Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 30.12.2019 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 793 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-1253-000372 от 09.08.2019 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР - Хасково, с което на Х.Ж.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 1) и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 2).

Жалбоподателят Х.Ж.В., чрез процесуалния си представител – адвокат Г.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил необоснован, неправилен и незаконосъобразен – издаден при нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, както и липсвали изложени фактически и правни основания за налагане на Глобите. Твърди се, че В. не била извършила процесните нарушения.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Х.Ж.В., не се явява. За нея се явява адвокат Г.Г., която пледира за цялостна отмяна на обжалвания Акт, тъй като била неясна фактическата обстановка (, което представлявало нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН), правните квалификации били неправилни, по отношение на нарушението по пункт 1 сочи, че следвало да се квалифицира като маловажен случай (, тъй като използването на обезопасителен колан била само за няколко метра) и по отношение на нарушението по пункт 1 се сочи, че не било изяснено (, тъй като не било посочено категорията към която спада процесния автомобил) и по отношение на нарушението по пункт 2 се сочи, че не било изяснено (, тъй като не било посочено до кога важал предходния годишен технически преглед).

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началникът на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 13.02.2019 година около 13.35 часа свидетелите Т.Р.Т. и Т.Я.Я. (служители в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПАМ”) при ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират на няколко метра от изхода (от последната бариера) на ГКПП „Капитан Андреево”, находящо се на територията на община Свиленград, област Хасково, на пътя Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево” – АМ № 4. Свидетелят Т.Я.Я. спира за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел А 160 с държавен регистрационен номер Х 54 39 КМ, черен на цвят – собственост (видно от Писмо с вх.рег.№ 19185 от 06.12.2019 година, ведно с приложената към него Справка в системата АИС-КАТ) и управлявано от жалбоподателя В. и движещо се в посока към град Свиленград, тъй като вижда, че шофьорът е без поставен предпазен колан. В колата пътува само В.. При проверката полицейските служители установяват, че МПС, което управлява В. е оборудвано с предпазен колан и констатират, че не е минало технически преглед. В тази връзка е направена справка с помощта на служебен таблет, а и от поставения стикер на предното стъкло в ляво също установяват, че МПС не е минало технически преглед.  

На посочената дата и предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят Т.Р.Т. – Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР, която длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя В. и в нейно присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия Д и с бланков № 801058. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с неползване на обезопосителен колан и липса на преглед за проверка на техническата изправност на МПС, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, които вписва за нарушени. Нарушителят В. е запозната със съдържанието на АУАН, т.е. предявен й е. Сочи, че няма възражения против констатациите на Акта, което и е вписано в съответната графа. 

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-1253-000372 от 09.08.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадени от контролния орган - чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя В. административни наказания „Глоба” в размер на по 50 лв. за всяко от двете нарушения. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 31.10.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, приложена към Жалбата и приета като доказателство по делото. От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към НП, приложено към Жалбата. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Т.Р.Т. заема длъжността Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково и предвид факта, че Здравко Тончев Иванов заема длъжността „Началник на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че В. има наложена само една санкция с Фиш за нарушение на ЗДвП, както и че не са й налагани принудителни административни мерки.  

По делото е представена и приета като доказателство Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, видно от която жалбоподателят В. е омъжена, има месечен доход в размер на 700 лв. от трудово правоотношение и притежават заедно със съпруга си апартамент и лек автомобил.

По делото бяха изслушани и обясненията на жалбоподателя В., в който сочи, че на процесната дата била извикана по спешност на работа, а именно на ГКПП „Капитан Андреево”, тъй като била служител на Агенция „Митници”. Приключвайки със служебните си задължения и тръгвайки си от пункта с процесното МПС се спряла до последната бариера на ГКПП, за да пожелае лека работа на колегите си и потегляйки, напущайки пункта точно когато решила да сложи колана си била спряна за проверка от полицейските служители. Сочи, че поведението им по време на проверката било арогантно, както и че не била запозната със съдържанието на съставения й Акт, както и че не й била дадена възможност да посочи възраженията си срещу констатациите в Акта.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 17.12.2019 година свидетели – Т.Р.Т. и Т.Я.Я.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Т.Т. и Т.Я., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на първия от посочените свидетели (Т.Р.Т.) не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушенията, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лица, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат свидетели по АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Посоченото е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду показанията на посочените двама свидетели (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителните деяния на процесните нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на осъществяването им, като потвърждават фактическото им извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на неползване на обезопосителен колан и липса на преглед за проверка на техническата изправност на процесното МПС. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Частично с доверие се оцениха от Съда, обясненията на жалбоподателя. Същите се възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Т.Т. и Т.Я.) и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелството, че на процесните дата и място МПС, управлявано (т.е. в движение) и собственост на жалбоподателя В. е спряно за проверка от полицейските служители – свидетели по делото, че е съставен на В. АУАН, че МПС е оборудвано с обезопасителен колан, който не е ползвала. В останалата им част и по-специално, досежно изложената фактологическа версия относно това, че не й бил предявен Акта и че не й бела дадена възможност да посочи възраженията си против констатациите в Акта, са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания (, кредитирани от Съда), като остават изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници. Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради факта, че В. е жалбоподателя по делото, от тук и пряката й заинтересованост от изхода  му. Доколкото обясненията на жалбоподателя сериозно се компрометират при съотнасяне с останалите доказателства, събрани в производството, които Съдът кредитира, наред с отчитане на обстоятелството за тяхната заинтересованост от изхода на спора, дават достатъчно основание на Съда да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по делото, в опит за изграждане на защитна версия. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира обясненията на жалбоподателя в тази им част – убедително опровергана, поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът не коментира поведението на полицейските служители извън фактите и обстоятелствата, свързани с процесната проверка, тъй като е ирелевантно за настоящия правен спор.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

              ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдянете нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

 

 

 

 

               ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самите нарушения са описани точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната им квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесните деяния  е идентично. Следователно нарушенията са описани по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същите и да организира адекватно правото си на защита.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 13.02.2019 година актосъставителят Т.Р.Т. е заемал длъжността Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково (идентична с длъжността „Младши инспектор”), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Т.Т. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. В тази насока е и изявлението на свидетеля Т., направено в открито съдебно заседание, проведено на 17.12.2019 година. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

 Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят Х.В. е имала качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно В. е била водач на процесния лек автомобил, тъй като именно тя го е управлявала и на нея са състави АУАН, при което тя не е възразила, не е подала възражение, не е посочила подобно възражение и в Жалбата си. Дори в обяснението си пред настоящия Съдебен състав не оспорва това обстоятелство. Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

 Правилни са и дадените от АНО материалноправни квалификации на всяко едно от двете извършени нарушения.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП (пункт 1):

        Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Налице са твърдения и в АУАН и в НП относно всички признаци от обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят В. е привлечена към отговорност, възведени като такива със съответната административнонаказателна норма по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Не са налице изключенията, посочени в ал. 2 на посочената разпоредба. Несъмнено процесният лек автомобил е от категория М1 съгласно дефиницията на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП (в този смисъл са неоснователни възраженията на адвокат Г., касаещи неясното относно категорията на процесното МПС). И това нарушение се явява установено по несъмнен начин от АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила остана неопровергана в тази част. Установява се от показанията на свидетелите, че жалбоподателят В. е управлявала, т.е. бил е в движение, лекия автомобил без да е поставила обезопосителен колан при наличие на такъв.

Действително, в НП допълнително е записано, че водачът не използва обезопасителен колан на МПС от категории М1, М2, М3, N1,  N2 и N3, когато е в движение, но от това не може да се направи извод, че е налице противоречие в описанието, направено в АУАН и НП, тъй като това не води до различни от установените от актосъставителя констатации. С това допълване не се изменят, а доуточняват изложените в АУАН обстоятелства, които от своя страна са обхванали всички обективни елементи на вмененото административно нарушение и са били достатъчни за санкциониране на нарушителя. В тази връзка не е налице и противоречие между описателната част на нарушението в НП и нарушението, което е приел АНО, че е извършено. Т.е. настоящата инстанция намира, че както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението по пункт 1 и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушени. В този смисъл е и Решение № 5 от 24.01.2014 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 597/2013 година, докладчик Съдията Теодора Точкова.

Налице е субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят Х.В. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните й действия. Била е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС без обезопасителен колан както на територията на пункта, така и извън нея, тъй като са част от републиканската пътна мрежа и по-точно от АМ № 4 – „Марица”. Т.е. поведението на жалбоподателя В. е виновно, тъй като е съзнавала естеството на указаното задължение, произтичащо от нормата на чл. 137а от ЗДвП, чийто безспорен субект е. С тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянието, посочено в пункт 1 от обжалваното НП, В. е осъществила от обективна и субективна страна, състава на посоченото административно нарушение, визирано в посочения пункт от обжалваното НП, при възведената правна квалификация.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (пункт 2):

Съгласно чл. 147, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства (ППС), с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили, и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Т.е. разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда задължителна проверка за техническата изправност на МПС, съгласно утвърдена Наредба. В зависимост от вида на автомобила и годината на производство са определени различна периодичност и начин на провеждане. Съгласно нарочната Наредба, ПС подлежат на ежегоден технически преглед. Като е установил липсата на извършен такъв поради липса на актуален знак за извършен годишен технически преглед и след справка в служебния тъблет, административният орган е констатирал по същество нарушение на визираното в чл. 147, ал. 1 от ЗДвП задължение. Процесното МПС е лична собственост на жалбоподателя, по което обстоятелство не се спори по делото. В този смисъл е и Справката от РУ – Свиленград. Задължение автомобилът да бъде представен на технически преглед има собственика или съответното длъжностно лице, което задължение в случая не е изпълнено.

Налице е субективния елемент от състава на нарушението по пункт 2 от обжалваното НП –  извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят В. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръко­води постъпките си. Съзнавала е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Била е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС, което не е представено на технически преглед, като в случай без правно значение е точно колко време е управлявала автомобила след изтичане на срока на предходния преглед. Релевантен е единствено и само фактът, че към момента на проверката МПС не е преминало изискуемия се и задължителен ежегоден технически преглед.

 

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

        Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП, наказва се с Глоба в размер на 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Жалбоподателят В. е санкционирана правилно по специалния текст на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, който предвижда наказване на определена категория лица - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок ПС за технически преглед. Установено е категорично извършване на нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно управление от водач – собственик на автомобил, непредставен на технически преглед. В случая АНО е съобразил обстоятелството, че е приложима специалната санкционна разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, а не общата норма на чл. 185 от ЗДвП. Тъй като жалбоподателят В. е собственик по смисъла на тази специална разпоредба, наказващият орган правилно е ангажирал отговорността й в това й качеството.

Административните наказания за нарушенията по пункт 1 и по пункт 2 от НП са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размерите си, индивидуализирани в предвидените от закона такива – фиксирани за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложените административни наказания не съществува, предвид фиксираните размери на санкциите, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Горните изводи на Съда не се променят предвид представената и приета като доказателство по делото Декларация за семейно и материално положение и  имотно състояние.

Така наложените с обжалваното НП административни наказания за двете нарушения, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретните нарушения като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществените фактически състави на административните нарушения, процесните деяния не разкриват обществена опасност, по-ниска от обичайната за тези родове нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставляват маловажни случаи, според Съда. И това е така, както поради техния формален характер – за съставомерността им не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя, доколкото възрастта от 39 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянията си по начин, позволяващ му да не извършва противоправни такива. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на посочените нарушения като маловажни, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. Тези изводи на Съда не се променят предвид факта, че съгласно обясненията на жалбоподателя В., тя е понечила да постави обезопасителния си колан при излизане от пункта, тъй като на първо място явно не е успяла да стори това и на второ място явно е управлявала процесното МПС на територията на пункта, която е част от АМ № 4, без колан, като следва да се отчете и обстоятелството, което е ноторно известно, че дължината на целия пункт е над километър, т.е. нарушението не касае само няколко метра, както сочи адвокат Г.. От друга страна като служител на Агенция „Митници”, т.е. държавен служител и лице, в чийто служебни задължения влиза съставяне на АУАН (съгласно изявлението на В., направено в открито съдебно заседание), трябва да спазва правомерно поведение, за да дава пример на останалите граждани, респ. знае че за действия в противоречие със закона се понася и съответната отговорност.

Относно разноските:

По делото се констатираха разноски в размер на 19.24 лв. – пътни разходи на свидетеля Т.Я.Я., платени от Бюджета на Районен съд – Свиленград.

НП следва да бъде потвърдено изцяло, като при този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по силата на препращането на чл. 84 от ЗАНН, Съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати изцяло направените по делото разноски, платими по Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, както и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 19-1253-000372 от 09.08.2019 година на Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, с което на Х.Ж.В. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 1) и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 2).

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, ОСЪЖДА Х.Ж.В. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по Бюджета на съдебната власт направените разноски в размер на 19.24 лв. (деветнадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляващи такива за пътни разходи на свидетел, вносими по сметка на Районен съд – Свиленград, както и държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                  (Кремена Стамболиева)