№ 628
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000617 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
„Аблиско“ООД, ЕИК *********, чрез адв.Т. С. от АК Пловдив насочена против Решение №
829/11.06.2024 г., постановено по т.д. № 2089/2022 г. по описа на СГС, ТО, с което е
отхвърлен предявения от въззивното дружество против „Хелга Инвест“ЕООД, ЕИК
********* иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 195 583 лв. /равностойността
на 100 000 евро/ - неустойка по чл.6,.4, във вр. с чл.6.3 от договор за горски услуги от
14.08.2020 г.
искове, както следва: иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в
нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост.
Поддържа се първоинстанционният съд да е ценил избирателно и едностранчиво
приобщените по делото доказателства, довело до неправилно и превратно прилагане на
материалния закон в нормата му на чл.92, ал.1 ЗЗД, а от там - и до необоснованост на
крайния извод за неоснователност на предявения иск. Мотивите в подкрепа на този извод
почивали на хипотези и съждения, подкрепящи единствено защитната теза на ответника-
въззиваем, като същевременно противоречали на установените по делото факти и не
зачитали редица правни принципи, както и на задължителните постановки на ТР №
1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС относно преценката за нищожност,
поради накърняване на добрите нрави.
Твърди се първоинстанционният съд да е тълкувал обвързващия страните по делото
договор по начин, който противоречи на действителната воля и смисъл на договорните
разпоредби, както и на смисъла на посоченото ТР.
Неправилно не било съобразено, че договорът е търговски и предполага наличието на
1
добра професионална преценка, както и че е бил приет и изпълняван без никоя от страните
да е възразила срещу това, вкл. и срещу размера на предвидената неустойка при неговото
сключване. Освен това клаузата за неустойка била съобразена с естеството и размера на
задълженията, които обезпечава. Неправилно било прието също неустойката да обезпечава
единствено акцесорното вземане за пренаемане на определен персонал за определен период
от време, а не главното задължение за плащане на услугите. Като се поддържа обратното
становище се твърди че неустойката обезпечава неизпълнението на задължение за ненаемане
на определена категория лица за определен период от време, което задължение е много
важно за въззивника.
Неаргументирано било прието още и че липсвала яснота за размера на плащането по
договора, поради което неустойката, фискирана като твърда сума, накърнявала добрите
нрави, защото било „логично“ тя да е определена като процент от нещо.
Именно поради липсата на яснота за размера на плащанията и обема на услугите
ответникът-въззиваем е предпочел да подпише клауза за неустойка с твърдо фиксирана сума,
защото иначе би могло да се окаже, че дължи по-висока сума.
Отделно интересът, който „Аблиско“ООД е защитил с клаузата за неустойка не бил
определим и именно това била причината да не може да бъде фиксирана тази неустойка по
друг начин освен със сума, която страните взаимно приели като справедлива и за която се
подписали под договора. Вредите за въззивника били свързани с невъзможността да се
възползва от създадените от него контакти, ноу-хау, обучение на персонал и създаване на
практики за работа, клаузите на чл.6.4 и чл.6.3 от договора били насочени към защита на
създадените от него добри практики в областта на горското стопанство и предпазването на
изземването на тези добри практики от доскорошен партньор, но потенциален конкурент в
бъдеще. Този бил смисълът на въпросните клаузи за неустойка и той отговарял на
критериите, заложени в ТР № 1/2009 г.
По изложените подробни доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискана отмяна на
обжалваното решение и по съществото на спора уважаване на предявения иск.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си
представител, оспорва доводите, развити в нея и поддържа правилност на обжалваното
решение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно съединяване с осъдителни
искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД от “Аблиско“ ООД против „Хелга инвест“ЕООД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото са
били обвързани от договор за горски услуги, сключен на 14.08.2020 г., в чийто текст на чл.
6.3 се съдържала уговорка докато действа договора и две години след неговото прекратяване
„Хелга инвест“ ЕООД да не наема служители на „Аблиско“ООД или външни партньори
експерти, с които доставчикът/„Аблиско“ООД/ е работил по време на срока на договорa.
За всеки случай на неизпълнение на това задължение била уговорена неустойка в
размер на 50 000 евро.
Твърдяло се е в нарушение на чл. 6.3 от договора „Хелга инвест“ ЕООД да е назначило
И. И. П. като управител на дружеството, въпреки че преди това същият бил работил в
“Аблиско“ООД.
В нарушение на чл. 6.3 от договора ответното дружество назначило и К. И. К. на
трудов договор, а същият преди това работил за „Хемера инвест“ЕООД - партньор, с който
„Аблиско“ ООД работило по време на срока на договора за горски услуги.
За посочените две нарушения на договора от ищцовото дружество била изпратена
покана на ответника, връчена му на 07.10.2022 г. , с която бил поканен да заплати неустойка
в размер на по 50 000 евро за всяко нарушение, или общо 100 000 евро. След изтичане на
срока на поканата била изпратена втора такава, връчена на 02.11.2022 г., но до датата на
предявяване на исковата молба плащане от ответника не било извършено.
Поискано е от съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да запрати
2
на ищеца сумата от 195 583 лв., представляваща левовата равностойност на 100 000 евро,
като обезщетение по чл. 6.4 от договора за горски услуги от 14.08.2020 г.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове като
неоснователни.
Заявил е от своя страна, че страните по делото бил в търговски отношения от 2014 г.,
като в този период управител и на двете дружества, както и собственик на 100 % от
дяловете на „Хелга инвест“ ЕООД е В. Б.. През 2014 г. същият продал 100 % от дяловете си
на Хамлет Монтана Рисърч АД, Люксембург, но останал управител на дружеството. В
резултат на неговите усилия бил сключен и процесния договор за горски услуги, който за
„Хелга инвест“ЕООД бил подписан от В. Б., а за “Аблиско“ ООД – от втория управител на
дружеството В. Е. Т.. Твърдяло се е двамата управители да са живеели на семейни начала по
време на подписване на договора.
Твърдяло се е именно В. Б. да е осигурил възможността на И. И. П. да започне работа
в „Хелга инвест“ЕООД, с цел да се извърши нарушение на чл. 6.3 от договора и да се
претендира процесната неустойка.
И. П. работил в различни фирми, свързани с В. Б. от 2020 г., като на 01.02.2022 г. бил
назначен на трудов договор в Аблиско ООД. Договорът бил прекратен в началото на месец
август 2022 г. След това, на 17.08.2022 г. И. П. бил вписан като управител на „Хелга
инвест“ЕООД в ТР. Поддържано е правоотношението между управителя и дружеството да
не е било трудово, а мандатно.
По отношение К. И. К. се твърди, че въпреки сключеният трудов договор от 07.09.2021
г. между него и „Хемера инвест“ ЕООД, още от този момент „Хелга инвест“ЕООД е плащало
трудовото му възнаграждение и всички разходи свързани с трудовата му дейност, така че той
фактически работел за последното дружество, но с оглед улесняване наемането и под
въздействие от В. Б., формално се е водил на работа при „Хемера инвест“ЕООД. Това било
променено по-късно, поради вътрешна реорганизация на дейността на управляваните от В.
Б. дружества, в резултат на което и К. К. бил преназначен по трудов договор в „Хелга
инвест“ЕООД.
Поддържа се, че когато страните по делото се обвързали с договора за сеч от
01.01.2022 г., както П., така и К. били в отношения с „Аблиско“ООД и в този смисъл в
обобщение поведението именно на управителя на последното дружество сочело на
недобросъвестност при сключването на договора.
На отделно самостоятелно основание е въведено възражение за нищожност на клаузите
на чл. 6.3 и чл. 6.4, като сключени в нарушение на закона и добрите нрави, евентуално
унищожаеми, като сключени при измама.
На първо място е поддържано нищожност на неустоечната клауза поради противоречие
със закона - разпоредбите на чл. 15 ЗЗК, съдържаща забрана за всякакъв вид споразумения
между предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или
нарушаване на конкуренцията на съответния пазар и чл. 48, ал.3 КРБ, според която всеки
гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
На отделно основание се поддържа нищожност на клауза за неустойка поради
противоречие с добрите нрави, изразяващо се в нарушаване на принципа за справедливост –
предвид предвидената едностранност на забраната и неустойката, на добросъвестност в
търговските взаимоотношения - по време на сключване на договора едно и същи физическо
лице реално представлявало двете дружества, и излиза извън присъщите обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция - с оглед уговорения размер и причините за
уговарянето й.
Отделно от това И. П. бил назначен като управител на мандатно отношение, а не на
трудов договор, поради което не намирала приложение уговорената неустойка.
По отношение К. К. се поддържа клаузата на чл. 6.3 от договора да не предвижда
забрана за наемане на служителите на външни партьори/агенции/експерти, с които
доставчикът на услуги е работил, а К. К. не е бил служител на ищцовото дружество.
В допълнителната искова молба ищецът е поддържал първоначалните се твърдения и
3
е оспорил възраженията на ответника, навеждайки подробно доводи за неоснователността на
всяко едно от тях.
В допълнителния отговор ответникът е поддържал първоначално въведените си
възражения.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалби, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими като
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от първоинстанционното решение
в неговата цялост.
По арг. от чл.269 ГПК при проверка правилността на обжалваното решение настоящата
въззивна инстанция е ограничена от посоченото в жалбата. В случая във въззивната жалба са
наведени оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение единствено в
частта му, с която е прието за основателно възражението за нищожност на процесната
неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави, доколкото останалите
възражения на ответника - въззиваем са приети за неоснователни.
Ето защо настоящият състав приема, че следва да се произнесе с решението си
единствено по въведените с въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания акт
на поддържаното с жалбата основание, както и по правилното или неправилното
приложение на императивните материалноправни норми, приложими към казуса. Този извод
се основава на задължителните указания в т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в насока, че при проверката на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства въззивната
инстанция в решаващият състав намира за изцяло споделими крайните изводи и изложените
в тяхна подкрепа мотиви на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск
по чл.92, ал.1 ЗЗД, поради недействителност на клаузата за неустойка в чл.6.3 и чл.6.4 от
обвързващия страните по делото договор, с оглед несъответствието й с добрите нрави. За
избягване на излишното им приповтаряне им препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с формулираните във въззивната жалба оплаквания, излага и следното:
Страните не спорят и се установява от приобщените писмени доказателства, че са
били обвързани от договор за горски услуги от 14.08.2020 г., по който въззивникът, в
качеството му на „доставчик на услуги“, и въззиваемият, като „дружеството“, постигнали
съгласие доставчикът да предоставя услуги на дружеството, изразяващи се в: 1) услуги,
свързани c придобиването на горски територии - „услуги по извършването на транзакции“ -
наблюдение и анализ на пазара на горски площи в България и предоставяне на информация
с цел вземане на информирани решения; aнализ на получените оферти (контролен лист, план
за прехвърляне на земни площи (LT-plan), оценка и пр.).; изготвяне на предложения за
одобрение и получаване на одобрение за покупка; изпълнение на трансакциите за покупка и
пр.; 2) услуги, свързани с организиране и координиране на процесите по извършване на сеч
и продажба на дървесина („услуги по извършване на сеч“ ) - организиране на извършването
на сеч съгласно LT-плана ; набавяне на изискуемите по закон документи за сеч; 3) услуги,
свързани със стопанисването на горските площи, които водят до допълнителни приходи
(услуги по допълнителни приходи) - търсене и организиране на допълнителни източници на
приходи, свързани с горите.
Цените /таксите/ за предоставените услуги са уговорени като процент от тяхната
стойност /чл.4/, който е уговорен като безсрочен, с възможност всяка от страните да може да
го прекрати едностранно с 12 месечно предизвестие. Това е било сторено в края на м.юли
2022 г. по взаимно съгласие между страните.
Страните не са уговорили неустойка за неизпълнение на така описаните свои главни
4
задължения по договора.
В чл.6.3 от последния „дружеството“ се е съгласило за срока на договора и в срок
до две години след прекратяването му дружеството да не се свързва или да не наема
служители на доставчика на услуги или външни партньори /агенции/ експерти, с които
доставчикът е работил по време на сключването на договора.
За всяко нарушение на тази клауза чл.6.4 от същия договор е предвидил доставчикът
на услуги да има право на обезщетение в размер на 50 000 евро.
Договорът е бил подписан от името на „Аблиско“ООД от В. П. /управител/, а за
„Хелга инвест“ЕООД - от У. Б.. Служебно извършената справка по партидите и на двете
дружества в ТРРЮЛНЦ установява към датата на сключването му - 14.08.2020 г., У. Б. да е
вписан като управител както на Аблиско ООД, така и на Хелга Инвест ЕООД. Освен това
същият е съдружник със 75% от дяловото участие в „Аблиско“ООД /другият съдружник е В.
П. с 25% от дяловото участие/. Следователно договорът е сключен между дружества
„свързани лица“ по смисъла на § 1, ал.1, т.3 ТЗ.
В подкрепа на твърдения от ищеца-въззивник факт да е бил в търговски отношения с
„Хемера инвест“ЕООД към релевантния период от време - действието на договора и две
години след прекратяването му, същият е ангажирал писмени доказателства - споразумение
за услуги по сеч от 01.01.2022 г., сключено между „ Хемера Инвест“ ЕООД, като „Доставчик
на услуги“ и „Аблиско“ ООД, като „доставчикът на услуги“, както и общо седем броя
фактури. Договорът има за предмет предоставяне от страна на доставчика на следните
услуги - намиране и комуникация с потенциални купувачи на дървен материал; проверка и
докладване за състоянието на горите; помощ при управление на дейностите по сечта и др.
Следва да се акцентира, че според извършената справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на
„Хемера Инвест“ ЕООД се установява управител на дружеството към датата на сключване
на договора с „Аблиско“ ООД да е У. Б., вкл. че „Аблиско“ООД е едноличен собственик на
капитала на „Хемера инвест“ЕООД. Последният факт предпоставя двете дружества да са
свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 ТЗ.
Седемте броя фактури за установяване на плащания по коментирания договор за сеч
между „„Хемера Инвест“ ЕООД и „Аблиско“ ООД са били предмет и на изслушана от
първоинстанционния съд съдебно - счетоводна експертиза, която не се е оспорила от
страните. Същата е докладвала, че за периода 01.01.2022 г. - 01.08.2022 г. има извършени
плащания по 7 фактури в общ размер на 21 000 лева от „Аблиско“ ООД към „Хемера
Инвест“ ЕООД. Фактурите са осчетоводени от последното дружество по сметки 416 -
клиенти по продажби със свързани лица, сметка 703 - приходи от продажби на услуги,
включени са в дневниците за продажби, подадени са в справката декларация по ДДС.
Фактурите са били осчетоводени и при „Аблиско“ООД в сметки 406 - Доставчици по
доставки на свързани лица услуги, били са включени в Дневниците за покупки, както и в
Дневниците по ДДС.
Анализът на обсъдените доказателства предпоставя правилност на извода на
първоинстанционния съд „Аблиско“ООД и „Хемера инвест“ЕООД да са били обвързани
валидно от договора за сеч, сключен на 01.01.2022 г.
Фактът, че К. К. е бил служител на „Хемера инвест“ЕООД, се установява от
представения трудов договор, сключен между посочените страни, като работник и
работодател на 07.09.2021 г., в сила от 08.01.2021 г.
Според същия К. е работел при работодателя си на длъжността „Техник-горско
стопанство“, при 8 часово работно време, срещу основно месечно възнаграждение от 1288,
69 лв.
Фактът, че И. П. е бил служител на „Аблиско“ ООД е установим от представения
трудов договор от 27.01.2022 г. /влизащ в сила на 01.02.2022 г./, според който И. П., като
служител и „Аблиско“ООД, като работодател, са се съгласили първият да изпълнява при
втория длъжността „Мениджър Проекти- земеделски и горски дейност“, при пълен работен
ден от 8 часа, срещу основно месечно възнаграждение в размер от 1417, 60 лв.
По отношение на И. П. са ангажирани и писмени доказателства /копие от трудовата
книжка и справка за трудовите му договори, изходяща от НАП/, установяващи същият са е
5
работел, считано от 01.08.2021 г. в „Хемера Инвест“ ЕООД на четири часов работен ден на
длъжност „Мениджър проекти, земеделски и горски дейности“, като считано от 01.11.2021 г.
работното му време е променено на 8 часа. На 01.02.2022 г. трудовия договор на И. П. с
„Хемера Инвест“ ЕООД е прекратен и на същата дата е сключил нов трудов договор с
„Аблиско“ ООД на длъжност „Мениджър проекти, земеделски и горски дейности“.
Трудовият му договор с Аблиско ООД е прекратен на 02.08.2022 г, а на 17.08.2022 г. И. П. е
вписан като управител на „Хелга инвест“ЕООД в ТРРЮЛНЦ /справка по партидата на
дружеството/.
Коментираните доказателства установяват и че преди сключването на трудовите
договори И. П. е работел като технически сътрудник за периода от 01.06.2021 г. до
01.11.2021 г. в „Грейдър“ ЕООД - ЕИК ********* /заличено дружество/, чийто управител
също е бил У. Б., а „Аблиско“ООД към определен период от време е бил и едноличен
собственик на капитала му. През част от периода, в който е работел в посоченото дружество,
е работел на четири часов работен ден в „Хемера инвест“ЕООД /до 01.11.2021 г./, от която
дата работният му ден при последното дружество е увеличен на осем часа.
Страните не спорят и по установимия от писмените доказателства факт, че ищецът-
ъвзивник е канил два пъти ответника въззиваем да му заплати дължимата се неустойка по
чл.6.4, във вр. с чл.6.3 от обвързващия ги договор в размер на 100 000 лв. - първоначално с
писмена покана от 06.10.2022 г. , а в последствие и с друга такава с идентично съдържание
от 02.11.2022 г.
Според съдържанието и на двете покани У. Б., като управител на „Аблиско“ООД, е
изразил несъгласието си с назначаването на П. и К. на работа в „Хелга инвест“ЕООД.
Няма спор, че търсената неустойка не е платена, вкл. към момента на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция.
Спорът по делото е правен и се свежда до даване отговор на въпроса дали
уговорената между страните по делото неустойка в чл.6.3 - чл.6.4 от обвързващия ги договор
е нищожна, противоречието й с добрите нрави, решаващия състав съобрази следното:
По въпроса кога една неустоечна клауза е нищожна в горната хипотеза, е налице
задължителна за съдилищата практика - Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 1/2009 г., ОСTK, според която нищожна поради накърняване на добрите нрави е
онази клауза за неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В мотивите към т.3 на същото решение е прието, че преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, вкл. като се
преценява наличието на няколко примерно изброени критерия, във връзка с конкретните
факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Това разбиране е доразвито в последващата практика на касационната инстанция,
постановена в отговор на въпроса относно критериите за преценка дали неустойката излиза
извън присъщите й функции. В нея се застъпва становището, че въпросът за накърняването
на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка винаги трябва да бъде разрешаван
чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при
отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между
страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да
ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване. Приема се още, че когато неустойката цели не да задоволи
имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите, понесени от
неизпълнението на длъжника, а да го обогати неоснователно, което е в противовес с
функциите на същата, това води до нарушаване добрите нрави, възприети на настоящия етап
на развитие на обществото, на които законодателят с нормата на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е
придал правно значение.
При спазване на тези указания по отношение процесния казус решаващият въззивен
състав намира след извършената самостоятелна преценка на релевантните за спора
доказателства във връзка с доводите на страните относно валидността на процесната
6
неустойка, че към момента на сключване на договора същата излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
За да достигне до този извод настоящата инстанция взе предвид на първо място, че в
случая неустойката е уговорена между свързани лица по смисъла на § 1, ал.1, т.3 ДР на ТЗ,
доколкото към момента на сключването му У. Б. е бил управител и на двете дружества, вкл. е
съдружник с мажоритарен дял - 75% от капитала на „Албиско“ООД. Освен това същият е
управител и съдружник и в „Хемера инвест“ЕООД - все факти, които сочат да е бил наясно с
организирането и ръководенето на дейността на тези дружества, вкл. наемането на
служители и работници.
Това положение, макар обективно да не подлежи на санкция от закона, по аргумент
от житейската логика, намерила израз в принципа на обичайната добросъвестност, поставя
под съмнение както равнопоставеността между страните, както и преследваната с
уговарянето на процесната неустойка цел. Последното, преценено наред с останалите
налични фактори /които ще се коментират по-долу/, сочи да е налице нарушение на
принципа на справедливостта и създаване на условия за неоснователно обогатяване.
Първият от съобразените фактори е, че процесната неустойката е определена не за
неизпълнение на главното задължение на дружеството получател на услугите - „Хелга
инвест“ЕООД. Главното задължение е за заплащане на дължимите такси за предоставените
от доставчика на услуги и е предмет на чл.4 от договор, като за неговото неизпълнение не е
уговорена неустойка.
Процесната неустойка е уговорена за неизпълнение на допълнително възложеното в
тежест на „Хелга инвест“ЕООД задължение по чл.6.3, касаещо т.нар. „изключителното
ползване на услуги“. От дадената дефиниция на последните в договора не става ясно как
същите /тяхното изпълнение, респ. - неизпълнение/ влияят върху изпълнението на главните
задължения на страните и в този смисъл какво е отношението на процесната неустойка към
последните, как уговорената неустойка ги обезпечава и как обезщетява изправната страна.
Другият съобразен фактор е начинът на уговаряне на неустойката - за неизпълнение
на задължение /т.е. за бездействие/ да не се наемат служители на доставчика на услуги или
на външни партньори/агенции/експерти, освен по взаимно съгласие за срока на договора и за
две години след прекратяването му - т.е. да не се ползват знанията, уменията и опита на
служителите на доставчика на услугата от насрещната по договора страна.
Така уговореното неизпълнението е на отрицателна непарична престация, което може
да бъде само пълно и при това - безсрочно /договорът е сключен като безсрочен/.
От съдържанието на клаузата може да се заключи още, че забраната се отнася до
всички служители на доставчика на услуги и негови външни партньори, без значение дали
същите са пряко ангажирани със същинската дейност на доставчика на услуга или не, за
какъв период са работили при него, притежават ли действително опита, знанията и
уменията, които да поставят доставчика на услуги в неблагоприятното положение да се
лиши от ценни за него кадри за сметка на конкурентен търговец.
Посочените характеристики на процесната неустойка я определят като лишена от
присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и като изцяло санкционна, целяща
нищо друго, освен да накаже неизправната по договора страна, която е определена
едностранно - дружеството „Хелга инвест“ЕООД, доколкото реципрочното подобно
задължение не е предвидено в тежест на насрещната по договора страна - доставчика на
услуги. Последното сочи на липсата на равнопоставеност на страните по съглашението.
Налага се извод същата да е уговорена и по начин, ограничаващ безпричинно
свободното упражняване на търговската дейност от „Хелга инвест“ЕООД чрез въведената
забрана въобще да наема или ползва услугите на лица, бивши служители на въззивника или
на негови външни партньори, без да отчита релевантния въпрос дали същите имат
отношение към същинския предмет на дейност на дружеството и към конкретното
договорно правоотношение и без да е ясно какви са очакваните вреди за насрещната страна
от неизпълнението на задължението по чл.6.3 от договора. В допълнение следва да се
посочи, че неустойката е уговорена и като фиксирана сума, също без да е посочен механизма
на определянето й, преценен отново на плоскостта на естеството на задълженията на
7
страните и очакваните вреди от тяхното неизпълнение. Поради категоричната неяснота на
определеното съотношение между размера на уговорената неустойка и очакваните отнапред
от неизпълнението вреди, се налага несъответствие с присъщите на неустойката функции.
Изложеното обуславя извод уговорена с посочените й отличителни белези още при
сключване на договора процесната неустойка да създава възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора и да нарушава принципа за справедливост.
Решаващият състав намира изложените доводи в обратната насока във въззивната
жалба са неоснователни, доколкото същите не държат сметка за изложените по-горе
обстоятелства. В случая изводите и на двете съдебни инстанции се отнасят до конкретния
казус, с оглед установените в производството релевантни факти, а не общо до клаузите за
неустойка във всички договори, които не са предмет на производството.
Тези изводи почиват на точно тълкуване на действителната воля и смисъл на
договорните разпоредби, вложени в тях от страните, и на буквалното и систематично
тълкуване разпоредбите на процесното съглашение.
С оглед вече изложените доводи за нищожността на посочената клауза в полза на
въззивника не е възникнало валидно вземане за неустойка и предявеният иск правилно е
отхвърлен. Следователно и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция в тежест на въззивника,
съобразно правилото на чл.78, ал.3 ГПК, следва да се поставят сторените от въззиваемите по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК и приложените към него доказателства за
заплащането им.
Направеното възражение за прекомерност на последните от процесуалния
представител на въззивника решаващият състав намира за основателно, предвид
разбирането му, че същото е в почти идентичен размер /разликата е от 300 лв./ с това,
претендирано и присъдено пред първата инстанция. Производството пред СГС обаче се е
развило за период от близо година и половина, в неговия ход са разменени книжата между
страните, в които са наведени твърденията и възраженията си, събирани са доказателства.
Във въззивното производство не са събирани доказателства, нито са извършвани
каквито и да е други съдопроизводствени действия освен изслушване становището на
страните по въззивната жалба и устните състезания в единственото проведено по делото
открито съдебно заседание. В този смисъл решаващият състав съобрази освен значително
по-малката продължителност на производството пред въззивния съд и фактът последното да
е концентрирано единствено върху правната страна на спора и заключи, че в случая
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер, идентичен със заплатеното пред
първоинстанционния съд би било необосновано и прекомерно. По изложените съображения
дължимите се от въззивника разноски на насрещната страна за платеното от нея адвокатско
възнаграждение на процесуалния й представител следва да се редуцират до размер на ½ от
посоченото, а именно 7 500 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 829/11.06.2024 г., постановено по т.д. №
2089/2022 г. по описа на СГС, ТО.
ОСЪЖДА „Аблиско“ООД, ЕИК ********* да заплати на „Хелга инвест“ЕООД, ЕИК
********* сумата от 7 500 лв., представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
8
съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9