивният съд приема,
че с прекратяване на наказателното производство в досъдебната му фаза се
прекратява и производството по предявения граждански иск и наказателният
съд не дължи произнасяне по същия, т.е. към датата на подаване на исковата
молба, с която е въведен настоящия спор не е налице едновременно висящ
спор между страните със същия предмет пред наказателния и гражданския
съд. В този смисъл са решение № 31/02.04.2012 г. по кнд № 2981/2011 г., І н.о.
на ВКС, решение № 425/06.12.2012 г. по кнд № 1522/2012 г., ІІ н.о. на ВКС и
5
решение № 559/14.01.2013 г. по кнд № 2123/2012 г..
Въззивният съд, като съобрази представените в първата инстанция
писмени доказателства, които не са оспорени от въззивницата, приема за
безспорно установено по делото, че между въззивницата М. С. П. и
Териториално поделение ***** - Плевен, което е ТП на въззиваемото
дружество ***** ЕАД, гр. София е съществувало ТПО през процесния период
от 01.10.2009 г. до 04.11.2009 г. , по силата на което въззивницата е
изпълнявала длъжността „служител гише в Пощенска станция в с. ***, 4 кат.“
с място на работа: Пощенска станция с. ***. Установява се, че ТПО между
страните е прекратено с представените по делото заповеди № РД-09-188 и №
48/21.12.2009 г. на директора на ТП ***** Плевен, връчени на въззивницата
на датата на издаването им с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ на въззивницата. Установява се от представената длъжностна
характеристика за длъжността „служител гише в Пощенска станция в с.
***/началник Пощенска станция 4 кат.“, подписана от въззивницата на
15.03.2007 г., че със същата за длъжността са възложени множество функции,
основните от които „организиране, ръководене и контролиране на цялостната
дейност на ПС, участва в дейността по ПС по извършване на пощенски
услуги, разпространение на печата и продажба на търговски стоки …., следи
за спазване на определения в станцията касов лимит и при превишаването
изготвя и изпраща извънредни парични вноски … приема и изплаща суми по
пощенски, телеграфски, пенсионни и международни записи и договори по
възложителство, обработва и подготвя пенсионните картони за изплащане на
пенсии, закрива и открива нови такива, изплаща пенсии на гише и по
домовете по необходимост, отчита ежедневно всички парични постъпления и
изготвя приходно-разходните документи, получава парични средства и
пощенски ценности и ги съхранява,ежедневно извършва ревизия на колетната
магазия и съставя протокол, изготвя приходно-разходен отчет за цялата
финансова дейност на пощенската станция, изготвя дневен отчетен лист,
отчита всички приходи и разходи по договорите за възложителство….“
Установява се от длъжностната характеристика, че Пощенската станция е
структурно звено на РПС Плевен. Установява се от представената по делото
заповед № РД- 09-303/30.10.2007 г. на директора на ТП ***** Плевен на
основание заповед № РД-08-298/25.10.2007 г. на гл. директор на ***** ЕАД,
6
че със същата са определени материално-отговорните лица /МОЛ/, които
отговорят за съхранението, разходването и отпускането на материални активи
/ДМА и МЗ/ в поверените им обекти, едно от които лица под № 132 е
въззивницата, на длъжност „служител гише в Пощенска станция в с. ***, 4
кат.“. Установява се от представеното длъжностно щатно разписание на
персонала към РПС Плевен, утвърдено от директора на ТП ***** Плевен, в
сила от 01.01.2009 г., че съгласно същото в ПС *** 4 кат. са предвидени
длъжности за трима служители като административен персонал: „служител
гише в ПС/началник ПС“, „касиер, гише в съобщенията 4 кат.“ и „пощенски
раздавач/пощальон“. Установява се от представеното поименно щатно
разписание на РПС Плевен, утвърдено от директора на ТП ***** Плевен на
09.02.2009 г., че за ПС *** 4 кат. са посочени следните имена на назначени
служители: въззивницата на длъжност „служител гише в ПС/началник ПС“,
Татяна Гановска Фиковска на длъжност „касиер, гише в съобщенията 4 кат.“
и Светлана Дунчева Гановска на длъжност „пощенски раздавач/пощальон“,
като втората длъжност „пощенски раздавач/пощальон“ е посочена като
вакантна. При така посочените писмени доказателства, въззивният съд
приема за безспорно установено по делото, че за периода от 01.10.2009 г. до
04.11.2009 г. въззивницата е изпълнявала длъжността „служител гише в
Пощенска станция в с. ***, 4 кат.“ с място на работа: Пощенска станция с.
***, която е ПС е била част от структурата на РПС Плевен, което от своя
страна е част от ТП ***** Плевен на ***** ЕАД, гр. София, като длъжността
на въззивницата е записвана и с допълнително наименование „началник ПС“.
Установява се от представените по делото в първата инстанция докладна
записка от 04.11.2009 г., изготвена от В.Ц. и Д.И. до директора на ТП *****
Плевен, страница от книга 245а на ПС ***, със отбелязване на 04.11.2009 г. на
констатации от посочените по-горе лица, както и от представените
счетоводна справка, изготвена от гл. счетоводител Т. Монова и гл.
счетоводител Ц. И. за сметка 4598 – разчети с подрайонни станции, че на
04.11.2009 г. след извършена финансова проверка от длъжностни лица от ТП
***** Плевен на отчетността на паричните средства, водена от въззивницата
в ПС *** е констатирано отбелязване в надлежната книга на уравнителен внос
в размер на 9 780,65 лв., който е следвало да се изпрати в РПС Плевен на
31.10.2009 г. , но не е изпратен от въззивницата. В докладната записка от
проверката са констатирани редица нарушения на водената счетоводна
отчетност от въззивницата, вкл. предадена сума за аванс през м. Х 2009 г. за
изплащане на пенсии без подпис за получателя С.Г. на длъжност „пощальон“
по книга 245а, както и неспазване на правилото нов аванс да се получава след
7
отчет на стария получен аванс, приет от началника на ПС. Установява се от
представените описи за изпратени ценни пратки от въззивницата на
01.10.2009 г., 13.10.2009 г., 20.10.2009 г. и 22.10.2009 г., описи каса и
приходни – касови ордери, че на посочените по-горе дати на шофьори от РПС
Плевен са предадени уравнителни вносове в размер на следните парични
суми: 2 694,22 лв. от въззивницата, 20 000 лв. от С.Г. 3 000 лв. от С.Г. и
10 000 лв. от С.Г..
Установява се от приетото по делото в първата инстанция заключение на
ССЕ, изготвено от вещото лице Д.П., че при извършена проверка на
счетоводната документация за 2009 г. в ПС *** вещото лице е установило, че
последните изпратени парични средства от ПС *** към ТП ***** Плевен са
на 22.10.2009 г. и в размер на 10 000 лв., като за периода от 23.10.2009 г. до
31.10.2009 г. не са изпращани парични суми, а в касовата книга на 30.10.2009
г. е отразен внос за уравнение в размер на 9 780,65 лв., който не е предаден от
куриер, респ. получен в ТП ***** Плевен. Вещото лице установява, че няма
неотчетени суми по касовата книга, водена в ПС *** в периода 22.10.2009 г. –
30.10.2009 г., тъй като всеки ден по касовата книга са отчитани остатъци в
касата в края на деня, които съвпадат по размер с наличностите в началото на
следващия ден. Вещото лице установява, че на 22.10.2009 г. по касовата книга
е отчетен остатък в касата в края на деня в размер на 3 997,76 лв., на
29.10.2009 г. е отчетен остатък в касата в края на деня в размер на 9 558,85
лв., а на 30.10.2009 г. след отчетени наличност в размер на 9 558,85 лв.,
приход в размер на 570,80 лв. и разход в размер на 10 129,65 лв. е отчетена
наличност в края на деня 0 лв.. Вещото лице установява, че е налична вносна
бележка за внос на каса като ценно без изяснен произход от въззивницата в
размер на 609,01 лв., а от С.Г. в размер на 9 171,64 лв., общата сума от които
е 9 780,65 лв.. Установява се от приетото по делото в първата инстанция
допълнително заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Д.П. по задачи
поставени от въззивницата, че според същото със заповед № РД-09-
303/30.10.2007 г. на директора на ТП ***** Плевен за МОЛ в ПС *** е
назначена само въззивницата, като в ПС освен въззивницата са работили
също Татяна Фиковска на длъжност „касиер гише“ и С.Г. на длъжност
„пощенски раздавач“. Вещото лице е посочило, че съгласно книга 245а,
водена в ПС *** за м. Х 2009 г. въззивницата е получила аванси в размер на
25 025,68 лв., а е извършила плащания на пенсии в размер на 34 504,98 лв.,
С.Г. е получила аванси в размер на 34 621,64 лв., а е извършила плащания на
пенсии в размер на 9 612,53 лв., а Татяна Фиковска е получила аванси в
размер на 20 423,05 лв., а е извършила плащания на пенсии в размер на
21 784,57 лв.. Вещото лице е заключило, че въззивницата е раздала в повече
9 479,30 лв., Гановска е раздала в по-малко 9612,53 лв., а Фиковска е раздала
в повече 1 361,52 лв.. Вещото лице установява, че книгата не е водена
редовно и от същата не се установява дали посочените по-горе парични
средства са отчитани или са дължими от служителите на ПС, а пенсионните
картони са унищожени.
8
Установява се от разпита на свидетелките Ц.И. и Д.И., че към момента
същите работят в РУ ***** Плевен на посочени длъжности, а към м. Х 2009 г.
първата от тях е била главен счетоводител, а втората е била зам. гл.
счетоводител в РУ на дружеството в Плевен и знаят, че към този момент
въззивницата е изпълнявала длъжността началник на ПС ***. Свидетелката И.
установява, в края на месеца всяка ПС е следвало да изпрати в ТП формуляр,
придружен със всички първични документи за проверка на приходите и
разходите и осчетоводяването им от счетоводството на ТП Плевен.
Установява, че ежедневно всяка ПС е следвало да изпраща паричните суми
над определен лимит към главната каса на дружеството в Плевен, а в края на
месеца се прави уравнителен внос и всички пари се изпращат към главната
каса, вкл. тези под лимита с цел в края на месеца да не остават никакви
парични суми в ПС, като вносът се е изпращал обикновено на първия работен
ден на следващия месец. Свидетелката установява, че задължения във връзка
с тази организация на работа са имали началниците на ПС, които е трябвало
да протоколират всичко свързано с паричните средства. Свидетелката
установява, че е разбрала от втората свидетелка Д.И., че уравнителният внос
за м. Х 2009 г. не е пристигнал от ПС ***, поради което е извършена проверка
на книга 245а, в която са отчитани авансите, получени от подотчетните лица
срещу подпис. Свидетелката установява, че въззивницата е получила всички
парични суми, разпределила ги е и е следвало да ги отчете като контролира
размера на получените и върнати суми, а инкасираните суми, събрани от
служителите на ПС също е следвало да се отчетат на началника на ПС.
Свидетелката И. установява, че в края на м. Х 2009 г. е бил подаден сигнал, че
уравнителният внос от ПС *** не е постъпил в главната каса в Плевен тя и
колегата й В.Ц. са били изпратени от директора на ТП Плевен да извършат
проверка. Свидетелката установява, че са прегледали документите, в това
число касовата книга на 04.11.2009 г., установили са съставяне на дневен
отчет, приходи и разходи и уравнителен внос, отразен по касовата книга, но е
липсвал представен опис пратка със сумата на уравнителния внос да е
предавана на шофьор към главната каса в Плевен. Свидетелката установява,
че не си спомня подробности, като според нея последният изпратен
уравнителен внос е бил на 22.10.2009 г., но правилото е било в ПС авансите
от паричните средства да се получават от началника на ПС, да се предоставят
на останалите служители за да изплащат пенсии и записи и др. и последните
да се отчитат пред началника на ПС за тези суми. Установява, че книга 245а
се съхранява в ТП на дружеството в Плевен.
Плевенският окръжен съд като съобрази разпоредбата на чл. 207 ал. 1 т.
2 от КТ, намира, че за да бъде ангажирана отговорността на въззивницата
следва по делото да бъде установено по безспорен начин от работодателя, че
по време на трудовото правоотношение между страните въззивницата в
качеството на лице, осъществяващо отчетническа дейност, т.е. материално
отговорно лице е имала задължение да събира, съхранява, разходва или
отчита конкретни парични и материални ценности, получила е конкретни
9
парични средства, но не е отчела надлежно същите със съответните разходно -
оправдателни документи, поради което за работодателят е възникнало право
да търси по съдебен ред присъждане на парична сума, която съответства на
липсата като щета.
При съобразяване на задължителната съдебна практика относно липсите
при отчетническа отговорност, установена с т. 14 от Постановление №
5/15.10.1955 г. на ПВС и т. 5 от Постановление № 7/17.06.1981 г. на ПВС,
както и тази на ВСК по приложението на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ, а именно:
решение № 37/28.06.2011 г. по гр.д. № 1180/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение
№ 423/27.03.2014 г. по гр.д. № 2145/2013 г., ІV г.о. на ВКС, решение №
152/01.06.2015 г. по гр.д. № 6083/2014 г., ІV г.о. на ВКС, решение №
247/30.06.2015 г. по гр.д. № 970/2015 г., ІV г.о. на ВКС, определение №
857/05.08.2015 г. по гр.д. № 2103/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС и др., въззивният съд
приема, че за да е налице липса по смисъла на закона следва да е налице вреда
с неизяснен произход, която да е в причинна връзка с действията и
бездействията на въззивницата в качеството на отчетник, на който са
възложени функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на
парични и материални ценности, като както причинната връзка, така и вината
на отчетника се презюмират от закона и не следва да се доказват от
работодателя. Отчетникът, на който са възложени функциите да опази
имуществото на работодателя полагайки по - голяма грижа от обичайната
може да обори презумпцията за виновност, като докаже, че липсата не се
дължи на негови действия или бездействия, както и разполага с право да
направи възражения за настъпване на липсата поради нормален стопански
риск, оправдан стопански риск, при неизбежна отбрана, крайна
необходимост, изпълнение на неправомерна заповед или поради
обстоятелства, за които е отговорен работодателя, като за доказване на тези
възражения са допустими всички доказателствени средства. Когато
отчетникът е допуснал непозволено поведение, с което е съпричинил
резултата, престъпното посегателство от страна на трети лица не го
освобождава от имуществена отговорност – ограничена или пълна.
Въз основа на представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства - щатни разписания, заповеди и длъжностна характеристика за
длъжността „служител гише в ПС/началник ПС”, подписана от въззивницата,
които кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и заключенията
на приетите ССЕ, въззивният съд приема за безспорно установено по делото,
че по време на трудовото правоотношение между страните, вкл. към месец
октомври 2009 г. по силата на заеманата длъжност въззивницата е
изпълнявала наред с останалите си задължения и отчетническа дейност по
смисъла на закона – чл. 207 ал. 1 от КТ, като е носела отчетническа
отговорност във връзка с поверените й и събрани парични средства и ценни
пратки, съдържащи парични и материални ценности и задължение след
приключване на работната смяна да оформи дневен отчет за наличността, с
10
която е започнал работния ден, приходите и разходите и крайната наличност
на парични средства за деня, като при превишаване на определен лимит
разликата е следвало да се изпрати като пратка на служителите, които работят
в т.нар. главна каса в РУ на дружеството в гр. Плевен, а в края на месеца да
изпрати като уравнителен внос всички налични парични средства в ПС.
Ирелевантно е обстоятелството, че наименованието на длъжността на
въззивницата е вписвано от работодателя като „служител гише в
ПС/началник ПС” в някои от издадените от него документи и само като
„служител гише в ПС“ в други документи, доколкото от значение е не
наименованието на длъжността, а възложените със същата, в това число с
длъжностна характеристика и фактически възложени от работодателя
трудови функции на отчетник, в която насока са събраните доказателства.
След като по силата на възложените й трудови функции на въззивницата е
възложено да приема и изплаща суми по пощенски, телеграфски, пенсионни и
международни записи и договори по възложителство, изплащане на пенсии,
отчитане ежедневно на всички парични постъпления и изготвяне на
приходно-разходните документи, получаване на парични средства и
пощенски ценности и съхранението им, изготвяне на приходно-разходен
отчет за цялата финансова дейност на пощенската станция, изготвяне на
дневен отчетен лист, отчитане на всички приходи и разходи по договорите за
възложителство, т.е. събиране, съхраняване, разходване и отчитане на
паричните и материални ценности в ПС, то за същата е възникнало
задължение оформяйки надлежните документи в ПС ***, съгласно които за м.
Х 2009 г. е формиран отразен като наличен уравнителен внос в размер на
9 780,65 лв. да изпрати същия съгласно установената финансова организация
в дружеството на РУ на същото в гр. Плевен не по-късно от 01.11.2009 г. ,
като по делото е безспорно установено, че това задължение на въззивницата
не е изпълнено както към 04.11.2009 г., когато е констатирана липсата, така и
в по-късен момент.
Въззивният съд приема, че от страна на въззивницата не е оборена
презумпцията за виновността й като отчетник, тъй като от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че липсващата сума е отразена
във водените от въззивницата счетоводни документи като налична към
30.10.2009 г., като съставената вносна бележка без дата, отразена в
заключението на ССЕ за внос на каса на парични суми от въззивницата в
размер на 609,01 лв., а от С.Г. в размер на 9 171,64 лв., общата сума от които
е 9 780,65 лв., съответстваща на липсващата сума за уравнителен внос
опровергава твърденията й. Липсват доказателства, тежестта за което е върху
въззивницата паричните суми раздадени за пенсии от въззивницата и
подотчетните й лица през м. Х 2009 г. да формират именно размера на
липсващата парична сума, тъй като от основното заключение на вещото лице
по назначената ССЕ се установява, че за периода до 22.10.2009 г., в който са
раздавани пенсии не са установени липси, а липсата е формирана от налични
съгласно водената документация парични средства за периода от 23.10.2009
11
г. до 30.10.2009 г. , за който период са налице редовно водени дневни отчети
от въззивницата и наличности в края на всеки работен ден, съвпадащи с
наличността, с която започва следващият работен ден, като не се установяват
различия в сумите в резултат на неотчетени разходи от служители в ПС ***.
Дори да се приеме, че липсващата сума се дължи на липса на реално отчетени
средства от подотчетно на въззивницата лице, в която насока са възраженията
на въззивницата, изложени във въззивната жалба, отговорността им е
солидарна и всеки от тях дължи цялата сума, формираща липсата, тъй като в
този случай ще са налице невярно водени от въззивницата дневни отчети и
месечен отчет за периода 23.10.2009 г. до 30.10.2009 г. , с което въззивницата
би допринесла за вредоносния резултат, тъй като е следвало да води отчет за
всяка реално предадена парична сума на подотчетните й лица, респ. да не
предоставя последващи парични суми без да е приела отчета на тези лица и на
базата на реално отчитаните налични суми, приходи и разходи да оформя
счетоводните документи както относно дневните, така и относно месечните
отчети на поверените й парични средства в качеството на материално
отговорно лице.
Въззивният съд съобрази направеното с отговора на исковата молба в
първата инстанция възражение на въззивницата за погасяване на вземането на
въззиваемото дружество за липси по давност и приема същото за
неоснователно при съобразяване на датата на констатиране на липсата –
04.11.2009 г., датата на причиняване на вредата – 30.10.2009 г. и датата на
подаване на исковата молба – 23.10.2019 г., респ. приема, че искът е предявен
в срока по чл. 207 ал. 3 от КТ.
При тези изводи, въззивният съд намира, че искът с правно основание
чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ се явява доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен от съда със законните от това правни последици.
Въз основа на гореизложеното, въззивният съд приема, че като е уважил
изцяло предявения иск, ***нският РС е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените по делото във въззивната
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
като според въззивният съд фактическата и правна сложност на спора не
налагат определяне на възнаграждение в по-висок размер от минимално
предвидения в чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115 от 30.11.2020 г., постановено по гр.д.
№ 674/2019 г. на ***нския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК М. С. П., ЕГН ****
от с. ****, общ. ***, ул. „**** да ЗАПЛАТИ на ***** ЕАД, гр. София, ЕИК
*****, представлявано от гл. изпълнителен директор Д.Д. сумата от 100 лв.
за направени по делото във въззивната инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280
ГПК, с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13